НАРЕДБА ЗА АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ И АВАРИЙНА ГОТОВНОСТ ПРИ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за разработване на аварийни планове, задълженията на лицата, които ги прилагат, действията за ограничаване и ликвидиране на последиците от ядрена или радиационна авария, начините за информиране на населението и реда за поддържане и проверка на аварийната готовност. Освен това, наредбата регламентира взаимодействието между лицензиантите и органите на изпълнителната власт при прилагане на мерките.
Чл. 2
Наредбата определя действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от ядрени и радиационни аварии, основани на оценка на радиационния риск и категорията на радиоактивните източници. Обектите и дейностите се категоризират в пет рискови категории, в зависимост от потенциалните последствия от аварии. Рисковите категории варират от I до V, като категория I обхваща ядрени съоръжения с най-висок риск, а категория V включва дейности, свързани с преработка на метален скрап и контролни пунктове.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария класифицира аварийните обстановки в пет основни класа в зависимост от тежестта на последиците и възможността за контрол. Клас "обща аварийна обстановка" изисква незабавни защитни мерки за населението; "местна аварийна обстановка" включва мерки за защита на персонала и подготовка за защитни мерки за населението; "локална аварийна обстановка" е свързана с защита на персонала без риск за населението; "тревога" предполага оценка на обстановката и готовност за действие; "други аварийни ситуации" обхващат инциденти с радиоактивни източници.
Чл. 4
Наредбата определя зони за аварийно планиране в зависимост от рисковата категория на ядрените съоръжения. За категория I се предвиждат три зони: защитена зона, зона за превантивни защитни мерки и зона за неотложни защитни мерки. За категория II се определят защитена зона и зона за неотложни мерки, а за категория III само защитена зона. При аварии от категория IV, се създават зона за сигурност и зона с контролиран достъп. Определят се критерии за радиационен контрол и забрани за консумация на храни и напитки в аварийните зони.
Чл. 5
Лицензиантите или титулярите на разрешение за обекти и дейности от рискови категории I и II са задължени да съгласуват с областните управители и кметовете на общините поставянето на информационни табла на обществени места, които да показват границите на зоните за аварийно планиране и пътищата за евакуация. Освен това, те трябва да организират маркировка на подходящи места по границите на зоните с трайни обозначителни знаци. Разходите за тези дейности са за сметка на лицензианта или титуляря на разрешение.
Чл. 6
Аварийното планиране включва мерки за ограничаване и ликвидиране на последствията от ядрени и радиационни аварии, като се основава на анализи на възможни сценарии и оценка на риска. Целта е да се минимизират последиците върху здравето, качеството на живот, имуществото и околната среда, както и да се възстановят нормалните условия след авария.
Чл. 7
Лицензиантът или титулярят на разрешението е задължен да разработи вътрешен авариен план, който да отчита максималните радиационни последици за персонала, населението и околната среда при авария. Планът трябва да включва мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария, задължения на персонала за действия при аварийни ситуации и взаимодействие с органите на изпълнителната власт. Разработването на плановете трябва да бъде съгласувано с всички съществуващи планове за физическа защита и други аварийни планове.
Чл. 8
Централните органи на изпълнителната власт разработват и изпълняват външен авариен план, част от Националния план за защита при бедствия. Планът определя зони за аварийно планиране, задължения, взаимодействия и мерки за защита на населението. Той включва ред за оказване на помощ на лицензиантите и международна помощ при авария. Разработването и координацията на плана се осъществява от министъра на вътрешните работи, който го внася за приемане от Министерския съвет. Приетият план се предоставя на съответните ведомства, а поддържането на ресурсите е отговорност на министерствата.
Чл. 9
Териториалните органи на изпълнителната власт са отговорни за разработването на аварийни планове, които се основават на общия план и вътрешните аварийни планове на лицензиантите. В тези планове се определят задължения, ред за взаимодействие, помощ при нужда и мерки за защита при аварийни ситуации. Министърът на вътрешните работи координира разработването на тези планове чрез регионалните дирекции на ГДПБЗН и те се утвърдят със заповед от областните управители.
