ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с насърчаването и запазването на заетостта, професионалното ориентиране и обучението на възрастни, както и посредничеството за информиране и наемане на работа на български граждани и граждани на други държави-членки на ЕС, на държави от ЕИП и на Швейцария.
Чл. 2
Член 2 от Закона за насърчаване на заетостта подчертава, че при прилагането на закона не се допуска дискриминация или привилегии на основание различни лични и социални характеристики, включително народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст и други. Законът гарантира равенство на всички лица в процеса на заетост.
Чл. 3
Държавата провежда политика по заетостта в сътрудничество с представителите на работодателите и работниците, като се консултира и с други юридически лица с нестопанска цел. Министърът на труда и социалната политика, заедно с изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, работят съвместно с представителите на работодателите и работниците за разработване на национални политики и инструменти за прилагане в съответствие с европейските регламенти относно социалния фонд.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за насърчаване на заетостта определя, че Министерският съвет е отговорен за формулирането на държавната политика по заетостта. Всяка година, по предложение на министъра на труда и социалната политика, се приема Национален план за действие по заетостта. Освен това, министърът може да преразпределя неусвоени средства между програми и мерки след съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта, след изтичане на три месеца от финансовата година.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че органите на изпълнителната власт са отговорни за провеждането на политиката за насърчаване и запазване на заетостта, както и за обучението на възрастни. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 26 от 2008 г.
Чл. 6
Министърът на труда и социалната политика отговаря за разработването и координирането на държавната политика, насочена към насърчаване и запазване на заетостта, както и обучението на възрастни. Той осигурява защита на националния пазар на труда. Министерството работи в сътрудничество с други министерства и социални партньори за ежегодното изготвяне на Национален план за действие по заетостта.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за насърчаване на заетостта описва създаването и функционирането на Агенцията по заетостта, която е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Тя е юридическо лице със седалище в София и има за цел да изпълнява държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, посреднически услуги по заетостта и работа с икономически неактивни лица. Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, който е подпомаган от съвет с представители на работодателите и работниците. Дейността и структурата на Агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за насърчаване на заетостта регулира обмена на информация между Агенцията по заетостта и различни институции за целите на държавната политика по заетостта. Агенцията по заетостта получава данъчна и осигурителна информация от Националната агенция за приходите, а също така обменя информация с министерства и агенции, свързани с образованието, труда и социалните услуги. Споразумения определят условията и реда на този обмен. Агенцията също така събира информация за икономически неактивни лица и работи с данни от Гражданска регистрация и административно обслужване.
Чл. 8
Националният съвет за насърчаване на заетостта е постояннодействащ орган, създаден към министъра на труда и социалната политика, който включва равен брой представители на държавни институции, работодателски и синдикални организации. Председател е министърът или упълномощено от него лице. Съветът обсъжда и дава становища по политиката за заетостта, информира се за състоянието на пазара на труда и предлага проекти на нормативни актове. Дейността му се обслужва организационно от Министерството на труда и социалната политика, а участниците не получават възнаграждение.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за насърчаване на заетостта определя как се осъществява държавната политика по заетостта и обучението на възрастни. Тази политика се реализира от областните администрации и органите на местно самоуправление в сътрудничество с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, министерствата и социалните партньори. Създават се комисии по заетостта, които могат да бъдат постоянни или временни, по решение на регионалните и областните съвети за развитие. Председател на тези комисии е областният управител или упълномощен представител. Комисията включва представители на различни институции и организации, свързани със заетостта и обучението.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за насърчаване на заетостта описва задълженията на комисията по заетостта към областния съвет за развитие. Според ал. 1, комисията трябва да се съобразява с приоритетите на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, както и с националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта. Ал. 2 предвижда, че комисията ежегодно набира, обработва и предоставя информация на Агенцията по заетостта относно потребностите на работодателите от работна сила, като следва приоритетите от ал. 1. Редът за това се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 11
Член 11 от Закона за насърчаване на заетостта определя, че организационно-техническото обслужване на Комисията по заетостта се извършва от областния съвет за развитие. Членовете на комисиите по чл. 9 не получават възнаграждение за участието си в заседанията.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за насърчаване на заетостта, към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който следи и контролира политиката по заетостта. Съветът се състои от 9 членове, включително представители на Агенцията, Министерството на образованието, общините и организации на работниците и работодателите. Членовете избират председател на ротационен принцип за срок от една година и могат да канят представители на нестопански организации на заседанията. Съветът приема свой правилник за дейността си.
Чл. 13
Областният управител е отговорен за координацията между националните и местните интереси относно заетостта. Той трябва да осигури взаимодействие с местното самоуправление и администрация при разработването и изпълнението на стратегии за намаляване на безработицата.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства за финансиране на мерки и програми по активната политика по заетостта, които са приети от Министерския съвет. Финансирането на тези мерки се извършва на база одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика, съгласно условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за насърчаване на заетостта определя приходите, които Агенцията по заетостта администрира. Те включват такси за издаване на удостоверения за регистрация на посредническа дейност, такси за разрешения за свободна практика и работа на чужденци, постъпления от рекламна и издателска дейност, дарения от физически и юридически лица, такси от посреднически услуги на чуждестранни работодатели и такси за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа. Някои от предходните точки са отменени с изменения от 2021 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за насърчаване на заетостта определя разходите за активна политика на заетостта, които включват програми за обучение на възрастни, мерки за насърчаване на заетостта, социална интеграция на уязвими групи, рекламно-информационни дейности, изследвания на пазара на труда, финансиране на центрове за професионално обучение, разходи за транспорт и стипендии за безработни, възнаграждения на експерти, финансиране на лицензирани центрове за професионално ориентиране, обучение на обучаващи, контрол на качеството на обучението и валидиране на професионални умения.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за насърчаване на заетостта определя условията за отпускане на средства по реда на закона. Средствата се предоставят под формата на схеми за минимална помощ, освен в случаите по чл. 51, където се осъществява отпускането под формата на държавна помощ. Всички действия следва да са в съответствие с приложимите регламенти на Европейския съюз. Агенцията по заетостта е администратор на помощта, а условията за отпускане на средствата се определят с правилник за прилагане на закона.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за насърчаване на заетостта определя правата на лицата, търсещи работа, и на работодателите. Лицата, търсещи работа, имат право на информация за свободни работни места, програми за насърчаване на заетостта, посредничество, психологическо подпомагане, професионално ориентиране, обучение на възрастни, валидиране на професионални знания и стипендии за обучение. Работодателите могат да получават информация за търсещите работа, програми, посредничество за наемане, участие в програми за обучение, както и преференции за запазване на заетостта и стажуване. Условията за предоставяне на тези услуги се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 18
