НАРЕДБА ЗА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ И БАСЕЙНИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Целта е да се опазят живота и здравето на хората, както и да се предотврати водния травматизъм.
Чл. 2
Водноспасителната дейност включва организацията, осигуряването и извършването на водно спасяване на водни площи и басейни за обществено ползване, заедно с медицинското им осигуряване.
Чл. 3
На обезопасяване подлежат басейните за обществено ползване и водните площи, които се използват за къпане, плуване, водни спортове или са обществено достъпни. Обезопасяването включва поставяне на обозначителни табели с забранителни, предупредителни и информационни знаци, както и флагова сигнализация. Знаците трябва да са изработени от устойчиви материали и с минимален размер 60 см. За водните площи на р. Дунав се прилагат специфични правила за плаване.
Чл. 4
Стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване носят отговорност за обезопасяването на водната площ и за организацията на водноспасителната дейност. Тази наредба определя задълженията на стопаните в контекста на безопасността на водните площи.
Чл. 5
Член 5 от Наредбата за водноспасителната дейност указва, че обезопасяването на водните площи може да бъде минимално или максимално. Това означава, че мерките за безопасност могат да варират в зависимост от конкретната ситуация и нуждите на водните басейни за обществено ползване.
Чл. 6
Наредбата определя мерките за минимално обезопасяване на водни площи и басейни за обществено ползване. Минималното обезопасяване включва поставяне на обозначителни табели с предупредителни и забранителни знаци. То се прилага за бреговите ивици на неохраняеми водни площи, морски плажове без водноспасителна дейност, и участъци, които са лесно достъпни. Табелите трябва да са на разстояние до 200 м една от друга. При скорост на водата над 1,5 m/s се поставят стълби за слизане до дъното на определени разстояния.
Чл. 7
Чл. 7 определя изискванията за максимално обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване. Това включва поставяне на обозначителни табели с забранителни, предупредителни и информационни знаци, флагова сигнализация, плаващи знаци и осигуряване на водноспасителна дейност. Максимално обезопасените зони се обозначават с червено-жълти флагове. Поставянето на табелите е задължително в определени периоди и при предписание от областния управител.
Чл. 8
Стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване имат задължение да осигурят водноспасителна дейност. Това включва: осигуряване на спасителни постове и станции с необходимо оборудване, медицински и реанимационни екипи, определяне на зоната на спасяване и обозначаване на акваторията, както и поставяне на информационни табла за посетителите.
Чл. 9
Спасителни постове трябва да се разкриват в зависимост от типа на водната площ или басейна. На националните курорти се изисква един спасителен пост на разстояние до 100 метра от брега, а извън тях до 150 метра. На басейни с дължина до 25 метра или повърхност до 312,5 м2 е необходим един спасителен пост, а за басейни с дължина над 25 метра или повърхност над 312,5 м2 - минимум два. В плувни комплекси и водни паркове трябва да има поне един спасителен пост за всеки басейн. Спасителният пост трябва да бъде устроен и оборудван по специфични изисквания.
Чл. 10
Персоналът на спасителния пост трябва да отговаря на определени изисквания: минимум двама спасители на водни площи; един спасител на басейни до 25 м дължина или 312,5 м2 площ; поне един спасител на басейни над 25 м дължина или 312,5 м2 площ, с възможност за увеличаване на броя в зависимост от характеристиките и посещаемостта на басейна. На басейни с два или повече спасителни поста, един спасител се назначава за ръководител. Личната екипировка на спасителите и обозначаването на спасителния пост са регламентирани в приложения.
Чл. 11
Спасителна станция се организира от стопанина на водна площ на всеки пет спасителни постове. Тя трябва да бъде оборудвана с необходимото оборудване, включително най-малко едно спасително плавателно средство (лодка или спасителен джет). Спасителната станция служи като ръководен и координационен център за спасителните постове.
