НАРЕДБА ЗА ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда реда и начина на изграждане, поддържане, използване и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), включително технологичните изисквания за нейния интегритет. Определя се съставът и дейността на Междуведомствения съвет за методическо ръководство на системата, както и взаимодействието между различни органи на съдебната власт и министерства за осигуряване функционирането на ЕИСПП. Включва и реда за определяне и публикуване на информация, свързана със съдебната власт.
Чл. 2
Единната информационна система за противодействие на престъпността включва централна компонента и комуникационни компоненти, ведомствени автоматизирани информационни системи на съдебната и изпълнителната власт, и автоматизирани работни места за справки. Системата служи за обработка на информация относно събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредбата определя отговорността на различни органи на държавната власт за изграждането, поддържането и развитието на Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП). В член 1 е посочено, че органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция 'Национална сигурност', Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите имат основна роля в тези дейности. Член 2 уточнява, че поддръжката и развитието на системата се подпомагат и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата определя, че методическото ръководство на Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП) и взаимодействието между органите и институциите се осъществява от Междуведомствения съвет, създаден по Закона за съдебната власт. Взаимодействието трябва да следва принципите на ведомствена независимост, прилагане на общи стандарти и технологични регламенти, както и съгласувана защита на системата.
Чл. 5
Наредбата определя механизмите за взаимодействие между органите и институциите, ангажирани в борбата с престъпността. Взаимодействието се осъществява чрез изпълнение на нормативно определените задължения и прилагане на стандарти за информационно взаимодействие, изготвени от прокуратурата. Тези стандарти се съгласуват с участващите органи и се приемат от Междуведомствения съвет. Поддържането и разпространението на стандартите също е в отговорност на прокуратурата.
Чл. 6
Чл. 6 от наредбата задължава Междуведомствения съвет да изпраща на всеки 6 месеца доклад за състоянието на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) до Министерския съвет и до Висшия съдебен съвет.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата описва задълженията на прокуратурата и Националната следствена служба относно Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП). Прокуратурата отговаря за изграждането, поддържането и развитието на ядрото на системата, както и за комуникационните компоненти, които свързват ядрото с външните системи. Междуведомственият съвет определя типа и съдържанието на обществената информация, която ще бъде публикувана, а прокуратурата е отговорна за нейното публикуване в съответствие с наредбите за отворени данни. Министерството на електронното управление може да предлага промени в структурата и съдържанието на данните за публикуване.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата регламентира свързването на централните компоненти на ВАИС с ядрото на ЕИСПП за осигуряване на информация относно досъдебни и съдебни производства, изпълнение на наказания и съдимост на лицата. Информацията се предоставя от различни министерства и органи, включително Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Агенция "Митници". Включени са данни за досъдебни производства, съдебни дела, изпълнение на наказания, съдимост, български документи за самоличност и гражданска регистрация.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата регламентира осигуряването на комуникационни канали за Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП). Според алинея 1, Министерският съвет осигурява комуникационните канали между ядрото на системата и комуникационните компоненти чрез мрежата на държавната администрация. Алинея 2 предвижда, че съответните ведомства и органи осигуряват комуникационните канали между комуникационните компоненти и свързаните ВАИС.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя състава на Междуведомствения съвет, който включва председател и представители на ключови институции, свързани с правосъдието и сигурността в България. В него участват представители на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата, Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция 'Национална сигурност', Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и Националния статистически институт. Освен това, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Българския институт за стандартизация и други институции могат да участват без право на глас.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата за единната информационна система за противодействие на престъпността определя, че председател на Междуведомствения съвет е главният прокурор или представител, определен от него.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата регламентира дейността на Междуведомствения съвет, който се подпомага от Междуведомствена експертна комисия. Членовете на комисията се определят от ръководителите на съответните органи и институции. Съветът има право да създава експертни работни групи за изпълнение на специфични задачи.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата описва функциите на Междуведомствения съвет, който отговаря за методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Съветът приема методики за определяне на информационните обекти и координира дейността на различни държавни органи, включително съдебната власт и министерствата на вътрешните работи, отбраната, правосъдието и финансите, както и Националния статистически институт.
Чл. 14
Член 14 определя реда за свикване на заседания на Междуведомствения съвет. Заседанията се провеждат минимум веднъж на три месеца по инициатива на председателя с писмена покана до членовете. Изключително заседание може да бъде свикано и по предложение на член на съвета, съгласно определен от него ред. Мястото и времето на заседанията се определят от председателя.
