ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда организацията и дейността на Националната служба за охрана, включително органите за ръководство и контрол, както и статуса на служителите в службата.
Чл. 2
Националната служба за охрана извършва дейности, свързани с защитата на националната сигурност, с цел осигуряване на безопасността на определени лица, обекти и мероприятия, както е посочено в закона.
Чл. 3
Националната служба за охрана осъществява дейността си на базата на основни принципи, които включват спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите, политически неутралитет, единоначалие в управлението, непрекъснатост на охраната и взаимодействие с различни държавни и частни органи.
Чл. 4
Член 4 от Закона за Националната служба за охрана установява, че служителите на службата са физически неприкосновени при изпълнение на служебните си задължения и се ползват от закрила на закона.
Чл. 5
Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба, която функционира под ръководството на президента на републиката. Тя е юридическо лице с централно седалище в София, а нейният началник е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 6
Член 6 от Закона за Националната служба за охрана определя, че основните структурни звена и общият числен състав на службата се утвърдиха от президента на републиката по предложение на началника на службата. Функциите и задачите на структурните звена, включително тези, които осъществяват финансов контрол, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 7
Президентът на републиката упражнява контрол и ръководство над Националната служба за охрана, включително назначаването и освобождаването на началника на службата, утвърдяване на основните структурни звена и числения състав, както и удостояване на офицери с висши звания.
Чл. 8
Член 8 от Закона за Националната служба за охрана определя структурата и изискванията за назначаване на началника на службата. Началникът отговаря за цялостната дейност и се назначава от президента на републиката за срок от 5 години, с възможност за повторно назначаване. За да бъде назначено лице за началник, то трябва да отговаря на определени условия, включително българско гражданство, висше образование, 10-годишен стаж в службите за сигурност, липса на осъждания и разрешение за достъп до класифицирана информация. Пълномощията на началника могат да бъдат прекратени предсрочно при определени обстоятелства, като конфликт на интереси или тежки нарушения на служебните задължения.
Чл. 9
Началникът на Националната служба за охрана осъществява ръководство и контрол на службата, представлява я, организира плановете за действие при извънредни ситуации, взаимодействие с други органи и организации, утвърдител на класификатора на длъжностите, управлява бюджета и човешките ресурси, отговаря за правното осигуряване, социалната политика и управлението на държавното имущество. Освен това, той ръководи международното сътрудничество, представя годишни доклади на президента и Министерския съвет и се отчита пред Народното събрание.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за националната служба за охрана регламентира организацията на работата на началника на службата и неговите заместници. Началникът е подпомаган от двама заместник-началници, на които делегира правомощия и определя функции. При отсъствие на началника, неговите задължения се поемат от определен заместник. Началникът има право да издава инструкции, заповеди и разпореждания в рамките на своите правомощия.
Чл. 11
Заместник-началниците на Националната служба за охрана (НСО) се назначават от президента на републиката по предложение на началника на службата. За заместник-началник може да бъде назначавано лице, което отговаря на определени изисквания. Пълномощията на заместник-началник могат да бъдат прекратени предсрочно от президента по предложение на началника при определени условия. Заместник-началниците и ръководителите на структурни звена в НСО имат право да издават заповеди и разпореждания в рамките на своята компетентност.
Чл. 12
Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Националната служба за охрана в съответствие с Конституцията на Република България, чрез създаването на постоянна комисия. Регламентацията на основните функции и дейности на службата е предмет на следващата глава от закона.
Чл. 13
Националната служба за охрана има следните основни функции: прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти; предотвратяване и пресичане на посегателства; осигуряване на безопасността на охраняваните лица в местата на пребиваване и по време на придвижване; осигуряване на безопасността на охраняемите обекти; организация и функциониране на специалните комуникации на охраняваните лица; защита на охраняваните лица и обекти при бедствия, война или извънредно положение.
Чл. 14
Националната служба за охрана осъществява множество функции, свързани с осигуряване на безопасността на охраняваните лица и обекти. Основните задължения включват създаване на условия за безопасност, организация на технически мероприятия, осигуряване на специализиран транспорт, изграждане на системи за наблюдение и охрана, провеждане на охранителни и контролни дейности, както и взаимодействие с държавни органи и обучение на служителите. Допълнителни функции могат да бъдат възлагани само със закон.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за националната служба за охрана определя видовете охрана, които включват: лична охрана на определени лица, охрана на обекти, охрана на мероприятия и специализиран транспорт. Тези видове охрана могат да се прилагат както поотделно, така и в комбинация, в зависимост от случаите, посочени в закона.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за националната служба за охрана определя личната охрана като дейност, насочена към защитата на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваното лице. Тази дейност включва предотвратяване и пресичане на противозаконни посегателства. Охраняваното лице получава информация относно заплахите за неговата безопасност.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за националната служба за охрана определя охраната на обект като дейност, която цели да предотврати неправомерно проникване на лица в охраняемите обекти, свързани с местоработата и местоживеенето на охраняваните лица, както и да защити тези лица от пряко посегателство. Дейността може да включва въвеждане на пропускателен режим за контрол на достъпа на лица и транспортни средства, както и на предмети в охраняемите обекти.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за националната служба за охрана определя, че охраната на мероприятия включва действия за защита на обекти и осигуряване на безопасността на участниците в масови прояви. Тази дейност може да се извършва самостоятелно или в сътрудничество с други органи и лица, с цел осигуряване на спокойно протичане на събитията. В случай, че информацията за мероприятието постъпи в службата по-малко от 24 часа преди началото, охраната не може да бъде осигурена в пълен обем.
