ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В тези територии страната упражнява суверенитет, суверенни права, юрисдикция и контрол, съобразно международното право и договори, по които е страна.
Чл. 2
Законът цели да осигури ефективно използване на Черно море и р. Дунав, улесняване на морските и речните връзки, безопасност на корабоплаването, опазване на околната среда, равнопоставен достъп до пристанищните услуги, подобряване на качеството на услугите, намаляване на разходите за превози, и прилагане на екосистемен подход за устойчиво развитие на морската икономика.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че контролът за спазване на правния режим в тези области се осъществява в съответствие с разпоредбите на закона.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона определя, че Министерският съвет решава кои пристанища и рейдове са закрити за посещения от чуждестранни кораби. Тези решения се обявяват в "Известие до мореплавателите" от Хидрографската служба и в "Известие до корабоводителите" от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Всички пристанища и рейдове, които не са посочени в тези известия, се считат за открити.
Чл. 5
Чл. 5 определя морските пространства на Република България, които включват вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. България упражнява суверенитет над вътрешните морски води и териториалното море, включително въздушното пространство над тях. В прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона България има суверенни права и юрисдикция. Правилата за плаване и граничния режим на плавателни средства за спорт и туризъм се определят от Министерския съвет. Помощта на кораби и лица в бедствие се организира от министъра на транспорта, а капитанът на пристанището може да привлече помощ от близки кораби при опасност.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя какво представляват вътрешните морски води. Те включват: 1) водите между бреговата линия и изходните линии за измерване на териториалното море; 2) водите на пристанищата, ограничени от линии, свързващи най-отдалечените точки на котвените места и постоянните пристанищни съоръжения; 3) водите на Варненския и Бургаския заливи, ограничени от прави линии, свързващи определени носове; 4) водите между бреговата линия и правите изходни линии, свързващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Рохи.
Чл. 7
Чуждестранните невоенни кораби, които се използват с търговска или хуманна цел, имат правото да влизат свободно във вътрешните морски води на Република България и да посещават откритите пристанища и рейдове.
Чл. 8
Чуждестранен невоенен подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води на България и да посети откритите пристанища и рейдове след получаване на разрешение от Министерския съвет. За корабите на черноморските държави разрешението трябва да се поиска 30 дни преди посещението, а за корабите на останалите държави - 45 дни, освен ако не е предвидено друго в споразумение между България и държавата на знамето.
Чл. 9
Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води на България и да посещава откритите пристанища и рейдове, ако получи разрешение от Министерския съвет. Заявлението за разрешение трябва да бъде подадено не по-късно от 30 дни преди планираното посещение, освен ако в споразумение между България и държавата на знамето не е предвидено друго.
Чл. 10
Член 10 от закона регламентира условията за влизане на чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, във вътрешните морски води и посещение на пристанища. Преди влизането, компетентните органи извършват проверки на документите за безопасност, дозиметричен контрол и проверки за опазване на околната среда. По време на престоя в пристанището могат да се извършват допълнителни проверки. Ако се установи риск от опасни последици, морската администрация може да нареди на кораба да напусне водите, без Република България да носи отговорност за вреди от преждевременното отплаване. Процедурите важат и за кораби, превозващи ядрени, радиоактивни или опасни вещества.
Чл. 11
Чуждестранен военен кораб, който е снабден с ядрени енергийни устройства или е въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посещава пристанища при определени условия. Проверките на безопасността и опазването на околната среда се извършват от Министерството на отбраната. Разпоредбите за проверките важат и за такива кораби, като нареждането за напускане на кораба също се дава от Министерството на отбраната.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че Министерският съвет определя реда за посещение и престой на различни видове чуждестранни невоенни кораби. Това включва подводни кораби, кораби с нетърговска цел, кораби с ядрени енергийни устройства и кораби, които превозват радиоактивни вещества.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя случаи, при които не се изисква предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата. Такова разрешение не е необходимо при официално посещение на държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите ги кораби. Освен това, при авария на кораба или при укриване от буря, капитанът е длъжен незабавно да уведоми капитана на най-близкото пристанище и да следва неговите указания.
Чл. 14
Чуждестранните военни кораби, посещаващи български военни пристанища, както и корабите, посочени в чл. 13, са освободени от такси, с изключение на таксите за оказаните им услуги.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за морските пространства забранява на чуждестранните кораби да използват радионавигационни средства и хидроакустични апаратури във вътрешните водни води, освен за безопасност на корабоплаването. Ултракъсовълновите радиостанции могат да се използват само за връзка с пристанищните органи. Корабите със спътникови системи за електронни съобщения могат да ги използват при взаимност.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя териториалното море на страната, което обхваща морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии. Изходните линии се определят от линията на най-големия отлив или от правите линии, свързващи двете крайни точки на заливите.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че териториалното море на България се отделя от териториалното море на съседните държави чрез географския паралел, който минава през точката на сухоземната граница, свързваща се с морския бряг.
Чл. 18
Член 18 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че външната и страничните граници на териториалното море се считат за държавна граница на Република България.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя правото на корабите на всички държави да преминават мирно през териториалното море. Това право включва движение през териториалното море без отклонение във вътрешните водни пространства, с задължението корабите да се движат непрекъснато, следвайки установените маршрути и без да нарушават общественото спокойствие и сигурност. Спирането или котвенето по време на мирно преминаване е забранено, освен в случаи на навигационна необходимост или бедствие. Корабите трябва да участват в системата за докладване и контрол при навлизане или излизане от териториалното море.
Чл. 20
Чл. 20 определя действията на чуждестранни кораби, които нарушават мира, добрия ред и сигурността на Република България при преминаване през териториалното море. Нарушенията включват заплахи или употреба на сила, маневри с оръжие, шпионаж, пропаганда, неразрешени действия с въздухоплавателни средства, замърсяване, риболов и научни изследвания. Действия, свързани с маневри, риболов и научни изследвания, не се считат за нарушения, ако е получено разрешение.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България гласи, че чуждестранните кораби не дължат такси за преминаване през териториалното море, освен ако не са получили конкретни услуги.
Чл. 22
Член 22 регламентира правомощията на министъра на отбраната да преустановява мирното преминаване през определени райони на териториалното море и да забранява корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води, с оглед на сигурността на страната и провеждането на учения с оръжие. Тези мерки се съгласуват с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи, а информацията за тях се обявява в "Известие до мореплавателите".
Чл. 23
Член 23 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя задълженията на чуждестранните кораби при мирното им преминаване през териториалното море и пребиваване във вътрешните морски води. Те трябва да спазват навигационните, граничните, митническите, финансовите, здравните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда. Чуждестранният кораб е длъжен да вдига своето знаме, а невоенният - и знамето на Република България. Забранено е използването на корабни лодки, извършването на водолазни дейности, поддържането на риболовни уреди в работно положение, подаването на звукови или светлинни сигнали, преднамереното засядане или потапяне, както и действия, причиняващи повреди на морски инсталации.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изисква чуждестранните кораби с ядрени енергийни устройства и тези, превозващи ядрени, радиоактивни, отровни или опасни вещества, да носят необходимите документи и да спазват предписаните предпазни мерки при преминаване през териториалното море на България, съгласно международните договори.
Чл. 25
Чл. 25 от закона предвижда, че чуждестранните подводни кораби в териториалното море и вътрешните морски води на България са задължени да бъдат само в надводно положение. В случай, че такъв кораб е в подводно положение, той трябва да изплава на повърхността. При техническа повреда, която пречи на изплаването, корабът е длъжен да подаде сигнал с всички възможни средства.
Чл. 26
Чуждестранните кораби, преминаващи през териториалното море на България, са задължени да използват само радиосредства, които осигуряват връзка с българските брегови станции. Освен това, средствата за радионавигация и други навигационни прибори могат да се използват единствено за навигационни цели.
Чл. 27
Член 27 от закона определя, че водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и териториалното море трябва да се извършват по ред, който е установен от четирима министри: министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на културата и министъра на транспорта и съобщенията. Текстът е изменян и допълван няколко пъти, последно през 2023 година.
Чл. 28
Чуждестранните кораби, които не могат да продължат поради бедствие или непреодолима сила, са задължени незабавно да уведомят капитана на най-близкото пристанище за своето положение, използвайки всички налични средства.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че наблюдението на морската държавна граница се извършва от Министерството на вътрешните работи. Освен това, режимът на плаване във вътрешните морски води и териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и съобщенията, като се вземат предвид изискванията за националната сигурност.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България описва правомощията на органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията относно чуждестранни невоенни кораби в рамките на вътрешните морски води и териториалното море. Те могат да изискват от кораба да вдигне знамето си, да задават въпроси при съмнение за нарушения, да предлагат промяна на курса, да спират и проверяват кораба, да задържат лица, извършили престъпления, и да предприемат принудителни мерки при отказ за спиране.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че за вредите от непозволено увреждане във вътрешните морски води и териториалното море се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища. Чуждестранни невоенни кораби, преминаващи през териториалното море, не могат да бъдат спрени за гражданска юрисдикция, но могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или принудително изпълнение, свързани с задължения, възникнали при преминаването им през териториалното море.
Чл. 32
Наказателната юрисдикция на Република България не обхваща престъпления на борда на чуждестранен невоенен кораб в териториалното море, освен в определени случаи: извършване на престъпление от български гражданин, нарушаване на спокойствието или добрия ред, престъпления, засягащи интересите на България, незаконно пренасяне на наркотични вещества, противозаконно лишаване от свобода и престъпления против мира и човечеството. Въпреки това, юрисдикцията се прилага за престъпления, извършени в български пристанища или във вътрешните морски води, както и след напускане на тези води.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че компетентните български органи имат правомощия да извършват предварително разследване и да прилагат мерки на процесуална принуда за престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб, докато той преминава през териториалното море на България. Тези действия могат да бъдат инициирани по искане на капитана на кораба или от дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата, под чийто флаг плава корабът.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България задължава уведомяването на дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето при започване на наказателно преследване или следствени действия, по молба на капитана на кораба.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че чуждестранен военен кораб или държавен кораб, който наруши закона по време на пребиваване във вътрешните морски води или териториалното море, трябва да бъде предупреден да напусне незабавно тези води. Това се отнася за случаи, когато корабът пренебрегва изисквания, отправени към него.
Чл. 36
Според Чл. 36 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, по време на преминаването им през териториалното море или пребиваването им във вътрешните води, се обезщетяват от държавата на знамето на кораба.
Чл. 37
Прилежащата зона на Република България представлява морската ивица, която се разпростира на 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. Тази зона е свързана с териториалното море и служи за защита на морските ресурси и правата на държавата.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че в прилежащата зона страната осъществява контрол за предотвратяване на нарушения на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания. Това включва териториалното море, като България има юрисдикция да наказва нарушителите на тези разпоредби.
Чл. 39
Член 39 от закона дава право на органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната да спират и проверяват чуждестранни невоенни кораби в прилежащата зона при наличие на данни за нарушение на разпоредбите на чл. 38. Те могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на нарушенията или да задържат кораба за установяване на отговорността на виновните лица.
Чл. 40
Континенталният шелф на Република България обхваща морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия. Той се разпростира отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на други държави.
Чл. 41
Външните граници на континенталния шелф на Република България се определят чрез споразумение със съседните черноморски държави, в съответствие с международното право, с цел постигане на справедливо решение.
Чл. 42
Република България осъществява суверенни права върху континенталния шелф за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените богатства, включително енергийни, минерални и небиологични ресурси, както и живите организми от прикрепените видове. Тя има изключителни права да извършва и регулира сондажни работи и да изгражда изкуствени острови и съоръжения под нейната юрисдикция.