Член 18 от Закона за насърчаване на заетостта определя правото на регистрация за работа на български граждани и граждани на други държави, навършили 16 години. Регистрацията може да се извърши в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, като лицата се класифицират в различни групи: безработни, заети, учащи се, и пенсионери, които не работят. Чужденци с дългосрочно или постоянно пребиваване, както и лица с предоставено убежище, също могат да се регистрират. Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес, а условията и редът за регистрация се определят с правилника за прилагане на закона. Лицата декларират статуса си при регистрацията и са длъжни да уведомят Агенцията по заетостта за всяка промяна в обстоятелствата.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че за всяко регистрирано безработно лице се изготвя план за действие. Лицата, които търсят работа, имат право на определени услуги в зависимост от статуса им: безработните могат да ползват услуги по 10 точки, а заетите и учащите се - определени услуги по 4 точки. Лицата, попадащи под чл. 18, ал. 2, т. 4, също имат право на услуги по 3 точки.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за насърчаване на заетостта определя задълженията на безработните лица, регистрирани в Агенцията по заетостта. Те трябва да следват препоръките на трудовия посредник и да се явяват на покани от агенцията. Регистрацията им може да бъде прекратена при различни обстоятелства, включително започване на работа, отказ от подходяща работа, или непосещение на покани. Лицата имат право на нова регистрация след три месеца, освен в случаите на уважителни причини. Съществуват и ограничения за включване в програми след дисциплинарно уволнение. Регистрацията се променя на служебно основание при започване на работа по програми за заетост.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за насърчаване на заетостта определя условията за прекратяване и възстановяване на регистрацията на работодателите. Решенията по тези въпроси се вземат от ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, Агенцията по заетостта е задължена да предоставя информация на Националния осигурителен институт и на Агенцията за социално подпомагане за издадените решения.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за насърчаване на заетостта описва задълженията на работодателите и ролята на Агенцията по заетостта. Работодателите могат да обявяват свободни работни места и потребности от обучение. Агенцията осигурява достъп до информация за свободни работни места чрез своята интернет страница. Работодателите са задължени да информират Агенцията за заетите и закритите работни места, приетите на работа лица и откази за наемане на търсещи работа. Също така, работодателите могат да подават заявки за обучение на персонала. Чуждестранни работодатели могат да ползват посреднически услуги от Агенцията.
Чл. 22а
Работодателите са задължени да обявяват свободните работни места в териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Обявяването трябва да стане не по-късно от 14 дни преди крайния срок за кандидатстване. Агенцията насочва търсещите работа лица, които отговарят на условията за заемане на работното място.
Чл. 23
Работодателите нямат право да определят условия за обявяване на работни места на база пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само в случаи, когато тези признаци са съществени за естеството на работата.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта регламентира задълженията на работодателите при предстоящи масови уволнения. Работодателят трябва да уведоми писмено Агенцията по заетостта 30 дни преди уволненията. Агенцията изпраща уведомлението на общинската администрация, Националния осигурителен институт и Главната инспекция по труда. Уведомлението трябва да включва информация за причините за уволненията, брой на уволнените, икономически дейности и длъжности, критерии за подбор на уволнените, период на уволненията и информация за консултации със синдикатите. Работодателят е длъжен да предостави копие на уведомлението на синдикатите в срок от три работни дни.
Чл. 25
Член 25 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда сформиране на екипи след получаване на уведомление по чл. 24. Тези екипи включват представител на работодателя, представители на работниците, представител на Агенцията по заетостта и представител на общинската администрация. Екипите изготвят проекти за мерки, насочени към посредничество за заетост, обучение на възрастни, започване на самостоятелна стопанска дейност и програми за заетост. Проектите се представят за одобрение от комисията по заетостта и служат за основа за кандидатстване за финансиране.
Чл. 25а
Агенцията по заетостта създава и поддържа централизирания електронен регистър на физически и юридически лица, които извършват посредническа дейност или осигуряват временна работа. Регистърът включва данни за лицата, осигуряващи временна работа, и документи, свързани с тях, включително заявления и уведомления. Има публична част с безплатен достъп. Правилата за вписване и удостоверяване се определят в съответните наредби.
Чл. 25б
Чл. 25б от Закона за насърчаване на заетостта предвижда възможности за електронно подаване на заявления и уведомления, свързани с регистрацията на лица и предприятия, осигуряващи временна работа. Агенцията по заетостта ще осигури платформа за различни административни действия, включително подаване на заявления за регистрация, уведомления за промени, издаване на удостоверения и връчване на актове. Изпращането на уведомления и документи ще бъде удостоверявано с електронен времеви печат. Също така, при прекъсване на системата, сроковете за действия ще бъдат удължени.
Чл. 25в
Агенцията по заетостта осигурява електронен достъп в реално време до регистъра на оправомощени служители от Министерството на труда и социалната политика и Главна инспекция по труда. Данни от регистъра могат да се предоставят на други административни органи и лица, без да се изисква доказване на вписаните обстоятелства, тъй като информацията се проверява служебно.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за насърчаване на заетостта определя видовете посреднически услуги по заетостта. Те включват: информиране и консултиране на лица и работодатели, психологическо подпомагане на търсещите работа, мотивиране за активно поведение на пазара на труда, насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение, насочване към обучение на възрастни, както и подпомагане за започване на работа, включително в други населени места или държави. От 2022 г. е отменена услугата за насочване към процедура за валидиране на професионални знания.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за насърчаване на заетостта определя правото на работодатели и лица, търсещи работа, да ползват посреднически услуги по заетостта. Тези услуги се организират от Агенцията по заетостта и от лица, които имат право да предоставят такива услуги, съгласно българското и международното законодателство. Агенцията предоставя услуги безплатно за определени категории лица и по договори с чуждестранни работодатели. От 2024 г. услугите ще се организират независимо от адреса на регистрация на търсещите работа лица.
Чл. 27а
Чл. 27а от Закона за насърчаване на заетостта определя условията, при които физически и юридически лица могат да кандидатстват за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Кандидатите не трябва да имат парични задължения към държавата, да не са обявени в несъстоятелност, да не са в ликвидация и да не са им налагани административни наказания за определени нарушения през последните три години. Освен това, членовете на управителните органи на юридическите лица също трябва да отговарят на определени условия. Физическите лица или представители на юридическите лица трябва да имат средно или висше образование и трудов стаж в морския транспорт, ако посредничат за наемане на моряци. Лицата, регистрирани в други държави членки на ЕС, трябва да докажат спазването на тези условия съгласно законодателството на съответната държава. Агенцията по заетостта има задължението да проверява тези обстоятелства.
Чл. 28
Член 28 от Закона за насърчаване на заетостта урежда условията за посредническа дейност по наемане на работа в България и в чужбина. Лицата, осъществяващи такава дейност, трябва да се регистрират в Агенцията по заетостта, като регистрацията е безсрочна. Те сключват посреднически договори с търсещите работа и работодателите. Посредническите услуги могат да се предоставят срещу заплащане от работодателите или безплатно за търсещите работа. Министърът на труда и социалната политика издава удостоверение за регистрация, а лицата заплащат такси за регистрация. Агенцията по заетостта осигурява достъп до информация за свободни работни места.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че физически и юридически лица, които извършват посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за административно наказание. Също така, лица, чиято регистрация е прекратена, могат да се регистрират отново след 3 години от датата на акта за прекратяване.
