НАРЕДБА ЗА БЕЗПЛАТНОТО РАБОТНО И УНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за лични предпазни средства или специално работно облекло, предназначени за опазване на здравето и безопасността на работниците, предоставяни по Наредба № 3 от 2001 г. Също така, не важи в случаи, когато осигуряването на безплатно работно и/или униформено облекло е уредено със закон или друг нормативен акт.
Чл. 3
Работното облекло се предоставя с цел защита на личното облекло на работниците и служителите по време на изпълнение на служебните задължения.
Чл. 4
Униформено облекло се предоставя на работниците и служителите, когато е необходимо да се отличават от останалото население, в зависимост от спецификата на дейността на предприятието.
Чл. 5
Работното и униформеното облекло се счита за краткотраен актив и се отчита като материали до момента на предоставяне на работниците. След получаването му, то се изписва като разход в издръжката на предприятието. За периода на износване на облеклото може да се води извънсчетоводна отчетност.
Чл. 6
Работодателят е задължен да осигури подходящо работно и/или униформено облекло на работниците и служителите, съобразено с характера на работата и работната среда. Преди да определи условията за осигуряване на облеклото, работодателят трябва да проведе консултации с представителите на синдикатите и работниците. Въз основа на тези консултации работодателят определя видовете работни места, категориите работници, характеристиките на облеклото, сроковете за износване и условията за ползване и почистване на облеклото. Тези условия могат да бъдат включени и в колективен трудов договор, а информацията трябва да бъде предоставена на работниците.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло определя условията за използване и сроковете на износване на облеклото, като се вземат предвид видът и характеристиките на облеклото, условията на работа, продължителността на работното време, сертификатите и инструкциите на производителя, както и други фактори, влияещи на срока на износване и пригодността на облеклото.
Чл. 8
Работното и униформеното облекло трябва да осигурява защита на личното облекло на работника, да отговаря на условията на работното място, да бъде съобразено с индивидуалните особености на работниците и да не представлява риск за здравето и безопасността. Облеклото се предоставя в готов вид в деня на постъпването на работа и работодателят е отговорен за осигуряването на годни за употреба облекла. Не е разрешено заменянето на облеклото с пари, а работникът може да откаже работа, ако не е получил необходимото облекло.
Чл. 9
Срокът на износване на работното и униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. Ако работникът или служителят отсъства повече от 3 месеца, работодателят има право да удължи срока на износване на облеклото.
Чл. 10
Член 10 от наредбата предвижда, че работното и униформеното облекло се осигурява за индивидуално ползване. Възможно е по изключение облеклото да се използва от повече от едно лице, при условие че работодателят предприеме мерки за предотвратяване на хигиенни и здравословни проблеми.
Чл. 11
Работодателят е задължен да осигури подходящи условия и места за съхранение на личното, работното и униформеното облекло на работниците и служителите.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата определя задълженията на работодателя и работниците/служителите относно работното и униформеното облекло. При загуба, унищожение или повреда на облеклото преди изтичане на срока на износване, работодателят е длъжен да го подмени с ново, удостоверявайки това с протокол. В случай че загубата или повреждането е по вина на работника или служителя, той носи имуществена отговорност за остатъчната стойност на облеклото. Работодателят също така трябва да осигури резерв от облекло за незабавно заменяне.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло постановява, че работниците и служителите са задължени да носят работното и/или униформеното облекло по време на работа, да спазват условията за неговото използване, определени от работодателя, и да опазват облеклото като имущество на работодателя.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло определя условията, при които работникът или служителят е задължен да върне предоставеното му облекло на работодателя. Това става при прекратяване на трудовото правоотношение, при преминаване на друга работа в предприятието, след приключване на работа в предприятие, осигуряващо временна заетост, или след изтичане на срока на износване. Работникът може да задържи облеклото при условия, определени от работодателя.
Чл. 15
Чл. 15 предвижда, че работниците и служителите трябва незабавно да уведомят работодателя в случаи, посочени в чл. 12, ал. 1 и 2, за да се предприемат необходимите мерки. Заключителните разпоредби уточняват, че наредбата е приета на основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда, а указания за нейното прилагане дава министърът на труда и социалната политика.
