ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда основните принципи, функции, дейности, управление и устройство на Министерството на вътрешните работи (МВР), както и статута на служителите в него.
Чл. 2
Дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР) е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност, както и защита на населението. МВР е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Чл. 3
Дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР) се осъществява на базата на принципи като спазване на Конституцията и законите, защита на правата и свободите на гражданите, публичност и отчетност, политически неутралитет, обективност и безпристрастност, защита на информацията и служителите, взаимодействие с други органи на властта и сътрудничество с Комисията за разкриване на документи. Осигурява се и граждански контрол върху дейността на МВР.
Чл. 4
Член 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължава всички държавни органи, организации, юридически лица и граждани да оказват съдействие на органите на МВР. Те трябва да спазват разпорежданията, издадени от МВР при изпълнение на законово определените им функции.
Чл. 5
Служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) са физически неприкосновени при изпълнение на служебните си задължения и се ползват с особената закрила на закона. Тази защита е изрично предвидена в закона, за да осигури безопасността и независимостта на служителите в тяхната работа.
Чл. 6
Министерството на вътрешните работи извършва девет основни дейности: оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност, достъп на гражданите до спешни услуги, информационна, контролна, превантивна, и административнонаказателна, както и предоставяне на административни услуги. За осигуряване на ефективност в тези дейности се организират административни дейности.
Чл. 7
Член 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че други дейности на МВР могат да се възлагат единствено със закон. Това подчертава необходимостта от законова основа за всяка допълнителна дейност, която министерството може да извършва.
Чл. 8
Оперативно-издирвателната дейност на МВР включва явни и тайни действия, насочени към противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност, с цел опазване на обществения ред. Тази дейност се извършва при условия и ред, определени от закона и актове на Министерския съвет. Основните цели на оперативно-издирвателната дейност са превенция и разкриване на престъпления и заплахи, издирване на укриващи се лица и безследно изчезнали, както и на вещи, свързани с престъпления.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност. Те включват данни за престъпления, заплахи за националната сигурност, укриващи се лица, и безследно изчезнали лица. Освен това, основа за дейността могат да бъдат и искания от органите на досъдебното производство или международни организации.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва оперативно-издирвателната дейност, която включва различни методи като разузнавателна беседа, лично издирване, оперативна комбинация и други. Специалните разузнавателни средства се прилагат при определени условия и ред, а за прикритие на дейността могат да се създават юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества.
Чл. 11
Оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи имат право да подават искания за използване на специални разузнавателни средства. Те могат да ползват събраните данни от тези средства при условия и ред, определени от закона.
Чл. 12
Член 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира, че органите на МВР имат право да издават български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие. Процесът е уреден с наредба, която се изготвя от министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' и председателя на Държавна агенция 'Технически операции'.
Чл. 13
Член 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда използването на доброволни сътрудници от оперативно-издирвателните органи на МВР. Дейността на тези лица е регламентирана с инструкция на министъра и се осъществява при спазване на принципите на доброволност, защита на сътрудниците и запазване на тайна относно тяхната самоличност и дейност. Данни за доброволните сътрудници могат да бъдат предоставяни на съд и прокуратура само с писмено съгласие на сътрудниците и при спазване на закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя охранителната дейност като дейност по опазване на обществения ред и безопасността на движението в България. Тази дейност се осъществява от полицейските органи и включва патрулно-постова дейност, териториално обслужване, наблюдение на границата, охрана на обекти, осигуряване на ред при мероприятия, конвоиране на лица, освобождаване на заложници, работа с взривни устройства и охрана на лица. Редът за осъществяване на тези дейности се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че разследването на престъпления се извършва от разследващи полицаи и полицейски органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Разследващите полицаи не могат да извършват други дейности, освен разследване на престъпления. Те вземат решения на базата на обективно изследване на фактите и са задължени да следват указанията на прокурора. Горестоящите ръководители нямат право да се намесват в разследването. Взаимодействието с други полицейски органи и европейски прокурори се урежда със заповеди и споразумения. Разследващите полицаи трябва да преминат задължителна първоначална професионална подготовка.
Чл. 16
Разпределението на досъдебните производства в Министерството на вътрешните работи се извършва чрез случайния подбор, използвайки електронна система, която следи реда на постъпване на делата. Този принцип се прилага в рамките на конкретните звена на министерството.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Тази дейност се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението и включва превантивна дейност, държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и спасителна дейност, контрол на търговци, оценяване на съответствието на продукти за пожарогасене, неотложни аварийно-възстановителни работи, ранно предупреждение, методическа помощ, определяне на пожарни характеристики и професионално обучение. Условията и редът за осъществяване на дейностите се определят с наредби и инструкции на министъра на вътрешните работи.
Чл. 17а
Член 17а от Закона за Министерството на вътрешните работи описва дейността по осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112. Дейността включва приемане и обработване на повиквания, осигуряване на непрекъснат достъп до линия за връзка, събиране на информация за спешните случаи, анализ и предаване на информация на службите за спешно реагиране, и получаване на обратна информация от тях.
Чл. 18
Член 18 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя информационната дейност като процес на събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на различни потребители, включително държавни органи и граждани. За реализиране на тази дейност се осигурява функционирането на комуникационни и информационни системи, взаимодействие с национални и международни системи и защита на информационния обмен.
Чл. 19
Член 19 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя информационната дейност в МВР, която е разделена на обща и специализирана. Общата информационна дейност обхваща информационното обезпечаване на всички структури в МВР, както и на държавни органи, органи на местното самоуправление, юридически и физически лица. Специализираната информационна дейност се осъществява от служители на МВР с експертни и аналитични функции, основана на резултатите от основните дейности на министерството.
Чл. 20
Член 20 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя основите на информационната дейност на МВР. Тази дейност се основава на информация, която е отразена в информационните носители, създадени от МВР, и на информация, предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Също така, информацията може да произлиза и от специализирани служби на чужди държави, с които България има спогодби за сътрудничество.
Чл. 21
Списъкът на категориите информация, която може да бъде класифицирана като служебна тайна, се определя чрез заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 22
Член 22 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че предоставянето на информация от служители на МВР на държавни органи, организации, юридически лица и граждани е забранено, освен ако не е направено по реда, определен от закона. Параграф 1 е отменен с изменение от 2019 г.
Чл. 23
В Министерството на вътрешните работи (МВР) се изготвят информационни и аналитични документи и продукти за министъра, заместник-министрите, главния секретар, структурите на МВР и външни потребители. Документите за външни потребители трябва да отговарят на техните функции, задачи и изисквания за достъп до информацията.
Чл. 24
Член 24 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира изграждането на информационни фондове и звена в МВР. Те са предназначени за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране и предоставяне на информация. Информационните фондове се изграждат в съответствие с функционалната компетентност на структурите на МВР и се управляват по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Освен за административно обслужване на гражданите, тези фондове могат да се използват и за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и за провеждане на наказателното производство.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правото на органите на МВР да обработват лични данни за изпълнение на дейностите си. Те могат да обработват и данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност и обществения ред. Обработването на лични данни трябва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за обработка на лични данни, които разкриват чувствителна информация, като расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, генетични и биометрични данни, здравословно състояние и сексуална ориентация. Обработването на тези данни е разрешено при условията на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 или чл. 51 от Закона за защита на личните данни. Личните данни могат да се събират само във връзка с други данни на засегнатото лице.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията за обработка на лични данни в контекста на националната сигурност, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и наказателното производство. Органите на МВР могат да обработват лични данни без съгласие на лицето и без предварително уведомление, а също така имат право да обработват всички необходими категории данни. Личните данни могат да бъдат предоставяни на органи за защита на националната сигурност, съдебната власт и други държавни органи, както и да се обменят с компетентни органи от ЕС и трети държави. Сроковете за съхранение на данните се определят от министъра на вътрешните работи и данните се изтриват при наличие на съдебно решение или решение на Комисията за защита на личните данни.
Чл. 27
Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, могат да се използват единствено с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правата на субектите на данни и задълженията на администратора на лични данни. Администраторът или упълномощени лица разглеждат заявленията за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Могат да откажат упражняването на права, ако това създава риск за националната сигурност, обществения ред, разследването на престъпления и др. Отказът трябва да бъде писмен, с посочено правно основание, и да се извърши в срок от един месец, с възможност за удължаване до два месеца. Отказът подлежи на обжалване.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни, който може да възлага обработването им на определени длъжностни лица. Редът за обработване на лични данни се установява с инструкция от министъра, който също така определя длъжностно лице по защита на данните. Допълнително, раздел VI "а" въвежда комуникационна дейност.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за Министерството на вътрешните работи описва комуникационната дейност, която включва изграждане, поддържане и използване на радиокомуникационна среда за взаимодействие между структурите на МВР, държавните органи, предприятия, лечебни заведения и стратегически обекти. Целта е опазване на националната сигурност, защита на населението и реакция при бедствия. Дейността се реализира чрез Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя начините, по които органите на МВР осъществяват контролна дейност. Те включват издаване и отнемане на разрешения и лицензи, проверки на документи и на място, гранични проверки, контрол на държавната граница, проверки на пътната безопасност и техническата изправност на моторни превозни средства, както и проверки на чужденци и граждани на ЕС. Освен това, МВР контролира технологичните дейности по изработка на лични документи и може да изисква информация и документи.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за Министерството на вътрешните работи определя превантивната дейност като дейност, насочена към предотвратяване на престъпления и правонарушения. Тази дейност се осъществява чрез индивидуална и обща превенция, включваща разработване на мероприятия за установяване и отстраняване на причините за престъпления, действия спрямо потенциални извършители, мероприятия за разубеждаване на лица, замислили престъпления, и предотвратяване на изпълнителни деяния. Редът за осъществяване на тази дейност се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 31
Член 31 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че административнонаказателната дейност се извършва от органите на МВР в предвидените от закона случаи. Тази дейност включва установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, както и прилагане на принудителни административни мерки.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва начина на предоставяне на административни услуги от органите на МВР. Услугите включват административно обслужване на чужденци и граждани на ЕС, както и издаване и управление на български лични документи, включително откази, отнемане и обявяване за невалидни.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва основните отговорности на министъра на вътрешните работи, който ръководи министерството и провежда държавната политика в области като превенция и противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и национална сигурност. Министърът определя стратегически приоритети, представлява министерството, управлява ресурсите, координира международното сътрудничество и издава нормативни актове. Освен това, той отговаря за управлението на човешките ресурси и борбата с правонарушения, свързани с финансовите интереси на ЕС.