Чл. 43
Според Чл. 43 от Закона за морските пространства, полагането на кабели и тръбопроводи от други държави върху континенталния шелф на Република България е разрешено, при условие че не се нарушават интересите на страната, свързани с проучването и използването на естествените ресурси на шелфа, както и опазването на морската среда. Определянето на трасето на кабелите и тръбопроводите става чрез споразумение между Република България и заинтересуваната държава.
Чл. 44
Член 44 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя действията на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и министъра на транспорта и съобщенията при нарушения на суверенните права на България от чуждестранни невоенни кораби в пределите на континенталния шелф. При наличие на данни за такова нарушение, министрите могат да предприемат мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението, включително проверка и задържане на кораба. Дипломатическите представители на държавата на знамето се уведомяват за предприетите действия.
Чл. 45
Изключителната икономическа зона на Република България се простира до 200 морски мили извън границите на териториалното море, измерена от изходните линии.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че външните граници на изключителната икономическа зона се определят чрез споразумение със съседни и срещулежащи държави, в съответствие с международното право, с цел постигане на справедливо решение.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя суверенните и изключителни права на страната в изключителната икономическа зона. България има права за проучване и използване на ресурси на морското дъно, включително биологични, минерални и енергийни ресурси. Освен това, страната има юрисдикция за създаване на изкуствени острови, извършване на морски научни изследвания и опазване на морската среда. Допълнително, България може да упражнява права, произтичащи от международни договори и принципи на международното право.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че в изключителната икономическа зона всички държави имат право на свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи, както и на други допустими от международното право методи за използване на морето.
Чл. 49
Чуждестранни кораби нямат право да извършват промишлен риболов в изключителната икономическа зона на България без споразумение с държавата на знамето. По време на преминаване през зоната, риболовните съоръжения на чуждестранните риболовни кораби трябва да бъдат извън работно положение.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че при наличие на данни за нарушаване или подготовка за нарушаване на суверенните права и юрисдикцията на Република България от чуждестранен невоенен кораб в изключителната икономическа зона, се прилагат разпоредбите на чл. 44 от същия закон.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява в условия и ред, определени от Министерския съвет. Този член е част от Раздел VII, който се фокусира върху използването на морските пространства и опазването на морската среда.
Чл. 51а
Чл. 51а от Закона за морските пространства определя принципите на интегрирано управление на морските дейности в България. Той предвижда насърчаване на устойчивия растеж на морската икономика и развитие на черноморския регион чрез морско пространствено планиране. Това планиране включва анализ на дейностите в морските пространства и организацията им, за да се постигнат екологични, икономически и социални цели.
Чл. 51б
Чл. 51б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира общото ръководство и координация на дейността по морско пространствено планиране, което се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той е отговорен за изработването и поддържането на Морския пространствен план на страната. Създава се Консултативен съвет, който е помощен орган към министъра за сътрудничество и координация в процеса на планиране. Функциите и съставът на съвета се определят с правилник, издаден от министъра, а поименният състав - със заповед на министъра. Председател на съвета е министърът или упълномощен от него заместник-министър.
Чл. 51в
Чл. 51в от Закона за морските пространства определя Морския пространствен план на Република България, който обхваща морските пространства и крайбрежните води. Планът не служи за определяне на морските граници и включва разпределението на дейности, освен за отбранителни цели. В него са описани различни зони и полигоните за военни учения, риболов, аквакултури, туристически дейности, научни изследвания, защитени зони, трасета на подводни обекти и инсталации, свързани с корабоплаването и ресурсите.
Чл. 51г
Чл. 51г. от Закона за морските пространства определя, че морският пространствен план на Република България се изработва на базата на анализ на екологични, геоложки и социално-икономически данни. При изготвянето му се вземат предвид особеностите на Черноморския регион, състоянието на ресурсите, съществуващите и бъдещите дейности, взаимодействията между сушата и морето, както и трансграничното сътрудничество. България работи с държавите от Черноморския регион за координация на плановете, включително с Румъния. Планът може да бъде част от трансграничен морски пространствен план.
Чл. 51д
Чл. 51д от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че проектът на Морски пространствен план трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обсъждането се провежда съвместно с консултации по екологичната оценка и оценката за съвместимост, организирани от възложителя на проекта, съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 51е
Морският пространствен план на Република България, който съдържа текстови и графични части, се приема от Националния експертен съвет и се одобрява от Министерския съвет. Планът се преразглежда на всеки 10 години, но може да бъде преразгледан и по-рано при съществени промени в обществено-икономическите условия. Проектите за изменение на плана следват същите процедури.
Чл. 51ж
Чл. 51ж от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира процеса на одобрение и обнародване на Морския пространствен план. Решенията на Министерския съвет за одобрение на плана и неговите изменения се обнародват в 'Държавен вестник', а текстовите и графичните части се публикуват на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърът е задължен да изпрати копие от одобрения план на Европейската комисия и на държавите от Черноморския регион в срок от три месеца след обнародването.
Чл. 52
Член 52 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя реда за възлагане на концесии и провеждане на научни изследвания в континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Възлагането на концесия се извършва по Закона за концесиите или Закона за подземните богатства. Научните изследвания изискват разрешение от Министерския съвет, което се предоставя само за мирни цели и при условие, че не пречат на суверенните права на страната. Исканията за разрешение трябва да съдържат подробна информация за изследването. Министерският съвет може да откаже разрешение при определени условия, включително ако изследванията засягат естествени ресурси или включват вредни практики.
Чл. 52а
Чл. 52а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира учредяването на право на строеж върху морското дъно за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура. Правото на строеж се учредява по предложение на министъра на транспорта и съответния ресорен министър, след одобрение на подробен устройствен план от Министерския съвет. Учредяването на правото на строеж е възможно при необходимост за изграждане на национален обект или за задоволяване на обществени потребности. Правото на строеж се учредява възмездно, освен в случаите, когато е в полза на община. Изграждането на обектите се извършва с решение на Министерския съвет, определящо ведомството, отговорно за изграждането.
Чл. 52б
Чл. 52б определя изискванията за изработване на подробен устройствен план за подводни линейни обекти, включително трасето на обекта, точките на свързване с наземни обекти и зоната за безопасност около него. Плановете трябва да са в съответствие с Морския пространствен план и да се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с редица други министри. Проектите се приемат от Националния експертен съвет и се обнародват в Държавен вестник.
Чл. 52в
Чл. 52в от Закона за морските пространства определя условията за изграждане на обекти, свързани с подводни линейни обекти на техническата инфраструктура. Изграждането им се извършва въз основа на одобрени инвестиционни проекти, без да се променя предназначението на недвижимия имот. Инвестиционните проекти се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с лицата по Кодекса на търговското корабоплаване. Разрешението за строеж се издава от същия министър или упълномощено лице. При строителството и поддържането на обектите се прилагат специални правила относно техническите средства, строителните графици, водолазната дейност и навигационното осигуряване.
Чл. 52г
Чл. 52г. определя, че предназначението на обектите, посочени в чл. 52а, ал. 1, не може да се променя. Ако правото на строеж е учредено на община, то изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура става публична общинска собственост, която не може да се преобразува в частна собственост.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България забранява изливането, изхвърлянето и потопяването на твърди и течни отпадъци, както и на вредни вещества от кораби и брегови източници в морските води. Замърсяването на морската среда в изключителната икономическа зона е също забранено, ако то уврежда интересите на страната. Заустването на отпадъчни води от брегови източници се регулира от Закона за водите. Освен това, забранено е замърсяването на въздуха от кораби, включително изгарянето на неотговарящо на стандартите гориво.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за морските пространства определя правомощията на морската администрация и териториалните звена на Министерството на околната среда и водите при съмнения за нарушения от невоенни кораби в българските морски води. Администрацията може да изисква информация от капитана, да извършва проверки, да взема проби и да задържа кораба. При констатирано нарушение, компетентният орган уведомява държавата на знамето и, при необходимост, прокуратурата. Също така, България може да поиска правна помощ от държавите, в които корабът е назначен.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за морските пространства предвижда, че при замърсяване на морската среда, България оказва правна помощ на друга държава по нейна молба. Това включва разпит на лица, проверка на документи и вземане на проби от кораби или товари, замърсили водите. Помощта е задължителна, когато молбата е от държава членка на ЕС, а при други случаи се оказва при условия на взаимност.
Чл. 56
При повреда, авария или друго морско произшествие, което заплашва замърсяване на морската среда или увреждане на свързаните с нея интереси, Министерството на транспорта и съобщенията, в сътрудничество с други ведомства и организации, предприема необходимите мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността, съгласно Националния план за защита при бедствия.
Чл. 57
Морската администрация има правото да задържи кораб, който се намира във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако техническото му състояние или действията на екипажа не съответстват на българските норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване на замърсяването на морската среда, или ако документите на кораба не отговарят на изискванията.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че Министерството на транспорта и съобщенията, съвместно с Министерството на околната среда и водите, упражнява контрол при извършване на проучвателни и сондажни дейности в морските пространства. Те следят за спазването на мерките за предотвратяване на аварии и замърсявания, както и за отстраняване на последствията от тях. Освен това, Министерството на околната среда и водите контролира бреговите източници на замърсяване чрез специализирани териториални звена.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че при реална опасност от замърсяване в морските пространства на България, което може да се разпространи във водите на друга черноморска държава, България е задължена да уведомява съответната държава по дипломатически път.
Чл. 59а
Чл. 59а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че разпоредбите на съответната глава се прилагат без дискриминация към чуждестранните невоенни кораби и държавни кораби, които се използват с нетърговска цел. Това означава, че тези кораби ще имат равен достъп до условията и правилата, които важат за българските кораби в съответния контекст.
Чл. 59б
Министърът на транспорта и съобщенията е задължен да изпраща доклад до Европейската комисия на всеки три години, в който обобщава информацията за прилагането на безопасността и сигурността на корабоплаването, включително данни от други компетентни ведомства.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че за безопасността на корабоплаването, съгласно националната сигурност и международните правила, Министерският съвет установява, изменя и отменя схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери и препоръчителни пътища, както и система за докладване и контрол на корабоплаването в териториалното море. Тези мерки са задължителни за корабите и се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда контрол на корабите и пристанищата относно сигурността и безопасността на корабоплаването. Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта, определя условията и реда за осигуряване на сигурността. Министърът или упълномощено от него лице издава международни свидетелства за сигурност на корабите. Наредбата също така определя условията за защита от нерегламентиран достъп и управление на информацията, свързана с оценките на сигурността и плановете за сигурност на корабите и пристанищата.
Чл. 60б
Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него лице отговаря за издаването на свидетелства за правоспособност на радиооператорите и разрешения за използване на радиостанции на плавателни съдове. Осъществява международно координиране на радиочестоти и предоставя опознавателни знаци за идентифициране на радиостанции на плаващи обекти, водейки регистър за тях.
