ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АКРЕДИТАЦИЯ НА ОРГАНИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 41 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2010 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда националната акредитация на органи, извършващи оценяване на съответствието и дейността на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Приложим е за органи в регулирани и нерегулирани области, като само акредитирани органи могат да извършват оценяване на съответствието в регулирани области. Не се прилага за акредитацията на лечебните заведения.
Чл. 2
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация в България, отговарящ за акредитацията на органи за оценяване на съответствието. Тя е единственият орган с това право в страната, а мониторингът на нейното съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката и индустрията.
Чл. 3
Член 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието описва основните принципи, при които се извършва акредитацията. Тези принципи включват законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност, недопускане на конкуренция, осъществяване на дейността с нестопанска цел и опазване на производствената и търговската тайна.
Чл. 4
Акредитацията на органи за оценяване на съответствието се извършва в съответствие с хармонизираните стандарти, публикувани в "Официален вестник" на ЕС, и при необходимост, с допълнителни изисквания, определени в секторните схеми за акредитация. Тези разпоредби са в сила от 01.06.2010 г.
Чл. 5
Член 5 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя условията за акредитация. Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица, установени на територията на Република България, в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008, както и в трети държави.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя, че документите, издавани от акредитирани органи за оценяване на съответствието, са официални. Чужди органи за оценяване на съответствието също могат да издават официални документи, ако са акредитирани от национални органи, преминали успешно партньорска оценка. Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" осигурява информация за тези органи и може да дава становища по запитвания относно признаването на документи.
Чл. 6
Процесът по акредитация се организира и ръководи от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Агенцията е юридическо лице, със седалище в София, финансирана от бюджетни средства и приходи от собствена дейност. Дейността и структурата на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 7
Чл. 7 определя структурата и управлението на агенцията за акредитация. Изпълнителният директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на икономиката и индустрията и е подпомаган от Съвет по акредитация. Създават се комисии по акредитация, комисия по възражения и технически комитети. Комисията по възражения контролира актовете на изпълнителния директор. Работата на комисиите се регулира от утвърдени правила, публикувани на сайта на агенцията. Членовете на комисиите могат да получават възнаграждение.
Чл. 8
Агенцията осъществява нестопанска дейност, като извършва акредитация на лица, участва в национални дейности по акредитация, организира обучения, издава бюлетин и осъществява международно сътрудничество. Тези дейности са регламентирани от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
Чл. 9
Член 9 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието описва приходите, които Агенцията набира от собствена дейност, включително от акредитационни процедури, международни програми, глоби и други определени приходи. Средствата се използват за финансиране на дейността на агенцията, като част от разходите е отменена през 2012 г.
Чл. 10
Изпълнителният директор на агенцията по акредитация ръководи дейността по акредитация, утвърдителни процедури, акредитира и преакредитира, разширява или ограничава обхвата на акредитацията, издава и преиздава сертификати, спира акредитацията, отказва акредитация и отнема акредитация. Той управлява агенцията, сключва трудови договори, представлява агенцията пред институции и осъществява контакти с международни организации. Назначава се от министъра на икономиката и индустрията, а в отсъствие на него, агенцията се управлява от заместник изпълнителен директор. Изпълнителният директор не може да взема решения, свързани с акредитацията, ако е заинтересован или ако има родствени връзки с заинтересовани лица.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя изискванията за назначаване на изпълнителен директор на агенцията. Лицето трябва да има висше техническо образование, минимум 5 години опит в акредитацията или оценяването на съответствието, две години опит в управление и владеене на работния език на органа. Лицата, които са осъждани за умишлени престъпления, лишени от право да заемат длъжността, или имат конфликт на интереси, не могат да бъдат назначавани. Заместник изпълнителният директор трябва да отговаря на същите изисквания.
Чл. 11
Член 11 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя структурата и функциите на Съвета по акредитация. Съветът се състои от 26 членове, включително изпълнителния директор на агенцията без право на глас и представители на различни заинтересовани страни. Той взема решения с квалифицирано мнозинство и е отговорен за определяне на политики, одобряване на процедури, осигуряване на безпристрастност в акредитацията и представяне на становища по нормативни актове. Съветът избира председател и заместник-председател и провежда редовни заседания не по-малко от два пъти годишно.
