Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя изискванията за придобиване на висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "ветеринарна медицина". Образованието се осъществява в акредитирани висши училища, които отговарят на законовите изисквания. Формата на обучение е редовна.
Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" продължава 11 семестъра (5.5 години) и включва минимум 4340 часа, което е на ниво 7 от Националната квалификационна рамка. Според Наредба № 21 от 2004 г. се присъждат 360 кредита по ECTS, от които 300 за изучаване на дисциплините и 60 за преддипломен стаж и дипломиране.
Приемането на студенти за специалността "Ветеринарна медицина" се осъществява чрез писмен конкурсен изпит по биология или на база оценка от държавен зрелостен изпит по биология. Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
Наредбата определя изискванията за обучение по специалността "Ветеринарна медицина", включваща задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини. Задължителните дисциплини обхващат 3640 часа, разпределени между основни теми като анатомия, физиология, патология и други. Висшите училища могат да добавят допълнителни задължителни дисциплини, а избираемите не трябва да надхвърлят 10% от общия хорариум.
Лекционните курсове и семестриалните изпити по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани преподаватели. Академичният съвет може да възложи до 30% от курсовете на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките". Минимум 70% от хабилитираните преподаватели трябва да имат основен трудов договор във висшето училище.
Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "ветеринарна медицина" включва 700 часа практическа подготовка, разделена на три основни етапа: 60 часа практика по животновъдство до седми семестър, 160 часа клиничен стаж след осми семестър и 480 часа преддипломен стаж след десети семестър. Практическата подготовка се организира от висшето училище и се провежда в различни учебни и практични заведения, включително университетски клиники, лаборатории и частни ветеринарномедицински клиники, в сътрудничество с Българската агенция по безопасност на храните.
Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" завършва с държавни изпити, които са разделени на две основни групи дисциплини: 1) вътрешни незаразни болести, хирургия, анестезиология и радиология, акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения; 2) хигиена, технология и контрол на храните, инфекциозни болести и паразитология. Висшите училища могат да добавят и други задължителни дисциплини за държавни изпити. Всеки изпит се провежда пред държавна изпитна комисия, която включва поне един хабилитиран преподавател от съответните дисциплини, а съставът на комисията се определя от ректора на висшето училище.
Наредбата определя изискванията за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "ветеринарна медицина". Студентите, завършили успешно учебния план, получават диплома и могат да упражняват професията "ветеринарен лекар". Наредбата гарантира, че специалистите придобиват необходимите знания и умения, съответстващи на Националната квалификационна рамка и европейските директиви. Обучението включва знания за анатомия, физиология, патология на животните, както и умения за диагностика и лечение на болести. Наредбата влиза в сила от учебната 2016 - 2017 година и транспонира европейски директиви за признаване на професионалните квалификации.
Наредбата въвежда изискванията на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионалните квалификации и транспонира измененията от Директива 2013/55/ЕС и Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество в рамките на вътрешния пазар.
Студентите, обучаващи се в четвърти, пети и шести курс през учебната 2016 - 2017 година, ще продължат обучението си и ще се дипломират по учебните планове, които са били в сила преди влизането на настоящата наредба.