НАРЕДБА ЗА АНТИДОПИНГОВАТА ДЕЙНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата за антидопинговата дейност урежда условията и реда за провеждане на допингов контрол, мерките за предотвратяване и борба с употребата на допинг в спорта, както и дисциплинарното производство. Тя се прилага в съответствие с международни антидопингови правила, включително Конвенцията на ЮНЕСКО и Кодекса. Наредбата обхваща български спортни организации, спортисти и спортно-технически персонал, чуждестранни участници на територията на България и лица, свързани с допинговия контрол. Спазват се принципите на съразмерност на наказанието и зачитане на човешките права.
Чл. 2
Допингът се определя като нарушение на антидопинговите правила, които са описани в член 6 от наредбата. Това включва действия, които противоречат на установените антидопингови норми.
Чл. 3
Наредбата определя Антидопинговия център (АЦ) като специализиран и независим орган, отговорен за допинговия контрол и борба с употребата на допинг в спорта в България. АЦ е националната антидопингова организация с изключителна компетентност в страната, осъществяваща дейност в обществен интерес, в съответствие с международни стандарти и конвенции. Основните функции на АЦ включват провеждане на информационни кампании, обучение на спортни специалисти и спортисти, контрол и разследване на нарушения на антидопинговите правила, публикуване на забранителен списък и наложени последици, както и сътрудничество с други организации. АЦ разработва и провежда антидопингови обучителни програми, а годишният план за обучение се изготвя на базата на оценка на ситуацията и изискванията на Световната антидопингова агенция.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата за антидопинговата дейност постановява задължения на лицензираните спортни организации относно приемането на антидопингови правила, уведомяване за нарушения, провеждане на обучения и назначаване на представител за координация с Антидопинговия център. Спортните организации трябва да приемат правила, да предотвратяват нарушения и да осигурят обучение на спортисти и персонал.
Чл. 5
Наредбата определя кои спортисти се считат за спортисти на национално ниво, включително тези с квоти за участие в Олимпийски и Паралимпийски игри, световни и европейски първенства, както и спортисти от национални отбори и отбори в най-високата лига. Спортистите, определени като международно ниво от международна федерация, също се считат за такива за целите на наредбата.
Чл. 6
Наредбата определя допинга като наличие на нарушения на антидопинговите правила, които включват: наличие на забранени субстанции в проби, употреба или опит за употреба на забранени субстанции или методи, отказ от вземане на проба, нарушаване на изискванията за информация за местонахождение, фалшифициране на допингов контрол, притежание на забранени субстанции, трафик на забранени вещества, прилагане на забранени вещества, съучастие в нарушения и професионално сътрудничество с лица, които са под санкция. Всяко нарушение, свързано с наличие на забранени вещества, се счита за нарушение без необходимост от доказване на намерение. За нарушенията се прилага принципът за строга отговорност и е задължително уведомление за нарушението.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за антидопинговата дейност регламентира изготвянето и публикуването на Забранителния списък от Световната антидопингова агенция. Измененията в списъка влизат в сила за България по реда на международни конвенции. Забранителният списък се публикува на интернет страниците на съответните институции и е задължителен за лицензирани спортни организации. Забранените субстанции се определят като "специфични" с изключение на тези, идентифицирани в списъка. Също така, определянето на забранени субстанции и методи от САА е окончателно и не подлежи на оспорване.
Чл. 8
Нарушенията на антидопинговите правила, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 6 и 8, не се считат за нарушения, ако са в съответствие с разрешение за терапевтична употреба (РТУ), издадено съгласно Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба (МСРТУ). РТУ се издават от изпълнителния директор на Антидопинговия център за спортисти, които не са на международно ниво, и от съответната международна спортна организация за спортисти на международно ниво. Спортни организации от най-висок ранг могат да изискват кандидатстване за РТУ от спортистите, желаещи да използват забранени субстанции.
Чл. 9
В член 9 на Наредбата за антидопинговата дейност се определят процедурите, които трябва да следват спортистите, които не са на международно ниво и имат нужда от терапевтично използване на забранени субстанции или методи. Спортистите трябва да кандидатстват за разрешение (РТУ) към Антидопинговия център, използвайки одобрен образец. Антидопинговият център проверява дали заявлението е попълнено правилно и дали отговаря на условията за ретроактивно РТУ. В случай че РТУ не е необходимо, спортистът се уведомява незабавно. Ако заявлението е коректно, документацията се предава на председателя на КРТУ.
