Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда изискванията за нови и съществуващи въжени линии, безопасната им експлоатация, реда за технически надзор, както и процедурата за вписване в регистъра и издаване на удостоверения на лица, отговорни за поддържане, ремонтиране и преустройване на въжени линии.
Наредбата регламентира безопасната експлоатация и техническия надзор на различни видове въжени линии, включително пътнически висящи линии, скивлекове, наземни въжени железници и товарни въжени линии. Тя е приложима за всички изброени категории.
Наредбата не се прилага за определени видове въжени линии, включително: 1) селскостопански и горскостопански въжени линии; 2) въжени линии на панаири и увеселителни паркове, използвани за развлечение; 3) въжени фериботи; 4) зъбчати железници; 5) съоръжения, задвижвани с вериги.
Чл. 4 от Наредбата предвижда, че въжените линии, класифицирани в т. 1-3, трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания към въжените линии за превоз на хора, приета с Постановление № 168 от 2004 г. Въжените линии, класифицирани в т. 4, трябва да спазват изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините, приета с Постановление № 140 от 2008 г.
Трасето на товарните въжени линии трябва да бъде избрано така, че да не застрашава безопасността на персонала и трети лица. Зоните с опасност от свлачища, наводнения и лавини трябва да бъдат защитени. На места, където товарни въжени линии пресичат железопътни линии и пътища, трябва да се монтират предпазни мостове и мрежи, които да поемат натоварване от падане на превозно средство. Широчината на предпазните мрежи трябва да бъде не по-малко от 2 m от всяка страна на носещото въже, а на мостовете - 1,25 m. Височината на мрежите трябва да е минимум 0,8 m, а на мостовете - 1,2 m.
Наредбата предвижда минимални разстояния за безопасност при експлоатация на товарни въжени линии. Според Чл. 6, тези разстояния са: 0,1 м до пода на станцията или върха на разтоварения материал, 0,6 м до стените на станцията, 0,2 м до колоните на станцията, 0,3 м до настилката на предпазен мост и 0,5 м до предпазната мрежа.
Чл. 7 определя минималните хоризонтални разстояния по трасето на товарните въжени линии. Според ал. 1, разстоянието между превозните средства, отклонени странично, и околните съоръжения трябва да е минимум 1,0 м. В ал. 2 се уточнява, че на места, където преминават хора, това разстояние трябва да е минимум 2,0 м. Ал. 3 посочва, че разстоянието между две насрещно движещи се превозни средства трябва да е минимум 0,5 м.
Чл. 8 определя минималните вертикални разстояния по трасето на товарните въжени линии. Те са следните: 1) 2,5 метра от земята над незастроени територии; 2) 4,5 метра от най-високата точка на обекта над промишлени предприятия, строителни площадки и пътища; 3) 1,0 метра от най-високата точка на сградата или съоръжението над промишлени сгради и съоръжения.
Чл. 9 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии изисква преместваемите въжени линии (с изключение на скивлековете с ниско водене на въжето) да бъдат придружени от определена документация. Необходимите документи включват технически данни на производителя, проектни изчисления, сборни чертежи на подсистемите и декларации за съответствие, чертежи на възлите и механизмите, конструктивни схеми, документация за преустройство и инструкции за обслужване и поддържане.
Чл. 10 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии изисква извършване на технически преглед на въжената линия, за да се установи нейното техническо състояние и съответствието с техническата документация, преди да се извърши демонтаж.
Член 11 от наредбата предвижда, че резултатите от техническия преглед, извършен по член 10, трябва да бъдат записани в специален доклад. Това е необходимо за проследяване и документиране на състоянието на въжените линии след проведените проверки.
Чл. 12 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че техническият преглед по чл. 10 трябва да се извърши в присъствието на ползвателя на въжената линия, на лицето по чл. 13 и на компетентния орган, отговорен за прегледите на въжени линии или органа за технически надзор.
Преместването на въжена линия трябва да се извършва от лице, което е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) с цел ремонт, поддържане или преустройство на въжената линия, или от производителя на самата въжена линия.
Чл. 14 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че всички преместени въжени линии трябва да отговарят на специфичните изисквания, установени в наредбата. Това означава, че при всяко преместване на въжена линия, трябва да се спазват определени стандарти за безопасност и технически надзор.
Лицето, отговарящо за преместената въжена линия, е задължено да изготви анализ за безопасност. Този анализ трябва да се основава на резултатите от техническия преглед, проведен по чл. 10, както и на документацията, свързана с въжената линия, посочена в чл. 9.
