ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя структурата и функциите на Националната система за спешни повиквания с номер 112, както и отговорностите за изграждане, поддържане и развитие на системата. Освен това, той регламентира правата и задълженията на гражданите при ползване на този номер.
Чл. 2
Националната система за спешни повиквания с номер 112 предоставя на гражданите в България непрекъснат, бърз и безплатен достъп до спешни служби, с цел осигуряване на помощ при спешни случаи, свързани с живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Чл. 3
Чл. 3 от закона определя, че единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) е предназначен за спешна помощ в случаи на рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Знакът за ЕЕН 112 в България включва надписа "112" и знамето на Република България, а графичното и цветното изображение са описани в приложението на закона.
Чл. 4
Националната система за спешни повиквания обхваща центровете за приемане на спешни повиквания, свързани с единния европейски номер 112, както и националните служби за спешно реагиране и тяхното взаимодействие.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 определя основните принципи на дейността на системата, които включват непрекъснатост на обслужването, бързина и ефективност при реагиране на спешни случаи, както и професионализъм и квалификация на служителите за точна обработка на повикванията.
Чл. 6
Член 6 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влезе в сила на 25 декември 2009 г.
Чл. 7
Центровете за приемане на спешни повиквания с единен европейски номер 112, известни като "центрове 112", представляват териториални звена на дирекция "Национална система 112" към Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 определя основните функции на центровете 112, които включват приемане и обработка на повиквания, осигуряване на достъп до линия за връзка, работа на множество езици, анализ и предаване на информация на службите за спешно реагиране, получаване на обратна информация и архивиране на данни за повикванията. Министърът на вътрешните работи отговаря за утвърждаването на класификатор на спешните повиквания.
Чл. 9
Чл. 9 от закона гласи, че центровете за спешни повиквания 112 функционират непрекъснато, осигурявайки приемане на повиквания и свързване с службите за спешно реагиране.
Чл. 10
Член 10 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влиза в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 11
Член 11 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и е в сила от 25 декември 2009 г.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за националната система за спешни повиквания 112 регламентира предаването на информация от повиквания, които не изискват намеса на службите за спешно реагиране, но са свързани с местната администрация или териториални звена на министерства. Тази информация се предава на съответната структура за предприемане на необходимите действия. Организациите са задължени да предоставят информация за своето местоположение, териториална и функционална компетентност, както и начина за получаване на информация от център 112. На базата на предоставената информация се подписват протоколи за сътрудничество.
Чл. 13
Член 13 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25.12.2009 г.
Чл. 14
Член 14 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и е в сила от 25 декември 2009 г. В резултат на това, разпоредбите, свързани с регистъра на спешните повиквания, вече не са приложими.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за националната система за спешни повиквания 112 регламентира автоматичното записване на входящите и изходящите повиквания в центровете 112 в електронен регистър. В регистъра се вписват данните, събирани от оператора по повод повикването. Също така, регистърът е определен като информационен фонд на Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 16
Данните от регистъра по чл. 15 на Закона за националната система за спешни повиквания 112 се съхраняват за срок от пет години. Директен достъп до тези данни имат служителите от център 112 и службите за спешно реагиране за срок от 4 месеца след постъпване на информацията. След изтичането на този срок, данните се архивират и съхраняват в помещение с ограничен достъп. Службите за спешно реагиране и органите на съдебната власт могат да изискват данни в рамките на петте години, а информацията, за която има искане от съдебната власт, не се унищожава до отпадане на необходимостта от нейното съхранение.
Чл. 17
Член 17 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 постановява, че данните от регистъра се считат за веществени доказателствени средства. Това означава, че информацията, съхранявана в регистъра, може да бъде използвана в съдебни производства или други правни процедури като доказателство.
Чл. 18
Член 18 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с ДВ, бр. 51 от 2016 г., и влезе в сила на 05.07.2016 г. Тази поправка е част от глава трета, която касае националните служби за спешно реагиране.
Чл. 19
Член 19 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 определя националните служби за спешно реагиране, които включват Националният медицински координационен център, центровете за спешна медицинска помощ, дирекциите на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция 'Морска администрация' и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст. Тези служби също така определят контактни точки за обмен на информация с центровете 112 и създават работни места с обучени служители за осъществяване на връзка с информационната система на центровете 112.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 определя задълженията на служителите, които получават информация от центровете 112. Те трябва незабавно да мобилизират необходимите ресурси за спешно реагиране и да управляват тези ресурси в процеса на оказване на помощ. Служителите са длъжни да информират центъра 112 при приемане на спешен случай, мобилизиране на ресурси, започване на действия, искане на допълнителна помощ и приключване на работата на екипа. Обменът на информация между центровете 112 и службите за спешно реагиране се осъществява чрез информационно-комуникационната система на националната система.
