НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КАЧЕСТВОТО НА ТЕЧНИТЕ ГОРИВА, УСЛОВИЯТА, РЕДА И НАЧИНА ЗА ТЕХНИЯ КОНТРОЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда техническите изисквания и норми за съдържание на вредни вещества в течните горива в България. Освен това, тя определя оценяването и удостоверяването на съответствието на горивата с изискванията за качество, както и условията и реда за контрол на качеството след производството, внос, разпространение и съхранение на горивата.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за качеството на течни горива от нефтен или биологичен произход, включително автомобилни бензини, дизелови горива, биодизел, горива за извънпътна техника, корабни горива и котелни горива. Не се прилагат изискванията за течни горива, предназначени за преработка, научни изследвания, спасителни операции, аварийни случаи, одобрени методи за намаляване на емисиите, за износ, за държавни резерви, за нуждите на корабоплаването и железопътния транспорт, както и за авиацията. Изключението за аварийни случаи не важи при умишлено причиняване на авария.
Чл. 3
Течните горива могат да се пускат на пазара само при условие, че не застрашават здравето на хората, околната среда и техническата изправност на превозните средства и инсталациите. Осигуряването на защита на потребителите е задължително.
Чл. 4
Лицата, които освобождават течни горива за потребление и извършват смесване на биогорива с нефтени горива, са задължени да осигурят и оценят съответствието на горивата с изискванията за качество. Те трябва да съставят декларация за съответствие за всяка партида и да придружават горивата с декларация при пускането им на пазара, разпространението, транспортирането, съхранението и използването им.
Чл. 5
Лицата, които разпространяват, транспортират, съхраняват или използват течни горива, трябва да осигурят, че тези горива отговарят на изискванията за качество. Всяка партида трябва да бъде придружена от декларация за съответствие и да носи наименования и предназначение, определени в съответните разпоредби.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя специфични изисквания за различни видове горива. Автомобилните бензини и дизеловите горива трябва да отговарят на приложения 1 и 2. Биодизелът и биодизелът за отопление имат специфични изисквания, както и газьолите за промишлени и комунални цели. Горивата за извънпътна техника и трактори, корабните горива и котелните горива също имат определени спецификации. Важно е съдържанието на сяра в горивата да не надвишава определени граници, посочени в наредбата.
Чл. 6а
Чл. 6а от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива позволява на корабите, плаващи под всякакво знаме и намиращи се в морските пространства на Република България, да използват методи за намаляване на емисиите като алтернатива на изискванията за качеството на корабните горива. За да е допустимо това, корабите трябва да постигат трайни намаления на емисиите на серен диоксид, еквивалентни на тези, постигнати чрез качествени горива, и да отговарят на определени критерии. Освен това, насърчава се използването на електрозахранване от брега за кораби на котва или на кей.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата посочва, че методите за изпитване на течните горива, описани в приложенията към чл. 6, притежават установена точност. Резултатите от отделните изпитвания трябва да отговарят на критериите на БДС EN ISO 4259-2. Тази наредба регламентира оценяването и удостоверяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество.
Чл. 8
Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва от лицата, които освобождават течни горива за потребление и които смесват биогорива с горива от нефтен произход, както и от лицата, които пускат тези горива на пазара. Това е регламентирано в Чл. 8 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, приета с ДВ, бр. 75 от 2020 г., в сила от 25.08.2020 г.
Чл. 9
Оценяването на качеството на течните горива става чрез изпитване на представителни проби от всяка партида. Пробите се вземат съгласно стандартите БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171. Изпитванията се извършват от акредитирани лаборатории, а протоколите от изпитването трябва да указват предоставената акредитация.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата задължава лицата, които освобождават за потребление течни горива и извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, да съставят декларация за съответствие за всяка партида. Тази декларация удостоверява, че горивото отговаря на изискванията за качество. Съдържанието на декларацията е определено в приложение № 9.
Чл. 11
Лицата, които освобождават течни горива за потребление и смесват биогорива с нефтени горива, трябва да съхраняват декларацията за съответствие и протоколите от изпитванията на акредитирани лаборатории за период от минимум 5 години от датата на издаване.
