НАРЕДБА ЗА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ КОМАНДИРОВКИ В ЧУЖБИНА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 44 ОТ 2001 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за дългосрочно командироване на служители в български държавни училища и културни институти в чужбина, както и на български преподаватели в чуждестранни учебни заведения. Включва и служители от Центъра на промишлеността в Москва и представители на Народното събрание към Европейския парламент. Освен това, наредбата позволява командироване на служители от други бюджетни организации, извън случаите по Закона за дипломатическата служба.
Чл. 2
Служителите могат да бъдат командировани за срок не по-малък от една година с предварително писмено съгласие. Ръководителят на изпращащата администрация има право да прекрати командировката едностранно преди изтичането на срока, ако интересите на работата налагат това. Освен това, ако служителите не изпълняват задълженията си, ръководителят може да прекрати командировката по своя преценка.
Чл. 3
Наредбата не се прилага за местни лица, които са сключили договор за работа в български училища или културни институти в чужбина на бюджетна издръжка, както и за Центъра на промишлеността на Република България в Москва. Тяхното правно положение се определя от законодателството на приемащата държава, освен ако то не допуска прилагане на българското законодателство. Договорите с тези лица се сключват след писмено разрешение на ръководителя на изпращащата администрация, въз основа на мотивиран доклад.
Чл. 4 (Отм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г.)
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, изменена през 2001 и 2005 г., съдържа общи разпоредби, които уреждат условията и изискванията за командироване на служители в чужбина за продължителен период. Глава втора представя общите положения, които са в сила от 01.08.2008 г. и определят основните принципи и правила за дългосрочните командировки.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е бил допълнен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 44 от 2001 г., но впоследствие е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г.
Чл. 6
Член 6 от Наредба за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина определя задълженията на командированите служители и техните семейства. Те трябва да съдействат за утвърждаване авторитета на Република България, да спазват законите и обичаите на приемащата държава, да не извършват действия, които биха накърнили доброто име на страната, и да се грижат за имотите на Република България. Освен това, служителите следва да изпълняват указанията на ръководителя на изпращащата администрация в своята дейност.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е бил допълнен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 43 от 2005 г., с дата на влизане в сила 20.05.2005 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2008 г., с дата на влизане в сила 01.08.2008 г.
Чл. 9
Член 9 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 70 от 2008 г. Отмяната влиза в сила от 1 август 2008 г.
Чл. 10
Член 10 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина регламентира издаването на заповеди за командироване и прекратяване на командировките на служители от министерства и административни структури. Заповедта за командироване се издава от ръководителя на изпращащата администрация, а заповедта за прекратяване се издава от съответния министър или ръководител. Средствата за издръжка на командирования в чужбина са за сметка на изпращащата администрация.
Чл. 10а
Член 10а от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е новоприет с ДВ, бр. 44 от 2001 г., но е отменен с ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г. Този член е имал значение за регулиране на условията и реда за командировки в чужбина, но след отмяната му, той вече не е в сила.
Чл. 11
Командированите лица трябва да отговарят на следните условия: да са български граждани, да притежават необходимите професионални умения и езикова квалификация, свързани със спецификата на приемащата държава и характера на задачите, и здравословното им състояние да позволява изпълнението на задачите в приемащата държава.
Чл. 12
Заповедта за командировка определя важните условия за изпълнение на задачите в чужбина и трябва да съдържа лични данни на командированото лице, местоназначение, цел на командировката, дати на началото и края, брой дни за пътуване, финансови условия и специфични права и задължения на командирования.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 70 от 2008 г., и влезе в сила на 1 август 2008 г.
Чл. 13а
Чл. 13а от наредбата уточнява, че общите разпоредби в главата се прилагат, освен ако в глава трета не е указано друго. Раздел III от наредбата се отнася до финансовите условия, като преди това е била обозначена като глава III в предишната версия на наредбата.