Чл. 19
Чл. 19 регламентира дейността на специализирания транспорт, който е предназначен за безопасен и навременен превоз на охранявани лица. Моторните превозни средства, използвани в тази дейност, са със специален режим на движение и са оборудвани с компоненти за повишаване на сигурността. Осъществяването на специализирания транспорт може да включва съпровождане, пилотиране или ескортиране на охраняваните лица.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за националната служба за охрана предвижда осигуряване на охрана на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, както и на вицепрезидента и главния прокурор, както в страната, така и при пътувания в чужбина. Охраната включва лична охрана и специализиран транспорт, в зависимост от необходимостта и обстановката. Лицата, на които се осигурява охрана, не могат да се откажат от нея по време на мандата си. Освен това, охрана се предоставя и на чуждестранни представители с аналогичен ранг, а при усложнена среда за сигурност, могат да се осигурят и допълнителни мерки. При извънредни обстоятелства, охрана получават и членовете на Върховното главно командване.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за националната служба за охрана предвижда осигуряване на специализиран транспорт в мирно време за определени висши длъжностни лица, включително членове на Министерския съвет, Конституционния съд, председатели на Народното събрание и съдилища, както и кмета на столицата. Лица, заемали длъжности председател на Народното събрание или министър-председател, имат право на специализиран транспорт до 4 години след освобождаването им. Бившите президенти на Република България също получават охрана по специални условия. При усложнена среда за сигурност, на лицата от ал. 1 и 2 може да се осигури допълнителна охрана. Освен това, специализиран транспорт се предоставя и на представители на чужди държави или международни организации с равен ранг, когато са на посещение в България.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за националната служба за охрана определя условията, при които се осигурява охрана на определени лица в мирно време. Охраната се предоставя по решение на комисията, когато лицата са изложени на конкретна застрашеност. Охрана се осигурява на народни представители, членове на семействата на определени лица и други, свързани с националната сигурност. Освен това, охрана може да бъде предоставена на представители на чужди държави или международни организации при наличие на информация за застрашеност. Лицата, на които се предоставя охрана, имат право да се откажат от нея, след подписване на декларация.
Чл. 23
Член 23 от Закона за националната служба за охрана определя условията и процедурата за предоставяне на охрана в случаи на усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност. Охраната се определя от комисия, състояща се от началника на Националната служба за охрана, председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' и главния секретар на Министерството на вътрешните работи. При необходимост, в комисията могат да участват и ръководителите на Служба 'Военно разузнаване' и на Държавна агенция 'Разузнаване'. Редът за работа на комисията се определя с правилник, а информацията, свързана с функциите на службата, се предоставя от различни държавни органи.
Чл. 24
Член 24 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че ръководителите на български задгранични представителства получават охрана по решение на Министерския съвет. Също така, Националната служба за охрана може да осигури охрана на значими обществено-политически прояви по искане на държавен орган или политическа партия, при наличие на възможност. При необходимост, службата може да предостави временно моторни превозни средства на Народното събрание, Министерския съвет и чуждестранни гости. Разходите за охрана и предоставяне на превозни средства се възстановяват по бюджета на службата, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 25
Член 25 от Закона за националната служба за охрана определя функциите на службата, свързани с охраната на обекти и прилежащите площи, където пребивават лица, на които е предоставена охрана. Охраняват се и обекти, предоставени на службата за изпълнение на функциите по закона или по друг закон. Службата прилага специални мерки за сигурност при изграждане, поддръжка и ремонт на охранявани обекти. Освен това, Националната служба за охрана може да охранява съвместно с други служби задграничните представителства на България, съгласно списък, приет от Министерския съвет.
Чл. 26
При повишена степен на застрашеност на охраняем обект, комисията може да обособи охраняема зона около него, в която достъпът е ограничен или забранен. Границите на тази зона трябва да бъдат обозначени по разбираем начин за гражданите.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че дейностите по охрана се изпълняват от офицери и сержанти. Те могат да дават писмени или устни разпореждания за охрана на лица, обекти или мероприятия. При невъзможност за даване на разпореждания, те могат да се извършват чрез действия, които са разбираеми за съответните лица. Разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на престъпление. Писмените разпореждания се връчват срещу подпис, а отказът да се получат се удостоверява от свидетел. Разпорежданията могат да се обжалват, но това не спира тяхното изпълнение.
Чл. 28
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана трябва да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения, като използват служебна карта и знак, които са утвърдени с акт на началника на службата.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за националната служба за охрана регламентира правомощията на офицерите и сержантите при изпълнение на охранителни дейности. Те могат да изискват информация от държавни органи и юридически лица, като е необходимо да се спазват законите за защита на класифицираната информация и личните данни. Осигуреното съдействие от страна на органите е задължително. Информацията се обработва и съхранява по ред, определен от началника на службата. При обработка на лични данни, свързани с охраната, не е необходимо да се иска съгласие от физическото лице, нито да се информира за обработката. Личните данни могат да се предоставят само на органи за защита на националната сигурност и съдебната власт. Началникът на службата е администратор на лични данни и контролът по защитата на правата на физическите лица се упражнява от Комисията за защита на личните данни.
Чл. 30
Националната служба за охрана има правомощия да извършва проверки на предмети и вещества, за да предотврати посегателства върху охранявани лица. Офицерите и сержантите могат да проверяват документи за самоличност, багаж, товари и транспортни средства, като тези проверки трябва да се извършват с уважение към честта и достойнството на гражданите. Освен това, службата може да изгражда и използва технически средства за наблюдение и заснемане, радиосмущения и охранително-технически проверки, при спазване на определени условия.
Чл. 31
Член 31 от Закона за националната служба за охрана предоставя правомощия на офицерите и сержантите да вземат проби от храни и напитки, да проверяват спазването на добрата производствена практика и да осъществяват контрол върху процеса на приготвяне и поднасяне на храната. При установяване на несъответствия, те уведомяват началника на службата или упълномощено лице.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за Националната служба за охрана определя, че началникът на службата утвърдява специални изисквания за транспортните средства, включително техния вид, клас и брой, както и мерките за сигурност, свързани с тях. Службата осъществява обслужване и поддръжка на специализираните автомобили в собствен автосервиз и гараж, контролира техническата им изправност и определя реда за ползване на услугите от трети лица.
Чл. 33
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са задължени да използват лични предпазни и защитни средства при изпълнение на служебните си задължения. Правилникът за прилагане на закона определя реда за използване, вида на средствата и длъжностите, за които се полагат тези средства.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за националната служба за охрана регламентира условията, при които офицерите и сержантите могат да използват физическа сила и помощни средства. Това е допустимо само в случаи на нападение, противодействие на законно разпореждане или задържане на опасни лица. Преди употреба на средства, освен при внезапно нападение, трябва да се даде предупреждение. Забранено е използването на сила спрямо малолетни и бременни жени, освен в случаи на масови безредици, когато е застрашен животът на охранявано лице.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за националната служба за охрана регламентира условията за използване на оръжие от офицерите и сержантите. Те могат да използват оръжие само в случаи на абсолютна необходимост, като например при въоръжено нападение, предотвратяване на отвличане, пресичане на терористични действия, при задържане на лице, което оказва съпротива, и за спиране на транспортно средство, създаващо заплаха. При употреба на оръжие, те са длъжни да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават други. Употребата на оръжие трябва да се преустанови веднага след постигане на целта, а след това да се изготви доклад.