Чл. 16 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че резултатите от анализа на безопасността трябва да бъдат обобщени в доклад. В този доклад се определят детайлите, агрегатите и компонентите на въжената линия, които е необходимо да бъдат монтирани, преустроени или заменени, както и тези, които трябва да бъдат подложени на контрол без разрушаване.
Член 17 от наредбата забранява повторното използване на опъващи въжета, което е важно за осигуряване на безопасността при експлоатацията на въжените линии. Тази забрана цели предотвратяване на инциденти, свързани с износени или повредени въжета.
Теглещите въжета на въжените линии могат да се използват повторно, ако не са ремонтирани и контролът без разрушаване на въжето показва, че намалението на металното му сечение е в допустимите граници, определени в приложение № 1.
Преди монтирането на въжената линия, всички заварени съединения на стоманените конструкции трябва да бъдат подложени на контрол без разрушаване. Контролът се извършва от акредитиран орган, който е признат от националния орган по акредитация или от акредитиран орган, член на Европейската организация за акредитация, и който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация.
Чл. 20 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че на конструкциите на станциите и стълбовете, определени в доклада по чл. 16, трябва да се извърши контрол без разрушаване. Този контрол се осъществява от акредитиран орган, който е признат от националния орган по акредитация или е член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация.
Чл. 21 от наредбата изисква преди монтажа на преместваната въжена линия, всички компоненти, подложени на циклични или повтарящи се натоварвания, да бъдат проверени без разрушаване от акредитиран орган. Тези компоненти включват транспортни въжета, хващачи, оси, валове, ролки, хидравлични цилиндри и превозни средства. Контролът трябва да се извърши по метод, описан в доклада за безопасност, съгласно чл. 16.
На предпазните устройства и подсистемите на въжените линии, както и на вградените в товарните въжени линии машини, които са били преустроени, е необходимо да се извърши оценка на съответствието с определените съществени изисквания. Това оценяване трябва да бъде направено преди пускането им в действие, в съответствие с приложимите наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Чл. 23 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии регламентира условията за ремонт и преустройство на въжени линии, произведени преди влизането в сила на наредбата. Ремонтът трябва да се извършва по техническа документация, която включва обяснителна записка, изчисления, работни чертежи, данни за материалите, контролни процедури, изпитвания, допустими нива на качество и списък на приложените стандарти. При внедряване на нови предпазни устройства или подсистеми, те трябва да бъдат придружени с декларации за съответствие и съответни документи.
Лицата, извършващи ремонт или преустройство на въжени линии, са задължени да съставят и съхраняват досие за всяко съоръжение за период от 10 години. Досието трябва да включва копия от документацията и протоколи от изпитванията. След завършване на работата, те трябва да предадат два екземпляра от досието на ползвателя на съоръжението и при поискване да предоставят досието на служители от ГД "ИДТН".
Чл. 25 от Наредбата определя изискванията за заварените съединения при ремонт и преустройство на въжените линии. Заварените съединения трябва да бъдат извършвани съгласно одобрени процедури по БДС EN ISO 15607, БДС EN ISO 15613 и БДС EN ISO 15614. Изпълнението трябва да се извършва от персонал с необходимите сертификати, издадени от акредитирани органи. Контролът на заварените съединения трябва да се осъществява от акредитирани контролни органи.
Лицата, които извършват поддръжка или ремонт на въжени линии, имат задължения да използват материали, описани в техническата документация, да записват всички дейности в ремонтен дневник и да спазват инструкциите на производителя.
Чл. 27 от Наредбата определя изискванията за ремонт на въжетата на въжените линии. Ремонтът трябва да се извършва съгласно инструкциите на производителя или, ако те не са налични, по стандартите БДС EN 12927-3 и БДС EN 12927-7. За въжета, пуснати в действие преди влизането в сила на съответната наредба, се изисква спазване на специфични условия при замяна на снопчета и заплетки, включително минимални дължини и разстояния между съединенията.
Въжетата на въжените линии не трябва да се употребяват повторно. Повторната употреба на теглещите и транспортните въжета е допустима при спазване на изискванията на БДС EN 12927-7.
Чл. 29 от Наредбата определя изискванията за заплетките на теглещите и транспортните въжета на въжените линии. Заплетките трябва да са устойчиво маркирани и не трябва да надвишават 5 на брой. За въжета, пуснати в действие преди новата Наредба, максималният брой заплетки е 4, като не се допуска замяна на повече от 2 снопчета в една заплетка.