Чл. 10
Аварийните планове, съгласно чл. 10, трябва да осигурят оценка на обстановката и действия за минимизиране на радиационното въздействие, оценка на дозите за различни групи хора, навременни защитни мерки, анализи от предходни чл. 6, ал. 2, определяне на зони за планиране, подготовка на квалифициран персонал, уведомяване на аварийните екипи, безопасност на персонала, контрол на облъчването, оказване на първа помощ, техническа помощ, критерии за прекратяване на действия и контрол на достъпа до аварийната зона.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата задължава лицензирани лица да изготвят вътрешен авариен план, който включва анализ на възможните аварии в ядреното съоръжение, оценка на последствията от изхвърляния на радиоактивни вещества, и сценарии за развитие на аварии. В зависимост от рисковата категория, се планират мерки за ограничаване на последствията от аварии, взаимодействие с органите на властта и извършване на радиационни и метеорологични измервания. Лицензиантът периодично преглежда и оценява плана, отразявайки новите научни и технически развития.
Чл. 12
Вътрешният авариен план трябва да осигури готовност преди доставката на ядрено гориво, навременно откриване и класификация на аварийната обстановка, реагиране от подготвени лица, присъствие на отговорно лице за класификация на аварията, необходимите средства за комуникация, уведомяване на персонала и органите на властта, обезопасени пътища за евакуация, изолиране на аварийната зона и съдействие на изпълнителната власт. За рискови категории I и II е необходимо достъп до експертна помощ и постоянен контрол на ядреното съоръжение.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата задължава лицензианта или титуляра на разрешението да осигурява необходимите средства и условия за изпълнение на вътрешния авариен план. Това включва достъп до технически средства за радиационен мониторинг, укрития за персонала, средства за индивидуална защита, електрозахранване, комуникация, уведомяване на персонала и населението, както и резервни технически средства за управление на аварийната обстановка.
Чл. 14
На площадката на ядреното съоръжение лицензиантът или титулярят на разрешението е задължен да изгражда и поддържа авариен център в защитената зона, който да е максимално защитен от аварийни въздействия. Аварийният център трябва да бъде разположен на различно място от блочния пулт за управление и да осигурява защита на персонала. Той трябва да бъде оборудван с необходимите технически средства за анализ и оценка на радиационните последици, географски карти, средства за радиационен мониторинг, индивидуални средства за защита, средства за свръзка и уведомяване, както и с вътрешен авариен план. Осигурява се резервно и аварийно електрозахранване за безотказна работа на системите. Всички технически средства трябва да се проверяват и поддържат в работоспособно състояние.
Чл. 15
Лицензиантът или титулярят на разрешение е задължен да осигури наличието на необходимите човешки и финансови ресурси, както и технически средства, които да позволят прилагането на вътрешния авариен план по всяко време.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата определя задълженията на органите по чл. 8, ал. 1 за разработване на външни аварийни планове за защита на населението при ядрени или радиационни аварии. Плановете се основават на анализ на възможни аварии, характеристиките на населението в зоните за планиране и сценарии за развитие на авариите. Те се разработват на различни нива (национално, областно и общинско) и се предоставят на органите на изпълнителната власт. Външните аварийни планове подлежат на периодичен преглед и оценка, като се вземат предвид новите научни и технически достижения.
Чл. 17
Външният авариен план трябва да осигури ясно разпределение на отговорностите на органите на изпълнителната власт, координация между аварийните екипи, своевременно уведомяване на населението и международни организации, разпределение на индивидуални средства за защита, радиационен мониторинг, лечение на облъчените лица, превантивни мерки за защита на околната среда, дезактивация на замърсени лица и имущество, осигуряване на питейна вода и храна за екипи и население, поддържане на обществения ред и безопасно управление на радиоактивни отпадъци.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за аварийно планиране и готовност при ядрена и радиационна авария предвижда, че органите на изпълнителната власт трябва да осигурят достъп на аварийните екипи до всички зони на планиране, инженерна поддръжка, експертна консултация, изправност на измервателни средства, транспортни средства и оборудване, резерв от средства за дезактивация и индивидуални средства за защита, както и всички необходими технически средства за работа и защита на екипите.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария определя, че органите на изпълнителната власт имат задължения за планиране на действията при аварийни обстановки. Те трябва да изпълняват външния авариен план и да поддържат аварийната готовност в съответствие с наредбата и плана.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за аварийно планиране и готовност при ядрена и радиационна авария определя общите задължения на органите на изпълнителната власт. Те включват осигуряване на информация за радиационната и метеорологичната обстановка, извършване на анализ и оценка на информацията, поддържане на аварийни екипи, осигуряване на средства за защита и комуникация, информиране на населението и планиране на ресурси за действия при авария. Аварийните екипи трябва да бъдат подготвени с методики и средства за анализ и оценка на радиационните последици.
