ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.
Чл. 2
Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган, подчинен на министъра на финансите, създаден с цел установяване, обезпечаване и събиране на публични и частни държавни вземания. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка с централно седалище в София.
Чл. 3
Националната агенция за приходите (НАП) извършва редица функции, включително обслужване на данъкоплатците, установяване и събиране на публични вземания, налагане на административни наказания, обработка на жалби и водене на регистри. Агенцията също така представлява държавата в производствата по несъстоятелност и стабилизация на търговци, организира публични разпродажби и управлява конфискувани имоти. Освен това, НАП осъществява обмен на информация с Европейската комисия и събира частни държавни вземания. Агенцията не събира такси за издаване на документи и не прилага разпоредбите на Закона за държавната собственост при продажба на конфискувани имоти. Събраните средства се превеждат по съответните сметки на бюджета.
Чл. 4
Националната агенция за приходите се управлява от управителен съвет и изпълнителен директор. Изпълнителният директор ръководи и представлява агенцията. Общото ръководство и контрол върху дейността на агенцията се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.
Чл. 5
Управителният съвет на Националната агенция за приходите се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията. Председател на съвета е министърът на финансите. Управителният съвет разглежда и одобрява стратегическия план на агенцията, отчети, бюджета и други важни въпроси, свързани с дейността на агенцията. Решенията се приемат с две трети мнозинство.
Чл. 6
Националната агенция за приходите се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага изпълнителния директор в планирането и контрола на дейността на агенцията. Териториалните дирекции отговарят за установяване и събиране на публични вземания. В агенцията могат да се създават различни дирекции и инспекторат за контрол. Числеността на персонала се определя от Министерския съвет.
Чл. 7
Член 7 от Закона за Националната агенция за приходите определя органите по приходите, включително изпълнителния директор, териториалните директори, главните директори на дирекции и служителите с различни длъжности, свързани с приходите. Изпълнителният директор и териториалният директор могат да упълномощават свои заместници или други служители да упражняват техни правомощия. Стажът, придобит от служители с висше образование по специалност "Право", се зачита за стаж по специалността.
Чл. 8
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. За осъществяване на дейността си, той е подпомаган от заместник изпълнителни директори, които също се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор. Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.
Чл. 9
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите трябва да е дееспособен български гражданин с магистърска степен и минимум 10 години стаж в икономиката, финансите, правото или социалното осигуряване. Не трябва да е осъждан за умишлено престъпление, да е лишен от правото да заема длъжност или да е член на управителен орган на несъстоятелно дружество. Освобождаването му може да стане по различни причини, включително конфликт на интереси. Служителите на агенцията също имат ограничения относно търговска дейност и конфликти на интереси.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за Националната агенция за приходите определя правомощията и задълженията на изпълнителния директор на агенцията. Основните функции включват организиране и контрол на дейността на агенцията, планиране на ресурси, анализ на приходите, даване на задължителни указания за прилагане на данъчното законодателство, утвърждаване на методически указания, решаване на спорове, издаване на актове за частни държавни вземания и представителство на държавата в производствата по несъстоятелност и стабилизация. Изпълнителният директор може да делегира част от правомощията си на заместници и да възлага различни функции на служители.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за Националната агенция за приходите определя правомощията и задълженията на териториалния директор. Той организира и ръководи териториалната дирекция, подпомага задължените лица в данъчното и осигурителното законодателство, обработва данъчни декларации, извършва проверки и ревизии, както и събира публични вземания. Директорът издава актове, разглежда жалби, издава наказателни постановления и осъществява контрол върху служителите. Той може да делегира част от правомощията си на други служители в дирекцията.
Чл. 12
Член 12 от Закона за Националната агенция за приходите определя, че процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията се осъществява от изпълнителния директор или от упълномощени юрисконсулти и служители с юридическо образование. Член 12(2) и Член 12(3) са отменени. В глава четвърта се разглеждат правотоотношенията, правата и задълженията, както и отговорностите в контекста на служебните и трудовите отношения.