Чл. 12
Член 12 регламентира работата на комисиите по акредитация, които изготвят становища въз основа на оценяване и предлагат решения. Становищата им са препоръчителни за изпълнителния директор на агенцията. Комисиите включват членове на Съвета по акредитация и техническите комитети, а съставът им се определя от изпълнителния директор. Членовете подписват декларации за поверителност и безпристрастност.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието описва процедурата за подаване на възражения срещу актовете на изпълнителния директор. Възраженията могат да се подават в 7-дневен срок от съобщаването на акта. Комисията по възражения преценява законосъобразността на акта и се произнася в срок от един месец. Съставът на комисията включва правоспособен юрист и членове на Съвета по акредитация, а решенията се вземат с мнозинство от две трети. Решението на комисията е задължително за изпълнителния директор.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 41 от 2010 г., и влязъл в сила на 01.06.2010 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя създаването на технически комитети по акредитация към агенцията. Тези комитети дават предложения за техническите изисквания и въпроси в процеса на акредитация, които се утвърдиха от изпълнителния директор. Комитетите предлагат профили и изисквания за оценители, разработват правила и въпросници, участват в квалификационни мероприятия и изпълняват други задачи. Съставът на комитетите се утвърдява от изпълнителния директор, а членовете им могат да получават възнаграждение. Комитетите работят по правила, утвърдени от изпълнителния директор и публикувани на сайта на агенцията.
Чл. 16
Агенцията за акредитация е отговорна за съхраняването на информация, свързана с дейността на Съвета по акредитация, комисиите и техническите комитети, както и за оценителите и експертите, участващи в акредитационния процес. Освен това, тя съхранява стандарти, правила и документи, свързани с акредитацията.
Чл. 17
Агенцията поддържа публичен регистър на лица с акредитация, включително информация за наименование, номер и дата на сертификата, предмет и срок на валидност, както и данни за ограничения или спирания на акредитацията. Тези данни са достъпни на интернет страницата на агенцията.
Чл. 18
Чл. 18 определя, че акредитацията на органи за оценяване на съответствието се извършва в съответствие с условията и реда, установени в закона и утвърдените процедури и правила на агенцията. Процедурите и правилата трябва да бъдат публикувани в официалния бюлетин и/или на интернет страницата на агенцията, както и да бъдат обнародвани в "Държавен вестник".
Чл. 19
Лицата, желаещи акредитация, трябва да подадат заявление с необходимите документи и да посочат обхвата на акредитацията. Заявителят подписва декларация за спазване на изискванията и сроковете. Агенцията оценява заявлението в срок до 30 дни и проверява документите. При непълнота или нередовност, заявителят получава указания за отстраняване на проблемите. Ако агенцията не може да извърши акредитация, заявлението се връща. След установяване на пълнотата на документите, агенцията съгласува водещ оценител и открива процедура за акредитация, която трае до 14 месеца. Правата на заявителя могат да се прехвърлят по установен ред.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието описва процедурата за акредитация. Тя включва предварително проучване от водещия оценител, което цели да определи дали заявителят е изпълнил изискванията за акредитация. При желание от страна на лицето, може да се проведе и предварителна оценка на място. След положително заключение от предварителното проучване, се извършва оценка на място от екип оценители. Резултатите от оценяването се представят на комисия по акредитация, която изготвя писмено становище. Ако лицето отговаря на изискванията, изпълнителният директор издава заповед и сертификат за акредитация в срок от един месец.
Чл. 21
Член 21 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 41 от 2010 година, и влиза в сила от 01.06.2010 г.
Чл. 22
Чл. 22 от закона определя, че сертификатът за акредитация удостоверява компетентността на акредитираните лица за извършване на дейности по оценяване на съответствието на посочения адрес. Той е поименен и не може да бъде преотстъпван или прехвърлян. Въпреки това, предоставената акредитация може да бъде прехвърляна при спазване на изискванията на процедурата за акредитация на агенцията.
Чл. 23
Сертификатът за акредитация се издава за срок от 4 години и включва наименование и лого на агенцията, номер и дата на издаване, данни за акредитираната организация, основание за издаване, вид на дейността по оценяване на съответствието, подпис на ръководството, информация за приложение и дата на първоначалната акредитация, ако е приложимо.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя процедурата за отказ на акредитация на лица, които не отговарят на изискванията. Изпълнителният директор на агенцията отказва акредитация след писмено становище на комисията по акредитация и уведомява заинтересованото лице в 7-дневен срок. Лицето може да възрази в същия срок, след което изпълнителният директор има 7 дни да преразгледа решението. Заповедта за отказ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 25
Лицата, на които е отказана акредитация, имат право да подадат ново заявление, след като представят доказателства, че са отстранили несъответствията с изискванията за акредитация и процедурите на агенцията.
