НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ БУТИЛИРАНИТЕ НАТУРАЛНИ МИНЕРАЛНИ, ИЗВОРНИ И ТРАПЕЗНИ ВОДИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПИТЕЙНИ ЦЕЛИ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, както и условията и реда за обработка и внос на тези води. Тя не се прилага за води, които са лекарствени продукти, води, използвани за лечебни цели в балнеоложки обекти, и натурални минерални води, предназначени за износ.

Чл. 2

Наредбата определя изискванията за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейна употреба. Бутилираната вода може да бъде натурална минерална, изворна или трапезна, всяка от които има специфични характеристики и изисквания за качество. Натуралната минерална вода произлиза от находище и е микробиологично безопасна, докато изворната вода идва от дълбоко разположен водоносен хоризонт и е подходяща за питейна употреба. Трапезната вода не отговаря на стандартите за минерална или изворна вода, но също е безопасна за пиене. Забранява се пускането на пазара на други видове бутилирани води, освен посочените в наредбата.

Чл. 3

Наредбата определя изискванията към натуралните минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Член 3 е отменен от Държавен вестник, бр. 66 от 2008 г., в сила от 25.07.2008 г. Глава втора разглежда конкретните изисквания към тези води, като раздел I се фокусира върху натуралните минерални води.

Чл. 4

Бутилирането и пускането на пазара на натурална минерална вода в България изисква спазването на определени условия, включително: вода, определена по Закона за водите; налична концесия за добив; конструкция на водоизточника, осигуряваща защита от замърсяване; постоянен режим на добив, запазващ качествата на водата; съоръжения, отговарящи на санитарно-технически изисквания; установена санитарно-охранителна зона; издаден сертификат за водата; и пряка тръбопроводна връзка до бутилиращото предприятие.

Чл. 5

Министърът на здравеопазването издава сертификат, удостоверяващ, че минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели. Сертификатът се основава на анализи и проучвания и се издава по образец, определен в приложение № 1. Процедурата за издаване и подновяване на сертификата следва реда, описан в чл. 87 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Чл. 6

Наредбата определя изискванията за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, които трябва да отговарят на определени химични, микробиологични и радиологични показатели. Съдържанието на елементи и съединения в натуралната минерална вода не трябва да надвишава максималните стойности, посочени в приложение № 3. Радиологичните показатели трябва да отговарят на изискванията на приложение № 3а. Химичните съставки трябва да са естествени и не трябва да произлизат от замърсяване. Микробиологичните показатели включват изисквания за естествена микрофлора и забрана за наличие на патогенни микроорганизми. Водата не трябва да има органолептични недостатъци.

Чл. 7

Чл. 7 от Наредбата определя изискванията за бутилиране и пускане на пазара на изворна вода в България. Водата трябва да бъде добита от защитен водоносен хоризонт, да има конструкция, която предотвратява замърсяване, и да е издадено разрешително за водовземане. Освен това, условията на добиване не трябва да променят качествата на водата, а съоръженията за транспортиране и съхранение трябва да отговарят на санитарно-технически изисквания. Необходимо е да има санитарно-охранителна зона, проведени изпитвания по определени показатели и водата да се транспортира до бутилиращото предприятие чрез директна връзка.

Чл. 8

Чл. 8 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води определя, че изворната вода трябва да отговаря на физико-химични, химични и радиологични показатели, съгласно Наредба № 9 от 2001 г. Микробиологичните показатели също трябва да бъдат в съответствие с определените изисквания, като е забранено наличието на патогенни микроорганизми и паразити. Освен това, не се допуска пускането на пазара на изворни води, които съдържат утайки, видими частици, оцветявания или мътност.

Чл. 9

Чл. 9 от Наредбата установява, че изпитванията на бутилерираните води трябва да се извършват четирикратно годишно, по сезони, на всеки 3 месеца от акредитирани лица. Освен това, водата се изследва за патогенни микроорганизми само при наличие на епидемиологични показания, определени от ДЗК.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредбата определя основните и допълнителните суровини, разрешени за производството на трапезна вода. Основните суровини включват питейна вода, определена от Наредба № 9 от 2001 г., и минерална вода. Допълнителните суровини, които могат да се използват, са въглероден диоксид, натриев хлорид и минерални вещества, разрешени по Наредба № 8 от 2002 г.