Чл. 34
Член 34 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя структурата на министерството, като посочва, че министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри, главен секретар и административен секретар. В случай на отсъствие, министърът се замества от определен заместник-министър. Освен това, министърът е подпомаган от политически кабинет, който функционира съгласно Закона за администрацията.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че административният секретар на МВР е висш държавен служител и може да бъде назначен само от министъра на вътрешните работи. За да бъде назначен, кандидатът трябва да е изпълнявал ръководна длъжност в МВР поне 5 години. Назначаването става чрез подбор, който се основава на професионални качества.
Чл. 34б
Административният секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) подпомага министъра при изпълнение на неговите функции чрез планиране, организиране, координиране и контролиране на административните дейности. Той е отговорен за разработването на мерки за недопускане на конфликт на интереси и корупция, както и за спазването на нормативните актове. Административният секретар също така взаимодействието с други държавни органи и организации. Има право да издава заповеди и да получава информация от структурите на МВР.
Чл. 34в
Чл. 34в от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че правоотношенията с административния секретар могат да бъдат прекратени от министъра на вътрешните работи. Прекратяването става при условията и по реда, установени в Закона за държавния служител.
Чл. 35
Министърът на вътрешните работи има право да делегира правомощия на своите заместници чрез заповед, като също така определя техните функции. Заместник-министрите, при изпълнение на делегираните им правомощия, издават заповеди.
Чл. 36
Член 36 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя главния секретар на МВР като висша професионална длъжност и държавен служител. Той отговаря за планирането, организацията и контрола на основните дейности в министерството и осъществява взаимодействие с други органи и международни структури. Главният секретар се назначава от президента по предложение на Министерския съвет и може да бъде подпомаган от заместник, назначаван от министъра на вътрешните работи. Лицата, назначавани на тези длъжности, трябва да имат поне 10 години стаж в службите за сигурност, от които 5 на ръководна позиция. Правомощията на главния секретар могат да бъдат прекратени по няколко причини, включително по негово искане, при навършване на 60 години, или при конфликт на интереси.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя основните структури на МВР, включващи главни и областни дирекции, дирекции за вътрешна сигурност, миграция, международно оперативно сътрудничество, Академията и Медицинския институт на МВР, както и Националния институт по криминалистика и Института по психология. Главните и областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията и Медицинският институт са юридически лица. Устройството и дейността на структурите се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за Министерството на вътрешните работи описва функциите на специализираната и общата администрация. Специализираната администрация подпомага министъра в правомощията му извън глава пета, докато общата администрация осигурява условия за работа на специализираната администрация и извършва административно обслужване. Правилникът по чл. 37, ал. 3 определя дирекциите и нормативите за числеността на структурите.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя главните дирекции на МВР, които включват: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"; 3. Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма"; 4. Главна дирекция "Гранична полиция"; 5. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Последните две дирекции са с предишни номера, но са актуализирани с изменения от 2020 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва основните функции и структури на различни главни дирекции в рамките на МВР. Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) отговаря за основните полицейски дейности, докато Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) се фокусира върху организираната престъпност, включително наркотрафик и компютърни престъпления. Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) осъществява контрол в граничната зона, а Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) се занимава с терористични действия и охрана на обществения ред. Също така, ГДПБЗН отговаря за пожарна безопасност и защита на населението. Министерският съвет определя важни аспекти като дълбочината на граничната ивица и организацията на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Чл. 40
В главните дирекции на Министерството на вътрешните работи могат да се създават различни подструктури, включително дирекции, териториални звена, отдели и сектори. Териториалните звена се ръководят от директорите на главни дирекции и не са част от областните дирекции. Районите на действие на тези териториални звена се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на главната дирекция.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва структурата и функциите на главните дирекции в министерството. Директорите на главните дирекции се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар и са пряко подчинени на него. Те отговарят за ръководството, управлението на човешките ресурси и представителството на юридическото лице. Директорите отчитат дейността си пред министъра, заместник-министрите и главния секретар, и могат да издават заповеди в изпълнение на правомощията си. Заместник-директори могат да бъдат назначавани за подпомагане в управлението. Министърът може да възлага функции на длъжностни лица от главните дирекции.
Чл. 42
Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (МВР) се създават на териториален принцип, с определени райони на действие от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Те са основни структури на МВР за изпълнение на определени дейности. В тези дирекции могат да се създават различни звена, включително отдели и районни управления, които се утвърдяват със заповед на министъра. Районите на действие на тези управления също се определят от министъра, в зависимост от престъпността и обществения ред. Министърът може да създава и закрива участъци в населени места в рамките на утвърдения числен състав и средства.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че областните дирекции се ръководят от директори, назначавани от министъра на вътрешните работи. Директорите са подчинени на главния секретар и имат задължения за управление на човешките ресурси, координация при бедствия, представителство на юридическото лице и отчетност пред министъра и заместниците му. Те могат да издават заповеди и да бъдат подпомагани от заместник-директори. Министърът може да възлага функции на длъжностни лица от областните дирекции.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за Министерството на вътрешните работи определя три основни дирекции: Дирекция "Вътрешна сигурност", която се занимава с предотвратяване и разкриване на престъпления от служители на МВР; Дирекция "Миграция", която регулира миграционните процеси и контролира пребиваването на чужденци в България; и Дирекция "Международно оперативно сътрудничество", която организира международния обмен на информация и координира оперативното взаимодействие с международни организации като Интерпол и Европол.
Чл. 44
Член 44 от Закона за Министерството на вътрешните работи позволява създаването на специализирани звена в различни дирекции на МВР за реагиране при критични ситуации и участие в рискови операции. Районите на действие на тези звена се определят с акт на Министерския съвет. Използването им изисква писмена заповед на директора, но в спешни случаи може да бъде разпоредено устно, с последваща писмена заповед в рамките на 24 часа. Служителите, участващи в дейностите, трябва да използват специални защитни средства за своята безопасност и прикритие на самоличността. Правилата за осъществяване на дейностите се утвърдват от министъра на вътрешните работи.
Чл. 45
Член 45 описва структурата и функциите на дирекциите в Министерството на вътрешните работи (МВР). Дирекциите осъществяват основни и административни дейности в зависимост от определената им компетентност. Възможно е създаване на териториални звена, отдели и сектори в съответствие с функциите на дирекциите. Териториалните звена се ръководят от директори и не са част от областните дирекции. Районите на действие на тези звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя структурата и функциите на директорите на дирекциите в министерството. Директорите отговарят за общото ръководство и управлението на човешките ресурси в дирекциите. Те издават заповеди и могат да бъдат подпомагани от заместник-директори. Някои директори, като тези на дирекция "Миграция" и "Вътрешна сигурност", имат допълнителни правомощия и отговорности, включително представителство на юридическото лице и пряко подчинение на министъра.
Чл. 47
Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание, който осигурява професионална подготовка и научни изследвания за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Устройството и дейността й се регулират с правилник от Министерския съвет. Академията може да обучава специалисти за други ведомства по договор, а също така и български и чуждестранни граждани за висше образование. Условията за приемане на студенти се определят с наредба на министъра на вътрешните работи в съгласие с министъра на образованието и науката.
Чл. 48
Член 48 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда възможността за създаване на основни звена, обслужващи звена и филиали в Академията на МВР. Тези звена трябва да отговарят на изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, както и на този закон и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя структурата и функциите на Академията на МВР. Академията се ръководи от академичен съвет и ректор. Академичният съвет е колективен орган, чийто функции се определят с правилника, а ректорът е пряк ръководител на служителите и курсантите. Ректорът определя дневния ред на академичния съвет, решава въпросите свързани с курсанти и изпълнява функции, произтичащи от нормативните актове. Той е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи. Съставът на академичния съвет се определя от министъра по предложение на ректора.
Чл. 50
Член 50 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя Медицинския институт на МВР като лечебно заведение и научноизследователски институт, който осъществява дейности по здравеопазването в системата на МВР. За целите на тези дейности се изграждат различни структури, включително Централна експертна лекарска комисия, клиники, консултативно-диагностичен блок и други медицински звена. Освен това, в института може да се създават отдели, сектори и лаборатории.