Член 30 от наредбата забранява извършването на ремонт на опъващите въжета на въжените линии. Това е част от правилата за безопасна експлоатация на въжените линии, които целят да предотвратят инциденти и да осигурят безопасността на потребителите.
Ползвателят на въжени линии е задължен да осигури, че предпазните устройства на линиите, както и подсистемите им, имат удостоверена маркировка и декларация за съответствие, преди да се допусне експлоатацията им. За товарни въжени линии, ползвателят трябва да удостоверява съответствието на вградените машини с маркировка и декларация за съответствие, преди да разреши тяхната експлоатация.
Ползвателят на въжени линии има редица задължения, включително назначаване на ръководител за безопасната експлоатация, осигуряване на обучение на персонала, поддържане на документация и техническа изправност на линиите, както и спазване на изисквания за поддръжка и експлоатация. Необходимо е да се сключат писмени договори за поддръжка и да се осигури квалифициран персонал, а също така да се съставят планове за евакуация и спасяване.
Чл. 33 определя необходимия персонал за обслужването на въжените линии. За въжени линии по чл. 2, т. 1 и 3, изисква се ръководител на експлоатацията, машинист в задвижващата станция и обслужващ персонал. За линии по чл. 2, т. 2, изисква се ръководител на експлоатацията и обслужващ персонал. Ръководителите на експлоатацията трябва да имат висше техническо образование и минимум 5 години опит.
Ползвателят, ръководителят на експлоатацията и обслужващият персонал не трябва да допускат експлоатация на въжени линии в следните случаи: 1. Линиите не са регистрирани пред орган за технически надзор. 2. Заключение от техническия преглед сочи, че линията не е годна за безопасна експлоатация. 3. Не е извършен необходимият технически преглед. 4. Линията не отговаря на нормативните изисквания или има повреди. 5. Условията за експлоатация не съответстват на предвидените. 6. Не е осигурено поддържане в съответствие с изискванията. 7. Резервното задвижване е неизправно.
Ползвателят и ръководителят на експлоатацията на въжени линии имат задължения да информират обслужващия персонал за инструкциите за работа, да водят сменен дневник и да контролират изпълнението на инструкциите. Те също така трябва да съхраняват необходимата документация, да осигуряват изправността на машините и инсталациите, и да спират експлоатацията при неизправности.
Чл. 36 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжените линии определя задълженията на ползвателя на въжените линии. Той трябва да изготви инструкция, която включва изисквания за безопасност, функции и отговорности на персонала, правила за превозване на пътници и обслужващ персонал, реда за пускане и спиране на линията, сигнализация, периодичен контрол, действия при аварии, повреди и правила за товарене и разтоварване.
Ползвателят на въжените линии е задължен да постави на видно място в станциите най-малко две информационни табели, които съдържат правилата за безопасност за пътниците. Тези правила трябва да обхващат безопасността при превозване на лица с физически увреждания, деца и багаж. Освен това, на места, където товарните въжени линии преминават над местни пътища и пешеходни пътеки, трябва да бъдат поставени предупредителни надписи за опасност от падащи предмети.
Ползвателят на въжените линии е задължен да поставя указателни, упътващи и забранителни знаци, както и знаци за опасност на определените места, съгласно приложение № 2. Указателните знаци са квадратни с бял кант и син фон, упътващите са кръгли с бял кант и син фон, забранителните са кръгли с черен символ, бял кант и червена ивица, а знаците за опасност са равностранни триъгълници с черен символ и жълт фон.
Знаците и обозначенията, поставени по чл. 38, трябва да бъдат с размери, които осигуряват добра видимост от зоните, в които са разположени.
Пътниците, използващи въжените линии, са задължени да следват указанията на обслужващия персонал, както и да се съобразяват със знаците, посочени в приложение № 2, в зоните за качване и слизане и по трасето на линиите.
Чл. 41 от Наредбата забранява на ползвателя и обслужващия персонал да допускат превозването на пътници, чието поведение застрашава безопасността на другите или на въжената линия. Освен това, деца с височина под 1,25 m не могат да бъдат превозвани на седалкови пътнически висящи въжени линии без придружител, освен ако не се използват специално обезопасени седалки за деца.
