ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наследството се открива в момента на смъртта на лицето, което е починало, и това става в последното му местожителство.
Чл. 2
Според Чл. 2 от Закона за наследството, наследяването е ограничено за лица, които не са заченати при откриването на наследството или които са родени неспособни да живеят. Лицата, родени живи, се считат за жизнеспособни до доказване на противното.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за наследството определя условията, при които лица не могат да наследяват, считани за недостойни. Недостойнството за наследяване важи за лица, които: а) умишлено са убили или опитали да убият наследодателя, неговия съпруг или дете, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемост или е амнистирано; б) набедили наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, освен ако набедяването не е преследвано с тъжба; в) склонявали или възпрепятствали наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или унищожили, скрили, поправили завещание, или използвали неистинско завещание.
Чл. 4
Недостойният наследник може да наследява само ако наследодателят го е признал за достоен с нотариално заверен акт или завещание. Ако наследодателят е направил завещание в полза на недостойния, без да го признае за достоен, той наследява само в рамките на завещаното.
Чл. 5
Децата на починалия наследяват равни части от наследството. Осиновените деца също се считат за наследници. В случай на осиновяване, осиновените и техните потомци не наследяват роднините на осиновителя.
Чл. 6
Когато лицето, което е починало, не е оставило деца или други низходящи, наследството се разпределя по равно между родителите му или между живия родител, ако само един от тях е жив.
Чл. 7
Ако починалият е оставил само възходящи роднини от втора или по-горна степен, наследството се разпределя по равно между най-близките от тях по степен.
Чл. 8
Когато починалият остави само братя и сестри, те наследяват по равни части. Ако има и възходящи, братята и сестрите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. При еднокръвни и едноутробни братя и сестри, те наследяват половината от наследството на родните братя и сестри. Ако няма възходящи от втора степен и нагоре, братя и сестри или техни низходящи наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен, като по-близките по степен изключват по-далечните.
Чл. 9
Съгласно чл. 9 от Закона за наследството, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Когато наследи заедно с възходящи или с братя и сестри, съпругът получава половината от наследството, ако наследството е открито преди десетата годишнина от брака, а в противен случай получава 2/3. При наследство с възходящи и братя и сестри, той получава 1/3 в първия случай и 1/2 във втория. Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за наследството предвижда, че когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, които са били одържавени или част от селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако последният е починал преди възстановяването на собствеността и от брака му с наследодателя не са родени или осиновени деца.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за наследството определя правилата за заместване на наследници. Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват от своите низходящи без ограничение на степените. Починалите или недостойни братя и сестри на наследодателя се заместват само от техните деца или внуци. Наследяването в тези случаи става по коляно. Заместването е допустимо и в полза на лица, които се отказали от наследството на възходящия, когото заместват, или които са недостойни да наследят същия.
Чл. 10а
Когато не е възможно да се установи последователността на смъртта на няколко лица, се приема, че по-възрастният е починал преди по-младия. Това правило е установено с цел да се уреди наследственото право между наследниците.
Чл. 11
Когато няма наследници, които да получат наследството или когато наследниците се откажат от него, наследството преминава в собственост на държавата. Изключение правят движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на съответната община.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за наследството предвижда, че наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижи за него, получават обикновена покъщнина и, ако се занимават със земеделие, и земеделския инвентар, освен ако не са възнаградени по друг начин. Сънаследниците, които са увеличили наследството приживе на наследодателя, могат да искат да бъде отчетено това увеличение в тяхна полза при делбата, като увеличението може да бъде предоставено в имот или в пари.
Чл. 13
Лицата, навършили 18 години, които не са поставени под пълно запрещение поради слабоумие и могат да действат разумно, имат правото да разпореждат със своето имущество след смъртта си чрез завещание.
Чл. 14
Завещателят има правото да се разпорежда с цялото си имущество чрез завещание. Завещателните разпореждания не могат да нарушават запазената част на наследниците, определена в чл. 29 от закона.