Чл. 26
Член 26 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда, че размерът на цените за дейностите по акредитация се определя от изпълнителния директор на агенцията, след получаване на становище от Съвета по акредитация.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя процедурата за преакредитация на акредитирани лица. Преакредитацията представлява последващо потвърждаване на компетентността на акредитирано лице. Лицето, желаещо да получи преакредитация, трябва да подаде заявление не по-късно от 8 месеца преди изтичането на валидността на акредитацията. Агенцията е задължена да извърши преакредитация в срок до изтичане на валидността на сертификата. При невъзможност от страна на агенцията, срокът на валидност на сертификата може да бъде удължен до 6 месеца по искане на лицето.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя процедурата за издаване на сертификат за преакредитация от Изпълнителния директор на агенцията, както и възможността за оспорване на заповедта за отказ на преакредитация. Издаването на сертификат и отказът се извършват съгласно предвидените в закона разпоредби.
Чл. 29
Акредитираните лица имат право да подават заявления за разширяване на обхвата на акредитацията си в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове. Разширяването може да бъде в две насоки: 1) разширяване на акредитираната област на дейност; 2) разширяване в нова област на дейност. Процедурата за разширяване трябва да се извърши в срок от 8 месеца след откриването на процедурата, а оценката на място може да се проведе и по време на планов надзор.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя процедурата за разширяване на акредитацията от изпълнителния директор на агенцията. Той може да разшири обхвата на акредитацията и да издаде сертификат със срок на валидност, посочен в съществуващия сертификат. В случай на отказ за разширяване, изпълнителният директор издава мотивирана заповед, която може да бъде оспорена по установения ред.
Чл. 31
Поддържането на акредитацията на органи за оценяване на съответствието е задължителен процес, който се осъществява през целия период на валидност на сертификата за акредитация. То включва надзор и действия от страна на агенцията, които гарантират, че акредитираните лица продължават да отговарят на изискванията и процедурите за акредитация, както и запазване на доверието в качеството на техните услуги. Процедурите за акредитация определят реда за извършване на тези дейности.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда, че Агенцията извършва планов надзор и извънредна оценка на акредитираните лица. Плановият надзор се основава на програми за периодична оценка на компетентността, утвърдени от изпълнителния директор. Извънредната оценка се провежда при наличие на информация за промени в условията на акредитацията, сигнали за нарушения, критични материали в медиите или некоректно използване на акредитацията.
Чл. 33
Надзорът над акредитираните лица се извършва чрез оценка на място, за да се провери съответствието им с изискванията за акредитация и с процедурите на агенцията. В процеса се взема предвид и участието на акредитираните лаборатории в междулабораторни сравнения и изпитвания за пригодност, което удостоверява тяхната компетентност.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя условията и процедурите за ограничаване, спиране, отказване или отнемане на акредитацията на акредитирани лица или кандидати за акредитация. Ограничаването на обхвата на акредитацията може да се извърши, когато се установят несъответствия, но те не влияят на останалата част от обхвата. Временното ограничаване и спирането на акредитацията са допустими за срок до 6 месеца при определени условия. Отнемането или отказването на акредитация се извършва при сериозни нарушения на изискванията за акредитация, включително невъзможност за извършване на дейностите или издаване на неистински документи.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието урежда процедурите за ограничаване, временно ограничаване, спиране или отнемане на акредитацията. Тези действия се извършват с мотивирана писмена заповед на изпълнителния директор на агенцията, след представяне на становище от комисията по акредитация, освен в случаите, посочени в чл. 36, където такова становище не е необходимо. Заповедта може да бъде оспорвана по реда на чл. 24, ал. 2 и 4.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието регламентира възможността за ограничаване, временно ограничаване, спиране или отнемане на акредитацията. Това може да се извърши по писмено заявление на акредитираното лице, което трябва да бъде придружено от оригиналите на сертификата за акредитация и на приложението към него.
Чл. 37
Чл. 37 уточнява задълженията на лицата при ограничаване, временно ограничаване, спиране или отнемане на акредитация. Лицата трябва да върнат оригиналите на сертификата за акредитация в 14-дневен срок от получаване на заповедта и да спрат позоваването на акредитацията, независимо от оспорването. При ограничен или временно ограничен обхват на акредитация, лицето получава сертификат с съответния ограничен обхват.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието определя условията за повторно кандидатстване за акредитация след отнемането ѝ. Лицата могат да кандидатстват отново след 6 месеца, при условие че са отстранили несъответствията. Органите по сертификация, чиято акредитация е отнета, трябва да оттеглят всички сертификати в срок от два месеца и да представят списък с доказателства за оттеглянето им.
