НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ КАТЕГОРИЗИРАНИТЕ МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ И ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ, ЗА РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАТЕГОРИЯ, КАКТО И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА СТАИ ЗА ГОСТИ И АПАРТАМЕНТИ ЗА ГОСТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя характеристиките на местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, както и минималните задължителни изисквания за тяхната категория. Изискванията включват аспекти като изграждане, обзавеждане, обслужване, предлагани услуги и квалификация на управителя. Освен това, наредбата регламентира условията и реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости, включително откази и прекратяване на регистрация.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за категоризиране на местата за настаняване (клас "А" и клас "Б") и заведенията за хранене и развлечения. Местата за настаняване и заведенията подлежат на категоризиране по реда на наредбата, освен обектите, които са изключени от това задължение съгласно чл. 120 от Закона за туризма.
Чл. 3
Наредбата определя типовете места за настаняване, които са класифицирани по класове съгласно Закона за туризма. Местата за настаняване от клас 'А' и клас 'Б' подлежат на категоризация в съответствие с определените категории в Закона за туризма.
Чл. 4
Наредбата определя видовете хотели в зависимост от периода на експлоатация, териториалното разположение и предназначението им. Хотелите могат да бъдат целогодишни или сезонни. Според местоположението си, те се делят на морски, планински, градски и извънградски. По предназначение, хотелите включват апартаментни, резиденции, бизнес, балнео, СПА, уелнес и таласотерапевтични хотели, всеки от които има специфични характеристики и изисквания.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата определя типовете заведения за хранене и развлечения, които могат да бъдат самостоятелни или прилежащи към места за настаняване. Тези типове включват ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно чл. 124, ал. 2 от Закона за туризма.
Чл. 6
Наредбата класифицира ресторантите в няколко категории, всяка от които има специфични характеристики. Класическите ресторанти предлагат разнообразие от ястия и напитки, специализираните ресторанти се фокусират върху определени основни продукти (риба, месо и др.), а ресторантите с национална кухня предлагат специфични ястия от българската или чуждестранната кухня. Съществуват също ресторанти-клубове, които обслужват клиенти с определени интереси, и атракционно-тематични ресторанти, които предлагат уникален асортимент и програма.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения определя четири основни вида заведения за бързо обслужване: 1. Снекбар - предлага ястия, сладолед и напитки, приготвени пред клиента. 2. Бистро - предлага готови храни без процес на подготовка в обекта. 3. Заведение за бързо хранене - предлага сандвичи, хамбургери, пържени картофи и напитки. 4. Закусвалня - предлага супи, салати, сандвичи и аламинути, както и ограничен набор от напитки.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата определя видовете питейни заведения, които са: 1. Кафе-аперитив - предлага разнообразие от алкохолни и безалкохолни напитки и ограничен асортимент кулинарни изделия. 2. Винарна - предлага наливни и бутилирани вина, алкохолни и безалкохолни напитки, с възможност за дегустация. 3. Пивница/кръчма - предлага разливни и бутилирани напитки, салати и мезета. 4. Бирария - предлага наливно и бутилирано пиво, кулинарни изделия и напитки.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения определя видовете кафе-сладкарници и техните характеристики. Кафе-сладкарниците предлагат разнообразие от сладкарски изделия и напитки, като всяка категория има специфичен асортимент. Кафе-сладкарниците предлагат сладкиши, сандвичи и напитки, сладкарниците се фокусират на сладкарски изделия и млечни напитки, сладоледените салони предлагат основно сладолед, кафенетата предлагат топли напитки и закуски, кафе-клубовете са за клиенти с определени интереси, кафетерията предлага разнообразие от напитки и закуски, а чайните предлагат чай и закуски.
Чл. 10 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.
Наредбата определя видовете барове и техните характеристики, които включват: коктейл бар, кафе-бар, бар-конгресен център, бар-спортен център, бар-фоайе, дискотека, бар-клуб, пиано-бар, бар-казино, бар-вариете и нощен бар. Всеки вид бар предлага специфичен асортимент от напитки и храни, предназначени за различни клиентски нужди и развлечения.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата определя изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, които имат временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за определена категория. Основните изисквания включват спазване на минимални задължения, предоставяне на информация за цените на услугите, оповестяване на меню и услуги на български и английски език, както и поставяне на категорийната символика на видно място.
