Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя принципите, обхвата и правилата на колективното договаряне на работната заплата, както и начина на определяне на индивидуалната заплата на работниците и служителите. Договарянето може да включва всички въпроси, свързани с трудовото възнаграждение, които не са уредени с задължителни законови или нормативни разпоредби.
Чл. 2 от Наредбата за договаряне на работната заплата определя, че целта на договарянето е да се постигне споразумение между страните относно размера, съотношенията, динамиката и организацията на работната заплата, в зависимост от конкретните условия на предприятията и организациите.
Договарянето на работната заплата се основава на четири основни критерия: количеството, качеството и ефективността на труда; условията на труд; необходимите средства за възпроизводство на работната сила; икономически съображения, включително изисквания за икономическо развитие и производителност на труда.
Колективното договаряне на работната заплата се извършва съгласно установените ред и технологии за сключване на колективни трудови договори и споразумения.
Чл. 5 от наредбата определя начините на колективно договаряне на работната заплата. Договарянето може да се извършва на два основни равнища: национално, между правителството и представителните национални организации на синдикатите и работодателите, и в предприятието или организацията, между работодателя и представителните синдикати.
Наредбата регламентира колективното договаряне на работната заплата на национално ниво, което се осъществява чрез споразумение между страните. Основните аспекти, които се обсъждат, включват: определяне на минималната работна заплата, размерите на минималната часова и месечна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, средства за работна заплата в бюджетни организации, регулиране на заплатите и други уточнени въпроси.
Наредбата регламентира колективното договаряне на работната заплата в предприятията и организациите. То обхваща определянето на минималната работна заплата, началните заплати по категории, оценяването на работните места и резултатите от труда, допълнителните възнаграждения, измененията на заплатите спрямо инфлацията, механизма за разпределение на средствата за заплати, отразяването на условията на труд, периодичността на изплащане на заплатите и други уточнени въпроси.
Чл. 8 от наредбата предвижда, че колективното договаряне на работната заплата може да се извършва по искане на една от страните. Това може да се случва по отрасли или браншове между съответните синдикални и работодателски организации, или по общини и региони между местните синдикати и работодателски сдружения. Страните определят предмета и обхвата на договарянето, както и задължителността на договореностите за предприятията и организациите, участващи в преговорите.
Наредбата определя начина на договаряне на работната заплата в България. За бюджетните организации, заплатите се договарят на три равнища: национално, отраслово и организационно. За предприятията извън бюджетната сфера, се предлагат коефициенти за определяне на началната работна заплата, зависещи от нивото на образование на работника. Коефициентите са: 1.10 за средно образование, 1.15 за средно специално, 1.25 за полувисше и 1.35 за висше образование.
Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или извършена работа. При определянето й се вземат предвид потребностите на трудещите се и техните семейства, стойността на живота, общото равнище на работната заплата, системата на социално подпомагане, икономическите фактори и равнището на производителността на труда.
Минималната месечна работна заплата се определя от Министерския съвет и се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията. Тя не зависи от резултатите и платежоспособността на работодателя и служи като основа за минималните размери на социалните и осигурителните плащания.
Чл. 12 от наредбата предвижда, че минималната работна заплата в страната може да бъде увеличавана в резултат на договаряне в различни отрасли, предприятия и организации. Важно е да се отбележи, че минималната работна заплата, постигната чрез такова договаряне, не може да бъде по-ниска от минималната заплата, определена от Министерския съвет.
Размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор, като се вземат предвид постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.
Чл. 14 от Наредбата за договаряне на работната заплата указва, че при определяне на размера на работната заплата по индивидуален трудов договор, трябва да се спазват задължителните разпоредби на Кодекса на труда, както и други законови и нормативни актове.
Чл. 15 от Наредбата за договаряне на работната заплата предвижда, че ако индивидуалният трудов договор не съдържа конкретни условия и показатели за промяна на договорената работна заплата, се прилагат условията и редът, определени в колективния трудов договор.
В индивидуалния трудов договор трябва да бъдат посочени и допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер. Това е задължително условие за правилното оформяне на договора и осигуряване на прозрачност относно заплатите на работниците.
Работната заплата по трудов договор, както и допълнителните трудови възнаграждения, могат да се определят на база час, ден, седмица или месец, в зависимост от характера на работата и конкретните условия. В наредбата се предвиждат и процедури и организация по договарянето на работната заплата.
Правителството е задължено да представя в писмена форма своите предложения за договаряне на работната заплата на национално равнище пред представителите на синдикатите и работодателите, като предоставя необходимата информация и обосновка. Преговорите за колективно договаряне започват в срок, уговорен между страните, и се провеждат в Националната постоянна тристранна комисия или в специално създадена комисия на тристранна основа.
Договарянето на работната заплата в предприятията може да се инициира от всяка страна. Работодателят е длъжен да обяви писмено намеренията си за колективно договаряне на работната заплата и да предостави на синдикатите необходимата информация, включително за състоянието на предприятието, финансовите отчети, минималната и средната работна заплата, правила за заплатите и допълнителни трудови възнаграждения.
Чл. 20 от наредбата позволява на предприятията и организациите да провеждат преговори и да подписват колективни трудови договори и споразумения относно работната заплата. Това може да се случва независимо от наличието на преговори или подписано споразумение на различни нива - национално, отраслово, браншово, общинско или регионално.
Член 21 от наредбата предвижда, че ако страните не могат да постигнат споразумение по други раздели или въпроси на колективния трудов договор, те имат възможност да сключат самостоятелно споразумение относно работната заплата.
Чл. 22 от наредбата предвижда, че при несъгласие в преговорите за колективен трудов договор или споразумение относно работната заплата, споровете ще се решават съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Раздел VI от наредбата се отнася до вътрешната нормативна уредба по работната заплата.
Чл. 23 от Наредбата за договаряне на работната заплата указва, че предприятията и организациите трябва да разработват вътрешна нормативна уредба относно работната заплата, следвайки Кодекса на труда и други свързани нормативни актове. Вътрешните правила трябва да конкретизират постигнатите договорености по заплатите, а измененията и допълненията им се извършват по установения ред за утвърждаване.
Наредбата определя, че работодателите утвърдиха длъжностните разписания и работните заплати за своите служители. Тя се прилага за всички предприятия и организации, които използват наемен труд. Договореностите на национално равнище са задължителни и служат като минимални условия при договаряне на работна заплата в различни отрасли и региони. По-ниските равнища не могат да предлагат по-неблагоприятни условия от тези на по-високите. При смяна на работодателя, колективните трудови договори остават в сила до преразглеждане. Министерството на труда и социалните грижи предоставя разяснения относно прилагането на наредбата.
Договореностите на национално равнище относно работната заплата са задължителни и служат като минимална база за договаряне в различни отрасли, общини и предприятия. Договорките на по-ниските равнища не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези на по-високите равнища.