НАРЕДБА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯДРЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда основните въпроси относно безопасността при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, като взема предвид спецификата на работите, свързани с този процес.
Чл. 2
Наредбата се прилага за всички лица, ангажирани в проектирането, строителството, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.
Чл. 3
Извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения трябва да се извършва с осигурена радиационна защита и безопасност на персонала и населението. Трябва да се защитят и бъдещите поколения от неблагоприятни ефекти на йонизиращите лъчения. Радиационната защита се осигурява в съответствие с принципите, установени в наредбата по чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 4
Наредбата определя процедурата за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, като основната цел е отстраняването на източниците на йонизиращо лъчение от площадката. Крайната цел е окончателно освобождаване на площадката от тези източници, за да може тя да бъде използвана за стопански или други цели.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата позволява промяна на крайната цел при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения в определени случаи, като: присъединяване на част от съоръжението към друго, използване на части за управление на радиоактивни отпадъци, създаване на ново ядрено съоръжение на площадката, или при условия, застрашаващи безопасността на персонала, населението и околната среда.
Чл. 6
Титулярят на разрешението за площадка, проектиране, строителство и експлоатация на ядрено съоръжение е задължен да разработи предварителни и междинни концепции и планове за извеждане от експлоатация на съоръжението.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата определя изискванията за разработване на концепция за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Концепцията трябва да включва подходящо разположение на съоръженията, избор на конструкционни материали, предварителни анализи на въздействието върху населението и околната среда, както и оценка на необходимите финансови средства и механизми за тяхното осигуряване.
Чл. 8
Лицензиантът е задължен да осигури основни мерки за безопасност през периода на експлоатация на ядрени съоръжения, включително минимизиране на радиоактивното замърсяване, своевременно обработване и документиране на радиоактивни отпадъци (РАО), провеждане на периодични анализи на количествата РАО и актуализация на мерките за управление на РАО.
Чл. 9
Лицензиантът, отговорен за експлоатацията на ядреното съоръжение, е задължен да разработи междинна концепция и план за извеждане от експлоатация в рамките на междинния отчет, който е част от процеса на разрешение за проектиране на съоръжението. Тази концепция и план трябва да отразяват необходимите мерки за безопасност по време на извеждането от експлоатация.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения описва процеса на извеждане от експлоатация, който е основан на концепция за безопасен и оптимален вариант на изпълнение. Заявителят за разрешение трябва да разработи и представи концепцията и избрания вариант като част от плана за извеждане. Основните концептуално-технически варианти включват незабавен демонтаж с освобождаване на площадката и безопасно съхраняване с отложен демонтаж, който може да бъде активен или пасивен, или комбинация от двете.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения описва процеса на извеждане от експлоатация, който трябва да бъде разработен, анализиран, планиран и обоснован в специален план. Този план се основава на отчет за анализ на безопасността, опит и резултати от междинно планиране, анализи и проучвания, свързани с извеждането от експлоатация, и документи по чл. 15.
Чл. 12
Член 12 от Наредбата указва, че планът за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения трябва да бъде разработен и реализиран в съответствие с изискванията на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 13
Дейностите по извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение се извършват след получаване на разрешение и в съответствие с плана, който обосновава мерките за безопасно изпълнение. Планът включва описание на предходните дейности и резултати, както и възможни изменения в обемите, технологиите и сроковете за изпълнение, които могат да възникнат поради нови обстоятелства или напредък в технологиите.
Чл. 14
Чл. 14 от наредбата постановява, че лицензиантът е отговорен за поддържането на физическите бариери и нивата на защита през всички етапи на извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Осигуряването на безопасността включва поддържане на техническото състояние и надеждността на системите, важни за безопасността, така че да се гарантира безопасното изпълнение на дейностите и безопасното състояние на ядрено съоръжение, което се извежда от експлоатация, в съответствие с технологичния регламент.
Чл. 15
Член 15 от наредбата предвижда, че изпълнението на изискванията по член 14 се осигурява чрез анализи и обосновки, които се включват в отчетите за оценка на безопасността. Тези анализи разглеждат техническото състояние и експлоатационния ресурс на съществуващите системи, както и необходимостта от допълнителни мерки за безопасност, включително ремонти и изграждане на нови системи. На базата на проведените анализи могат да се актуализират мерките за защита.