Чл. 12
Наредбата определя минималните задължителни изисквания за категоризация на туристически обекти, включително места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. Чл. 12 уточнява, че покриването на минималните изисквания е необходимо условие за определяне на категорията на обекта, и че надвишаването на определени изисквания не може да компенсира несъответствия с други изисквания от същата група.
Чл. 13
Наредбата определя реда за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, като категоризацията се извършва от министъра на туризма или кмета на общината, в зависимост от типа на обекта. Министърът определя категории "три", "четири" и "пет звезди" за хотели, апартаментни комплекси, вилни селища, туристически селища и заведения за хранене, докато кметът може да определя категории "една", "две" и "три звезди" за мотели, хостели, семейни хотели и къщи за гости. Процесът на категоризация включва предложения от експертни комисии и изисква мнозинство от две трети на присъстващите членове.
Чл. 14
Наредбата определя изискванията за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Категорията на туристическите обекти се основава на минималните изисквания за изграждане, обзавеждане, обслужване и квалификация на управителя. Местата за настаняване се делят на клас "А" (хотели, мотели и др.), клас "Б" (семейни хотели, хостели и др.) и заведения за хранене и развлечения (ресторанти, барове и др.). Категорията на вилните и туристическите селища се определя на базата на категорията на две трети от местата за настаняване в тях.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата задължава лицата, извършващи хотелиерство в категоризирани места за настаняване клас "А" и клас "Б", да водят регистър на настанените туристи, съгласно Закона за туризма. Данните за настанените туристи, включително информация за чужденците, трябва да бъдат попълнени изцяло и имената да се въвеждат на латиница, съгласно националния документ за самоличност.
Чл. 16
Лицата, желаещи да извършват хотелиерство или ресторантьорство, трябва да подадат заявление-декларация до съответния категоризиращ орган. При наличие на заведения за хранене, които са свързани с място за настаняване, може да се подаде общо заявление за категоризация. За апартаментни хотели се изисква опис на апартаментите. При нередовности, категоризиращият орган уведомява заявителя и му дава 10-дневен срок за отстраняване на проблемите. Срокът за произнасяне започва да тече след отстраняване на нередовностите.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата регламентира процедурата по разглеждане на заявления-декларации за категоризиране на места за настаняване. Подадените заявления се оценяват от експертна работна група, която извършва проверка на място. Констативният протокол от проверката съдържа информация за съставителите, дата и място на проверката, правно основание, описание на съответствията и несъответствията, обяснения на заявителя и подписите на участниците. При установяване на несъответствия, експертите дават задължителни предписания за отстраняването им в срок до 30 дни.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата предвижда, че при обективна невъзможност за извършване на проверка на място от експертната работна група, комисията по чл. 13, ал. 1 може да реши да проведе повторна проверка на място в обекта, в рамките на срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Чл. 19
Удостоверението за категория на обектите за настаняване и заведенията е валидно за 5 години, освен за обекти на понтон, чийто срок е равен на разрешителното. За временни туристически обекти срокът на категоризацията не може да надвишава срока на разрешението. В удостоверението се вписват данни като регистрационен номер, вид и наименование на обекта, категория, капацитет, адрес, информация за собственика и лицето, извършващо дейност, номер и дата на заповедта за категоризация, срок на валидност и подпис на категоризиращия орган. В 14-дневен срок след заповедта се издава категорийна символика.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения предвижда, че категоризиращият орган може да откаже определянето на категория на туристически обект, ако не са изпълнени минималните задължителни изисквания за клас, вид и категория, или ако експертната работна група не може да извърши проверка на място по вина на проверяваното лице.
Чл. 21
При настъпване на промяна в обстоятелствата на туристическия обект, лицето, което извършва дейност, е задължено да подаде заявление в 14-дневен срок. Заявлението се отправя до министъра на туризма или до кмета на общината, в зависимост от случая. След подаването на заявлението, категоризиращият орган или упълномощено лице следва да отрази промяната с издаване на заповед в срок от 7 дни и да я впише в Националния туристически регистър.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване посочва, че категорията на туристическите обекти може да бъде понижена в случаи, предвидени в чл. 135, ал. 1 от Закона за туризма. Това означава, че при определени обстоятелства, свързани с нарушения или несъответствия, категорията на обекта може да бъде преразгледана и понижена.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата предвижда, че при уведомление от председателя на Комисията за защита на потребителите за понижаване на категорията на място за настаняване или заведение за хранене и развлечения, категоризиращият орган е длъжен да извърши проверка на място в обекта. Целта на проверката е да се прецени размера на понижението на категорията.