Чл. 21
Наредбата определя структурата и отговорностите на различни министерства и органи при управление на аварийни ситуации, свързани с ядрени и радиационни инциденти. Министерският съвет ръководи защитата на населението и околната среда, създавайки Национален щаб за координация и контрол (НЩКК) за оперативно управление. НЩКК организира и координира действията на различни ведомства, контролира изпълнението на мерките и информира населението и медиите. Специфични задължения се възлагат на министъра на вътрешните работи, здравеопазването, околната среда, отбраната и други, включително осигуряване на защита на населението, радиационен мониторинг и медицинско осигуряване. Наредбата също така предвижда сътрудничество с международни организации и съседни държави при управление на аварийни ситуации.
Чл. 22
Аварийното реагиране включва действия за ограничаване на последиците от ядрени и радиационни инциденти, с цел защита на здравето на персонала и населението, опазване на околната среда и материалните ценности. Основните цели включват контрол на аварийната обстановка, ликвидиране на последствията, предотвратяване на здравни рискове и подготовка за възстановяване на нормалния живот.
Чл. 23
Лицензиантът или титулярят на разрешението е задължен да поддържа постоянна готовност за действия при аварии, включително организиране на авариен екип, чийто състав е определен с вътрешния авариен план. Аварийните екипи трябва да разполагат с необходимите методики и програми за анализ на радиационните последици, както и с технически, транспортни и комуникационни средства и средства за индивидуална защита.
Чл. 24
В случай на аварийна обстановка, лицензиантът или титулярят на разрешението е задължен да активира вътрешния авариен план. Той трябва да уведоми МВР чрез ГДПБЗН, председателя на АЯР и съответните органи на изпълнителната власт, които са отговорни за ликвидиране на последствията от аварията. Уведомлението включва запазване на местопроизшествието и формиране на оперативно-следствена група, в съответствие с аварийните планове.
Чл. 25
Лицето, което установи замърсяване с радиоактивни вещества, е задължено да уведоми председателя на АЯР и оперативния дежурен на ГДПБЗН - МВР. При наличие на потенциална опасност от трансграничен пренос, председателят на АЯР уведомява министъра на вътрешните работи и други компетентни органи.
Чл. 26
Чл. 26 от наредбата определя процедурите за действие при ядрени и радиационни аварии. Министър-председателят може да въвежда и прекратява външния авариен план на национално ниво за рискови обекти. Председателят на НЩКК може да прилага неотложни мерки за защита на населението до въвеждане на плана. Органите на изпълнителната власт и лицензирани лица предоставят информация за радиационната обстановка. Министерството на вътрешните работи извършва оценка и определя мерки за защита на населението в сътрудничество с други министерства. Възможно е Министерският съвет да вземе решение за прилагане на специфични защитни мерки.
Чл. 27
Директорът на ГДПБЗН - МВР е отговорен за въвеждането и прекратяването на Стандартните оперативни процедури за обекти от рискови категории III, IV и V, които са включени в Националния план за защита при бедствия.
Чл. 28
Членовете на аварийните екипи трябва да спазват определени изисквания при изпълнение на аварийните планове, включително намаляване на времето на престой в замърсени райони, работа на безопасно разстояние от радиоактивни източници, използване на защитни средства и индивидуални средства за защита. Замърсените места трябва да бъдат оградени и обозначени, а членовете на екипите трябва да следят нивата на облъчване и да напускат района при достигане на контролни граници. Осигурява се индивидуален мониторинг и медицинско наблюдение за екипите.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата установява мерки за предотвратяване на разпространение на замърсяване с радиоактивни вещества. Хора, животни и предмети, замърсени с радиоактивни вещества, могат да напускат замърсените райони само след дезактивация или при спазване на определени условия, включително изолация и контрол на замърсяването. При извеждане на пострадали лица, замърсени с радиоактивни вещества, е задължителен медицински контрол и мониторинг.
Чл. 30
Член 30 от Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария предвижда, че по време на аварийната обстановка се оценяват всички последици от инцидента, както и ефективността на предприетите мерки за намеса. Освен това, тези оценки трябва да бъдат документирани.
