НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "АРХИТЕКТУРА" НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН "МАГИСТЪР" С ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "АРХИТЕКТ"
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя държавните изисквания за придобиване на висше образование в специалността "Архитектура" на образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация "архитект".
Чл. 2
Висшето образование по специалността "Архитектура" на образователно-квалификационна степен "магистър" с професионална квалификация "архитект" може да се придобие само в акредитирано висше училище, създадено по реда на Закона за висшето образование. Обучението и резултатите от него трябва да отговарят на ниво 7 "магистър" от Националната квалификационна рамка.
Чл. 3
Приемането на студенти по специалността "Архитектура" включва писмен конкурсен изпит по математика и рисуване. Резултатът от изпита по математика може да бъде заменен с държавния зрелостен изпит, а висшите училища могат да определят допълнителни условия за прием. Лица с висше образование по друга специалност могат да бъдат приети при условия, утвърдени от училището. Конкурсните изпити са анонимни и се провеждат по утвърдени програми.
Чл. 4
Обучението по специалността "Архитектура" е в редовна форма и продължава минимум пет и половина години (единадесет семестъра), включително един семестър за дипломна работа. Студентите трябва да придобият не по-малко от 330 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Диплома за "магистър" с професионална квалификация "архитект" може да бъде присъдена преди края на срока, след успешно изпълнение на учебния план и при условия, определени от висшето училище.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за обучение по специалността "Архитектура" на образователна степен "магистър", целяща подготовката на специалисти с необходимите знания, умения и компетентности за получаване на професионална квалификация "архитект". Обучението включва теоретични и практически аспекти, осигуряващи способността за създаване на архитектурни проекти, знания за история и теория на архитектурата, териториално и ландшафтно устройство, както и разбиране на връзките между архитектурата и човешките нужди. Специалистите ще трябва да владеят проектантски умения, да познават нормативната уредба и процедурите за реализация на архитектурни проекти.
Чл. 6
Обучението за придобиване на висше образование по специалността "Архитектура" на образователно-квалификационна степен "магистър" с професионална квалификация "архитект" е с продължителност минимум 11 семестъра и общ хорариум от 4800 учебни часа. То включва 4200 часа аудиторно обучение, 300 часа учебни и професионални практики и 300 часа дипломна работа. Студентите трябва да преминат минимум 120 учебни часа специализирани учебни практики и 180 часа професионална преддипломна практика. Обучението завършва с дипломен семестър от 300 часа за разработка и защита на дипломна работа. Необходими са минимум 330 кредита за редовното обучение, 30 кредита за дипломната работа, 4 кредита за специализирани учебни практики и 6 кредита за професионалната практика.
Чл. 7
Обучението за придобиване на висше образование по специалността "Архитектура" на образователно-квалификационна степен "магистър" включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Минималният аудиторен хорариум за задължителните дисциплини е общо 3660 академични часа, разпределени в 11 области, включително Теория и история на архитектурата, Архитектурно проектиране и Професионална практика. Висшето училище определя съдържанието на избираемите и факултативните дисциплини, като хорариумът на последните не може да надхвърля 10% от общата заетост.
Чл. 8
Обучението по специалността "Архитектура" завършва с разработване и защита на дипломна работа. Защитата се провежда пред изпитна комисия, състояща се от минимум трима хабилитирани преподаватели по професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" с квалификация "архитект". В комисията могат да участват и външни хабилитирани лица. Съставът на комисията се определя от ректора на висшето училище.
Чл. 9, § 1, § 2, § 3, § 4
Чл. 9 от наредбата предвижда, че студентите, които успешно са изпълнили учебния план и защитили дипломна работа, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" с професионална квалификация "архитект". Наредбата също така въвежда изискванията на две директиви на Европейския парламент относно признаването на професионалните квалификации. Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават обучението си по предходните условия. Висши училища, които не отговарят на изискванията, не могат да издават дипломи по специалността. Наредбата влиза в сила от учебната 2016 - 2017 година.
§1
Наредбата въвежда изискванията на две директиви на Европейския парламент относно признаването на професионалните квалификации, както и на Регламент за административно сътрудничество. Тези разпоредби целят да осигурят съответствие с европейските стандарти за образование и професионална квалификация в областта на архитектурата.
§ 3
Висши училища, които не отговарят на изискванията, установени в наредбата, нямат право да издават дипломи за висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Архитектура" и професионална квалификация "архитект", съгласно § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