Ползвателят и обслужващият персонал са задължени да извършват периодичен контрол и проверки на въжените линии. Тези действия трябва да се извършват по ред, с периодичност и с методи, определени в инструкцията за експлоатация на производителя и в инструкцията за работа по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Чл. 43 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии определя видовете проверки, които трябва да се извършват на въжените линии, включително всекидневни, седмични, месечни и полугодишни. Всекидневните проверки включват проверки на свръзки, сигнализация, машините в станциите и др. Седмичните проверки се фокусират на транспортното въже и фундаментните болтове. Месечните проверки включват проверка на действието на осигурителните устройства, а полугодишните проверки се извършват при подготовка за сезонна експлоатация и включват проверка на превозни средства и стълбове. Забранява се превозването на пътници по време на проверките.
След силни бури, лавини и други бедствия, обслужващият персонал на въжената линия е задължен да извърши оглед на трасето. Целта е да се проверят наличието на паднали дървета, излязло въже, закачени или неестествено разположени превозни средства и други повреди, които могат да застрашат безопасността на експлоатацията на въжената линия.
Резултатите от периодичния контрол, проверки, огледи и изпитвания по предходни членове (43 и 44) трябва да бъдат записвани в сменния дневник, съгласно изискванията на член 35, точка 2.
Чл. 46 от Наредбата задължава ползвателя на въжените линии да осигури периодичен магнитно-индукционен контрол без разрушаване на носещите, транспортните и теглещите въжета. Контролът трябва да се извършва от акредитиран орган и да бъде проведен преди първото регистриране на линиите. Периодичността на контрола е в съответствие с инструкциите на производителя, но не по-рядко от веднъж на 12 месеца след пускането в експлоатация, след което на всеки 6 години за носещите и на всеки 3 години за транспортните и теглещите въжета. При видими дефекти или след ремонт, контролът е задължителен.
Чл. 47 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжените линии предвижда, че контролът без разрушаване на носещите, транспортните и теглещите въжета на въжените линии, пуснати в действие преди влизането в сила на Наредбата за съществените изисквания, трябва да се извършва съгласно инструкциите на производителя. Контролът трябва да се осъществява на периоди, не по-дълги от една година.
Контролът без разрушаване на носещите, транспортните и теглещите въжета на товарните въжени линии трябва да се извършва на всеки 3 години, съгласно инструкцията за експлоатация на производителя.
Ползвателите на въжените линии са задължени да осигурят периодичен оглед на хващачите в разглобено състояние. Броят на контролираните хващачи не трябва да е по-малък от 50% от общия брой. Огледите се извършват на определени периоди: отделящи се хващачи - минимум веднъж на 3000 работни часа или веднъж на 2 години, с възможност за удължаване до 4500 работни часа или 3 години при определени условия; фиксирани хващачи - минимум веднъж на 4500 работни часа или веднъж на 3 години.
Ползвателите на въжените линии са задължени да осигурят периодичен контрол на хващачите чрез магнитно-прахов или ултразвуков метод без разрушаване. Минимум 25% от хващачите трябва да бъдат проверени, а контролът се извършва на определени периоди: отделящи се хващачи - на всеки 9000 работни часа или не по-рядко от 6 години, а фиксирани хващачи - първоначално след 18 000 работни часа и след това на всеки 9000 работни часа, но не по-рядко от 6 години. Проверява се и състоянието на пружините на хващачите. Забранено е използването на хващачи с повърхностни пукнатини, освен ако производителят не е указал друго.
Ползвателят на товарни въжени линии е задължен да организира извършването на магнитно-прахов или ултразвуков контрол на хващачите, без да ги поврежда. Периодичността на контрола и броят на хващачите, които трябва да бъдат контролирани, се определят съгласно инструкциите на производителя на въжената линия.
Чл. 52 от Наредбата предвижда мерки при откриване на дефекти в хващачите по време на проверки. При установяване на проблеми, процентът на проверяваните хващачи се увеличава, а сроковете за следващите проверки се скъсяват по преценка на органите за технически надзор. Контролът на хващачите трябва да бъде планиран и извършван по график, за да се проверят всички хващачи в определените срокове, включително състоянието на пружините им. Ползвателят е задължен да съхранява графика в досието.
Ползвателят на въжените линии е задължен да осигури контрол без разрушаване на определени елементи, включително валовете и осите на задвижващите и обръщателните шайби, носещите оси на ролковите батерии, втулките за краищата на въжетата и осите на краищата на въжето. Контролът на носещите оси на ролковите батерии трябва да се извършва поне веднъж на 2 години.
Съгласно Чл. 54 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии, годността на определени елементи се удостоверява чрез сертификати, издадени от акредитирани органи за контрол. Ползвателят на въжената линия е задължен да съхранява тези сертификати в досието, определено в чл. 101.
