Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя минималните изисквания за безопасност с цел предотвратяване на големи аварии при търсене и проучване или добив на подземни богатства, като нефт и природен газ, в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.
Наредбата регламентира изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и добив на нефт и природен газ в морските пространства на България. Тя се прилага за територии, определени в Закона за морските пространства, с изключение на вътрешните морски води. Наредбата не засяга съществуващите нормативни изисквания за осигуряване на безопасност на труда, предоставяне на разрешителни, оценка на съвместимостта с опазването на защитени зони, достъп до публична информация, издаване на комплексни разрешителни и оценка на въздействието върху околната среда.
Наредбата определя изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море. Компетентните органи по прилагането на наредбата включват Министерския съвет и различни министри, които имат задължения за приемане на стратегии, планове и мерки за безопасност и реагиране при аварии. Министерският съвет одобрява национален авариен план, а министрите контролират безопасността на корабоплаването и техническото оборудване. Осигуряват се средства и ресурси за изпълнение на задълженията, а органите следят за спазването на наредбата и провеждат проверки.
Чл. 4 от наредбата определя задълженията на органите, които отговарят за предотвратяване на аварии при търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море. Те трябва да обменят информация и опит помежду си и с органите на ЕС, да участват в консултации за прилагане на законодателството и да определят приоритети за разработване на стандарти и ръководства. Освен това, те трябва да управляват рисковете, да предотвратяват големи аварии и да осигуряват аварийно реагиране.
Член 5 от наредбата предвижда, че информацията по приложение № 1 е публична и се предоставя на съответните органи, титуляри на разрешения и концесионери. Тази информация трябва да бъде публикувана на интернет страниците на органите в срок от 3 дни след получаването ѝ.
Чл. 6 от наредбата определя процедурата за подаване на сигнали за нарушения на безопасността и опазването на околната среда при търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море. Сигналите се подават до съответните органи, като се осигурява поверителност на информацията и анонимност на подателите. Титулярите на разрешения и концесионерите са задължени да обучават своите работници и свързаните изпълнители относно изискванията за поверителност и анонимност.
Наредбата регламентира изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Чл. 7 предвижда, че компетентните органи разследват големи аварии, свързани с тези дейности, и след приключване на разследването се предоставя обобщение на констатациите с публичен достъп до неповерителната версия. Освен това, органите прилагат всички препоръки от разследването в рамките на своите правомощия.
Титулярите на разрешения или концесионерите в Република България са задължени да предприемат мерки за предотвратяване на големи аварии при търсене и добив на нефт и природен газ. Те носят отговорност за действията на своите изпълнители и трябва да ограничават вредите за здравето и околната среда при възникване на аварии. Дейностите трябва да се извършват с управление на риска, осигурявайки приемливи остатъчни рискове.
Титулярите на разрешения или концесионерите могат да назначат оператори за извършване на дейности, свързани с разрешението или концесията, без да прехвърлят правата и задълженията по договорите. Те трябва да уведомят органа за определянето на оператора, който трябва да отговаря на изискванията. Органът може да възрази в срок от 14 дни, ако операторът не отговаря на изискванията, след което титулярите трябва да назначат нов оператор или да поемат задълженията му.
Титулярите на разрешения или концесионерите са задължени да предоставят информация, събрана от дейности по търсене и добив на нефт и природен газ в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България. Тази информация трябва да бъде предоставена съгласно обхвата и условията на Закона за подземните богатства. Информацията е поверителна и не може да бъде разпространявана като публична информация, освен по реда на Наредбата за националния геоложки фонд.
Дейностите по търсене и проучване на нефт и природен газ в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България се извършват в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, както и подзаконовите актове, свързани с тяхното прилагане.
