Виж оригиналния текст на документа
С наредбата се определят условията и редът за задължително застраховане на работниците и служителите, които работят в условия, свързани с риск за живота и здравето им, в случай на трудова злополука.
На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които работят в предприятия с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Не подлежат на застраховане лица, които вече са застраховани на друго основание за риска "злополука", включително военнослужещи и служители на МВР. Членовете на екипажите на морски кораби, попадащи в обхвата на Морската трудова конвенция, също не подлежат на задължително застраховане за риска "Трудова злополука".
Разходите за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" са за сметка на работодателя. Договорът за задължителна застраховка трябва да се сключва само със застраховател, който има разрешение за извършване на дейност съгласно Кодекса за застраховането.
Чл. 4 от наредбата определя условията за задължително застраховане на работниците и служителите за риска 'трудова злополука'. Работодателят, след консултации със службата по трудова медицина и комитета по условия на труд, издава писмена заповед за определяне на работниците, които ще бъдат застраховани. Допълнително, с колективен трудов договор могат да се включат и други работници при доказана необходимост. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно националната класификация, а трудовият травматизъм се изчислява на базата на статистическа информация за трудовите злополуки за последните три години.
Чл. 5 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" определя коефициента на трудов травматизъм (Kттстр) като средноаритметична стойност от коефициента на честота (Kчср) и коефициента на тежест (Ктср) на трудовите злополуки за страната. Kчср и Ктср се изчисляват за 3-годишен период, като се вземат предвид съответните коефициенти за всяка година. При изчисляването на Ктср се добавят 7500 дни за всяка смъртна злополука и 3000 дни за всяка злополука, довела до инвалидност.
Коефициентът на трудов травматизъм (Kттид) за определена икономическа дейност се изчислява като средноаритметична стойност на коефициента на честота (Kчид) и коефициента на тежест (Kтид) на трудовите злополуки за тригодишен период. Kчид се определя чрез средноаритметично на коефициентите за честота на трудовите злополуки за три години, а Kтид се изчислява, като към загубените дни от трудови злополуки се прибавят 7500 дни за всяка смъртна злополука и 3000 дни за злополуки, довели до инвалидност. И двата коефициента се разделят на 3, за да се получи средната стойност.
Задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива рисковете от смърт, трайно намалена работоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудова злополука. Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност се удостоверяват с болнични листове и експертни решения от компетентен орган.
Чл. 8 от Наредбата определя, че застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се основава на месечната брутна работна заплата на застрахованите лица в момента на сключване на застраховката. Тази сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител, съгласно изменения от 2006 г.
Наредбата определя условията за изплащане на обезщетения при трудова злополука. При смърт на застраховано лице, се изплаща застрахователна сума. При трайно намалена работоспособност, обезщетението е процент от същата сума, равен на установения процент на намалена работоспособност. При временна неработоспособност се изплаща процент от брутната заплата в зависимост от продължителността на неработоспособността. Процентът на трайно намалена работоспособност се определя от медицински експерти. Изплатените обезщетения за временна неработоспособност се отчитат при последващи обезщетения за трайна неработоспособност или смърт.
Застрахователното обезщетение за трудова злополука се изплаща на застрахованото лице, а при смърт - на неговите законни наследници. В случай, че наследниците не са навършили пълнолетие или са запретени, обезщетението се внася в търговска банка на тяхно име, след уведомление от застрахователя.
Чл. 11 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" определя документите, необходими за изплащане на застрахователната сума или обезщетение. Необходими са: писмено искане, копие от застрахователния договор, препис от акта за смърт и удостоверение за наследници, копие от документи за временна или трайна неработоспособност, разпореждане от НОИ за приемане на злополуката, и други релевантни документи.
Дължимото застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Трудова злополука" трябва да бъде изплатено в срок от 15 дни след представянето на необходимите документи, посочени в застрахователния договор.
Съгласно Чл. 13 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука", правата по договора за застраховка се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Член 14 от Наредбата урежда условията за застрахователната премия по задължителна застраховка 'Трудова злополука'. Премията може да бъде годишна или месечна, в зависимост от срока на трудовото правоотношение. Освен това, премията може да бъде разсрочвана на месечни, тримесечни или шестмесечни вноски, както и по други схеми, договорени между страните.
Чл. 15 от наредбата указва, че конкретните размери на застрахователните премии се определят в застрахователния договор. В глава шеста се разглеждат условията за сключване и срока на застраховката.
Договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва между работодателя и застрахователя или упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора е между един и дванадесет месеца.
Наредбата определя задълженията на застрахователите за покритие на вреди, причинени на работниците и служителите при трудова злополука. Застрахователят отговаря за вредите до размера на застрахователната сума, определена в договора. В наредбата се уточняват понятия като 'трудова злополука', 'коефициент на честота' и 'коефициент на тежест', както и 'застрахователна сума' и 'застрахователно обезщетение'. Контролът за изпълнение на задълженията на работодателите се осъществява от Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда'.
В преходните разпоредби на наредбата се определят основни понятия, свързани с трудовите злополуки, включително "трудова злополука", "коефициент на честота", "коефициент на тежест", "застрахователна сума" и "застрахователно обезщетение". Тези определения се основават на съществуващи законови актове, като Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането.
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" е приета на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 123 от 1 юни 2007 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г. и влиза в сила от 12.06.2007 г.