Чл. 11

Производството на трапезна вода трябва да се извършва по начин, който осигурява спазването на максималните стойности за съдържание на химични вещества, определени в приложение № 1, таблици Б, В и Г на Наредба № 9 от 2001 г. Не се допуска наличието на остатъчни дезинфектанти във водата на мястото на бутилирането.

Чл. 12

Трапезната вода трябва да отговаря на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 5. Не е необходимо да се определя показателя за мезофилни аеробни микроорганизми при водоизточника. Забранено е наличието на патогенни микроорганизми и паразити в трапезната вода.

Чл. 13

Чл. 13 от наредбата определя изискванията за обработка на натурална минерална вода. Обработките не трябва да променят характерния състав и качества на водата. Допустими са само определени обработки, включително филтрация и дегазиране, при условие че не водят до промяна в специфичните свойства на водата. Използването на обогатен с озон въздух е разрешено, ако не променя физико-химичния състав и не оставя вредни остатъци. Преди обработка водата трябва да отговаря на микробиологичните критерии.

Чл. 14

Чл. 14 от наредбата регламентира условията за използване на методите за обработка на натурални минерални води. Производителите трябва да подадат уведомление до министъра на здравеопазването, съдържащо данни за компанията, основанието за ползване на водата и мотивация за обработката. При специфични обработки, като например с озон, се изисква допълнителна техническа документация, експертно становище и протоколи от акредитирани лаборатории. Министърът може да издаде удостоверение за съответствието на обработката, а производителите са задължени да осигурят безопасността и ефективността на методите, като сътрудничат на контролния орган.

Чл. 15

Натуралната минерална вода не може да бъде обогатявана с никакви добавки, освен с въглероден диоксид, при определени условия. Това правило е в сила от 25.07.2008 г.

Чл. 16

Чл. 16 от Наредбата забранява всякаква обработка на натуралната минерална вода с цел дезинфекция, включително добавянето на бактериостатични елементи. Всяка друга обработка, която не е в съответствие с чл. 13 и може да промени естествената микрофлора на водата, също е забранена.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредбата посочва, че изискванията на чл. 13, ал. 2 не важат, когато натурални минерални води и изворни води се използват като суровина за производството на трапезна вода или за безалкохолни и други напитки.

Чл. 18

При производството на изворна вода се прилагат само определени методи на обработка, без обогатяване, освен газиране. Уведомяване на министъра на здравеопазването е необходимо при използване на специфични методи на обработка. За изворните води не се прилагат определени разпоредби, а се изискват лабораторни протоколи за съответствие. Забранена е обработката с цел дезинфекция.

Чл. 19

Според Чл. 19 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, е разрешено приготвянето на газирана трапезна вода, която съдържа добавен натриев хидрогенкарбонат в количество, надвишаващо 570 mg/l.

Чл. 20

Чл. 20 от наредбата посочва, че при производството на трапезна вода с обогатен с озон въздух, обработката не трябва да създава остатъци, които надвишават определените стойности, нито да образува остатъци, представляващи риск за здравето на хората. Това е част от условията за бутилиране и етикетиране на водите.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназнаначени за питейни цели, постановява, че бутилирането и експлоатацията на предприятията за бутилиране трябва да отговарят на хигиенните изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Наредба № 5 от 2006 г. за хигиената на храните.

Чл. 22

Наредбата определя изискванията за етикетиране на натурални минерални води, предназначени за пускане на пазара в България. Информацията на етикета трябва да бъде на български език и да включва вид на водата, наименование на водоизточника, данни от анализа на водата, номер и дата на сертификата и информация за флуорид. Ако водата съдържа флуорид над 1,5 mg/l, е задължително да се постави предупреждение. Срокът на минимална трайност може да се отбелязва и на капачката.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води определя условията за търговското наименование на натурална минерална вода. То може да включва име на местност, свързано с водоизточника, при условие, че не създава заблуждение. Забранява се използването на повече от едно търговско наименование за вода от един водоизточник. Ако търговското наименование се различава от името на водоизточника, то последното трябва да е изписано на етикета с по-големи букви. Разпоредбите важат и за рекламата на водата.