Чл. 16
Чл. 16 предвижда, че анализи и оценки за техническото състояние и необходимостта от по-нататъшно използване на системи и съоръжения, важни за безопасността, трябва да се извършват в края на всеки етап от извеждането на ядреното съоръжение от експлоатация. Основните резултати от тези анализи се включват в отчетен доклад за оценка на безопасността при завършването на съответния етап.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата определя целите на дезактивацията на ядрени съоръжения при извеждането им от експлоатация. Основните цели са: минимизиране на радиационните въздействия върху персонала, населението и околната среда; намаляване на количествата и видовете радиоактивни материали, които трябва да бъдат преработвани и съхранявани; и увеличаване на възможностите за рециклиране и повторна употреба на съоръжения и материали.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения определя, че изборът на технологии за дезактивация трябва да се основава на доказани в практиката технологии, които преминават анализи и оценки на тяхната ефективност. Анализите включват: текущото състояние на радиоактивното замърсяване, анализ на видовете и количествата радиоактивни отпадъци (РАО), оценки на облъчването на персонала, определяне на вредните въздействия на технологията и оценка на икономическата ефективност на дезактивацията.
Чл. 19
Чл. 19 от наредбата определя методите и технологиите за демонтаж на ядрени съоръжения, които трябва да се актуализират чрез анализи и оценки, отчитане на концепцията за извеждане от експлоатация, предишния опит, развитието на технологиите, физическото и техническото състояние на конструкциите, както и технико-икономическата оценка. При отлагане на демонтажните срокове поради безопасно съхраняване, се изискват анализи на намаляване на радиоактивността, генерираните радиоактивни отпадъци, въздействията от йонизиращи лъчения и мерките за радиационна защита.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения предвижда, че радиационната защита по време на процеса на извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение трябва да се осъществява в съответствие с изискванията, принципите и нормите за радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасност при йонизиращи лъчения и ядрени енергийни източници.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения определя задълженията на лицензианта или титуляра на разрешение за разработване на концепция и програми за радиационна защита. Тези програми трябва да включват мерки за защита на персонала, населението и околната среда, като се акцентира на предотвратяване на облъчването над регламентираните граници, разделянето на съоръжението на зони, прогнози за облъчване, радиационен контрол, мониторинг на замърсяването, списъци на защитни и измервателни средства, методи за дезактивация и подготовка на персонала.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения определя, че управлението на радиоактивни отпадъци (РАО), генерирани при извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение, трябва да се извършва в съответствие с нормативните актове, касаещи управлението на РАО. Освен това, титулярят на разрешението е отговорен за осигуряване на подходяща организация и средства за безопасно управление на отпадъците на територията на съоръжението.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения определя принципите и методите за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) по време на извеждане от експлоатация. Те включват минимизиране на генерирането на вторични РАО чрез технологии и техники като дезактивация, сортиране и кондициониране. Необходимо е наличието на подходящи технологии за управление и транспорт на РАО, както и достатъчно хранилища за окончателно съхраняване на отпадъците. Демонтажните работи трябва да бъдат анализирани, особено ако увеличават количествата течни и газообразни РАО. Премахването на физическите бариери е допустимо само при условие, че изхвърлянията не надвишават регламентираните стойности.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата определя задълженията при управлението на радиоактивни отпадъци (РАО) по време на извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Анализът включва оценка на източниците и количеството на отпадъците, генерирането на вторични РАО, наличието на опасни материали, възможности за освобождаване от контрол, повторно използване и рециклиране на материали, наличности на съоръжения за рециклиране и съхранение, изисквания за опаковане и превоз, както и потенциалното въздействие на РАО върху персонала и околната среда.
Чл. 25
Титулярят на разрешението за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение е задължен да разработи концепция и програми за управление на радиоактивни отпадъци (РАО). Тези програми трябва да включват критерии за разделяне на отпадъците, повторно използване на материали, оценка на количествата и характеристиките на РАО, както и процедури за тяхното преработване, съхраняване и превозване. Освен това, трябва да се предвидят методи за минимизиране на генерирането на РАО и радиационен контрол.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата предвижда, че след завършването на етап от извеждането на ядрено съоръжение от експлоатация, титулярят на разрешението е задължен да разработи и представи на регулиращия орган актуализиран отчет за оценка на безопасността, свързан с конкретния етап от процеса.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата определя, че титулярят на разрешението за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение носи отговорност за организацията, управлението и безопасността на дейностите, свързани с извеждането от експлоатация. Освен това, той е задължен да осигури ясно разпределение на функциите и отговорностите между собствения персонал и персонала на подизпълнителите, ангажирани с тези дейности.