Чл. 12 от Наредбата определя условията за прокарване на търсещ или проучвателен сондаж от непроизводствена инсталация. Процедурата включва осигуряване на обществен достъп до информация и участие на обществеността, за да се оцени въздействието върху околната среда. Организацията на общественото участие следва правилата на две наредби, свързани с оценка на въздействието. Решението за прокарване на сондажа се взема от министъра на околната среда, който отчита обществените мнения и бележки. Процедурата трябва да бъде завършена в установените срокове.
Титулярите на разрешения и концесионерите са задължени да експлоатират производствените инсталации и свързаната инфраструктура в съответствие с предоставените разрешения за търсене, проучване и добив на нефт и природен газ. Те трябва да спазват изискванията на наредбата по време на действието на разрешението. При установяване на проблеми с оператора, органите уведомяват министъра на енергетиката, който от своя страна уведомява титулярите. В случай на проблеми, титулярите поемат отговорност и предлагат нов оператор.
Чл. 14 от Наредбата за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване или добив на подземни богатства в Черно море предвижда, че дейностите, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, могат да започнат или продължат единствено след приемане на доклада за големите опасности от компетентния орган. Това е необходимо условие за безопасност при извършване на дейности в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България.
Чл. 15 от Наредбата определя условията за започване и продължаване на сондажни и комбинирани дейности. Преди започване е необходимо приемане на доклад за големите опасности от органа, а също така подаване на уведомление за съответните дейности. Титулярите на разрешения трябва да уведомят органа при спиране на дейностите. Извършването на дейности не е разрешено при възражения от компетентните органи.
Чл. 16 от наредбата определя задълженията на титуляра на разрешение, концесионера или оператора относно изготвянето и актуализирането на доклад за големите опасности, свързани с производствената инсталация. Докладът трябва да бъде изготвен след консултации с работниците и може да обхваща група инсталации. Органът по чл. 3, ал. 5 оценява доклада и може да изисква допълнителна информация или промени. При съществени изменения на инсталацията е необходимо внасяне на изменение на доклада един месец преди настъпването на промените. Периодичната проверка на доклада се извършва на всеки две години, а резултатите от нея се съобщават на органа в срок от един месец.
Титулярят на разрешение или концесионерът е задължен да изготви доклад за големите опасности, свързани с непроизводствена инсталация, който да бъде актуализиран при необходимост. Докладът се изготвя след консултации с работниците и подлежи на оценка от съответния орган. При значителни промени в инсталацията се изисква изменение на доклада, което трябва да бъде внесено в срок. Периодичните проверки на доклада се извършват на всеки две години, като резултатите от тях се уведомяват на органа в определен срок.
Чл. 18 от наредбата предвижда разглеждане на докладите, свързани с предотвратяване на аварии, от експертен съвет, назначен от компетентния орган. Съветът включва представители на различни органи и може да привлече допълнителни експерти. Органът одобрява правила за работа на съвета, включващи процедури за оценка на докладите за опасности, уведомления за сондажни дейности и проверки на мерки за контрол на риска. След одобрение, органът издава съгласувателно писмо на заинтересованите страни.
Чл. 19 определя зоната за безопасност около инсталации за търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море. Влизането и пребиваването на плавателни съдове в тази зона е забранено, с изключение на случаи, свързани с подводни кабели и тръбопроводи, превоз на лица или стоки, проверки от органите, спасяване, неблагоприятни метеорологични условия, бедствия и с разрешение на титуляря на разрешението или концесионера. Дейностите в зоната за безопасност изискват съгласуване с титуляря на разрешението или концесионера.
Чл. 20 от наредбата определя, че стандартите и политиките за предотвратяване на големи аварии трябва да бъдат изготвени от титуляря на разрешението или концесионера в сътрудничество с органа по чл. 3, ал. 5 и представителите на работниците, след провеждане на консултации между тях.
Титулярят на разрешение или концесионерът носи имуществена отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, причинени от дейности по търсене и добив на нефт и природен газ в териториалното море и континенталния шелф на България. Те са задължени да предоставят финансово обезпечение, определено с договора за търсене и проучване или концесионния договор.