Чл. 15
Два или повече лица не могат да съставят един и същ завещателен акт, който да бъде в полза на едно от тях или на трети лица. Това означава, че всеки завещателен акт трябва да бъде индивидуален за всяко лице, което желае да завещае.
Чл. 16
Завещателните разпореждания се разделят на общи и частни. Общите разпореждания се отнасят до цялото или до дробна част от имуществото на завещателя и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Частните разпореждания се отнасят до определено имущество и придават качеството на заветник.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за наследството предвижда, че завещателните разпореждания могат да бъдат направени с условие или тежест. Освен това, завещателно разпореждане, направено с краен срок, се счита за завет на плодоползуване върху цялото наследство или съответен дял, като началният срок е неписан.
Чл. 18
Всеки заинтересуван има правото да иска изпълнението на тежестите, наложени със завещание. Неизпълнението на тези тежести не води до унищожаване на самото завещание.
Чл. 19
Заветът за определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на нея при откритие на наследството. Заветът за определено количество от родово определени вещи е действителен, дори ако в имуществото на завещателя не е имало такива вещи при откритие на наследството.
Чл. 20
Завещателното разпореждане не е валидно, ако наследникът, в полза на когото е направено, е починал преди завещателя. В такъв случай завещанието не произвежда действие.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за наследството определя правото на завещателя да посочи наследници или заветници, които да получат наследството в случай на смърт, отказ или недостойнство на основния наследник. Важно е да се отбележи, че завещателят не може да задължи наследника да предаде наследството на трето лице след смъртта си.
Чл. 22
Наследникът по закон или по завещание има правото да получи завета, дори и ако се откаже от наследството. Разпоредбите относно заветите се прилагат в съответствие с членове 48 - 54 от закона.
Чл. 23
Завещанието може да бъде в две форми: нотариално или саморъчно. Нотариалното завещание е изготвено от нотариус, докато саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя самостоятелно.
Чл. 24
Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изразява устно волята си, която нотариусът записва и след това прочита на завещателя в присъствието на свидетелите. Завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Нотариусът следва разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да посочи причината за това, което нотариусът отбелязва преди прочитането на завещанието.
Чл. 25
Саморъчното завещание трябва да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа дата на съставяне и да бъде подписано от него след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, като нотариусът съставя протокол, който се подписва от представителя и нотариуса, и се завежда в специален регистър.
Чл. 26
Саморъчното завещание, което е предадено на нотариуса за съхранение, може да бъде взето обратно само от завещателя лично. При връщането на завещанието се изготвя бележка в специален регистър, която трябва да бъде подписана от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Чл. 27
Лицето, което притежава саморъчно завещание, е задължено да поиска обявяването му от нотариуса след смъртта на завещателя. Всеки заинтересован може да поиска от районния съдия да определи срок за представяне на завещанието. Нотариусът обявява завещанието, съставяйки протокол, който описва състоянието на завещанието и удостоверява разпечатването му. Протоколът се подписва от лицето, представило завещанието, и от нотариуса. Ако завещанието е било предадено за пазене на нотариус, същите процедури се прилагат от този нотариус.
Чл. 28
Когато наследодателят има низходящи, родители или съпруг, той не може да накърнява запазената част от наследството им чрез завещателни разпореждания или дарения. Частта от наследството, която не попада в запазената част, представлява разполагаемата част на наследодателя.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за наследството определя запазената част на наследниците в зависимост от техния статус и брой. Низходящите наследници получават 1/2 от имуществото при едно дете и 2/3 при две или повече деца. Родителите или преживелият родител получават 1/3. Съпругът наследява 1/2, ако е единствен наследник, и 1/3, ако има и родители на наследодателя. При наличие на низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, а разполагаемата част е 1/3 при едно дете, 1/4 при две деца и 1/6 при три и повече деца.
