ЗАКОН ЗА МЛАДЕЖТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за младежта определя основните принципи, управление и финансиране на дейностите, свързани с държавната политика за младежта.
Чл. 2
Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност, която включва държавата, общините, младежките организации и обществото. Целта е да се създадат благоприятни условия за личностно развитие на младежите и тяхното участие в обществения и икономическия живот, както и приобщаването им в управлението на различни нива чрез дейности, насърчаващи развитието им.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за младежта определя основните принципи на държавната политика за младежта, които включват законност, прозрачност, равнопоставеност, целенасоченост, системност и последователност на политиките. Освен това се подчертава важността на координацията между различни сфери като образование, труд, социална политика и здравеопазване. Законът акцентира и на интеграцията на политиките за децата и младежта, както и на диалога и участието на младежите в процеса на формиране на политиките. Свободата на сдружаване и децентрализацията на политиките също са важни аспекти.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за младежта определя как държавната политика за младежта се провежда от Министерския съвет с помощта на министъра на младежта и спорта, в съответствие с Националната стратегия за младежта. Народното събрание приема стратегията по предложение на Министерския съвет, която определя дългосрочните цели и приоритети за срок от 10 години. Стратегията включва анализ на предизвикателствата, визия за развитие, водещи принципи, стратегически цели, основни мерки и механизми за изпълнение, очаквани резултати и действия за наблюдение и актуализация.
Чл. 5
Народното събрание приема доклад за младежта на всеки две години по предложение на Министерския съвет. Докладът, разработен от министъра на младежта и спорта, трябва да бъде внесен до 30 септември на следващата година след двегодишния период. Той обхваща измененията в социално-икономическото положение на младежите и включва теми като образование, заетост, здраве, равенство, младежи от малки населени места, дигитални умения и младежки организации. Приетият доклад се публикува на интернет страниците на съответните институции.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за младежта определя задълженията на Министерския съвет и министъра на младежта и спорта относно изпълнението на Националната стратегия за младежта. Министерският съвет е длъжен да приема годишен план до 30 април, основан на информация за дейности в сферата на младежта, а министърът координира разработването и изпълнението на плана. Освен това, до 30 септември се изготвя отчет за изпълнението на плана за предходната година, който се публикува онлайн.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за младежта предвижда, че Министерският съвет приема национални програми за младежта в изпълнение на Националната стратегия за младежта, по предложение на министъра на младежта и спорта. Промените в закона са в сила от 02.08.2013 г.
Чл. 8
Министърът на младежта и спорта осъществява контрол върху изпълнението на националните програми за младежта. Финансовите средства за тези програми се планират ежегодно в закона за държавния бюджет. Условията и редът за финансиране на проекти по националните програми се определят с наредба на министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.
Чл. 9
Член 9 от Закона за младежта определя задълженията на министъра на младежта и спорта. Той координира дейността на органите на изпълнителната власт, взаимодейства с младежките организации, ръководи и координира програми и проекти в областта на младежта, както и насърчава младежкото доброволчество.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за младежта предвижда, че министърът на младежта и спорта е подпомаган в провеждането на държавната политика за младежта от Националния консултативен съвет за младежта и от Обществения съвет по въпросите за младежта. Тези съвети са регламентирани в чл. 11 и чл. 11а от закона.
Чл. 11
Националният консултативен съвет за младежта е орган, който дава становища по нормативни актове и стратегически документи за младежта, предлага мерки за постигане на целите на държавната политика за младежта и обсъжда свързани въпроси. Съветът включва различни заместник-министри и представители на младежки организации. Неговият състав се определя от министъра на младежта и спорта, а председател е същият министър или негов заместник. Съветът може да кани експерти и Министерството на младежта и спорта публикува информация за неговата дейност.
Чл. 11а
Общественият съвет по въпросите за младежта обсъжда проекти на нормативни актове и стратегически документи, предлага инициативи за младежта и дава становища по действията на министъра на младежта и спорта. Съветът включва представители на Министерството, младежки организации и студентски съвети, а мандатът му е три години. Министърът издава правилник за дейността на съвета и публикува информация за него на интернет страницата на Националната информационна система за младежта.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за младежта урежда, че административното обслужване на Националния консултативен съвет за младежта и Обществения съвет по въпросите за младежта се осигурява от Министерството на младежта и спорта. Текстът е изменен и допълнен с изменения от 2013 и 2022 г.