Чл. 31
След приключване на действията за ограничаване и ликвидиране на последиците от ядрена или радиационна авария, Министерският съвет, по предложение на НЩКК, може да приеме програма за дълговременни защитни мерки. Тази програма трябва да минимизира вредните здравни, екологични, социални и икономически последици от аварийната ситуация.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата за аварийно планиране и готовност при ядрени и радиационни аварии определя мерките за намеса, които целят ограничаване и предотвратяване на облъчването и вредните последици от радиационни инциденти. Намесата може да бъде насочена към източника на радиоактивно замърсяване, околната среда и човека. Решенията за намеса се вземат на базата на различни критерии, включително здравни и социални аспекти. Прилагането на защитни мерки не може да се отлага, а изпълнението им може да бъде преустановено, ако не е обосновано.
Чл. 33
Чл. 33 описва основните неотложни защитни мерки, които трябва да се приложат незабавно след ядрена или радиационна авария. Те включват уведомяване, деконтаминация, индивидуален мониторинг, контрол на достъпа до замърсени места, защита на дихателните органи, използване на защитни облекла, укриване, йодна профилактика и евакуация. Освен това, в случай на аварийна обстановка, се прилагат и дългосрочни мерки, които могат да включват преселване, ограничаване на консумацията на замърсени хранителни продукти, дезактивация на замърсени райони и възстановителни работи.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата описва мерките, които трябва да се предприемат при замърсяване с радиоактивни вещества. Включва обозначаване и изолиране на замърсените места, осигуряване на индивидуален мониторинг, прилагане на подходяща намеса, регулиране на използването на земята и сградите, анализ на възможността за увеличаване на радиоактивното въздействие върху населението и радиационен мониторинг под повърхността. В случай на намеса, се предвиждат допълнителни мерки за контрол на замърсените материали и достъпа до замърсените територии.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата за аварийно планиране и готовност при ядрена и радиационна авария определя критериите за намеса, които включват фактори, влияещи на решенията за намеса, като нива на намеса, прогнози за развитие на аварийна обстановка и резултати от защитни мерки. Тези критерии се разглеждат независимо и в цялост, с цел недопускане на детерминистични ефекти. Оптимизацията на намесата се основава на наличния опит и конкретните обстоятелства.
Чл. 36
Чл. 36 определя нивата за намеса, които се основават на прогнозираните и предотвратимите дози радиация. При достигане на тези нива се прилагат незабавни защитни мерки. Нивата са разделени на прогнозираните дози и годишните еквивалентни дози при хронично облъчване, като съответните мерки се активират при достигане на определените стойности.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата определя условията за прилагане на защитни мерки при аварийна обстановка, свързана с радиоактивно замърсяване извън площадката. В случай на достигане на нивото на намеса, защитните мерки по чл. 33, ал. 1, т. 5-9 и ал. 2, т. 1 се активират, съгласно приложение № 6 от Наредба № 28 от 2006 г. Ако нивата на намеса не са достигнати, мерките не са задължителни, но могат да се прилагат в зависимост от конкретната ситуация и радиационния мониторинг. При предотвратима доза, равна или по-голяма от нивата на намеса, решението за намеса се взема с оглед на обосноваване и оптимизация.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата предвижда мерки за защита при аварийна обстановка, свързана с радиационни инциденти. За храните се прилагат граници на съдържанието на радионуклиди, определени в Наредба № 11, а за фуражите - нивата за намеса от приложение № 6. Допълнително, защитната мярка за медицинско осигуряване и здравни норми се прилага съгласно Наредба № 28.
Чл. 39
Наредбата регулира намесата при открития на замърсявания с радиоактивни вещества, в зависимост от годишната ефективна доза за населението. Намеса не се предприема при дози до 1 mSv, а при дози до 5 mSv - само при определени условия. При дози над 5 mSv се прилагат защитни мерки, а при дози над 100 mSv намесата се обосновава. При дози между 10 mSv и 20 mSv се предприемат мерки за ограничаване на облъчването, а при дози над 20 mSv се забранява обитаването на зоната, с допълнителни ограничения за деца и лица в репродуктивна възраст. При дози над 50 mSv се забранява постоянното обитаване и се изискват специални разрешения за селскостопанска дейност.
Чл. 40
Чл. 40 регламентира условията за участие на доброволци при намеса при ядрени и радиационни аварии. Когато годишните ефективни дози могат да надхвърлят 50 mSv, участват само информирани доброволци за рисковете. За членовете на аварийните екипи се полагат усилия да се поддържат дози под 100 mSv, освен в извънредни ситуации, когато е необходимо да се надвиши тази граница за извършване на животоспасяващи дейности.