Чл. 50а
Националният институт по криминалистика е структура на МВР, която осъществява експертно-криминалистична дейност, включваща откриване, фиксиране и оценка на веществени доказателства, изготвяне на експертизи, участие в огледи на местопроизшествия, разработване на нови методики, обучение на служители, поддържане на дактилоскопни и ДНК бази данни, и международен обмен на данни. Институтът може да има отдели и сектори, а устройството и дейността му се определят с правилник от министъра на вътрешните работи.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва функциите на Института по психология, който е структура на МВР. Основните дейности включват: изготвяне на личностни и поведенчески анализи, криминално-психологични изследвания, психологични и съдебно-психологични експертизи, медиация при кризисни ситуации, изследвания за психологична пригодност за държавна служба, психологична профилактика и консултиране, управление на стреса, специализирана психологична подготовка, организационна диагностика, индивидуални психодиагностични изследвания и разработване на нови методики за психодиагностика. Институтът може да има отдели и сектори, а устройството и дейността му се определят с правилник от министъра на вътрешните работи.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че Медицинският институт на МВР, Националният институт по криминалистика и Институтът по психология се ръководят от директори. Те осъществяват общо и непосредствено ръководство, управляват човешките ресурси и представляват съответното юридическо лице. Директорите могат да назначават заместник-директори за подпомагане при изпълнение на функциите си и издават заповеди в тази връзка.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че ръководителите на териториалните звена на структурите, посочени в чл. 37, имат правомощия да издават заповеди в процеса на изпълнение на техните функции.
Чл. 53а
Съгласно Чл. 53а от Закона за Министерството на вътрешните работи, ръководителите на териториалните звена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) имат правото да представляват юридическото лице. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2017 г. и е въведена с изменения в Държавен вестник, бр. 81 от 2016 г.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който издава заповеди в изпълнение на функциите си.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че участъкът в районно управление се ръководи от началник, който издава заповеди в изпълнение на функциите си. В допълнение, в закона е включена глава, свързана с Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", която е нова и влиза в сила от 01.01.2018 г. Тази глава е изменяна и отмяна в последствие, но основната й цел е да организира предоставянето на услуги от държавната администрация.
Чл. 55а
Член 55а е нова разпоредба, приета с Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. и влиза в сила на 01.01.2018 г. Тази разпоредба е била изменена относно влизането в сила с Държавен вестник, брой 98 от 2016 г., с дата на влизане в сила 01.01.2017 г., но е отменена с Държавен вестник, брой 97 от 2017 г., считано от 01.01.2018 г.
Чл. 55б
Чл. 55б от Закона за Министерството на вътрешните работи е нова разпоредба, която е въведена с изменения в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. и влиза в сила на 01.01.2018 г. Тази разпоредба е била изменяна относно влизането в сила с ДВ, бр. 98 от 2016 г., а по-късно е била отменена с ДВ, бр. 97 от 2017 г., като влезе в сила отново на 01.01.2018 г.
Чл. 55в
Член 55в от Закона за Министерството на вътрешните работи е нова разпоредба, която е публикувана в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. и влиза в сила на 01.01.2018 г. Тази разпоредба е била изменена относно влизането в сила с ДВ, бр. 98 от 2016 г., но е била отменена с ДВ, бр. 97 от 2017 г., с влизане в сила от 01.01.2018 г.
Чл. 55г
Член 55г е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. Той влиза в сила на 01.01.2018 г. По-рано е имало изменения относно влизането в сила, публикувани в ДВ, бр. 98 от 2016 г., а също така членът е бил отменен в ДВ, бр. 97 от 2017 г., с ново влизане в сила на 01.01.2018 г.
Чл. 55д
Член 55д от Закона за Министерството на вътрешните работи е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 година. Той влиза в сила от 1 януари 2018 година. Преди това, текстът е бил изменен с влизането в сила от 1 януари 2017 година, но по-късно е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 97 от 2017 година, с нова дата на влизане в сила - 1 януари 2018 година.
Чл. 55е
Член 55е от Закона за Министерството на вътрешните работи е нов и е включен в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. Той влиза в сила на 01.01.2018 г. и е изменен относно влизането в сила в ДВ, бр. 98 от 2016 г., с дата на влизане 01.01.2017 г. По-късно, членът е отменен в ДВ, бр. 97 от 2017 г., с дата на влизане в сила 01.01.2018 г.
Чл. 55ж
Член 55ж от Закона за Министерството на вътрешните работи е нова разпоредба, приета с обнародването в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. Тя влиза в сила от 01.01.2018 г. и е изменена относно влизането в сила с обнародването в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата е отменена с Държавен вестник, брой 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
Чл. 55з
Член 55з от Закона за Министерството на вътрешните работи е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г. По-рано е имало изменения относно влизането в сила, публикувани в ДВ, бр. 98 от 2016 г., като предходната версия е била отменена с ДВ, бр. 97 от 2017 г., с нова дата на влизане в сила 01.01.2018 г.
Чл. 55и
Чл. 55и от Закона за Министерството на вътрешните работи е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. Той влиза в сила на 01.01.2018 г., след изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2016 г., с дата на влизане 01.01.2017 г. Членът е отменен в ДВ, бр. 97 от 2017 г., с влизане в сила от 01.01.2018 г. Този член е част от втората част на закона, която се отнася до органите на МВР и техните правомощия, в глава четвърта, озаглавена "Органи на МВР".
Чл. 56
Член 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че органите на структурите по чл. 37 и техните звена включват държавните служители, посочени в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2, както и ал. 3. Текстът е допълван с изменения през 2015 и 2016 година, като последното изменение влиза в сила от 14.10.2016 г.
Чл. 57
Чл. 57 определя кои са полицейските органи в България, включително органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и звената "Общинска полиция". Освен това, полицейски органи са и държавните служители, отговорни за охраната на определени обекти.
Чл. 58
Член 58 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя органите за пожарна безопасност и защита на населението. Според алинея 1, тези органи са част от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и осъществяват дейности, свързани с пожарната безопасност. Алинея 2 добавя, че служителите по чл. 128, ал. 1 и 2 също се считат за органи на пожарна безопасност и защита на населението.
Чл. 58а
Полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право да осъществяват водолазна дейност. Условията и реда за това се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.
Чл. 59
Оперативно-издирвателни органи на Министерството на вътрешните работи (МВР) са държавните служители, които работят в оперативно-издирвателните звена на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП), Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП), областните дирекции и дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията и статута на държавните служители и лицата, работещи в АМВР и свързаните сектори, които извършват експертизи и дават експертни оценки. Те се считат за органи на АМВР и съответните институти. Когато експертиза се извършва от служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се поемат от ведомствата, назначили експертизата.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва мерките, които полицейските органи предприемат за превенция на правонарушенията. Те включват обща превенция чрез разработване на мероприятия за установяване и отстраняване на причините за правонарушенията, индивидуална превенция чрез действия спрямо лица, които могат да извършат престъпления, мерки за предотвратяване на замислени престъпления и действия за пресичане на вече започнати престъпления.
Чл. 62
Член 62 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 14 от 2015 година.
Чл. 63
Член 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 14 от 2015 година.
Чл. 64
Полицейските органи имат правото да издават разпореждания на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато е необходимо за изпълнение на функциите им. Разпорежданията обикновено се издават писмено, но при необходимост могат да бъдат устно или чрез действия. Те са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на престъпление или не застрашават живота на адресата. Писмените разпореждания трябва да съдържат определени реквизити, включително наименование на органа, адресат, основания за издаване, разпоредителна част, информация за обжалване, дата и подпис. Разпорежданията се връчват срещу подпис, а отказът от получаване се удостоверява от свидетел. Те могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 65
Полицейските органи имат задължението да предупреждават устно или писмено лица, за които има данни, че могат да извършат престъпление или нарушение на обществения ред. Писменото предупреждение се оформя с протокол, в който се посочва отговорността за извършеното деяние. Протоколът се съставя в присъствието на лицето и свидетел, и се подписва от всички участници. В случай на отказ за подписване, отказът се удостоверява от свидетеля. При случаи на домашно насилие, копие от протокола се предоставя на пострадалото лице при поискване.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя задълженията на полицейските органи при установяване на условия и причини за престъпления и нарушения на обществения ред. Те трябва да вземат мерки за отстраняването им. Ако други органи или организации са компетентни да предприемат мерките, полицията ги уведомява писмено. Компетентните органи от своя страна са задължени да информират полицията за предприетите мерки в срок от един месец.
Чл. 67
Полицейските органи имат задължението да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Това е основната им функция, свързана с осигуряване на обществен ред и безопасност.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира процедурата по полицейската регистрация на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер. Полицейските органи извършват регистрацията, като събират лични данни, дактилоскопират и фотографират лицата, и изземват образци за ДНК профил. Лицата са задължени да съдействат, а в случай на отказ, действията могат да се извършват принудително с разрешение на съдия. Регистрацията може да бъде отменена при определени условия, включително при нарушения на закона или прекратяване на наказателното производство.
Чл. 69
Полицейските органи имат право да призовават граждани в служебните помещения за изпълнение на правомощията си. Уведомлението за призоваването е писмено и съдържа информация за целта, часа и мястото на явяване. В спешни случаи призоваването може да се извърши по телефон или факс, което се удостоверява писмено от съответното длъжностно лице.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правомощията на полицейските органи да извършват проверки за установяване самоличността на лица. Проверки могат да се извършват при наличие на данни за извършено престъпление, за разкриване на престъпления, при контрол на документи за самоличност, на контролни пунктове и по искане на друг държавен орган. Установяването на самоличността може да стане чрез представяне на документ за самоличност или чрез свидетелства на граждани, които познават лицето.