Чл. 24

Наредбата забранява използването на заблуждаващи текстове, символи и указания върху опаковките и етикетите на натуралната минерална вода, както и в рекламата. Не се допуска приписване на свойства, свързани с профилактика и лечение на водата.

Чл. 25

При производството на безалкохолни напитки с минерална вода е разрешено на етикетите да се посочва, че напитката е "Произведено с минерална вода от ...", при условие че се уточнява наименованието на водоизточника и находището, съгласно сертификата.

Чл. 26

Чл. 26 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води определя задължителната информация, която трябва да бъде представена на етикетите на изворни води, предназначени за пускане на пазара в България. Информацията трябва да бъде на български език и да включва: вид на водата, наименование на водоизточника, мястото на бутилиране, данни за минералния състав, номер и дата на разрешителното за водовземане, информация за обработка, и в случай на ниска минерализация, текст за това. Допуска се и отбелязването на срока на минимална трайност върху капачката на бутилката.

Чл. 27

Наредбата определя изискванията за етикетиране на трапезни води, предназначени за продажба в България. Информацията на етикетите трябва да бъде на български език и да включва вида на водата, съдържанието на натриев хидрогенкарбонат, данни за обработката, ако е извършвана, и информация за минерализацията. Срокът на минимална трайност може да бъде указан и на капачката.

Чл. 28

Наредбата забранява използването на търговски наименования и символи, които могат да заблудят потребителите относно произхода и качествата на трапезната вода. При бутилиране на вода от водоснабдителна система, етикетът трябва да указва, че е "Бутилирана от водопроводната мрежа на ...". Не е разрешено да се посочват наименования на водоизточници, когато се използва минерална или изворна вода, а също така забраната включва и указания за профилактика и лечение на водата.

Чл. 29

Вносът на натурални минерални води в България изисква сертификат за внос, издаден от министъра на здравеопазването. Този сертификат удостоверява, че водата отговаря на определени изисквания, включително хигиенни стандарти при бутилирането и проведени анализи, които съответстват на приложимите критерии. Периодични проверки от контролен орган гарантират спазването на тези изисквания.

Чл. 30

Член 30 от Наредбата е отменен с ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 25.07.2008 г. Глава шеста от Наредбата се отнася до производствения и хигиенен контрол на бутилираните води.

Чл. 31

Чл. 31 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води определя контролните мерки, които производителите трябва да спазват. Контролът включва проверка на водата при водоизточника и в пункта на наливане, с различна честота в зависимост от показателите (физико-химични, радиологични и микробиологични). Освен това, производителите трябва да следят чистотата на опаковките и готовата продукция. Всички резултати от анализите се вписват в технологичен дневник. Изследванията могат да се извършват в собствени лаборатории или от акредитирани лица.

Чл. 32

Наредбата предвижда, че при установяване на несъответствие на минерална или изворна вода със сертификата или изискванията за качество, производителят е длъжен да спре подаването и бутилирането на водата и да уведоми органите на ДЗК. В случай на отклонения, е необходимо да се проведе санитарно-хигиенно проучване за установяване на причините и предприемане на действия за отстраняването им. Възобновяването на подаването и бутилирането е възможно само след доказване на възстановяване на качествата на водата.

Чл. 33

При микробиологично замърсяване на производствената линия се спира производственият процес за основно почистване, измиване и дезинфекция. Възстановяването на производството става след промиване на инсталацията и получаване на трикратни лабораторни резултати, които доказват отсъствието на остатъци от препарати и съответствието на водата с наредбата.

Чл. 34

Наредбата определя изискванията и контрола на качествата на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Органите на Държавния здравен контрол (ДЗК) извършват контрол на качествата на водите, включително редовни проверки в предприятията за бутилиране. Въвеждат се изисквания от директиви на Европейския съюз, и се определят максимални стойности за вредни съставки и микробиологични показатели. Сертификати се издават за минерални води, които отговарят на определени геоложки и химични характеристики. Наредбата влиза в сила от обнародването й в "Държавен вестник".

