НАРЕДБА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата установява изискванията, нормите и правилата за безопасност, които трябва да се спазват в процеса на управление на радиоактивните отпадъци (РАО).
Чл. 2
Наредбата се прилага за управление на твърди, течни и газообразни радиоактивни отпадъци (РАО), които съдържат радионуклиди над определени нива. Не се прилага за отработено ядрено гориво, освобождаване от регулиране, разрешени изхвърляния, отпадъци от миннодобивната промишленост и превоз на РАО извън площадката на ядреното съоръжение. Строителството на съоръжения за управление на РАО трябва да отговаря на изискванията на Наредбата за безопасност на ядрените централи, а изискванията за извеждане от експлоатация на съоръженията са регламентирани от Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.
Чл. 3
Наредбата определя принципите и задълженията за управление на радиоактивните отпадъци (РАО) в България, съгласно националната стратегия, приета от Министерския съвет. Стратегията обхваща всички етапи на управлението на РАО, от генерирането до погребването им, и се преглежда периодично. Тя включва цели, срокове, отчет за количествата РАО, концепции за управление, научни изследвания и оценка на разходите. Осигурява се информация на населението и механизми за изразяване на мнения относно управлението на РАО. РАО се погребват в национално хранилище, освен ако не е договорено друго.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя, че само юридически лица с лицензия могат да извършват дейности по управление на радиоактивни отпадъци (РАО). Лицензиантът носи отговорност за безопасното управление на РАО от момента на тяхното генериране до освобождаването им от регулиране или предаването им на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Лицензиантът е задължен да установи политика по безопасност и организационна структура, която да гарантира безопасността в управлението на РАО, с ясно определени отговорности и нива на пълномощия. Освен това, той трябва да спазва условията и сроковете, посочени в издадените лицензии и разрешения.
Чл. 5
Лицензиантът е задължен да осигури минимизиране на генерирането на радиоактивни отпадъци (РАО), безопасно управление на РАО, прилагане на подходи за оценка на безопасността, документирано вземане на решения и проследимост на РАО. Той трябва да поддържа въздействието от йонизиращото лъчение на минимално ниво и да осигури необходимите финансови средства за управление на РАО. Лицензиантът е длъжен да оценява и подобрява безопасността на съоръженията и да прилага мерки за предотвратяване на аварии.
Чл. 6
Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци (РАО) предвижда класификация на твърдите РАО в три основни категории, основаваща се на активността и специфичните им характеристики. Категория 1 включва отпадъци с ниска активност, без нужда от мерки за радиационна защита, подразделена на 1a, 1б и 1в. Категория 2 обхваща ниско- и средноактивни отпадъци, изискващи изолиране и задържане, и е подразделена на 2a и 2б. Категория 3 включва високоактивни отпадъци, при които е необходимо да се вземе предвид топлоотделянето. Класификацията важи и за течни и газообразни РАО, в зависимост от технологиите за кондициониране. Не се отчитат нерадиоактивните опасни съставки на отпадъците.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда, че лицензиантът може да въвежда допълнителни подкатегории на радиоактивни отпадъци (РАО) с цел подобряване на управлението и оперативната експлоатация на съоръжението. Тези подкатегории трябва да бъдат в съответствие с основната класификация на РАО и да са обосновани в програмата по чл. 12.
Чл. 8
Наредбата определя дозови ограничения за индивидуалната ефективна доза на населението в резултат от дейности по управление на радиоактивни отпадъци (РАО). За нови съоръжения, дозата не трябва да надвишава 0,15 mSv годишно, а за съществуващи - 0,25 mSv. След затваряне на съоръжения за повърхностно погребване, дозата не може да надвишава 0,1 mSv, а за геоложко погребване - 0,3 mSv годишно.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата определя, че при проектна авария в съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, оценената индивидуална ефективна доза за критични групи от населението на границата на площадката не трябва да надвишава 1 mSv за една година.