Чл. 30
Член 30 от Закона за насърчаване на заетостта определя реда за реализиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта, които се одобряват от Националния съвет за насърчаване на заетостта и комисиите по заетостта, след финансово осигуряване от бюджета. Министерството на труда и социалната политика представя разчети за финансиране, а Агенцията по заетостта предлага програми и мерки за заетост и обучение на възрастни. Министърът на труда утвърджава плана на Агенцията и го осигурява финансово. Условията и редът за ползване на преференции се определят с правилници и програми, а членовете на комисиите по заетостта наблюдават реализацията на мерките.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за насърчаване на заетостта определя средствата, които се предоставят за изпълнение на програми и мерки за насърчаване на заетостта. Средствата могат да бъдат използвани за трудови възнаграждения, допълнителни възнаграждения, отпуск, социални осигуровки, обучение, насърчаване на мобилността на безработни лица, стипендии и разходи за валидиране на професионални знания. Средствата се разпределят между работодатели, обучаващи институции и безработни лица в зависимост от целите на програмите. Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят размерите на средствата.
Чл. 30б
Чл. 30б от Закона за насърчаване на заетостта регламентира предоставянето на средства на безработни лица, работодатели и обучаващи институции чрез сключване на договор с Агенцията по заетостта. Договорът трябва да уточнява вида на програмата, срока на действие, предназначението и размера на средствата, както и отговорността на страните при неизпълнение. Средствата трябва да се използват по предназначение и не могат да бъдат финансирани от други източници.
Чл. 30в
Член 30в от Закона за насърчаване на заетостта позволява на органите на изпълнителната власт и бюджетните организации да сключват трудови договори с лица, насочвани по програми за заетост от Агенцията по заетостта, извън утвърдената численост на персонала, при условие че това се извършва в рамките на Национален план за действие по заетостта. Членовете (2) и (3) на същия член са отменени.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за насърчаване на заетостта регламентира съвместната работа на Министерския съвет, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, държавни институции и социални партньори за разработване на програми, насочени към увеличаване на заетостта и обучение на уязвими групи. Съгласно ал. 2, ежегодно се съставя комисия за оценка на предложенията, включваща представители на работниците, работодателите и съответните институции. Отговорностите за програмите са разпределени между различни министерства и комисии, а финансирането на националните програми се утвърджава от министъра на труда и социалната политика.
Чл. 32
Комисиите по заетостта, които са към областните съвети за развитие, имат задължението да организират и реализират програми за развитие на заетостта. Член 32, алинея 2 е отменен.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за насърчаване на заетостта определя, че регионалната програма за заетост и обучение е в съответствие с държавната политика по заетостта и стратегическите документи за регионално развитие. Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят средствата и условията за финансиране на програмите. Проектните предложения се изготвят от областните и общинските администрации и се одобряват от Комисията по заетостта, като могат да бъдат разработвани съвместно със социални партньори и юридически лица.
Чл. 34
Член 34 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен, като това е официално обявено в Държавен вестник, брой 26 от 2003 година.
Чл. 35
Член 35 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 26 от 2003 година.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда мерки за насърчаване на работодателите, които наемат безработни лица от уязвими групи на пазара на труда. Работодателите получават финансови средства за всяко такова наето лице за срок до 12 месеца. Освен това, работодателят може да организира обучение за професионална квалификация на наетите лица, за което също се предвиждат средства. Възможно е назначаване на ментор за наетото лице, който също получава финансова подкрепа. Правилата за прилагане на тези мерки ще бъдат уточнени в специален правилник.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил въведен с изменения през 2013 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г. Отмяната влиза в сила на 01.01.2024 г.
Чл. 36б
Член 36б от Закона за насърчаване на заетостта е новоприет с ДВ, бр. 70 от 2013 г., но е отменен с ДВ, бр. 101 от 2015 г. Това означава, че разпоредбата е била валидна за кратък период и след това е престанала да бъде в сила.
Чл. 37
Член 37 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменен през 2003 година и след това отменен през 2008 година. Този член не е в сила и не се прилага.
Чл. 38
Член 38 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 26 от 2003 г.
Чл. 39
Член 39 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 26 от 2003 година.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменен с ДВ, бр. 26 от 2003 г., но е отменен с ДВ, бр. 82 от 2023 г., като отменянето влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 41
Член 41 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменян и актуализиран няколко пъти, но е отменен с последната промяна, публикувана в Държавен вестник, бр. 82 от 2023 г. Отмяната влиза в сила от 1 януари 2024 г.
Чл. 41а
Чл. 41а, който е бил нов в ДВ, бр. 70 от 2013 г., е отменен с изменения в ДВ, бр. 82 от 2023 г., и влиза в сила от 01.01.2024 г. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до програми и мерки за преход от пасивни към активни мерки за насърчаване на заетостта.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за насърчаване на заетостта регламентира условията за изплащане на транспортни разходи на безработни лица, насочени към работа извън границите на населеното място. Безработни, насочени от Агенцията по заетостта, могат да получават месечни суми за ежедневни транспортни разходи за до 12 месеца, както и за представяне пред работодател. Освен това, безработни лица, включително младежи, завършили образованието си и ползващи социални услуги, могат да получат подобни помощи, ако работят на разстояние над 50 км от настоящия си адрес, отново за не повече от 12 месеца.
Чл. 42а
Член 42а от Закона за насърчаване на заетостта е новообразуван с Държавен вестник, брой 18 от 2006 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 101 от 2015 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е престанала да бъде приложима.
Чл. 43
Член 43 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 82 от 2023 година, и влиза в сила от 1 януари 2024 година.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за насърчаване на заетостта регламентира правото на лица, регистрирани по чл. 27, ал. 2, т. 2, да кандидатстват за финансови средства за подкрепена заетост. Това може да се осъществи за всяко безработно лице с трайни увреждания или от други уязвими групи, насочени от Агенцията по заетостта, при условие, че те са наети на несубсидирано работно място за минимум 12 месеца. Правилата за кандидатстване и предоставяне на средствата ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 43б
Агенцията по заетостта определя икономически неактивните лица въз основа на информация от чл. 7а, ал. 3. Също така, тя в партньорство с регионалните органи по заетостта осъществява контакт с тези лица, за да ги информира, консултира и насочи към самостоятелно търсене на работа или регистрация в териториално поделение на Агенцията.
