ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда основните аспекти на народните читалища, включително тяхното учредяване, устройство, управление, дейност, имущество, финансиране, издръжка и прекратяване.
Чл. 2
Народните читалища са самоуправляващи се културно-просветни сдружения в България, които изпълняват държавни културно-просветни задачи. В тях могат да участват всички физически лица, независимо от възраст, пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 3
Законът за народните читалища определя основните цели и дейности на тези институции. Читалищата имат за задача да задоволяват потребностите на гражданите в области като културния живот, социалната и образователната дейност, запазване на българските традиции, разширяване на знанията и утвърждаване на националното самосъзнание. За постигането на тези цели, читалищата организират библиотеки, художествени школи, мероприятия и предлагат компютърни услуги. Освен основната си дейност, те могат да извършват и допълнителна стопанска дейност, но печалбата не се разпределя. Читалищата нямат право да предоставят имуществото си за хазарт, нерегистрирани религиозни дейности или политически цели.
Чл. 4
Народните читалища имат право да се сдружават с цел постигане на общи цели и провеждане на съвместни дейности. Читалищните сдружения обаче нямат право да управляват или да разпореждат с имуществото на народните читалища, които са членове на сдружението.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за народните читалища описва функциите на читалищните сдружения. Те имат за цел да подпомагат постигането на целите на народните читалища, да разработват насоки за тяхното развитие, да защитават интересите на членовете си и да ги представляват пред държавните и общинските органи. Освен това, сдруженията организират различни инициативи, включително фестивали, събори и тържества.
Чл. 4б
Министърът на културата играе важна роля в развитието на читалищното дело в България. Той предоставя методическа помощ, анализира състоянието на читалищата в сътрудничество с местните администрации, обявява публично проекти от международни дарителски програми и създава публичен регистър на читалищата. Освен това, министърът може да възлага на читалищните сдружения изпълнението на държавни задачи и да ги подкрепя финансово.
Чл. 4в
Съюзът на народните читалища е национално представителна организация, основана на принципа на взаимопомощ, която работи в обществена полза. Той не е политическа или синдикална организация и е неутрален спрямо вероизповеданията. Основните функции на Съюза включват: подпомагане на целите на читалищата, защита на интересите на членовете и организиране на национални инициативи. Държавата осигурява финансова подкрепа за дейностите на Съюза чрез субсидии от бюджета на Министерството на културата. Съюзът не може да управлява имуществото на читалищата, които са негови членове.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за народните читалища предвижда създаването на Национален съвет по читалищно дело към министъра на културата. Съветът е експертно-консултативен орган, включващ представители на различни министерства и институции, който подпомага министъра в изпълнението на неговите функции. Устройството и дейността на съвета се регламентират с правилник, утвърден от министъра на културата.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за народните читалища определя, че министърът на културата има задължението да наблюдава, обобщава ежегодно, подпомага и подкрепя дейността на читалищата. Вторият параграф от член 6 е отменен.
Чл. 7
Член 7 от Закона за народните читалища е отменен с Държавен вестник, брой 90 от 1999 година. Втората глава на закона разглежда учредяването на читалища, читалищни сдружения и Съюза на народните читалища, като заглавието е изменено с Държавен вестник, брой 42 от 2009 година.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за народните читалища определя условията за учредяване на читалища. За селата са необходими най-малко 50 дееспособни лица, а за градовете - 150. Учредителното събрание приема устава на читалището, който урежда наименованието, седалището, целите, източниците на финансиране, органите на управление и контрол, както и начина за приемане на членове и определяне на членския внос. Читалищата имат право да откриват клонове в близки населени места без други читалища.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за народните читалища определя условията за придобиване на качеството на юридическо лице от читалището чрез вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Учредителите отговарят за действията, извършени преди вписването, а вписването се извършва без такси с необходимите документи. Читалището трябва да има наименование, което не въвежда в заблуждение, и да посочва годината на създаване. Седалището е населеното място, където се управлява читалището, и всяка промяна в данните трябва да бъде заявена в 14-дневен срок. Читалищата могат да кандидатстват за субсидии след изтичането на една година от вписването.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за народните читалища регламентира учредяването на читалищни сдружения чрез общо събрание на делегати, избрани от читалищата. Делегатите представляват само едно читалище. Общото събрание приема решение за учредяване, устав и избира управителни и контролни органи. Регистрацията на сдружението се извършва от окръжния съд без такси, след подаване на писмено заявление и прилагане на необходимите документи. Читалищното сдружение придобива юридическо лице след вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 9б
Чл. 9б определя реда за провеждане на конгрес на Съюза на народните читалища, който се състои на всеки три години. Делегати, представляващи над половината от читалищата, участват в избора на председател и приемането на устав и програмни документи. Съюзът се регистрира без такси в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, след подаване на необходимите документи. След регистрацията, Съюзът придобива статут на юридическо лице.