Чл. 12
Наредбата определя задълженията на лицата, които освобождават, разпространяват и използват течни горива, свързани с предоставянето на декларации за съответствие. Лицата, които смесват биогорива с нефтени горива, трябва да предоставят декларация за съответствие на транспортни и разпространителни лица. Задължително е също така предоставянето на заверено копие на декларацията за всяка партида гориво, както и информация за количеството и крайния разпространител. Крайните разпространители имат задължение да поставят информация за вида и качеството на горивото на видно място, както и да обозначат съдържанието на биоетанол и биодизел на дозиращите устройства. Наредбата предвижда и специфични изисквания за етикетиране на горивата.
Чл. 13
Контролът на качеството на течните горива цели да установи спазването на изискванията за качество и да предотврати разпространението на некачествени горива. Той се осъществява чрез проверки, които включват: проверка на маркировката и информацията, проверка на документи, вземане на проби и изпитване, експертиза на резултатите и налагане на административни мерки. Проверките се извършват както планово, така и по сигнали от граждани и юридически лица.
Чл. 14
Контролът на качеството на течните горива се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" (ГД "ККТГ"). Освен това, оправомощени длъжностни лица на ГД "ККТГ", назначени със заповед на председателя на ДАМТН, също извършват контролни дейности, свързани с чистотата на атмосферния въздух, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 15
Длъжностните лица от ГД "ККТГ" извършват контрол на резервоари за съхранение и използване на течни горива в търговски, производствени и складови обекти, в петролни бази и терминали, на бензиностанции от колонките за зареждане, както и от подвижни цистерни за превоз на течни горива.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя задълженията на длъжностните лица от ГД "ККТГ" при извършване на контрол. Те изискват декларация за съответствие от лицата, освобождаващи горива за потребление, и от тези, които пускат на пазара или съхраняват течни горива. Освен това, те вземат проби от горивата безвъзмездно и съставят протокол за проверка на документите и вземането на проба, който включва необходимите документи. Взетите проби се предават за изпитване в акредитирана лаборатория.
Чл. 16а
Чл. 16а от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя, че контролът на качеството на корабните горива и замърсяването на въздуха на борда на корабите, опериращи в морските и вътрешните водни пространства на България, се осъществява от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на ИА "Морска администрация". Контролът се извършва в съответствие с установените норми на емисиите.
Чл. 16б
Наредбата определя изискванията за контрол на качеството на течните горива, включително задълженията на длъжностните лица от ИА "МА" при извършване на проверки. Те трябва да изискват разписка за доставеното гориво, информационен лист за безопасност, да проверяват корабните дневници и да вземат проби от горивото. При установяване на несъответствия, корабите трябва да предоставят информация за опити за закупуване на съответстващо гориво. Разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на кораба, ако горивото не отговаря на изискванията.
Чл. 17
Член 17 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива определя начина на вземане на проби от течни горива от резервоари и тръбопроводи. Пробите могат да се вземат ръчно по БДС EN ISO 3170 или автоматично по БДС EN ISO 3171. Наредбата е изменяна няколко пъти, с последно изменение, влязло в сила на 20.08.2024 г.
Чл. 18
Член 18 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275. Пробите трябва да се вземат в присъствието на собственика или служител на обекта, който удостоверява вземането с печат, дата и подпис.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя, че общото количество на взетата проба от гориво не трябва да надвишава 6,5 литра. Тази проба се разпределя в 6 съдове за еднократна употреба, като информацията за това се записва в протокола за проверка и вземане на проба.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата определя процедурата за разделяне и обработка на проби от течни горива. Пробите се разделят на 4 контролни и 2 арбитражни съда. Контролните проби се предоставят на проверяваното лице и се затварят, етикетират и пломбират. Арбитражните проби се обработват по същия начин, като се добавят допълнителни етикети и печати за удостоверяване. Всички проби се транспортират до съответните органи за контрол и съхранение.
Чл. 21
Съгласно Чл. 21 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, пробите от автомобилни бензини трябва да се вземат в предварително охладени съдове. Освен това, при транспортиране на пробите е необходимо да се вземат мерки за тяхното охлаждане, за да се осигури запазване на качеството им.