Чл. 28
Член 28 от наредбата изисква титулярят на разрешението да разработи и представи план за извеждане от експлоатация, който да включва организационна структура, осигуряваща безопасно изпълнение на дейностите. В тази структура трябва да се предвидят мерки за независим контрол на изпълнението на изискванията и за оценка на качеството.
Чл. 29
Титулярят на разрешението за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения е задължен да осигури квалифициран и специализиран персонал. Този персонал е необходим за управлението, изпълнението и контрола на дейностите, свързани с безопасното извеждане от експлоатация на съоръжението.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения описва изискванията за специализирано обучение на ръководния и изпълнителския персонал. Обучението обхваща области като ядрена и техническа безопасност, познаване на конструкциите на ядрените съоръжения, специфични технологии за извеждане от експлоатация, инженерно-техническо осигуряване, контрол на качеството, управление на отпадъци, аварийно планиране и управление на проектите. Основните изисквания за обучение на ръководния персонал трябва да бъдат включени в плана за извеждане от експлоатация.
Чл. 31
Член 31 от наредбата изисква заявителят да разработи вътрешен авариен план, който да осигури готовност и действия за защита на персонала, населението и околната среда при радиационна авария. Планът трябва да се основава на анализи на възможни аварийни събития и последиците от тях, като се взема предвид актуалното състояние на ядреното съоръжение и важните за безопасността системи и съоръжения. Разработването на плана трябва да се извърши при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 123 ЗБИЯЕ.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата предвижда, че физическата защита на ядреното съоръжение при извеждане от експлоатация трябва да се осъществява в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 113, ал. 4 от Закона за безопасност при ядрените съоръжения (ЗБИЯЕ) и в съответствие с плана по чл. 11, ал. 1 от същия закон.
Чл. 33
Титулярят на разрешение за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения е задължен да разработи програма за осигуряване на качеството. Тази програма е важна част от плана за извеждане от експлоатация и има за цел да гарантира, че процесът на извеждане ще бъде проведен безопасно и ефективно.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата определя задълженията на титуляра на разрешението и лицензианта по отношение на събиране, обработка, разпределение и съхранение на документация и информация, свързана с извеждането от експлоатация на ядреното съоръжение. Основните области на документацията включват: изменения на състоянието на площадката, проектна документация, инженерно-технически обследвания, отчети за ядрения материал, информация за радиоактивни отпадъци, списък на източниците на йонизиращи лъчения и данни за поддръжка и демонтаж на системите. Документацията се предоставя на титуляря на разрешението и се съхранява от него.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения определя, че редът за събиране, обработване, разпределяне и съхраняване на документацията и информацията трябва да бъде установен в програмата за осигуряване на качеството, която е регламентирана в чл. 33.
Чл. 36
Наредбата определя задълженията на титулярите на разрешения за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, включително съхраняването на документация и информация, осигуряване на актуална информация и прилагане на мерки за радиационна защита и безопасност. Включва определения за дезактивация, физически бариери, нива на защита, план за извеждане от експлоатация и етапи на дейностите. Наредбата отменя предходна наредба и уточнява отговорността за нарушения, както и сроковете за привеждане в съответствие на ядрени съоръжения.
§1
Разпоредбите определят ключови термини, свързани с безопасността при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. "Дезактивация" се отнася до премахване на радиоактивно замърсяване. "Физически бариери" са защитни граници на съоръжението, които осигуряват радиационна защита. "Нива на защита" включват мерки за безопасност и предотвратяване на инциденти. "План за извеждане от експлоатация" описва концепцията и мерките за безопасност. "Етап" е определен период за реализиране на дейности по извеждане от експлоатация.
§3
Лицата, които нарушат Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, подлежат на отговорност съгласно глава единадесета от Закона за безопасно използване на ядрената енергия или чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания. Ако нарушението не подлежи на по-тежки наказания, то се прилага предвидената отговорност в тези закони.
§4
Параграф §4 определя, че сроковете и обемът за привеждане в съответствие с наредбата на действащите и строящите се ядрени съоръжения ще се установяват индивидуално за всеки случай, в зависимост от предложенията на заинтересуваните юридически лица.