Чл. 10
В Министерството на културата се води публичен електронен регистър на народните читалища и читалищните сдружения, който е достъпен безплатно онлайн. В регистъра се вписват наименованието, седалището, източникът на финансиране, клоновете, представителят и ЕИК на читалището. Читалищното настоятелство трябва да подаде заявление за вписване в регистъра в 7-дневен срок след регистрация на юридическото лице. Министърът на културата извършва вписването в 14-дневен срок и уведомява кмета на общината. Читалища, които не са вписани, не могат да получават субсидии и да ползват държавно имущество.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за народните читалища определя видовете членове на читалището: индивидуални, колективни и почетни. Индивидуалните членове са български граждани и се делят на действителни (лица над 18 години, участващи активно в дейността на читалището) и спомагателни (лица под 18 години, без право на глас за избори, но с право на съвещателен глас). Колективните членове включват организации и клубове, които подпомагат читалището и имат право на един глас в общото събрание. Почетни членове могат да бъдат граждани с изключителни заслуги за читалището.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за народните читалища, органите на читалището включват общото събрание, настоятелството и проверителната комисия.
Чл. 13
Върховният орган на читалището е общото събрание, което включва всички членове на читалището с право на глас.
Чл. 14
Общото събрание на народните читалища има редица правомощия, включително изменяне на устава, избор и освобождаване на членове на настоятелството и председателя, приемане на вътрешни актове, изключване на членове, определяне на основни насоки на дейността, вземане на решения за членство, приемане на бюджета и годишния отчет, определяне на членския внос, отменяне на решения на органите на читалището, откриване на клонове, прекратяване на читалището и отнасяне до съда на незаконосъобразни действия. Всички решения на общото събрание са задължителни за другите органи на читалището.
Чл. 15
Законът за народните читалища предвижда, че редовно общо събрание на читалището трябва да се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно. Извънредно събрание може да бъде свикано по решение на настоятелството, по искане на проверителната комисия или на една трета от членовете с право на глас. Ако настоятелството откаже, проверителната комисия или членовете могат да свикат събранието сами в срок от 15 дни. Поканата за събранието трябва да съдържа необходимата информация и да бъде връчена не по-късно от 7 дни преди събранието. Общото събрание е законно при наличие на определен кворум, а решенията се вземат с различно мнозинство в зависимост от предмета на гласуването. Членовете имат право да предявят иск за отмяна на решения, които противоречат на закона или устава, в срок от един месец до една година след узнаването им.
Чл. 16
Настоятелството е изпълнителният орган на читалището и се състои от най-малко трима члена, избрани за срок до 3 години, без роднински връзки до четвърта степен. То свиква общото събрание, осигурява изпълнението на неговите решения, подготвя проект за бюджет и отчет за дейността на читалището, както и назначава секретаря му. Решенията на настоятелството се вземат с мнозинство от повече от половината от членовете.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за народните читалища определя, че председателят на читалището е член на настоятелството и се избира от общото събрание за срок до 3 години. Основните задължения на председателя включват организиране на дейността на читалището, представляване на читалището, свикване и ръководене на заседанията на настоятелството, отчитане на дейността пред настоятелството и управление на трудовите договори със служителите в съответствие с бюджета и решенията на настоятелството.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за народните читалища определя задълженията и ограниченията на секретаря на читалището. Секретарят организира изпълнението на решенията на настоятелството, текущата дейност и отговаря за персонала. Той представлява читалището в сътрудничество с председателя. Секретарят не може да има роднински връзки с членовете на настоятелството и проверителната комисия до четвърта степен, нито да бъде съпруг/съпруга на председателя.
Чл. 18
Проверителната комисия на народните читалища се състои от най-малко трима членове, избрани за срок до 3 години. Членове на комисията не могат да бъдат лица с трудови отношения с читалището или роднини на настоятелството, председателя или секретаря. Комисията осъществява контрол върху дейността на настоятелството и уведомява общото събрание за нарушения, а при данни за престъпление - и прокуратурата.
Чл. 19
Член 19 от Закона за народните читалища предвижда, че лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството и на проверителната комисия, нито за секретари на читалището.
Чл. 19а
Членовете на настоятелството на народните читалища, включително председателят и секретарят, са задължени да декларират частните си интереси в съответствие със Закона за противодействие на корупцията. Тези декларации трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на съответното читалище.
Чл. 20
Имуществото на читалището включва право на собственост, вещни права, вземания, ценни книжа, както и други права и задължения.