Чл. 60в
Системата за автоматична идентификация (AIS), инсталирана на кораб, трябва да бъде постоянно активна и да предава актуална информация за навигационния статус на кораба, докато той се намира в морските пространства на България или преминава през тях. Това изискване е в съответствие с правото на ЕС, международни договори и националното законодателство.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море и вътрешните води се извършва от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", освен ако не е възложено на Министерството на отбраната. Измерванията на дълбочини с картографска цел са запазени за хидрографската служба при Военноморския флот. Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се изграждат от други ведомства, но само с разрешение на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 62
Изхвърлянето на земни маси и дънни утайки в морските пространства на Република България е разрешено единствено в определени райони. Тези райони се определят от директора на басейновата дирекция, след съгласуване с министъра на транспорта и съобщенията. Това правило е регламентирано в чл. 62 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Чл. 63
Член 63 от Закона за морските пространства регламентира изграждането на изкуствени острови и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона. Те трябва да са извън важните за международното корабоплаване пътища и да бъдат обозначени. Около тях се създават зони за безопасност до 500 метра, които включват водния стълб. Подводните линейни обекти могат да пресичат важни пътища, но с оглед на безопасността и предназначението им. В зоните за безопасност е забранено да се застава на котва, да се извършва риболов и подводни дейности с изключение на тези, свързани с експлоатацията на съоръженията. Физическите и юридическите лица, които не използват съоръжения, трябва да ги демонтират в определен срок, а при неизпълнение, те ще бъдат демонтирани от Изпълнителна агенция "Морска администрация" за тяхна сметка.
Чл. 64
Член 64 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 65
Член 65 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя отговорностите на Министерството на транспорта и съобщенията за поддържане на сили и средства за търсене и спасяване в определен район. Този район се определя в съответствие с международни споразумения. Също така, Министерският съвет приема Национален план за търсене и спасяване, по предложение на съответните министри, а Изпълнителна агенция "Морска администрация" организира дейностите по търсене и спасяване, включително взаимодействието с други държави.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан при наличие на достатъчно основания. Това може да се случи, ако корабът е нарушил българските закони по време на пребиваването си във вътрешните морски води или териториалното море, ако е извършил или се подготвя да извърши нарушения на финансовите, митническите, граничните и здравните изисквания, или ако е нарушил разпоредбите за опазване на морската среда и режима на континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя условията за преследване на чуждестранни кораби. Преследването може да започне в зависимост от местоположението на кораба и конкретното нарушение на закона. То се осъществява от кораби и въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, както и от други упълномощени държавни средства, докато преследваният кораб не влезе в териториалното море на своята или на друга държава.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че задържан кораб може да бъде отведен до най-близкото безопасно българско пристанище. Това се прави с цел разследване и търсене на отговорност.
Чл. 69
Според Чл. 69 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, при неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море, се дължи обезщетение за вредите, претърпени от кораба.
Чл. 70
Член 70 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя "вътрешни водни пътища" като участък на река Дунав от километър 845,650 до километър 374,100. Този участък е ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между България и Румъния, която е определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908 година.
Чл. 71
Член 71 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че наблюдението на речната държавна граница се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи. Изменението е в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 72
Чуждестранни невоенни търговски и хуманитарни кораби имат право на свободно преминаване през вътрешните водни пътища и посещение на откритите пристанища и рейдове. Чуждестранни военни кораби от недунавски страни нямат право на преминаване. Чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел могат да преминават и посещават пристанища само с разрешение от Министерския съвет, което трябва да бъде поискано 30 дни преди посещението, освен ако не е уговорено друго. Нарушаването на чл. 20 се счита за нарушение на мирното преминаване.
Чл. 73
На чуждестранните кораби, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България или находящи се в пристанищата, е забранено да използват средства за радионавигация и наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването. Разрешава се използването на ултракъсовълнови радиостанции само за безопасност и свръзка с надзорните органи. Корабите с морски далекосъобщителни станции могат да ги използват на принципа на взаимност. Преминаването през вътрешните водни пътища е безплатно.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че реките, езерата, язовирите и каналите не се считат за вътрешни водни пътища. Придвижването по тези водни тела с кораби на пътници и товари за различни цели се регулира от наредба на Министерския съвет, която определя условията и реда за това.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя правата и задълженията на държавата в зоната на вътрешните водни пътища. Република България осъществява суверенитет и изключителни права за проучване и опазване на ресурси, изграждане на инфраструктура, провеждане на научни изследвания и опазване на речната среда. Правото на строеж на подводни обекти може да се учреди с решение на Министерския съвет. Изграждането на тези обекти е свързано с определени условия и процедури, включително оценка на правото на строеж и съгласуване на инвестиционни проекти. Обектите, изградени в полза на общини, стават публична общинска собственост и не могат да се променят в частна.
Чл. 75а
Чл. 75а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България забранява изливането, изхвърлянето и потопяването на твърди и течни отпадъци от кораби във вътрешните водни пътища. Забранено е също така замърсяването на въздуха от кораби, включително изгарянето на неотговарящо на изискванията корабно гориво. Всички действия, водещи до замърсяване, трябва да се извършват в съответствие с международните конвенции и националното законодателство.
Чл. 76
Член 76 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2013 година.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че плаването и граничният режим за български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства, предназначени за спорт, туризъм и развлечения, както и извършването на водноатракционни услуги, се регулират с акт на Министерския съвет, съгласно чл. 5, ал. 4 от същия закон.
Чл. 76б
Член 76б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България дава право на органите на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция 'Морска администрация' да спират и проверяват кораби във вътрешните водни пътища, ако имат данни за действия, нарушаващи суверенитета или изключителните права на страната. Те могат да предприемат мерки за предотвратяване на нарушението или да задържат кораба за установяване на отговорността на виновните лица.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира дейността на министъра на транспорта и съобщенията, който чрез Изпълнителна агенция 'Проучване и поддържане на р. Дунав' организира и контролира условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в Русе и териториални звена, включващи хидрометеорологични станции. Освен бюджетните средства, агенцията получава приходи от собствена дейност, а нейното управление и структура се определят от устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 77а
Чл. 77а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България задължава корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, да имат монтирана система за автоматична идентификация (AIS). Тази система трябва да бъде непрекъснато включена и да предава актуална информация за навигационния статус на кораба, в съответствие с изискванията на Европейския съюз, международните договори и националното законодателство.
Чл. 78
Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на България и превозващи опасни товари, трябва да спазват правилата на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN). При навлизане в тези води, те са задължени да уведомят капитана на най-близкото пристанище за информация относно количеството, вида и разположението на опасните товари, както и за разтоварното пристанище. Забраната за изливане или изхвърляне на отпадъци не се прилага, ако съдържанието на вредните вещества отговаря на определените национални норми.
Чл. 79
Член 79 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България установява, че водолазната и всякаква друга подводна дейност в зоната на вътрешните водни пътища трябва да се извършва по ред, определен от министри на отбраната, вътрешните работи, културата и транспорта и съобщенията. Законът е изменян и допълван многократно, последно през 2023 г.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че прокарването на подводни и въздушни кабели и тръбопроводи между България и Румъния се извършва по споразумение между двете правителства. Освен това, хидротехническите съоръжения, свързващи двата бряга на реката, се изграждат също на базата на споразумение между правителствата на двете страни.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира организацията на помощта на кораби и хора, търпящи бедствие във вътрешните водни пътища. Помощта се организира от Изпълнителна агенция "Морска администрация" съгласно плана по чл. 65, ал. 3. При опасност за живота на хора или заплаха за корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за помощ всеки близък кораб.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че корабоплавателният път по р. Дунав между километър 845,650 и километър 374,100 се поддържа от съвместни усилия на българските и румънските власти, в съответствие със споразумение между правителствата на двете държави.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя отговорностите за навигационно осигуряване на корабоплаването. Навигационното осигуряване във вътрешните водни пътища се извършва от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", с изключение на корабоплавателния път, където отговорността е на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав".
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира изграждането на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън акваториите на пристанищата. Тези обекти могат да пресичат зони с рекреационна функция или аквакултури, при условие че се спазват местоположението и предназначението им. Около подводните обекти се установяват зони за безопасност до 200 м, включващи водния стълб, които се обозначават с навигационни знаци. В тези зони е забранено заставането на котва, риболов и водолазни дейности, освен ако не са свързани с експлоатацията и поддръжката на обектите.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за морските пространства регламентира оповестяването на изменения в навигационната обстановка и специални временни предписания за безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища. Тези изменения се публикуват в "Известия до корабоводителите", издавани от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Водачите на кораби са задължени да спазват обявените габарити на водния път и да не преминават през критични участъци с газене, което надвишава обявеното. "Известия до корабоводителите" са достъпни и на електронната страница на българската система за речни информационни услуги.
Чл. 86
Надзорът върху корабоплаването в Република България има за цел да осигури спазването на Правилата за плаване по р. Дунав, да опазва хидротехническите и пристанищните съоръжения, навигационните знаци и да предотвратява замърсяването на водите от корабите. Този надзор се осъществява без дискриминация спрямо знамето на кораба.
Чл. 87
Надзорът върху корабоплаването по вътрешните водни пътища в България се осъществява от морската администрация, която е подчинена на министъра на транспорта и съобщенията. Служителите на морската администрация следват Правилата за речния надзор по Дунава, приети от Министерския съвет, при изпълнението на своите задължения.
Чл. 87а
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е отговорно за предоставянето на речни информационни услуги на корабния трафик, като условията и редът за това се определят от Министерския съвет. Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява контрол върху тези дейности.
Чл. 88
При произшествия във вътрешните водни пътища, които могат да доведат до замърсяване на околната среда, Министерството на транспорта и съобщенията, с помощта на съответните ведомства и организации, е задължено да предприеме мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността, съгласно Националния план за защита при бедствия.
Чл. 89
Изпълнителна агенция "Морска администрация" има правото да спре, прегледа и задържи кораб, който представлява заплаха за безопасността на корабоплаването във вътрешните водни пътища на България. Кораб може да бъде задържан в дунавско пристанище или на рейд, ако техническото му състояние не отговаря на стандартите за предотвратяване на замърсяване. Задържането продължава до отстраняването на причините за него.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира контрола при извършване на проучвателни, сондажни и други дейности, свързани с природните ресурси. Министерството на транспорта и съобщенията, в сътрудничество с Министерството на околната среда и водите, следи за спазването на мерките за предотвратяване на аварии и замърсявания. Министерството на околната среда и водите е отговорно за контрола върху бреговите източници на замърсяване.
Чл. 91
Чл. 91 от закона регламентира задълженията на капитаните на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на България. В случай на реална опасност от замърсяване, съответната крайдунавска държава трябва да бъде уведомена дипломатически. Капитаните на кораби са задължени незабавно да уведомяват капитана на най-близкото пристанище за всяко замърсяване, както и за случаи на преднамерено изхвърляне на отпадъци, когато е необходимо за опазване на живота на хората на борда. Капитаните, плаващи по р. Дунав, също трябва да опазват хидротехническите и пристанищните съоръжения и да уведомяват за повреди или аварии.
Чл. 92
Чл. 92 определя характеристиките и условията за функциониране на пристанищата в България. Пристанището включва акватория, територия и инфраструктура, свързваща водните пространства със сухоземната транспортна мрежа. Контролът върху пристанищата, с изключение на военните, се осъществява от министъра на транспорта. Създава се регистър на пристанищата, в който се вписват важни данни за тях, включително информация за собствениците, инфраструктурата, дейностите и услугите. Пристанищата трябва да имат удостоверение за експлоатационна годност, за да могат да извършват дейности. Регистърът е публичен и не се допуска извършване на дейности извън регистрираните.
Чл. 92а
Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, докато територията и инфраструктурата могат да принадлежат на различни субекти, включително държавата, общините, физически и юридически лица.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя различните категории пристанища. Те включват: 1. Пристанища за обществен транспорт, които могат да извършват както вътрешен, така и международен трафик; 2. Рибарски пристанища; 3. Яхтени пристанища; 4. Пристанища със специално предназначение; 5. Военни пристанища, включително граничнополицейски.