Чл. 10
Лицензиантът е задължен да прилага мерки за ограничаване на генерирането на радиоактивни отпадъци (РАО) и да предотвратява натрупването им в необработен вид. Той трябва да използва технологии, които минимизират активността и обема на РАО, да предотвратява разпространението на замърсяване, да не смесва радиоактивни и нерадиоактивни отпадъци, да сортира отпадъците по радиационни и химически характеристики, да намалява обема на РАО чрез обработка, да извършва дезактивация и да осигурява подходящи условия за съхранение. Лицензиантът е длъжен да прави годишна инвентаризация на радиоактивните източници, да включва излезлите от употреба източници в РАО и да предприема мерки за връщането им на доставчика. Всички изисквания трябва да се отчитат на етап проектиране, строителство и експлоатация на ядреното съоръжение.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда, че генерираните радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да бъдат обработвани своевременно, за да се предотврати разпръскването им по време на съхраняването и погребването. Лицензиантът е задължен да прилага методи и процедури за обработка на РАО на всеки етап от управлението им, а избраният метод трябва да осигури, че формата на РАО отговаря на критериите за приемане за последващо управление и не ограничава възможностите за погребване.
Чл. 12
Лицензиантите на ядрени съоръжения са задължени да разработят програма за управление на радиоактивните отпадъци (РАО), която включва описание на дейностите по управление на РАО до тяхното погребване или освобождаване от регулиране. Програмата трябва да съдържа обхват и цели, оценка на източниците и характеристиките на РАО, описание на избрания вариант за управление, обосновка на избора, демонстрация на съответствие с националната политика, идентификация на рискове, административна организация, оценка на разходите и изисквания за поддържане на записи. Програмата се преразглежда при съществени изменения и най-малко веднъж на три години. При предаване на РАО на друг лицензиант, програмата трябва да бъде съгласувана с него.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата определя процедурите за предварително преработване на радиоактивните отпадъци (РАО). Отпадъците трябва да се събират и сортират според техните характеристики, включително разделяне на радиоактивни и нерадиоактивни потоци. При преработването на РАО е важно да се намали обемът им и/или да се извлекат радионуклиди с цел улесняване на съхраняването. Кондиционирането на РАО трябва да осигури стабилност, хомогенност и минимално свободно пространство, а също така трябва да отговаря на критериите за приемане за съхраняване и погребване. Лицензиантът е отговорен за разработването на технически спецификации за опаковките на РАО.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата определя условията за съхранение на радиоактивни отпадъци (РАО). Те трябва да се съхраняват с цел подходяща изолация от околната среда и населението за планирания срок. При възможност, РАО трябва да се съхраняват с осигурена пасивна безопасност, включваща имобилизация на радионуклидите и стабилност на формата и контейнера в средата на съхраняване. Отделно трябва да се съхраняват РАО, които подлежат на освобождаване от регулиране, и те трябва да бъдат маркирани подходящо.
Чл. 15
Лицензиантът, който съхранява радиоактивни отпадъци (РАО), е задължен да разработи и приложи критерии за приемане на тези отпадъци. Тези критерии трябва да бъдат свързани с оценката на безопасността на съоръжението и да включват изисквания относно радионуклидния състав на опаковката, мощността на гама-лъчението, физичните и химичните свойства на РАО, както и размерите и устойчивостта на контейнера. Критериите трябва да осигуряват безопасност при нормални и аварийни условия за предвидения срок на съхранение.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя критериите за приемане на радиоактивни отпадъци (РАО) за съхраняване. Лицензиантът на съоръжението за съхраняване е задължен да извърши проверка на място, за да установи съответствието на РАО с критериите. В случай на несъответствие, лицензиантът може да изисква мерки за отстраняване на проблема или да откаже приемането на отпадъците. Освен това, лицензиантът е длъжен да следи състоянието на съхраняваните РАО чрез различни методи, включително тестове и измервания.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда, че погребването на радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да осигури защита на здравето на персонала, населението и околната среда. Това включва предотвратяване на неконтролируемо разпространение на радиоактивни вещества и изолация от биосферата. Безопасността се постига чрез задържане на радионуклидите в опаковката и изолиране на РАО с помощта на инженерни и естествени бариери, както и контрол на тяхната цялост и ефективност. Лицензиантът е задължен да запази основните функции на безопасност както при нормални условия, така и при предвидени нарушения на системата за погребване.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя начина на погребване на радиоактивните отпадъци (РАО) в зависимост от тяхната класификация. РАО от категория 1а и 1б могат да бъдат освободени от регулиране без специфични изисквания за погребване. РАО от категория 1в подлежат на условно освобождаване и могат да се депонират в повърхностни депа при спазване на условия. РАО от категория 2а трябва да се погребват в повърхностни инженерни съоръжения, докато РАО от категория 2б и 3 трябва да се погребват само в геоложки съоръжения.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя критериите за приемане на РАО за погребване. Тези критерии включват: обща и специфична активност, форма на отпадъка, мощност на дозата, съдържание на материали, количество свободна течност, наличие на опасни вещества, запалимост, механични свойства, маркировки и изисквания към формата и опаковката на РАО.