Чл. 13
Областните управители са отговорни за изпълнението на държавната политика за младежта в съответната област. Те работят в тясно сътрудничество с Министерството на младежта и спорта и местните младежки организации, особено по въпроси, свързани с младежката политика. Освен това, те анализират състоянието на младежта и формулират приоритети и специфични цели за развитие на регионалната политика за младежта.
Чл. 14
Областният управител изготвя областния план за младежта, обобщавайки общинските планове. Този план определя целите и приоритетите на регионалната младежка политика в съответствие с Националната стратегия за младежта и потребностите на младежите. Включва анализ на предизвикателствата, приоритети и специфични цели, описание на съвместни дейности, организация на дейностите, действия по наблюдение и оценка, както и реда за осигуряване на информация и публичност. Областните управители представят плановете на министъра на младежта и спорта до 1 март всяка година.
Чл. 15
Кметовете на общини отговарят за провеждането на общинската политика за младежта, в съответствие с държавната политика. Те работят в тясно сътрудничество с Министерството на младежта и спорта, областните управители и младежките организации. Кметовете анализират състоянието на младежта и изготвят годишен план за младежта, който предоставят на областните управители до 31 януари. Те също така изпълняват общински планове и програми за младежта. Кметовете на общини с население над 45 000 души получават помощ от общински консултативни съвети по въпросите за младежта.
Чл. 16
Общинският план за младежта се приема от общинския съвет по предложение на кмета след съгласуване с консултативния съвет. Той определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за реализацията му в съответствие с Националната стратегия за младежта. Планът съдържа анализ на предизвикателствата, приоритетите и специфичните цели, описание на дейности, организация и координация, действия по наблюдение и оценка, както и реда за осигуряване на информация и публичност.
Чл. 17
Младежка дейност е организирана инициатива, която цели да представя, защитава и развива интересите и потребностите на младежта.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за младежта определя задълженията на държавата и общините за насърчаване и подпомагане на младежките дейности. Те включват предоставяне на информационни и консултантски услуги, подкрепа за трудова и житейска реализация, организиране на свободното време, насърчаване на неформалното обучение и младежкото доброволчество. Важно е да се прилага индивидуален подход, който да отчита конкретните нужди на младите хора.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за младежта определя младежка организация като доброволно сдружение на лица, което осъществява младежки дейности. За да бъде призната за такава, организацията трябва да има не по-малко от 70% от членовете си на възраст между 15 и 29 години, а повече от половината от членовете на управителния орган трябва да са младежи на възраст от 18 до 29 години. Непълнолетни лица могат да членуват в младежки организации само с писмено съгласие на техните законни представители.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за младежта определя, че младежките организации могат да бъдат създавани като юридически лица с нестопанска цел, регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или като организирани младежки структури по специални закони. Освен това, за младежка организация може да се счита и сдружение на младежки организации, създадени по същия закон.
Чл. 21
Законът за младежта предвижда, че развитието на младежките организации трябва да бъде насърчавано и подпомагано чрез различни програми и проекти, включително национални, областни, общински, европейски и международни.
Чл. 22
Национално представителна младежка организация трябва да отговаря на четири основни условия: 1) да е регистрирана поне две години преди подаване на заявлението; 2) да поддържа интернет страница с информация за контакт, управителни органи, цели, дейности и финансови отчети; 3) да извършва дейност в минимум 30% от общините в страната; 4) да има поне 900 членове, които могат да бъдат физически или юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията за вписване на младежките организации в списък на национално представителните младежки организации. Организациите трябва да отговарят на изискванията на чл. 22. Списъкът се публикува на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта.
Чл. 24
Вписването на младежките организации в списъка на национално представителните организации се извършва по искане на самите организации. Процедурата за вписване се провежда от Министерството на младежта и спорта.
