НАРЕДБА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕВОЗНИ УСЛУГИ В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2006 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията за възлагане и изпълнение на задълженията за обществени превозни услуги с железопътен транспорт. Тези задължения се възлагат в интерес на обществото, при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007, който регулира обществените услуги за пътнически превоз в железопътния и автомобилния транспорт.
Чл. 2
Наредбата определя принципите за възлагане на задължения за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт. Целите включват постигане на определено равнище на транспортното обслужване, осигуряване на благоприятни условия и цени, както и предоставяне на безплатни или намалени цени за определени групи граждани, включително учащи се, възрастни хора, многодетни майки, инвалиди и ветерани от войните.
Чл. 3
Наредбата определя задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт. Те включват междуселищни, крайградски и вътрешноградски пътнически превози, както и регионални превози. Задълженията обхващат и губещи и нерентабилни второстепенни линии с местно значение, както и случаи на извънредни обстоятелства като "Положение на война" и "Военно положение".
Чл. 4
Наредбата регламентира задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт, като изключва определени видове превози. Разпоредбите не се прилагат за метрополитена, градския трамваен транспорт и вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, освен за дейности, свързани с техническата експлоатация и безопасността на движението.
Чл. 5
Наредбата определя процедурата за избор на превозвач за обществени превозни услуги в железопътния транспорт. Министерският съвет или общинският съвет вземат решение, което уточнява задълженията, географския район, параметрите за компенсация и срока на договора. Процедурите се извършват съгласно Закона за обществените поръчки. Възлагането на услуги не може да става по реда на Регламент (ЕО) № 1370/2007, освен в определени случаи, когато могат да се предприемат спешни мерки. Превозвачите имат право на обжалване на наложените мерки в срок от 14 дни.
Чл. 6
Наредбата определя процедурата за възлагане на задължения за обществени превозни услуги в железопътния транспорт от Министерския съвет и общинските съвети. Министерският съвет може да възлага задължения за социални категории пътници и определени видове пътнически превози на национално ниво, докато общинските съвети правят същото на местно ниво. Важно е, че нито един от двата органа не може да възлага задължение, ако такова вече е направено от другия орган за съответната територия, и преди да вземат решение, общинските съвети трябва да проверят наличието на вече възложени задължения.
Чл. 7
Задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт се възлагат на лицензирани железопътни превозвачи. Те трябва да притежават необходимите документи за извършване на превози на пътници, съгласно Закона за железопътния транспорт. Тази наредба е изменена и актуализирана с ДВ, бр. 100 от 2006 г. и ДВ, бр. 31 от 2010 г.
Чл. 7а
Чл. 7а от наредбата описва условията за провеждане на процедурата по възлагане на обществени превозни услуги. Включва подробно описание на възлаганите превози, механизми за разпределение на разходите и приходите, изисквания за качество на услугите и условия за подизпълнители. След приключване на процедурата, министърът на транспорта предлага на Министерския съвет да приеме решение за избор на превозвач, което се мотивира с резултатите от процедурата. Министерският съвет определя превозвача и упълномощава министъра да сключи договор с него.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата определя задължението на превозвачите да извършват обществени превозни услуги, които не биха поели при същите условия, освен ако не е за сметка на търговския интерес. Финансовата тежест за превозвачите, произтичаща от това задължение, се компенсира от държавата или общините. Максималният размер на компенсациите се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет и се отразява в договора. Размерът на компенсациите се изчислява по параметрите, посочени в решението по чл. 5, ал. 1 или 4, и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт определя трите основни задължения, които трябва да бъдат изпълнени. Те включват: 1) задължение за експлоатация (ако е възложено); 2) задължение за превоз; 3) тарифно задължение.
Чл. 10
Член 10 от наредбата определя задължителните елементи, които трябва да съдържа решението на органите за възлагане на задълженията за обществени превозни услуги. Те включват: наименованието на превозвача, категориите пътници и територията на обслужване, вида на облекчението и максималния размер на компенсацията за финансовите тежести, поети от превозвача.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 100 от 2006 г.
Чл. 12
Член 12 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 100 от 2006 година.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отменен с ДВ, бр. 100 от 2006 г.
Чл. 14
Член 14 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отмнен с ДВ, бр. 100 от 2006 г. Предишната версия на члена е била в сила до 01.12.2005 г. и е регламентирала условията за сключване на договори за предоставяне на обществени превозни услуги.
Чл. 15
Договорът за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт се сключва за срока на валидност на лицензията. Той се преразглежда и актуализира всяка година.
Чл. 16
Договорът за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт включва основни елементи като предмета на договора, нормативи за качество и редовност на услугите, периодичност на превозите, цена на договора и механизми за компенсация, права и задължения на страните, гаранции, основания за изменение и санкции при неизпълнение.
Чл. 17
Правото на компенсация за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт възниква от датата на сключване на договора или от друг срок, който е определен в договора.
Чл. 18
Член 18 от наредбата е изменен с ДВ, бр. 100 от 2006 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 31 от 2010 г. Въз основа на това, разпоредбите в този член вече не са в сила.
Чл. 19
Член 19 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отменен с ДВ, бр. 31 от 2010 г.
Чл. 20
Член 20 от Наредбата е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 31 от 2010 г. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила преди това, вече не е приложима и не се използва в контекста на обществените превозни услуги в железопътния транспорт.
Чл. 21
Член 21 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 100 от 2006 г. Следователно, раздел VI, който касае компенсиране на задължението за извършване на обществени превозни услуги, вече не е в сила.