Чл. 20
В съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО) се допуска приемането за погребване само на такива отпадъци, които категорично отговарят на установените критерии за приемане. Това гарантира безопасността и спазването на стандартите при управлението на радиоактивните отпадъци.
Чл. 21
Чл. 21 определя жизнения цикъл на съоръженията за обработване, съхраняване и погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Цикълът включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация или затваряне. Безопасността на съоръженията трябва да бъде осигурена през целия жизнен цикъл, а за погребващите съоръжения - и след затварянето им. При управлението на РАО се прилага степенуван подход, основан на риска, който те представляват, и се вземат предвид максималните възможни последици за населението и околната среда.
Чл. 22
Чл. 22 определя принципите за осигуряване на безопасността на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) чрез концепцията за дълбоко ешелонирана защита. Тази концепция включва система от физически бариери, технически мерки за защита на бариерите и организационни мерки за защита на персонала и околната среда при аварии. Безопасността не трябва да зависи само от една бариера, а да бъде реализирана през целия жизнен цикъл на съоръжението. След затваряне, безопасността на съоръжението за погребване на РАО се осигурява изцяло от пасивни инженерни и естествени бариери.
Чл. 23
Според Чл. 23 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци, характеристиките на площадката на съоръжението трябва да се оценяват в зависимост от радиационния риск, който съоръжението представлява. Освен това, те трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи и на специфичните изисквания на настоящата наредба.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя критерии за избор на площадка за съоръжения за обработване и/или съхраняване на радиоактивни отпадъци (РАО). Изборът трябва да се основава на оценка на количеството и характеристиките на съществуващите РАО, специфичните характеристики на площадката, влиянието на природните и антропогенни фактори, радиационното въздействие върху населението и околната среда, както и възможностите за защита на населението при авария. Освен това, изборът на площадка трябва да минимизира необходимостта от превозване на РАО. За съоръжения, разположени на площадката на лицензирано ядрено съоръжение и предназначени за управление на РАО от същата площадка, не се поставят допълнителни изисквания.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци описва процеса на избор на площадка за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Процесът се състои от четири основни фази: 1) разработване на концепция и планиране; 2) събиране на данни и анализ на райони, което включва оценка на територии и подбор на перспективни площадки; 3) задълбочено изследване на определените площадки; 4) потвърдителна оценка на площадката. За всяка фаза е необходим план, включващ описание на цели, основни дейности, изисквания от документи, процедури за приложение, график, програма за качество и оценка на финансовите ресурси. В края на всяка фаза се изготвя доклад с резултатите.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя изискванията за площадките на съоръженията за повърхностно погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Площадките трябва да осигуряват изолиране на РАО, стабилност на системата и ограничаване на миграцията на радионуклиди. Необходими са геоложки, хидрогеоложки и геохимични характеристики, които да поддържат безопасността на системата за дълъг период. Също така, площадките трябва да са разположени в области с ниска тектонична и сеизмична активност и да не бъдат подложени на неблагоприятни повърхностни процеси. Предимство имат площадките с минимални изисквания за проучвания и добра пътна инфраструктура.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя, че проектните основи на съоръжението трябва да осигурят безопасност при експлоатация и при проектни аварии. Те трябва да гарантират, че нивата на облъчване на персонала и населението, както и изхвърлянията на радиоактивни вещества в околната среда, остават в пределите на установените норми. Проектните основи включват проектни предели, експлоатационни условия, класификация на безопасността на конструкциите и системите, важни допускания и специфични методи за анализ.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата определя изискванията за проектите на съоръжения за управление на радиоактивните отпадъци (РАО). Проектите трябва да отчитат националната политика, да осигуряват безопасност при експлоатация и да не надвишават дозовите ограничения. Те трябва да минимизират вероятността за аварии и да се съобразяват с изискванията за безопасност. Класификацията на КСК и степенуваният подход в зависимост от риска са задължителни, а проектните решения трябва да се основават на научни постижения и международен опит.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата определя изискванията за проектиране на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци (РАО). Проектът трябва да предотвратява деградация и отказ на физическите бариери, както и да осигурява задържане на радиоактивни вещества в безопасни граници при нормални условия и аварии. Проектът трябва да спазва и изискванията на Наредбата за радиационна защита.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя изискванията за проектните предели, които трябва да включват: критерии за приемане на радиоактивни отпадъци (РАО), дозови ограничения за експлоатационни състояния и аварии, критерии за защита на физическите бариери, както и критерии за радиоактивни изхвърляния в течна и газообразна форма.