Чл. 43в
Агенцията по заетостта е задължена да създаде и поддържа електронен регистър на лицата, за които се отнасят разпоредбите на чл. 43б. Регистърът съдържа информация, получена по реда на чл. 7а, ал. 3, и данни за дейности по чл. 43б, ал. 2. Информацията в регистъра не е публична и не може да бъде достъпвана съгласно Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 44
Работодателите, които осигуряват поддържане и повишаване на квалификацията на своите работници и служители, имат право да кандидатстват за финансова помощ съгласно чл. 30а, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта.
Чл. 45
Член 45 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 101 от 2015 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че работодателите, които наемат безработни лица за стажуване, могат да получат финансова подкрепа за срок до 6 месеца. За да бъде наето лице на стаж, то трябва да е придобило квалификация по съответната професия в рамките на последните 24 месеца и да няма предишен трудов стаж в тази професия.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за насърчаване на заетостта предвижда предоставяне на средства на работодатели за всяко разкрито работно място за обучение чрез работа, организирано по Закона за професионалното образование и обучение. Работодателят получава финансови средства за наето безработно лице, насочено от Агенцията по заетостта, за срок до 18 месеца. Освен това, на обучаващата институция също се предоставят средства за наетите лица по време на обучението.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда предоставяне на еднократни парични суми на безработни лица с право на парично обезщетение, които желаят да започнат собствен бизнес. Сумите се отпускат след одобряване на бизнес проект от Агенцията по заетостта. Лицата трябва да отговарят на изискванията за получаване на парично обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. Освен това, ако получателите на еднократната сума осигуряват заетост на друго безработно лице, те могат да получат допълнителни средства.
Чл. 48
Лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1, имат възможност да получат допълнителни средства под формата на кредит. Тези средства са предназначени за квалификация по предмета на стопанската дейност и/или нейното управление, в съответствие с одобрения проект.
Чл. 48а
Член 48а е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 26 от 2003 г., но е отменена с ДВ, бр. 59 от 2010 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е изключена от законодателството.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за насърчаване на заетостта регламентира предоставянето на средства на безработни лица за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие. Средствата се отпускат по одобрен бизнес проект от Агенцията по заетостта. Лицата, които са ползвали средства, могат да кандидатстват отново след три години. Освен това, на лицата, които започват дейност, могат да се предоставят допълнителни суми за професионална квалификация и за срок до 12 месеца след започването на дейността.
Чл. 49а
Член 49а от Закона за насърчаване на заетостта е нов, приет през 2003 г. и последователно допълван до 2008 г., но е отменен през 2010 г. Този член е преминал през няколко изменения, но в крайна сметка е отстранен от закона.
Чл. 49б
Член 49б от Закона за насърчаване на заетостта предвижда възможност за възстановяване на средства на лица, посочени в чл. 47 и 49, за ползвани външни консултантски услуги и/или съпътстващи услуги, съгласно чл. 30а, ал. 2. Тази разпоредба е актуализирана с изменения през 2005, 2006 и 2010 година.
Чл. 50
Работодатели-микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, могат да получат финансови средства за наемане на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта. Сумите се предоставят за срок до 24 месеца за първите пет работни места, които се разкриват.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда предоставяне на финансови средства на работодатели, които наемат безработни лица с определени характеристики. Работодателите получават субсидии за разкрити работни места, на които са наети безработни лица с непрекъсната регистрация над 6 месеца, младежи до 24 години, лица с основно и по-ниско образование или лица над 50 години. Субсидията е до 50% от разходите за заплата за период от 3 до 12 месеца. За безработни с трайни увреждания, субсидията е до 75%. При по-кратък период на заетост, сумите се намаляват пропорционално.
Чл. 52
Член 52 от Закона за насърчаване на заетостта е изменен и впоследствие отменен. Отмяната е обявена в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г., и влиза в сила на 01.01.2024 г.
Чл. 53
Член 53 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменен през 2003 г., но след това е отменен през 2015 г. Текущата правна уредба не включва този член.
Чл. 53а
Член 53а от Закона за насърчаване на заетостта е нов, но е отменен с ДВ, бр. 82 от 2023 г. и влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 54
Член 54 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 26 от 2003 година.
Чл. 55
Член 55 от Закона за насърчаване на заетостта е изменен през 2003 г. и отменен през 2023 г., с влизане в сила от 01.01.2024 г. Това означава, че разпоредбите на този член няма да бъдат приложими след посочената дата.
Чл. 55а
Чл. 55а от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил въведен с изменения през 2003 г. и последно изменен през 2015 г., е отменен с последните изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 82 от 2023 г. Отмяната влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 55б
Член 55б от Закона за насърчаване на заетостта, който е нов през 2008 г., е отменен през 2015 г. Така той вече не е в сила и не оказва влияние върху регулацията на заетостта в България.
Чл. 55в
Член 55в от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил нов през 2008 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г. Отмяната влиза в сила от 1 януари 2024 г.
Чл. 55г.
Чл. 55г. от Закона за насърчаване на заетостта предвижда субсидии за работодатели, които наемат безработни лица с основно или по-ниско образование за чиракуване. Работодателят получава финансова помощ за до 12 месеца, при условие че осигури обучение от наставник. Наставникът трябва да има минимум 5 години опит в съответната професия. При запазване на заетостта за допълнителен период, работодателят може да получи допълнителни суми. Наставникът получава заплащане за максимум 24 месеца.
Чл. 55д
Чл. 55д от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че за всяко "зелено работно място", на което е наето безработно лице, насочено от Агенцията по заетостта, работодателят получава финансови средства за периода, в който лицето е на работа. Тези средства се предоставят за срок до 12 месеца, съгласно разпоредбите на чл. 30а, ал. 2.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за насърчаване на заетостта определя условията, при които работодателите и институциите за обучение не могат да получават средства по този закон. Те не могат да получават средства, ако имат изискуеми публични задължения, задължения за неизпълнение на договори по програми, или ако са в затруднено положение. Условията за изключение от получаване на минимална помощ също са посочени, включително забрана за помощ на предприятия в определени сектори. Работодателите, които получават средства, трябва да осигурят заетост на безработни лица и да спазват условията за увеличаване на персонала. При неиспълнение на условията, работодателите възстановяват получените суми с лихва. Трудовите отношения на наетите лица подлежат на българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 57
Член 57 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменен през 2003 г. и впоследствие отменен през 2008 г. Поради това, настоящият текст на член 57 не е в сила.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за насърчаване на заетостта предвижда предоставяне на месечни средства на работодатели, които осигуряват ежедневен организиран транспорт за работници и служители, живеещи извън населеното място по месторабота, за разстояние до 100 км. Средствата се отпускат за срок до 12 месеца за едно и също лице. Глава седма от закона обхваща обучението на възрастни, валидирането на професионални знания и умения, както и професионалното ориентиране.
Чл. 58
Член 58 от Закона за насърчаване на заетостта определя задълженията на министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката. Те трябва да разработват и координират държавната политика за обучение на възрастни, да създават условия за оценка и признаване на знания и умения, придобити чрез неформално обучение, и да проучват състоянието и потребностите от обучение на възрастни.