Чл. 14
Служителите, които са в командировка в чужбина, получават освен основното си възнаграждение и командировъчни пари в чужда валута. Тази разпоредба е актуализирана с изменения през 2008 г. и влиза в сила от 01.08.2008 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата определя как се изчисляват командировъчните пари за служители, командировани в чужбина. Размерът на командировъчните пари се основава на базисен размер за съответната държава, в зависимост от задачите и категорията на служителя. Освен това, за всяко дете до 18-годишна възраст, което е с командирования, се добавят 8% от базисния размер, а за неработещ съпруг - 16%.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина урежда условията за изплащане на командировъчни пари. Те се изплащат ежемесечно от началото на командировката до края, включително дните за пътуване. При отсъствие на служителя от приемащата държава в работни дни, командировъчните пари не се изплащат, освен в определени случаи. Размерът на сумите за непълен месец се изчислява на база календарните дни, а за дните на пътуване не се изплащат квартирни пари. Служителят може да получи аванс до 50% от командировъчните пари за един месец.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина определя условията за изплащане на командировъчни пари при заболяване. При временна неработоспособност, командировъчните пари се изплащат за срок до 90 дни, като размерът е 80% при заболяване в приемащата държава и 30% при заболяване в България. След изтичане на този срок, командировката се прекратява. Освен това, дългосрочната командировка се прекратява и при отпуск поради бременност и раждане, считано от началната дата на отпуска.
Чл. 18
Член 18 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина задължава командирования да уведомява предварително изпращащата администрация за пребиваването на членове на семейството му в приемащата държава. Уведомлението трябва да бъде направено за срок, не по-малък от предвидения в чл. 25в, ал. 1 - 6. Всяка промяна в обстоятелствата също трябва да бъде съобщавана. Освен това, командированият е длъжен да попълва ежемесечна декларация относно броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали в приемащата държава.
Чл. 19
Наредбата регламентира условията за поемане на пътни разходи на командировани служители от изпращащата администрация. Разходите се поемат при първото пътуване до местоназначението, окончателното завръщане, смъртни случаи на близки, служебни пътувания до България, евакуации и при ползване на платен отпуск. Пътуването се извършва основно със самолет икономична класа, но може да бъде и с други превозни средства при икономическа изгода. Членовете на семейството на командирования могат да получат пътни разходи, ако пребивават с него определен период. При пътуване с лично превозно средство се изплащат пътни пари в процент от цената на самолетен билет.
Чл. 20
Наредбата регулира условията и правата на служителите при командировки в чужбина. Чл. 20 определя, че при командировка извън населеното място, служителите имат право на пътни и квартирни разходи, както и на допълнителни дневни пари в размер на 50% от определените за съответната държава. При командировки в трети държави, правата на служителите се определят съгласно Наредбата за служебните командировки. Командироването се извършва от ръководителя на администрацията. При служебно пътуване до България за до 14 дни, служителите получават командировъчни пари и, ако е необходимо, пътни и квартирни разходи.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина указва, че при ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на българското законодателство. По време на отпуск не се изплащат командировъчни пари, освен в случаите, предвидени в чл. 17 от същата наредба.
Чл. 22
Наредбата регулира условията за настаняване на служители, командировани в чужбина, от изпращащата администрация. Тя е задължена да осигури подходящо жилище или средства за наем, а при наемане на жилище се назначава комисия за оценка на условията. Служителят внася гаранция за евентуални задължения, а разходите за наем, инсталационни такси и комунално-битови услуги се покриват от изпращащата администрация. Служителят е длъжен да заплаща сметките за услуги и да осигури документ за липса на задължения при напускане на жилището. Разходите за подобрения и освежаване на жилището са за сметка на служителите, ако са одобрени от ръководителя на представителството.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина определя условията за заплащане на разходи по пренасянето на личен непридружаван багаж. Изпращащата администрация покрива разходите за до 200 кг багаж в началото и в края на командировката, при представяне на разходооправдателни документи. За пренасяне на багаж извън тези случаи, се заплащат разходи до размера на цената на 100 кг въздушно карго. Всички разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка и други подобни, се поемат от командирования.
Чл. 24
При смъртен случай на командирован служител, всички разходи, свързани с това, включително транспортирането на тялото до Република България и разходите за транспортиране на членове на семейството, които са живели с него в чужбина, се поемат от изпращащата администрация.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата регламентира разходите за медицинско обслужване и здравно осигуряване на командировани служители и техните семейства. Разходите се поемат в зависимост от приемащата държава и могат да достигнат до 50% от базисния размер за 30 дни. За държави от ЕС, ЕИП и Швейцария, разходите са до 30%, а за САЩ - до 62%. Командированите лица трябва да представят разходооправдателни документи. Има възможност за сключване на медицински осигуровки в приемащата държава. Средствата могат да се кумулират в рамките на семейството, а с разрешение на ръководителя на администрацията, могат да се поемат и разходи над лимита за неотложна медицинска помощ.