Чл. 10
Член 10 от Наредбата за антидопинговата дейност описва функционирането на Комисията за разглеждане на молби за издаване на разрешение за терапевтична употреба (РТУ) към Антидопинговия център. Съставът на Комисията се определя със заповед на изпълнителния директор на центъра. Редът и начинът за разглеждане на молбите за РТУ се регламентират от Правила на Комисията, които са публикувани на интернет страницата на Антидопинговия център.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата за антидопинговата дейност описва процедурата за подаване на молба за разрешение за терапевтична употреба (РТУ) от спортистите. Спортистите трябва да подадат молба веднага при необходимост, а за забранени субстанции по време на състезание - минимум 30 дни преди състезанието. Изпълнителният директор на Антидопинговия център взема решение в срок от 21 дни, което може да бъде обжалвано. РТУ е валидно на национално ниво, но не автоматично на международно. Решенията на САА и на Световната антидопингова агенция подлежат на обжалване.
Чл. 12
Спортистите и спортно-техническият персонал трябва да са наясно с нарушенията на антидопинговите правила и забранените субстанции, включени в Забранителния списък. Те носят отговорност за забранени вещества, открити в техните проби, освен ако не притежават РТУ за тях. Спортистите трябва да уведомят лекарите си за тази отговорност.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за антидопинговата дейност описва функциите на Антидопинговия център относно провеждането на тестване и разследвания. Центърът извършва тестване единствено с антидопингова цел, следвайки изискванията на Международния стандарт за тестване и разследвания (МСТР) на САА. Годишният план за разпределение на проверките се изготвя на база оценка на риска и включва различни спортове, категории спортисти и видове проби. Центърът е задължен да предоставя копие от текущия план на САА при поискване.
Чл. 14
Антидопинговият център е отговорен за събиране, обработка и оценка на антидопингови сведения за целите на информираност, планиране на тестване и разследване на нарушения. Българските спортни организации са задължени да съдействат на центъра, предоставяйки необходимата информация и актуализирайки я при промени.
Чл. 15
Чл. 15 определя правилата за тестването на спортисти с цел установяване на нарушения на антидопинговите правила. На тестване подлежат спортисти, картотекирани в лицензирани спортни организации в България и чужбина, чуждестранни спортисти на територията на България, както и спортисти на международно ниво. Антидопинговият център има правото да тества всеки спортист, който не е прекратил състезателната си дейност. Ако спортист се оттегли от активна състезателна дейност, той трябва да уведоми Антидопинговия център, а при желание за възстановяване на състезателните права, да подаде молба за тестване. Разходите за извънсъстезателно тестване се поемат от спортиста или от спортната организация, към която той принадлежи.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за антидопинговата дейност определя условията за тестване на спортисти. Основното тестване, извършвано по годишния план на Антидопинговия център, е за сметка на бюджета му. Допълнителни тествания могат да се извършват по искане на различни спортни и антидопингови организации, като разходите за тях се поемат от заявилата организация. При непроведено тестване по вина на спортна организация, разходите се поемат от нея. Допълнителни анализи могат да се изискват от Антидопинговия център, а разходите за тях са за сметка на организацията, която ги е заявила.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата за антидопинговата дейност регламентира политиката на Антидопинговия център относно дългосрочното съхранение на проби. Според чл. 17, ал. 1, пробите се съхраняват в съответствие с изискванията на МСЛ и МСЗЛЖЛД. Ал. 2 посочва, че броят на пробите за дългосрочно съхранение се определя в плана за разпределение на проверките, базиран на предварително зададени критерии. В ал. 3 се уточнява, че пробите, определени за дългосрочно съхранение, могат да бъдат подложени на последващ или допълнителен анализ, съгласно Кодекса.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за антидопинговата дейност регламентира извършването на състезателно и извънсъстезателно тестване от Антидопинговия център. Тестването се осъществява по заповед на изпълнителния директор и е без предизвестие, освен в изключителни случаи. То може да бъде целево или на случаен принцип, с координация чрез АДАМС. По време на спортни прояви, само една организация има право да извършва тестване, като Антидопинговият център отговаря за националните прояви, а международната спортна организация за международните. Организаторите на спортни прояви са длъжни да улеснят независимото наблюдение.