Чл. 31
Чл. 31 определя изискванията за проектиране и безопасност на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци (РАО). Проектите трябва да включват изходни събития за нормални и аварийни условия, които обхващат както вътрешни, така и външни събития, включително откази на системи, човешки грешки и природни или индустриални инциденти. Изборът на събития трябва да се основава на детерминистични и вероятностни методи. Вътрешните събития, които трябва да се вземат предвид, включват пожари, експлозии, човешки грешки и наводнения, докато външните събития обхващат екстремни климатични условия, земетресения и други рискове, свързани с местоположението на съоръжението.
Чл. 32
Наредбата определя класификацията на конструкциите, системите и компонентите (КСК) на две категории: важни за безопасността и нямащи отношение към безопасността. За КСК, важни за безопасността, се задават стандарти за проектиране, поддръжка и инспектиране, изисквания за резервираност и аварийно електрозахранване, и се оценява степента на работоспособност. Конструкциите трябва да издържат на предвидените инциденти с достатъчен запас. Проектите трябва да анализират възможностите за откази и да прилагат принципите на разнообразие и независимост. Отказът на КСК, които не са важни за безопасността, не трябва да влияе на безопасността на важните КСК.
Чл. 33
Наредбата определя, че в проекта за управление на радиоактивните отпадъци трябва да се включат процедури за квалификация на ключовите системи за контрол (КСК), които са важни за безопасността. Тези процедури трябва да потвърдят възложените функции на КСК за целия период на експлоатация на съоръжението, като се вземат предвид въздействията и условията на околната среда, като вибрации, температура, налягане и др. Условията на работа на КСК, важни за безопасността, се имитират чрез изпитвания или анализи.
Чл. 34
Наредбата предвижда, че при проектиране на съоръжения за обработване на радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да се спазват следните изисквания: физическо разделяне на критични системи за безопасност, осигуряване на радиационен контрол на постъпващите РАО и на изхвърлянията в околната среда, осигуряване на технологичен контрол на всички операции по обработката, включващ мониторинг на параметрите и защити при работа, както и функциониране на системите в съответствие с проектните основи и техническите спецификации. Допълнително, трябва да се осигурят активни вентилационни системи.
Чл. 35
Проектът на съоръжение за съхраняване на радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да включва технически решения, които гарантират задържане на радиоактивните вещества, поддържане на подкритичност, радиационна защита, отвеждане на топлоотделяне, подходяща среда за съхраняване, възможност за инспекция и извличане на РАО, както и резервен капацитет за съхранение. Проектът трябва да има свойства на пасивна безопасност и да обоснове срока на експлоатация.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда, че проектите на съоръжения за съхраняване на течни радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да включват редица технически средства. Те включват представително вземане на проби, контрол на технологичните параметри, отделяне на утайки и отлагания, контрол на съдържанието на водород, защита от повишено налягане и вакуум, дезактивация на резервоарите и поддържане на водохимичен режим за предотвратяване на корозионни процеси.
Чл. 37
Чл. 37 определя основните проектни характеристики на съоръженията за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Те трябва да се основават на оценка на безопасността както по време на експлоатация, така и след затварянето на съоръжението. Проектът трябва да включва проучвания на площадката и да уточнява критериите за приемане на РАО, максималната активност на отпадъците, състава и структурата на инженерните бариери, изискванията към материалите, дълготрайността на бариерите, условията за подкритичност, топлоотделяне, наблюдение и контрол на радионуклиди, възможността за извличане на опаковките, размерите и дълбочината на съоръжението, както и устойчивостта на бариерите на температурни и радиационни влияния.