§1

Наредбата определя термини и изисквания, свързани с бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. Включва определения на "естествена микрофлора", "акредитирана лаборатория", "водоизточник", "находище на минерална вода" и "балнеоложки обекти". Определя се естествената микрофлора като общ брой колонии на жизнеспособни микроорганизми преди обработка. Акредитираната лаборатория е такава, която е призната от национален орган по акредитация. Водоизточникът е съоръжение за подземни води, а находището на минерална вода е подземно водно тяло. Балнеоложките обекти са предназначени за лечение и профилактика.

§1а

С наредбата се въвеждат изискванията на две директиви на Европейския съюз: Директива 80/777/ЕИО, която се отнася до експлоатацията и продажбата на натурални минерални води, и Директива 2003/40/ЕО, която определя изискванията за етикетиране и съставките на натуралните минерални води. Тези изисквания са в сила от 25.07.2008 г.

§3

Наредбата влиза в сила от момента на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила 6 месеца след обнародването. По-конкретно, чл. 14, чл. 22, ал. 3, чл. 26, ал. 3, чл. 27, ал. 4 и чл. 29 ще влязат в сила след изтичането на този срок.

§4

След 1 март 2005 г. е забранено пускането и предлагането на пазара на бутилирани води, които не отговарят на изискванията на наредбата. Води, бутилирани и етикетирани преди тази дата, могат да се предлагат до изчерпване на наличностите. Освен това, бутилирани води, които не отговарят на определени изисквания, могат да се предлагат до 1 януари 2006 г.

§7

Контролът по спазването на изискванията на наредбата се осъществява от органите на Държавния здравен контрол. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 33 от 1 март 2005 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 178 на Министерския съвет от 2004 г.

§4 от Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води

Параграф §4 от разпоредбите посочва, че постановлението влиза в сила от 1 март 2005 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 161 от 29 юни 2006 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 54 от 2006 г. и влиза в сила от 1 юли 2006 г.

§13

Министрите имат задължение до 30 септември 2006 г. да представят в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на своите министерства. Тези изменения трябва да бъдат свързани с осигуряването на необходимия административен капацитет и функции за изпълнението на Закона за концесиите и на Правилника за неговото прилагане.

§14

Министрите са задължени до 30 септември 2006 г. да направят необходимите изменения в подзаконовите нормативни актове, издадени от тях, за да приведат тези актове в съответствие със Закона за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите.

§16

Наредбата влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1 и ал. 2 - 4 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. В допълнение, постановление № 173 от 14 юли 2008 г. за изменение и допълнение на наредбата е обнародвано в Държавен вестник, брой 66 от 2008 г. и влиза в сила от 25 юли 2008 г.

§34

В наредбата се извършват замени на термини, като "Държавния санитарен контрол" става "Държавния здравен контрол", а "водовземно съоръжение" се заменя с "водоизточник". Това изменение е част от Постановление № 173 от 14 юли 2008 г., което актуализира изискванията за бутилираните води, приети с Постановление № 178 на Министерския съвет от 2004 г. Измененията влизат в сила от 25.07.2008 г.

§35

Натуралните минерални, изворните и трапезните води, които са били етикетирани преди влизането в сила на новата наредба и не отговарят на новите изисквания за етикетиране, могат да бъдат продавани до изчерпването на наличностите им на пазара.

§36

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в 'Държавен вестник'. Сертификатите за минерална вода удостоверяват геоложките и хидрогеоложките характеристики, състава и свойствата на водата. Изискванията за проучванията за издаване на сертификати включват геоложки, физични, химични и микробиологични анализи. Максималните стойности на вредни съставки и радиологични качества са установени, за да се гарантира общественото здраве. Микробиологичните изисквания определят допустимите стойности на колонии от микроорганизми в бутилираната вода. Изискванията за етикетиране на бутилираните води са също специфицирани.