НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПРАВО" И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "ЮРИСТ"
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Образователно-квалификационната степен е "магистър" с минимум 300 кредита и срок на обучение от 5 години. Допълнително, специализирани магистърски програми изискват минимум 60 кредита и могат да се посещават от лица с вече придобито висше образование по правото. Висше образование по "Право" не може да се придобива във филиал на висше училище, а чуждестранно образование се признава при спазване на определени изисквания.
Чл. 2
Студентите, желаещи да се обучават в специалността "Право", трябва да преминат през приемен процес, който включва задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература, оценката от който е балообразуващ елемент. Кандидати с диплома за средно образование, издадена преди въвеждането на държавни зрелостни изпити, могат да използват общия успех от дипломата си вместо оценка от зрелостен изпит. За специализирани магистърски програми условията за прием се определят от съответното висше училище.
Чл. 3
Наредбата определя правилата за прием на студенти по специалността "Право" в българските висши училища. Конкурсните изпити се провеждат по утвърдени от университетите конспекти, на базата на учебното съдържание от гимназиалната степен. Оценяването на кандидат-студентите се извършва от преподаватели, определени от висшето училище, като оценките са по шестобалната система или друга, съгласно закона за висшето образование. Висшето училище също така определя начина на класиране на кандидат-студентите.
Чл. 4
Наредбата определя, че за придобиване на висше образование по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" съществуват две форми на обучение: редовна и задочна.
Чл. 5
Обучението за придобиване на висше образование по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" трябва да бъде не по-кратко от 10 семестъра и да включва минимум 3500 учебни часа, независимо от формата на обучение (редовна или задочна).
Чл. 6
Наредбата определя обучението по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър", което включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Задължителните дисциплини обхващат теми като история на държавата и правото, конституционно право, наказателно право и други, с определен минимален хорариум на учебните часове. Учебният план може да включва и допълнителни дисциплини, а висшите училища определят съотношението между лекции, семинари и практика. Обучението цели придобиване на практически умения в различни области на правото и юридическа етика.
Чл. 7
Чл. 7 определя условията за провеждане на лекционни курсове и семестриални изпити по задължителните учебни дисциплини. Лекциите трябва да се водят от хабилитирани преподаватели, а по изключение от доктори. Преподавателите трябва да заемат академични длъжности в съответното висше училище. Факултетният съвет може да реши да възлага лекции на гост-преподаватели, но общият им брой не може да надвишава 10% от хорариума на дисциплината.
Чл. 8
Наредбата определя изискванията за учебните дисциплини в специалността "Право". Висшите училища трябва да включват определени задължителни дисциплини в учебния план, като Римско частно право, Право на интелектуалната собственост и други. Лекционните курсове и изпитите трябва да се провеждат от квалифицирани преподаватели, а факултетният съвет може да разреши и участие на други преподаватели при определени условия.
Чл. 9
Студентите по специалността "Право" от втори до пети курс провеждат учебна практика с минимална продължителност от 40 часа годишно. Дисциплините, по които се провежда практиката, се определят от факултетите. Учебната практика се организира по програма и ред, установени от съответните факултети.
Чл. 10
Член 10 от Наредбата предвижда създаването на правни клиники към юридическите факултети, които ще осигурят практическо обучение на студентите по специалността "Право". В клиниките студентите ще могат да придобиват умения за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални казуси, съобразно програма, определена от факултета. Работата с реални казуси ще се осъществява след теоретична подготовка и под ръководството на практикуващи юристи.
Чл. 11
Висшите училища, предлагащи обучение по специалността "Право", са задължени да включат обучение по чужд език, което може да бъде общоезикова подготовка или специализирано обучение с юридическа насоченост. Изискването е валидно в зависимост от нивото на владеене и се определя от самите висши училища. Ако дисциплината е задължителна в учебния план, изискването се счита за изпълнено.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата предвижда, че висшите училища, предлагащи магистърска програма по право, могат да включват участие в национални, европейски или международни състезания по право, правни клиники и други практически занимания в учебния план. Тези дейности ще се оценяват с кредити, които ще бъдат част от избираемите дисциплини. Студентът има правото да поиска участието в тези събития да бъде признато за задължителна учебна практика, вместо да се записва в избираемите дисциплини.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата определя, че условията и редът за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите по специалност "Право" се определят от факултета на съответното висше училище. Оценките по задължителните дисциплини отчитат текущата подготовка на студентите и участието им в семинарни занятия.
Чл. 14
Обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на национални държавни изпити, които са писмени и устни. Държавната изпитна комисия включва двама хабилитирани преподаватели и един представител на практиката. Предложенията за включване на преподаватели и практици в комисията се правят от факултетите и съответните съдилища и прокуратури. Министърът на правосъдието утвърджава списъците на участниците и определя комисията. Държавните изпити се провеждат в две сесии и по единен държавен конспект, който включва и въпроси от международно право. Разходите за изпитите се покриват от бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 15
Писменият държавен изпит по специалността "Право" е анонимен и се състои в решаване на казус, провеждан в сградата на висшето училище за 4 часа. Изпитът е единен за всички учебни заведения, а датата и часът се определят от министъра на правосъдието. Комисия, назначена от министъра, разработва казуси, които се базират на окончателни съдебни решения. Студентите могат да ползват само нормативни актове по време на изпита. Резултатите се обявяват в срок до 10 дни, а оценката е "издържал" или "неиздържал". Само издържалите могат да продължат към устен изпит. Решението на казуса се публикува на сайта на Министерството в деня на изпита, а студентите имат право на достъп до своите писмени работи.
Чл. 16
Устният държавен изпит за специалността "Право" се провежда в сградата на висшето училище в срок до 10 дни след обявяването на резултатите от писмения изпит. При необходимост, ако има много студенти, изпитът може да продължи повече от един ден. Оценяването се извършва по шестобалната система, като минималната оценка за успешно положен изпит е 3,00. Оценката не подлежи на преразглеждане.
Чл. 17
Наредбата определя условията за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионалната квалификация "юрист". Студентите, завършили успешно обучението си и държавните изпити, получават диплома за магистър. Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили. За придобиване на юридическа правоспособност, дипломираните юристи трябва да положат стаж и изпит съгласно Закона за съдебната власт. Наредбата също така определя задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини, както и условия за откриване на специализирани магистърски програми. Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, запазват правата си и валидността на положените изпити.
§1
Наредбата определя задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини за придобиване на висше образование по специалността "Право". Задължителните дисциплини осигуряват основната подготовка, избираемите предлагат специализация, а факултативните дават допълнителни знания по желание на студентите. Определят се и понятията за хабилитирани преподаватели, както и за външни хабилитирани преподаватели, които не са работили в съответното висше училище в последните три години.
§3
Специализирани магистърски програми в специалност "Право" могат да бъдат откривани във факултетите на висшите училища, които имат програмна акредитация за обучение в професионално направление "Право". Тези разпоредби уточняват условията за откриване на подобни програми и свързаните с тях изисквания.
§6
Параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби определя, че първоначалните списъци по чл. 14, ал. 6 и единните конспекти за държавен изпит по чл. 14, ал. 12 трябва да бъдат утвърдени до 31 декември на годината преди първото провеждане на държавни изпити съгласно тази наредба.
§7
Студентите, приети преди влизането в сила на новата наредба, както и тези, приети през учебната 2022/2023 година, ще завършат обучението си по предходните учебни планове и програми. Те ще следват изискванията на старата наредба, приета с Постановление № 75 на Министерския съвет от 1996 г., която е била изменяна и допълвана многократно до 2022 г.