Чл. 36
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат правомощия да задържат лица при извършено посегателство срещу охранявани лица или обекти, или при създадена реална опасност. Задържането включва личен обиск, уведомяване на полицейските органи и прокуратурата, медицински преглед и право на телефонно обаждане за уведомяване. При предаване на задържаното лице на полицията се съставя протокол с необходимата информация. Редът за задържане и взаимодействие с полицията се определя с инструкции.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че Националната служба за охрана взаимодейства с органите на изпълнителната и съдебната власт, съгласно съвместни инструкции на ръководителите им. Също така, офицерите и сержантите от службата нямат полицейски правомощия.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за националната служба за охрана определя категориите служители, които включват офицери и сержанти, държавни служители и лица на трудов договор. Началникът на службата определя длъжностите в съответствие с функциите на службата. Правата и задълженията на служителите се уреждат съответно с този закон, Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за Националната служба за охрана определя изискванията за прием на офицери и сержанти. Кандидатите трябва да бъдат пълнолетни български граждани, да имат висше или средно образование, да са на възраст до 34 години (офицери) или 32 години (сержанти), да са годни за служба по медицински и психологически критерии. Лица с осъждания за умишлени престъпления, привлечени като обвиняеми или лишени от правото да упражняват определена професия не могат да бъдат назначавани. Назначаването се извършва при спазване на изискванията на Закона за държавния служител. Лица, които са били военнослужещи, могат да кандидатстват до една година след прекратяване на служебното си отношение.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за националната служба за охрана уточнява, че конкурс за назначаване на офицери и сержанти не се провежда за определени лица, които са държавни служители в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и службите за сигурност. Тези лица могат да бъдат назначени след сключване на писмено споразумение с Националната служба за охрана и съответните ръководители на министерствата, без да се прилага изискването за конкурс.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за националната служба за охрана указва, че началникът на службата е отговорен за определянето на степените в рамките на едно звание на офицер или сержант. Това се извършва в съответствие с утвърдения класификатор на длъжностите и длъжностното разписание на службата.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за Националната служба за охрана налага строги ограничения на офицерите и сержантите. Те не могат да членуват в политически партии, да участват в политическа дейност, да извършват пропаганда и да нарушават политическия си неутралитет. Освен това, служителите нямат право на синдикални действия и стачки, както и не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни, атеистични, политически или идеологически причини. Държавните служители и работещите по трудово правоотношение също не могат да осъществяват политическа дейност на работното място, но имат право да членуват в синдикални организации, без право на ефективна стачка.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за националната служба за охрана определя, че офицерите и сержантите не могат да изпълняват друга служба освен тази, определена от закона. Те не могат да извършват дейности, несъвместими със службата си, които включват регистрация в търговски дружества, търговска дейност, работа по трудови или граждански договори (с изключение на преподавателска, научноизследователска, спортносъстезателна или творческа дейност), извършване на охранителни услуги извън службата и заемане на публична длъжност.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за националната служба за охрана определя условията за несъвместимост на служителите. Несъвместимост настъпва при нарушаване на забраните по чл. 41 и когато служител е в непосредствена йерархическа връзка с друг служител, който е съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително.
Чл. 44
Служителите на Националната служба за охрана са задължени да декларират частни интереси, свързани с функциите на техните структурни звена, в съответствие със Закона за противодействие на корупцията. Те не трябва да участват в обсъждания и решения, когато имат личен интерес или отношения с заинтересовани лица, които могат да поставят под съмнение тяхната безпристрастност. В тези случаи служителите трябва да уведомят писмено началника на службата.
Чл. 45
Правоотношенията със служителите в Националната служба за охрана възникват на базата на: 1. Заповед на началника на службата за назначаване с присвояване на офицерско или сержантско звание; 2. Заповед на началника на службата за назначаване по Закона за държавния служител; 3. Трудов договор, сключен с началника на службата за лицата, работещи по трудово правоотношение.
Чл. 46
Заповедта за назначаване в Националната служба за охрана трябва да бъде издадена в писмена форма и да съдържа правното основание за назначаването, трите имена и единния граждански номер на назначаваното лице, наименованието на длъжността и званието, размера на основното и допълнителните възнаграждения, дата на издаване и подпис на издателя. Допълнително, в заповедта могат да се уточнят мястото и характерът на работата, както и специфични условия, свързани с длъжността. Назначеното лице е задължено да се запознае със заповедта и да потвърди с подпис.
Чл. 47
Член 47 от Закона за Националната служба за охрана предвижда, че началникът на службата може да прекрати служебното правоотношение на офицер или сержант, назначен за първи път, без предизвестие в срок от една година от встъпването в длъжност. Времето, през което служителят е в законоустановен отпуск, не се включва в този срок.
Чл. 48
Член 48 от Закона за Националната служба за охрана регламентира задължението на офицерите, сержантите и трудовите служители да подават декларации за имуществото и доходите си при назначаване и ежегодно до 15 май. Декларациите трябва да удостоверяват липсата на определени обстоятелства, посочени в законодателството. При промяна на обстоятелствата, служителите са задължени да подадат нова декларация в срок от 7 дни. Държавните служители следват специфични правила за деклариране, съгласно Закона за държавния служител.
Чл. 49
Встъпването в длъжност в Националната служба за охрана трябва да стане в 10-дневен срок от уведомяването за назначаване. Служебното правоотношение започва от деня на встъпването. Преди да започне работа, служителят (офицер или сержант) е задължен да положи клетва, удостоверена с подпис на клетвен лист. При уважителни причини за неполагането на клетва или непостъпването в срок, началникът на службата може да определи нов срок.