Чл. 21
Член 21 от закона позволява на административни структури и организации с ресурси за действия при спешни случаи да поискат включването си в Националната система за спешни повиквания. Условията и редът за това включване ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 описва основните елементи, гарантиращи функционирането на системата. Те включват центровете 112, комуникационната свързаност между тях и контактните точки на националните служби за спешно реагиране, както и свързаността на тези служби до ресурсите за оказване на помощ.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 определя задълженията на Министерството на вътрешните работи относно изграждането и поддържането на центровете 112. Министерството организира тяхната дейност и популяризира използването на ЕЕН 112. Освен това, членът предвижда, че условията и редът за достъп на хора със слухови или говорни увреждания до ЕЕН 112 ще бъдат определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 24
Член 24 от Закона за националната система за спешни повиквания 112 определя задълженията на Министерския съвет за изграждане и поддръжка на комуникационната свързаност между центровете 112 и националните служби за спешно реагиране. Гарантира се пренос на информация без прекъсване и с резервираност. При необходимост от резервиране на свързаност се използват електронносъобщителните мрежи и услуги на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона определя задълженията на различни институции за изграждане и поддържане на комуникационната свързаност със спешните центрове 112. Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването трябва да осигурят свързаност за своите дирекции и центрове за спешна медицинска помощ. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' и Планинската спасителна служба също имат задължение да обезпечат свързаност, а административните структури и организации, посочени в чл. 21, ал. 1, трябва да изградят необходимата комуникационна свързаност с центровете 112.
Чл. 26
Чл. 26 от закона предвижда, че министърът на вътрешните работи е задължен да изготвя и представя ежегодно доклад за дейността на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 в Министерския съвет. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 93 от 2009 г. и е в сила от 25.12.2009 г.
Чл. 27
Гражданите на Република България имат правото да ползват безплатно единния европейски номер за спешни повиквания 112. Този номер може да бъде избран от всеки телефон, включително и от обществени телефони, без необходимост от плащане с монети, жетони, карти или други средства.
Чл. 28
Чл. 28 забранява неправомерното ползване на единния европейски номер 112. Не е разрешено автоматичното избиране на номера от електронни устройства, освен за 'eCall' повиквания. Забранено е също така предаването на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушения на тези разпоредби, гражданите подлежат на административнонаказателна отговорност, определена в закона.
Чл. 29
Член 29 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 определя, че контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила на 25.12.2009 г.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за националната система за спешни повиквания 112 определя правомощията на служителите на Министерството на вътрешните работи, които са назначени за осъществяване на контрол. Те имат право да извършват проверки, да съставят актове за административни нарушения и да изискват документи, свързани с установяване на нарушения, включително данни за идентификация на нарушители.
Чл. 31
Член 31 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 задължава определените служители да се легитимират със служебна карта и заповед при извършване на проверки. Освен това, те са длъжни да не разгласяват и не разпространяват информация, която са получили по време на проверките.
Чл. 32
Чл. 32 от закона определя, че служителите, посочени в чл. 30, ал. 1, при установяване на административно нарушение, съставят акт за установяване на нарушението. Наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Национална система 112", директор на областна дирекция на МВР или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за националната система за спешни повиквания 112 предвижда, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 34
Член 34 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е отменен с ДВ, бр. 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г. Този член е част от административнонаказателните разпоредби на закона.
Чл. 35
Лицата, които не спазват задълженията, установени в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, подлежат на наказание. Наказанието може да бъде глоба в размер от 200 до 1000 лв. или имуществена санкция от 300 до 2000 лв.
Чл. 36
Длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, възложени с Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, подлежат на наказание с глоба в размер от 200 до 1000 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 37
Лицата, които използват единния европейски номер 112 не по предназначение, подлежат на наказание с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 предвижда следните наказания: (1) За предаване на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, наказанието е глоба от 2000 до 5000 лв. (2) Ако са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, глобата е от 10 000 до 20 000 лв., плюс обезщетение за причинените вреди. (3) За пускане на предварително записано съобщение чрез електронно устройство, наказанието е глоба от 1000 лв.
Чл. 39
Законът регулира използването на единен европейски номер 112 за спешни повиквания в България. При повторно нарушение на разпоредбите, свързани със спешни повиквания, се налага глоба в двоен размер. Определят се термини като "спешна помощ", "място на инцидента" и "eCall". Законът въвежда изисквания от европейски директиви и предвижда паралелно използване на стари телефонни номера за спешни повиквания. Включени са и преходни разпоредби относно замяна на термини, свързани с Министерството на извънредните ситуации.