Чл. 13
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е отговорен за назначаването на държавните служители в агенцията и е работодател на служителите по трудово правоотношение в централното управление. Директорите на териториалните дирекции имат правомощия да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със служителите в техните дирекции.
Чл. 13а
Дисциплинарните наказания на държавните служители в Националната агенция за приходите се налагат от органа по назначаването, а на служителите с трудово правоотношение - от работодателя. Наказанията трябва да бъдат наложени в срок до два месеца от откритото нарушение и не по-късно от две години след извършването му.
Чл. 14
Член 14 от Закона за Националната агенция за приходите определя задълженията на органите и служителите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения. Те са длъжни да спазват организацията на работа, да пазят в тайна данъчната и осигурителна информация, и да спазват изискванията за служебна тайна. Служителите подписват декларация за отговорност, а служебната тайна включва информация относно защитата на данъчната информация, проектиране на информационни системи, пароли, критерии за анализ на риска и др. Сведенията за служебна тайна се обработват съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 15
Националната агенция за приходите е задължена да застрахова своите служители срещу злополука и застраховка "Живот". Разходите за тези застраховки се покриват от бюджета на агенцията.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за Националната агенция за приходите регламентира обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в агенцията. Обучението се извършва в специализирани центрове, а организацията и дейността на тези центрове се определят от изпълнителния директор. Обучението включва първоначална подготовка, въвеждащо обучение за новоназначените служители, периодична преподготовка за поддържане на квалификацията и обучение за придобиване на нови знания за по-високи длъжности. Служителите могат да се обучават и в чуждестранни учебни заведения. Изпълнителният директор определя реда и начина на провеждане на обучението.
Чл. 17
Член 17 от Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че на органите и служителите на агенцията се изплащат ежегодно суми за облекло. Условията и редът за изплащането на тези суми се определят от управителния съвет на агенцията. Размерът на сумите се определя всяка година от същия съвет. Предишната алинея 2 е отменена, а алинея 3 е изменена.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за националната агенция за приходите е бил изменян и отменян. Първоначално е изменен през 2005 г. и е влязъл в сила от 01.01.2006 г., но по-късно е отменен на 01.07.2012 г. Тази статия е свързана с отговорността, но конкретното съдържание не е налично, тъй като текстът е отменен.
Чл. 19
Националната агенция за приходите носи отговорност за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконни действия, актове или бездействия на нейните служители. Обезщетенията могат да се искат само след отмяна на съответния незаконен акт. Отговорността обхваща както имуществени, така и неимуществени вреди, включително пропуснати ползи, и се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Чл. 20
Служителите на Националната агенция за приходите носят отговорност пред агенцията за изплатените обезщетения на увредени задължени лица, само ако техните действия или бездействия са признати за престъпление по съдебен ред или ако вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.
Чл. 21
Имуществената отговорност на органите и служителите в Националната агенция за приходите (НАП) се реализира чрез исков ред. За обмяна на информация и взаимодействие е предвидена нова глава, която е в сила от 01.01.2006 г., определяща текущото предоставяне на информация.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за Националната агенция за приходите регламентира задълженията на различни държавни и общински органи за уведомяване на агенцията относно регистрацията и разрешенията за търговска дейност, регистрацията на превозни средства, прехвърлянето на вещни права и декларирането на недвижими имоти. Уведомленията трябва да се извършват до 15-о число на месеца, следващ тримесечието или предходния месец, в зависимост от вида информация. Агенцията може да използва данни от годишните отчети на задължените лица и редът за предоставяне на информацията се определя с инструкции от съответните министри и ръководители на администрации.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за националната агенция за приходите определя реда за осигуряване на текущия обмен на информация между агенцията и различни институции, включително министерства, контролни органи, Националния осигурителен институт и общини. Инструкции за обмена на информация се издават от министъра на финансите, съответния министър, изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се обменя с министерство, както и от министъра на финансите в съгласие с Националното сдружение на общините.