Чл. 25а
При първоначално заминаване и завръщане, както и в определени случаи, изпращащата администрация е длъжна да поеме задължителната медицинска застраховка за дните на пътуване в полза на командирования служител.
Чл. 25б
Чл. 25б от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина предвижда, че изпращащата администрация е задължена да изплаща допълнителни командировъчни пари на командированите служители за покриване на разходите за основно или средно образование на техните деца. Размерът на тези пари е до 150% от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава. Изплащането става след представяне на разходооправдателни документи и удостоверение за записване в клас. Ако детето повтори годината, разходите са за сметка на служителя.
Чл. 25в
Членовете на семейството на командирован служител имат право на ползване на определени привилегии, ако пребивават с него в приемащата държава за срок, не по-малък от половината от срока на командировката. Това важи и за деца, родени по време на командировката, както и за съпрузите, които сключват брак след началото на командировката. Децата, навършващи 18 и 25 години по време на командировката, също могат да ползват правата, при условие че продължават да учат в приемащата държава. При неизпълнение на изискванията за срока на пребиваване, командированият служител е длъжен да възстанови получените средства за членовете на семейството, освен в определени случаи.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата предвижда, че при продължаваща повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в приемащата държава, министърът на външните работи, в съгласие с министъра на финансите, може да предложи на Министерския съвет да разреши временно изплащане на сума, не по-малка от 15% от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава. Наредбата урежда също финансовите условия за дългосрочно командироване на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната в международни организации и инициативи извън територията на страната.
Чл. 27
Член 27 от наредбата, който е бил изменен през 2010 г. и впоследствие отменен през 2015 г., не е в сила от 2 юни 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с дългосрочните командировки, които са били регулирани от този член, вече не се прилагат.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 40 от 2015 г., като отменянето влиза в сила от 02.06.2015 г.
Чл. 29
Член 29 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2015 г., и влиза в сила от 02.06.2015 г.
Чл. 30
Член 30 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 80 от 2022 г. Отменянето влиза в сила от 01.10.2022 г.
Чл. 30а
Чл. 30а от Наредбата, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 68 от 2020 г. и влиза в сила на 31.07.2020 г. Въпреки това, той е отменен с наредба, публикувана в Държавен вестник, брой 80 от 2022 г., с влизане в сила от 01.10.2022 г.
Чл. 30б
Член 30б от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, който е нов и е влязъл в сила на 31.07.2020 г., е отменен с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 80 от 2022 г., като отменената разпоредба е в сила от 01.10.2022 г.
Чл. 30в
Чл. 30в от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е нова разпоредба, която е влязла в сила на 31 юли 2020 г. и е отменена с изменения от 1 октомври 2022 г. в ДВ, бр. 80 от 2022 г.
Чл. 31
Член 31 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 80 от 2022 г., в сила от 01.10.2022 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е бил изменян и допълван многократно, като последното изменение е извършено през 2022 г., когато разпоредбата е отменена и е влязла в сила от 01.10.2022 г. Предишните изменения са влизали в сила на различни дати, последното преди отмяната е било през 2015 г.
Чл. 33
Член 33 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е бил изменян няколко пъти, като последното изменение е направено с ДВ, бр. 40 от 2015 г., но той беше отменен с ДВ, бр. 80 от 2022 г., в сила от 01.10.2022 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2022 година, като изменението влиза в сила от 1 октомври 2022 година.
Чл. 35
Член 35 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 80 от 2022 година, с в сила от 01.10.2022 г. Раздел II от наредбата обхваща дългосрочното командироване на служители в българските държавни средни училища в чужбина и на български преподаватели в чуждестранни училища и университети.
Чл. 36
Наредбата определя условията за командироване на служители в българските държавни средни училища и преподаватели в чуждестранни образователни институции. Служителите в средните училища се командироват от министъра на образованието, докато преподавателите в чуждестранни училища се командироват от директорите на училищата или ректорите на висшите учебни заведения. Командироването се извършва в съответствие с българското законодателство и спогодби с приемащите страни.
Чл. 37
Член 37 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е бил изменян и допълван многократно през годините, с последна отмяна, която влиза в сила на 05.08.2022 г. Измененията са направени през 2005, 2009, 2013 и 2019 г. С последното изменение, членът е отменен.
Чл. 38
Заповедта за командировка, съгласно Чл. 38 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, трябва да включва данните, посочени в Чл. 12 от същата наредба. Тези данни са важни за правилното документиране на командировката.