Чл. 22
Наредбата определя процедурите за контрол на качеството на течните горива, включително вземането на контролни проби, изпитването им в акредитирани лаборатории и издаването на протоколи. Длъжностните лица са задължени да предоставят проби за изпитване, а при установено несъответствие, копия от експертното заключение и протоколите се изпращат на съответните органи. При оспорване на резултатите, заинтересованите страни трябва да започнат процедура в срок от 7 дни, а арбитражните изпитвания се провеждат в определени дати. Лабораториите трябва да осигурят валидността на резултатите чрез проверка на измервателните средства.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива определя условията, при които длъжностните лица на ГД "ККТГ" могат да издадат предписание за временно спиране на пускането на пазара, разпространението и/или използването на течно гориво. Предписанието се издава при липса на декларация за съответствие, несъответствие на съдържанието на декларацията с изискванията, или при установено несъответствие на качеството на горивото след изпитване в акредитирана лаборатория. Предписанията могат да бъдат отменени, ако последващи тестове установят, че горивото отговаря на изискванията за качество.
Чл. 23а
Длъжностните лица от ИА "МА" трябва да нареждат прекратяване на операциите по бункероване, ако липсва декларация за съответствие и разписка за доставеното гориво или ако тези документи не съответстват на изискванията. Изискванията важат само за кораби, които използват горивата в морските пространства и вътрешните водни пътища на България. В случай на нарушения, ИА "МА" предприема последващи действия.
Чл. 24
Наредбата определя процедури за контрол на качеството на течните горива, включително задължение за издаване на предписание за забрана на пускането на пазара при установено несъответствие с изискванията за качество. При оспорване на резултати, мярката може да бъде отменена. Длъжностните лица от ГД 'ККТГ' могат да издават заповеди за принудителни мерки при несъответствие на биогоривото. Крайните разпространители имат право да предприемат действия за привеждане на горивото в съответствие с изискванията, при спазване на определени срокове и условия. Разходите за изпитване на пробите са за сметка на крайния разпространител.
Чл. 24а
Длъжностните лица от ГД "ККТГ" издават предписание за изтегляне на течни горива, когато: 1) резултатът от констативния протокол за несъответствие с изискванията за качество не е оспорен; 2) резултатът е оспорен, но експертизата потвърдява несъответствието; 3) установено е несъответствие след процедура за привеждане на горивото в съответствие с изискванията на закона за възобновяемите източници. Лицето, на което е издадено предписанието, е длъжно да изтегли горивото в срок от един месец и да предостави доказателства за изтеглянето.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата определя разходите за вземане и изпитване на проби от течни горива. Когато течните горива нямат декларация за съответствие, разходите са за сметка на лицето, което ги пуска, разпространява, съхранява или използва. Ако пробите не отговарят на изискванията, разходите отново са за сметка на същите лица. В случай, че горивата отговарят на изискванията, разходите се поемат от бюджета на ДАМТН. Разходите могат да бъдат наложени чрез наказателно постановление и се заплащат доброволно или принудително.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата предвижда, че при установяване на нарушения по определени членове от Закона за контрол на алкохолните и течните горива, длъжностните лица съставят акт за административно нарушение. След връчването на акта, той незабавно се изпраща на председателя на ДАМТН за издаване на наказателно постановление.
Чл. 27
Наредбата определя изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Контролните органи са задължени да не разгласяват информация, представляваща служебна или търговска тайна, и да се легитимират при извършване на контрол. В наредбата се дефинират различни видове горива, като автомобилен бензин, газьол, дизелови горива и биодизел, и се задават конкретни изисквания за техните химични и физични свойства. Включени са и разпоредби относно акредитираните лаборатории, методите за изпитване и процедурата при оспорване на резултати от контролните изпитвания. Целта на наредбата е да осигури безопасност и защита на околната среда, както и да гарантира качеството на горивата, които се предлагат на пазара.
§1
Наредбата определя изискванията за качеството на течните горива, включително различията между видовете горива като автомобилен бензин, газьол, гориво за дизелови двигатели и други. Включва определения за биодизел, биоетанол, корабно гориво, котелно гориво и тежко гориво, както и за различни проби и лаборатории, които извършват контрол на качеството. Специфицира и условията за внос и разпространение на течни горива, както и изискванията за емисиите от кораби.
§1а
Параграф §1а от Наредбата посочва, че стандартите, приложими в Наредбата, следва да се прилагат в съответствие с последната публикувана версия. В случай на отменяне на стандарт, се прилага стандартът, който го замества.
§1б
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива въвежда разпоредби на осем директиви на Европейския съюз, свързани с качеството на бензиновите и дизеловите горива. Тези директиви обхващат различни аспекти, включително спецификации на горивата, измервателни методи и намаляване на емисиите на парникови газове. Основната директива е 98/70/ЕО, която е изменяна и допълвана от останалите директиви, които целят привеждане на стандартите в съответствие с техническия прогрес и екологичните изисквания.