Чл. 50
Член 50 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че при отказ на назначените офицери и сержанти да положат клетва или да подпишат необходимите декларации в установения срок, те не встъпват в длъжност и издадената заповед за назначение се отменя. Освен това, трудов договор не може да бъде сключен с кандидат, който отказва да подпише декларациите.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за националната служба за охрана определя званията, които се присвояват на служителите в службата. Званията са разделени на четири категории: сержантски (от младши сержант до главен старшина), младши офицерски (лейтенант до капитан), старши офицерски (майор до полковник) и висши офицерски (бригаден генерал до генерал-лейтенант). Началникът на службата е отговорен за присвояването, повишаването и понижаването на званията. Служители, които вече имат звания, не могат да бъдат назначавани на по-ниско звание. Пределните звания и сроковете за прослужване се определят от началника на службата.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че офицерите и сержантите могат да бъдат повишавани в звание предсрочно за проявен героизъм или високи резултати в служебната работа. Освен това, офицери, загинали при изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани посмъртно с една степен, а сержантите могат да получат първо офицерско звание.
Чл. 53
Член 53 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че за всеки служител в службата се съставя и води служебно дело. Условията и редът за управлението на тези дела, както и за предоставянето на свързаните с тях документи, се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 54
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана (НСО) имат право да носят оръжие при изпълнение на служебните си задължения. Редът за носене на оръжие се определя от началника на службата.
Чл. 55
Служителите на Националната служба за охрана изпълняват задълженията си на основата на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа необвързаност, йерархична подчиненост и единоначалие. Те се подчиняват на Конституцията, закона и разпорежданията на началниците си. Освен това, служителите са задължени да опазват класифицираната информация и личния живот на охраняваните лица. Изявления от името на службата могат да правят само с разрешение на началника.
Чл. 56
Служителите от Националната служба за охрана трябва да изпълняват задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, спазвайки Конституцията и законите. Професионалните им задължения се определят в длъжностната характеристика, а поведението им, както в служебния, така и в личния живот, трябва да е в съответствие с Етичния кодекс на службата.
Чл. 57
Служителите от Националната служба за охрана имат право да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните си задължения, при условие че тези дейности не накърняват служебната им подготовка и дисциплина. Сдруженията не могат да се занимават с дейности, посочени в чл. 14, и могат да членуват в международни организации. Създаването на такива сдружения трябва да бъде уведомено на началника на службата.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че при регистрация на офицер или сержант като независим кандидат за различни изборни длъжности, тяхната служба се прекъсва. След избор за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент, министър или кмет, служителят може да бъде възстановен на предишната си длъжност, ако в 14-дневен срок заяви желание за това.
Чл. 59
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са задължени да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения по всяко време на денонощието. Изискванията за това задължение се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 60
Нормалната продължителност на работното време за служителите от Националната служба за охрана е 8 часа на ден и 40 часа на седмица. Някои категории служители имат ненормиран работен ден и могат да работят извън редовното работно време. Времето за отбранително-мобилизационна подготовка и почивките не се включват в работното време. Допълнителният труд се компенсира с възнаграждение, а началникът на службата определя реда за отчитане на работното време.
Чл. 61
Член 61 от Закона за националната служба за охрана регламентира професионалната подготовка, обучението и квалификацията на служителите. Обучението се осъществява при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Учебният център на службата може да обучава и служители от други органи и организации, включително от чуждестранни държавни органи, на базата на сключени споразумения.
Чл. 62
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са задължени да поддържат своята бойна и физическа подготовка по ред, определен от началника на службата. Тази задължителна подготовка е част от служебните им ангажименти.
Чл. 63
Брутното възнаграждение на служителите на Националната служба за охрана (НСО) включва основно месечно възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения. Това означава, че заплатата на служителите се формира от две основни компоненти: основната заплата и всякакви допълнителни плащания, които могат да бъдат предоставени в зависимост от различни фактори, като например служебни задължения, опит и други.
Чл. 64
Офицерите и сержантите в Националната служба за охрана получават основно месечно възнаграждение, определено в зависимост от званието и степента. Размерите на възнаграждението се определят от началника на службата, съобразно бюджета. Основното възнаграждение за най-ниската длъжност е свързано със средната работна заплата за страната, с минимални коефициенти за офицери и сержанти. Възнаграждението се преизчислява ежегодно, а към него се добавят допълнителни възнаграждения за продължителна служба, специфични условия на труд, извънредни задължения, работа при вредни условия, високи резултати и други случаи, предвидени в закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 65
Служителите, попадащи под чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за Националната служба за охрана, следват разпоредбите на чл. 67 от Закона за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда. Това означава, че за тях се прилагат съответните правила и условия, предвидени в тези закони.
Чл. 66
На служителите от Националната служба за охрана се изплащат ежемесечно порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното възнаграждение. Размерът им се определя от началника на службата.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за националната служба за охрана регламентира осигуряването на работно и униформено облекло, лични предпазни средства и снаряжение на офицерите и сержантите от началника на службата. Осигуряват се също предпазна храна и противоотрови на служителите, извършващи дейности с вредни последици за здравето. Служителите на 24-часови смени получават храна и напитки по време на работа. Началникът определя вида и модела на униформеното облекло и нормите на доволствията, които не се облагат с данъци.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за националната служба за охрана предвижда изплащане на суми на офицерите и сержантите за облекло и пътни разходи. Сумата за облекло се определя от началника на службата и не подлежи на данъчно облагане. Освен това, се покриват пътни разходи за отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната за офицерите, сержантите и техните семейства.
Чл. 69
Членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти, които са в тежко материално положение, могат да получат парична помощ по решение на началника на Националната служба за охрана. Разноските за погребението на загиналите служители се поемат от същата служба. Освен това, паричната помощ, предоставена на семействата, не подлежи на данъчно облагане.
Чл. 70
Законът предвижда, че задължителното здравно осигуряване на офицерите, сержантите и държавните служители от Националната служба за охрана се финансира от държавния бюджет. Служителите имат право да ползват лечебните заведения към Министерския съвет по ред, определен с акт на Министерския съвет. Освен това, те и членовете на техните семейства могат да ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната по ред, установен от министъра на отбраната.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за Националната служба за охрана регламентира условията при пенсиониране на офицерите и сержантите. Прослуженото време на тези служители се зачита за осигурителен стаж от първа категория. Средствата за социално осигуряване на служителите са за сметка на държавния бюджет. Разходите за отдих и възстановяване на служителите и техните семейства се покриват от бюджета на службата, а пенсионираните служители могат да ползват възстановителни бази по ред, определен от началника.