Чл. 39
Командировъчните пари се определят на база базисния размер за съответната държава и длъжността на служителя. Изплащането им става по реда на чл. 16, като по време на отпуск не се изплащат, освен при временна неработоспособност. При служебно пътуване до България до 14 дни в рамките на година, командировъчните пари се заплащат по реда на чл. 20, ал. 6, а пътуването се удостоверява с документ от ръководителя на институцията.
Чл. 40
Член 40 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина предвижда, че разходите за издръжка, медицинско обслужване и обучение на членовете на семейството, които живеят заедно с командирования, са за сметка на командирования. Това означава, че тези разходи не се поемат от работодателя, а остават изцяло в тежест на лицето, което е в командировка.
Чл. 41
Чл. 41 определя условията за поемане на пътни разходи на командированите лица. Разходите се поемат от изпращащата администрация в определени случаи, включително в началото и в края на учебната година. При пътуване с личен автомобил, командированите получават пътни пари, изчислени на база на цената на самолетен билет икономична класа. Пътни пари се изплащат и за членове на семейството, пътуващи с командированите. Изпращащата администрация покрива и разходите за визи, ако е необходимо.
Чл. 42
Изпращащата администрация осигурява допълнителни 30% от дневните командировъчни пари за наем на жилище на командированите служители, когато приемащата страна не осигурява такова. Размерът на средствата за наем не може да надвишава определения в приложение № 3.
Чл. 43
При смъртен случай на командирован служител, всички разходи, свързани с него, включително транспортните разходи за връщане в Република България на служителя и на членове на семейството му, които са живели с него в чужбина, се поемат от изпращащата администрация.
Чл. 44
Командированите служители в ЕС, ЕИП или Швейцария ползват местни здравни услуги чрез формуляр S1/S072. При командировки извън тези страни, изпращащата администрация покрива разходите за медицинска застраховка, която включва прегледи, болничен престой, лечение на заболявания, репатриране по болест и дентално лечение, с изключение на зъбни протези и специални материали.
Чл. 45
Командированите служители по чл. 36, ал. 1 и 2 имат право на получаване на сума, която се определя съгласно условията и реда, посочени в чл. 26 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Изменението е в сила от 05.08.2022 г.
Чл. 46
Разпоредбите на този раздел се отнасят за българските преподаватели в чуждестранни училища и висши училища, освен ако не е уговорено друго с приемащата страна. Служителите получават разлика до размера на командировъчните пари, ако възнаграждението от приемащата страна е по-ниско от установения размер.
Чл. 47
Служителите в българските културни институти в чужбина, които са на бюджетна издръжка, се командироват от министъра на културата. Командироването и дейността на тези служители трябва да се извършват в съответствие с българското законодателство и спогодбите със съответните държави.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредбата предвижда възможността министърът на културата да сключи срочен трудов договор с член на семейството на командирован служител, който живее с него в приемащата държава. Тази мярка е допустима при необходимост и членът на семейството може да бъде командирован в същия културен институт. В случай на прекратяване на командировката на основния служител, командировката на член на семейството също се прекратява автоматично.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина определя задълженията на изпращащата администрация и командирования служител относно осигуряването на жилище. Администрацията е длъжна да предостави подходящо жилище, а размерът на наема се определя по приложение № 3. Командированият служител заплаща сметките за телефон и комунални услуги, а при липса на измервателни уреди, заплаща определена сума. Жилището и обзавеждането се предават с инвентарен опис, а щетите от лошо стопанисване се поемат от служителя. При напускане на жилището, служителят трябва да получи документ от наемодателя за липсата на задължения.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина регламентира, че при командироване на служители в българските културни институти в чужбина се прилагат определени членове от наредбата, включително чл. 12, 15, 16, 19, 20, чл. 22, ал. 4, 5 и 6, 24, 25, 25а, 25б, 25в и 26. Раздел IV от наредбата се отнася до дългосрочното командироване на служители в Центъра на промишлеността на Република България в Москва.
Чл. 51
Чл. 51 от наредбата определя условията за командироване на служители в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Русия. Командировките се осъществяват от министъра на икономиката и индустрията, а командировъчните пари се определят по базисен размер и се изплащат съгласно установените правила. Раздел V от наредбата се отнася до дългосрочното командироване на представител на Народното събрание на България към Европейския парламент.
Чл. 52
Чл. 52 от наредбата определя условията за командироване на представителя на Народното събрание на Република България към Европейския парламент, което се извършва от председателя на Народното събрание. Командировъчните пари се определят по базисен размер и се изплащат в съответствие с определените правила. Нови разпоредби за дългосрочно командироване на представители на Министерството на финансите в международни организации също са включени в наредбата.