Чл. 39
Чл. 39 от закона е отменен с ДВ, бр. 41 от 2010 г. и влиза в сила от 01.06.2010 г. Законът включва глава седма, която се отнася до административнонаказателните разпоредби.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда, че лицата, които не изпълнят задължението си по чл. 37, ал. 1, и не върнат оригиналите на сертификата за акредитация и приложението към него, подлежат на имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Чл. 41
Законът предвижда наказания за неакредитирани лица, които неправомерно се позовават на акредитация. При първо нарушение глобата е 2000 лв., при повторно - 4000 лв., а при системни нарушения - 6000 лв. за физически лица и 10 000 лв. за юридически лица. Акредитирани лица, които се позовават на неакредитиран обхват, получават имуществена санкция от 3000 лв. Неакредитирани лица, позоваващи се на чужда акредитация, също подлежат на санкции от 2000 лв. при първо нарушение и 4000 лв. при повторно или системни нарушения.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда наказания за лица, които извършват дейност по акредитация в нарушение на разпоредбите. Първоначалната глоба е 50 000 лв., а при повторни или системни нарушения глобата нараства до 75 000 лв. Нарушенията се установяват от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката и индустрията, който издава и наказателните постановления.
Чл. 42
Актовете за установяване на нарушения по членове 40 и 41 от закона се съставят от определени длъжностни лица, назначени от изпълнителния директор на агенцията. Наказателните постановления се издават от същия изпълнителен директор.
Чл. 43, § 1, § 1а, § 1б
Законът регламентира процеса на акредитация на органи за оценяване на съответствието, като установява реда за нарушенията, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, който следва да се извършва по Закона за административните нарушения и наказания. В допълнение, законът определя термини като "водещ оценител", "значими нарушения", "повторно нарушение" и "системно нарушение". Преходните разпоредби предвиждат завършване на заварените процедури и запазване на статута на съществуващите технически комитети. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието се определят ключови термини, свързани с акредитацията. Водещият оценител е експерт, назначен от изпълнителния директор на агенцията за организация и ръководство на акредитационния процес. Определят се и понятия като "организации на акредитирани лица", "значими нарушения", "повторно нарушение" и "системно нарушение", които имат отношение към спазването на изискванията за акредитация и наложените административни наказания.
§1б
Параграф §1б от преходните и заключителни разпоредби на закона установява, че за целите на закона се прилагат определенията на хармонизираните стандарти, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз, в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008. Тези разпоредби са в сила от 01.06.2010 г.
§4
В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се правят изменения в чл. 5. Алинея 5 уточнява, че спазването на принципите на Добрата лабораторна практика се удостоверява от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Създава се нова алинея 7, която посочва, че удостоверяването на съответствието с принципите на Добрата лабораторна практика се заплаща по цени, определени по реда на чл. 26 от Закона за акредитацията.
§5
Законът за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от ХL Народно събрание на 29 ноември 2005 г. и е официално подпечатан.
§ 88
Законът влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и други специфични параграфи и точки.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, дял трети и множество параграфи, свързани с обжалване по съдебен ред, както и изменения на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи, като § 120, влизат в сила от 1 януари 2007 г., а § 3 - от деня на обнародването му.
§59
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към изменението и допълнението на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Обнародван е в Държавен вестник, брой 41 от 2010 година, и влиза в сила от 01.06.2010 г.
§42
Съществуващият до влизането в сила на закона Съвет по акредитация запазва статута си и ще продължи да изпълнява функциите си по чл. 11. В срок от три месеца след влизането в сила на закона, Съветът трябва да адаптира дейността си, за да отговаря на новите изисквания, предвидени в закона.
§44
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в ДВ, бр. 38 от 2012 г. и влизат в сила от 01.07.2012 г.
Параграф §84
Параграф §84 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, който влиза в сила на 18.05.2012 г., задължава Министерския съвет да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон в срок до един месец от обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, компетентните органи трябва да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отразят промените, наложени от закона.
Параграф §85
Параграф §85 от закона урежда правните отношения на администрациите с редица закони, включително Закона за радиото и телевизията и Закона за здравното осигуряване. Назначаването на държавни служители предвижда присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски ще се осигуряват в рамките на бюджета. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК - в съответните си бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения остават валидни и не се компенсират парично.
§86
Параграф 86 от закона определя начина на изчисление на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не трябва да бъде по-ниска от предишната брутна заплата, след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
§ 87
Законът за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение на закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 14 от 2015 г.
§22
Параграф §22 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда замяна на изразите "министърът на икономиката, енергетиката и туризма" с "министърът на икономиката" навсякъде в текста на закона. Тази промяна е част от измененията, обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2010 г. и влиза в сила от 01.06.2010 г.
§ 79
Законът за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който влиза в сила на 10 май 2024 г.
§ 42
Параграф 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието предвижда замяна на термини. В текста на закона, навсякъде където се споменава "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката", те ще бъдат заменени с "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията".
§76
Законът за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е съобразен с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета, който определя изискванията за акредитация и надзор на пазара, отменяйки Регламент (ЕИО) № 339/93.