Член 55 от Наредбата определя изискванията за безопасна експлоатация на товарни въжени линии. Ползвателят и обслужващият персонал не трябва да допуска експлоатация на линии с деформирани, пукнати или корозирали елементи, които надвишават допустимите стойности. В случай, че производителят не е указал друго, елементите трябва да се бракуват при загуба на 7% или повече от сечението поради корозия, или при наличие на 3 или повече пукнатини. Експлоатацията на линии с пукнатини по валовете и осите е забранена.
Чл. 56 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии забранява заваряването на металните конструкции на въжената линия по време на нейната експлоатация. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.
Член 57 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии определя забраните за ползвателите на товарни въжени линии. Те не трябва да допускат: 1. Превозване на хора в превозните средства; 2. Натоварване на превозните средства над изчислената товароподемност и превозване на товари с габарити извън проектните; 3. Увеличаване на броя на превозните средства над определения от производителя; 4. Експлоатация на въжената линия при скорост на вятъра, по-голяма от предписаната от производителя.
Ползвателят на въжени линии е задължен да осигури извършването на огледи и проверки в срок от три до шест месеца след пускането им в действие. Проверките включват: оглед на заварките на металните конструкции за наличие на пукнатини, проверка на стегнатостта на нитовете и разглобяемите съединения, както и оглед на строителните конструкции, стълбовете, техните фундаменти и фундаментни болтове.
Чл. 59 от Наредбата задължава ползвателя на въжените линии да извършва редица проверки и огледи, включително: разглобяване и проверка на количките и механичните спирачки на всеки 6 години; проверка на електрическите устройства според БДС EN 13243; ежегоден оглед на строителните конструкции за повреди от природни явления и състоянието на основни елементи; и годишна проверка на заземителните и мълниезащитните инсталации.
Член 60 от наредбата предписва, че ползвателят на въжената линия е задължен да състави протоколи за резултатите от проверките, извършени по членове 51, 58 и 59. Тези протоколи трябва да се съхраняват в досието, описано в член 101.
Чл. 61 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че ако инструкцията на производителя не съдържа план за евакуация и правила за експлоатация при изключителни условия, ползвателят трябва да разработи такива правила, съобразени с БДС EN 12397. Изключителни условия включват внезапно спиране, повреди на осигурителни устройства и механични съоръжения, неблагоприятни метеорологични условия и други произшествия, застрашаващи сигурността.
Член 62 от наредбата предвижда, че при повреда на осигурително устройство, въжената линия трябва да продължи да работи с резервното задвижване, докато се извозят пътниците. В случай че е налично устройство за изключване на осигурителната верига, извозването се извършва с главния двигател.
При повреда на сигналната или телефонната инсталация, работата на въжената линия продължава до извозване на пътниците. Ако едновременно се повредят осигурителната верига и сигналната или телефонната инсталация, трябва да се следват изискванията на чл. 62, ал. 1, като се осигури непрекъснато наблюдение на трасето.
Чл. 64 регулира мерките за безопасност при експлоатация на въжени линии в условия на вятър. Персоналът трябва да наблюдава трасето и поведението на превозните средства при достигане на 75% от максималната скорост на вятъра, а качването на пътници се спира при по-нататъшно увеличаване. При достигане на максимално допустима скорост на вятъра, качилите се пътници се доизвозват с намалена скорост. При опасност от буря, качването на пътници се прекратява.
Ръководителят на експлоатацията на въжената линия е задължен да уведомява незабавно органите за технически надзор за случаи на евакуация на пътници, както и за повреди на въжената линия, които водят до прекъсване на експлоатацията за повече от 24 часа.
На въжени линии, които не са предназначени за работа през нощта, не е разрешено превозването на пътници след залез слънце. Изключение може да се направи от ръководителя на експлоатацията, който може да разреши доизвозването на пътници до един час след залез слънце, ако те са се насъбрали в станцията.
Въжетата на въжените линии подлежат на бракуване в съответствие с нормите, посочени в този раздел, освен ако производителят не е указал други норми в техническата документация.
Чл. 68 от Наредбата забранява използването на теглещи и транспортни въжета на въжените линии при определени условия. Тези условия включват: намаление на напречното сечение на въжето над допустимото, наличие на определен брой видими скъсани телове, скъсване на над 50% от теловете в снопче на дължина една стъпка, и измерен диаметър в заплетката под 90% от номиналния диаметър.