§2
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива е приета на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Променяна е няколко пъти, с последни изменения, обнародвани в Държавен вестник през 2007, 2011 и 2012 г., с влизане в сила съответно на 21.09.2007 г., 10.05.2011 г. и 2012 г.
§5
Параграф §5 предвижда, че необходимите стандартизационни документи, които са идентични на европейските, международните и ASTM стандарти, трябва да бъдат разработени и въведени като български стандарти в срок до края на 2006 г. Промените в методите за изпитване след 1 януари 2007 г. ще се прилагат след тяхното въвеждане като български стандарти, в съответствие с техническия прогрес.
§6
Параграф §6 от Наредбата задължава Министерството на околната среда и водите, в сътрудничество с други институции, да изготвя годишен доклад до Европейската комисия. Докладът трябва да обобщава националните данни за качеството на течните горива, които попадат в обхвата на директивите за съдържанието на сяра. Срокът за представяне на доклада е до 30 юни всяка година, а форматът му се определя от Европейската комисия.
§6а
Параграф 6а от Наредбата задължава Министерството на околната среда и водите, съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Националния статистически институт, да изготвят годишен доклад до Европейската комисия. Докладът обобщава националните данни за качеството на течните горива, съгласно изискванията на наредбата и БДС EN 14274, и трябва да бъде представен до 31 август всяка година за предходната календарна година. Форматът на доклада се определя от Европейската комисия.
§9
Параграф §9 уточнява, че пускането на пазара на течни горива, които отговарят на изискванията за качество, посочени в наредбата, е допустимо дори преди изтичането на определените срокове. Това не нарушава разпоредбите на наредбата.
§10
Параграф §10 от Наредбата позволява пускането на пазара на горива за дизелови двигатели, съдържащи над 7 % метилови естери на мастни киселини (FAME), без противоречие на изискванията на наредбата. Разпространението на тези горива трябва да става на отделна бензиноколонка, като е задължително да се предоставят информация и указания за правилната употреба на горивото, съобразно изискванията на чл. 12, ал. 6, т. 2, буква "в".
§11
Параграф §11 от наредбата уточнява, че допустимото превишение на налягането на парите през летния период за бензини с биоетанол е валидно само след положително решение на Европейската комисия. Министерството на околната среда и водите е задължено да уведомява лицата, които пускат течни горива на пазара, чрез Българската петролна и газова асоциация. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 192 от 16 август 2005 г., което изменя и допълва наредбата.
§17
В преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвиждат изменения в терминологията. Думите 'българските стандарти, въвеждащи EN ISO 3170 и EN ISO 3171' се заменят с 'БДС EN ISO 3170:2003 и БДС EN ISO 3171:2003'. Освен това, 'инспектори' се заменя с 'длъжностни лица', а 'приложение № 10' с 'приложение № 7'.
§18
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 206 от 27 септември 2005 г., което е обнародвано в брой 78 на "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.10.2005 г.
§2
В параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвиждат изменения в терминологията, свързана с Министерството на икономиката. Всички споменавания на "министърът на икономиката" и свързаните с него длъжности и институции се заменят с "министърът на икономиката и енергетиката" и съответните му наименования. Това изменение се отнася за редица нормативни актове на Министерския съвет.
§24
В §24 от Преходните и Заключителни разпоредби се указва, че министърът на финансите е задължен да извърши необходимите промени по бюджетите на съответните администрации. Това е свързано със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката, което предполага адаптиране на финансовите ресурси в контекста на новата структура на управление.
§26
Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 109 от 8 май 2006 г., което определя устройствен правилник на Българския институт по метрология. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 40 от 2006 г. и влиза в сила на 5 май 2006 г.
§2
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изискванията за качеството на течните горива се предвижда замяна на термина "Държавната агенция за метрология и технически надзор" с "Държавната агенция за метрологичен и технически надзор". Тази промяна важи за редица нормативни актове, включително и за самата наредба, приета с Постановление № 156 на Министерския съвет от 2003 г.
