НАРЕДБА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА АЕРОЗОЛНИТЕ ФЛАКОНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за етикетиране на аерозолни флакони, включително общите и специфични изисквания за конструкция, вместимост, съдържание, механична устойчивост и допустимо налягане. Освен това, тя описва методите за изпитване на основните характеристики на аерозолните флакони и правилата за класифициране на съдържанието по запалимост. Наредбата не се прилага за аерозолни флакони с обем под 50 ml, метални флакони над 1000 ml, стъклени и пластмасови флакони с определени обеми и устойчивост на избухване.
Чл. 2
Чл. 2 от наредбата урежда правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно продажбата на аерозолни флакони. Според алинея 1, КЗП не може да забрани или ограничи продажбите на аерозолни флакони, ако те отговарят на изискванията на наредбата. В алинея 2 е посочено, че КЗП може временно да забрани или да наложи специални условия за продажбата на аерозолни флакони, ако установи, че те представляват заплаха за безопасността или здравето на потребителите, дори и да отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 2а
Наредбата регламентира задълженията на лицата, които пускат аерозолни флакони на пазара, относно анализа на опасностите, свързани със запалимостта и налягането. Лицата трябва да извършат анализ, който включва оценка на риска от вдишване на спрей при нормални условия на употреба, като се вземат предвид физичните и химичните свойства на съдържанието. Освен това, аерозолните флакони трябва да бъдат проектирани и изработени с необходимите указания за употреба, базирани на анализа.
Чл. 3
Лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, трябва да ги етикетират в съответствие с изискванията на наредбата. Търговците са задължени да предлагат само етикетирани аерозолни флакони, които отговарят на тези изисквания.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата установява задължителните данни, които трябва да бъдат включени на етикета на всеки аерозолен флакон. Те включват наименование и адрес на производителя, идентификация на партидата, символ за съответствие, предупреждения за безопасност, нетно съдържание и информация за запалими компоненти, ако има такива. В случай, че флаконите имат отделни инструкции за употреба, в тях също трябва да бъде включена информация за специфични опасности. Освен това, ако аерозолът съдържа запалими вещества, етикетът трябва да указва процента на запалимите компоненти.
Чл. 5
Аерозолните флакони, съдържащи незапални аерозоли, трябва да имат етикет, който включва думата "Внимание" и да отговарят на изискванията за категория 3, посочени в таблица 2.3.1 от приложение I на Регламент (ЕО) № 1272/2008. Тези изисквания са актуализирани с изменения през 2009, 2014 и 2017 г.
Чл. 5а
Чл. 5а от Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони постановява, че ако аерозолният флакон съдържа запалим аерозол, етикетът трябва да включва думата "Внимание" и да съдържа допълнителни елементи, определени за "Запалими аерозоли категория 2" в таблица 2.3.1 от Приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.
Чл. 5б
Аерозолни флакони, съдържащи аерозол, класифициран като "изключително запалим", трябва да имат етикет с надпис "Опасно" и допълнителни елементи, свързани с "Запалими аерозоли категория 1", съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008.
Чл. 6
Член 6 от Наредба за етикиране на аерозолните флакони е отменен с Държавен вестник, брой 97 от 2009 г., и влезе в сила на 29 април 2009 г.
Чл. 7
Според Чл. 7 от Наредбата, информацията, изисквана по чл. 4 - 5б, може да бъде поставена на отделен етикет, прикрепен към аерозолния флакон, ако размерите му са малки и обемът е не по-голям от 150 ml. Тази промяна е в сила от 19.03.2014 г., след изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 30 от 2014 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата определя изискванията за етикетиране на аерозолните флакони. Надписите трябва да бъдат на български или и на български език. Те трябва да са видими, неизтриваеми и изписани с четливи букви.
Чл. 9
На етикета на аерозолните флакони може да бъде добавяна допълнителна информация, която е изисквана от други нормативни актове, включително Регламент (ЕО) № 1272/2008. Тази разпоредба е въведена с изменения в Наредбата за етикиране на аерозолните флакони, публикувани в Държавен вестник, брой 30 от 2014 г., и влиза в сила от 19.03.2014 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата забранява използването на маркировка или надписи на аерозолните флакони, които биха могли да бъдат интерпретирани като символа "3" (обърнат епсилон).