Чл. 38
Строителството и въвеждането в експлоатация на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да се извършва в съответствие с Наредбата за безопасност на ядрените централи. Съоръжението за управление на РАО се въвежда в експлоатация след проверка на съответствието с проектните изисквания, включваща изпитвания с имитатори и реални РАО, според програмата на лицензианта.
Чл. 39
Лицензиантът е отговорен за безопасната експлоатация на съоръжението, следвайки изискванията на ЗБИЯЕ и свързаните наредби. При експлоатацията трябва да се извършват проучвания и консултации преди вземане на решения относно безопасността. Персоналът трябва да има необходимите ресурси и условия за безопасна работа, а дейностите по безопасността трябва да се контролират непрекъснато. Също така, лицензиантът трябва да анализира и използва опит и постижения в ядрените технологии за подобряване на дейностите. Инженерната поддръжка е необходима за анализ на безопасността и ефективността на системата за управление на радиоактивните отпадъци.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата изисква експлоатацията на съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци да се осъществява от квалифициран персонал в достатъчен брой. Персоналът и неговата квалификация трябва да бъдат анализирани и потвърдени систематично и документирано.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя изискванията за нормална експлоатация на съоръженията, свързани с радиоактивни отпадъци. Всички физически бариери трябва да функционират правилно, а експлоатацията да се осъществява в съответствие с предварително определени и обосновани предели и условия. Тези предели и условия трябва да се основават на проекта, анализите на безопасността и изпитванията. Лицензиантът има право да установява и административни контролни нива под експлоатационните предели за подобряване на експлоатацията.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата изисква осигуряване на непрекъснат радиационен контрол, периодичен контрол в зоните за защита, входящ контрол на радиоактивните отпадъци (РАО), спазване на писмени процедури за обработка и съхранение, следване на аварийни инструкции, диагностика и техническо обслужване на важни за безопасността съоръжения, коригиращи мерки при несъответствия, анализ на експлоатационни събития, програма за обратна връзка от опита, аварийна готовност, физическа защита и проследимост на РАО с управление на документацията.
Чл. 43
Чл. 43 определя изискванията за затваряне на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Затварянето трябва да бъде съгласувано с подробен план, който включва описание на съоръжението, експлоатационна история, приложими стандарти, инвентар на РАО, план-график за затваряне, дезактивация, класификация на ключови съоръжения, необходими изменения, програми за надзор, радиационна защита, аварийно планиране, физическа защита, оценка на разходите, мониторинг след затваряне, определяне на крайната точка и докладване на резултати.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя изискванията за затваряне на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Дейностите включват дезактивиране и демонтиране на използваното оборудване, погребване на генерираните отпадъци, осигуряване на дългосрочна безопасност чрез привеждане на съоръжението в проектното пасивно състояние, въвеждане на система за радиационен мониторинг и архивиране на експлоатационната информация. Затварянето се основава на технически проект и оценка на безопасността.
Чл. 45
Член 45 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя отговорностите за контрол след затварянето на съоръженията за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Тези отговорности се определят с решения по чл. 74, ал. 3 от Закона за безопасно управление на радиоактивните отпадъци (ЗБИЯЕ) или с отделно решение на Министерския съвет. В решенията се посочват и лицата, отговорни за установяване на необходимостта и за провеждане на активни възстановителни дейности и коригиращи мерки на площадката на съоръжението.
Чл. 46
Наредбата предвижда два типа контрол след затваряне на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО): активен и пасивен. Активният контрол включва мониторинг, контрол на достъпа и поддръжка на инфраструктурата, докато пасивният контрол се осъществява чрез административни ограничения. Продължителността на контрола зависи от характеристиките на РАО и площадката, като активният контрол за повърхностно погребване трябва да продължи минимум 50 години и не може да надвишава 300 години.