Чл. 58а
Чл. 58а от Закона за насърчаване на заетостта определя, че обучението на възрастни включва: 1. ограмотяване; 2. придобиване на професионална квалификация; 3. усъвършенстване на ключови компетентности. Четвъртата точка, касаеща друго обучение, е отменена.
Чл. 59
Член 59 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 101 от 2015 година.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за насърчаване на заетостта определя, че дейностите, свързани с обучението на възрастни, могат да се осъществяват от различни институции, включително Агенцията по заетостта, Националната агенция за професионално образование и обучение, центровете за професионално обучение, както и от други институции, посочени в закон или в акт на Министерския съвет. Освен това, физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство, също могат да извършват тези дейности.
Чл. 60а
Член 60а от Закона за насърчаване на заетостта, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, бр. 43 от 2011 г. и е влязъл в сила на 01.07.2011 г. Този член обаче е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 82 от 2023 г., и ще влезе в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 61
Член 61 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 26 от 2008 година.
Чл. 62
Законът регламентира обучението на възрастни, което се извършва по утвърден годишен план. Обучението за придобиване на професионална квалификация се осъществява в институции, определени в Закона за професионалното образование и обучение, както и във висшите училища. Обучението за ограмотяване се организира от училища и успешното завършване води до удостоверение, утвърдено от министъра на образованието. Обучението за ключови компетентности може да бъде осъществено от регистрирани физически или юридически лица. Изборът на обучители е регулиран от правилника за прилагане на закона.
Чл. 63
Агенцията по заетостта организира обучение на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда и изискванията на работодателите. Обучението е насочено към безработни лица, лица по чл. 48 и 49, работници и служители, както и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Безработните лица се включват в обучения, предвидени в плана за действие.
Чл. 64
Член 64 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2005 година.
Чл. 65
Член 65 от Закона за насърчаване на заетостта регламентира включването на безработни лица в обучение за придобиване на професионална квалификация, което може да бъде предшествано от професионално ориентиране. Професионалното ориентиране се извършва от Агенцията по заетостта и лицензирани институции, съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на професионалното ориентиране се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за насърчаване на заетостта определя реда за финансиране на обученията, организирани от Агенцията по заетостта. Финансирането на обучения за безработни и работещи лица се извършва при условия, определени в правилника за прилагане на закона. Безработните, участващи в обучение, получават стипендии и средства за транспорт и квартира.
Чл. 66а
Чл. 66а от Закона за насърчаване на заетостта, въведен с ДВ, бр. 41 от 2022 г., регламентира валидирането на професионални знания, умения и компетентности на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта. Процесът се осъществява от институции, определени в Закона за професионалното образование и обучение, а условията и редът за финансиране на валидирането ще бъдат установени с правилника за прилагане на закона. Глава осма от закона, касаеща работата на български граждани в чужбина и чуждестранни граждани в България, е отменила предходни разпоредби, свързани със заетостта на български граждани в чужбина.
Чл. 67
Член 67 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., и влезе в сила на 21 май 2016 г.
Чл. 68
Член 68 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен, като отмяната е обнародвана в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г. и влиза в сила на 21 май 2016 г.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г. Раздел II, който се отнася до заетостта на чужденци в България, е нов, приет с ДВ, бр. 43 от 2011 г., и влиза в сила от 15.06.2011 г.
Чл. 70
Член 70 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., с влизане в сила от 21 май 2016 г.
Чл. 71
Член 71 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., в сила от 21 май 2016 г.
Чл. 72
Член 72 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2016 година, и е в сила от 21 май 2016 година.
Чл. 72а
Член 72а от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил ново въведен с ДВ, бр. 43 от 2011 г. и е влязъл в сила на 15.06.2011 г., е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., като отмяната е в сила от 21.05.2016 г.
Чл. 72б
Член 72б от Закона за насърчаване на заетостта е нов, приет с ДВ, бр. 70 от 2013 г., и е в сила от 24.12.2013 г. Той обаче е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., с влизане в сила на 21.05.2016 г.
Чл. 72в
Член 72в от Закона за насърчаване на заетостта е нов, приет с ДВ, бр. 70 от 2013 г., и влиза в сила от 24.12.2013 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., и е в сила от 21.05.2016 г.
Чл. 72г.
Член 72г. от Закона за насърчаване на заетостта е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г., и е влязъл в сила на 24 декември 2013 г. Впоследствие, този член е отменен с Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., с влизане в сила на 21 май 2016 г.
Чл. 73
Член 73 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., с влизане в сила от 21 май 2016 г.
Чл. 73а
Член 73а от Закона за насърчаване на заетостта е бил добавен с изменение в Държавен вестник, брой 43 от 2011 г. и е влязъл в сила на 15 юни 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., като отмяната е влязла в сила на 21 май 2016 г. Това означава, че разпоредбите на Чл. 73а не са в сила след посочената дата.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г. Предходната редакция на чл. 74, касаеща висококвалифицирана заетост на чужденци в България, е била в сила от 15.06.2011 г. и е била нова, обнародвана в ДВ, бр. 43 от 2011 г.
Чл. 74а
Чл. 74а от Закона за насърчаване на заетостта е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 43 от 2011 г., която влиза в сила на 15.06.2011 г. Тази разпоредба е изменяна с ДВ, бр. 70 от 2013 г. и по-късно отменена с ДВ, бр. 33 от 2016 г., като отмяната влиза в сила на 21.05.2016 г.
Чл. 74б
Член 74б от Закона за насърчаване на заетостта е бил ново въведен с ДВ, бр. 43 от 2011 г. и е влязъл в сила на 15.06.2011 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., като отмяната е влязла в сила на 21.05.2016 г.
Чл. 74в
Член 74в от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил въведен с ДВ, бр. 43 от 2011 г. и е влязъл в сила от 15.06.2011 г., е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., като отмяната е в сила от 21.05.2016 г.
Чл. 74г
Член 74г от Закона за насърчаване на заетостта е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 43 от 2011 г., като влиза в сила от 15 юни 2011 г. По-късно, в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., този член е отменен и е в сила от 21 май 2016 г.
Чл. 74д
Чл. 74д от Закона за насърчаване на заетостта, който е в сила от 15.06.2011 г. и отменен на 21.05.2016 г., определя условията и реда за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа. Глава осма "а" от закона е посветена на тези условия.
Чл. 74е
Чл. 74е от Закона за насърчаване на заетостта определя условията за регистрация на физически и юридически лица за осигуряване на временна работа. Кандидатите трябва да нямат задължения към държавата, да не са в несъстоятелност или ликвидация, да не са осъждани за умишлени престъпления, да нямат прекратена регистрация, да не са наказвани административно в последните три години, и да имат сключена групова застраховка или банкова гаранция от 200 000 лв. Също така, е необходимо да имат вътрешен правилник за дейността и да отговарят на условията през целия период на регистрация.