Чл. 24
Член 24 от Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че съдилищата, общините, държавните и общинските органи, както и Националният статистически институт, трябва да предоставят безплатно необходимата информация на агенцията за осъществяване на нейните функции. Изпълнителният директор на агенцията определя лицата, които трябва да предоставят информация за статистически цели, съгласно утвърден образец, който се обнародва в "Държавен вестник". Допълнително, информация от търговските банки и други доставчици на платежни услуги е включена в обхвата на закона.
Чл. 25
Търговските банки и други доставчици на платежни услуги са задължени да уведомяват Националната агенция за приходите за откритите или закритите банкови и платежни сметки, както и за предоставените виртуални терминални устройства на определени лица в 7-дневен срок. За лица, които не са посочени, информацията се предоставя по мотивирано искане. Освен това, банките трябва ежемесечно да предоставят информация за транзакции по платежни сметки, извършени чрез виртуален ПОС терминал.
Чл. 25а
Член 25а от Закона за Националната агенция за приходите регламентира достъпа на агенцията до информация, събрана от Българската народна банка относно паричните задължения на клиентите към банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари. Агенцията е задължена да опазва тайната на получената информация и да я използва само за целите на проверки и ревизии.
Чл. 25б
Чл. 25б от Закона за националната агенция за приходите регламентира задълженията на пощенските оператори да предоставят на агенцията данни относно пощенските пратки и наложените платежи. Тези данни включват информация за изпратените пратки и сумите по наложен платеж, а срокът за предоставяне на информацията е до 30-о число на месеца след края на тримесечието.
Чл. 25в
Чл. 25в от Закона за Националната агенция за приходите регламентира предоставянето на индивидуални данни за изплатени доходи на физически лица от социално подпомагане, осигуряване и финансова подкрепа от различни институции. Данните се обработват по реда на Закона за електронното управление, с изключение на данъчна и осигурителна информация. Агенцията може да обработва данните единствено за обобщаване с налични данни, като се осигурява защита от неправомерен достъп. Министърът на финансите и упълномощени лица имат право на достъп до обобщените данни, с изключение на данъчна информация.
Чл. 26
Законът за Националната агенция за приходите регламентира взаимодействието между различни държавни органи, включително Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, за осъществяване на техните функции. Определя се редът за взаимодействие чрез съвместна инструкция на министъра на финансите и ръководителите на съответните институции. Преходните разпоредби предвиждат назначаване на главния данъчен директор за изпълнителен директор на агенцията и осигуряване на необходимата инфраструктура и информация за функционирането на агенцията. Създават се условия за интегрирани процеси по регистрация, контрол и събиране на публични вземания. Законът също така предвижда изменения в свързани нормативни актове, касаещи данъчната и осигурителната администрация.
Чл. 12а, § 11
Законът за Националната агенция за приходите регламентира правомощията на агенцията и процедурите, свързани с разкриването на служебна тайна. Съдът може да постанови разкриване на данни по искане на прокурор или следовател, както и на определени висши служители на МВР при необходимост. Окръжният съд разглежда искането в закрито заседание в срок от 24 часа. Законът предвижда и изменения в други разпоредби, свързани с данъчната администрация и правоприемството на активите на данъчната администрация от страна на Националната агенция за приходите. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
§1
До 31 декември 2002 г. Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, назначава главния данъчен директор за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Освен това, Министерският съвет определя числеността на централното управление и предоставя необходим недвижим имот. Председателят на управителния съвет свиква първото заседание. След влизането в сила на нормативната уредба, Министерският съвет назначава изпълнителен директор на агенцията.
§2
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че до 31 декември 2003 г. Националният осигурителен институт е отговорен за организирането на дейностите, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на задължителните осигурителни вноски в териториалните поделения.
§3
До 31 декември 2003 г. централното управление на Националната агенция за приходите трябва да разработи и внесе в управителния съвет проекти за нормативна уредба, свързана с данъчното и осигурителното законодателство, както и за интегрираните процеси на регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, контрол и ревизии, обжалване и събиране на публични вземания. Освен това, в същия срок, трябва да се разработят проекти за структурата на агенцията и за структурни промени в данъчната администрация и Националния осигурителен институт, както и да се организира изграждането на информационната система на агенцията.