Чл. 71
Полицейските органи имат право да извършват идентификация на лица при определени условия, като: невъзможност за установяване на самоличността, извършване на престъпление, или незаконно пребиваване на чужденец. Идентификацията включва снемане на пръстови отпечатъци, фотографиране, установяване на външни белези, измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания, включително ДНК. При отпадане на основанията за идентификация, събраните материали се унищожават.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията, при които полицейските органи могат да задържат лица. Задържането е допустимо при наличие на данни за извършено престъпление, пречене на служебните задължения на полицията, психични отклонения, невъзможност за установяване на самоличността, отклонение от наказание, искания за екстрадиция и в други случаи, предвидени в закона. Лицата имат право на защитник, информираност за основанията за задържане и правото да обжалват задържането. Специални мерки се предвиждат за непълнолетни лица, които трябва да бъдат настанявани отделно.
Чл. 73
На лицата, задържани по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, не могат да бъдат ограничавани права, освен правото на свободно придвижване. Максималният срок на задържане е 24 часа.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва процедурата за издаване на писмена заповед за задържане на лица. Заповедта трябва да съдържа информация за полицейския орган, основанията за задържането, данни за задържаното лице, дата и час на задържането, както и информация за правата на лицето, включително правото на обжалване, адвокатска защита, медицинска помощ, телефонно обаждане и свързване с консулски власти, ако е необходимо. Задържаното лице трябва да потвърди, че е запознато с правата си и заповедта се подписва от полицейския орган и задържаното лице. Информацията трябва да бъде предоставена на разбираем език, а заповедта се вписва в регистър и копие от нея се връчва на задържаното лице.
Чл. 74а
Член 74а регламентира предоставянето на препис от заповедта при задържане на непълнолетно лице. Когато непълнолетният е задържан, информацията се предоставя на родител, попечител или лице, полагащо грижи. В случай на конфликт с интересите на непълнолетния или невъзможност за контакт с родителя, информацията може да бъде предоставена на друго одобрено пълнолетно лице. Ако непълнолетният не посочи такова лице, се уведомява дирекция 'Социално подпомагане'. Родителят или попечителят се информира при отпадане на обстоятелствата, които пречат на уведомяването.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира мерките за осигуряване на безопасността на полицейските органи при задържане на лица. Според алинея 1, при задържане, полицията е задължена да предприеме мерки за собствена безопасност. Алинея 2 уточнява, че тези мерки включват проверка на задържаното лице за наличие на опасни предмети и готовност на полицейския орган да реагира с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие, ако е необходимо.
Чл. 76
Полицейските органи имат право да конвоират лица на територията на страната и извън нея в следните случаи: 1) при постановен акт за принудително довеждане; 2) за задържани лица по определени членове от Наказателния кодекс; 3) за лица с наложено наказание "задържане в териториална структура на МВР" или "задържане до 15 денонощия". В останалите случаи конвоирането е разрешено само ако е предвидено в закон. Осигуряването на документи и средства за конвоирането е задължение на ведомствата и органите, които са го възложили. Инструкция за организацията и реда на конвойната дейност се издава от министъра на вътрешните работи.
Чл. 77
Полицейските органи имат правомощия да съпровождат определени категории лица на територията на страната и извън нея. Тези категории включват: лица с мярка за административна принуда, малолетни и непълнолетни лица, чужденци, търсещи международна закрила, и други лица, предвидени в закон. Организацията и редът на съпровождането се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че съпровождането на чужденци, които подлежат на експулсиране или връщане, трябва да се извършва в съответствие със законодателството или международните договори, по които България е страна.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че при осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, които изпълняват разпореждане или оказват съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.
Чл. 80
Полицейските органи имат право да извършват обиск на лице при определени условия. Обискът може да се извърши на задържани лица, на лица, за които има данни за носене на опасни или забранени предмети, на лица, заварени на място на престъпление или нарушение, и на лица с сигнал в ШИС за специфичен контрол. Освен това, обискът може да бъде извършен само от полицейски служител от същия пол, като обискирания.
Чл. 81
Полицейските органи имат право да проверяват личните вещи на лица при определени условия, включително при наличие на данни за укриване на вещи, свързани с престъпление, или преди настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Също така, те могат да проверяват превозни средства и други транспортни средства при наличие на данни за извършено престъпление или сигнал за специфичен контрол. Редът и условията за тези проверки се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че при извършване на обиск или проверка, полицейският орган е задължен да състави протокол. Този протокол трябва да бъде подписан от полицейския орган, един свидетел и лицето, на което е извършен обискът или проверката, като му се предоставя екземпляр от него. Освен това, обискът и проверката трябва да се извършват по начин, който не засяга честта и достойнството на гражданите.
Чл. 83
Полицейските органи имат право да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя при определени условия: предотвратяване на тежко престъпление, укриване на лице, извършило такова престъпление, или оказване на неотложна помощ. След проверката се съставя протокол, в който се описват данни за служителя, собственика, основанието за проверката и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, свидетел и, при наличие, от собственика. Копие от протокола се предоставя на собственика, а прокурорът се уведомява незабавно.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира процедурата по временно изземване на вещи, за които има сигнал за издирване в ШИС или Интерпол. Полицейските органи могат да изземват такива вещи, като лицето, притежаващо вещта, се поканва да я предаде доброволно. При отказ, вещта се изземва с протокол. Вещите се съхраняват в териториални звена на МВР, а уведомления се изпращат до държавата, която е подала сигнала. В случай на искане за връщане на вещта от държавата, тя трябва да бъде върната в срок от 7 дни. Има изключения, при които вещите не се връщат, а се предават по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Вещи, които не са потърсени в срок от 6 месеца, се считат за изоставени в полза на държавата.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията, при които полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства. Те могат да го правят само когато е абсолютно необходимо в следните случаи: при противодействие на законно разпореждане, задържане на правонарушител, конвоиране на лице, оказване на съдействие на други органи, при нападения срещу граждани или полицаи, освобождаване на заложници, групови нарушения на обществения ред, нападения на сгради и транспортни средства, освобождаване на незаконно заети обекти, и за осигуряване на лична безопасност. Помощните средства включват белезници, палки, химически вещества и други устройства, а редът за тяхната употреба се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за използване на физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Те могат да бъдат използвани след предупреждение, освен в случаи на внезапно нападение или при освобождаване на заложници. Прилагането на сила трябва да е съобразено с конкретната ситуация и личността на правонарушителя. Полицейските органи трябва да използват само абсолютно необходимата сила и да вземат мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които я прилагат. Използването на сила се преустановява веднага след постигане на целта. Забранено е използването на сила срещу малолетни и бременни жени, освен в случаи на масови безредици. Не се допуска и животозастрашаваща сила за задържане на лица, извършили ненасилствени деяния, освен ако не представляват опасност.
Чл. 87
Полицейските органи могат да използват оръжие само в строго определени случаи, когато това е абсолютно необходимо, включително при въоръжено нападение, освобождаване на заложници, задържане на лица, извършващи престъпления и осигуряване на лична безопасност. При употреба на оръжие те трябва да се стремят да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават други. Употребата на оръжие без предупреждение е разрешена при гранично наблюдение при нападение или въоръжена съпротива. Забранено е използването на оръжие за задържане на лица, извършващи ненасилствени деяния, освен ако те не представляват опасност. След всяка употреба на оръжие, полицейските органи са длъжни да изготвят доклад.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира, че планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи трябва да се извършват с мерки, които целят постигане на законната цел, като същевременно се минимизира рискът за живота и здравето на гражданите.
Чл. 89
Член 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правата на полицейските органи при освобождаване на заложници и задържане на извършители на особено опасни престъпления. Те имат право да използват специални защитни средства, да отцепват райони и да охраняват органи на МВР. Самоличността на служителите, извършващи тези дейности, се запазва в тайна, а заповедта за тяхното използване се издава от главния секретар на МВР.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за Министерството на вътрешните работи дава правомощия на полицейските органи да блокират електронни съобщения с технически средства, когато осъществяват дейности, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 8.
Чл. 91
Полицейските органи имат право да използват средства за явно наблюдение с цел превенция и противодействие на престъпления, контрол на движението, охрана на собствеността и в други законово определени случаи. Наблюдението не може да се извършва в жилищни сгради. Информацията от наблюдението е предназначена за превантивни дейности и разкриване на нарушения. Използването на средствата трябва да бъде обявено публично, а редът за тяхното използване се определя с правила от министъра на вътрешните работи.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията, при които МВР осъществява охрана на стратегически обекти и други важни места. Охраната може да се извършва на основание договори с заинтересовани лица за обекти от национална сигурност, сгради на Българската народна банка, териториални поделения на Държавната агенция за бежанците и манастири. Съществуват и специфични разпоредби за охрана на спортни състезания и масови прояви. Договорите се сключват с разрешение на министъра на вътрешните работи, освен в определени случаи. За охрана на обектите могат да се назначават държавни служители, а приходите и разходите от дейността се отчитат по бюджета на МВР.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че главните и областните дирекции на МВР имат правомощия да сключват договори за извършване на охранително обследване на обектите. Въвежда се и уточнение, че точка 2 от същия член е отменена с изменения в Държавен вестник, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира създаването на звена "Общинска полиция" с цел опазване на обществения ред, охрана на обекти, безопасност на движението и административнонаказателна дейност. Контролът и методическото ръководство на тези звена се осъществяват от областните дирекции и районните управления на МВР. Служителите в звената се назначават за срока на договора и не се включват в общата численост на МВР. Ръководството и организацията на звената, както и правомощията на служителите, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 95
Полицейските органи имат правото да настаняват чужденци, които подлежат на връщане или експулсиране, в специални домове за временно настаняване.
Чл. 95а
Член 95а от Закона за Министерството на вътрешните работи е новоприет с ДВ, бр. 14 от 2015 г., но е отменен с ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за кратък период и след това е отнета.