Чл. 22 от Наредбата определя документите, които титулярят на разрешение или концесионерът трябва да подадат за предотвратяване на аварии при търсене и добив на нефт и природен газ. Те включват корпоративна политика, система за управление на безопасността, уведомления за проекти и дейности, доклади за опасности и планове за аварийно реагиране. Документите се подават до съответния орган и се разглеждат в 14-дневен срок. При нужда могат да се искат допълнителни документи. Уведомления за промени и планирани дейности също трябва да се подават в предварително определени срокове.
Титулярят на разрешение, концесионерът, операторът или собственикът изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране на базата на оценка на риска за големи аварии. Планът, включващ анализ на реагиране при нефтен разлив, трябва да бъде подаден 4 месеца преди започването на дейностите. При използване на подвижна непроизводствена инсталация, планът се основава на оценка от уведомление за сондажни дейности. Изменения в плана се изготвят при необходимост и се подават на съответния орган.
Тази наредба определя изискванията за уведомление и докладване на сондажни дейности при добив на нефт и природен газ в Черно море. Титулярят на разрешение или концесионерът трябва да подаде уведомление до органа по чл. 3, ал. 5 три месеца преди започването на дейностите, включващо информация за проекта, предлаганите дейности, анализ на реагирането при нефтен разлив и разрешение за дисперсанти. Органът разглежда уведомлението и може да предприеме действия при неизпълнение на изискванията. Също така, титулярят трябва да включи независим проверяващ при изменение на уведомлението и да подава ежеседмични доклади за дейностите.
Чл. 25 от наредбата установява задължения за титулярите на разрешения или концесионерите при участие в комбинирани дейности. Те трябва съвместно да изготвят уведомление за комбинираните дейности, което да съдържа необходимата информация и да бъде подадено три месеца преди започването на дейността. Органът, отговорен за разглеждането на уведомлението, може да предприема действия при установено неизпълнение на изискванията, включително да спре действието на разрешението или концесията. Всяко съществено изменение на уведомлението трябва незабавно да бъде съобщено на органа, който отново може да предприеме действия в зависимост от измененията.
Титулярите на разрешения или концесионери, оператори и собственици на инсталации за добив на нефт и природен газ трябва да въвеждат схеми за независима проверка. Тези схеми трябва да съдържат информация, свързана с безопасността и околната среда, и да бъдат интегрирани в системата за управление. Отговорността за безопасното функциониране на оборудването остава на титулярите, независимо от резултатите от проверките. Независимите проверители и схемите трябва да отговарят на определени критерии, а схемата за проверка трябва да бъде въведена преди завършването на производствени инсталации и преди началото на дейности по търсене и добив на подземни богатства.
Член 27 от Наредбата за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и добив на подземни богатства в Черно море предвижда въвеждане на схеми, които удостоверяват независимостта на оценките за безопасност и околната среда. Схемите трябва да потвърдят, че критичните елементи на инсталациите са подходящи и че графикът за проверки е актуален и изпълняван. Освен това, за уведомленията за сондажни дейности, проектите и мерките за контрол трябва да са адекватни на очакваните условия.
Титулярят на разрешение, концесионерът, операторът или собственикът са задължени да предприемат действия в съответствие с препоръките на независим проверител. Те трябва да уведомят за сондажните дейности, като включат информация за констатациите на проверителя и предприетите действия. Освен това, те трябва да предоставят препоръките на органа и да съхраняват информацията за 6 месеца след приключване на дейностите.
Чл. 29 от Наредбата за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море определя правомощията на органа по чл. 3, ал. 5. Той може да спре експлоатацията на инсталации при недостатъчни мерки за безопасност, да намали сроковете за одобрение на документи, да изисква пропорционални мерки от титулярите на разрешения, да осигурява безопасността на дейностите и да иска подобрения или забрани експлоатацията при установени нарушения или съмнения за безопасност.