Чл. 11
Напълнените аерозолни флакони трябва да отговарят на определени изисквания при нормални условия на употреба и съхранение, които са описани в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 12
Пулверизаторите на аерозолни флакони трябва да осигуряват херметично затваряне при нормални условия на транспорт и съхранение. Освен това, те трябва да бъдат защитени с капак, за да се предотврати случайно отваряне и повреда.
Чл. 13
Аерозолните флакони трябва да притежават механична устойчивост, която да не се намалява под въздействието на веществата, съдържащи се в тях, дори при продължително съхранение.
Чл. 13а
Чл. 13а от Наредбата определя, че обемът на течността в аерозолните флакони при температура 50°C не трябва да надвишава 90% от нетната вместимост на флакона. Тази разпоредба е в сила от 29.04.2009 г. и е изменена на 19.03.2014 г. Раздел III "а" се отнася до методите за изпитване на аерозолни флакони, също въведен с измененията.
Чл. 14
Чл. 14 от наредбата регламентира методите за изпитване на аерозолни флакони. Лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, са задължени да осигурят методите за изпитване, описани в т. 1 от приложение № 2. За целите на контрола се прилагат методите, посочени в т. 2 от същото приложение.
Чл. 14а
Чл. 14а от наредбата определя изискванията за краен контрол на пълни аерозолни флакони. Методите за контрол трябва да бъдат одобрени от компетентен орган. Ако методите не са одобрени от друг член на ЕС, производителите трябва да подадат заявление за одобрение до националния орган, придружено от техническа документация. Лицата, които подават заявлението, трябва да съхраняват одобрението, техническата документация и протоколите от изпитвания на посочения в етикета адрес.
Чл. 14б
Чл. 14б от Наредбата предвижда, че аерозолните флакони, чието съдържание претърпява физична или химична трансформация и променя налягането си след напълване и преди първоначална употреба, трябва да бъдат контролирани при ниска температура, съгласно специфичните методи посочени в приложение № 2. Раздел III "б" се отнася до класифицирането на аерозолите по отношение на тяхната запалимост.
Чл. 15
Аерозолите се класифицират в три категории: "незапалим", "запалим" и "изключително запалим" в зависимост от топлината на изгаряне и масата на запалимите компоненти. Освен това, аерозолите не трябва да съдържат пирофорни, самонагряващи се и реагиращи с вода вещества и смеси.
Чл. 15а
Чл. 15а от наредбата определя изискванията за топлината на изгаряне на аерозолите. Тя се определя по утвърдени технологии, стандарти или изчислителни методи. Лицето, което пуска аерозол на пазара, трябва да изготви документация, описваща метода за определяне на топлината на изгаряне, която трябва да е достъпна на посочения адрес. Ако адресът е в България, документацията трябва да е на български език.
Чл. 15б
Член 15б от Наредбата определя класификацията на аерозолите в зависимост от съдържанието на запалими компоненти и топлината на изгаряне. Аерозолите се класифицират като "изключително запалими" при 85% или повече запалими компоненти и топлина на изгаряне над 30 kJ/g. Те се считат за "незапалим" при не повече от 1% запалими компоненти и топлина на изгаряне под 20 kJ/g. В останалите случаи класификацията се извършва по специфични процедури. Изпитванията за запалимост са регламентирани в приложение № 3.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата определя задълженията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка с уведомленията към Европейската комисия (ЕК) и компетентните органи на държавите членки. След вземане на решения по чл. 2, ал. 2, КЗП е задължена да информира незабавно ЕК и да приложи мотивирано основание за взетите решения.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата предвижда, че при становище от Европейската комисия за необходимост от изменения в законодателството на Европейската общност, Комисията за защита на потребителите (КЗП) прилага решението си съгласно чл. 2, ал. 2 до влизането в сила на измененията. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г. и е част от административнонаказателните разпоредби на наредбата.