§21
Параграф §21 указва, че постановлението влиза в сила от 5 май 2006 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 223 от 13 септември 2007 г., което изменя и допълва наредбата. Обнародвано е в Държавен вестник, брой 76 от 2007 г. и влиза в сила от 21.09.2007 г. Допълнителни изменения са направени с ДВ, брой 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г., и с ДВ, брой 88 от 2014 г., в сила от 24.10.2014 г.
§31
Параграф §31 от Наредбата определя методите за намаляване на емисиите на течни горива. Методите, попадащи под Наредба № 54 от 12 юли 2004 г., трябва да бъдат одобрени по реда на посочената наредба. За методите, които не са включени в ал. 1, одобрението се извършва съгласно Регламент (ЕО) 2099/2002, като се вземат предвид указанията на Международната морска организация, резултатите от тестовете на нови методи, ефектите върху околната среда и възможностите за мониторинг и проверка.
§32
Параграф 32 от Наредбата предвижда изисквания относно съдържанието на сяра в леките корабни дизелови горива, които се прилагат за всички кораби в морските пристанища на България. Екипажите на корабите трябва да имат достатъчно време за промяна на горивото след заставането на котва или на кей, като промените се записват в корабните дневници. Изискването не важи за кораби с публично разписание, които са на котва до два часа, или за кораби, които изключват двигателите и използват електричество от брега.
§33
Параграф §33 от Наредбата определя изискванията за съдържание на сяра в корабните дизелови горива и остатъчни горива. Изискванията за съдържание на сяра в дизеловите горива за пътнически кораби, плаващи под българско знаме, се прилагат до 1 януари 2020 г. за кораби извън зоните за контрол на серни оксиди и за кораби, обслужващи редовни рейсове до или от пристанища в ЕС. Максималното съдържание на сяра в корабните горива е 1,0 % до 31 декември 2014 г. и 0,1 % от 1 януари 2015 г. за кораби в зоните за контрол на емисиите на серни оксиди. Изискванията за остатъчни горива важат за всички кораби в морските пространства на България.
§34
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 268 от 12 ноември 2009 г., което определя устройствен правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Обнародвано е в "Държавен вестник", брой 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., с поправки и изменения, публикувани в брой 95 от 2009 г. и брой 4 от 2012 г.
§ 94
Параграф §94 от наредбата, изменен и отменен с решение на ВАС, указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 114 от 28 април 2011 г. касаят изменения и допълнения в наредбата, приета с Постановление № 156 на Министерския съвет от 2003 г., и влизат в сила от 10.05.2011 г.
§ 23
Параграф 23 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 347 от 20 декември 2012 г., което е в сила от 01.01.2013 г. и касае изменения и допълнения на нормативни актове на Министерския съвет.
§ 13 и Заключителни разпоредби към Постановление № 327
Параграф §13 от Наредбата влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на точка 10, която влиза в сила на 1 април 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 327 от 17 октомври 2014 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 24.10.2014 г.
§ 3
Параграф 3 от преходните разпоредби посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 1 от 4 януари 2018 г., което изменя и допълва наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 4 от 2018 г. и влизат в сила от 9 януари 2018 г.
§ 29
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 14, който влиза в сила от 1 юли 2017 г., и на § 5 и § 9, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Включва и заключителни разпоредби към Постановление № 150 от 24 юли 2018 г. за приемане на Наредба за ограничаване на емисиите на определени замърсители, излъчвани в атмосферата от средни горивни инсталации, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.
§4
Параграф §4 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от датата на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 225 от 20 август 2020 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 156 на Министерския съвет от 2003 г. Актуализацията е обнародвана в Държавен вестник, брой 75 от 2020 г. и влиза в сила от 25 август 2020 г.
§ 33
Параграф 33 от наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 23, който влиза в сила 3 месеца след обнародването. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 292 от 14 август 2024 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 156 на Министерския съвет от 2003 г. Обнародването е направено в "Държавен вестник", брой 70 от 2024 г., и влиза в сила от 20 август 2024 г.
§15
Тази наредба определя условията и реда за контрол на качеството на течните горива. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва изисквания за различни видове горива, като автомобилни бензини, дизелови горива, биодизел и др. Всеки вид гориво има специфични показатели, единици за измерване и гранични стойности, които трябва да бъдат спазвани. Методите за изпитване на горивата трябва да отговарят на последните публикувани версии на съответните стандарти. Наредбата предвижда и процедури за оспорване на резултати от изпитвания, като се прилагат критерии за оценка на съответствието.