Чл. 30
Наследниците с право на запазена част, които не могат да получат пълния размер на тази част поради завещания или дарения, имат право да искат намаляване на тези актове, за да допълнят своята запазена част. Искането може да включва прихващане на направени завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за наследството определя процедурата за изчисляване на разполагаемата част и запазената част на наследника. За целта се образува маса от всички имоти на наследодателя в момента на смъртта му, от която се изваждат задълженията и увеличението на наследството. След това се добавят даренията, с изключение на обичайните, като се вземат предвид тяхното положение и стойност в момента на откриването на наследството за недвижимите имоти и в момента на подаряване за движимите.
Чл. 32
Завещателните разпореждания се намаляват пропорционално, без да се различават наследниците от заветниците, освен ако завещателят не е предвидил нещо различно в завещанието си.
Чл. 33
Според чл. 33 от Закона за наследството, даренията се намаляват само след изчерпването на завещаните имущества. Намаляването започва от последните направени дарения и продължава последователно към предшествуващите дарения.
Чл. 34
Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, лицето има право да избере кои от тях да бъдат намалени. Ако не направи избор в определения от съда срок, се прилагат правилата на чл. 32 и 33 от закона.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за наследството предвижда, че наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право да изпълнят завещателното разпореждане на наследодателя или да изоставят част от наследствения имот, равна на разполагаемата част, когато доходът от завещаното надвишава този от разполагаемата част. Същото право важи и при завещаване на гола собственост, чийто доход надвишава разполагаемата част. Решението за изпълнение на завещанието изисква съгласие на всички наследници, освен на този, в чиято полза е направено завещанието. Правилата важат и при дарения.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за наследството регулира правата на заветниците и надарените, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот. Ако стойността на имота надвишава разполагаемата част с повече от 1/4, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният получават само стойността на разполагаемата част. Ако надвишението е 1/4 или по-малко, заветникът или надареният могат да задържат целия имот, като възмездят наследника с пари. Когато заветникът или надареният са наследници със запазена част, те могат да задържат имота, само ако стойността му не надвишава общата стойност на разполагаемата и запазената част. Освен това, те са задължени да върнат плодовете от имота, който надвишава разполагаемата част, от момента на смъртта на наследодателя, ако искът е предявен в едногодишен срок.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за наследството предвижда, че отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, извършени от заветниците или надарените, могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако са направени преди изтичането на една година от откритото наследство или след вписване на искова молба за намаление. Това е възможно, когато наследникът не може да запълни своята запазена част от имуществото, а приобретателят не може да я допълни в пари. Същите условия важат и за земеделски и превозни машини с голяма стойност. Исковете се предявяват последователно от последното отчуждение към предходните.
Чл. 38
Завещанието може да бъде отменено по два начина: чрез изрично ново завещание или чрез нотариален акт, в който завещателят ясно посочва, че отменя предишните си разпореждания, изцяло или частично.
Чл. 39
Член 39 от Закона за наследството указва, че ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само тези разпоредби от старото завещание, които са в противоречие с новите разпоредби. Тоест, ако новото завещание не отменя старото, то запазва в сила всички съвместими разпоредби от старото завещание.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за наследството предвижда, че завещание, което е отменено с последващо завещание, остава отменено, дори ако последващото завещание не произведе действие поради смърт на наследника или заветника преди завещателя, недостойнство, отказ от наследството или от завета.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за наследството установява, че отчуждението на завещана вещ, независимо дали е частично или изцяло, отменя завета за съответната вещ. Това важи дори ако вещта бъде отново придобита от завещателя или ако отчуждението бъде отменено по други причини. Също така, ако завещателят преработи или промени вещта, така че тя да загуби предишната си форма и предназначение, заветът също става невалиден.
Чл. 42
Завещателното разпореждане е нищожно в следните случаи: 1) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2) когато не са спазени разпоредбите на чл. 24 или чл. 25, ал. 1; 3) когато завещателното разпореждане или мотивът му противоречат на закона, обществения ред или добрите нрави, или когато условието или тежестта са невъзможни.
Чл. 43
Според Чл. 43 от Закона за наследството, завещателното разпореждане може да бъде унищожено, ако е съставено от лице, което не е било способно да завещава, или ако е направено под влияние на грешка, насилие или измама. Грешка в мотива е основание за унищожение, ако тя е изразена в самото завещание и е единствената причина за направеното разпореждане.