Чл. 12
Спасителната станция на откритата водна площ се управлява от спасител-ръководител, назначен от стопанина. Екипът включва ръководителя и медицински или реанимационен екип. При наличие на два до четири спасителни поста, един спасител е назначен за ръководител на постовете, а един от постовете функционира като спасителна станция.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата задължава спасителните станции и ръководителите на спасителните постове да имат техническа възможност за непрекъсната комуникация със спасителните постове, медицинските екипи, подвижните реанимационни екипи и единния европейски номер за спешни повиквания '112'. Освен това, за спасителните станции на черноморските плажове е задължително да имат функционираща връзка с морския спасителен и координационен център в гр. Варна, която трябва да се проверява ежедневно в началото на дежурството.
Чл. 14
Стопанинът на водната площ и ръководителят на спасителната станция обозначават зоната на спасяване и района на действие. Зоната на спасяване е водната повърхност, където спасителите оказват помощ, обозначена с жълти плаващи знаци. Районът на действие е между зоната на спасяване и 200 m от брега, обозначен с оранжеви знаци. Спасителите оказват помощ само на пострадали на повърхността в района на действие. Опасности като дънни ями и течения се обозначават с червени знаци. При инциденти над 200 m от брега, ръководителят уведомява морския спасителен и координационен център.
Чл. 15
Ръководителят на спасителната станция трябва да запознае всеки спасител с схемата на зоната на спасяване и правилата за безопасност, удостоверявайки това писмено. Спасителите не могат да бъдат ангажирани с друга работа по време на дежурство, за да не се отклоняват от наблюдението на водната площ и задълженията си.
Чл. 16
На басейните за обществено ползване и водните площи, предназначени за къпане, плуване и водни спортове, се осигурява медицински екип. За басейни и водни паркове е необходим поне един медицински екип, а за водни площи с от един до пет спасителни поста - по един медицински екип на всяка водна площ. Медицинският екип трябва да разполага с оборудване, съгласно изискванията на приложение № 7, и допълнително могат да бъдат осигурени транспортни средства за медицинските специалисти.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата определя изискванията за осигуряване на медицински и реанимационни екипи на черноморските плажове в зависимост от дължината на бреговата линия. За плажове до 200 м е необходим един медицински екип, а за по-дълги плажове - съответно повече екипи, включително подвижни реанимационни. Всички екипи трябва да бъдат оборудвани по специфични изисквания и да поддържат комуникация помежду си и със спасителните постове. Осигурява се транспорт за подвижните реанимационни екипи, който може да бъде съществуващото транспортно средство, посочено в друга разпоредба.
Чл. 18
Наредбата определя изискванията към медицинските и подвижните реанимационни екипи на водни площи и басейни за обществено ползване. Екипите могат да включват лекари, фелдшери, медицински сестри и акушерки, както и парамедици с определени квалификации. Всеки от тези специалисти трябва да е преминал специфично обучение по спешна медицинска помощ, а парамедиците да имат сертификат от Българския Червен кръст за оказване на първа помощ.
Чл. 19
Член 19 от наредбата определя изискванията за медицинския и реанимационния екип на водните площи. Минималният състав на медицинския екип включва един медицински специалист, а реанимационният екип трябва да включва лекар и медицинска сестра или друг специалист. Когато екипите са разположени заедно, медицинските специалисти могат да се считат за част от реанимационния екип. За басейни с дължина до 25 m или повърхност до 312,5 m2 е необходим един медицински специалист, докато за по-големи басейни и плувни комплекси е нужен екип от двама медицински специалисти или един лекар и един специалист.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата описва задълженията на медицинските специалисти в контекста на водни инциденти. Те трябва да извършват медицински дейности при спешни случаи и травми до пристигането на екип на спешна медицинска помощ, както и да проверяват наличието и годността на медицинската апаратура и лекарствени продукти.
Чл. 21
Стопаните на водни площи и басейни за обществено ползване са задължени да осигурят медицинско обслужване. Те трябва да оборудват медицинските и реанимационните екипи, като могат да сключат договор с лечебно заведение или да организират осигуряването самостоятелно.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата урежда организацията на водноспасителната дейност на максимално обезопасените водни площи и басейни за обществено ползване. Според чл. 22, стопанинът на водната площ или басейна трябва да утвърди вътрешни правила, които да определят правата и задълженията на персонала, начина на осигуряване на водноспасителната дейност и правилата за действие при инциденти.