Чл. 72
Служителите на Националната служба за охрана са задължени да се застраховат срещу смърт и неработоспособност, причинени от злополука, настъпила по време на изпълнение на служебните им задължения, като разходите за застраховката се покриват от държавния бюджет. Служителите имат право да сключват и допълнителни застрахователни договори.
Чл. 73
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на 30 работни дни редовен платен годишен отпуск. Освен това, те получават допълнителен отпуск от 1 ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 дни. В определени случаи, те могат да получат допълнителен платен отпуск до 12 работни дни, съгласно чл. 60, ал. 3.
Чл. 74
Платеният годишен отпуск на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана се ползва през календарната година, за която се полага. Ползването на отпуска става по писмено искане до началника на службата или упълномощени от него лица. За офицерите и сержантите с различно от източноправославното вероизповедание, началникът е задължен да осигури ползването на част от отпуска или неплатен отпуск за дните на религиозните им празници, в размер, не по-голям от дните за източноправославните празници.
Чл. 75
Член 75 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че платеният годишен отпуск може да бъде прекъснат от началника на службата или от оправомощено от него лице, когато нуждите на службата го налагат. Освен това, ако офицер или сержант поиска писмено, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва, когато им е разрешен друг вид отпуск, независимо дали е платен или неплатен.
Чл. 76
Началникът на Националната служба за охрана или оправомощени лица могат да отложат платения годишен отпуск на офицер или сержант за следваща година, ако това е необходимо за нуждите на службата. Отлагането може да се извърши и по искане на служителя, ако той ползва друг вид отпуск.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за националната служба за охрана урежда условията за получаване на възнаграждение по време на платен годишен отпуск за офицерите и сержантите. Според алинея 1, те получават брутно месечно възнаграждение, определено по служебното правоотношение в момента на започване на ползването на отпуска. Алинея 2 уточнява, че при вътрешно съвместителство и заместване, възнаграждението се определя на базата на основното служебно правоотношение. В алинея 3 се посочва, че в брутното възнаграждение не се включват допълнителни възнаграждения с непостоянен характер.
Чл. 78
Законът забранява компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен в случай на прекратяване на служебното правоотношение. При такова прекратяване, размерът на паричното обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск се определя на базата на брутното месечно възнаграждение към датата на прекратяване. Обезщетението се дължи за неизползваните дни платен годишен отпуск както през годината на прекратяване, така и за предходната година.
Чл. 79
Началникът на Националната служба за охрана е задължен да освободи служителите от задължения при определени обстоятелства, включително при сключване на брак, раждане или осиновяване на дете, кръводаряване, тежко заболяване или смърт на близки, призовка в съд или участие като съдебен заседател. Служителите получават възнаграждение по време на отпуските в съответствие с предвиденото в закона.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за националната служба за охрана регламентира условията за ползване на неплатен отпуск от офицерите и сержантите. Началникът на службата може да разреши неплатен отпуск по писмено искане, след като е изчерпан платеният отпуск. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в година се счита за служебен стаж. Служителите могат да ползват неплатен отпуск за участие в конкурси за длъжности извън службата, без необходимост от съгласие на началника, като отпускът също се зачита за служебен стаж.
Чл. 81
Офицерите и сержантите, изпратени на курсове за повишаване на квалификацията и преквалификация, се командироват по ред, определен от началника на службата.
Чл. 82
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на отпуск поради временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на малко дете, кърмене, хранене на малко дете, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, съгласно условията и реда, предвидени в Кодекса на труда.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за националната служба за охрана регламентира, че командироването в чужбина, ползването, прекъсването и отлагането на отпуск на служителите от службата се разрешава от президента на републиката или от оправомощено от него лице. За заместник-началниците, разрешението се дава от началника на службата.
Чл. 84
Началникът на Националната служба за охрана има правомощието да награждава служителите, които са постигнали високи резултати или са направили съществен принос в изпълнението на служебните си задължения. Награждаването се извършва при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 85
Националната служба за охрана награждава служителите с различни отличия и награди, включително грамота, парична и предметна награда, хладно и огнестрелно оръжие, както и почетен знак. Наградите не се облагат с данък, а стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава основното месечно възнаграждение на награждавания. Началникът на службата има право да награждава с отличие и предметна награда едновременно. Освен служителите, награди могат да получават и външни лица за съществен принос към службата.
Чл. 86
Нарушението на служебната дисциплина в Националната служба за охрана се определя като виновно неизпълнение на разпоредбите на закона, подзаконовите нормативни актове, вътрешните правила, както и заповедите и разпорежданията на началниците от офицерите и сержантите на службата.
Чл. 87
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана, които нарушават служебната дисциплина, подлежат на дисциплинарни наказания, предвидени в закона. Тези наказания се прилагат независимо от евентуални други отговорности, които могат да произтекат от различни закони. За едно и също нарушение на служебната дисциплина се налага само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 88
Дисциплинарните наказания по Закона за националната служба за охрана се налагат в срок до два месеца от откритото нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат при определени условия, като отпуск или задържане. Нарушението се счита за открито, когато наказващият орган има достатъчно данни за него и за самоличността на нарушителя.
Чл. 89
Законът определя 20 дисциплинарни нарушения, включително небрежност в служебната дейност, неправомерно поведение, неспазване на реда в службата, системни пропуски, нарушения на правилата за опазване на оръжие и боеприпаси, укриване на произшествия, превишаване на правомощия, явяване на работа в нетрезво състояние, злоупотреба с власт, умишлени нарушения и действия, уронващи престижа на службата.
Чл. 90
На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да се налагат следните дисциплинарни наказания: мъмрене, строго мъмрене, предупреждение за понижаване в звание, понижаване в звание с една степен за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за националната служба за охрана определя, че при налагане на дисциплинарни наказания се вземат предвид няколко фактора: тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата на извършване, вината на нарушителя, както и характеристиката и поведението на офицера или сержанта в службата.