Чл. 22
Чл. 22 от наредбата определя, че железопътният превозвач, който извършва обществени превозни услуги, получава компенсация от съответните органи. Размерът на компенсацията се определя съгласно чл. 23, като превозвачите предоставят необходимата информация за тарифи и пазарни сегменти. В договора за компенсация трябва да се описват параметрите за изчисление, предоставените права и механизмите за разпределение на приходите и разходите, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007.
Чл. 23
Наредбата определя условията за компенсация на превозвачите за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт. Компенсацията се определя ежегодно и включва средства за безплатни и намалени пътувания. Изчислява се на базата на публичната тарифа, намаленията за определени категории пътници и действителния брой извършени пътувания. Превозвачите трябва да водят аналитична счетоводна отчетност за обществени услуги и други дейности, за да се избегне свръхкомпенсация и прехвърляне на приходи между различни сектори.
Чл. 23а
Чл. 23а от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт предвижда, че разходите за извършване на обществена превозна услуга се изчисляват на основата на ефективно управление на превозвача и осигуряване на необходимо качество на услугите. Освен това, лихва, свързана със собствен капитал, може да бъде приспадната от лихвите, взети предвид при изчисляването на разходите.
Чл. 24
Чл. 24 от наредбата описва условията за изплащане на компенсации за обществени превозни услуги. Компенсациите се изплащат на части в съответствие с договора и представените документи, удостоверяващи извършената услуга. Размерът на годишната компенсация може да бъде коригиран след приключване на годишните финансови отчети, а текущите корекции се извършват на базата на определени фактори и в съответствие с договора.
Чл. 25
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е задължен да уведомява Европейската комисия за мерки, които могат да преустановят задълженията за експлоатация на железопътни линии или услуги, влияещи на трафика между държави - членки на ЕС. Също така, той трябва да информира за компенсации, свързани с финансовите тежести на превозвачите за поддържане на обществени превозни услуги. Кметовете на общините, които имат договори с железопътни превозвачи, също трябва да предоставят необходимата информация на агенцията.
Чл. 26
Наредбата регулира възлагането и изпълнението на обществени превозни услуги в железопътния транспорт. Всеки общински съвет, който е възложил обществен превоз на пътници, е длъжен да публикува годишен отчет. Компетентните органи трябва да обявят информация за предстоящи обществени поръчки, освен в случаи на малки поръчки. В наредбата се определят термини свързани с обществените услуги, включително "задължение за извършване на обществена услуга" и "компенсация за обществена услуга". Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г. и е изменяна многократно, последно през 2010 г.
§1
В параграф §1 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се определят ключови термини, свързани с обществени превозни услуги в железопътния транспорт. "Крайградски и вътрешноградски превози" се отнасят до транспорт за нуждите на градския транспорт и обширните градски зони. "Регионални превози" включват превози по второстепенни железопътни линии и обслужване на малки населени места. Въведени са понятия като "задължение за извършване на обществена услуга", "изключително право", "компенсация за обществена услуга" и "обществен пътнически превоз", които уточняват правата и задълженията на превозвачите и условията на тяхната дейност.
§3
Министърът на транспорта е отговорен за сключването на договори за възлагане на задължения за обществени превозни услуги с "БДЖ" - ЕАД, който е правоприемник на Националната компания "Български държавни железници". Тази разпоредба е изменена и влиза в сила от 01.12.2005 г.
§4
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 250 от 25 ноември 2005 г., което е за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 96 от 2005 г. и влиза в сила от 1 декември 2005 г.
§71
Параграф §71 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата предвижда замяна на термина "министърът/министъра на транспорта и съобщенията" с "министърът/министъра на транспорта" в текста на Наредбата за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт, приета с Постановление № 311 на Министерския съвет от 2001 г.
§ 77 и Заключителни разпоредби към Постановление № 317 от 4 декември 2006 г.
Параграф §77 посочва, че наредбата влиза в сила от 1 декември 2005 г., с изключение на определени разпоредби, свързани с чл. 4, ал. 5 и 7, както и чл. 22, т. 10, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 317 от 4 декември 2006 г., което изменя и допълва наредбата.
§ 20; Постановление № 74 от 16 април 2010 г.
Разпоредбата на § 18, свързана с чл. 25, влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Допълнителните разпоредби се отнасят до Постановление № 74 от 16 април 2010 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 311 на Министерския съвет от 2001 г.
§16
Наредбата осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт. Тя е изменена и допълнена с Постановление № 74 от 16 април 2010 г., прието с Постановление № 311 на Министерския съвет от 2001 г. и обнародвана в Държавен вестник, брой 31 от 2010 г.
§17
Параграф §17 от Наредбата определя условията за валидност на сключените договори за обществена услуга до 3 декември 2009 г. Договорите, сключени до 26 юли 2000 г. чрез справедлива конкурентна процедура, остават в сила до изтичането на срока им. Договорите, сключени преди 26 юли 2000 г. по друг ред и тези между 26 юли 2000 г. и 3 декември 2009 г. чрез справедлива процедура, също остават валидни, освен ако срокът им не е по-дълъг от 30 години. Договорите, сключени между 26 юли 2000 г. и 3 декември 2009 г. по различен ред, остават в сила, освен ако сроковете не са сравними с тези, посочени в Регламент (ЕО) № 1370/2007.
§18
В параграф §18 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвижда замяна на изразите "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" с новите формулировки "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Тази промяна е в резултат на изменение в нормативната уредба, отразяваща актуализацията на длъжностите и отговорностите на министъра.