Чл. 23
На водните площи, които подлежат на максимално обезопасяване, се поставят информационни табла, които дават важна информация за безопасността на посетителите. Таблата трябва да бъдат на височина 1 m над терена и с минимални размери 1,5 m височина и 1 m широчина. Информацията включва правата и задълженията на посетителите, флаговата сигнализация, схема на плажната ивица, температура на водата и въздуха, работно време на спасителните постове и медицинските екипи, единен европейски номер за спешни повиквания и информация за водни коридори и атракции.
Чл. 24
На басейните за обществено ползване се поставят информационни табла на видими места близо до входовете, които съдържат основни правила за ползване, схема на водните съоръжения, температура на въздуха и водата, работно време на спасителните постове и медицинския екип, както и единен европейски номер за спешни повиквания "112". В плувните комплекси и водните паркове се поставят допълнителни табла с информация за специфични опасности и предпазни мерки.
Чл. 25
Според Чл. 25 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, информацията на информационните табла трябва да бъде предоставена на български език и на най-малко един чужд език, като английският е задължителен.
Чл. 26
Водноспасителната дейност на определените за къпане водни площи трябва да се осигурява от стопанина им ежедневно в периода от 1 юни до 30 септември, от 9:00 до 18:30 часа. За басейни за обществено ползване, водноспасителната дейност се осигурява ежедневно през цялото работно време на басейна.
Чл. 27
Чл. 27 регламентира задълженията на концесионерите и наемателите на морски плажове относно организацията на водноспасителната дейност. Те трябва до 31 март да представят програма за водноспасителната дейност, включваща схема за охраняваните части от акваторията и разположението на спасителните постове. Програмата определя участъците, които ще бъдат максимално обезопасени, и трябва да се съгласува с Изпълнителна агенция "Морска администрация" и министъра на туризма. Възможно е поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване извън периода 1 юли - 15 септември, като посетителите трябва да бъдат информирани. При промяна на програмата, тя отново се съгласува до 31 март. Концесионерите и наемателите нямат право да предлагат услуги за плажни принадлежности извън обезопасените участъци.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата за водоспасителната дейност постановява, че при организирани масови прояви по плуване на водните площи е необходимо да се осигури допълнително обезопасяване. Това включва наличието на моторно плавателно средство и спасители, които да гарантират безопасността на участниците.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за водноспасителната дейност задължава организаторите на дейности, свързани с плавателни средства, да осигуряват безопасен коридор за излизане и пристан. Те трябва да поставят табели "Къпането забранено" и да контролират спазването на тази забрана. Освен това, е необходимо допълнително обезопасяване с моторни плавателни средства и назначени спасители. Дейностите в морски води и участъци от р. Дунав трябва да се извършват съгласно Наредбата за плаването и граничния режим.
Чл. 30
В случай на удавяне, отговорните лица, включително стопанинът на водната площ или басейна, ръководителят на спасителната станция и спасителите, са задължени незабавно да уведомят единния европейски номер за спешни повиквания '112'.
Чл. 31
Спасител на плаж или басейн може да бъде всяко лице над 18 години, преминало обучение и успешно издържало изпит. Обучението се организира от Българския Червен кръст или други акредитирани институции и включва квалифицирани инструктори и лекари. Лица над 17 години могат да участват в обучението, което завършва с изпит пред комисия. Успешно завършилите получават удостоверение. Лица, обучени в чужбина, също могат да бъдат спасители, ако обучението е сертифицирано от международна водноспасителна организация. Спасителите, управляващи моторни плавателни средства, трябва да имат необходимата правоспособност.
Чл. 32
Спасителите подлежат на ежегодна проверка на годността за водноспасителна дейност, организирана от Българския Червен кръст. Резултатите от проверката се записват в талон, който важи до 31 януари на следващата година. Проверки за спасители на неопределен срок се провеждат до 31 януари, а за сезонно назначаваните - преди постъпване на работа.