Чл. 25
Младежките организации, които искат да бъдат вписани в списъка на национално представителните младежки организации, трябва да подадат писмено заявление в Министерството на младежта и спорта. Към заявлението се прилагат данни за заявителя, доказателства за дейност в поне 30% от общините в страната и списък на най-малко 900 членове с лични данни и подписи.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за младежта описва процедурата, по която министърът на младежта и спорта назначава комисия за разглеждане на заявления и документи, свързани с вписването на младежки организации. Комисията може да изисква допълнителни документи и сверяване с оригиналите, след което представя становище на министъра относно вписването или отказа на организацията в официалния списък.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за младежта регламентира процедурата за вписване на младежките организации в списъка на национално представителните младежки организации. Министърът на младежта и спорта или упълномощено лице издава заповед за вписване или отказ за вписване, като решението може да бъде обжалвано съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28
Вписването на младежките организации в списъка на национално представителните организации е за срок от три години. След изтичането на този срок, организацията може да подаде ново заявление за вписване. Комисията по чл. 26 може да предложи отказ за повторно вписване, ако организацията не отговаря на изискванията на чл. 22.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за младежта предвижда, че списъкът на национално представителните младежки организации се актуализира след всяко издаване на заповед от министъра на младежта и спорта, която указва вписване или заличаване на организации от списъка.
Чл. 30
Национално представителната младежка организация е задължена да уведоми министъра на младежта и спорта за настъпили промени в обстоятелствата по чл. 22 в срок от 30 дни след настъпването им.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за младежта предвижда, че Комисията по чл. 26 извършва проверки на национално представителни младежки организации при получаване на информация за промени в обстоятелствата или при съмнения относно истинността на представените документи. При установяване на несъответствия с изискванията по чл. 22, Комисията изготвя становище до министъра на младежта и спорта с предложение за заличаване на съответната организация от списъка на национално представителните младежки организации. Министърът след това издава заповед за заличаване.
Чл. 32
Младежкият работник е пълнолетно лице, което е преминало специално обучение или е придобило професионален опит за работа с младежи и изпълнение на младежки дейности.
Чл. 33
Младежкият работник играе важна роля в младежките организации, като се занимава с анализ, планиране, организиране, наблюдение и оценка на младежките дейности. Той прилага индивидуален подход и оценява конкретните потребности на младежите, за да осигури ефективна подкрепа.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за младежта предвижда, че националните и общинските програми за младежта трябва да включват дейности, които подкрепят развитието и специалното обучение на младежките работници. Тази разпоредба подчертава важността на обучението и професионалното развитие на лицата, които работят с младежи.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за младежта определя младежката доброволческа дейност като общественополезна дейност, извършвана безвъзмездно от младежи. Тази дейност може да се осъществява на територията на Република България или в друга държава и е свързана с програми и инициативи в областта на социални, младежки, спортни и други общественозначими дейности.
Чл. 36
Държавата и общините имат задължението да насърчават младежките доброволчески дейности посредством разработване на национални и общински програми, насочени към младежта.
Чл. 37
Младежката доброволческа дейност се основава на следните принципи: свободен избор, безвъзмездност, лична отговорност, равнопоставеност и зачитане на живота, здравето и достойнството на доброволеца.
Чл. 38
Непълнолетни младежи могат да участват в младежка доброволческа дейност само след получаване на писмено съгласие от техните законни представители.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за младежта регламентира условията за участие на непълнолетни доброволци в доброволчески дейности. Според алинея 1, непълнолетни лица не могат да извършват дейности, които са забранени или ограничени за определени категории лица поради негативното им влияние върху психиката и организма. В алинея 2 се предвижда, че организаторът на младежката доброволческа дейност трябва да осигури квалифициран пълнолетен ръководител за непълнолетните доброволци.
Чл. 40
Член 40 от Закона за младежта регламентира условията за участие на младежи доброволци от различни държави в доброволческа дейност в България. Гражданите на държави - членки на ЕС, Икономическото пространство и Швейцария могат да участват наравно с българските граждани. Гражданите на трети държави могат да получат разрешение за пребиваване за участие в Европейската доброволческа служба, при условие че сключат споразумение с приемаща организация, което да уточнява дейността, продължителността, мястото, контрола, разходите за издръжка и предварителното обучение.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за младежта регламентира задълженията на младежките организации относно доброволческата дейност. Те трябва да въвеждат и популяризират добри практики в тази област. Ежегодно, до 1 март, младежките организации са длъжни да предоставят информация на Министерството на младежта и спорта за добрите практики, включваща описание на дейността, място и период на провеждане, както и брой и възраст на доброволците.