Чл. 24
Действието на удостоверението за определена категория на места за настаняване може да бъде спряно, ако се изпълнят условията и реда, предвидени в чл. 136 от Закона за туризма.
Чл. 25
Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство, могат да поискат промяна на категорията на обекта в по-ниска категория, преди изтичането на срока на определената категория. Искането се подава до категоризиращия орган и трябва да бъде придружено от документ за платена такса. Експертна комисия разглежда искането и предлага издаване на ново удостоверение и табела. При получаване на новата категорийна символика, предишната се връща. При загуба или унищожаване на първоначалната символика, се прилага декларация за удостоверяване на събитието.
Чл. 26
Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, могат да подадат заявление за промяна на категорията на обекта в по-висока категория преди изтичането на срока на определената категория. Не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. При повишаване на категорията, надхвърляща правомощията на кмета, той уведомява министъра на туризма. Заявителят заплаща такса за разглеждане на документи и прилага документ за плащането.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения предвижда условията, при които категорията на туристическите обекти може да бъде прекратена. Това може да стане по искане на лицето, извършващо дейност в обекта, или при подаване на ново заявление от друго лице. Процедурата може да бъде прекратена и ако се установи, че лицето, извършващо дейност, не е същото като заявителя. В тези случаи таксата не се възстановява.
Чл. 28
Хотелиерството в стаи за гости и апартаменти за гости трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма. Това включва специфични условия и стандарти, които трябва да бъдат спазвани от операторите на тези места за настаняване.
Чл. 29
Лицата, които желаят да упражняват дейност по хотелиерство в стаи за гости и апартаменти, са задължени да регистрират съответния обект пред кмета на общината, в която се намира той. Това е необходимо условие за законосъобразното упражняване на дейността.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата предвижда, че информацията за регистрираните стаи за гости и апартаменти за гости се вписва в електронен регистър, който се води от кметовете на общини. Заповед за вписване или заличаване на обстоятелствата в Националния туристически регистър се издава от кмета или упълномощено от него лице.
Чл. 31
Лицата, които желаят да извършват хотелиерска дейност, трябва да подадат заявление-декларация до кмета на общината. Заявлението включва наименование, идентификатори, данни за имота и правото на собственост. Необходими са и документи, удостоверяващи правото на ползване. При несъответствие с изискванията, заявителят има 3 дни да отстрани недостатъците, в противен случай регистрацията се отказва, което може да бъде обжалвано.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата определя процедурата за регистрация на стаи и апартаменти за гости, която трябва да бъде извършена в 7-дневен срок след подаване на заявление-декларация или отстраняване на недостатъци. Кметът или оправомощено лице издава заповед за регистрация и удостоверение, които се вписват в Националния туристически регистър с необходимите данни за обекта и лицето, извършващо дейността. Удостоверението е безсрочно и се издава за извършване на хотелиерска дейност. При промяна на обстоятелствата, лицето трябва да подаде ново заявление-декларация. Освен това, лицата, извършващи хотелиерска дейност, са задължени да водят регистър на настанените туристи и да попълват данни в Единната система за туристическа информация.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата предвижда, че за регистрацията и вписването на обстоятелства и промени в Националния туристически регистър се събират такси, които са определени в тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма.
Чл. 34
Наредбата определя изискванията за изграждане, обзавеждане, оборудване и обслужване на категоризирани места за настаняване (хотели, апартаменти за гости и др.) и заведения за хранене и развлечения. Включва процедури за регистрация на стаи за гости, прекратяване на дейности, изисквания за достъпност и безопасност, както и специфични условия за различните категории на обектите. Определя и задълженията на управителите и персонала, включително минимални образователни и езикови квалификации.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на наредбата се дефинират основни термини, свързани с местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, като всеки термин е свързан с конкретен параграф от допълнителните разпоредби на Закона за туризма. Наредбата включва определения за различни видове настаняване, като апартаментен туристически комплекс, бунгало, вила, хостел и др., както и за заведения, като бар, ресторант и кафе-сладкарница.
§4
Параграф §4 определя, че всички започнати производства до влизането в сила на наредбата трябва да се довършат по новия ред. За започнато производство се счита подадено заявление за категоризиране на туристически обект, независимо от статуса на удостоверението. В приложението се описват изискванията за хотели от различни категории, включително минимални условия за изграждане, обзавеждане и оборудване, както и обслужване и предлагани услуги.