Чл. 30 от наредбата изисква титулярят на разрешение или концесионерът, операторът или собственикът да изготвят корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии. Тази политика трябва да се прилага на всички етапи от дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в Черно море. Тя включва мерки за наблюдение, информация за контрол на рисковете и механизми за диалог с работниците. Политиката трябва да отчита и инсталации извън границите на ЕС.
Чл. 31 от наредбата изисква от титулярите на разрешения, концесионерите, операторите или собствениците да изготвят документ за системата за управление, свързана с безопасността и околната среда. Тази система трябва да включва организационни мерки за контрол на големи опасности, мерки за докладване на големите опасности и схеми за независима проверка. Освен това, те трябва да участват в тристранни консултации, а ангажиментите за тези консултации могат да бъдат определени в корпоративната политика за предотвратяване на аварии.
Чл. 32 от наредбата определя изискванията за корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии и системите за управление, свързани с безопасността и опазването на околната среда. Политиката трябва да бъде изготвена в писмена форма и да включва общи цели и мерки за контрол на риска от големи аварии, както и мерки за тяхното постигане на корпоративно ниво. Системата за управление трябва да бъде интегрирана в общата система за управление на титуляря на разрешение или концесионера, и да включва организационна структура, отговорности, практики, процедури и ресурси.
Титулярят на разрешение, концесионерът, операторът или собственикът на дейности по търсене и добив на нефт и природен газ в Черно море е задължен да изготви и поддържа пълен опис на оборудването за аварийно реагиране. Това изискване важи за дейностите, извършвани във водите на Република България.
Чл. 34 от наредбата задължава титулярите на разрешение, концесионерите, операторите или собствениците да изготвят и преразглеждат стандарти и ръководства за контрол на големите опасности при търсене и добив на нефт и природен газ. Стандартите трябва да включват мерки за подобряване на целостта на оборудването, управление на риска, оценка на надеждността на системите за безопасност и ефективно съчетаване на системите за управление. Освен това, корпоративната политика за предотвратяване на аварии трябва да обхваща и инсталации извън Европейския съюз.
Титулярят на разрешение, концесионерът, операторът или собственикът трябва да предприемат мерки при непосредствена опасност за здравето или риск от голяма авария. Мерките могат да включват спиране на дейността, докато рискът не бъде контролирана. Уведомление до съответните органи трябва да се направи незабавно, но не по-късно от 24 часа след предприетите мерки.
Чл. 36 от Наредбата задължава титулярите на разрешения, концесионерите, операторите или собствениците да предприемат необходимите мерки за осигуряване на надеждно събиране и съхраняване на данни, свързани с търсенето и добива на нефт и природен газ. Това включва използването на подходящи технически средства и процедури с цел предотвратяване на манипулиране на данните.
Дружествата, регистрирани в България, които извършват дейности по търсене и добив на нефт и природен газ, трябва да представят писмен доклад за всякакви големи аварии, в които участват. Искането за доклад трябва да съдържа подробно описание на необходимата информация и докладите се обменят по установен ред.
Член 38 от Наредбата изисква титуляри на разрешения, концесионери, оператори и собственици да спазват мерките от доклада за големите опасности и плановете за сондажни и комбинирани дейности. Те също така трябва да осигурят достъп на органите до инсталации и плавателни съдове, свързани с търсене и добив на нефт и природен газ, за да се улесни контролът и проверките от компетентните органи.
Чл. 39 от наредбата задължава органите по чл. 3, ал. 3 и 5 да разработват съвместно годишни планове за контрол на големи опасности, включващи проверки и управление на риска. Тези планове трябва да бъдат изготвени до 30 ноември на предходната година и да се преглеждат на всеки три години за ефективност.