Параграф §1
Законът определя Единния европейски номер за спешни повиквания 112 (ЕЕН 112) като телефонен номер за получаване на спешна помощ. Определят се понятия като "място на инцидента", "спешна помощ", "спешно повикване", "контактна точка" и "eCall". Спешното повикване може да се извърши чрез гласово повикване или чрез алтернативни методи за лица с увреждания. eCall е автоматично повикване от превозно средство, което предава данни и осъществява връзка с център за спешни повиквания.
§2
Със закона се въвеждат изискванията на чл. 26, параграфи 2 и 4 от Директива 2002/22/ЕО, която се отнася до универсалната услуга и правата на потребителите в електронните съобщителни мрежи и услуги.
§3
Националните телефонни номера 150, 160 и 166 за спешни повиквания ще продължат да функционират паралелно с единния европейски номер 112. В срок от една година след влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да вземе решение за пренасочване на повикванията от тези номера към центровете 112.
Параграф §4
С измененията в Кодекса за социално осигуряване, в член 69, алинея 5, се заменя наименованието "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
Параграф §5
В Наказателния кодекс, в чл. 195, ал. 3, е направена промяна, при която се заменят думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Параграф §6
В параграф §6 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се предвижда изменение в Закона за автомобилните превози. Конкретно, в член 89д, алинея 4, точка 3, се заменя наименованието "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации".
§7
В §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се предвижда замяна на термина "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации" в Закона за движението по пътищата. Тази промяна е част от усилията за актуализиране на законодателството и адаптиране на терминологията в съответствие с новите реалности.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 предвижда замяна на термини в Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Текстовете, свързани с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, се заменят с новото наименование Министерство на извънредните ситуации.
§9
В параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се предвиждат изменения в Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Конкретно, термините 'министърът на държавната политика при бедствия и аварии' и 'министъра на държавната политика при бедствия и аварии' се заменят с 'министърът на извънредните ситуации' и 'министъра на извънредните ситуации'.
§10
В Закона за защита при бедствия се извършват замени на термини, свързани с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Всички споменавания на това министерство и неговите ръководители се заменят с Министерството на извънредните ситуации и съответните му наименования.
§11
В Закона за здравето се извършва промяна в чл. 114, ал. 2, където се заменя наименованието "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
§12
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд, навсякъде думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон.
§13
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват промени, при които термините "министърът на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "министърът на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
§14
В Параграф 14 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се предвижда изменение в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Конкретно, в чл. 18, ал. 1, т. 3 се заменят думите "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" с "министъра на извънредните ситуации".
§15
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се предвижда промяна в Закона за управление при кризи. Конкретно, в член 58, алинея 2, точка 4, се заменят думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации".
§16
В Закона за устройство на територията се прави изменение в чл. 169, ал. 5, като се заменя наименованието "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" с "министъра на извънредните ситуации". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§17
Актовете, необходими за прилагането на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Законът е приет на 14 ноември 2008 г. от 40-то Народно събрание и е в сила от 24.11.2009 г., след изменения и допълнения, свързани с Министерството на вътрешните работи.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, параграфи 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91 влизат в сила веднага.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила на 1 януари 2011 г. Параграфите, които влизат в сила по-рано, са 1 - 23, 25, 27 - 30, 32 - 34, 40, 41, 43 - 55, 63 - 89 и 91 - 114. Преходни и заключителни разпоредби касаят и Закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, който е обнародван в ДВ, бр. 51 от 2016 г. и влиза в сила от 05.07.2016 г.
§ 62
Законът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, обнародван в ДВ, бр. 60 от 2016 г. и изменен в ДВ, бр. 97 от 2017 г.
§3
Съгласно параграф §3 от Преходните и заключителни разпоредби, министърът на вътрешните работи е задължен в срок до две години от влизането в сила на закона да осигури достъп до единния европейски номер 112 за лица със слухови или говорни увреждания. Това изменение е обнародвано в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г. и влиза в сила от 01.08.2017 г.
§ 56
Параграф 56 от преходните и заключителни разпоредби на закона определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи. Параграфи 4, 6, 11, 12, 14, 34, 40, 41, 51 и 52 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Параграф 44 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 45 от 1 август 2017 г. Някои разпоредби, включително параграф 47, влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона. Приложението към чл. 3, ал. 2 съдържа релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви и регламенти, свързани с електронните съобщения и защитата на потребителите.