Чл. 53
Наредбата регулира условията и реда за дългосрочни командировки на служители в чужбина, включително командировъчни пари, определени по базисен размер и съобразно длъжността. Представителите на Министерството на финансите към международни организации се командироват от министъра на финансите. В наредбата се определят и правата на членовете на семейството на командированите служители, както и минималните изисквания за жилищна площ и обзавеждане. За неуредените случаи се прилага българското законодателство и международните договори, по които България е страна.
§1
Наредбата определя термини, свързани с дългосрочните командировки в чужбина. "Местни лица" включват граждани на приемащата държава и законно пребиваващи български и чуждестранни граждани. "Изпращаща администрация" е администрацията, която командирова служител. Членовете на семейството на командирования служител включват съпруг/съпруга, деца до 18 години, деца над 18 години с трайна нетрудоспособност и деца до 25 години, ако учат. Деца, които са сключили брак, не се считат за членове на семейството. Неработещият съпруг е съпруг, който не работи в приемащата държава.
§3
Параграф §3 определя, че изпълнението на наредбата е възложено на четирима министри: министъра на образованието и науката, министъра на културата, министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията. Втората част от параграфа е отменена. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 236 от 3 септември 2004 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет.
§ 3
Параграф 3 от преходните разпоредби указва, че § 1 влиза в сила от 1 септември 2004 г., а § 2 - от деня на обнародването на постановлението в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 252 от 20 септември 2004 г. за изменение и допълнение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, което е обнародвано в "Държавен вестник", брой 86 от 2004 г. и влиза в сила от 01.10.2004 г.
§7
Параграф §7 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 октомври 2004 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 85 от 12 май 2005 г. изменят и допълват Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и на служители в други бюджетни организации. Тези изменения влизат в сила от 20 май 2005 г.
§ 33
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 12, 13, 17 и 18 влизат в сила от 1 януари 2006 г., а параграфи 9, т. 2 и 3 - от 1 януари 2007 г.
§34
Параграф 34 от наредбата задължава министерствата и ведомствата на бюджетна издръжка да предвидят в бюджетите си необходимите средства за командировки, произтичащи от измененията на наредбата, в съответствие с изискванията и сроковете на бюджетната процедура. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 128 от 27 юни 2005 г., което изменя и допълва наредбата, влизаща в сила от 5 юли 2005 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Постановление № 206
Параграф §2 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 206 от 27 септември 2005 г., което е обнародвано в "Държавен вестник", брой 78 от 2005 г. и влиза в сила от 1 октомври 2005 г.
§2
В Параграф §2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката, с новите наименования, включващи Министерството на икономиката и енергетиката. Това изменение се отнася за конкретни нормативни актове на Министерския съвет.
§24
Параграф §24 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че министърът на финансите е отговорен за извършването на необходимите промени в бюджетите на съответните администрации, свързани със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.
§26
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила от 1 октомври 2005 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 15 от 31 януари 2006 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр. 14 от 2006 г., влизат в сила от 14 февруари 2006 г.
§7
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина се предвижда замяна на изразите "министърът на културата и туризма" с "министърът на културата". Тази промяна е част от измененията в Наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., и цели актуализиране на терминологията в документа.
§23
Параграф 23 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 334 от 28 декември 2007 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в "Държавен вестник", брой 3 от 2008 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§3 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина и Заключителни разпоредби към Постановление № 188
Параграф §3 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 188 от 1 август 2008 г. касаят приемането на Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, която влиза в сила на 1 август 2008 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Постановление № 134
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила на 1 август 2008 г. Заключителните разпоредби относно Постановление № 134 от 29 май 2009 г. предвиждат допълнения на нормативни актове на Министерския съвет, като влизат в сила на 1 януари 2009 г.
§4 от Наредба за дългосрочните командировки в чужбина
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за дългосрочните командировки в чужбина постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2009 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 231 от 25 септември 2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, свързани с устройствените правила на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, също са важни и обнародвани в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., с последващи поправки и изменения.
§ 94
Параграф §94 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е изменен и отменен с Решение на ВАС, като част от него влиза в сила от 01.11.2009 г. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Постановление № 46 от 22 март 2010 г. за приемане на правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в "Държавен вестник" бр. 25 от 2010 г. и влизат в сила от 30.03.2010 г.