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за антидопинговата дейност описва задълженията на спортистите, включени в националния списък за тестване (ССТ). Спортистите трябва да предоставят информация за местонахождението си и да я актуализират редовно. Антидопинговият център управлява списъка и утвърджа инструкции за включване на спортистите. Информацията се използва за тестване и спазва законите за защита на личните данни. Спортистите могат да делегират задълженията си на трета страна, но остават отговорни за изпълнението им. При прекратяване на спортната дейност или изключване от ССТ, те не са длъжни да предоставят информация. При желание за завръщане в спорта, спортистите трябва да уведомят центъра поне 6 месеца предварително и да бъдат на разположение за тестване.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за антидопинговата дейност регламентира задълженията на Антидопинговия център относно информирането на другите антидопингови организации и САА за списъка с имената на спортистите, включени в Системата за следене на тестовете (ССТ). При наличие на двойно включване на спортист в ССТ на два различни центъра, те трябва да се споразумеят кой ще отговаря за информацията за местонахождението на спортиста. Ако не постигнат съгласие, САА определя отговорната организация, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата за антидопинговата дейност определя последствията от неподаване на точна информация за местонахождението на спортистите. Неподаването на такава информация или неактуализирането й се счита за неуспешно подаване, а пропускът на спортист да бъде на разположение за тестване в определен 60-минутен интервал се счита за пропусната проверка. И двете ситуации подлежат на условията на МСТР и МСУР на САА.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за антидопинговата дейност определя правомощията на Антидопинговия център относно създаването и управлението на регистри на спортисти, включително вторичен списък за тестване и списък за отборни местонахождения. Спортистите трябва да бъдат уведомявани за включването и изключването си от тези списъци, както и да предоставят актуална информация за местонахожденията си. Спортните организации и БОК са длъжни да съдействат на центъра. Неспазването на изискванията води до санкции, определяни от лицензирани спортни организации или от министъра на младежта и спорта.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата за антидопинговата дейност описва задълженията и правомощията на Антидопинговия център относно разследванията и събирането на информация. Центърът провежда разследвания в съответствие с МСТР, включително получаване и оценяване на антидопингова информация, проучване на атипични резултати и събиране на доказателства за нарушения. Спортните организации и лица са задължени да съдействат на центъра, а обидното поведение спрямо длъжностни лица е забранено. Санкции за нарушения се определят от спортните организации, а при нарушения от тях страна, центърът информира министъра на младежта и спорта.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за антидопинговата дейност описва задълженията на Антидопинговия център по отношение на обучението и организацията на служителите по допингов контрол (СДК). Центърът обучава СДК и утвърджава процедура за формиране на антидопингови екипи. Изпълнителният директор издава служебна карта на СДК, която им осигурява достъп до състезания и спортни обекти. Всеки антидопингов екип включва поне двама членове, един от които е председател. Изпълнителният директор може да назначи служител за контрол на дейността на екипа.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата за антидопинговата дейност определя задълженията на служителите по допингов контрол. Те трябва да извършват дейността си в съответствие с Наръчника за антидопингови екипи, като вземат проби от спортистите, събират данни за нарушения на антидопинговите правила, попълват необходимата документация и отговарят за правилното управление на пробите. Членовете на екипа имат право да проверяват личния багаж на спортистите и да изземват съмнителни субстанции за анализ. За всяка иззета субстанция се попълва протокол и тя се изпраща за анализ в акредитирана лаборатория.
Чл. 26
Организаторите на състезания и спортни прояви имат задължението да осигурят необходимите условия за работа на антидопинговите екипи, съгласно разпоредбите на Международната стандартна за тестване и изследване (МСТР) на Световната антидопингова агенция (САА).
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за антидопинговата дейност описва обработката и анализа на проби от допингов контрол. Пробите се анализират за откриване на забранени субстанции и методи, посочени в Забранителния списък, както и за научноизследователски цели, но само с писмено съгласие на спортиста. Лабораториите имат право да провеждат повторни анализи преди уведомление на спортиста за нарушение на антидопинговите правила. След уведомление, допълнителни анализи могат да се извършват със съгласие на спортиста или с одобрение от Дисциплинарната комисия.