Чл. 94
Член 94 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България задължава пристанищните оператори и собствениците на пристанища да предоставят статистическа информация на Министерството на транспорта и съобщенията. Условията и редът за предоставяне на информацията се определят с наредба на министъра на транспорта, съгласувана с председателя на Националния статистически институт. Според ал. 2 предоставената информация е статистическа тайна, съгласно чл. 25 от Закона за статистиката.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона определя, че министърът на транспорта и съобщенията е отговорен за определяне на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните. Това включва квалификация на работната сила и издаване на удостоверения за експлоатационна годност. Удостоверението за експлоатационна годност се издава от министъра или от упълномощено лице.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в България регламентира предоставянето на информация относно експлоатационната годност на пристанищата на министъра на транспорта. Министърът може да преустанови временно експлоатацията на пристанище при определени условия, като например несъответствие с изискванията за безопасност или изтичане на срока на валидност на удостоверението за експлоатационна годност. Заповедите за преустановяване или ограничаване на експлоатацията подлежат на обжалване и могат да се отменят, когато отпаднат основанията за тяхното налагане.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че границите на територията на военните пристанища трябва да бъдат съгласувани с министъра на отбраната. Това изменение е направено с ДВ, бр. 24 от 2004 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че координатите и навигационните карти на акваторията трябва да бъдат обявявани публично. Това изменение е направено с ДВ, бр. 24 от 2004 г.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че откритите пристанища, с изключение на военните, са общодостъпни и осигуряват равни условия за всички кораби. Пристанищните приемни съоръжения също са общодостъпни и се използват от собствениците им по предназначение.
Чл. 100
В Чл. 100 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се регламентира, че българските невоенни кораби издигат националното знаме на Република България във вътрешните морски води и водни пътища. Чуждестранните невоенни кораби също издигат знамето на България, освен собственото си. Всички невоенни кораби трябва да имат написано името или номера си и пристанището на регистрация, докато военните кораби само името или номера. Плаването и маневрирането в тези води трябва да се извършват при спазване на международните правила за предотвратяване на сблъскванията на кораби.
Чл. 101
В пристанищата, обслужващи кораби от международно плаване, се извършват гранични проверки, митнически и медицински контрол, както и ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол. Организацията на тези проверки и контрол се определя с наредба от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта, в съгласие с другите съответни министри.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че редът за посещение, маневриране, престой и зимуване на корабите в пристанищата, както и правилата за качване и слизане на екипажа и други лица, се установява с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя пристанището за обществен транспорт като такова, в което се предоставят срещу заплащане пристанищни услуги и е достъпно за всички кораби и товари. Пристанищата трябва да разполагат с акватория, безопасни съоръжения за приставане, оперативна зона за товаро-разтоварни услуги, инфраструктура за достъп, организация за обслужване на корабите и план за обработка на отпадъци. Територията им може да включва терминали и зони за контрол на международно плаване.
Чл. 103а
Член 103а е бил въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 24 от 2004 г., но по-късно е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 104 от 2020 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била част от закона, но вече не е в сила.
Чл. 103б
Чл. 103б регламентира достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, който се заплаща по цени, определяни от Национална компания "Пристанища". Таксите включват различни видове цени (канални, тонажни, линейни кейови и светлинни) и се използват за покриване на разходите за поддръжка на морската инфраструктура. Част от приходите от светлинните цени се превеждат на Министерството на отбраната. Достъпът до регионалните пристанища също подлежи на заплащане, а собствениците на регионални пристанища плащат такса за ползване на акваторията, определена от Министерския съвет. Цените за предоставяните услуги в пристанищата се събират от съответните лица.
Чл. 103в
Чл. 103в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира заплащането на пристанищни такси за кораби, посещаващи пристанища за обществен транспорт. Таксите се дължат за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци от кораби. Те се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и собствениците на пристанищата. Таксите се дължат преди отплаването или периодично за опериращите кораби. Част от таксите се превежда на Министерството на отбраната.
Чл. 103г
Чл. 103г от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира принципите за определяне на таксите за достъп до пристанищата. Основните принципи включват прозрачност, обективност, недискриминация и съответствие с правилата на конкуренцията. Таксите могат да варират в зависимост от типа на корабите и да насърчават ефективното използване на инфраструктурата и опазването на околната среда. Събраните такси ще се използват за поддържане и изграждане на необходимата инфраструктура в пристанището.
Чл. 103д
Чл. 103д определя принципите за определяне на таксата за предаване на отпадъци от кораби, като акцентира на недопустимостта на насърчаване на изхвърляне на отпадъци в морето. Таксата трябва да покрива административни разходи и да е свързана с категорията и размера на кораба, както и с вида на търговската дейност. Освобождаване от таксата е възможно при определени условия, свързани с редовни превози и сключени споразумения за предаване на отпадъци. Таксата се използва за обработка на отпадъци от кораби и част от разходите, които не се покриват от таксата, се заплащат на пристанищния оператор.
Чл. 103е
Чл. 103е от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България урежда начина на определяне, обявяване и събиране на цените за пристанищните услуги. Цените се обявяват публично и се събират от пристанищните оператори. В определени случаи цените могат да бъдат включени в пристанищните такси. Операторите са задължени да предоставят информация относно разпределението на цените и таксите. Цените се публикуват на интернет страницата на оператора или на Държавно предприятие 'Пристанищна инфраструктура', а също така и на видно място в пристанището.
Чл. 104
Член 104 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира организацията на работа в военните и граничнополицейските пристанища, определена от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи чрез наредби. Освен това, Изпълнителна агенция "Морска администрация", Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и пристанищните оператори участват в предлагането и въвеждането на международните и европейските стандарти за безопасност, качество и опазване на околната среда, като тези стандарти стават български при условията на Закона за националната стандартизация.
Чл. 105
Извършването на претоварни дейности във водата е разрешено само на рейдове или котвени стоянки, при условие че е съгласувано с капитана на съответното пристанище, и само в пристанища за обществен транспорт.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя собствеността на територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт. Според изменените разпоредби, собствеността може да бъде както държавна, така и общинска, а също и на физически и юридически лица. Инфраструктурата за достъп до тези пристанища е публична държавна собственост, като автомобилният подход може да бъде публична общинска собственост. Освен това, общата техническа инфраструктура на пристанище, в което поне един терминал е държавен, също е публична държавна собственост. Новите правила, свързани с Регламент (ЕС) 2017/352, се прилагат за определени пристанища за обществен транспорт.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България установява, че разпоредбите на този раздел се прилагат специално за морските пристанища Бургас и Варна. Това е във връзка с т. 2 на приложение II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, който се отнася до насоките за развитието на трансевропейската транспортна мрежа.
Чл. 106б
Чл. 106б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" като управителен орган на пристанищата. То провежда обществени обсъждания с ползвателите и заинтересованите страни по важни въпроси, като процедурата започва с публикуване на съобщение на интернет страницата на предприятието. В съобщението се указват обсъжданите въпроси, предложените решения и срокът за представяне на становища. След обсъждането, предприятието публикува резултатите и мотивите за взетото решение.
Чл. 106в
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" е компетентен орган, който има правомощия, свързани с предоставяне на достъп до пазара на пристанищни услуги, ограничаване на броя на операторите, налагане на задължения за обществена услуга, контрол на условията за труд и обучение на персонала. Дейността на агенцията се финансира от част от събраните пристанищни такси, определяни ежегодно от Министерския съвет.
Чл. 106г.
На пристанищните оператори, които предоставят морско-технически услуги в определени пристанища, не могат да се налагат допълнителни изисквания за достъп до пазара на тези услуги, освен изискванията, посочени в чл. 117б, ал. 1 и 2.
Чл. 106д
Чл. 106д от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира процедурата за ограничаване на броя на пристанищните оператори, извършващи морско-техническа пристанищна услуга. Решението се приема от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' по предложение на Държавно предприятие 'Пристанищна инфраструктура', когато са налице основания по Регламент (ЕС) 2017/352. Процедурата включва публикуване на предложенията и провеждане на подбор в съответствие с регламента и наредбата.
Чл. 106е
Член 106е от Закона определя процедурата за налагане на задължение за извършване на обществена услуга по морско-технически пристанищни услуги. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' мотивира задължението, а след това Държавно предприятие 'Пристанищна инфраструктура' сключва договор с пристанищен оператор за предоставяне на услугата, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/352.
Чл. 106ж
Чл. 106ж от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че контролът по чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/352 се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция. Контролът се извършва при условията и по реда, определени в Закона за държавната финансова инспекция.
Чл. 106з
Чл. 106з от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира процедурата за оспорване на решения относно цените на пристанищните услуги. Оспорването се осъществява пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Жалбите се подават до органа, като не спират изпълнението на оспореното решение. Сроковете за предоставяне на информация и постановяване на решение са съответно 14 дни и 1 месец. Решението на органа може да бъде оспорено пред административния съд.
Чл. 106и
Чл. 106и от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че решенията на управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и актовете на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" могат да бъдат оспорвани от заинтересовани лица. Оспорването става по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Жалбата не спира изпълнението на оспорения акт.
Чл. 106к
Чл. 106к от закона предвижда, че информацията по чл. 13, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/352 трябва да бъде предоставена на Европейската комисия от компетентния съд, посочен в чл. 106и, ал. 1, при поискване.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя рибарското пристанище като такова, което е предназначено за домуване или приставане на риболовни кораби с цел разтоварване на прясна риба. Рибарските пристанища не извършват обработка на други товари и не обслужват пътници, в съответствие с чл. 116.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя яхтено пристанище като такова, предназначено за домуване или приставане на яхти и други плавателни средства, използвани за спорт, туризъм и развлечение. Освен това, обслужването на тези плавателни средства не се счита за пътническа услуга по смисъла на чл. 116, ал. 2, т. 3.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя специалното предназначение на пристанищата, свързани с корабостроителния и кораборемонтния процес. Тези пристанища са свързани с хидротехнически и хидроложки проучвания, строителство, буксировка и спасяване, както и с опазване на околната среда, но не извършват обработка на товари, пътници и поща.
Чл. 109а
Чл. 109а регламентира условията за заплащане на такси от корабите, които престояват или оперират в определени пристанища, с изключение на военните кораби. Таксите за приемане и обработване на отпадъци от кораби се дължат независимо от ползването на пристанищни съоръжения. Размерът на таксите се определя и събира от собственика на пристанищната инфраструктура. Когато се използва инфраструктура за достъп до пристанище, таксите се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Таксите се заплащат преди отплаването на кораба или периодично за опериращите кораби. Публичното обявяване и разходването на тези такси следват определени принципи.
Чл. 109б
Чл. 109б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, приет с ДВ, бр. 104 от 2020 г., указва, че за определянето, обявяването и заплащането на цените за дейности и услуги в пристанищата, се прилага чл. 103е.
Чл. 109в
Собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища по чл. 107 - 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България заплащат ежегодно акваториална такса за плаващи хидротехнически съоръжения, които осигуряват връзка между кораба и брега или защита от ветрово и вълново въздействие. Размерът на таксата се определя от Министерския съвет и се събира от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че на пристанищата, посочени в чл. 107 - 109, се извършва необходимо обслужване на кораби, включително приставане, престой, снабдяване, ремонт и поддържане. Освен това, тези пристанища са задължени да имат план за приемане и обработване на отпадъци, както и подходящи приемни съоръжения.