Чл. 92
Наказанията за дисциплинарни нарушения в Националната служба за охрана се налагат с мотивирана заповед от началника или оправомощено лице. Служителите получават заповедта срещу подпис, а при невъзможност тя се изпраща на постоянния адрес. По време на отпуск за временна нетрудоспособност служителите не могат да бъдат освобождавани, освен по взаимно съгласие, при навършване на пределна възраст или при уволнение. Заповедите за дисциплинарни наказания могат да се обжалват пред началника на службата или по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в зависимост от случая.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за Националната служба за охрана регламентира процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Преди налагането на наказание, служителят (офицер или сержант) трябва да бъде изслушан или да предостави писмени обяснения, освен ако не може да го направи по независещи от него причини. Дисциплинарните нарушения се установяват от служители, определени с заповед на началника на службата. Доказването на нарушенията може да се осъществи с всички допустими средства. Изслушването се отразява в протокол, който се подписва от проверявания и проверяващия. Отказът на служителя да подпише се удостоверява от двама свидетели. Ако служителят е дал писмени обяснения, изслушването не е задължително. След проверката, проверяващият докладва на началника, който може да изиска допълнителни обяснения или да изслуша нарушителя.
Чл. 94
Дисциплинарното наказание "уволнение" в Националната служба за охрана се налага при следните обстоятелства: осъждане за умишлено престъпление, нарушаване на ограничения и несъвместимости, тежки нарушения с последици, системни нарушения на защитата на класифицирана информация, неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни, злоупотреба със служебното положение и явяване в нетрезво състояние. В случай на временно отстраняване за умишлено престъпление, уволнението влиза в сила от датата на отстраняването.
Чл. 95
Дисциплинарните наказания в Националната служба за охрана се заличават след определени срокове: 6 месеца за "мъмрене" и "строго мъмрене", 9 месеца за "предупреждение за понижаване в звание" и 1 година за "понижаване в звание с една степен" и "предупреждение за уволнение". Заличаването става служебно и може да се извърши преди изтичането на сроковете, ако служителят не е извършил нови нарушения в рамките на 6 месеца. Предсрочното заличаване се осъществява с мотивирана писмена заповед от началника на службата.
Чл. 96
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана носят имуществена отговорност за вреди, причинени на държавата по непредпазливост при изпълнение на служебните си задължения. За вреди, причинени на граждани, служителите не носят имуществена отговорност, а държавата е задължена да ги обезщети. В случай на умишлени вреди или вреди, причинени извън служебните задължения, отговорността на служителите се определя от действащото законодателство. Имуществената отговорност не изключва дисциплинарна или наказателна отговорност.
Чл. 97
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не носят имуществена отговорност за вреди, произтичащи от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Освен това, те и държавата не отговарят за вреди на трети лица, причинени при извънредни обстоятелства, когато действията са свързани със защита на националната сигурност.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за Националната служба за охрана урежда правото на иск на службата срещу служителите, които са причинили вреди на граждани чрез незаконни действия. Ако служителят е действал в рамките на служебните си задължения, отговорността за вредите носи държавата, която не може да иска възстановяване на платените обезщетения от служителя.
Чл. 99
Офицерите и сержантите на Националната служба за охрана носят отговорност само за причинените вреди, без да отговарят за пропуснатите ползи. Определянето на размера на вредите става към момента на настъпването им или, ако това не е възможно, към момента на откритие на вредите.
Чл. 100
Служителите на Националната служба за охрана носят отговорност за вреди, причинени при условията на чл. 96, ал. 1. Отговорността е в размер на причинената вреда, но не може да надвишава едно месечно брутно възнаграждение за месеца, предшестващ причиняването на вредата. Ако размерът на възнаграждението не може да бъде установен, се взема предвид месецът, предхождащ откритията на вредата.
Чл. 101
Служители от Националната служба за охрана, които имат задължения по отношение на парични или материални ценности, отговарят за вреди до три брутни месечни възнаграждения. При липса на ценности, отговарят в пълен размер с законната лихва от момента на причиняване на вредата или откритие на липсата. Лица, получили облага без основание, дължат връщане на полученото солидарно с причинителя на вредата, включително и дарения, извлечени от вредата.
Чл. 102
Когато вредата е причинена от няколко служители на Националната служба за охрана, отговорността им е различна в зависимост от типа на имуществената отговорност. При ограничена имуществена отговорност, служителите отговарят пропорционално на участието си в причиняването на вредата или на основното им месечно възнаграждение, без да надвишават общия размер на вредата. При пълна имуществена отговорност, служителите отговарят солидарно.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за националната служба за охрана регламентира процедурата за определяне на ограничена имуществена отговорност на служителите. Началникът на службата издава заповед за вредата и отговорността в срок до един месец от откритие на вредите. Служителят има право да оспори заповедта в седемдневен срок. Ако не го направи, сумата се удържа от възнаграждението му. При прекратяване на правоотношението, неиздължената сума се удържа от обезщетението на служителя. Лихви не се дължат, а събраните суми постъпват в бюджета на службата.
Чл. 104
Служителите на Националната служба за охрана носят пълна имуществена отговорност, която се реализира чрез съдебен процес. Преди да бъде образувано съдебно производство, служителят има право да внесе доброволно дължимата сума.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за националната служба за охрана предвижда, че за въпросите, свързани с имуществената отговорност на служителите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на гражданския закон. В допълнение, законът включва разпоредби относно изменение на правотоотношението на офицерите и сержантите, като част от глава десета.
Чл. 106
Член 106 от Закона за Националната служба за охрана предвижда, че правоотношението на служителите може да бъде изменяно при служебна необходимост или специфични условия, с заповед на началника, която влиза в сила от датата на издаване. Офицерите и сержантите могат да имат изменения в правоотношението си и при неизпълнение на задълженията или наложено дисциплинарно наказание. Изменението е допустимо само ако служителят отговаря на условията за новата длъжност.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за Националната служба за охрана регламентира заместването на служители при тяхното отсъствие. При отсъствие, служебните задължения се изпълняват от непосредствения ръководител или от друг служител с подходяща компетентност. Заповед за заместване се издава от началника на службата по искане на ръководителя на отсъстващия служител. Процедурата не важи за заместници на титуляря. При отсъствие над 30 работни дни, заповедта определя срок до 6 месеца, като заместникът получава основното месечно възнаграждение за по-високата длъжност.