Чл. 69 от Наредбата забранява използването на носещи въжета закрит тип на въжените линии, когато относителното намаление на напречното сечение е над определен процент, посочен в приложение № 5, или когато две съседни външни тела са скъсани, или две скъсани тела са разделени от един здрав тел на разстояние, по-малко от една стъпка на въжето.
Чл. 70 от Наредбата забранява използването на опъващи въжета на въжените линии, когато относителното намаление на напречното им сечение в проценти надвишава определените стойности в приложение № 6, или когато продължителността на експлоатацията им е достигнала 12 години или 18 000 часа.
Чл. 71 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии забранява закрепването на край на въже в неподвижна втулка, ако на дължина една стъпка от втулката към въжето има скъсан тел или корозия. Тази мярка е предназначена за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при експлоатацията на въжените линии.
Наредбата определя сроковете, след които не се допуска използването на накрайниците на въжетата на въжените линии. Сроковете са: 4 години за накрайник на теглещото въже, 12 години за накрайник на носещо или опъващо въже без допълнително опъващо устройство, и 15 години за накрайник на носещо или опъващо въже с допълнително опъващо устройство.
Чл. 73 от наредбата забранява използването на носещите въжета на въжените линии, когато: 1) първата и втората навивка на въжето показват относително намаление на напречното сечение, по-голямо от допустимото, или при наличието на два скъсани тела; 2) третата навивка на въжето показва относително намаление на напречното сечение, по-голямо от удвоените допустими стойности.
Използването на теглещите и транспортните въжета на товарните въжени линии трябва да се спре, ако относителното намаление на напречното им сечение в проценти надвиши допустимите стойности, определени в приложение № 7.
Използването на опъващите въжета на товарните въжени линии трябва да бъде спряно, когато относителното намаление на напречното сечение на въжето надвиши допустимото намаление, посочено в приложение № 8, или когато въжето започне да се изважда от втулката на накрайника.
Чл. 76 от Наредбата определя условията, при които използването на носещите въжета закрит тип на товарните въжени линии трябва да бъде преустановено. Тези условия включват: 1. Намаление на напречното сечение на въжето с повече от 24% за контролна дължина от 70 d; 2. Скъсване на повече от 30% от външните телове на същата контролна дължина; 3. Излизане на скъсан тел извън напречното сечение на въжето.
Чл. 77 от Наредбата задължава ползвателя на въжена линия да уведоми незабавно регионалния отдел на ГД "ИДТН" за всяка авария или злополука. До пристигането на служителите, ползвателят трябва да оказва помощ на пострадалите и да предотвратява по-нататъшното развитие на аварията. Освен това, ползвателят е длъжен да запази непроменена обстановката на мястото на инцидента, освен ако това не е опасно. При необходимост от промени, ползвателят трябва да предостави писмена справка на служителите на ГД "ИДТН".
Служителите на Главна дирекция "Инспекция по труда и надзор" (ГД "ИДТН") са задължени да обследват причините за възникването на аварии или злополуки, свързани с въжените линии. След проведеното обследване, те съставят протокол, в който отразяват резултатите от анализа на инцидентите.
Чл. 79 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжените линии определя органите, отговорни за техническия надзор на въжените линии. Те включват председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и лица или структурно обособени части на предприятия или организации, които са получили лицензия от председателя на ДАМТН, съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност.
Чл. 80 от Наредбата регламентира процеса на инвестиционно проектиране, строителство и експлоатация на въжени линии. Изисква се одобрение на инвестиционните проекти от органите за технически надзор, като проектите трябва да съдържат географска карта, надлъжен профил, обяснителна записка, чертежи на станциите, анализ и доклади за безопасност. Органите за технически надзор извършват експертиза и в срок от 30 дни заверяват проектите или отказват с мотиви.
Ремонтът на въжените линии трябва да се извършва по техническа документация, която е заверена от органите за технически надзор в срок от 30 дни. Ако ремонтът касае въжени линии, произведени преди влизането в сила на актуалните наредби, органите проверяват и заверяват документацията за съответствието на линиите с изискванията, валидни по времето на производството им.
Ползвателите на въжени линии трябва да регистрират съоръженията след монтажа, но преди пускането им в експлоатация. Регистрацията трябва да се извърши пред органите за технически надзор. В зависимост от условията, те могат да се регистрират пред регионалните отдели на ГД 'ИДТН' или пред избран от тях орган, ако съоръжението подлежи на технически надзор.
Чл. 83 от Наредбата регламентира процедурата за първоначално регистриране на въжени линии, която се извършва по писмено заявление от ползвателите. Заявлението трябва да съдържа идентифициращи данни за ползвателя, местоположението на линията, информация за производителя и монтажника. Към заявлението се прилагат различни документи, включително ревизионна книга, техническа документация, декларации за съответствие и инструкции от производителя, в зависимост от типа на въжената линия.