Чл. 28
Антидопинговият център разработва и прилага Процедура за управление на резултатите (ПУР), съобразена с Международния стандарт за управление на резултатите (МСУР), която е достъпна на интернет страницата му. При потенциални нарушения на антидопинговите правила, администрирането се извършва от Експертната група за управление на резултатите (ЕГУР), която прави първоначален преглед и уведомява спортиста или другото лице за правата им. Временното отстраняване на спортист или друго лице се налага в съответствие с МСУР и ПУР, като задължителното отстраняване започва от датата на известяване.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за антидопинговата дейност урежда правомощията на Антидопинговия център в случаите, когато спортист или друго лице се оттеглят от активна спортна дейност. В случай на оттегляне по време на процес на управление на резултатите, центърът запазва правомощията си да завърши този процес. Ако оттеглянето е преди започването на управлението на резултати, но нарушението на антидопинговите правила е извършено, центърът все пак има правомощия да проведе управление на резултати.
Чл. 30
В случаите на нарушения на антидопинговите правила, когато са събрани достатъчно данни, изпълнителният директор на Антидопинговия център изпраща документацията на Дисциплинарната комисия, освен ако спортистът не се откаже от изслушването или не оспори нарушението. В тези случаи не е необходимо изслушване пред комисията, а директорът взема решение. Спортистът и съответните организации се уведомяват за решението, което се докладва и публично оповестява.
Чл. 31
Създава се Дисциплинарна комисия към Българския олимпийски комитет, която е оперативно независим орган. Тя е съставена от 9 души, разделени на три квоти: юридическа, медицинска и спортна. Председателят и заместниците му са юристи с минимум 5 години стаж, а членовете включват лекари и специалисти в спорта. Членовете имат мандат от 4 години, с възможност за еднократно преизбиране. Мандатът може да бъде прекратен предсрочно при определени обстоятелства, а нов член се назначава за остатъка от мандата.
Чл. 32
Дисциплинарната комисия провежда заседания и изслушвания на спортисти и спортен персонал относно нарушения на антидопинговите правила, взема решения и налага наказания. Комисията може да привлича външни експерти за специфични въпроси и осъществява дейността си при спазване на принципите на справедливост, безпристрастност и оперативна независимост. Срокът за постановяване на решения е до два месеца, с гарантиране на правата на страните, включително правото на защита и ползване на преводач.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата за антидопинговата дейност определя, че право да отнесат въпроси, свързани с нарушения на антидопинговите правила до Дисциплинарната комисия имат: изпълнителният директор на Антидопинговия център, всяка подписала Кодекса страна, Световната антидопингова агенция, както и всяко лице, обвинено в нарушение на правилата.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата за антидопинговата дейност определя правилата за съставяне на Дисциплинарната комисия, която разглежда случаи. Председателят на комисията определя състава, който включва членове от медицинската и спортната квота, а участието на юрист е задължително. Лица, които имат конфликт на интереси или съмнения за безпристрастност, не могат да бъдат назначавани за членове на комисията. Членовете са длъжни да се самоотстранят при наличие на конфликти и да попълнят декларация за отсъствието на такива обстоятелства.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата за антидопинговата дейност предвижда, че разглеждащият състав заседава при закрити врата, освен ако някоя от страните поиска открито заседание и спортистът или другото лице е дало писмено съгласие за това.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредбата за антиконтролна дейност определя процедурите за насрочване на заседания. Страните по чл. 33 трябва да бъдат уведомени писмено за мястото, датата и часа на първото заседание минимум 7 дни предварително. Разглеждащият състав може да отлага заседания, а страните, които не присъстват, сами се информират за следващите заседания. При поискване от едната страна, разглеждащият състав може да изиска от другата страна да предостави документ, като страната, която иска документа, обяснява неговото значение.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата за антидопинговата дейност определя, че тежестта на доказване на нарушенията на антидопинговите правила е върху Антидопинговия център. Стандартът за доказване е между обикновения превес на доказателствата и доказването по несъмнен начин. В определени случаи, тежестта може да се премести върху спортиста. Нарушенията могат да се установяват чрез надеждни средства, включително самопризнания, и с помощта на аналитични методи, одобрени от САА. Съществуват специфични правила за доказване при употреба на допинг, включително условия за опровергаване на презумпции и задължения на Антидопинговия център да докаже, че отклонения не са причинили неблагоприятни аналитични резултати. Фактите, установени от съд, се считат за неопровержими, освен ако не се докаже нарушение на основни правни принципи. Отказът на спортиста да се яви на изслушване може да бъде използван в негова вреда.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата за антидопинговата дейност задължава воденето на писмен протокол за заседанията на Дисциплинарната комисия. Страните имат право да поискат копие от протокола.