Наредбата определя изискванията за изготвяне и поддържане на вътрешен план за аварийно реагиране от титулярите на разрешения, концесионерите, операторите или собствениците на инсталации за търсене, проучване или добив на нефт и природен газ. Планът трябва да бъде готов за действие при големи аварии или ситуации с риск от такива, да се актуализира при съществени промени и да осигурява безопасността на персонала.
Наредбата регламентира действията и процедурите, свързани с предотвратяването на аварии при търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в Черно море. Включва изисквания за национален авариен план, който се активира при големи разливи или недостатъчна реакция на наличните ресурси. Външният план за аварийно реагиране е неразделна част от него и обхваща всички инсталации и свързаната инфраструктура. Той се изготвя от компетентни органи и се предоставя на Европейската комисия и на държави членки. Предвиждат се мерки за съвместимост на оборудването и квалификацията за реагиране, както и регулярни проверки и тренировки от страна на титулярите на разрешения.
Чл. 42 от наредбата предвижда задължения за титулярите на разрешения, концесионерите, операторите или собствениците при настъпване на големи аварии или ситуации с непосредствен риск от такива. Те трябва незабавно да уведомят съответния орган, като предоставят информация за обстоятелствата, местоположението, въздействието върху околната среда и потенциалните последици. При голяма авария, задължително се предприемат мерки за предотвратяване на разрастването на инцидента и ограничаване на последствията. Съответните органи оказват съдействие и предоставят допълнителни ресурси, а информацията за разследване се събира по време на аварийното реагиране.
Наредбата определя изискванията за предотвратяване на големи аварии при търсене и добив на подземни богатства - нефт и природен газ в Черно море. Основните разпоредби включват задължението на органите да информират държавите членки на ЕС за потенциални аварии, да осигуряват съвместни мерки за реагиране, и да проверяват готовността за реакция при аварии. Включени са и определения за 'голяма авария', 'външен и вътрешен план за аварийно реагиране', както и задължения за независими проверки и докладване на инциденти. Наредбата е в съответствие с Директива 2013/30/ЕС на ЕС.
Наредбата определя изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и проучване или добив на подземни богатства - нефт и природен газ в Черно море. Включва определения на термини като "външен план за аварийно реагиране", "вътрешен план за аварийно реагиране", "голяма авария", "голяма опасност", "добив", "ефективност на реагирането при нефтен разлив", "зона на безопасност" и други. Определя отговорностите на оператори и собственици, както и мерките за реагиране при инциденти. Включва и класификации на инциденти и рискове, свързани с дейностите в морските води.
Наредбата въвежда изискванията на Директива 2013/30/ЕС, която касае безопасността на дейностите, свързани с нефт и газ в крайбрежни води. Тази директива е част от усилията за подобряване на безопасността и предотвратяване на аварии в сектора на енергетиката.
Изискванията на наредбата влизат в сила и се прилагат за титулярите на разрешение или концесионери, оператори или собственици, които планират производствени инсталации, както и за титулярите на разрешение или концесионери и оператори, които планират или извършват сондажни дейности.
Разпоредбата на чл. 12 от наредбата не се прилага за дейности, свързани с търсене и проучване или добив на нефт и природен газ, които са получили разрешение или концесия до 24 април 2012 г. в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България. Изключение правят случаите, когато е необходимо прокарване на нови сондажи.
Министърът на външните работи е задължен да уведоми Европейската комисия за предприетите национални мерки, свързани с достъпа до знания, активи и експертни ресурси. Уведомлението трябва да включва информация за официални споразумения по чл. 4, ал. 2 и трябва да бъде изпратено до 19 юли 2016 г.
Наредбата определя изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море. Органът по чл. 3, ал. 5 е отговорен за утвърждаването на образец за докладване на информация. Титулярите на разрешения, концесионерите и операторите трябва да предоставят данни за инциденти и аварии, свързани с безопасността и околната среда. Годишните доклади трябва да съдържат информация за инсталациите, инспекциите и инцидентите. Наредбата предвижда и мерки за управление на риска, независими проверки и аварийно реагиране.