§6
Параграф §6 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби към Постановление № 21 от 31 януари 2013 г. за изменение на същата наредба, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., обнародвани в 'Държавен вестник', брой 13 от 2013 г., влизат в сила от 01.01.2013 г.
§4 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина
Параграф §4 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г. Освен това, в преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 142 от 8 юли 2013 г. относно устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта се отбелязва, че то е обнародвано в Държавен вестник, брой 62 от 2013 г. и влиза в сила от 3 юли 2013 г.
§50
В параграф §50 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., се предвижда замяна на термина "образованието, младежта и науката" с "образованието и науката". Това изменение е част от последните изменения и допълнения на наредбата, които са публикувани в Държавен вестник.
§91
Параграф §91 определя, че постановлението влиза в сила от 3 юли 2013 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 207 от 12 септември 2013 г. за допълнение на наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2013 г. и влизат в сила от 20 септември 2013 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Постановление № 119
Параграф §2 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 119 от 14 май 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., обнародвани в "Държавен вестник", брой 36 от 2015 г., влизат в сила от 19 май 2015 г.
§4
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 129 от 27 май 2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет са обнародвани в "Държавен вестник", брой 40 от 2015 г. и влизат в сила от 01.07.2015 г.
§7
Параграф §7 от наредбата указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени точки, които влизат в сила от 1 юли 2015 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 180 от 16 юли 2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в "Държавен вестник", брой 56 от 2015 г. и влизат в сила от 24 юли 2015 г.
§2
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 332 от 30 ноември 2015 г., което изменя Наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. Изменението е обнародвано в "Държавен вестник", брой 94 от 2015 г. и влиза в сила от 04.12.2015 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Постановление № 103 от 31 май 2017 г.
Параграф §2 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 103 от 31 май 2017 г., което изменя и допълва Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения са обнародвани в "Държавен вестник", брой 45 от 2017 г. и влизат в сила от 06.06.2017 г.
§5 и Заключителни разпоредби към Постановление № 117 от 22 юни 2017 г.
Параграф §5 от Наредбата гласи, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 117 от 22 юни 2017 г., което допълва Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. Това постановление е обнародвано в 'Държавен вестник', брой 51 от 2017 г., и влиза в сила от 27 юни 2017 г.
§2
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила от деня на нейното обнародване в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 176 от 17 август 2017 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., са публикувани в "Държавен вестник", брой 68 от 2017 г. и влизат в сила от 22.08.2017 г.
§2
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 149 от 14 юни 2019 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 21 юни 2019 г.
§8
Периодът на престой на членовете на семействата на дългосрочно командировани лица, които са заварени към 1 септември 2019 г., се определя на база информацията, декларирана от тях в подадените декларации до 31 август 2019 г. по чл. 18.
§ 9
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1, 2 и 5, които влизат в сила на 1 септември 2019 г. Допълнителни разпоредби се отнасят към Постановление № 163 от 27 юли 2020 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г., и влиза в сила на 31 юли 2020 г.
§5
Командированите военнослужещи и цивилни служители, чийто срок на командировка изтича до 31 декември 2020 г., могат да получат 50% от финансовите средства, определени по чл. 30а, ал. 2. Тези, чийто срок на командировка изтича след 31 декември 2020 г., получават пълния размер на средствата. Финансовите средства ще се изплатят при условие, че в едномесечен срок от издаването на акта по чл. 34, ал. 2, служителите представят необходимите документи пред комисията по чл. 22, ал. 2.
§ 6
Параграф 6 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила в деня на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 156 от 5 юли 2022 г., което е обнародвано в "Държавен вестник", брой 53 от 2022 г. и влиза в сила от 08.07.2022 г.
§73
Параграф §73 определя, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 238 от 1 август 2022 г., което изменя и допълва Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 5 август 2022 г.
§14
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 308 от 3 октомври 2022 г., което приема Наредба за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната. Тази наредба е обнародвана в "Държавен вестник" и влиза в сила от 1 октомври 2022 г.
§2
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина влиза в сила от 1 октомври 2022 г. В приложението са посочени базисните размери на дневните командировъчни пари за различни държави, разделени по континенти, с конкретни суми в различни валути. Също така, наредбата определя процентите от базисния размер на командировъчните пари, които се изплащат на служителите в зависимост от техните длъжности и образование. Включени са и нормативи за наемане и обзавеждане на жилища, както и таблица за размера на пътните пари при пътуване с лично превозно средство.