Чл. 39
Решенията на състава се вземат с мнозинство и трябва да бъдат писмени, съдържащи дата, юрисдикция, приложими правила, фактическа информация, нарушението на антидопинговите правила, последиците и мотивите. Те се изпращат незабавно от Дисциплинарната комисия до Антидопинговия център, който от своя страна ги разпространява до спортистите и съответните антидопингови организации. Решенията могат да бъдат връчвани и на електронен адрес, а при невъзможност за връчване по посочените начини, те се изпращат на лицензираната спортна организация на спортиста.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата за антикорупционната дейност регламентира правото на обжалване на решения, взети от Дисциплинарната комисия, изпълнителния директор на Антидопинговия център и Българския спортен арбитраж. Обжалването не спира изпълнението на решенията, освен ако апелативният орган реши друго. Страните по обжалването могат да представят нови доказателства и аргументи, стига те да се основават на същите факти. Обжалването обхваща решения за нарушения на антидопинговите правила, решения за налагане на санкции, както и решения за прекратяване на производства. В зависимост от случая, решенията могат да се обжалват пред САС или Българския спортен арбитраж, с определени срокове за подаване на жалби. Право на обжалване имат различни заинтересовани страни, включително спортисти и международни федерации. Сроковете за обжалване са 21 дни, а при определени условия, САА може да обжалва директно пред САС.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредбата определя задължителността на решенията за нарушения на антидопинговите правила, взети от антидопингова организация, апелативен орган или САС. След уведомяване на страните, решенията стават автоматично задължителни за Антидопинговия център и лицензирани спортни организации в България. Включени са последици от решенията за временно отстраняване, лишаване от права, приемане на нарушения и анулиране на резултати. Антидопинговият център и спортните организации трябва да признаят и изпълнят решенията без допълнителни действия. Решенията, взети по време на спортни прояви от най-висок ранг, не са обвързващи, освен ако не се предоставя възможност за обжалване.
Чл. 42
Санкции могат да се налагат на спортисти и други лица съгласно Наредбата за антидопинговата дейност, независимо от наличието на имуществена, административно-наказателна или наказателна отговорност, предвидена в други нормативни актове.
Чл. 43
Нарушение на антидопинговите правила, извършено от спортист по време на състезателно тестване, води до автоматично анулиране на резултатите му от състезанието. Това включва отнемане на медали, точки и награди, както и всички произтичащи последствия.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредбата за антидопинговата дейност определя условията за анулиране на резултати на спортисти, нарушили антидопинговите правила. При нарушения, ръководният орган на спортната проява може да анулира индивидуални резултати, медали и награди, като се вземат предвид фактори като тежестта на нарушението и предишни проверки на спортиста. Периодите на лишаване от права варират от 3 месеца до 4 години в зависимост от вида на нарушението и обстоятелствата около него. Спортистите могат да докажат липса на вина, което може да доведе до намаляване или отмяна на наказанията. Установяването на утежняващи обстоятелства може да доведе до увеличаване на наложените санкции.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредбата за антидопинговата дейност определя условията, при които Антидопинговият център може да спре изтърпяването на част от последиците за спортисти или други лица, оказали значително съдействие на антидопингови организации. Спирането може да се извърши преди окончателно решение или изтичане на срока за обжалване, при определени условия, свързани с разкрития на нарушения или престъпления. Размерът на спирането на санкциите зависи от тежестта на нарушенията и значимостта на оказаното съдействие. Има възможност за намаляване на санкцията при доброволни самопризнания. Решенията на Антидопинговия център подлежат на обжалване, освен в определени случаи, свързани с одобрение от САА.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредбата за антидопинговата дейност предвижда условия за намаляване на периода на лишаване от права на спортист или друго лице, признаващо нарушение на антидопинговите правила. Приемането на обвинение в срок от 20 дни след уведомление за нарушение, което предполага лишаване от права за четири или повече години, позволява на лицето да получи едногодишно намаляване на наказанието. В допълнение, ако спортистът признае нарушението след обвинението и се съгласи с последиците, той може да получи допълнително намаляване на наказанието, в зависимост от сериозността на нарушението и степента на вина. Решенията на Антидопинговия център и САА относно споразуменията не подлежат на обжалване.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба за антидопинговата дейност определя санкциите за второ и трето нарушение на антидопинговите правила. За второ нарушение, санкцията е по-дългата от шест месеца или сумата от предишната санкция и новата, или двойният размер на новата санкция. Трето нарушение води до окончателно лишаване от права, освен в специфични случаи. Периодите на лишаване могат да бъдат намалени, ако се докаже липса на вина. Нарушенията се разглеждат заедно, ако не е доказано, че второто е извършено след уведомление за първото. Ако нарушенията са извършени в рамките на 12 месеца, те се третират като първо нарушение. Всеки случай на нарушение следва да е в рамките на десетгодишен период, за да се счита за многократно.