Чл. 42
Според Чл. 42 от Закона за младежта, всеки младеж, участващ в доброволческа дейност, е задължен да получи инструктаж за безопасност на труда или специализирано обучение от организатора на събитието. Това осигурява безопасността на доброволците по време на тяхната дейност.
Чл. 43
По искане на младежите, които участват като доброволци в определена проява, организаторът е задължен да издаде документ, който удостоверява тяхното участие. Тази разпоредба е част от Закона за младежта и е важна за признаването на труда и усилията на младежите в доброволни инициативи.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за младежта предвижда създаването и поддържането на Национална информационна система за младежта (НИСМ) от Министерството на младежта и спорта. Целта на НИСМ е да осигури актуална информация за потребностите на младежта и да подпомага планирането, наблюдението, управлението и оценката на политиките за младежта на различни нива. Системата съдържа данни за младежките организации, изследвания за състоянието на младежта, национални и европейски документи, свързани с младежките политики, както и информация за възможностите за финансиране на младежки дейности. НИСМ е общодостъпна чрез интернет страницата на министерството.
Чл. 45
Младежките организации, които искат да получат финансиране от национални и европейски програми за младежта, трябва задължително да бъдат регистрирани в Националната информационна система за младежта.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за младежта регламентира процедурата за вписване на младежките организации в Националната информационна система за младежта. За целта, организациите трябва да подадат заявление в Министерството на младежта и спорта, придружено от данни за организацията, включително наименование, вид, седалище и адрес на управление, както и копия от учредителен акт и удостоверение за актуално състояние. Допълнително, се изисква кратко описание на дейността на организацията.
Чл. 47, § 1, § 2, § 3, § 4, § 5, § 14, § 15, § 16
Законът за младежта регламентира правата и задълженията на младежките организации, включително задължението им да уведомят министъра на младежта и спорта за промени в данните си в 30-дневен срок. Определя младежите като лица на възраст от 15 до 29 години. Законът включва разпоредби, които се прилагат и за непълнолетни лица, при спазване на други закони. Министерският съвет е задължен да внесе проект на Национална стратегия за младежта в срок от два месеца от влизането в сила на закона. Законът влезе в сила на 5 април 2012 г. и е изменян многократно, с последни изменения от 2022 г., които предвиждат срок за привеждане в съответствие на младежките организации и внасяне на доклад за младежта до 30 септември 2023 г.
§1
Параграф 1 от Закона за младостта определя понятието "младежи" като лица на възраст от 15 до 29 години. Също така, се уточнява, че "организации, работещи със и за младите хора" са юридически лица с нестопанска цел, които не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, но имат вписана цел в регистъра, свързана с работа за младежите.
§2
Разпоредбите на Закона за младостта се прилагат за непълнолетните лица, освен ако не противоречат на други закони, като Закона за политическите партии, Закона за закрила на детето и Закона за лицата и семейството.
§5 от Закона за младостта и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за младостта.
Законът за младостта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 41-ото Народно събрание на 5 април 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Законът за изменение на Закона за младостта е обнародван в ДВ, бр. 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за младежта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г. и влиза в сила на 23.05.2018 г.
§55 от Закона за младежта и разпоредбите към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Законът за младежта влиза в сила на 23 май 2018 г. В допълнение, Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 01.01.2019 г.
§156
Законът за младежта влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 два месеца след обнародването; и параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§56
Законът за младежта влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения, които са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 61 от 2022 г. и влизат в сила от 02.08.2022 г.
Параграф §14
Параграф 14 от Закона за младежта предвижда, че младежките организации, съществуващи преди влизането в сила на закона, трябва да приведат своята дейност в съответствие с новите изисквания в срок от една година. Национално представителните младежки организации са задължени да подадат заявление за вписване в определен срок. Ако не спазят тези условия, те ще бъдат заличени от официалния списък.