Чл. 74ж
Чл. 74ж от Закона за насърчаване на заетостта описва процедурата за регистрация в Агенцията по заетостта. Регистрацията се извършва след подаване на електронно заявление за вписване в регистър. Лицата, регистрирани по българското законодателство, трябва да приложат определени документи, включително застрахователни или банкови, както и правилник. Заявлението трябва да бъде подписано с електронен подпис, освен в специфични случаи. Лицата, регистрирани в чужбина, доказват необходимите обстоятелства според законодателството на съответната държава, а Агенцията проверява съдимостта на българските граждани служебно.
Чл. 74з
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или упълномощено лице трябва да се произнесе по подадените заявления и документи в срок от 14 дни. При наличие на непълноти или неточности в документите, заявителят се уведомява да ги отстрани в срок от 30 дни. Документите се считат за подадени след отстраняването на проблемите. Съветът към изпълнителния директор получава периодична информация за постъпилите заявления.
Чл. 74и
Чл. 74и от Закона за насърчаване на заетостта предвижда случаи, в които регистрацията може да бъде отказана. Отказът се основава на липсата на условия, установени в чл. 74е, ал. 2, или неприлагане на изискванията от чл. 74ж, чл. 74з, ал. 2 и чл. 74к, ал. 3. Заявителят ще бъде уведомяван за причините за отказа чрез регистъра, а отказът може да бъде обжалван съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 74к
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава удостоверение за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа, което е валидно за 5 години. Удостоверението се издава като електронен документ и се вписва в регистър. За издаването му се заплаща такса, определена от Министерския съвет. От 2024 г. удостоверението се издава по нови правила.
Чл. 74л.
Член 74л. от Закона за насърчаване на заетостта регламентира вписването на определени данни в публичната част на регистъра за предприятия, които осигуряват временна работа. Вписват се регистрационният номер, наименование на предприятието, адреси, представляващият, срок на регистрация и други обстоятелства. Предприятията са задължени да уведомяват Агенцията по заетостта за промени в данните в срок от 7 работни дни. Агенцията ежегодно проверява данните и информира Инспекцията по труда. Предприятията подават документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията до 30 юни всяка година. Националният съвет за насърчаване на заетостта ежегодно получава информация за дейността на тези предприятия.
Чл. 74м
Чл. 74м от Закона за насърчаване на заетостта определя условията за прекратяване на регистрацията на предприятия, осигуряващи временна работа. Регистрацията може да бъде прекратена по заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или оправомощено лице при определени обстоятелства, включително подаване на електронно заявление, системни нарушения на задълженията, нарушения на изискванията от закона, наличие на наказателно постановление за административно наказание, или при изтичане на срока на регистрацията. Прекратяването става чрез заличаване от регистъра.
Чл. 74н
Чл. 74н от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че предприятието, осигуряващо временна работа, е длъжно да уведомява писмено както предприятието ползвател, така и работниците и служителите, с които има сключени трудови договори, за прекратяване на регистрацията. Това уведомление трябва да бъде извършено в срок до три дни след влизането в сила на заповедта по чл. 74м, ал. 1.
Чл. 74о
Предприятията, осигуряващи временна работа, имат право да кандидатстват за удължаване на регистрацията си до три месеца преди изтичането на срока на удостоверението. Членът е нов, приет с ДВ, бр. 7 от 2012 г. и влиза в сила от 05.12.2011 г. Част от текста, касаеща изменение от 2023 г., е отменена.
Чл. 74п
Чл. 74п от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че предприятията, които осигуряват временна работа и чиято регистрация е прекратена по определени причини, могат да подадат заявление за нова регистрация след изтичане на три години от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване.
Чл. 75
Министърът на труда и социалната политика е отговорен за цялостния контрол по спазването на Закона за насърчаване на заетостта и свързаните с него нормативни актове. Специализираният контрол се осъществява от Изпълнителната агенция 'Главна инспекция по труда', която е подчинена на министъра.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за насърчаване на заетостта определя правомощията на контролни органи, които могат да извършват проверки на работни места, да изискват документи и информация от физически и юридически лица, и да получават информация директно от работниците и търсещите работа. Работодателите и други участници в трудовия процес са задължени да съдействат на контролните органи. Контролът трябва да се извършва с опазване на тайната на информацията и с проверка на сигнали за нарушения.
Чл. 77
Работодателите, работниците, организациите на работодателите и работниците, лицата, търсещи работа, и предприятията, осигуряващи временна работа, имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за нарушения на Закона за насърчаване на заетостта и международните договори за заетост, валидни за България.
Чл. 78
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" има право да прилага принудителни административни мерки, включително задължителни предписания на работодатели и длъжностни лица за преустановяване на нарушения и спиране на незаконни решения в областта на трудовата заетост. Тези мерки могат да бъдат обжалвани, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за насърчаване на заетостта, който е бил въведен с ДВ, бр. 43 от 2011 г., е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г. и е влязъл в сила на 21.05.2016 г. Този член е регламентирал определени аспекти на насърчаването на заетостта, но след отмяната му, разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила.
Чл. 78б
Член 78б от Закона за насърчаване на заетостта е бил въведен с изменения от Държавен вестник, брой 43 през 2011 г. и е влязъл в сила на 15 юни 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения от Държавен вестник, брой 33 през 2016 г., като отмяната е влязла в сила на 21 май 2016 г. Този член е част от Раздел II, който касае административнонаказателната отговорност.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда различни глобални и имуществени санкции за физически и юридически лица, които не изпълняват задължителни предписания от контролните органи. За първо нарушение глобата е между 500 и 1500 лв., а при повторно нарушение - между 1000 и 3000 лв. Работодатели, длъжностни лица и други, които пречат на контролните органи, също подлежат на санкции в същия размер. Освен това, за неизпълнение на принудителна административна мярка, глобата е до 1000 лв., а при повторно неизпълнение - до 2000 лв. Непрекратяване на регистрацията на безработно лице, при наличие на основания, води до глоба от 200 до 500 лв.
Чл. 80
Член 80 от Закона за насърчаване на заетостта е отменен с Държавен вестник, брой 81 от 2004 г., и влиза в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 81
На физически и юридически лица, които извършват посредническа дейност без регистрация или без уведомяване, се налагат следните глоба: 5000 лв. за първо нарушение, 5000 до 10000 лв. за повторно нарушение и 10000 до 20000 лв. за всяко следващо нарушение. За лица, които извършват посредническа дейност в нарушение на изискванията, глобите са между 1000 и 2500 лв. за първо нарушение и между 2500 и 5000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 81а
Законът предвижда глоби за предприятия, които осигуряват временна работа без регистрация. Първоначалната глоба е 5000 лв., при повторно нарушение тя нараства до 10 000 лв., а за всяко следващо нарушение глобата е между 10 000 и 20 000 лв. Ако предприятието нарушава изискванията на глава осма "а", глобите варират от 1000 до 2500 лв. за първо нарушение и от 2500 до 5000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 82
Член 82 от Закона за насърчаване на заетостта е бил изменян и допълван няколко пъти, но в крайна сметка е отменен с изменения, влезли в сила на 21.05.2016 г. Последните изменения са публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г.