Чл. 48
Чл. 48 предвижда анулиране на всички състезателни резултати на спортист, ако е установена положителна проба за допинг, включително резултати, постигнати след вземането на пробата. Анулирането важи и за нарушения на антидопинговите правила и включва отнемане на медали, точки и награди, освен ако не е необходимо да се запази безпристрастността.
Чл. 49
Лицензираните спортни организации и антидопинговите организации, които възстановяват иззети парични награди за нарушения на антидопинговите правила, трябва да предприемат разумни мерки за разпределяне на тези награди на спортисти, които биха получили наградите, ако провинилият се спортист не беше участвал. Международната федерация може да определи дали преразпределените награди да се зачитат за класирането на спортистите.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба за антидопинговата дейност определя правилата за налагане на лишаване от права на спортисти, които вече изтърпяват такъв период. Всеки нов срок започва след приключване на текущия, освен в случаи на забавяне на процедурата, когато може да се определи по-ранна дата. Времето на временно отстраняване се зачита за бъдещи периоди на лишаване, при условие че е спазено. Доброволното приемане на временно отстраняване също се зачита. Не се приспадат периоди преди влизането в сила на отстраняването. В отборните спортове, лишаването от права започва от датата на решението след изслушването или при отказ от изслушване, и времето на временно отстраняване на отбора се зачита в общия период.
Чл. 51
Спортистите или други лица, лишени от права или временно отстранени, нямат право да участват в състезания или дейности, организирани от оторизирани организации, по време на периода на лишаване. След изтичането на четири години лишаване, те могат да участват в местни спортни прояви, при условие че те не са под юрисдикцията на подписалите Кодекса организации и не водят до класиране за национални или международни състезания. Лицата, изтърпяващи лишаване, остават подложени на тестване и задължения от Антидопинговия център.
Чл. 52
Спортисти, които са били лишени от права, могат да се завърнат към тренировъчния процес или да използват спортните съоръжения на клуба през по-краткия от два периода: два месеца преди изтичането на наложената санкция или последната четвърт от наложения период. Преди завръщането си, те трябва да преминат антидопингово обучение, предоставено от Антидопинговия център.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредбата за антикорупционната дейност предвижда, че при нарушаване на забраната за участие в спортни състезания от лице, което е лишено от права, резултатите от участието му се анулират. Освен това, след края на първоначалния период на лишаване, се добавя нов период, равен на първоначалния. Санкцията може да бъде съобразена с вината на нарушителя. Решението за нарушението и санкцията се взема от антидопинговата организация и е обжалваемо. Лица, които нарушат забраната по време на временно отстраняване, също имат анулирани резултати и не получават зачитане на изтърпяния период. Също така, ако спортно-техническо лице подпомага нарушението, могат да бъдат наложени санкции.
Чл. 54
При всяко нарушение на антидопинговите правила, за което не се прилага намалена санкция, финансовата подкрепа и други облаги, свързани със спортната дейност, ще бъдат оттеглени от Министерството на младежта и спорта, Българския олимпийски комитет, Българската паралимпийска асоциация и съответната национална лицензирана спортна организация.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредбата за антидопинговата дейност предвижда, че всяка санкция включва автоматично публикуване, освен ако нарушението е извършено от непълнолетен, защитено лице или непрофесионален спортист. В тези случаи, публичното оповестяване е допустимо, но трябва да бъде пропорционално на фактите и обстоятелствата.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредбата за антидопинговата дейност предвижда мерки при нарушения на антидопинговите правила от спортисти в отборни спортове. При известие за нарушения от повече от един спортист, ръководният орган на проявата е задължен да проведе целево тестване на отбора. Ако повече от двама членове на отбора са признати за виновни, могат да бъдат наложени санкции на отбора, като отнемане на точки или анулиране на участието. Ръководният орган и международните федерации имат право да установят по-строги правила и санкции.
