Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство, когато се извършва принудително изпълнение върху жилището на длъжника, съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Наредбата определя минималните норми за жилищна площ в зависимост от броя на членовете на семейството: 25 кв.м за едночленно, 40 кв.м за двучленно, 55 кв.м за тричленно, 70 кв.м за четиричленно и по 15 кв.м за всеки допълнителен член над пет. При определяне на площта се взема предвид и бъдещото дете. Допълнителна площ до 15 кв.м може да се добави при специфични нужди, свързани със здравословни проблеми. Жилищната площ се определя от обитаемите помещения, без да се включват кухни, бани и други спомагателни помещения. Наредбата влиза в сила с Гражданския процесуален кодекс, а § 2 - от обнародването й.
Жилищната площ, определена по наредбата, включва само помещенията, предназначени за обитаване, като дневни, спални и детски стаи, измерени по вътрешния контур на стените и колоните. Не се включват кухненски боксове, самостоятелни кухни, трапезарии без кухня с място за хранене, вестибюли без пряко осветление, ниши за спане и обслужващи помещения като бани, тоалетни, коридори, килери и др.
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата указва, че до влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс, министърът на здравеопазването е отговорен за утвърдяване на списък на болестите, които дават право на длъжника и членовете на неговото семейство на самостоятелна стая за живеене. Тази разпоредба е в сила от 26.02.2008 г.