Чл. 47
Лицензиантът е задължен да документира и прилага интегрирана система за управление, която осигурява безопасността при управлението на радиоактивните отпадъци (РАО). Тази система трябва да описва и систематизира действията за изпълнение на изискванията по безопасност, като се съгласува с всички приложими изисквания на организацията, с акцент на приоритета на безопасността. Системата обхваща целия жизнен цикъл на съоръжението и всички дейности по управление на РАО при различни експлоатационни и аварийни условия.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци задължава лицензиантите да определят и разпространяват политики, придавайки най-висок приоритет на безопасността. Те трябва да поемат ангажимент за непрекъснато подобряване, което се осигурява чрез стратегически цели и измерими цели, свързани с управлението на радиационния риск. Лицензиантите трябва да създадат индивидуални и институционални ценности и да осигурят достатъчно ресурси за безопасността на съоръженията, както и да определят изисквания за компетентност и да осигурят обучение на персонала. Системата за управление трябва да бъде организирана с ясни отговорности и линии на взаимодействие, съобразени с политиките на организацията.
Чл. 49
Чл. 49 определя изискванията за системата за управление на радиоактивните отпадъци. Процесите трябва да бъдат разработени, прилагани и непрекъснато подобрявани, като взаимодействието между тях осигурява контрол и последователност в решенията, включително в икономически аспекти. Изискванията за управление се прилагат степенувано, в зависимост от опасностите и потенциалното въздействие на дейностите. За всеки процес се определят проверки и критерии за приемливост, а изпълнението на процесите, влияещи на безопасността, трябва да става при контролирани условия с документи, които са валидирани и периодично преглеждани.
Чл. 50
Чл. 50 регламентира основните елементи на системата за управление на радиоактивните отпадъци (РАО). Тези елементи включват управлението и експлоатацията на съоръженията, характеризиране на РАО, установяване на критерии за приемане на отпадъците, инспекции и изпитвания, контрол при съхранение, регистриране и архивиране на данни, управление на записите, мерки за радиационна защита, управление на измервателни средства, управление на конфигурацията и периодична оценка на безопасността.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци изисква системата за управление да включва ефективни мерки за контрол при възлагане на дейности на външни организации. Целта е да се осигури, че продуктите и услугите, важни за безопасността, отговарят на установените изисквания. Мерките включват определяне на изискванията към продуктите и услугите, избор на доставчици на база критерии и оценка на тяхното изпълнение, както и получаване на доказателства за съответствието на продуктите и услугите преди тяхното използване.
Чл. 52
Наредбата изисква система за управление, която да насърчава култура на безопасност, основана на общи убеждения и поведение, споделяни от всички в организацията. Всички служители трябва да работят за приоритизиране на безопасността. Ръководителите на всички нива трябва да демонстрират лидерски качества и да бъдат примери за поведение, като подкрепят ценностите и очакванията за безопасност в процесите на вземане на решения и решаване на проблеми.
Чл. 53
Чл. 53 от наредбата определя изискванията за непрекъснато наблюдение и измерване на ефективността на системата за управление на радиоактивните отпадъци (РАО). Организацията трябва да потвърди способността си да постига целите си и да определи необходимостта от промени в политиката и стратегиите. За подобряване на безопасността се използват различни механизми, включително самооценка и независима оценка. Необходимо е да се прилагат измерими показатели за проследяване на тенденциите и откриване на ранни признаци на влошаване на безопасността. Изпълнението на предприетите действия за подобряване също трябва да се наблюдава и оценява.
Чл. 54
Лицензиантът е задължен да извършва оценки на безопасността, които да проверяват съответствието на съоръжението или дейността с целите и критериите за безопасност. Оценката трябва да включва анализ на радиационните опасности и да доказва способността на системата за управление да осигурява безопасност при нормални условия и при аварии. Необходимо е също така да се определят мерки за управление на рисковете, осигуряващи защитата на персонала, населението и околната среда.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя, че оценката на безопасността се извършва на базата на степенуван подход, който зависи от радиационния риск на съоръжението или дейността. Основните фактори, които се отчитат, включват наличния инвентар на радиоактивни отпадъци (РАО), сложността на съоръжението и използването на доказани технологии. Оценката трябва да обхваща всички етапи от жизнения цикъл на съоръжението, включително характеристиките на РАО и техните опаковки.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда необходимостта от документиране на оценките на безопасността на съоръженията за управление на РАО. Лицензиантите са задължени да поддържат актуален отчет за оценка на безопасността, който да отразява изменения в конструкцията, нови анализи и действащи изисквания за безопасност. Отчетът трябва да се обновява при подновяване на лицензията.