Чл. 111
Член 111 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя военното пристанище като всяко пристанище, кей или морско или речно съоръжение, което е предназначено за домуване или приставане на военни кораби или кораби на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 111а
Чл. 111а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя специализирани пристанищни обекти за риболовни дейности, включващи пристанища за разтоварване на улови от прясна риба и лодкостоянки. Пристаните за разтоварване са стационарни или плаващи съоръжения, които осигуряват безопасно пристигане и швартоване на риболовни кораби и служат за разтоварване и първа продажба на уловите. Лодкостоянките са съоръжения, предназначени за престой и обслужване на малки риболовни кораби, включително разтоварване и зареждане.
Чл. 111б
Чл. 111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя специализирани пристанищни обекти, включващи: пристани за сезонен превоз на пътници, пристани за добиващи кораби и зимовници. Пристаните за сезонен превоз на пътници служат за безопасно качване и слизане на пътниците, докато пристаните за добиващи кораби позволяват безопасно престояване на различни видове кораби. Зимовниците осигуряват временен престой на кораби, защитявайки ги от природни явления.
Чл. 111в
Чл. 111в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя изискванията за експлоатационна годност на специализирани пристанищни обекти, които се установяват с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Удостоверенията за експлоатационна годност се издават от министъра или упълномощено лице. Временното преустановяване на експлоатацията на обект може да бъде наложено при несъответствие с техническите изисквания, неправилна употреба или изтекъл срок на удостоверението. Заповедта за преустановяване подлежи на предварително изпълнение, а министърът може да я отмени, когато отпаднат основанията за налагането й.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя собствеността на територията и инфраструктурата на пристанищата. Основните точки включват: територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, общините и частни лица, с изключение на инфраструктурата за достъп по море и вътрешни водни пътища, която е публична държавна собственост. Собствениците на пристанищна инфраструктура са задължени да заявят правата си пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване в регистъра. Регистърът включва данни за специализирани пристанищни обекти, като вид, собственик, удостоверение за експлоатационна годност и др. Не се допуска извършването на дейности извън посочените в регистрацията.
Чл. 112а
Член 112а определя процеса на изграждане и разширяване на пристанища за обществен транспорт в България. Изграждането трябва да се основава на генерален план, съобразен с Интегрираната транспортна стратегия и други документи за пространствено развитие. Генералният план включва проучвания за развитието на пристанището, определя нуждите от нови територии, инфраструктура и навигационни параметри. Проектът се одобрява от министри и междуведомствен съвет, а одобрените планове действат като подробни устройствени планове. Визата за проектиране на пристанища се издава по реда на Закона за устройство на територията.
Чл. 112а
Заявлението за разрешение за проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт се подава пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" от определени лица, включително държавни предприятия и концесионери. В срок от 14 дни агенцията трябва да представи мотивирано становище на министрите. Заповедта за одобрение на заданието се публикува и не подлежи на оспорване, докато отказът може да бъде оспорен в 14-дневен срок. След издаването на заповедта, агенцията изпраща одобреното задание на съответните министерства за съгласуване на процедурите.
Чл. 112б
Чл. 112б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България описва процедурата за внасяне и одобрение на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт. Заявлението за разглеждане се подава в Изпълнителна агенция "Морска администрация" и трябва да включва документи, удостоверяващи изпълнението на процедурите по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, както и протоколи от обществени обсъждания. При изграждане на ново пристанище или разширение на съществуващо, се изискват допълнителни документи, включително резюме на прединвестиционно проучване и финансова обосновка. Ако документите са непълни, заявителят получава срок за отстраняване на непълнотите. След одобрение от експертен съвет, проектът се обнародва в "Държавен вестник" и може да се оспори.
Чл. 112в
Чл. 112в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя условията, при които може да се изменя генерален план на пристанище за обществен транспорт. Промените могат да настъпят при: 1) изменения в обществено-икономическите или устройствените условия; 2) възникване на инвестиционна инициатива, засягаща територията на пристанището; 3) констатиране на фактическа грешка, влияеща на плана; 4) изменения в кадастралния план, водещи до несъответствие между имотните граници и границите на пристанищната територия. Проектите за изменение на плана се изработват и одобряват по предвидените процедури.
Чл. 112г
Чл. 112г от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира инвестиционното проектиране в пристанища за обществен транспорт. Проектирането се възлага от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" или концесионер, ако строителството се извършва със средства на концесионера. Заявителят на инвестиционната инициатива или лице, отговарящо на изискванията на Закона за устройство на територията, може да възлага проектирането. Инвестиционните проекти трябва да бъдат съгласувани с министъра на транспорта и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 112г
Чл. 112г от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира процеса по реконструкция и рехабилитация на пристанища за обществен транспорт, които са държавна собственост. Решение за тези дейности се приема от управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Инвестиционното проектиране може да бъде възложено от същото предприятие или от концесионер, ако реконструкцията се финансира от него. За одобряване на проектите и разрешенията за строеж се прилагат конкретни разпоредби от закона.
Чл. 112д
Чл. 112д от Закона за морските пространства определя процедурите за изграждане и разширение на пристанища и специализирани пристанищни обекти в България. Изграждането изисква специализиран подробен устройствен план, който трябва да съответства на Морския пространствен план и други свързани документи. Процесът включва одобрение на планове за регулация, комуникационни схеми и парцеларни планове, както и съгласуване с различни министерства. Разрешението за проект се издава от министъра на регионалното развитие, а изменения на вече влезли в сила планове могат да се правят при определени условия.
Чл. 112е
Чл. 112е от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира учредяване на право на строеж върху морското дъно и крайбрежната ивица на р. Дунав в полза на общини за изграждане или разширение на рибарски пристанища и свързани брегозащитни съоръжения. Правото на строеж се учредява безвъзмездно и е необходимо за национални обекти или задоволяване на обществени потребности. Обемът на правото на строеж се определя според одобрения специализиран подробен устройствен план.
Чл. 112ж
Обектите, посочени в чл. 112е, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, са публична общинска собственост и не могат да бъдат преобразувани в частна собственост. Също така, предназначението на тези обекти не може да бъде променяно.
Чл. 112з
Чл. 112з от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България позволява учредяване на право на строеж върху морското дъно и дъното на българския участък на р. Дунав с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. Това право може да бъде учредено за изграждане или разширение на национален обект, като пристанище за обществен транспорт, или за трайно задоволяване на обществени потребности, свързани с пристанища и специализирани пристанищни обекти.
Чл. 112и
Чл. 112и от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира правото на строеж за разширение на съществуващи пристанища за обществен транспорт и специализирани пристанищни обекти. То се учредява в полза на собственика на територията и инфраструктурата на съществуващото пристанище или терминал. Обемът на правото на строеж се определя съобразно одобрените планове за развитие на съответните пристанища.
Чл. 112к
Чл. 112к от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира правото на строеж за изграждане на нови пристанища за обществен транспорт и специализирани пристанищни обекти. Според текста, правото на строеж се учредява без търг или конкурс в полза на определени лица и общини. Обемът на правото на строеж се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището.
Чл. 112л
Чл. 112л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че правото на строеж за изграждане или разширение на пристанища за обществен транспорт и специализирани пристанищни обекти се учредява безвъзмездно в полза на общини, като тези обекти остават публична общинска собственост. В останалите случаи правото на строеж се учредява възмездно.
Чл. 112м
Чл. 112м от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя задължението на министъра на регионалното развитие и благоустройството да възлага на независим оценител изготвянето на оценка на правото на строеж в срок от един месец след влизането в сила на съответната заповед. След изготвянето на оценката, министърът уведомява заинтересуваните лица.
Чл. 112н
Чл. 112н от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България указва, че видът на пристанището или предназначението на специализирания пристанищен обект, който е изграден или разширен след учредяване на право на строеж, не може да бъде променян.
Чл. 112о
Чл. 112о от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира инвестиционното проектиране за изграждане, разширение или реконструкция на пристанищни обекти. Заявителят на инвестиционната инициатива възлага проектирането на лице, което отговаря на изискванията на Закона за устройство на територията. Проектите трябва да бъдат съгласувани с министъра на транспорта и съобщенията преди одобряване, а одобрението и издаването на разрешение за строеж се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице.
Чл. 112п
Чл. 112п регламентира процедурите и правилата за създаване, одобряване и обжалване на подробни устройствени планове за пристанища и свързаните с тях инвестиционни проекти. Отчуждаването на имоти, свързани с изграждане или разширение на пристанищна инфраструктура, се извършва по реда на Закона за държавната собственост. Изграждането на железопътни подходи в пристанища, собственост на държавата, също е регламентирано, като се налагат ограничения за ползването на засегнатите имоти. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" има права за прокарване и изграждане на железопътния път, включително правото да влиза в засегнатите имоти за строителни дейности. Обезщетенията за засегнатите собственици се определят на базата на различни критерии, а обжалването на размера на обезщетението не спира правата на предприятието.
Чл. 112р
Чл. 112р от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира възможността за поставяне на преместваеми обекти и информационни елементи на територията на пристанища за обществен транспорт и на пристанища по чл. 107 - 109. Поставянето на тези обекти е допустимо, ако те са свързани с предоставянето на пристанищни услуги или с дейности за осигуряване на сигурност. Освен това, могат да се поставят и преместваеми увеселителни обекти, търговски обекти и рекламни елементи. Обектите трябва да се свързват с техническата инфраструктура чрез временни връзки, когато е необходимо за тяхното функциониране.
Чл. 112с
Законът определя условията за подаване на заявления за разрешаване поставянето на обекти в пристанища. Заявления могат да подават държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", собственици на територии и пристанищна инфраструктура, и пристанищни оператори. Разрешенията се издават от капитана на пристанището или от министъра на транспорта. За поставяне на монументални елементи е необходимо съгласуване с Закона за културното наследство. Отказ за разрешение може да бъде постановен при липса на съгласие от собственика на територията, несъответствие на обекта с предназначението на пристанището или ако обектът представлява опасност.
Чл. 112т
Чл. 112т от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя условията за премахване на обекти, поставени без разрешение, или в противоречие с него, както и обекти, които не отговарят на изискванията за безопасност или представляват забранена реклама. Процедурата включва издаване на констативен акт от инспектори на Изпълнителна агенция 'Морска администрация', последвано от заповед за премахване от капитана на пристанището. Заповедта може да бъде оспорена, но това не спира изпълнението на премахването.
Чл. 113
Член 113 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя ролята на министъра на транспорта и съобщенията в ръководството и контрола на пристанищната дейност в страната. Министърът осъществява своите правомощия чрез Национална компания "Пристанища", която е юридическо лице на бюджетна издръжка и има седалище в София, както и териториални звена.
Чл. 114
Чл. 114 определя задълженията на Национална компания "Пристанища", които включват осигуряване на безопасността на пристанищата, управление и поддържане на пристанищната инфраструктура, водене на регистри на пристанища и оператори, контрол на техническата безопасност и условията за конкуренция, както и събиране на такси и предоставяне на статистически данни. Компанията също така подпомага Министерството на транспорта и предоставя средства на Министерството на отбраната от събраните светлинни такси.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България описва механизма за финансиране на дейности, свързани с безопасността на корабоплаването и развитието на пристанищата за обществен транспорт. Финансирането се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, а средствата идват от такси и лихви. Изразходваните средства покриват разходи за безопасност, проектиране, изграждане и поддръжка на пристанищата. Национална компания "Пристанища" ежегодно изготвя програма за необходимите разходи, а средствата не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 115а
Създава се Национална компания "Пристанища" като държавно предприятие, което управлява пристанищната инфраструктура на България, с изключение на военните пристанища. Компанията има седалище в София и клонове в пристанища Варна, Бургас, Русе и Лом, с определени географски райони на действие. Държавата предоставя имущество на компанията за изпълнение на дейността й, а срещу публичната държавна собственост, предоставена на компанията, не може да се насочва принудително изпълнение.