Чл. 44
Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява след три години от узнаването на причината за унищожаемостта или десет години от откритото наследство. Ако узнаваме причината преди откритото наследство, срокът тече от откритото наследство. Възражението за унищожаемостта няма срок.
Чл. 45
Завещателят има право да назначи едно или повече дееспособни лица за изпълнение на завещателните си разпореждания. Районният съдия може да определи срок за приемане на назначението, след изтичането на който, ако назначението не е прието, се счита, че лицето се е отказало.
Чл. 46
Изпълнителят на завещанието е задължен да състави опис на наследственото имущество след покана на наследниците и заветниците. Той влиза във владението на имуществото и го управлява, но не може да отчуждава имотите без разрешение от районния съдия, който трябва да изслуша наследниците.
Чл. 47
Районният съдия има правото да освободи изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или извършва действия, които не отговарят на необходимото доверие. Това е регламентирано в член 47 от Закона за наследството.
Чл. 48
Наследството се придобива чрез приемане, което има действие от момента на откритие на наследството.
Чл. 49
Приемането на наследство може да стане чрез писмено заявление до районния съдия, което се вписва в специална книга. Освен това, приемането може да бъде подразбирано от действия на наследника, които показват намерение за приемане на наследството, или от укриването на наследствено имущество. В случай на укриване, наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Чл. 50
Член 50 от Закона за наследството е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 60 от 1992 година.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за наследството регламентира процедурата по приемане или отказ от наследство. По искане на заинтересуван районният съдия призовава наследника и му определя срок за изявление относно приемането или отказа от наследството. Ако наследникът не отговори в определения срок, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в съответната книга, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за наследството указва, че отказът от наследство се извършва по реда, посочен в чл. 49, ал. 1 и също така се вписва по същия ред. Това означава, че процедурата за отказ от наследство следва да бъде спазена, както е описано в предходния член на закона.
Чл. 53
Ако наследник откаже наследството или е изгубил правото да го приеме, неговата част се разпределя между останалите наследници, увеличавайки техните дялове.
Чл. 54
Приемането и отказът на наследство, когато са направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. Освен това, те не могат да бъдат оспорвани поради погрешка.
Чл. 55
Когато наследникът приеме наследството и след това се открие незабелязано завещание, той не е задължен да изпълни заветите, ако стойността им надвишава наследството или ако накърняват запазената част. В такъв случай наследникът има право да поиска намаляване на заветите и по други завещания.
Чл. 56
Кредиторите на лице, отказало се от наследството, имат право да искат унищожаване на отказа, ако не могат да получат удовлетворение от имуществото на наследника. Искът трябва да бъде предявен в срок от една година от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след самия отказ.
Чл. 57
Когато наследник умре, преди да е приел или се е отказал от наследството, неговите наследници имат право да приемат наследството само ако също така приемат наследството на своя наследодател. Те също така могат да се откажат от наследството, дори ако вече са приели наследството на последния наследодател.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за наследството позволява на лицето, което има право на наследство, да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за тяхното запазване, преди официалното приемане на наследството.
Чл. 59
Когато наследникът е с неизвестно местожителство или не управлява наследственото имущество, районният съдия назначава управител на наследството. Управителят е задължен да направи опис на имуществото и да предявява искове свързани с него. За изпълнение на задължения и продажба на имоти, управителят трябва да поиска разрешение от районния съдия.
Чл. 60
Наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията, свързани с него, пропорционално на дяловете, които получават. Ако наследникът е приел наследството по опис, той отговаря само до размера на наследството, което е получил.
Чл. 61
Наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в срок от три месеца след узнаването на наследството. Срокът може да бъде удължен до три месеца от съдията. Приемането на наследството се вписва съгласно чл. 49, ал. 1. Недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за наследството предвижда, че ако един от наследниците приеме наследството по опис, това ще бъде в полза на останалите наследници. Въпреки това, останалите наследници запазват правото си да приемат наследството директно или да се откажат от него.