Чл. 57
Лицензираните български спортни организации отговарят за изпълнението на решенията, свързани с налагане на санкции на лица под тяхна юрисдикция, които са нарушили антидопинговите правила.
Чл. 58
Наредбата за антидопинговата дейност регламентира мерките и задълженията на спортните организации и спортистите за предотвратяване и контрол на допинга в спорта. Изпълнителният директор на Антидопинговия център може да предлага принудителни административни мерки на организации, които не спазват задълженията си, включително непредставяне на информация или неспазване на антидопинговите правила. Определят се важни термини като 'антидопингова организация', 'допингов контрол', 'неблагоприятен аналитичен резултат' и 'период на лишаване от права'. Наредбата предвижда и процедури за обжалване на решения, свързани с антидопингови нарушения, и уточнява, че при противоречия с Кодекса, предимство имат нормите на Кодекса.
§1
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с антидопинговата дейност, включително определения за антидопингови дейности, организации и процедури. Включва термини като 'антидопингова организация', 'дисквалифициране', 'допингов контрол', 'защитено лице', 'неблагоприятен аналитичен резултат' и много други, които регулират поведението на спортистите и антидопинговите организации. Разпоредбите установяват основите за управление на резултати и последствия от нарушения на антидопинговите правила, включително механизми за тестване, разследване и налагане на санкции.
§2
Параграф §2 определя, че при несъответствия между наредбата и Световния антидопингов кодекс (Кодекса) предимство имат нормите на Кодекса. Правилата за тълкуване включват: 1. английската версия на Кодекса е приоритетна при противоречия с френската; 2. коментарите служат за тълкуване; 3. Кодексът е независим текст; 4. заглавията не са част от разпоредбите; 5. терминът "ден" означава календарен ден; 6. Кодексът не действа обратно за случаи преди приемането му, освен за антидопингови нарушения; 7. целта и обхватът на програмата и Кодекса са неразривно свързани.
§3
Наредбата е приета на основание чл. 90, ал. 7 от Закона за физическото възпитание и спорта. Тя е в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс, спазвайки принципите за тълкуване и прилагане на кода.
§5
Разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 47, ал. 9 от Наредбата за антидопинговата дейност се считат за процедурни правила и важат със задна дата, при условие че давностният срок не е изтекъл. Всеки случай на антидопингово нарушение, който не е решен към датата на влизането в сила на наредбата, както и новите случаи, основани на нарушения преди тази дата, ще се управляват в съответствие с материалните антидопингови правила, действащи по време на нарушението, освен ако Дисциплинарната комисия не реши да приложи по-малко строга норма.
§6
Параграф §6 от Наредбата определя, че ако окончателното решение за антидопингово нарушение е взето преди влизането в сила на наредбата, но лицето все още изтърпява наказание, то може да подаде молба за намаляване на срока на лишаване от права. Молбата се подава в Антидопинговия център или друга организация, управляваща резултатите. Решението на организацията може да бъде обжалвано. Наредбата не важи за случаи, при които срокът на лишаване е изтекъл.
§7
Параграф §7 уточнява, че при определяне на периода на лишаване от права за второ нарушение по чл. 47, ал. 1 - 3, когато първото нарушение е санкционирано по предходни правила, се използва периодът на лишаване от права, който би бил наложен за първото нарушение, ако новата наредба е била в сила по време на първото нарушение.
§8
Промените в Забранителния списък и свързаните технически документи не могат да се прилагат със задна дата, освен ако не е посочено друго. В случай, че забранена субстанция или метод бъдат премахнати от списъка, спортист или лице, което изтърпява наказание за тях, може да подаде молба до Антидопинговия център за намаляване на наказанието.
§9 и Заключителни разпоредби към Постановление № 2 от 3 януари 2024 г.
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 2 от 3 януари 2024 г., което изменя и допълва Наредбата за антидопинговата дейност, приета с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2021 г. Тези изменения и допълнения влизат в сила от 09.01.2024 г.