Чл. 108
Началникът на Националната служба за охрана може да назначи служител за изпълнение на работа по вътрешно съвместителство, ако има незаета длъжност. Срокът на такова назначение е до 6 месеца и служителят получава допълнително 25% от минималното основно месечно възнаграждение за незаетата длъжност, освен редовното си възнаграждение.
Чл. 109
Офицерите и сержантите в Националната служба за охрана могат да бъдат преназначавани на длъжности, предвидени за лица по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3, само при условие, че отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Преназначаването се извършва по писмено искане на заинтересованото лице или по предложение на заместник-началника на службата и се осъществява със заповед.
Чл. 110
Законът за националната служба за охрана предвижда кариерно развитие на офицерите и сержантите, основано на резултатите от служебната им дейност и професионалната квалификация. Кариерното развитие се реализира чрез повишаване в звание или длъжност. Основните принципи включват последователност в повишаването, задължение за повишаване на квалификацията и периодично атестиране.
Чл. 111
Чл. 111 определя условията за повишаване в звание на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана. Повишаването се извършва след изтичане на минималния срок за престояване в звание, на базата на ежегодно атестиране, което оценява изпълнението на задълженията и професионалните компетентности. Оценката трябва да бъде обективна и мотивирана, а служителят има право да се запознае с нея и да изрази становище.
Чл. 112
Офицер или сержант може да бъде назначен на по-висока длъжност, само ако изпълнява изискванията за назначаване на съответната длъжност. Тази разпоредба е част от регулацията относно командироването на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за националната служба за охрана урежда правото на началника на службата или оправомощени от него служители да командироват офицери или сержанти временно да изпълняват служба в друго населено място при служебна необходимост. По време на командироване, служителите получават брутно възнаграждение, както и пътни, дневни и квартирни пари, които се изплащат в размер на действително изразходваните средства, отчитани с разходооправдателни документи.
Чл. 114
Служителите на Националната служба за охрана, при командироване, имат право на брутно възнаграждение, пътни, дневни и квартирни пари, определени от Министерския съвет. Началникът на службата определя категориите служители, които могат да получават тези пари на основание разходооправдателни документи. При охрана на лица или обекти, служителите могат да бъдат командировани дългосрочно, по реда на Закона за дипломатическата служба. Правилата на чл. 60 не важат за командированите служители, освен за тези на 24-часови смени.
Чл. 115
Чл. 115 регламентира условията, при които служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от работа. Отстраняването може да се извърши при установяване на дисциплинарно нарушение, когато служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си, или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Служителят не получава възнаграждение за времето на отстраняването, но ако дисциплинарното производство бъде прекратено или служителят бъде оправдан, му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняване.
Чл. 116
Служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана може да бъде прекратено по различни причини, включително по взаимно съгласие, по желание на служителя, при навършване на пределна възраст, при придобиване на право на пенсия, при негодност или непригодност за служба, при съкращаване на щата, или при осъждане за умишлено престъпление. В случай на негодност, служителят може да бъде предложен за друга длъжност, но отказът му води до прекратяване на правоотношението.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за националната служба за охрана регламентира условията за прекратяване на служебното правоотношение. При прекратяване по определени основания, началникът трябва да отправи писмено предизвестие за 30 дни. Ако предизвестието не е отправено или срокът не е спазен, служителят получава обезщетение. При прекратяване по искане на служителя, заповедта се издава в същия срок. В определени случаи предизвестие не се изисква. Забранява се прекратяване на служебното правоотношение с бременни жени или единствени родители на деца под три години.
Чл. 118
Служебното правоотношение с офицер или сержант в Националната служба за охрана се прекратява със заповед на началника. Заповедта се връчва на служителя или се изпраща на постоянния му адрес при невъзможност за връчване. Прекратяването настъпва от датата на връчване или изпращане, в зависимост от случая. В определени ситуации, като осъждане или дисциплинарно уволнение, служебното правоотношение се прекратява незабавно.
Чл. 119
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде обжалвана в срок и по ред, определени от Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 120
При отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, офицерът или сержантът се възстановява на предишната или на друга длъжност, съответстваща на званието и квалификацията му. За да заеме длъжността, той трябва да се яви в Националната служба за охрана в срок от 14 дни след влизането в сила на съдебното решение.
Чл. 121
При прекратяване на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплаща еднократно парично обезщетение, определено на база прослужените години, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения. При последващо прекратяване, предишното обезщетение се приспада. За служители с 10 и повече години, прекратени поради заболяване, минималното обезщетение е 15 брутни заплати. При по-малко от 10 години, обезщетението е 10 брутни заплати. Освен това, служителите, прослужили 10 и повече години, имат право на допълнително вещево имущество. Разпоредбите не важат при уволнение по дисциплинарни причини, а при смърт, сумите се изплащат на наследниците. Обезщетенията не се облагат с данъци.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за националната служба за охрана определя условията за изчисляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение. При определяне на размера на обезщетението се вземат предвид прослужените години като офицер или сержант в Националната служба за охрана, военна служба или длъжностите по Кодекса за социално осигуряване, без приравнения стаж. Обезщетението се изплаща на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.
Чл. 123
Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното им правоотношение. Обезщетението е в размер на брутното месечно възнаграждение, получено преди прекратяването, за времето на безработица, но не повече от 6 месеца. Ако през този период са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Чл. 124
На офицер или сержант, който е претърпял телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение: 10 брутни месечни възнаграждения за тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения за средна телесна повреда. При смърт на офицер или сержант, загинал по време на служба, семейството получава 12 брутни месечни възнаграждения. Определянето на характера на телесната повреда и удостоверяването на обстоятелствата около смъртта се извършват от съответните военномедицински органи и началници.
Чл. 125
В брутното месечно възнаграждение, което служи за основа при изплащане на обезщетенията, се включват единствено допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер.
Чл. 126
Законът предвижда наказания за лица, които не изпълняват разпореждания на служители на Националната служба за охрана. За първо нарушение глобата е между 100 и 500 лв., а при повторно нарушение глобата нараства от 500 до 1000 лв.