Чл. 21
Читалищата набират средства от различни източници, включително членски внос, културно-просветна и информационна дейност, субсидии от държавния и общинските бюджети, наеми от имущество, дарения и завещания, както и други приходи.
Чл. 22
Член 22 от Закона за народните читалища урежда механизма за определяне и разпределение на годишната субсидия за читалищата. Министерството на културата, в сътрудничество с областните администрации и общините, разработва предложенията за субсидията. Общинските съвети могат да осигурят допълнително финансиране от собствените приходи на общината. Гласуваната субсидия не може да бъде пренасочвана за други цели от общината.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за народните читалища регламентира разпределението на средствата за читалищна дейност, предвидени в държавния и общинския бюджет. Средствата се разпределят от комисия, в която участват представители на общината и на читалищата от съответната община. Читалищата получават средствата за самостоятелно управление. При недостиг на средства за ремонт и поддръжка на читалищна сграда, общинският съвет осигурява необходимите средства. Чл. 3 от този член е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 90 от 1999 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за народните читалища определя ограниченията за отчуждаване на имуществото на читалищата. Според (1) читалищата не могат да отчуждават недвижими вещи и да учредяват ипотека върху тях. По отношение на движимите вещи, (2) те могат да бъдат отчуждавани, залагани, бракувани или заменяни само с решение на настоятелството.
Чл. 25
Недвижимото и движимото имущество, което е собственост на читалищата, както и приходите от него, не могат да бъдат обект на принудително изпълнение, с изключение на случаите, когато вземанията произтичат от трудови правоотношения.
Чл. 26
Читалищното настоятелство е задължено да изготвя годишен отчет за приходите и разходите, който трябва да бъде приет от общото събрание. Освен това, отчетът за изразходваните бюджетни средства трябва да бъде представен в общината, където се намира читалището.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за народните читалища предвижда, че председателите на народните читалища трябва ежегодно до 10 ноември да представят на кмета предложения за дейността си през следващата година. Кметът внася тези предложения в общинския съвет, който приема годишна програма за развитие на читалищната дейност. Програмата се изпълнява на основата на финансово обезпечени договори с кмета. Председателят на читалището е длъжен до 31 март да представи доклад за осъществените дейности и изразходваните средства през предходната година. Докладите се обсъждат от общинския съвет на първото заседание след 31 март с участието на председателите на читалищата. В случай на извънредно положение, сроковете за представяне на докладите се удължават с един месец след прекратяването му.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за народните читалища определя условията, при които читалището може да бъде прекратено. Прекратяването може да бъде по решение на общото събрание, с ликвидация или по решение на окръжния съд. Причините за прекратяване включват: противоречие на дейността с закона, неправилно използване на имуществото, трайна невъзможност за дейност за две години, неучредяване по законния ред и обявяване в несъстоятелност. Прекратяването по искане на прокурора може да бъде направено самостоятелно или след сигнал от министъра на културата и се вписва служебно.
Чл. 28
Член 28 от Закона за народните читалища уточнява, че читалищното сдружение, в което е членувало прекратеното читалище, няма право да претендира за разпределянето на имуществото на това читалище. Тази разпоредба е изменяна и отмяна в различни години, като последната промяна е направена през 2009 г.
Чл. 29
При прекратяване на читалищно сдружение се прилагат разпоредбите на чл. 27 и 28 от Закона за народните читалища, които определят условията и процедурата за прекратяване на сдружението.
Чл. 30
Член 30 от Закона за народните читалища указва, че в случаи, които не са уредени в този закон, се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Тази разпоредба е нова и е включена в Държавен вестник, брой 42 от 2009 година.
Чл. 31
Председател или секретар на читалище, който предостави имущество в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 от Закона за народните читалища, подлежи на наказание. Наказанието включва глоба в размер от 500 до 1000 лв. и лишаване от право да заема изборна длъжност в читалището за срок от 5 години.
Чл. 32
Председател на читалище или представляващ читалищно сдружение, който не е подал заявление за вписване в регистъра на читалищата в определения срок, подлежи на наказание. Глобата, която той може да получи, варира от 150 до 300 лв.
Чл. 33 ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
Председател на читалище, който не е представил доклад за дейностите и бюджета в установения срок, подлежи на глоба от 150 до 300 лв. Според чл. 26а, ал. 4, срокът за представяне на доклада е определен, и нарушението води до финансово наказание.
Чл. 34, Допълнителни разпоредби, Преходни и Заключителни разпоредби
Законът за народните читалища регламентира установяването на нарушения и наказания, свързани с дейността на читалищата. Нарушенията се установяват от оправомощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на културата или кмета на общината. Събраните глоби от нарушения по чл. 32 се внасят в Национален фонд "Култура". Съществуващите народни читалища трябва да се регистрират по новия закон, а правото на ползване на сградите и имотите им се отстъпва безвъзмездно. Читалищата възстановяват собствеността си върху отнети имоти. Законът предвижда и безплатно предоставяне на земя на неоземлените читалища. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.