Заявленията за регистрация на въжени линии, заедно с приложените документи, се проверяват от органите за технически надзор в срок от 20 дни. Ако не се установят непълноти или несъответствия, въжената линия се регистрира. В случай на отказ, той трябва да бъде мотивиран писмено.
Лицето, което е отговорно за монтажа на въжените линии, е задължено да предостави на ползвателя необходимите документи, свързани с безопасността и техническия надзор, посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1, букви "б" - "д".
Ползвателят на въжена линия е задължен да уведоми органа за технически надзор за всяко преустройство на линията. За целта трябва да представи: обяснителна записка за промените, техническа документация, удостоверения за качеството на материалите и декларации за съответствие на предпазните устройства и машини с изискванията на наредбите.
При смяна на ползвателя на въжената линия, новият ползвател е задължен да уведоми органа за технически надзор в срок от 10 дни. Предишният ползвател трябва да предаде ревизионната книга и досието на новия ползвател.
Ползвателят на въжена линия има право да смени органа, който осъществява техническия надзор, по всяко време. За целта е необходимо да регистрира въжената линия пред новоизбрано лице и да предостави досието, свързано с линията. При смяна, ползвателят трябва да отправи писмено искане до предишния орган за предоставяне на досието, което той е длъжен да предостави в срок от 7 дни.
В случай, че въжената линия не е експлоатирана повече от една година или бъде окончателно спряна от експлоатация, ползвателят е задължен да уведоми органа за технически надзор, пред който линията е регистрирана, в срок от 10 дни.
Член 90 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии задължава органите за технически надзор да уведомяват ГД "ИДТН" всяка година до 31 януари за броя, местонахождението, техническите характеристики и ползвателя на регистрираните и снетите от регистрация през предходната година въжени линии, както и за общия брой на регистрираните от тях въжени линии.
Чл. 91 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии определя видовете технически прегледи, които органите за технически надзор извършват. Те включват първоначален, периодичен, периодичен с изпитване, прегледи след преустройство, дълъг период на неексплоатация, ремонт, преместване, по искане на ползвателя и внезапни прегледи. Ползвателите са задължени да подават писмено заявление за прегледите, които се извършват в срок от три седмици. След прегледа се поставя стикер с информация за извършилия преглед орган и следващата дата на преглед.
Ползвателят на въжени линии е задължен да предостави на служителите на ГД "ИДТН" необходимите ресурси за извършване на техническите прегледи. Това включва калибрирани средства за измерване, инструменти, контролни тежести, електроенергия, обслужващ персонал и лични предпазни средства.
Чл. 93 определя задълженията на органите за технически надзор при първоначалния технически преглед на въжените линии. Прегледът включва проверки за наличието на маркировки за съответствие на предпазни устройства и машини, визуален преглед на трасето и станциите, функционални проверки на механизмите, състоянието на въжетата и опъващите устройства, както и на спирачните системи и спасителните средства. Специални проверки се извършват и за различни видове въжени линии, включително скивлекове и пътнически висящи линии, при максимални скорости и натоварвания.
Чл. 94 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии определя задълженията на органите за технически надзор при извършване на периодични технически прегледи. Те включват проверки по чл. 93, ал. 1, т. 1 - 17, проверка на резултатите от контролите и проверка на свързаните документи.
Чл. 95 регламентира провеждането на технически прегледи на въжените линии, като при тях се извършват проверки и изпитвания, съгласно предписанията в чл. 93. За товарните въжени линии е задължително и провеждането на изпитвания с натоварване, съобразно инструкциите на производителя.
Внезапни технически прегледи на въжени линии се извършват само от определен орган и могат да се осъществяват при наличие на специфични условия, като проверки, изтичане на срокове за периодични прегледи, аварии, сигнали от граждани и контрол на мерки. Прегледите целят осигуряване на безопасна експлоатация на съоръженията.
След извършване на първоначалния технически преглед, при положителни резултати, органите за технически надзор заверяват ревизионната книга и издават акт за преглед. Актът съдържа вида на проверките, заключение за годността на съоръжението, разрешение или отказ за експлоатация, и срок за периодичен преглед. Актът се предоставя на ползвателя срещу подпис.