Чл. 33
Спасителят е длъжен да наблюдава лицата във водата, да извършва спасителни акции и да оказва първа помощ. Той проверява спасителните съоръжения и уведомява стопаните за липси или негодност. Освен това работи за предотвратяване на инциденти, поддържа физическата си подготовка и носи спасителен буй при обход. Воденето на дневник на спасителния пост също е задължително. При опасност от инциденти, спасителят може да потърси помощ от органите на МВР.
Чл. 34
Чл. 34 определя изискванията за участъци от плажната или бреговата ивица, предназначени за организиран отдих на деца и ученици. Тези участъци трябва да са отделени от съседни терени и обозначени с табели. Мястото за къпане трябва да осигурява 2-4 m² на дете, дълбочината на водата да е между 0.70 и 1.50 m, да няма водовъртежи и течения над 0.5 m/s, а релефът на дъното да е безопасен. Границите на къпането се обозначават с жълти плаващи знаци, а опасните места с червени знаци.
Чл. 35
Наредбата определя задълженията на организаторите на детски и ученически отдих по отношение на безопасността при ползване на водни площи. Те трябва да осигурят спасители и медицински специалисти, да изискат документи за обучение на спасителите, да утвърдят правила за безопасност и да обучават персонала. Спасителите носят отговорност за безопасността на децата при къпане и трябва да провеждат инструктажи. Ръководителите на групите отговарят за безопасното придвижване и контрол на децата. Децата също имат задължения да спазват установения ред и да сигнализират за инциденти. Медицинските специалисти трябва да присъстват на място и да поддържат връзка с други екипи. При ползването на басейни и водни спортове се спазват специфични изисквания.
Чл. 36
Наредбата определя задълженията на посетителите на водни площи, включително спазването на сигнализация, носенето на спасителни жилетки, забраната за консумация на алкохол преди къпане и задължението за спазване на указанията на спасителите. Освен това, наредбата съдържа определения за различни термини, свързани с водните площи и услугите, предоставяни в тях. Включени са и изисквания за оборудване на спасителните постове и екипи, както и условия за ежегодна проверка на водните спасители.
§ 1
Наредбата определя основни термини, свързани с водноспасителната дейност и безопасността на водните площи и басейните за обществено ползване. Включени са дефиниции за 'басейни за обществено ползване', 'води на сушата', 'водна площ', 'водноатракционни услуги', 'изходна линия', 'крайбрежни морски води', 'лесно и обществено достъпни водни площи', 'организатор на детски и ученически отдих', 'плажни принадлежности', 'преходни води', 'спасителен буй' и 'стопанин на водна площ или басейн'.
§2
Според §2 от преходните и заключителни разпоредби, документите за правоспособност на водни спасители, издадени от Българския Червен кръст по отменената наредба, запазват своето действие и след влизането в сила на новата наредба.
§3
Съгласно §3 от преходните и заключителни разпоредби, подадените преди влизането в сила на новата наредба програми за организация на водноспасителната дейност, които включват схеми за охраняваните части от акваторията и разположението на спасителните постове, ще бъдат съгласувани от министъра на туризма. Тези програми ще се изпълняват в параметрите, посочени в тях, в съответствие с отменената наредба, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. Тази наредба е отменена с влизането в сила на новата наредба на 04.06.2024 г.
§4
Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване е приета на основание чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето. Заключителните разпоредби към постановление № 188 от 30 май 2024 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с постановление № 82 на Министерския съвет от 2024 г., влизат в сила от 04.06.2024 г.
§2
Параграф §2 посочва, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В приложенията се описват изискванията за оборудване и устройство на спасителни постове и станции, личната екипировка на спасителите, както и оборудването на реанимационните и медицинските екипи. Спасителните постове на водни площи трябва да бъдат снабдени с наблюдателни вишки, информационни табла, сигнални средства и спасителна екипировка. Изискванията за оборудването на спасителни станции включват наблюдателни кули, свързочни средства и медицинска документация. Личната екипировка на спасителите включва специфични облекла и инструменти. Показателите за ежегодна проверка на водните спасители включват тестове за плуване и оказване на първа помощ.