Чл. 15
Членовете на Междуведомствения съвет трябва да бъдат уведомени поне 10 дни преди заседанието. Уведомлението включва информация за времето и мястото на провеждане, както и проект на дневния ред и необходимите материали за разглеждане.
Чл. 16
Заседанията на Междуведомствения съвет за противодействие на престъпността се ръководят от председателя на съвета.
Чл. 17
Председателят на Междуведомствения съвет предлага дневен ред за заседание, който следва да бъде обсъден и гласуван от членовете на съвета.
Чл. 18
Заседание на Междуведомствения съвет по Наредбата за единната информационна система за противодействие на престъпността се провежда при условие, че присъстват председателят и минимум две трети от членовете на съвета.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за единната информационна система за противодействие на престъпността предвижда, че решенията на Междуведомствения съвет се вземат с мнозинство от половината плюс един глас от присъстващите на заседанието членове и се приемат с явно гласуване.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за единната информационна система за противодействие на престъпността предвижда, че за заседанията на Междуведомствения съвет се изготвя протокол, който се подписва от председателя. Копия от протокола се изпращат на всички членове на съвета.
Чл. 21
Заседанията на Междуведомствения съвет са закрити. Присъствието на експерти и други лица е разрешено само с решение на съвета.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата определя, че организацията на заседанията на Междуведомствения съвет и съхраняването на документацията за неговата дейност се извършва от администрацията на прокуратурата. В Глава четвърта се разглежда взаимодействието на органите и институциите, което е необходимо за осигуряване функционирането на Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността.
Чл. 23
Чл. 23 регламентира изграждането, осигуряването, развитието и поддържането на компонентите на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Ведомствените комуникационни компоненти, свързващи системата с ВАИС и АРМ, се администрират от съответните органи и ведомства. Автоматизираните работни места за справки в системата се изграждат и поддържат от органите, които осигуряват дейността, след съгласуване с Националната следствена служба. Съгласуването на компонентите става на база стандарти на ЕИСПП и решения на Междуведомствения съвет.
Чл. 24
Чл. 24 определя свързаността на централните компоненти на ВАИС и АРМ за справки с ядрото на ЕИСПП. Органите, посочени в чл. 378, ал. 2 от Закона за съдебната власт, които нямат свързаност с ядрото на ЕИСПП, трябва да предоставят необходимата информация чрез АРМ към ЦИССС, докато не осъществят свързването си.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата определя начина на идентификация на наказателните производства чрез уникален идентификатор, който е стандарт по ЕИСПП. Всяко наказателно производство се съхранява в единно дело, идентифицирано с този идентификатор. В делото се прилага карта, чийто образец и ред за изготвяне се определят от Междуведомствения съвет. Органът, който регистрира производството, създава идентификатора, единното дело и картата. Идентификаторите се отразяват във ведомствените информационни системи и не променят идентификацията на обхванатите дела.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата предвижда, че всеки информационен обект, свързан с престъпление, трябва да бъде идентифициран уникално в рамките на наказателния процес. Идентификацията се извършва чрез стандарт, приет по ЕИСПП, и се обозначава с номер на престъпление. Създаването на идентификатора е задължение на органа, който пръв е регистрирал престъплението.
Чл. 27
Органите и институциите, посочени в чл. 3, ал. 1, са задължени да осигурят привеждане на информацията от ВАИС в съответствие със стандартите на Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП). Времевите параметри за въвеждане и актуализиране на данни в ядрото на ЕИСПП се определят от Междуведомствения съвет и чрез междуведомствени споразумения.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата за Единната информационна система за противодействие на престъпността предвижда, че Прокуратурата на Република България е отговорна за планирането на средства, необходими за изграждането, внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на компонентите на системата, описани в чл. 7.
Чл. 29
Чл. 29 определя задълженията на органите и институциите, свързани с функционирането на Единната Информационна Система за Противодействие на Престъпността (ЕИСПП). Те трябва да осигурят условия за функциониране на системата, прилагане на стандартите, технологична дейност и централизирано администриране на сигурността, особено при обработка на класифицирана информация. Наредбата е приета на основание чл. 378, ал. 4 и чл. 383, ал. 2 от Закона за съдебната власт и е изменяна с постановления от 2014 и 2022 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 134
Параграф §3 от Наредбата указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 134 от 20 юни 2022 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет. Обнародването на постановлението е извършено в брой 47 на "Държавен вестник" от 2022 г., като то влиза в сила от 24 юни 2022 г.