Чл. 98 от Наредбата описва задълженията на органите за технически надзор при извършване на технически прегледи на въжени линии, включително записване на резултати и констатации в ревизионни книги. Той изисква попълване на ревизионен акт, който съдържа информация за проверките, неизправностите, заключение за годността на въжената линия и срок за следващ преглед. Ползвателите трябва да предоставят ревизионните книги при поискване. При установяване на негодност на въжената линия, органите за технически надзор трябва да уведомят съответните власти в срок от два дни.
Чл. 99 от Наредбата предвижда, че служителите на ГД "ИДТН" извършват внезапни проверки на въжените линии, независимо от тяхното местоположение. Проверяват се: наличието на обучен персонал, съответствието на организацията за безопасна експлоатация, воденето на необходимата документация, регистрацията на линиите и извършените технически прегледи, промени в устройството, както и наличие на неизправности. Резултатите от проверките се документират в протокол, който съдържа констатирани нарушения, заключение за безопасната експлоатация и възможни административни мерки.
Служителите на ГД "ИДТН" имат правомощия да заповедват спиране на експлоатацията на въжените линии при определени условия, включително липса на регистрация, ненадлежна маркировка на предпазните устройства, негативни заключения от технически прегледи, неизвършени технически прегледи и наличието на повреди. Разпореждането може да бъде вписано в технически документи или издадено писмено. След отстраняване на проблемите, експлоатацията може да бъде възобновена с разрешение от ГД "ИДТН".
Чл. 101 определя задълженията на органите за технически надзор и ползвателите на въжените линии относно съставянето и съхранението на досие за всяка въжена линия. Досието трябва да съдържа документи, свързани с регистрацията, техническите прегледи, чертежи, сертификати от изпитвания и документи за ремонти. След бракуване на въжената линия, досието трябва да се съхранява още 6 месеца. В глава шеста се обсъжда вписването в регистъра и издаването на удостоверения за лица, извършващи поддържане и ремонтиране на въжени линии.
Лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра за дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на въжени линии, трябва да отговарят на определени изисквания, включително наличие на квалифициран персонал с необходимото образование и сертификати, притежаване на приложими стандарти и процедури, а също и необходимите технически средства и инструменти. Персоналът трябва да познава процедурите за поддържане и ремонт на въжените линии. Възможно е част от персонала да не е нает по трудово правоотношение, при определени условия.
Чл. 103 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че лицата, посочени в чл. 102, ал. 1, трябва да подадат писмено заявление до председателя на ДАМТН. Заявлението може да бъде подадено на хартиен носител или по електронен път и трябва да съдържа информация за дейностите, типовете и техническите характеристики на въжените линии. Необходимо е да се приложат копия от документи за образование на персонала, правоспособност на заварчиците, списъци на стандартите и апаратурата, както и доказателство за платена държавна такса.
Наредбата регламентира процеса на проверка и регистрация на въжени линии, включително сроковете за представяне на документи и извършване на проверки от служителите на ГД "ИДТН". При установяване на липси в документите, заявителят има 15 дни да ги допълни. След успешна проверка, заявителят се вписва в регистър и получава удостоверение. Наредбата съдържа и определения на ключови термини, свързани с въжените линии, както и преходни разпоредби за съществуващи съоръжения. Включени са и приложения с технически спецификации за допустими намаления в металното сечение на въжетата.
В наредбата се дефинират основни термини, свързани с безопасната експлоатация на въжени линии, като "Втулка", "Главно задвижване", "Декларация за съответствие" и други. Определят се условията за нормална и изключителна експлоатация на въжените линии, както и различни компоненти и устройства, свързани с тях, включително "Кабина", "Превозно средство", "Зона за качване и слизане" и "Теглещо въже". Специално внимание е отделено на безопасността и изправността на системите, осигуряващи експлоатацията на въжените линии.
Параграф §3 уточнява, че Член 10 от наредбата не се прилага за въжени линии, които са преместени на ново място и за които е получено разрешение за строеж, при условие че монтажът на новото място е започнал преди влизането в сила на наредбата.
Лицата, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП, които преди влизането в сила на наредбата са извършвали поддържане, ремонтиране или преустройване на въжени линии, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 102 в срок от една година след влизането в сила на наредбата.
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии е приета на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 143 от 13 юли 2018 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр. 60 от 2018 г. и влязло в сила от 20.07.2018 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата определят максимално допустимите намаления в металното сечение на въжетата в зависимост от референтната дължина, както и класификация на указателни, упътващи, забранителни и знаци за опасност. Освен това, представят се данни за допустимите намаления на напречното сечение при различни контролни дължини и типове въжета.