Чл. 127
Лицата, които противозаконно пречат на служител от Националната служба за охрана да изпълнява задълженията си, подлежат на наказание. За първо нарушение глобата варира от 300 до 1000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава и е между 1000 и 3000 лв.
Чл. 128
Ръководителите на държавни органи, организации, ведомства, местна администрация, юридически лица и граждани, които виновно не изпълняват задълженията си по закона, подлежат на наказание с глоба от 200 до 2000 лв. При повторно извършване на деянието, глобата е от 500 до 3500 лв.
Чл. 129
Служителите на Националната служба за охрана (НСО), които не подадат в срок декларация или декларират неверна информация, подлежат на наказание. За първо нарушение глобата е между 100 и 500 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 300 до 1000 лв.
Чл. 130; § 1-15
Законът за Националната служба за охрана регламентира установяването на нарушения и наказания, свързани с охраната на определени лица и обекти. Актовете за нарушения се съставят от упълномощени служители, а наказателните постановления се издават от началника на службата. Законът включва определения за специални техники, структурни звена и служебна тайна. Преходните разпоредби осигуряват трансформация на правоотношенията на служителите, запазване на звания и възнаграждения, както и условия за ползване на отпуски. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националната служба за охрана се дефинират ключови термини, свързани с функционирането на службата. "Специални техники и похвати" се отнасят до уменията, придобити по време на подготовката в службата, а "основните структурни звена" обозначават отделите и звената под ръководството на началника на службата. "Служебна тайна" е информация, свързана с функциите на службата, която не е държавна тайна, но нерегламентирания достъп до която може да навреди на интересите и сигурността на държавата и службата.
§2
Параграф §2 регламентира преобразуването на съществуващите правоотношения на служителите в Националната служба за охрана. Офицерите, офицерските кандидати и сержантите запазват своите звания и възнаграждения, а съществуващите трудови правоотношения могат да се преобразуват в служебни, при спазване на определени условия. Назначаването на нови държавни служители ще бъде с минимален ранг и заплата, не по-ниска от предишната. Неизползвани отпуски могат да се ползват до година след влизането в сила на закона, а средствата за осигуровки ще се осигурят от бюджета на службата.
§3
Размерът на обезщетението при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране на заварените офицери и сержанти, които са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 122, ал. 1, се определя от сбора на прослужените години по чл. 122, ал. 1 и годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
§ 4
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се добавят изменения, свързани с Националната служба за охрана. В чл. 24, ал. 2 се уточняват различни точки, свързани с правата и задълженията, произтичащи от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като се добавят и разпоредби от Закона за Националната служба за охрана. В допълнителните разпоредби се уточняват служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана и офицерите и сержантите.
§5
Параграф §5 в Закона за държавната финансова инспекция предвижда изменения в чл. 31. В ал. 1 след "министърът на отбраната" запетая замества съюза "и", а след "министърът на вътрешните работи" се добавя "и началникът на Националната служба за охрана". В ал. 2 след "отбраната" запетая замества съюза "и", а след "работи" се добавя "и в Националната служба за охрана". В ал. 4 думата "министерство" се заменя с "ведомство".
§6
В Закона за пътищата, чл. 10б, след израза "на Министерството на вътрешните работи" се добавя "на Националната служба за охрана" и се поставя запетая. Тази промяна е част от преходните и заключителните разпоредби към Закона за националната служба за охрана.
§7
В Закона за държавния протокол се въвеждат изменения, при които досегашният текст на чл. 12 става ал. 1, а нова ал. 2 уточнява, че Дирекция "Държавен протокол" е задължена да уведомява началника на Националната служба за охрана за програмите за официални срещи, посещения и церемонии, в които участват президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.
§ 8
Параграф 8 от Преходните и Заключителни разпоредби изменя Закона за Икономически и социален съвет, като в чл. 9, ал. 1, т. 9 след споменаването на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се добавя информация за офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за националната служба за охрана включва изменения и допълнения към Закона за физическото възпитание и спорта. Основните промени включват добавяне на Националната служба за охрана в различни членове и алинеи на закона, подобряване на формулировките свързани с военнослужещите и служителите от Националната служба за охрана, а също така и уточняване на ръководителите на ведомства в контекста на спортната подготовка и състезания. Специално внимание е отделено на правомощията на началника на Националната служба за охрана и на сътрудничеството между различните ведомства.
§10
В Закона за хазарта, в чл. 9, ал. 1, след споменаването на "Министерството на вътрешните работи" се добавя "Националната служба за охрана" и се поставя запетая. Тази промяна е част от преходните и заключителните разпоредби на Закона за националната служба за охрана.
§11
Параграф 11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Националната служба за охрана предвижда изменение в Закона за електронните съобщения. В него се уточнява, че в чл. 301, ал. 3 думите "чл. 3 - 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана" трябва да бъдат заменени с "чл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с дейността на Националната служба за охрана.
§13
Параграф §13 уточнява, че разпоредбите на Закона за Националната служба за охрана не ограничават прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите, свързани с принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Осигурява се пълно и безусловно сътрудничество на органите по този закон с Комисията, която се занимава с разкриването на тези документи.
§15
Законът за Националната служба за охрана влиза в сила на 1 ноември 2015 г. Той е приет от 43-то Народно събрание на 29 юли 2015 г. и е официално подпечатан. Също така, се споменава закон за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§68
Законът за Националната служба за охрана влиза в сила от 1 януари 2018 година. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2018 година и влиза в сила от 01.01.2019 година.
§ 21
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: § 9, т. 1, § 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а § 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. са обнародвани в ДВ, бр. 99 от 2019 г. и влизат в сила от 01.01.2020 г.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключения: 1. Част от разпоредбите влиза в сила от 1 януари 2022 г.; 2. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".
§ 15
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на параграф 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за противодействие на корупцията бяха обнародвани в брой 84 на Държавен вестник от 2023 г. и влизат в сила от 6 октомври 2023 г.
§ 50
В параграф 50 от Закона за Националната служба за охрана се предвижда замяна на термина "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Закона за противодействие на корупцията". Тази промяна е в сила за целия текст на закона, който е обнародван в Държавен вестник и е претърпял няколко изменения от 2015 до 2020 година.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за Националната служба за охрана са обнародвани в брой 70 от 2024 г. и влизат в сила от 1 януари 2025 г.