Чл. 18
Чл. 18 от наредбата предвижда, че за нарушаване на разпоредбите на наредбата виновните лица подлежат на глоба. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, съгласно чл. 198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Чл. 19
Наредбата определя изискванията за етикетиране на аерозолни флакони, включително разпоредби за контрол на качеството и безопасността на продуктите. В случай на нарушения, разходите за анализи и експертизи са за сметка на производителите. Определят се термини като 'аерозолни флакони', 'етикетиране', 'налягане' и 'запалим компонент'. Включени са специфични изисквания за метални, стъклени и пластмасови флакони, както и методи за изпитване на запалимост и безопасност. Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г., с последващи изменения и допълнения.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с аерозолните флакони, включително какво представляват те, какво е етикетиране, налягане, изпитвателно налягане, налягане на избухване, обща и нетна вместимост, обем на течността, условия на изпитване, запалим компонент, запалима течност, запалимо твърдо вещество, запалим газ, компетентен орган, вещество и смес. Тези определения служат за основа при прилагането на разпоредбите на наредбата.
§1а
Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО и свързаните с нея директиви и регламенти, които касаят аерозолните опаковки. Тя е изменяна и допълвана многократно, за да се адаптира към новите технически изисквания и изменения в законодателството на Европейския съюз. Основната цел е да се осигури безопасност и уеднаквяване на стандартите за аерозолни опаковки в страните членки.
§3
Контролът по прилагането на наредбата е възложен на Комисията за защита на потребителите, която е част от Министерството на икономиката и индустрията. Регионалните структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация също участват в контрола, съгласно глава десета 'Контрол' от Закона за защита на потребителите. Наредбата е изменяна няколко пъти, като последното изменение е в сила от 08.07.2022 г.
§4
Наредбата влиза в сила на 10 юни 2006 г., с изключение на чл. 6, ал. 3 и раздел IV, които влизат в сила на 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 237 от 5 септември 2006 г. за приемане на наредба за етикетиране на нови пътнически автомобили и предоставяне на информация относно разхода на гориво и емисиите на въглероден диоксид, влязла в сила на 01.11.2006 г.
§3
Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони влиза в сила от 1 ноември 2006 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Постановление № 268 от 12 ноември 2009 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 24 ноември 2009 г. Постановлението е поправяно и изменяно в следващите броеве на Държавен вестник.
§94
Параграф §94 от Наредбата, изменен с ДВ, бр. 95 от 2009 г., е отменен с Решение № 15898 от 01.12.2011 г. на ВАС, с изключение на § 93, т. 1, която влиза в сила от 01.11.2009 г. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 284 от 30 ноември 2009 г. за изменение и допълнение на същата наредба са обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2009 г. и влизат в сила от 29.04.2009 г.
§19
Наредбата за етикиране на аерозолните флакони и изискванията към тях влиза в сила на 29 април 2010 г. С Постановление № 67 от 21 март 2014 г. са направени изменения и допълнения на наредбата, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2014 г. и влизат в сила от 19 март 2014 г.
§11
От 1 юни 2015 г. е задължително пускането на пазара на аерозолни флакони, съдържащи смеси, да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата. Преди тази дата, аерозолни флакони могат да бъдат етикетирани по същите изисквания.
§13 и Заключителни разпоредби към Постановление № 85 от 27 април 2017 г.
Наредбата за етикиране на аерозолните флакони влиза в сила от 19 март 2014 г. С Постановление № 85 от 27 април 2017 г. се извършват изменения и допълнения на наредбата, които влизат в сила от 12 декември 2017 г.
§8 от Наредба за етикиране на аерозолните флакони.
Наредбата за етикиране на аерозолните флакони влиза в сила на 12 декември 2017 г. Последващото изменение и допълнение на нормативните актове на Министерския съвет с Постановление № 156 от 5 юли 2022 г. е обнародвано в Държавен вестник, брой 53 от 2022 г. и влиза в сила от 08.07.2022 г.
§73
Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Специфичните изисквания за метални и стъклени аерозолни флакони включват ограничения за вместимост, изпитвателно налягане и условия на запалимост. Металните флакони не трябва да превишават 1000 ml, а стъклените 220 ml. Изпитвателното налягане зависи от типа газ и температурата. Пластмасовите флакони трябва да отговарят на изискванията за стъклени флакони. В наредбата са описани и методите за изпитване на аерозолни флакони, включително хидравлично изпитване, изпитване на избухване и запалимост.
