НАРЕДБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЗАЛОЖНИТЕ КЪЩИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за предоставяне на парични заеми, които са обезпечени със залог върху движими вещи. Освен това, тя описва изискванията към лицата, които контролират тези заеми.
Чл. 2
Наредбата има за цел да защити потребителите на парични заеми, предоставени от заложните къщи, и да подобри условията за конкуренция в сектора.
Чл. 3
Заложната къща е търговец, който предоставя парични заеми, обезпечени със залог на движими вещи. Тя не може да извършва други търговски сделки, освен ако те са необходими за дейността й. Забранено е предоставянето на заеми, обезпечени с ипотека или недвижими имоти, както и сключването на договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване. Заложните къщи не могат да приемат в залог движими културни ценности, оръжие и боеприпаси, с изключение на хладно оръжие. Името на заложната къща трябва да съдържа означението "заложна къща".
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба за дейността на заложните къщи предвижда задължения за заложните къщи да предоставят ясна и недвусмислена информация на клиентите. Те трябва да обявят на видно място наименованието си, общите условия на заложната дейност, методите за оценяване на залозите, размерите и сроковете на заемите, условията при непогасяване, условията за предсрочно погасяване и връщане на заложената вещ. Информацията трябва да бъде изписана на информационно табло с ясни и контрастни шрифтове, за да не въвежда в заблуждение клиентите.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба за дейността на заложните къщи определя условията, при които лица не могат да заемат длъжности като прокурист, управител, член на управителен и контролен орган или неограничено отговорен съдружник в заложна къща. Забраните включват: осъждане за умишлено престъпление, обявяване в несъстоятелност или участие в производство за несъстоятелност, управление на дружество, прекратено поради несъстоятелност с неудовлетворени кредитори, и лишаване от право да заема материалноотговорна длъжност.
Чл. 6
Заложната къща е задължена да има търговско помещение, което включва зона за клиенти и склад за заложени вещи. Тя може да съхранява заложените вещи в лицензиран трезор. Помещението и оборудването трябва да отговарят на противопожарните изисквания и да имат охранителни системи. В търговското помещение не може да се извършва друга търговска дейност, освен предоставяне на парични заеми с обезпечение. Заложната къща трябва да уведомява клиентите за промени в търговското помещение.
Чл. 7
Заложната къща се регистрира съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър, както и съгласно Валутния закон преди извършване на сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Тя също така трябва да се впише като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни. Освен това, заложната къща е задължена да приеме вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, които включват критерии за разпознаване на съмнителни операции и клиенти, свързани с финансиране на тероризъм. Тези правила се утвърдиха от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" след представянето им по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Чл. 8
Заложната къща е задължена да извършва дейността си по предоставяне на заеми срещу залог на движими вещи в търговско помещение, спазвайки добрата търговска практика.
Чл. 9
Заложната къща е задължена да постави на видно място в помещението, където обслужва клиенти, информация, съобразена с приложение № 1. Тази информация трябва да бъде изписана с големи и четливи букви, за да бъде лесно разбираема за клиентите.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата за дейността на заложните къщи определя задълженията на заложната къща относно поддържането на регистър и информацията, която трябва да се вписва в него при сключване на сделки. Регистърът включва данни за залогодателя, информация за сделката, мястото на съхранение на вещта, описание на заложената вещ, данни за изпълнението на задълженията, удължаване на срока на договора и прехвърляне на права и задължения.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба за дейността на заложните къщи регламентира задълженията на заложната къща относно поддържането на регистър на продажбите на заложени вещи. Всяка продажба трябва да бъде записана в регистъра с информация за заложния билет, купувача, датата и мястото на продажбата, номера и датата на протокола, продажната цена, размера на задължението и остатъка от цената. Заложната къща е задължена да уведоми притежателя на заложния билет за продажбата в срок от 24 часа. Притежателят има право да поиска информация от регистъра безплатно в срок от една година след уведомлението, като предоставената информация не съдържа лични данни за купувача.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Наредбата за дейността на заложните къщи, всички документи, съставени по наредбата, трябва да се съхраняват от заложната къща за период от 5 години след приключване на сделките, освен ако законът не предвижда по-дълъг срок за съхранение.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата за дейността на заложните къщи предвижда процедура за приемане на уникално идентифицируеми вещи в залог. Представител на заложната къща попълва електронна регистрационна форма, която позволява идентификация на вещта, дори без наличието на марка, модел или сериен номер. Процедурата включва заснемане на заложената вещ и нейни белези. Формата е електронен документ и трябва да бъде изпратена до края на работния ден след сключването на сделката. Информацията се съхранява минимум една година.