Чл. 63
Описът на наследството се извършва съгласно процедурата, установена в Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че за да се извърши опис на наследствените права и имущество, трябва да се следват конкретните правила и стъпки, предвидени в този кодекс.
Чл. 64
Наследникът е задължен да информира районния съдия за всички известни наследствени имоти, за да бъдат включени в описа. Ако не изпълни това задължение, той губи правото на ползване на изгодите, свързани с приемането на наследството по опис.
Чл. 65
Наследникът, приел наследството по опис, е задължен да управлява наследствените имоти с грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижими имоти в срок от пет години и движими имоти в срок от три години, освен с разрешение на районния съдия. В противен случай носи неограничена отговорност за задълженията на наследодателя. Освен това, наследникът е длъжен да предостави сметка за управлението на кредиторите и заветниците.
Чл. 66
Когато наследството е прието по опис, кредиторите и заветниците могат да поискат от районния съдия да определи реда и начина на плащане от наследника. Ако такова искане не е направено, наследникът плаща на кредиторите и заветниците в реда, в който те предявяват правата си. Кредиторите, които предявяват права след изчерпване на активите, имат обратен иск срещу заветниците, който трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за наследството регламентира правото на кредиторите на наследството и заветниците да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника в срок от три месеца след приемането на наследството. Отделянето на недвижими имоти се извършва чрез вписване в съответните партиди, а за движимите имоти - чрез молба до районния съдия. Кредиторите и заветниците, които са поискали отделяне, имат предимство пред тези, които не са го направили, като кредиторите имат предимство пред заветниците.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за наследството предвижда, че когато наследственото имущество не е достатъчно за покриване на наследствените задължения, заветът за определена вещ може да бъде намален в съответствие с необходимостта от изплащане на тези задължения.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за наследството предвижда правото на наследниците да искат делба на наследството, независимо от разпорежданията на наследодателя. Всеки наследник има право да получи своя дял в натура, ако е възможно, а неравенството в дяловете се компенсира с парични средства. Имотите, които не могат да се поделят, се продават на публичен търг. Специално за земеделските наследници, които живеят близо до наследствените имоти, те имат право да изкупят непокритите недвижими имоти от останалите наследници, които не живеят в същото населено място или не се занимават със земеделие.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за наследството предвижда, че преди да се съставят дяловете на наследството, всеки сънаследник е задължен да привнесе в наследството дължимите суми на наследодателя и на другите сънаследници, свързани със съсобствеността. Ако сънаследникът не привнесе дължимото в натура, останалите сънаследници могат да получат в своя дял част от наследствените имущества, равна на стойността на дължимото, а при възможност и по вид.
Чл. 71
Член 71 от Закона за наследството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 60 от 1992 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за наследството забранява разделянето на ниви на части по-малки от 3 декара, ливади на части по-малки от 2 декара, и лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар при съставяне на дяловете.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за наследството предвижда, че всеки сънаследник е длъжен да обезпечи сънаследника, който е бил съдебно отстранен от дял имущество, в зависимост от наследствената част. Обезпечението не се дължи, ако е уговорено в акта за делбата или ако отстраняването е по вина на сънаследника.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за наследството урежда условията за оспорване на делба между сънаследници. Делбата може да бъде оспорена при погрешка, само ако увреденият е загубил повече от 1/4 от стойността на дела си. Искът за оспорване трябва да бъде предявен в срок от 1 година след извършването на делбата. Ако делът на увредения бъде компенсиран преди окончателното решение на съда, унищожение на делбата не се допуска.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за наследството регламентира условията за делба на наследствено имущество. В параграф 1 се уточнява, че ако при извършването на делбата бъде пропуснато наследствено имущество, то следва да бъде поделено допълнително. В параграф 2 се посочва, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Чл. 76
Актовете на разпореждане, извършени от сънаследник с отделни наследствени предмети, са недействителни, ако тези предмети не влизат в неговия дял при делбата. Това означава, че сънаследникът не може да разпорежда с предмети, които не са определени за него в наследството.