Чл. 115б
Национална компания "Пристанища" управлява и организира работата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Основните й функции включват изграждане и поддръжка на пристанища, осигуряване на експлоатационна годност, водене на регистри, осигуряване на достъп, и спазване на мерки за сигурност и защита. Компанията не може да извършва определени пристанищни услуги и да участва в търговски дружества, които предлагат такива услуги.
Чл. 115в
Член 115в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя органите на Национална компания "Пристанища", които включват министъра на транспорта и съобщенията, управителния съвет и генералния директор. Този член е нов, но е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд от 2005 г.
Чл. 115г.
Министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в Национална компания "Пристанища". Той назначава и освобождава членовете на управителния съвет и генералния директор на компанията. Освен това, министърът разрешава участието на компанията в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел. Той утвърджава правилник за устройството и дейността на компанията, както и ежегодната програма на Национална компания "Пристанища".
Чл. 115д
Управителният съвет на Национална компания "Пристанища" се състои от 5 членове, назначавани от министъра на транспорта за срок до 5 години. Членовете не могат да извършват конкурентна дейност и не трябва да имат криминално минало или роднински връзки с други членове. Договорът с член може да бъде прекратен при определени условия. Управителният съвет избира председател и заместник, приема правилници и програми, предлага структура и бюджет, одобрява годишния отчет и взема решения за международно сътрудничество.
Чл. 115е
Чл. 115е от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя правомощията на Генералния директор на Национална компания "Пристанища". Той представлява компанията пред държавни органи и трети лица, ръководи дейността й, сключва договори и трудови споразумения, и отговаря на управителния съвет. Генералният директор има право да делегира част от правомощията си на други служители с одобрение на управителния съвет.
Чл. 115ж
Чл. 115ж от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя приходите и разходите на Национална компания "Пристанища". Приходите се формират от цените и таксите, концесионни възнаграждения, собствени дейности, лихви, средства от републиканския бюджет и дейности, свързани с предмета на дейност на компанията. Разходите включват осъществяване на предмета на дейност, осигуряване на безопасност на корабоплаването, демонтиране на съоръжения и издръжка на компанията.
Чл. 115з
Държавата осигурява финансиране за изграждане, поддържане и развитие на пристанища с национално значение. Това включва също така създаването и поддържането на ресурси за отбранително-мобилизационни мероприятия на страната.
Чл. 115и
Чл. 115и от Закона определя, че Национална компания "Пристанища" изработва дългосрочна програма за управление и развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, която се утвърджава от министъра на транспорта. Въз основа на тази програма, всяка година до 31 октомври, компанията представя годишна програма, включваща информация за приходите, разходите, инвестициите и финансиранията. Раздел VI "а" въвежда Изпълнителна агенция "Морска администрация", която е актуализирана през 2005 и 2008 година.
Чл. 115к
Чл. 115к от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя основните функции на министъра на транспорта и съобщенията, който провежда държавната политика в областта на пристанищната дейност. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' е отговорна за регулаторните и контролните функции в сферата на пристанищата. Някои параграфи, свързани с регулирането на пристанищната дейност, са отменени, а раздел VI 'б' установява съществуването на държавно предприятие 'Пристанищна инфраструктура'.
Чл. 115л
Създава се Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" с юридическо лице по Търговския закон, със седалище в София и териториални поделения в пристанища Бургас, Варна, Лом и Русе. Държавата предоставя имущество на предприятието за изпълнение на дейността му. То управлява публична държавна собственост и не може да бъде подложено на принудително изпълнение или производство по несъстоятелност.
Чл. 115м
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" извършва дейности, свързани с изграждане, управление и поддържане на пристанища и пристанищни терминали, навигационно осигуряване, определяне и събиране на пристанищни такси, както и предоставяне на услуги за управление на корабоплаването и хидрометеорологична информация. Предприятието не може да извършва пристанищни услуги, освен при специфични условия, и е вътрешен оператор съгласно регламенти на ЕС.
Чл. 115н
Чл. 115н от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя органите на управление на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Те включват министъра на транспорта и съобщенията, управителния съвет и генералния директор. Членът е актуализиран с изменения през 2009 г. и 2023 г.
Чл. 115о
Министърът на транспорта и съобщенията на Република България упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Той назначава и освобождава членовете на управителния съвет и генералния директор на предприятието. Освен това, министърът разрешава участието на предприятието в търговски и граждански дружества, утвърджава правилник за неговата дейност, структура и средства за работна заплата. Министърът също така утвърдява годишната програма за изграждане и поддържане на пристанищата и одобрява годишния счетоводен баланс и отчет на предприятието.
Чл. 115п
Управителният съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" се състои от трима членове, назначавани за срок от 5 години от министъра на транспорта. Членовете не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат осъждани за престъпления. Договорът за управление може да бъде прекратен при определени условия, включително при смърт на член. Съветът избира председател и заместник-председател, приема годишни програми и бюджети, и взема решения с обикновено мнозинство. Присъствието на поне половината от членовете е необходимо за вземане на решения.
Чл. 115р
Член 115р от Закона определя правомощията на генералния директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Той представлява предприятието пред държавни органи и трети лица, ръководи дейността му, сключва договори, управлява трудовите отношения и отговаря пред управителния съвет. Генералният директор може да делегира част от правомощията си на други служители след одобрение от управителния съвет.
Чл. 115с
Чл. 115с от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя приходите на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", които включват пристанищни такси, приходи от собствена дейност, лихви, средства от държавния бюджет, дарения и средства от програми на ЕС. Разходите на предприятието се използват за осъществяване на дейността му, осигуряване на безопасността на корабоплаването и издръжка на предприятието. Предприятието прилага финансова политика и отчетност съгласно Регламент (ЕС) 2017/352.
Чл. 115т
Член 115т от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България урежда финансирането на дейности, свързани с изграждането, реконструкцията, рехабилитацията, поддържането и развитието на пристанища за обществен транспорт. Също така, се отнася до създаването, съхраняването и поддържането на ресурси за отбранително-мобилизационни мероприятия. Финансирането се извършва с държавни ресурси и в съответствие с правилата за предоставяне на държавни помощи.
Чл. 115у
Чл. 115у регламентира изготвянето на седемгодишна програма за развитие на пристанищата в България от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", на основата на одобрената Интегрирана транспортна стратегия до 2030 г. Програмата включва информация за приходи, разходи, инвестиции и финансирания. Освен това, до 31 октомври на предходната година, предприятието представя годишна програма за изграждане и поддръжка на пристанищата, която също съдържа детайлна информация за финансовите параметри.
Чл. 116
Чл. 116 определя пристанищните услуги, предоставяни от оператори в пристанищата за обществен транспорт. Те се разделят на три основни категории: морско-технически услуги (като пилотаж и буксировка), обработка на товари и поща, и пътнически услуги. Извършването на услуги, свързани с обработка на товари и пътници, е разрешено само на определени места, освен в случай на бедствия. Министърът на транспорта може да преустанови дейности, които нарушават правилата, а решенията му подлежат на обжалване.
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира, че в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват съпътстващи дейности, при условие че те не пречат на основните пристанищни услуги. Тези дейности могат да бъдат извършвани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" или чрез концесия. При концесионни споразумения, съпътстващите дейности и приходите от тях се включват в предмета на концесията. На територии - общинска собственост, съпътстващите дейности също могат да се извършват чрез концесия. В пристанищата на частна собственост, дейностите могат да се извършват от собственика или от лица, с които той е сключил договор.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за морските пространства и пристанищата определя условията за извършване на пристанищни услуги от специализирани оператори. Операторите трябва да имат квалифициран персонал и необходимите технически средства. Те са длъжни да водят отделни счетоводни сметки за различните услуги, ако предлагат повече от една. Операторите осигуряват обучение на работниците си, а обучението и квалификацията могат да се извършват и от трети лица, спазващи закона за професионалното образование. Съществува публичен регистър на операторите, който е необходим за предоставяне на услуги.
Чл. 117а
Чл. 117а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира достъпа до пазара на пристанищни услуги, предоставен на пристанищните оператори. Достъпът до услуги в държавни терминали се осъществява чрез концесия, а в терминали, които не са държавна собственост, от собствениците на инфраструктурата или от лица, сключили договор с тях. Регламентира се и начинът за придобиване на достъп до пазара на услуги, включително чрез вписване в регистъра на пристанищните оператори. Освен това, морско-техническите услуги се предоставят от собствениците на инфраструктурата или от упълномощени лица. Забранява се възпрепятстването на свободния достъп до общата техническа инфраструктура на пристанището.
Чл. 117б
Чл. 117б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя условията за вписване на лицата в Регистъра на пристанищните оператори, които могат да извършват пристанищни услуги. Лицата трябва да бъдат търговци, да не са в ликвидация или несъстоятелност, да нямат задължения към държавата и да поддържат система за управление на качеството. Изпълнителна агенция "Морска администрация" упражнява контрол и може да налага предписания или да спира дейността на операторите при установени несъответствия.
Чл. 117в
Чл. 117в от Закона предвижда предоставянето на пристанищни услуги и морско-технически услуги на терминали, собственост на държавата, чрез концесия. Концесията се извършва съгласно Закона за концесиите. Ако концесията включва строителство, тя се определя като концесия за строителство.
Чл. 117г
Чл. 117г от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България определя, че правомощията на концедента за концесиите, посочени в чл. 117в, се изпълняват от министъра на транспорта и съобщенията. Тази разпоредба е актуализирана с изменения през 2017 и 2023 г.
Чл. 117д
Член 117д от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е бил новоприет с ДВ, бр. 24 от 2004 г., но е отменен с ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.
Чл. 117е
Член 117е от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 24 от 2004 г. и отменена с ДВ, бр. 36 от 2006 г. в сила от 01.07.2006 г. Тази разпоредба е част от глава пета, която се отнася до административнонаказателните разпоредби.
Чл. 118
Капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, вътрешните морски води или вътрешните водни пътища, ще бъде наказан с глоба от 50 000 до 200 000 лв. Същото наказание важи и за корабопритежателя, който нареди или допусне потопяването или изхвърлянето на кораба на брега.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда различни наказания за нарушения на забраните. Наказанията включват глоба от 150 000 до 500 000 лв. за физически лица, които нарушат забраните по чл. 53, ал. 1 и 2, както и за капитани на чуждестранни невоенни кораби, които извършват промишлен риболов в забранени зони. Капитани на кораби с ядрени устройства, които влизат без разрешение във вътрешни води, също подлежат на глоба. Освен това, юридически лица, които се обогатят от подобни нарушения, могат да получат имуществена санкция от 300 000 до 600 000 лв. Умишлените действия на представители на юридически лица, довели до значителни вреди на морската среда, могат да доведат до санкции от 1 500 000 до 3 000 000 лв. Имуществените санкции се налагат независимо от наказателната отговорност на извършителя.