Чл. 96
Полицейските органи имат задължението да наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които съществуват данни за подготовка, извършване или извършени престъпления. Това включва случаи на организирана престъпна дейност, както на местни, така и на транснационални престъпни групи или организации.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правото на полицейските органи да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица. Служителите на прикритие, които са служители на МВР, имат особен статут и действат при спазване на принципите на законност и конспиративност. За тях не се прилагат изискванията за несъвместимост, освен за тези, свързани с службите за сигурност и обществен ред. Условията и редът за тяхното използване се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 98
Полицейските органи имат правомощия да осъществяват контрол за спазване на правилата за движение по пътищата чрез използването на централизирана електронна система и автоматизирани технически средства.
Чл. 99
Полицейските органи имат задължението да организират и осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари. Процедурата за това се определя от министъра на вътрешните работи.
Чл. 100
Полицейските органи имат право да разполагат сили и средства, да изграждат и използват инженерно-технически съоръжения, да отцепват райони и да ограничават движението на лица и превозни средства. Те могат да ползват или прекъсват комуникационни връзки, да прогнозират и разкриват заплахи за безопасността на охранявани лица, да предотвратяват посегателства срещу тях и да осигуряват безопасността им в местата на пребиваване и по време на придвижването им.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира охраната на определени обекти, като позволява използването на различни системи за физическа защита. Тези системи могат да включват персонал, физически бариери, сигнално-охранителни системи, системи за контрол на достъпа, видеонаблюдение и други средства. Условията за приемането на обектите за охрана се определят с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва задълженията и правомощията на полицейските органи при осъществяване на граничен контрол. Те включват изграждане и използване на технически средства, извършване на проверки на лица и превозни средства, задържане на нарушители, контрол на движението в граничната зона, взаимодействие с митническите органи и приемане на нарушители от съседни държави. Освен това, се предвиждат условия за използване на въздухоплавателни средства и изграждане на временни контролни пунктове.
Чл. 103
Полицейските органи, извършващи граничен контрол, имат правото да изискват от транспортните и туроператорските дружества информация, свързана с граничния контрол, включително разписания и списъци на пътници. Те също така могат да получават достъп до помещения, съоръжения и транспортни средства на тези дружества. Освен това, командирите на въздухоплавателни средства, извършващи международни полети, са задължени да използват граждански летища за обществено ползване.
Чл. 104
Полицейските органи, които извършват граничен контрол, са задължени да осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи. Процедурата за това сътрудничество е определена с инструкция, изготвена от министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва основните задължения на полицейските органи при регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в България. Те включват издаване, отказ и отнемане на разрешения за пребиваване, продължаване на срока на пребиваване на чужденците, съгласувателни процедури с други министерства, противодействие на незаконната миграция чрез проверки и интервюта, както и административно обслужване на граждани на ЕС и техните семейства.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя задълженията на полицейските органи за международно полицейско сътрудничество. Те включват координация и контрол на обмена на полицейска информация, работа със системата ШИС, предаване на лица и вещи според правните актове на ЕС и международни договори, както и ползване на информационни бази данни на Интерпол и Европол.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че полицейските органи могат да ползват преводач или тълковник, когато осъществяват правомощията си и трябва да разяснят правата на лице, което не разбира български език или е глухо или нямо. Условията и редът за ползване на преводачи и определяне на възнаграждение се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 107
Полицейските органи са задължени да уважават честта и достойнството на гражданите, като не трябва да ги унижават и да зачитат техните права и законни интереси. В допълнение, законът предвижда обмен на информация и данни с компетентни органи на държави - членки на ЕС с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира опростения обмен на информация между МВР и правоприлагащите органи на държавите членки на ЕС и на държавите, прилагащи Шенгенското законодателство. Целта на този обмен е предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. МВР може да предоставя информация от собствените си информационни фондове, както и данни от други държавни органи или юридически и физически лица. Обменът на информация трябва да се извършва в съответствие с действащото законодателство, международните договори, Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.
Чл. 109
Чл. 109 указва, че приложението на съответния раздел от закона не налага задължение за събиране и съхранение на информация или данни, ако целта е единствено да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията, при които може да бъде отказано предоставянето на искана информация или данни. Отказът е допустим, когато съществуват основания за опасност за националната сигурност, обществения ред, разследвания или сигурността на физически лица. Също така, информацията може да бъде отказана, ако не отговаря на целите на искането или е свързана с престъпление, за което е предвидено по-леко наказание. В случай, че е необходимо разрешение от съдебен орган, информацията се предоставя след получаване на такова разрешение.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя задълженията на МВР при искания за предоставяне на информация. При искане за информация или данни, МВР трябва да отправи запитване до съответния компетентен орган или лице, които са длъжни да предоставят исканата информация в срок. Освен това, информация или данни, получени от друга държава, могат да бъдат предоставени само след писмено съгласие на държавата, която е предоставила информацията.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира предоставянето на информация и данни на базата на искане от компетентен орган на държава членка. Искането трябва да бъде на официален език и да съдържа основания за наличието на информацията, целта на искането и връзката между целта и лицето, за което се отнасят данните. Информация или данни могат да бъдат предоставени и по собствена инициатива, в обем, необходим за предотвратяване, разкриване или разследване на определени престъпления.
Чл. 113
Законът за Министерството на вътрешните работи определя сроковете за предоставяне на информация или данни, свързани с престъпления. При спешни искания, срокът е осем часа; за информация, свързана с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията, срокът е седем дни. За всички останали случаи срокът е четиринадесет дни. При невъзможност за спазване на сроковете, органът, отправил искането, се уведомява незабавно.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за Министерството на вътрешните работи регулира обмена на информация и данни, който трябва да се извършва при спазване на установените правила за сигурност. Обменът може да се осъществява чрез Интерпол, Европол, задгранични представители на МВР, или чрез защитени електронни средства. Допълнително, информация може да се обменя и с Европол и Евроюст за престъпления в тяхната компетентност.
Чл. 115
Член 115 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че при предоставяне на информация или данни на компетентен орган от друга държава членка, компетентната структура на МВР може да определи условия за използването им и да изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни за образуване на наказателно производство.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на компетентната специализирана структура на МВР да иска информация от съответния компетентен орган относно условията за използване и обработка на предоставените данни. Компетентният орган е задължен да посочи условията за използване и обработка на предоставената информация.
Чл. 117
Чл. 117 регламентира правото на компетентните органи на МВР да отправят искания за информация или данни до органите на държавите членки на ЕС. Исканията се отправят чрез специализирана структура на МВР. Получената информация трябва да се използва в съответствие с условията, определени от компетентния орган на съответната държава членка.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за използване на информация или данни, предоставени на компетентни органи. Тези данни могат да се използват само за целите, за които са поискани, или за предотвратяване на опасности за националната сигурност. Обработката на данни за друга цел е разрешена само с предварително одобрение от компетентния орган на държавата, предоставила информацията. Използването на данни като доказателство в наказателно производство също изисква предварително разрешение от съответния орган.
Чл. 119
Министърът на вътрешните работи е отговорен за утвърждаването на формулярите-образци, които се използват за обмен на информация или данни в контекста на законодателството, свързано с Министерството на вътрешните работи.
Чл. 120
В Министерството на вътрешните работи (МВР) се създава и поддържа Националната Шенгенска информационна система (НШИС), която е свързана с Централната ШИС (ЦШИС). НШИС осигурява обмен на информация между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници, изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи чужденци и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. Системата съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС.
Чл. 121
Компетентните органи на МВР имат задължението да правят справки и да управляват информация в ШИС относно издирвани и контролирани лица и вещи, както и чужденци, на които е отказан достъп до Шенгенското пространство. Това се извършва по три основни начина: по собствена инициатива, по искане на друг орган с право на достъп и по искане на физическо лице за негови лични данни.
Чл. 122
Компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР) имат правомощия да извършват действия самостоятелно или в сътрудничество с други органи, за да изпълнят мерките, свързани със сигналите, регистрирани в Шенгенската информационна система (ШИС).
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че обработването на информация и лични данни в Националната система за информация и сигурност (НШИС) трябва да се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Освен това, организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до системата, както и информационното взаимодействие, ще бъдат регламентирани с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правата на органите за пожарна безопасност и защита на населението при извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, както и неотложни аварийно-възстановителни работи. Те имат право да влизат в сгради, да разрушават конструкции, да използват технически средства, да привлекат граждани за помощ, да ограничават достъпа в засегнати райони, да ползват водоизточници и да евакуират хора и имущество. Дейностите се организират самостоятелно или съвместно с други органи и организации. Чуждестранните представителства и лица с имунитет също могат да получат помощ от тези органи. Всички физически и юридически лица са длъжни да предоставят необходимите средства при поискване.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правомощията на органите по пожарна безопасност и защита на населението. Те извършват проверки за спазване на правилата за пожарна безопасност, издават разпореждания, прилагат административни мерки при нарушения и изискват документи, свързани с пожарната безопасност. Проверки в жилища могат да се извършват след получаване на сигнал и с разрешение на съдия при отказ от обитателите. Правилата за пожарна безопасност се определят с наредби на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие. Положителните становища и сертификати влизат в сила от деня на издаването им.