Чл. 77
Наследодателят има правото да раздели имотите си между наследниците си приживе, включително запазената част. Делбата може да се осъществи чрез акт за дарение или завещание.
Чл. 78
Делбата е недействителна, ако наследодателят не е включил наследник с право на запазена част. Увреден сънаследник може да иска възстановяване на запазената част от другите сънаследници. Делба, извършена с акт за дарение, може да бъде оспорена по реда на чл. 74.
Чл. 79
Ако в процеса на делба не са включени всички имоти, принадлежащи на наследодателя към момента на смъртта му, тези неподелени имоти ще бъдат разпределени съгласно закона, освен ако наследодателят не е указал друго в завещанието си.
Чл. 80
Член 80 от Закона за наследството указва, че при делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на член 69, алинея 3. Това означава, че за наследството, разпределено чрез завещание, важат специфични правила, които са описани в посочения член. Следващата част от закона се отнася до даренията.
Чл. 81
Член 81 от Закона за наследството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 82
Член 82 от Закона за наследството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година.
Чл. 83
Член 83 от Закона за наследството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 84
Член 84 от Закона за наследството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 85
Член 85 от Закона за наследството е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.
Чл. 86
Член 86 от Закона за наследството е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 275 от 1950 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 87
Член 87 от Закона за наследството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 275 от 1950 година.
Чл. 88
Член 88 от Закона за наследството е отменен с Държавен вестник, брой 275 от 1950 година. Текстът не е в сила и не съдържа актуални разпоредби.
Чл. 89
След 16 октомври 1944 г. наследственият дял на низходящите и съпругата се определя по разпоредбите на Закона за наследството. Съдебни делби с влязъл в сила разделителен протокол, както и доброволните делби, остават в сила, но наследниците могат да искат изравняване на дяловете в пари.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за наследството предвижда, че завещанията, направени преди влизането на закона в сила, запазват своята сила, ако са в съответствие с предходното законодателство. Освен това, разпорежданията на чл. 14 от закона важат и за завещания, направени преди влизането на закона в сила, в случай че наследството бъде открито след това.
Чл. 90а
Член 90а от Закона за наследството указва, че завещания и продажби на наследство, извършени след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства, нямат действие за имоти, чиято собственост се възстановява по чл. 10, ал. 1 от Закона за собствеността на земеделските земи. Част от текста е обявена за противоконституционна с решение на РКС № 4 от 1996 г.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за наследството установява, че давностният срок по чл. 50, който започва да тече от влизането на закона в сила, се прилага и за наследства, които са открити преди тази дата.
Чл. 91а
Чл. 91а от Закона за наследството указва, че отказът от наследство, извършен след одържавяване на имоти или тяхното включване в селскостопански организации, не оказва действие върху тези имоти. Те се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
Чл. 92
Срокът, предвиден в чл. 56, започва да тече от момента, в който законът за наследството влиза в сила, дори за наследства, които са открити преди това. Това означава, че новите разпоредби се прилагат и за вече съществуващи наследствени дела.
Чл. 93 от Закона за наследството; § 9 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството; § 61 от Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс; § 18 от Преходните и заключителни разпоредби към Семейния кодекс.
Законът за наследството влиза в сила три месеца след публикуването си в Държавен вестник. Отменя се срокът за приемане на наследството по отменения чл. 50, който важи за наследства, открити преди влизането на закона в сила, при условие че не е направено възражение за изтекла давност. Гражданският процесуален кодекс влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му. Семейният кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
§9 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за наследството
Параграф §9 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за наследството отменя срока за приемане на наследството, който е бил в сила по отменения чл. 50. Това важи както за наследства, открити преди влизането на закона в сила, за които не е направено възражение за изтекла давност, така и за имоти, чиято собственост се възстановява.
§61
Параграф 61 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за наследството определя, че кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60, които касаят специфични правила и процедури.