Чл. 120
Капитаните на невоенни кораби подлежат на глоба от 50 000 до 200 000 лв. при нарушения като: влизане в закрити пристанища, оставяне на подводен кораб в подводно положение, нарушаване на забраните по чл. 15 и чл. 20, както и неспазване на разпоредбите на чл. 19, 23, 24, 26 и 49. Освен това, глоба се налага и на лица, които извършват научни изследвания без необходимите разрешения.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за морските пространства предвижда различни наказания за нарушения на разпоредбите относно вписването в регистъра на пристанищата и услугите, свързани с тях. Длъжностни лица, които нарушават определени разпоредби, могат да бъдат глобени с между 1000 и 5000 лв. В случай на нарушения на забраните по чл. 92 и чл. 112, глобите варират от 10 000 до 50 000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - от 50 000 до 300 000 лв. При повторни нарушения, глобите се удвояват. Допълнително, нарушения на разпоредбите относно водно-атракционни услуги и ползването на плавателни средства също са санкционирани с различни размери на глобите.
Чл. 121а
Чл. 121а от Закона за морските пространства предвижда имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. за пристанищни оператори, които не изпълняват задълженията си по Регламент (ЕС) № 1177/2010, свързани с правата на пътниците, особено лица с увреждания и намалена подвижност. Санкции се налагат за неизпълнение на задължения по различни параграфи на регламента, включително предоставяне на помощ, информация при отмяна на пътувания и създаване на механизми за разглеждане на жалби.
Чл. 121б
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" подлежи на имуществена санкция от 10 000 лв. при следните условия: 1. Сключване на договор без необходимото решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация"; 2. Невъзможност за изпълнение на задължения по Регламент (ЕС) 2017/352; 3. Приемане на решение без проведена процедура по обществени обсъждания. При повторно нарушение санкцията е в двоен размер.
Чл. 121в
Законът предвижда имуществени санкции за пристанищни оператори, които не изпълняват задължения по Регламент (ЕС) 2017/352. Санкцията е 10 000 лв. за първо нарушение на задълженията по чл. 15, параграф 3 и чл. 12, параграф 3 от регламента. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за морските пространства определя процедурата за установяване на нарушения в морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Нарушенията се установяват от длъжностни лица, а актовете за нарушения се връчват на нарушителя, който може да направи възражения в срок от 48 часа. Наказателните постановления за опазване на морската среда се издават от министъра на околната среда или от упълномощени длъжностни лица. Постановленията могат да включват парично обезщетение за причинени вреди и могат да бъдат обжалвани от корабопритежателя. Има специфични изключения за определени разпоредби.
Чл. 123
Член 123 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България указва, че съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления, както и изпълнението на наложените наказания, се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 124
Законът регулира условията за арест на чуждестранни невоенни кораби в случай на нарушения и задължения за заплащане на глоба или имуществена санкция. Чуждестранните кораби могат да бъдат задържани до съставяне на акт за установяване на нарушението. Разпоредбите касаят и плановете за управление на отпадъците от кораби, които трябва да бъдат одобрени от съответните институции. Законът също така определя правата и задълженията на различни участници в морската и пристанищната инфраструктура, включително задължения за безопасност и защита на околната среда.
§1а
Параграф §1а определя изискванията за разработване на планове за приемане и обработване на отпадъци в пристанищата. Плановете се изготвят от собствениците на територията и пристанищната инфраструктура и трябва да бъдат одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Те се преразглеждат на всеки три години или при промяна на условията, свързани с пристанището.
§1б
Параграф §1б определя, че предаването на отпадъците от кораби е равно на допускане за свободно обращение в съответствие с чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Също така, не се изисква подаване на обобщена декларация за въвеждане съгласно чл. 127 от същия регламент.
§1д
Министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорен за предоставянето на информация на Европейската комисия относно участниците в морското пространствено планиране. Тази информация включва наименование и адрес на компетентния орган, правен статут и функции на участниците, както и механизми за координация между България и Румъния. При промяна на данните, министърът трябва да уведоми Комисията в срок от 6 месеца.
Параграф §2
Параграф §2 от закона определя основни термини, свързани с морските и речните пространства, включително различията между военни, граничнополицейски и невоенни кораби, както и определения за пристанищни терминали, инфраструктура и услуги. Законът също така описва замърсяването на водната среда, отпадъците от кораби, и различни видове инфраструктура, свързана с пристанищата. Включени са и нови термини, касаещи навигацията, безопасността на корабоплаването и интегрираната морска политика на ЕС.
§6
В §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за морските пространства се добавя нова алинея 4 в чл. 16 от Закона за държавната собственост. Тази алинея позволява на едноличните търговски дружества с държавно имущество и на физическите и юридическите лица, които имат концесия за определени обекти, да отдават под наем имоти или части от тях, както и да ги ползват съвместно с трети лица, без да се пречи на дейностите, за които са предоставени концесиите.
§7
В Закона за концесиите се въвеждат изменения, свързани с републиканските пътища и пристанища. Чл. 4, ал. 1 т. 6 уточнява, че републиканските пътища и части от пристанища, построени със средства на концесионера, са публична държавна собственост. В чл. 25 се добавя нова алинея, която разпределя паричните постъпления от концесии, като 85% отиват за развитие на транспортната инфраструктура, а 15% за покриване на разходите по концесиите.
§ 8
В Закона за гражданското въздухоплаване се въвеждат изменения, включващи добавяне на нови разпоредби, които касаят безопасността на полетите и финансирането на летателното обучение. Средствата от излишъка на приходите остават за следващата година и се използват целево. Създава се нов член, който освобождава средствата от бюджета за безопасност на полетите от данъци. Допълнителните разпоредби също получават уточнение относно гаранта по заема.
§ 9
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за морските пространства изменя § 4а от Закона за Българските държавни железници, добавяйки думата 'както' след израза 'когато гарант по заема е Република България'.
§10
В Кодекса на търговското мореплаване е направено изменение, при което в допълнителната разпоредба след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя "както". Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 28 януари 2000 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2004 г.
§73
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се предвиждат две основни изменения. Първо, термините "плавателен съд" и "плавателни съдове" ще бъдат заменени с "кораб" и "кораби". Второ, терминът "пристанищна/та администрация" ще бъде заменен с "Национална компания 'Пристанища'".
§74
Обектите, включени в капитала на еднолични търговски дружества с държавно имущество към 15 февруари 2000 г., стават публична държавна собственост. Министрите трябва да намалят капитала на тези дружества с стойността на правото на собственост на обектите в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Също така, министърът на транспорта и съобщенията сключва договори за пристанищни услуги с тези дружества, които са срочни до подписването на нови договори или концесии.
§ 75
Параграф 75 от Закона определя правата и задълженията на лицата, притежаващи частна собственост върху терминали на пристанища за обществен транспорт с национално значение. Те запазват собствеността си, имат право да искат концесия в 6-месечен срок и трябва да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия. Лицата са задължени да използват имотите си само за съхраняване на товари и да учредят право на преминаване, ако е необходимо. При неизпълнение на задълженията, министърът на транспорта може да преустанови експлоатацията на терминала. При наличие на държавна нужда може да се извърши принудително отчуждаване на имотите, по искане на министъра.
§76
Собствениците на пристанища, попадащи под чл. 107-109 и на пристанища за обществен транспорт с регионално значение, трябва в срок от три месеца след влизането в сила на закона да подадат заявления за вписване в регистрите на пристанищата. Те също така трябва да представят доказателства, че пристанищата отговарят на изискванията за експлоатационна годност, съгласно наредбата по чл. 95, ал. 1 и действащото законодателство.
§78
До 30 ноември 2004 г. Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" осъществява дейностите, правата и задълженията на Национална компания "Пристанища". Агенцията изпълнява специфични дейности, свързани с чл. 112б, ал. 1, 3 и 4, чл. 112в и чл. 112г. Изпълнителният директор на агенцията сключва и контролира договори по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1, както и договори с пристанищни оператори за услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1.
§80
Съгласно §80 от закона, от 1 декември 2004 г. Национална компания "Пристанища" поема активите и пасивите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", включително правата и задълженията. Трудовите отношения с работниците и служителите на тази агенция ще се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, а служебните отношения с държавните служители - по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.
§82
В 6-месечен срок след влизането в сила на Закона за морските пространства, Министерският съвет, министърът на транспорта и съобщенията, както и министърът на регионалното развитие и благоустройството, са задължени да приемат необходимите подзаконови нормативни актове за прилагането на закона.
§ 86
Параграф 86 от закона уточнява, че разпоредбите от параграфи 45 до 54, свързани с Националната компания "Пристанища", влизат в сила от 1 декември 2004 г. Също така, параграф 73, т. 2, параграф 81 и параграф 83, т. 2, буква "б" също се прилагат от същата дата.
Параграф §49
Параграф §49 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда замяна на термините "министърът на транспорта и съобщенията", "министъра на транспорта и съобщенията" и "Министерството на транспорта и съобщенията" с "министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта". Тези промени са в сила след измененията на закона, обнародвани в Държавен вестник.
§124
Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на същия закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 104 от 2005 г. и влизат в сила от 27.12.2005 г.
§24
Параграф §24 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира уведомяването на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" от страна на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение за освобождаване на кораби от заплащане на такси. В случай на освобождаване, агенцията уведомява Европейската комисия. Разпоредбата е в сила от 01.01.2007 г.
§25
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" става правоприемник на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и поема активите и пасивите, права и задължения, свързани с дейността си. Трудовите отношения на служителите ще се уреждат съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
§26
С §26 от Преходните и заключителни разпоредби се прекратява Национална компания "Пристанища" без ликвидация. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" става правоприемник на Национална компания "Пристанища", което означава, че поема всички права и задължения на прекратената компания.
§ 29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. Конкретно изключени са § 4 и 5, § 6 в частта му за пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, § 7 относно чл. 103в, ал. 1, т. 5 и ал. 3, чл. 103г, § 9, § 10 относно чл. 110, ал. 2, § 16 относно чл. 115м, т. 11, § 20 и 24.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-ранни дати. Конкретно: дял трети, § 2, т. 1 и 2, и множество други параграфи, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§23
Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България влиза в сила от 1 юли 2006 г. с изключение на член 42, алинея 3 и член 58, алинея 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите са обнародвани в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г. и влизат в сила от 11.08.2006 г.
§ 145
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила в различни срокове: 1) Параграф 18, т. 3 - една година след влизането в сила на закона; 2) Параграф 48 (чл. 118а, ал. 1, т. 1) - от 22 декември 2013 г.; 3) Параграф 60, т. 5 - от 1 март 2007 г.; 4) Параграф 73 (чл. 155а, ал. 1, т. 1) - една година след влизането в сила на закона.
§37
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. са обнародвани в Брой 108 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 106
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 54 от 2007 г.
§12
Параграф §12 от закона въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани с управлението на отпадъци от кораби, наблюдение на корабоплаването и мерки срещу замърсяването от кораби. Специално се споменават Директива 2000/59/ЕО, Директива 2002/59/ЕО, Директива 2005/35/ЕО и Рамково решение 2005/667/ПВР.
§13
Параграф §13 от закона определя задълженията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" за разработване на информационни системи и установяване на общи практики съвместно с други държави членки на ЕС и Европейската агенция за морска безопасност. Основната цел е прилагане на директиви относно замърсяването от кораби и управлението на отпадъците от корабите. Агенцията трябва да осигури наблюдение на кораби, които нарушават разпоредбите, и да разработи надеждни методи за проследяване на замърсяващи вещества.
§9
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се въвеждат изменения, при които навсякъде думите "Изпълнителна агенция 'Пристанищна администрация'" се заменят с "Изпълнителна агенция 'Морска администрация'". Тези изменения са част от по-широк пакет от поправки, обнародвани в Държавен вестник, и отразяват актуализация на законодателството в съответствие с нуждите на сектора.