Чл. 82а
Член 82а от Закона за насърчаване на заетостта е въведен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 43 от 2011 г. и е влязъл в сила на 15 юни 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с нови изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 33 от 2016 г., с влизане в сила на 21 май 2016 г.
Чл. 83
Работодател, който извърши масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичането на срока по чл. 24, ал. 1, подлежи на глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. за всеки уволнен работник.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда наказания за работодатели, безработни лица, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", лицензирани институции и обучаващи институции, които не използват целевите средства по предназначение. Наказанията включват глоба или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за насърчаване на заетостта описва процедурата за установяване на административни нарушения. Нарушенията се удостоверяват с актове от държавни контролни органи. Актът се връчва на нарушителя лично или по пощата, а ако не може да бъде намерен, се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на органа. Актът се счита за връчен след 7 дни от обявяването. Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган или упълномощени лица. Процедурите за установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват Закона за административните нарушения и наказания. Събраните глоби и санкции се администрират от Министерството на труда и социалната политика.
Чл. 86 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за насърчаване на заетостта регламентира условията за регистрация и определение на безработни лица, продължително безработни, икономически неактивни лица и трудови ресурси. Контролните органи уведомяват прокуратурата при установяване на закононарушения, свързани с престъпления. Законът също така определя понятия като "подходяща работа", "групи в неравностойно положение на пазара на труда" и "социални партньори". Включва и разпоредби за финансиране на обучения и насърчаване на заетостта, както и за взаимодействие с Европейското законодателство.
§ 1
Законът определя термини и категории свързани със заетостта и безработицата, включително определения за "безработен", "икономически неактивни лица", "подходяща работа", "групи в неравностойно положение на пазара на труда", "трудови ресурси" и "социални партньори". Също така, законът описва различни видове заетост, включително "сезонна заетост" и "подкрепена заетост", както и услуги, свързани с трудовата заетост и обучение. Специфицират се и правата и задълженията на различните участници на пазара на труда.
§2
Агенция по заетостта, създадена с този закон, замества Националната служба по заетостта и поема нейните активи и пасиви. Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Националната служба по заетостта ще бъдат регулирани съгласно условията на член 123 от Кодекса на труда.
§5
С §5 от Закона за насърчаване на заетостта се отменят определени разпоредби от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, включително чл. 1-24, чл. 48-115, както и допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на стария закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 120 от 1997 г. и изменян в последствие до 2001 г.
§6
Параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта регламентира условията за валидност на удостоверенията за посредническа дейност. Издадените удостоверения запазват срока на действието си, а след изтичането му физическите и юридическите лица трябва да подадат заявление по реда на новия закон. Освен това, тези, които вече имат разрешение, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок от 3 месеца след влизането на закона в сила.
§ 7
С измененията в Закона за чужденците в Република България се уточняват условията за работа и пребиваване на чужденци. В чл. 24 се добавят нови изисквания за разрешение за работа и свободна практика от Министерството на труда и социалната политика. Създава се и нова точка относно дейности с нестопанска цел, за които е необходимо разрешение от Министерството на правосъдието. Чл. 24а определя условията и реда за издаване на разрешение за продължително пребиваване за дейност на свободна практика. Чужденците, отговарящи на определени изисквания, могат да бъдат освободени от необходимостта от разрешение, ако това е предвидено в международен договор. Допълнителните разпоредби уточняват понятието за "дейност на свободна практика".
§7а
Параграф §7а от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че за периода до 31 декември 2012 г. вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6, за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта, се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност. Размерът на тези средства е 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.
§ 8
Министерският съвет е задължен да приеме правилник за прилагане на закона в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Нормативните актове, свързани с отменените разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, остават в сила, освен ако не противоречат на новия закон.
§9
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от 1 януари 2002 г. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 декември 2001 г. и е официално подпечатан. В допълнение, съществуват преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2005 г.
Параграф §24
В параграф §24 от закона се предвижда замяна на термина "Кодекса за задължително обществено осигуряване" с "Кодекса за социално осигуряване". Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Закона за насърчаване на заетостта, които влизат в сила от 01.01.2007 г., след обнародването им в Държавен вестник, брой 18 от 2006 г.
§ 22 от Закона за насърчаване на заетостта
Разпоредбите на § 2, § 4, т. 1 и т. 2, буква "а" и § 17 от Закона за насърчаване на заетостта влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
§86
Въвеждат се изменения в Закона за насърчаване на заетостта, като навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тези изменения се отнасят за текстовете на закона, обнародван през 2001 г. и последните му изменения до 2006 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Разпоредбите, свързани с отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред" и изменения в термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 - от деня на обнародването на кодекса.
§ 48
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на § 47, т. 6, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили, които влизат в сила от 01.01.2008 г.
§ 77
Законът влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила след различни срокове. Някои разпоредби влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник", а други - 6 месеца след това. Последните изменения и допълнения на закона са обнародвани през 2023 г. и ще влязат в сила на 01.01.2024 г.
§ 71
Параграф 71 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че досегашните членове на Националния съвет за насърчаване на заетостта, определени от Министерския съвет, ще запазят правата си до момента на определяне на новите държавни институции, които ще имат представители в съвета.
§72
Параграф §72 предвижда, че наредбата за условията и реда за финансиране на обучението за придобиване на професионална квалификация и мотивационното обучение, организирани от Агенцията по заетостта, остава в сила до момента, в който правилникът за прилагане на закона бъде актуализиран в съответствие с новия закон. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2008 г., и влизат в сила от 01.01.2009 г.
§ 8
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила на 1 януари 2009 г. с изключения: параграф 4, точки 30 и 39 влизат в сила от 1 април 2009 г., а точка 40 от същия параграф влиза в сила от 1 юли 2009 г. Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и влиза в сила от 2 юни 2009 г.
Параграф §96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г.; параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г.; параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
§36
В параграф §36 от Закона за насърчаване на заетостта се предвиждат изменения, при които термините "министъра на образованието и науката", "заместник-министър на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят с "министъра на образованието, младежта и науката", "заместник-министър на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
§ 48
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.
§10 от Закона за насърчаване на заетостта
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от 1 юли 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на параграфи 32, 33, 36 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. Преходни и заключителни разпоредби са включени в Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, обнародван в Държавен вестник, брой 43 от 2011 г. и в сила от 15 юни 2011 г.