Чл. 14
Заложната къща предоставя паричен заем на заемателя, обезпечен с движима вещ. Договорът се сключва под формата на заложен билет в два екземпляра. Залогодателят попълва декларация и за залог на чужда вещ е необходимо нотариално заверено пълномощно. За моторни превозни средства се изисква нотариално заверен документ за собственост. Заложената вещ се предава на заложната къща.
Чл. 15
Заложната къща не може да приема следните изделия като обезпечение: 1. Изделия от благородни метали без държавна марка и скъпоценни камъни без сертификат за идентичност и качество (с изключение на изделия от платина); 2. Необработени диаманти, освен ако не са придружени със сертификат по Кимбърлийския процес; 3. Вещи, които не отговарят на изискванията на специални закони за търговия с тях.
Чл. 16
При изгубване, унищожаване или кражба на заложен билет, притежателят е задължен незабавно да уведоми заложната къща. Представител на заложната къща съставя протокол, който се подписва от него и притежателя на билета, и издава нов заложен билет с надпис "Дубликат".
Чл. 17
Притежателят на заложния билет може да прехвърля правата и задълженията по него чрез предаването му, след което трябва да бъде вписано прехвърлянето в регистъра на заложната къща. Вписването се извършва по искане и в присъствието на прехвърлителя. За доказване на съгласието между страните за прехвърлянето се подписва протокол, който също се вписва в регистъра.
Чл. 18
Заложните къщи не могат да уговарят месечна лихва по заемите, която да надвишава три на сто, както за заеми в левове, така и за заеми в чужда валута. Освен това, те не могат да уговарят олихвяване на изтекли лихви.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за дейността на заложните къщи определя задълженията на заложната къща относно съхранението на приетите в залог движими вещи. Заложната къща трябва да осигури целостта и изправността на вещите, като ги съхранява в собствено помещение или лицензиран трезор. Вещите се съхраняват в отделна опаковка с номер на заложния билет, освен ако не е удобно да се опаковат. Моторни превозни средства се съхраняват в охраняем паркинг. Заложната къща не може да използва заложените вещи и носи отговорност за повреда или унищожаване, освен при непреодолима сила. Залогодателят има право на проверка на състоянието на вещите и може да поиска връщането им при опасност от повреждане.
Чл. 20
Заложната къща не може да изисква плащане на част от дължимата главница, лихви или такси преди изтичането на срока за връщане на заетата сума. Ако клиентът плати всички дължими лихви и такси преди изтичането на срока, срокът на заема се удължава с равен период на изтеклия, като заложната къща е задължена да приеме плащането.
Чл. 21
Притежателят на заложен билет може да върне заетата сума и да плати начислените лихви и такси, след което заложната къща му предава заложената вещ. Плащането може да се извърши и предсрочно, без увеличение на лихвите или допълнителни такси. На заложния билет се отбелязва предаването на вещта, а заложната къща издава разписка за всяко плащане, съдържаща необходимата информация.
Чл. 22
Когато задължението за връщане на заетата сума не бъде изпълнено в уговорения срок, заложната къща може да задържи заложената вещ за 7 работни дни. През този период вещта се съхранява на мястото, където е била приета, и заложната къща не може да се разпорежда с нея. Притежателят на заложния билет има право да върне заетата сума и да плати дължимите лихви и такси до изтичането на срока, след което може да поиска предаване на вещта.
Чл. 23
След изтичането на срока по чл. 22, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако цената й е под 5000 лв. и да се удовлетвори от цената. Тя не може да придобива собственост върху вещи, подлежащи на продажба. Правото на собственост преминава на купувача от момента на продажбата. Ако е необходима особена форма за прехвърляне на собствеността, упълномощен представител на заложната къща извършва продажбата, а разходите са за сметка на купувача. Заложната къща не може да начислява разходи за продажбата. Ако цената на вещта е по-голяма от задължението, заложната къща уведомява заемателя и изплаща разликата в срок до 30 дни.