Чл. 125а
Чл. 125а от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правомощията на органите по пожарна безопасност и защита на населението. Те издават становища и сертификати за съответствие на инвестиционни проекти и строежи с правилата за пожарна безопасност. Исканията за издаване на документи се подават от заинтересовани лица и следват определени процедури, включително срокове за отстраняване на нередовности. Срокът на валидност на сертификатите е 5 години, а решенията за отказ могат да бъдат оспорвани по административен ред. Нередовностите и условията за издаване на документите са ясно определени, а производствата по издаването им следват административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 126
Член 126 определя ограниченията на органите за пожарна безопасност и защита на населението, като посочва, че те не извършват пожарогасителна и спасителна дейност, държавен противопожарен контрол и дейности по защита при бедствия в определени обекти, включително подземната минна промишленост, Министерството на отбраната и морските пространства на България.
Чл. 127
Министерският съвет, по предложение на министъра на вътрешните работи, определя условията, при които е задължително създаването на звена за пожарна безопасност в определени обекти.
Чл. 128
Член 128 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира възможността за сключване на договори между МВР и заинтересовани лица за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност, както и за държавен противопожарен контрол. Министерството може да осъществява тези дейности в определени обекти, включително АЕЦ Козлодуй и Българската народна банка. Договорите за осигуряване на пожарната безопасност при краткосрочни мероприятия не изискват разрешение от министъра. Приходите и разходите от тези дейности се отчитат по бюджета на МВР, а служителите, назначени за целите на договора, не се включват в общата численост на МВР.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира издаването на разрешения за физически и юридически лица, регистрирани в ЕС, ЕИП или Швейцария, за извършване на дейности по пожарна безопасност. Дейностите включват противопожарно обезопасяване, пожарогасителна и спасителна дейност, сервизно обслужване на противопожарни уреди и поддържане на противопожарни системи. За получаване на разрешение е необходимо подаване на заявление с приложени документи, удостоверяващи квалификацията на персонала и техническите средства. Контролът и условията за осъществяване на дейностите се определят с наредба от министъра на вътрешните работи.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя процедурата за оценка на заявлението и документацията от органите на ГДПБЗН. При постъпване на заявлението те проверяват пълнотата и съответствието на документите. Ако има непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и получава 30 дни за отстраняването им. Ако не бъдат отстранени, производството се прекратява. В противен случай, разрешението се издава или отказва в срок от един месец, а отказът може да бъде обжалван.
Чл. 131
Разрешенията за осигуряване на пожарната безопасност и поддържане на свързани уреди, системи и съоръжения са безсрочни. Те важат само за конкретните дейности и за лицата, на чието име са издадени. Разрешението трябва да съдържа информация за правото на извършване на дейности, териториалния обхват, данни за фирмата и уточнението, че е безсрочно.
Чл. 132
Чл. 132 определя задълженията на лицата, получили разрешение по чл. 129, относно уведомяването на органа, издал разрешението, за настъпили промени. Лицата трябва да уведомят в 14-дневен срок за промени в персонала, търговския регистър или условията на разрешението. Уведомлението трябва да бъде придружено от съответните документи и, в определени случаи, доказателство за платена такса. Директорът на ГДПБЗН отразява промените в разрешението и регистъра, а информация за издадените и отнетите разрешения се публикува на интернет страницата на ГДПБЗН.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на органите за пожарна безопасност и защита на населението при проверки на дейности, свързани с издадените разрешения. Те могат да посещават обектите, да проверяват документи и да оформят резултатите от проверките в протокол. Протоколът се съставя в два екземпляра, един от които се връчва на лицето, получило разрешението, а другият се изпраща на органа, издал разрешението. В него се посочват необходимите мероприятия за изпълнение на задълженията. Лицата, получили разрешение, са задължени да изпълняват разпорежданията, съдържащи се в протокола.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за отнемане на разрешение, издадено по чл. 129. Отнемането може да се извърши от органа, който е издал разрешението, в два случая: 1) при настъпване на обстоятелства, при които представляващият лицето не отговаря на изискванията за издаване на разрешение; 2) при постъпване на искане от самото лице, получило разрешението. Решението за отнемане по първата точка подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението на решението.
Чл. 135
Член 135 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г., и влиза в сила от 14.10.2016 г.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя задълженията на органите по пожарна безопасност и защита на населението в контекста на оценяване на съответствието и контролната дейност на продукти за пожарогасене. Те включват изследване и изпитване на физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества и продукти, участие в оценяване на съответствието на строителни продукти, определяне на техническите и експлоатационни характеристики на пожаротехническо оборудване, разработване на нови продукти, издаване на протоколи и оценка на съответствието на продуктите. Освен това, за извършване на определени дейности може да се сключват договори между ГДПБЗН и заинтересовани лица.
Чл. 137
Член 137 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя задълженията на органите на държавната власт и местното самоуправление относно пожарната безопасност и защитата при бедствия. Те трябва да осигуряват спазването на правилата за пожарна безопасност, да разработват специфични правила в сътрудничество с органите за пожарна безопасност и да информират тези органи за разрешения, издадени за организирани масови мероприятия и посещения на чуждестранни делегации.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че териториалните органи на изпълнителната власт са задължени да предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, както и комуникационни, технически и гасителни средства за осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия.
Чл. 139
Член 139 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължава ръководителите и собствениците на обекти да осигуряват спазването на правилата за пожарна безопасност и защита при бедствия. Те трябва да предоставят достъп на органите за пожарна безопасност за проверки и учения, както и да осигурят временно прекъсване на снабдяването с енергия при поискване.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължава държавните органи, юридическите лица и гражданите да спазват правилата за пожарна безопасност и защита при бедствия. Те са длъжни да: спазват установените норми, изпълняват разпореждания на органите за пожарна безопасност, провеждат дейности за осигуряване на безопасността, информират органите за предприетите мерки за отстраняване на нарушения и предоставят документи за самоличност и информация при поискване.
Чл. 140а
Чл. 140а от Закона за МВР определя правомощията на лица, работещи по трудово правоотношение в Министерството. Те могат да осъществяват охрана на обекти, съдействие при наблюдение на границата и териториално обслужване на населението. При териториалното обслужване, служителите приемат сигнали от граждани, събират информация за правонарушения и изготвят анализи за местната сигурност. При нарушения на охраната или граничния режим, служителите имат право да задържат нарушители и да уведомят полицията. Задържането се документира с протокол, съдържащ важна информация за инцидента и задържаното лице.
Чл. 140б
Чл. 140б от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията, при които служителите, работещи по трудово правоотношение, могат да използват физическа сила и помощни средства. Употребата им е разрешена само в случаи на абсолютна необходимост, при съпротива или опит за бягство от страна на лицето. Помощните средства включват белезници, палки и електрошокови устройства. Редът за употреба на тези средства се определя с наредба, а при тяхната употреба се спазват и разпоредбите на чл. 86.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя основните принципи за постъпване на държавна служба и професионално развитие на служителите в МВР. Тези принципи включват прозрачност, публичност, обективност, равни възможности, мотивационни механизми, конкурсно начало, забрана за дискриминация и планиране на подбора и развитието в кариерата.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя категориите служители в МВР, които включват държавни служители, полицейски органи и работещи по трудово правоотношение. Статутът на служителите от различните категории се урежда от този закон и свързани нормативни актове. Държавните служители, осъществяващи преподавателска дейност и специфични функции в различни институти и центрове на МВР, също попадат под определения статут. Лицата, работещи по трудово правоотношение, подлежат на регулиране съгласно Кодекса на труда.
Чл. 143
Член 143 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя видовете длъжности, които държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 могат да заемат, включително висши ръководни, ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. Министърът на вътрешните работи е отговорен за утвърдяване на класификатор на длъжностите и издаване на заповед за неговото прилагане. Длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора, който се обнародва в "Държавен вестник". Редът за изготвяне и утвърдяване на длъжностните характеристики също е регламентиран от министъра.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че общата щатна численост на Министерството на вътрешните работи (МВР) се определя с правилника, който е изготвен по чл. 37, ал. 3 от същия закон.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че министърът на вътрешните работи утвърджава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на определени структури. Редът за изготвяне на тези документи се определя със заповед на министъра. Освен това, военновременните структури и щатове също се разработват и утвърдяват по ред, определен със заповед на министъра.
Чл. 146
Служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) полагат клетва, с която се ангажират да спазват Конституцията и законите на Република България, както и да изпълняват служебните си задължения добросъвестно и безпристрастно. Полагането на клетвата се удостоверява с подписване на клетвен лист, а отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на работа в МВР. Служителите нямат право да членуват в политически партии или да изразяват политически възгледи, за да запазят политическия си неутралитет.
Чл. 147
Всеки служител от Министерството на вътрешните работи (МВР) има лично кадрово дело, което се съставя и води индивидуално. Редът за съставяне, водене и съхраняване на тези дела, както и условията за ползването им, се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за Министерството на вътрешните работи забранява на държавните служители да участват в политически събития, включително събрания, митинги и манифестации на политически партии, както и да извършват политическа дейност. Тази забрана важи и за извънработно време и цели да запази политическия неутралитет на служителите.
Чл. 149
Член 149 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че при привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, министърът на вътрешните работи трябва да бъде незабавно уведомяван.
Чл. 150
Министърът на вътрешните работи утвърджа Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, който се обнародва в 'Държавен вестник'. Държавните служители са задължени да спазват правилата, определени в този кодекс.
Чл. 151
Член 151 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира удостоверяването на качеството на служителите чрез служебна карта или личен знак. Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване и ползване на тези удостоверителни средства. Освен това, той определя и структурите, чиито служители носят униформено облекло, както и условията за носенето му. Забранено е на неоправомощени лица да използват униформено облекло и отличителни знаци на МВР. Служителите имат право да носят служебно оръжие при определени условия.