§17
Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" става правоприемник на Българо-германските центрове за професионално обучение в Пазарджик, Плевен и Стара Загора, както и на центровете в Смолян и Царево. То поема правата и задълженията, имуществото, активите и пасивите на тези центрове към датата на влизане в сила на закона. Трудовите правоотношения на директорите и служителите в тези центрове ще се уреждат по реда на Кодекса на труда.
§21
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила на 15 юни 2011 г., с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 юли 2011 г., и § 16, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в Държавен вестник, бр. 7 от 2012 г.
Параграф 31
Параграф 31 от преходните и заключителни разпоредби указва, че параграфи 5 и 30, точки 1, 6-10, 12 и 14 влизат в сила от 5 декември 2011 г. Също така, в текста се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за младостта, които влизат в сила на 02.08.2013 г.
§39
В параграф 39 от Закона за насърчаване на заетостта се предвиждат изменения на наименованията на длъжности и институции, свързани с образованието. Конкретно, изразите "министъра на образованието, младежта и науката", "заместник-министър на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" ще бъдат заменени с "министъра на образованието и науката", "заместник-министър на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката".
§ 55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, обнародван в брой 70 от 2013 година.
§ 25
Параграф 25 от Закона за насърчаване на заетостта определя влизането в сила на различни разпоредби. Член 14, § 20, т. 2 и 3, § 21, т. 1, 3, 4 и 7, § 22 и 23 влизат в сила от 24 декември 2013 г. Други разпоредби от § 21, т. 6, 8, 9, буква "б", 10, буква "а" и 11 ще влязат в сила след решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на Шенгенското законодателство от страна на България.
§13
Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Наредбата е публикувана в Държавен вестник и е подлагана на изменения в различни години.
§15
Агенцията по заетостта има задължението да подновява удостоверенията за посредническа дейност по наемане на работа. За целта, регистрираните лица трябва да подадат писмено заявление в срок до три месеца преди изтичането на валидността на удостоверението.
§ 17
Параграф 17 от закона указва, че параграф 3, точка 2 и параграф 11 влизат в сила три месеца след влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2015 г. и влизат в сила от 17.07.2015 г.
§30
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, в преходните и заключителни разпоредби се упоменава, че законът за предучилищното и училищното образование е обнародван в "Държавен вестник", брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 - един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г.
§50 от Закона за насърчаване на заетостта
Параграф §50 от Закона за насърчаване на заетостта указва, че разпоредбата на чл. 51 ще бъде в сила за периода на действие на Регламент (ЕС) № 651/2014, както и за сроковете на действие на всички регламенти, които го изменят, допълват или заменят. Кодексът за застраховането е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2015 г. и влиза в сила от 01.01.2016 г.
§50
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят данни на Информационния център, а Информационният център предоставя данни обратно на тези институции.
§8
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила на 21 май 2016 г., с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила на 1 януари 2017 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2016 г. и влиза в сила на 01.08.2016 г.
§ 86
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от 1 август 2016 г. В допълнение, се представят преходни и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§68
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г. и влиза в сила от 23.05.2018 г.
§ 8 от Закона за насърчаване на заетостта
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 7, който влиза в сила от деня на обнародването му. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги указват, че законът е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влиза в сила от 01.07.2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, брой 101 от 2019 г.
§41
Разпоредбите на различни закони, включително Закона за здравето и Закона за насърчаване на заетостта, се прилагат за социалните и интегрираните здравно-социални услуги, касаещи домовете за деца и пълнолетни лица с увреждания, до закриването на тези институции. Специфични членове от Закона за здравето и Закона за семейни помощи за деца остават в сила за децата, настанени в домовете за медико-социални грижи. Разпоредбите относно данъците върху доходите също важат за дарения в полза на тези домове до тяхното закриване.
§ 45
Законът за насърчаване на заетостта влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби, включително тези свързани с домове за медико-социални грижи за деца, влизат в сила от 1 януари 2021 г., а други от 1 януари 2019 г. Има и разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§56
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, обнародван в брой 21 от 2021 година.
§ 38
Параграф 38 от закона определя условията за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 1 влиза в сила след решение на Съвета за привеждане в действие на разпоредбите от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система в България и Румъния. Параграфи 8-12, 15-22, 28, 31, § 34, т. 1, букви 'а' и 'б', § 35 и 36 влизат в сила от 1 юни 2021 г. Параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за насърчаване на заетостта са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2022 г. и влизат в сила от 03.06.2022 г.
§24
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Измененията и допълненията към Закона за насърчаване на заетостта са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2024 г.
§35
Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" се преобразува чрез вливането му в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи. Центърът става правоприемник на активите и задълженията на бившето предприятие. Министерският съвет е отговорен за вътрешнокомпенсирани промени в Министерството на труда и социалната политика, а министърът утвърдява изменения в правилниците на съответните институции. Трудовите правоотношения на служителите се уреждат по Кодекса на труда, а имуществото на бившето предприятие се предоставя на новия център.
§36
Отпускането на средствата по Закона за насърчаване на заетостта, реализирани като мерки под формата на схеми за минимална помощ, се извършва в сроковете на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013. Средствата по чл. 51 се отпускат в сроковете на действие на Регламент (ЕС) № 651/2014.
§38
Параграф 38 от закона предвижда, че удостоверенията за регистрация на предприятия, които предлагат временна работа, издадени от министъра на труда и социалната политика преди влизането в сила на закона, ще запазят действието си за срока, за който са били издадени.
§ 13
Параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта определя, че процедурата за регистрация на лицата и предприятията, осигуряващи временна работа, които са подали заявления преди влизането в сила на закона, ще бъде завършена по досегашния ред. Издадените удостоверения за регистрация ще бъдат служебно вписани от Агенцията по заетостта в съответния регистър.
Параграф §14
В срок до три месеца от влизането в сила на Закона за насърчаване на заетостта, Агенцията по заетостта е задължена да впише служебно информацията и документите на лицата и предприятията, които са регистрирани по досегашния ред и чиято регистрация не е прекратена, в новия регистър. Освен това, Агенцията ще изиска актуален електронен адрес от тези лица и предприятия, за да им предостави достъп до регистъра, в съответствие с административните процедури.
§15
Удостоверенията за регистрация на предприятията, осигуряващи временна работа, и лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до изтичането на техния срок. Удостоверението за регистрация на предприятието, издадено преди закона, се връща в Агенцията по заетостта, ако в посочения срок е издадена заповед по чл. 74м, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.
§16
Параграф §16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че в тримесечен срок от влизането в сила на закона, при изгубване или повреждане на удостоверението за регистрация на предприятие, осигуряващо временна работа, може да се издаде дубликат след подаване на заявление и заплащане на такса. Заявлението се подава по реда на чл. 74ж, ал. 1. Приложенията към чл. 74ж и чл. 74к описват допълнителни условия и изменения, свързани с регистрацията и удостоверението.