Чл. 24
Заложната къща е задължена да излага вещите, които подлежат на продажба, в помещението, където приема клиенти, и да ги съхранява отделно от вещите, за които не е изтекъл срокът за залог. Освен това, тя не може да излага за продажба вещи, които не са й били дадени в залог.
Чл. 25
Притежателят на заложния билет има право да предяви иск срещу заложната къща, ако счита, че продадената вещ е на цена, по-ниска от пазарната. Искът трябва да бъде подаден в срок от една година от продажбата. Ако съдът установи, че пазарната цена е по-висока от продажната, заложната къща дължи разликата на притежателя, след приспадане на изплатената сума.
Чл. 26
Член 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи предвижда, че ако стойността на заложената вещ надвишава 5000 лв., заложната къща може да се удовлетворява от цената на заложената вещ в съответствие с разпоредбите на чл. 160 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за дейността на заложните къщи урежда последиците от продажбата на заложена вещ. Според алинея 1, при продажба на заложената вещ се погасяват всички парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако те надвишават получената цена. Алинея 2 уточнява, че ако получената цена е по-висока от задължението и разходите за продажба, заложната къща трябва да уведоми заемателя и да изплати разликата в срок от 30 дни.
Чл. 28
Член 28 от Наредбата за дейността на заложните къщи указва, че за неуредените в тази глава положения относно договора между заложната къща и заемателя се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Това означава, че ако в наредбата не са предвидени конкретни условия, ще се следват общите правила на гражданското право.
Чл. 29
Контролът по спазването на Наредбата за дейността на заложните къщи се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, както и от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 30
Контролните органи по чл. 29 имат право на свободен достъп до търговските помещения на заложните къщи, да изискват документи и информация за тяхната дейност, да привлекат експерти при сложни проверки и да съставят актове за нарушения.
Чл. 31
Контролни органи са задължени да установят фактите при контрол, да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения, да дават заключения по възражения, да уведомяват специализирани органи при нарушения на други нормативни актове и да представят факти на Министерството на вътрешните работи при съмнение за престъпление.
Чл. 32
Контролните органи имат правото да разпоредят писмено преустановяване и отстраняване на нарушения, установени в заложните къщи или от техни служители. Това включва и предприемане на определени мерки за коригиране на допуснатите нарушения на наредбата или други нормативни актове.
Чл. 33
Контролните органи, упоменати в чл. 29, нямат право да разкриват информация, която представлява търговска тайна на проверяваните лица. Изключение от това правило се допуска само в случаите, предвидени от закона.
Чл. 34
Проверяваните лица са задължени да предоставят необходимата информация и документи на контролните органи, когато бъдат поискани. Оправомощените лица имат право да извършват проверки на място, за да осигурят спазването на изискванията.
Чл. 35
Държавните органи и длъжностните лица са задължени да предоставят съдействие на контролните органи при осъществяване на техните функции, в рамките на предоставените им правомощия.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредбата за дейността на заложните къщи предвижда наказания за лица, които не спазват разпоредбите на наредбата. Ако деянието не е престъпление, се прилагат санкции съгласно Закона за административните нарушения и наказания. В случай на нарушение от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 8000 лв.
Чл. 37
Наредбата регламентира дейността на заложните къщи, като определя реда за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и обжалването им. Длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи и Комисията за защита на потребителите са отговорни за съставянето на актовете за нарушения и издаването на наказания. Всички лица, предоставящи парични заеми с обезпечение под формата на залог, трябва да приведат дейността си в съответствие с наредбата в срок от 6 месеца след влизането й в сила. Наредбата влиза в сила след обнародване в "Държавен вестник".
§1
Всички лица, предоставящи парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, или извършващи такава дейност, трябва да приведат дейността си в съответствие с наредбата в срок от 6 месеца след влизането й в сила, или да я преустановят.
Параграф §3
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата съдържат формуляри за заложни къщи, регистри на сключени сделки, извършени продажби, заложен билет и декларация, които служат за документиране на условията и параметрите на паричните заеми, заложените вещи и отговорността на заемателите.