Чл. 152
Държавните служители имат задължението да предоставят помощ или съдействие на лица в опасност, както и да предотвратяват или пресичат правонарушения.
Чл. 152а
Чл. 152а от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира провеждането на тестове за установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители в рамките на административния контрол. Условията и редът за провеждане на тези тестове се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Служителите, които провеждат тестовете, не носят административнонаказателна отговорност за извършената дейност.
Чл. 152б
В съответствие с Чл. 152б от Закона за Министерството на вътрешните работи, психологичната пригодност на държавните служители се оценява от Института по психология. Процедурата и условията за това ще бъдат уточнени в наредба, издадена от министъра на вътрешните работи.
Чл. 153
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в определени случаи. Те не трябва да извършват дейности, които са несъвместими със службата им. Несъвместимост настъпва, когато служителите са в йерархична връзка с близки, са еднолични търговци или управляват търговски дружества, извършват търговска дейност, работят по трудово или гражданско правоотношение (освен в определени случаи), или са избрани за определени публични длъжности. Не се смята за търговска дейност притежаването на акции или участие в кооперации. Служителите трябва да подадат декларация в 7-дневен срок при възникване на несъвместимост.
Чл. 153а
Държавен служител в Министерството на вътрешните работи може, с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, да поеме допълнителни задължения. Тези задължения се възлагат със заповед на ръководителя на съответната структура и са свързани с изпълнението или управлението на проекти или програми, които са съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори, при условие че МВР или структура на МВР е бенефициент или изпълнител.
Чл. 154
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи са задължени да декларират частни интереси, свързани с функциите им, и да не участват в решения, при които имат конфликт на интереси. Те трябва да уведомят съответния орган за тези случаи и да подадат декларация при придобиване на друго гражданство в 10-дневен срок. Главният секретар и ръководителите на структурите подават декларации до министъра на вътрешните работи.
Чл. 155
Държавен служител в МВР трябва да бъде дееспособно физическо лице, което е български гражданин, не е осъждано за умишлено престъпление, не е обвиняем или подсъдим за такова, и отговаря на специфични изисквания за възраст, образование, физическа и психологическа годност, както и на медицинските изисквания. Допълнителни изисквания могат да бъдат определени в длъжностната характеристика. За трудово правоотношение могат да се приемат само български граждани, които отговарят на част от изискванията. Установяването на осъждане става служебно от органа по назначаването.
Чл. 156
Назначаването на държавни служители в МВР изисква провеждане на конкурс, освен в определени случаи. Конкурс не се провежда за дипломирани курсанти от АМВР и висши военни училища, ако отговарят на условията за държавна служба. Държавни служители по определени параграфи могат да бъдат назначавани без конкурс. Конкурсът се обявява със заповед на министъра и информацията за него се публикува онлайн. Сроковете за провеждане на конкурса могат да се удължават.
Чл. 156а
Член 156а от Закона за МВР предвижда, че конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не е необходим за лица, които вече са държавни служители в службите за сигурност или обществен ред, и които отговарят на изискванията за постъпване в МВР. Назначаването на тези служители се извършва след подписване на писмено споразумение между тях и органите по назначаване от двете администрации.
Чл. 156б
Член 156б от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че лицата, посочени в алинеи 2-4 на член 156 и член 156а, се назначават по ред, определен с наредбата, която е издадена по алинея 1 на член 156. Тази разпоредба е нова, въведена с обнародването на ДВ, бр. 60 от 2020 г.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията за участие в конкурсите за държавни служители. Лицата, които желаят да участват, трябва да представят необходимите документи и да отговарят на условията за конкурса. Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват в 14-дневен срок, като недопускането може да се обжалва пред министъра в 7-дневен срок. Министърът се произнася по жалбата в 14-дневен срок, а решението е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. Крайните класирания също могат да се обжалват. След приключване на конкурса, в срок до три месеца, се издава акт за назначаване на класираните кандидати. Новопостъпилите служители, подлежащи на обучение, се назначават като стажанти, а успешно завършилите курса получават назначение на длъжност.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на министъра или упълномощено от него лице. Те включват назначаване и преназначаване на държавни служители на различни ръководни и изпълнителски длъжности, както и назначаване на стажанти след успешно проведен конкурс.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на ръководителите на структурите, свързани с назначаването и преназначаването на държавни служители на младши изпълнителски длъжности. Те имат право да назначават служители на младши позиции, да назначават стажанти, както и да преназначават служители на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. Сключването на трудови договори с работещите по трудово правоотношение се извършва по условията на Кодекса на труда.
Чл. 159а
Лицата, които са установени с употреба, зависимост или злоупотреба с наркотични вещества, не могат да бъдат назначавани на държавна служба. Също така, отказът от изследване за употреба на наркотични вещества също води до недопустимост за назначаване. Условията за установяване на употреба и зависимост се определят от съответните наредби.
Чл. 160
При постъпване на служба в Министерството на вътрешните работи (МВР), държавните служители са задължени да подпишат декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и 3 и декларация за имущество и интереси, съгласно Закона за противодействие на корупцията. Отказът да се подпишат тези декларации е пречка за постъпване на държавна служба. Освен това, всеки държавен служител е длъжен да подава годишна декларация за имущество и интереси до 15 май, а лицата, заемащи висша публична длъжност, подават декларация само по реда на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 160а
Член 160а от Закона за Министерството на вътрешните работи е нова разпоредба, която е била приета с обнародване в Държавен вестник, брой 81 от 2016 година и е влязла в сила на 1 януари 2017 година. Тази разпоредба обаче е отменена с обнародване в Държавен вестник, брой 60 от 2020 година.
Чл. 161
Държавните служители започват да изпълняват задълженията си с встъпването в длъжност, удостоверено с акт. Те трябва да встъпят в длъжност в срок до 30 дни от назначаването, освен ако не е посочен друг срок. При ненавременно подписване на акта без уважителни причини, заповедта за назначаване може да бъде отменена. Започва едногодишен срок за изпитване от датата на встъпване, който не тече по време на законоустановен отпуск. През този период се извършва въвеждане в работата, определено от правила на министъра на вътрешните работи.
Чл. 162
Член 162 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били част от този член, вече не са в сила.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира развитието на професионалната кариера на служителите в МВР. Преминаването в по-висока длъжност става чрез конкурс, чийто условия и ред се определят от министъра на вътрешните работи. За висшите ръководни длъжности, като главен секретар и заместник главен секретар, не се провеждат конкурси. След успешен конкурс, служителите могат да бъдат преназначени на по-висока длъжност, при условие че успешно завършат необходимата професионална подготовка. В противен случай, те не могат да бъдат преназначени.
Чл. 163а
Чл. 163а от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правото на обжалване при недопускане до конкурс и крайно класиране. Жалбата за недопускане може да се подаде в 7-дневен срок от обявяването на списъка с недопуснатите кандидати и не спира конкурсната процедура. Министърът трябва да се произнесе в 14-дневен срок, като решението не подлежи на съдебен контрол. За крайното класиране също може да се подаде жалба в 7-дневен срок, като министърът има 14-дневен срок за произнасяне, с възможност за прекратяване или възобновяване на процедурата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
Чл. 164
Държавният служител в Министерството на вътрешните работи може да бъде преназначен на друга длъжност по негово искане или по предложение на ръководителя. Преназначаването може да се извърши при установени незадоволителни резултати или намалена работоспособност по здравословни причини. В определени случаи, ако служителят заема най-ниската длъжност, той ще бъде преназначен на следваща по-ниска длъжност. Изпълнителските служители не могат да бъдат преназначавани на младши длъжности. Условията за преназначаване ще бъдат определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 164а
Преназначаването на държавен служител по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 се извършва, когато оценката за изпълнение на длъжността не е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Условията и редът за оценка на изпълнението на длъжността се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 164б
Държавните служители могат да бъдат преназначавани по реда на чл. 164 и чл. 164а от Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че отговарят на необходимите изисквания за заемане на съответната длъжност.
Чл. 165
Държавният служител може временно да бъде преназначен на вакантна длъжност за срок до една година, с възможност за удължаване. Преназначаването става със съгласие на служителя, освен при мотивирана служебна необходимост. В случай на дълъг отпуск на титуляря, срокът може да бъде удължен. По време на преназначаването служителят получава заплатата за новата длъжност. Обжалването на заповедта при мотивирана необходимост не спира изпълнението.
Чл. 166
Служителите в Министерството на вътрешните работи (МВР) са задължени да уведомят органа по назначаване за осъдителен съдебен акт, свързан с умишлено престъпление от общ характер. Уведомлението трябва да бъде представено в срок от 7 дни след влизането в сила на съдебния акт.
Чл. 167
Държавните служители в България могат да кандидатстват за длъжности по срочен договор в институции на ЕС или международни организации, свързани с националната сигурност, престъпността и обществения ред, след разрешение от министъра на вътрешните работи. Те могат да кандидатстват отново след три години от прекратяването на предходния договор, при условие че през този период са работили като държавни служители в страната.