Чл. 57
Член 57 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци предвижда, че оценката на безопасността на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) трябва да се извършва с детерминистични методи за анализ. В случай на комплексни съоръжения, може да се прилага и вероятностен подход като помощен метод за оценка.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя принципите за оценка на радиационното облъчване на персонала и населението. Оценките се основават на консервативни допускания, но могат да се извършват и реалистични оценки, когато са налични специфични данни и опит. При моделиране на сценарии за надпроектни аварии се прилагат методи с по-ниска степен на консерватизъм, особено при оценка на последствията от нарушаване на изолиращите свойства на системата за погребване.
Чл. 59
Оценката на безопасността на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) следва да бъде основана на експериментални данни, свързани с характеристиките на РАО, инженерните бариери и площадката. Освен това, оценката трябва да включва анализ на чувствителността на моделите и анализ на неопределеностите на входните данни, които влияят на получените резултати.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци определя изискванията за оценка на безопасността на съоръженията за погребване на РАО. Оценката трябва да обхваща достатъчен период, за да се достигне максималната прогнозна доза на облъчване за населението. Моделите за оценка трябва да бъдат верифицирани и оценени. Освен това, оценката трябва да определи мерки за ограничаване на разпространението на радионуклиди в околната среда след затваряне на съоръжението и да вземе предвид събития с малка вероятност и човешка дейност, които могат да повлияят на функционирането му. Критериите за безопасност в тези случаи са установените нива за намеса от Наредбата за аварийно планиране и готовност.
Чл. 61 и Допълнителни разпоредби (§ 1-7)
Наредбата определя изискванията за безопасно управление на радиоактивните отпадъци (РАО) в България. Лицензиантите са задължени да провеждат периодични оценки на безопасността, които включват преглед на площадките, инженерните бариери, аналитичните методи, експлоатационния опит и аварийната готовност. Оценките трябва да се извършват по систематична и документирана методология. Държавата носи отговорност за безопасното погребване на РАО, а радиоактивните отпадъци, генерирани в България, трябва да се погребват на българска територия, освен ако не съществува споразумение за погребване в друга държава. Наредбата е в съответствие с Директива 2011/70/Евратом.
§1
Наредбата дефинира основни термини, свързани с управлението на радиоактивни отпадъци (РАО), включително аварийни условия, бариери, верифициране, геоложко погребване, експлоатационни състояния, обработване и кондициониране на РАО, опаковка, критерии за приемане, култура на безопасност и други. Тези термини служат за основа при осигуряване на безопасност и сигурност в управлението на радиоактивни отпадъци, като акцентират на важността на безопасността в експлоатацията на ядрени съоръжения и необходимостта от систематични оценки и контрол на изхвърлянията.
§2
Наредбата въвежда изискванията на Директива 2011/70/Евратом за безопасно управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. На всеки три години председателят на АЯР изготвя доклад за изпълнението на директивата, който се съгласува с министъра на енергетиката и се представя на Европейската комисия. Сроковете за докладите се определят в съответствие с Единната конвенция за безопасност.
§4
Лицензиантите са задължени да приведат експлоатацията на съществуващите съоръжения и системи за управление в съответствие с новите изисквания на наредбата в срок от две години от нейното влизане в сила.
§5
Държавата носи отговорност за безопасното погребване на радиоактивни отпадъци (РАО), включително при преработване в чужбина. РАО, генерирани в България, се погребват на територията на страната, освен ако не е постигнато споразумение за погребване в друга държава, което да отговаря на критериите на комисията. България уведомява комисията за споразуменията и осигурява, че държавата по местоназначение е сключила споразумение с Общността и има адекватни програми за управление на РАО.
§ 7
Председателят на АЯР е отговорен за даване на указания и издаване на ръководства за прилагането на наредбата. Министърът на енергетиката предоставя указания относно националната стратегия, свързана с управление на радиоактивните отпадъци. Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на наредбата, свързани с фонд 'Сигурност на електроенергийната система', приети с постановление на Министерския съвет.