§ 4
След влизането в сила на нормативната уредба, Министерският съвет е задължен да уреди всички правоотношения, свързани с прехвърлянето на дейностите по публичните вземания от данъчната администрация и Националния осигурителен институт към Националната агенция за приходите.
§5
Националният осигурителен институт и данъчната администрация са задължени да предоставят необходимата информация за дейността на Националната агенция за приходите, включително информация, която представлява служебна тайна. За служителите на агенцията се прилагат специфични разпоредби от Данъчния процесуален кодекс и Кодекса за задължително обществено осигуряване.
§6
Параграф §6 определя правилата за преходния период до влизането в сила на новата нормативна уредба. В този период регистрацията на данъчните субекти и свързаните с тях дейности ще се извършват от предвидените в Данъчния процесуален кодекс органи. След създаването на териториалните подразделения на агенцията, тези дейности ще преминат към съответните органи на агенцията. Също така, събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски ще продължи да се извършва от Националния осигурителен институт до прехвърлянето на тези дейности към агенцията.
§8
В параграф 8 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Националната агенция за приходите, се уточнява изменение в член 7, алинея 5 от Закона за здравното осигуряване. Според новата редакция, в края на алинеята се добавя запетая и уточнението, че един от членовете на съответния орган задължително трябва да бъде изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
§9
С промените в чл. 35, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, в края на текста е добавено, че един от членовете е задължително изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Това уточнение е направено с цел да се включи представител на агенцията в съответния орган.
§10
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националната агенция за приходите се въвеждат изменения и допълнения в Данъчния процесуален кодекс. В член 12 се добавя възможност за разкриване на служебна тайна по искане на изпълнителния директор на агенцията и управителя на НОИ. Създава се нов член 12а, който регламентира условията за разкриване на служебна тайна по искане на прокуратурата и МВР. Съдът трябва да се произнесе по искането в срок от 24 часа. Освен това, в член 249 се добавят разпоредби, свързващи данъчната администрация и Националната агенция за приходите.
§11
Изпълнението на закона за Националната агенция за приходите е възложено на министъра на финансите. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 14 ноември 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, преходните и заключителните разпоредби са свързани с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет с обнародване в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г. и влязъл в сила от 01.01.2006 г.
§5
Разпоредбите на закона се прилагат от органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за незавършените административни и изпълнителни производства по Кодекса за социално осигуряване към датата на влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Започналите производства по глава осма и чл. 349-350 от Кодекса за социално осигуряване се довършват от Националния осигурителен институт. Незавършените съдебни производства по отменения Данъчен процесуален кодекс също се довършват по досегашния ред.
§6
Националната агенция за приходите е правоприемник на активите и задълженията на данъчната администрация от 1 януари 2006 г., с изключение на недвижимите имоти. Министерският съвет трябва да предостави публичната държавна собственост, ползвана от данъчната администрация, до 1 април 2006 г. Информацията и архивите от Националния осигурителен институт се предават на агенцията с договор. Трудовите отношения на служителите на данъчната администрация ще се уреждат по Кодекса на труда, а трудовият стаж ще се зачита за работа при един работодател. До 30 юни 2007 г. трудовите отношения на служителите, изпълняващи функции на държавни служители, ще се преобразуват в служебни. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват. Министерският съвет трябва да внесе необходимите законодателни промени до 31 декември 2006 г.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, които влизат в сила от 01.01.2008 г.
§56
Законът за Националната агенция за приходите влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на данъчните облекчения, представляващи държавна помощ, които ще влязат в сила след положително решение от Европейската комисия. Преходните и заключителни разпоредби също предвиждат изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 12 от 2009 г. и влизат в сила от 1 май 2009 г.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от обнародването на закона и от 1 януари 2010 г. Конкретно, параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила веднага след обнародването, а множество други параграфи, включително 2-10, 12, 13-22, 24-35, 36 (ал. 1-4), 37-51, 52 (т. 1-3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12) и 53-64 влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§ 51
Законът за Националната агенция за приходите влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на параграфи 10, 11 и 14, които влизат в сила на 1 януари 2009 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за Националната агенция за приходите са обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2010 г. и влизат в сила на 6 юли 2010 г.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 97 от 2010 г. и влиза в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., докато параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и, и параграфи 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Някои от параграфите влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", други от 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г.