§11
Изпълнителна агенция 'Морска администрация' поема активите, пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция 'Пристанищна администрация'. Трудовите правоотношения на работниците и служителите от 'Пристанищна администрация' ще се уреждат по реда на Кодекса на труда, а служебните правоотношения на държавните служители - по реда на Закона за държавния служител.
§12
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" поема активите и пасивите на Изпълнителна агенция "Морска администрация", свързани с определени функции. Трудовите отношения на служителите от агенцията ще бъдат уредени съгласно Кодекса на труда, а служебните правоотношения на държавните служители - съгласно Закона за държавния служител.
§ 13
Параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби уточнява, че разпоредбата на §9, т. 6 относно чл. 115м, т. 14 влиза в сила от 1 януари 2009 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2008 г.
§20
Параграф §20 предвижда замяна на термини в закона, като "пристанищни приемни съоръжения за отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност" с "пристанищни приемни съоръжения". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2008 г.
§21
Параграф §21 от закона предвижда, че изискванията за речните пристанища относно наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения и план за приемане и обработване на отпадъци, включително система за определяне на таксите за приемане и обработване на отпадъци, влизат в сила от 1 януари 2013 г. Тези разпоредби са част от допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2009 г.
§2
В §2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта. Думите 'министърът на транспорта', 'министъра на транспорта' и 'Министерството на транспорта' се заменят с 'министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията', 'министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията' и 'Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията'.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Някои от параграфите, които влизат в сила на тази дата, включват § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114.
§ 37
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Заключителните разпоредби към закона за допълнение на закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България са обнародвани на 24.04.2012 г.
§3
Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за управление на отпадъците са обнародвани в "Държавен вестник", брой 53 от 2012 година и влизат в сила от 13 юли 2012 година.
Параграф §35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 ще влязат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: § 115 на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 на 1 февруари 2013 г.
§ 59
Параграф §59 установява, че разпоредбите на чл. 52а - 52г от закона се прилагат и за вече започналите производства за разрешаване на изработването, приемането и одобряването на подробни устройствени планове, инвестиционни проекти и за издаване на разрешения за строеж, свързани с подводни линейни обекти на техническата инфраструктура в границите на вътрешните морски води и териториалното море, към датата на влизане в сила на закона.
§60
Параграф §60 от Закона предвижда, че разпоредбите на чл. 63, ал. 3, 4 и 5 се прилагат за съществуващите подводни линейни обекти на техническата инфраструктура в морското дъно и териториалното море. Лицата, които експлоатират тези обекти, трябва да предоставят координатите на трасетата и зоните на безопасност на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Агенцията е длъжна да оповести тези координати в "Известие до мореплавателите" в срок от 9 месеца, ако такова оповестяване не е направено преди това. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" осигурява навигационно трасетата и зоните за безопасност в срок от 3 години след влизането в сила на закона.
§61
Параграф §61 от закона указва, че разпоредбите на чл. 75, ал. 2 - 6 се прилагат и за вече започнали производства към момента на влизане в сила на закона. Това включва разрешаване на изработването и приемането на подробни устройствени планове, както и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, свързани с изграждането или разширяването на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура в българския участък на река Дунав.
§62
Параграф §62 от закона предвижда, че разпоредбата на чл. 84 се прилага и за вече изградени подводни линейни обекти на техническата инфраструктура в българския участък на река Дунав. Лицата, които експлоатират тези обекти, трябва да предоставят координатите на трасетата и зоните на безопасност на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Агенцията е задължена да оповести тези координати в срок от 9 месеца, ако не е направено по-рано. Държавно предприятие 'Пристанищна инфраструктура' е отговорно за осигуряване на навигационните трасета и зони за безопасност в срок от 3 години.
§ 64
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е задължен да внесе проект за решение в Министерския съвет в срок до две години от влизането в сила на закона. Регистрираните пристанища за обществен транспорт запазват статута си до приемането на решението. След приемането на решението, Изпълнителна агенция 'Морска администрация' трябва в едномесечен срок да впише служебно данните за заварените пристанища в регистъра.
Параграф §65
Собствениците на пристанища, посочени в чл. 107 - 109, трябва да подадат заявление за вписване на данните за територията и акваторията на пристанището в регистъра в срок от две години след влизането в сила на закона. Ако не бъде подадено такова заявление, Изпълнителна агенция "Морска администрация" служебно ще заличи съответното пристанище от регистъра.
§66
Параграф 66 от закона предвижда спиране на производствата по заявления за инвестиционна инициатива, ако към момента на влизане в сила на закона няма решение на междуведомствения експертен съвет. Тези производства ще бъдат възобновени след привеждане на наредбата по чл. 112а, ал. 6 в съответствие с новия закон. Освен това, проектите на генерални планове на пристанища за обществен транспорт трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца след влизането в сила на наредбата.
§68
Собствениците на специализирани пристанищни обекти, посочени в чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1, имат право да заявят вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4. Срокът за подаване на тези заявления е една година от влизането в сила на закона.
§70
Лицата, които попадат под разпоредбите на чл. 117б, трябва да подадат заявления за вписване в регистъра на пристанищните оператори в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Тези разпоредби са част от преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и е в сила от 26.07.2013 г.
§62
В §62 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се предвижда замяна на наименованията на министъра на регионалното развитие и благоустройството с министъра на регионалното развитие. Тази промяна е част от измененията на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2000 до 2013 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в "Държавен вестник", брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§62
Параграф 62 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда замяна на термини, свързани с министъра на регионалното развитие. Всички споменавания на "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, обнародвани в ДВ, бр. 26 от 2016 г., с влизане в сила от 01.04.2016 г.
§2
Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за измененията в Закона за Българската агенция по безопасност на храните, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 58 от 2017 г. и влизат в сила от 18.07.2017 г.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок; 2. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§42
Параграф §42 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и Съвета, която установява рамка за морско пространствено планиране. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на закона, обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2018 година.
§ 48
Съгласно параграф 48 от Закона за морските пространства, министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да издаде правилник по чл. 51б, ал. 3 в срок от един месец след влизането в сила на закона. Освен това, в 7-дневен срок след издаването на правилника, министърът трябва да изпрати информация на Европейската комисия, съгласно § 1д, ал. 1 от допълнителните разпоредби.
§49
Министерският съвет е задължен да приеме Морския пространствен план на Република България до 31 март 2021 г. Проектите на подробни устройствени планове, специализирани подробни устройствени планове и специализирани схеми, внесени за одобряване преди приемането на плана, не подлежат на изискването за съответствие с него.
§50
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е задължен да внесе проект на решение в Министерския съвет в срок от две години след влизането в сила на закона. След приемането на решението, Изпълнителна агенция 'Морска администрация' трябва да впише служебно данни за съответното пристанище в Регистъра на пристанищата в срок от един месец.
§ 51
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, министърът на транспорта провежда процедура по съгласуване на проектите на парцеларни планове за акваториите на съществуващи пристанища. Съгласуваните проекти, придружени от скица-извадка от подробния устройствен план, се изпращат на министъра на регионалното развитие за приемане и одобряване, без да се прилага определена разпоредба от закона.
§52
Собствениците на специализирани пристанищни обекти трябва да заявят правата си за вписване в регистъра в срок от една година след влизането в сила на закона. Към заявлението се прилага проект на специализиран подробен устройствен план, който отразява съществуващото положение. Министърът на транспорта провежда процедура за съгласуване на проектите и ги изпраща на министъра на регионалното развитие за одобрение. Вписването в регистъра се извършва в срок от един месец след одобрението на проекта и издаването на удостоверение за експлоатационна годност.
§53
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е задължен да издаде наредбите по чл. 112с, ал. 5 и чл. 116, ал. 4 в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона. До издаването на новата наредба по чл. 116, ал. 4 остава в сила отменената наредба по чл. 237, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграф 62 влиза в сила на 28 март 2020 г.; параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 1-6, ал. 7, т. 1, 3 и 4, ал. 8-14, § 9, т. 1, § 18, § 19 и § 58, т. 13, влиза в сила на 1 януари 2021 г.; параграф 8, относно чл. 12, ал. 7, т. 2 и § 20, влиза в сила две години след обнародването на закона.
§ 53
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", определя със заповед границите на акваторията, територията и инфраструктурата на пристанищата. Това се прави в съответствие с данните в регистъра и действащите генерални планове. Освен това, министърът или упълномощено от него лице трябва да преиздаде удостоверенията за експлоатационна годност на терминалите на пристанищата в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
§54
Параграф 54 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България посочва, че одобрените оценки и планове за сигурност на пристанищните райони и съоръжения, които са в сила преди влизането в сила на закона, запазват своето действие. Конкретно, оценките и плановете за сигурност на пристанищата остават валидни, като се приравняват на новите изисквания за оценки и планове за сигурност на пристанище и пристанищно съоръжение, съгласно чл. 106а.
§55
Параграф §55 предвижда, че до влизането в сила на решението на управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за структурата и размера на пристанищните такси, ще се събират таксите по досегашния ред. Също така, до одобряването на новите планове за приемане и обработване на отпадъци в пристанищата, ще се прилагат старите одобрени планове. Плановете за пристанища за обществен транспорт, които не подлежат на Регламент (ЕС) 2017/352, запазват действието си, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата, при които са били одобрени.
§56
В 6-месечен срок след влизането в сила на закона, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" трябва да внесе заявление за изработване и одобряване на генерален план за пристанищата. Генералните планове трябва да се съобразяват с вече одобрените планове за пристанищни терминали. Неодобрените проекти за генерални планове, внесени преди влизането на закона в сила, ще бъдат одобрявани като генерални планове за терминали и ще запазват предвижданията си относно инфраструктурата за достъп до пристанището. Разрешенията, дадени преди влизането в сила на закона, остават валидни и проектите, изработени по тях, ще бъдат одобрявани по установения ред.
§57
Параграф 57 от закона позволява вписването на брегозащитни и брегоукрепителни хидротехнически съоръжения, построени преди 2 април 2018 г., в регистъра на специализирани пристанищни обекти, при условие че те осигуряват безопасно приставане и временно престояване на кораби. За вписването е необходимо да се приложи проект на специализиран подробен устройствен план, който отразява съществуващото положение. Проектът трябва да бъде съгласуван от министъра на транспорта и след това изпратен на министъра на регионалното развитие за одобрение. Вписването в регистъра трябва да бъде извършено в срок от един месец след одобрение на проекта и издаване на удостоверение за експлоатационна годност.
§58
Параграф §58 уточнява, че параграфи 13 относно чл. 106в, ал. 2, § 15 относно чл. 109в и § 38, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2021 г. Също така, се посочва, че преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влизат в сила от 1 януари 2023 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Допълнителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2023 г.
§6
Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/883, която касае пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. Тази директива изменя предходната Директива 2010/65/ЕС и отменя Директива 2000/59/ЕС.
§7
В параграф §7 от закона се предвиждат изменения в наименованията на длъжностни лица и институции, като "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията" се заменят с "министърът на транспорта и съобщенията" и "Министерството на транспорта и съобщенията". Освен това, в останалите текстове на закона се правят допълнителни замени, включително на термина "отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност" с "отпадъци от кораби". Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за експортивния контрол на продукти, свързани с отбраната и изделия и технологии с двойна употреба, които влизат в сила от 10.05.2024 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложенията към чл. 103а, ал. 1, т. 1 и т. 2 са били нови, изменяни и отменяни в различни години, последно отмени през 2013 г. Законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, касаещи пристанищата, плавателните съдове и морската безопасност.