§ 3
Съществуващите народни читалища трябва да се регистрират по новия закон до 31 декември 1997 г. За целта те трябва да представят протокол от общото събрание, устав и нотариално заверен образец от подписа на представляващото читалището лице, заедно с валидния печат на читалището. Броят на членовете на общото събрание трябва да отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1.
Параграф §4
На народните читалища се предоставя безвъзмездно право на ползване върху сградите и недвижимите имоти, които са им били предоставени от държавата и общинските органи за читалищни нужди, по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Това право на ползване се прекратява с прекратяването на самото читалище.
Параграф §5
Параграф §5 възстановява собствеността на народните читалища върху всички имоти, включително земеделски земи, които са били отнети за държавна и общинска нужда, независимо от основанията за отнемането. Процедурата за възстановяване на правото на собственост и въвеждане във владение на земеделските земи се извършва съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Параграф §8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за народните читалища предвижда изменения в Закона за местните данъци и такси. В член 6, буква "м" се добавя уточнението "и на читалищата", а в член 41а, ал. 1 се добавя нова буква "в", която указва, че дарения в полза на народните читалища са допустими.
§9 от Закона за народните читалища
Параграф §9 от Закона за народните читалища определя, че изпълнението на закона се възлага на министъра на културата. Законът е изменен и допълнен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2005 г. и брой 94 от 2005 г., като измененията влизат в сила от 25.11.2005 г.
§ 69
Параграф 69 от Закона за народните читалища постановява, че подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането на различни закони, включително Закона за народните читалища, остават в сила, дори след влизането в сила на новия закон. Това важи за актове, издадени от или съвместно с министъра на културата и туризма.
§72
В §72 от Закона за народните читалища се предвижда замяна на термините "министърът на културата и туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма" с "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на културата". Тази промяна се отнася за всички места в закона, където са използвани тези термини.
§88
Законът за народните читалища влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. са обнародвани в брой 108 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 106
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, обнародван в ДВ, бр. 42 от 2009 г. и изменен в ДВ, бр. 47 от 2010 г.
§ 32
Параграф 32 от Закона за народните читалища предвижда, че в едномесечен срок след влизането в сила на закона, управителният орган на Съюза на народните читалища трябва да свика конгрес за избор на нови органи. В случай че конгресът не бъде свикан в определения срок, министърът на културата е задължен да го свика в следващия едномесечен срок.
§34
Параграф §34 от Закона за народните читалища предвижда, че регистрираните читалища и читалищни сдружения трябва да приведат уставите си в съответствие с новите изисквания на закона в срок от две години след влизането му в сила. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15 септември 2009 г.
§ 48
Законът за народните читалища влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните разпоредби са свързани с измененията в закона, обнародвани в брой 47 от 2010 г.
§3
В едногодишен срок от влизането в сила на Закона за народните читалища, управителният орган на Съюза на народните читалища е задължен да свика конгрес за избор на органите по чл. 9б, ал. 2. Ако конгресът не бъде свикан в този срок, министърът на културата е длъжен да го свика в тримесечен срок след изтичането на едногодишния срок.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12-23) влизат в сила от 1 април 2011 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението на Закона за младежта, обнародвано в "Държавен вестник" на 02.08.2013 г.
§55
Законът за народните читалища влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се включват преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2016 година и влизат в сила от 1 януари 2018 година.
§3
В срок от една година след влизането в сила на Закона за народните читалища, Министерството на културата е задължено да осигури условия за електронно подаване на документи и заявления за вписване в регистъра, съгласно чл. 10.
§4
Законът за Народните читалища влиза в сила от 2 януари 2018 г. В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2020 г. и влизат в сила от 13.03.2020 г., с последващи изменения и допълнения, обнародвани в ДВ, брой 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
§15
Председателите на читалищата са задължени да представят до 30 юни 2020 г. доклад пред кмета на общината и общинския съвет за извършените дейности и разходите от бюджета за 2019 г. Докладите на читалищата от една община ще бъдат обсъдени на първото открито заседание на общинския съвет след 30 юни 2020 г.
Параграф §52
Законът за народните читалища влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Специфичното изключение включва чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които стават ефективни от момента на публикуването.
§ 44
Законът за народните читалища влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила в деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Освен това, се съдържа информация за преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 15
Законът за народните читалища влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията, обнародван в ДВ, бр. 84 от 2023 г., влизат в сила от 06.10.2023 г.