Чл. 41
Министърът на вътрешните работи е отговорен за предоставянето на предварителна информация на населението в зоната за неотложни защитни мерки. Тази информация включва планираните мерки за защита на здравето на хората, действията на населението при аварийна обстановка, основна информация за радиацията и нейното въздействие, както и информация за възможни аварии и техните последствия. Информацията трябва да бъде достъпна без изрично искане и да се обновява поне на всеки три години или при съществени промени.
Чл. 42
Чл. 42 от наредбата определя задълженията на НЩКК за уведомяване на населението при аварийна обстановка. При възникване на авария, населението трябва незабавно да бъде информирано за характера на аварията, мерките за защита на здравето и полезни съвети за лична хигиена и деконтаминация. При предстояща авария, населението в зоната за неотложни защитни мерки трябва да бъде подготвено с информация и съвети за настройване на радио- и телевизионни приемници, както и подготвителни съвети за здравни и учебни заведения. Ако е възможно, информацията може да бъде допълнена с допълнителни данни.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария предвижда, че лицензиантът и титулярят на разрешение, заедно с органите на изпълнителната власт, трябва да осигурят на членовете на аварийните екипи необходимите квалификация, опит и умения. Те трябва да преминат обучение за прилагане на аварийните планове и да участват в периодични обучения за поддържане и повишаване на квалификацията.
Чл. 44
Лицензиантът или титулярят на разрешение е задължен периодично да провежда обучения на персонала, за да ги запознае с аварийните планове. За тези обучения се разработват програми, които са съобразени с отговорностите на съответните лица и звена, относно прилагането на вътрешния авариен план.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредбата постановява, че за обекти от рискови категории I и II е задължително да се провежда общо аварийно учение и аварийна тренировка поне веднъж годишно. Учението трябва да включва целия персонал, предвиден по вътрешния авариен план, и всички лица на площадката, включително посетителите, трябва да бъдат уведомени за учебната аварийна обстановка. Аварийната тренировка се фокусира върху готовността на аварийния екип за изпълнение на конкретни задачи. Всички учения и тренировки трябва да се провеждат по утвърдени вътрешни планове и процедури.
Чл. 46
Наредбата определя изискванията за аварийно планиране и провеждане на учения за ядрени и радиационни аварии. Общото аварийно учение за рискови обекти се наблюдава от представители на Министерството на вътрешните работи и АЯР, а в него участват органи на изпълнителната власт и международни наблюдатели. Лицензианти могат да привлекат допълнителни наблюдатели. Наредбата съдържа определения за ключови термини, свързани с аварийната готовност, и изисквания, съгласно Директива (89/618/EURATOM). Председателят на АЯР и министърът на вътрешните работи отговарят за прилагането на наредбата и могат да издават указания и ръководства. Наредбата влиза в сила от 28.07.2015 г. и е актуализирана с изменения през 2017 г. и 2024 г.
§1
Наредбата определя основни термини свързани с аварийното планиране и готовност при ядрени и радиационни инциденти. Включва определения за авариен екип, авариен план, детерминистични ефекти, евакуация, защитни мерки, опасен източник, прогнозирана доза, радиационен мониторинг, трансграничен пренос, хронично облъчване и ядрена или радиационна аварийна обстановка. Всеки от тези термини играе важна роля в контекста на управление на рисковете и защитата на здравето и околната среда.
§2
Наредбата въвежда изискванията на Директива (89/618/EURATOM) на Съвета, касаеща информирането на обществото за мерките за защита на здравето и действията при радиационна авария.
§3
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и министърът на вътрешните работи имат задължението да дават указания и да издават ръководства и методики за прилагане на наредбата. Тези документи ще бъдат публикувани на официалните интернет страници на АЯР и МВР.
§4
Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария е издадена на основание чл. 123 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 191 от 22 юли 2015 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 57 от 2015 г. и влизат в сила от 28 юли 2015 г.
§32
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 130 от 29 юни 2017 г., което приема Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, и е в сила от 7 юли 2017 г.
§70
Параграф §70 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 10 от 25 януари 2024 г., което е за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, брой 9 от 2024 г. и влиза в сила от 01.02.2024 г.
§68
Наредбата влиза в сила от 1-во число на месеца след обнародването в "Държавен вестник". Приложение 1 определя количествата радионуклиди, за които е необходимо аварийно планиране, като изключва отработеното гориво. Приложение 2 и 3 задават нива на намеса при аварийно и хронично облъчване. Приложение 4 определя нива на намеса по специфична активност за радионуклиди в фуражи за селскостопански животни.