§68
Параграф §68 от Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че събраните средства от агенцията, свързани с публични и частни вземания, се превеждат по сметките на съответните бюджети най-малко веднъж на тримесечие. Останалите средства се пренасочват към сметките на Националната агенция за приходите за събиране на приходите на централния бюджет. Разпоредбата важи и за вземания, свързани с неправомерно платени или усвоени средства от различни европейски фондове и международни програми, при условие че това е съобразено с международните договори и нормативни актове.
§86
Законът влиза в сила на 1 януари 2011 г. с изключение на параграф 27, алинея 1 - 3, които влизат в сила на 20 декември 2010 г. Допълнително, в края на текста се споменава, че има изменения и допълнения, свързани със Закона за държавния служител, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 1 юли 2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за Националната агенция за приходите, в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи трябва да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отразят промените, наложени от закона.
Параграф §85
Параграф §85 урежда правоотношенията на администрациите с различни закони, включително Закона за радиото и телевизията и Закона за здравното осигуряване, при условията на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на индивидуална основна заплата. Осигурителните вноски за служителите се финансират от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни корекции. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират.
§ 86
Параграф 86 определя условията за установяване на индивидуалната основна месечна заплата на служителите след влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от предходната брутна заплата, след като се приспаднат дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 94 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4, 6, 7 относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64 - от деня на обнародването; § 61, т. 5, т. 7 относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8 - от 1 април 2013 г.; § 47, т. 9, буква "в" относно чл. 159, ал. 5, и 11 - от 1 юли 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01.01.2014 г.
§ 24
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който ще влезе в сила след решение на Европейската комисия относно удължаването на срока на действие на съществуващата разрешена схема на държавна помощ. Заключителните разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се отбелязва, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2015 г.
§43
Съгласно §43, в едномесечен срок след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме изменения в подзаконовите нормативни актове, произтичащи от чл. 9, ал. 4 от Закона за митниците и чл. 6, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите.
§ 71
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., освен разпоредбата в § 66, т. 1, касаеща електронната информационна система, която влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят за изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ, бр. 95 от 2015 г., и в сила от 01.01.2016 г.
§94
Параграф §94 предвижда, че неприключените производства, свързани с действия по приемане, съхранение, управление, продажба, бракуване и унищожаване на отнети и изоставени стоки, водени от митническите органи, ще бъдат довършвани по досегашния ред, независимо от влизането в сила на новия закон.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. В допълнение, се споменава, че са налични преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за енергетиката, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2018 г. и влизат в сила от 08.05.2018 г.
§ 74
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати. Параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64 (т. 1-4) влизат в сила от 1 юли 2018 г.; параграфи 63 и 66 - от 30 април 2018 г.; а параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 - от 1 януари 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2019 г. и влизат в сила от 01.01.2020 г.
§ 45
Законът влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, изключенията включват § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
§ 23
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предвиждат преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, който е обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграфи 5 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също така касаят изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в ДВ, бр. 105 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 72
Законът влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключения: параграф 34 влиза в сила от 1 май 2021 г.; параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 влизат в сила от деня на обнародването им в 'Държавен вестник'; параграф 69 влиза в сила от 7 декември 2020 г.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
§35
Съгласно параграф §35, в сила от 05.08.2023 г., данните и информацията по чл. 25б, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите за периода от 1 януари 2023 г. до 30 септември 2023 г. трябва да бъдат подадени от пощенските оператори в срока за подаване на данните и информацията за третото тримесечие на 2023 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати през 2023 г. и 2024 г. Някои разпоредби влизат в сила от момента на обнародването им в "Държавен вестник", докато други имат конкретни дати или условия за влизане в сила, свързани с преброяването на населението в България.