Чл. 168
Държавните служители имат право да участват в мисии извън територията на България, при спазване на националното законодателство и международните договори. Те могат да изпълняват длъжност в институции на ЕС и международни организации, основавайки се на договори, по които България е страна. Условията за изпращане се определят с наредба от министъра на вътрешните работи.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира командироването на държавни служители. Министърът на вътрешните работи може да командирова служител временно в друго ведомство или институция с писмено съгласие на служителя за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване. Служителите могат да бъдат командировани и в международни организации за срок до три години, с възможност за удължаване до една година. По време на командироването, служителят получава задачи, свързани с неговата квалификация, а възнаграждението му остава от МВР.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира професионалната подготовка на служителите в МВР, която включва професионално образование и обучение. Професионалното обучение при постъпване на служба се извършва в Академията на МВР. Служителите могат да получават обучение и в Националния институт по криминалистика, Института по психология и други обучаващи институции. Съществува възможност за професионална подготовка и в чуждестранни институции. Редът за провеждане на обучението се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 170а
Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 са задължени да поддържат и повишават своята професионална подготовка чрез професионално обучение. Те преминават ежегодна проверка за оценка на нивото на подготовка, а несъответствие при две последователни проверки води до оценка за изпълнението на длъжността.
Чл. 171
Член 171 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя статута на курсантите, приети в Академията на МВР, които получават професионално образование. Правата и задълженията им са регламентирани с правилника на Академията. Курсантите имат право на стипендия, чийто размер е 50% от месечното възнаграждение на стажантите, а условията за получаването ѝ се определят с инструкция на министъра. Освен това, курсантите получават униформено облекло при същите условия. По време на обучението, те не могат да бъдат назначавани на служба в структурите на МВР, освен за целите на обучението.
Чл. 172
Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, са задължени да служат в Министерството на вътрешните работи на длъжности за полицейски органи или органи по пожарна безопасност и защита на населението за срок от 10 години. Това задължение произтича от подписан договор с министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице. Същото важи и за курсантите по чл. 156, ал. 3, които също трябва да служат в МВР за минимум 10 години.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за първоначално професионално обучение на стажанти в структурите на МВР. Стажантите могат да бъдат използвани само за обучителни цели и имат задължения, определени в правилника на Академията на МВР. След завършване на обучението, те са задължени да служат в МВР минимум 5 години, от които поне 2 години в избраната структура, на основание подписан договор. Също така, държавни служители, преминали обучение, но не назначени за стажанти, също имат задължение за 5 години служба в МВР.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че курсантите, които са отстранени от обучение по различни причини (слаб успех, дисциплинарни нарушения, осъждане за престъпление, зависимост от наркотични вещества, напускане по собствено желание и отказ от заемане на длъжност след дипломиране), са задължени да възстановят на МВР разходите за тяхната издръжка и обучение. Същото важи и за стажанти и държавни служители, чието служебно правоотношение е прекратено. Има изключение за държавни служители, които в срок до три месеца след прекратяване на служебното си правоотношение бъдат назначени в службите за сигурност или обществения ред.
Чл. 175
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи имат право да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в различни области на висшето образование. За ползване на отпуските, свързани с обучението, е необходимо съгласие от министъра или упълномощено от него лице.
Чл. 176
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) включва основно месечно възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения. Тази структура на заплащане осигурява на служителите различни форми на финансово възнаграждение в зависимост от техните задължения и отговорности.
Чл. 177
Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се определя от заплатата за длъжност. За най-ниската длъжност базата за възнаграждение е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. Възнаграждението се увеличава с коефициент: не по-малко от 1,2 за най-ниската изпълнителска длъжност и не по-малко от 1,0 за най-ниската младша изпълнителска длъжност. Базата се преизчислява ежегодно. Конкретният размер на възнагражденията се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а стажантите получават възнаграждение, определено с тази наредба.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители. Те включват: 1) 2% за всяка година прослужено време, до максимум 40%; 2) възнаграждения за специфични служебни дейности; 3) за извънреден труд; 4) за работа при специфични условия; 5) за постигнати резултати в служебната дейност; 6) за изпълнение и управление на проекти, финансирани от международни фондове. Условията за допълнителните възнаграждения се определят с наредби на министъра на вътрешните работи.
Чл. 179
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи получават допълнителни възнаграждения за научна степен, за работа през нощта, на официални празници и за времето на разположение. Условията и редът за изплащане на тези възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им - с негова заповед. Освен това, служителите могат да получават и други възнаграждения, определени със закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 179а
Чл. 179а от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение, свързано със специфични служебни дейности. Тези условия ще бъдат уточнени с наредба на министъра на вътрешните работи. Конкретният размер на възнаграждението, неговото изменение, спиране и възстановяване се определят от ръководителите на структурите в МВР, а за висшите длъжности - от министъра или оправомощени лица.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира основното месечно възнаграждение на лицата, работещи по трудово правоотношение. То се формира от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР. Размерът на основното възнаграждение за най-ниската длъжност се определя на база средната работна заплата за страната, с коефициенти за висше и средно образование. Заплатите не могат да бъдат по-ниски от минималната работна заплата. Добавките и допълнителните възнаграждения се определят с наредби на министъра на вътрешните работи. Лицата получават и ежегодна парична сума за облекло, която не се облага с данъци. Допълнителни възнаграждения се изплащат при определени условия.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда осигуряването на храна, облекло и вещево имущество на служителите на МВР. Служителите получават храна или нейния еквивалент в евро, а държавните служители - работно и униформено облекло, както и парична сума за облекло, ако не носят униформа. Специализирани служители, извършващи специфични дейности, също получават храна и ободряващи напитки в евро. Размерът на тези суми се определя ежегодно от министъра, а условията за предоставянето им се регулират с наредби. Тези суми не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 181а
Служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) могат да бъдат командировани временно в друго населено място при служебна необходимост. Командироването е за срок до 30 календарни дни, а за по-дълъг срок е необходимо писмено съгласие. По време на командировката служителите получават брутно възнаграждение, пътни, дневни и квартирни пари, които се определят с акт на Министерския съвет. Размерът на квартирните пари за нощувка се утвърджава със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че служителите на МВР и семействата на загиналите при изпълнение на служебните задължения служители, които са в тежко материално положение, имат право на парично подпомагане. Условията и редът за това подпомагане се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът на помощта - с негова заповед. Освен това, при смърт на служител на МВР, разноските за погребението се поемат от Министерството в размер, определен от министъра.
Чл. 183
Член 183 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители се финансира от държавния бюджет. Специални правила за социално и здравно осигуряване се прилагат за летателния състав на Главна дирекция "Гранична полиция", съобразно правилата за летателния състав на въоръжените сили. При пенсиониране, трудът на определени държавни служители се зачита като труд от първа категория.
Чл. 184
Служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) са задължени да се застраховат срещу смърт, временна или трайна неработоспособност вследствие на злополука, като разходите за тази застраховка се поемат от държавния бюджет. Освен задължителната застраховка, служителите имат право да сключват и допълнителни застрахователни договори.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че служителите, посочени в чл. 142, ал. 1 и 3, имат право на безплатно пътуване в обществения градски транспорт при условия и ред, определени от министъра на вътрешните работи. За целта служителите трябва да използват превозен документ (карта), който е утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че държавните служители, които наемат жилище при условия на свободно договаряне, имат право на компенсационни суми от МВР. Условията и редът за изплащане на тези компенсации се определят от Министерския съвет.
Чл. 186а
Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 на Министерството на вътрешните работи имат право на безплатна медицинска помощ в Медицинския институт на МВР. Освен това, те могат да ползват почивните бази, предоставени от МВР.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Нощният труд е този, който се полага между 22:00 и 6:00 ч. За служители с рискови условия се установява намалено работно време. Работното време се изчислява подневно или сумирано за тримесечен период в зависимост от смяната. Нощните часове при сумирано изчисляване се преобразуват с коефициент. Служителите имат право на почивки и извънредният труд се компенсира с допълнително възнаграждение, но не може да надвишава определени лимити.
Чл. 187а
Чл. 187а от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда възможност за полагане на извънреден труд при бедствия и извънредни ситуации. Разрешава се до 25 часа на тримесечие и до 100 часа годишно, над установените ограничения. За извънреден труд над тези лимити е необходимо писмено съгласие на държавния служител. Недаването на такова съгласие не води до дисциплинарна отговорност. Процедурата за полагане и заплащане на извънреден труд се регламентира с наредба.
Чл. 188
Държавните служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) са задължени да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения при условия и ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10. Освен това, служителите, които работят между 22:00 и 6:00 часа, имат право на специална закрила съгласно Кодекса на труда.
Чл. 189
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи имат право на различни видове отпуски, включително 30 работни дни редовен платен годишен отпуск, допълнителен платен отпуск за прослужени години (до 10 дни), неплатен отпуск до 6 месеца и други специфични случаи на неплатен отпуск. Отпуските се зачитат за трудов стаж, с изключение на определени случаи. За времето на платения отпуск служителите получават основното си месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Забранено е компенсирането на отпуски с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Редът за ползване на отпуските се определя от министъра на вътрешните работи, а служителите получават и пътни разходи по време на платен отпуск.
Чл. 190
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) имат право на различни видове отпуски, включително за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето. Правото на отпуск обхваща случаи на временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на малко дете, смърт или тежко заболяване на близки, както и за обучение и приемни изпити. Бременните служители и тези, ползващи отпуск поради бременност и раждане, имат специална закрила при уволнение. Министърът на вътрешните работи може да определи по-благоприятни условия за отпуските.
Чл. 191
Служителите на Министерството на вътрешните работи, посочени в член 142, алинея 1 и 3, могат да получават отличия и награди за високи резултати, значителен принос в изпълнението на служебните задължения или за дългогодишна служба в министерството.
Чл. 192
Законът за Министерството на вътрешните работи предвижда различни отличия и награди за служителите, включително писмена похвала, парични награди, почетен медал, почетно отличие "За доблест и заслуга" и почетен знак. Паричните награди могат да бъдат до 250 лв. при награждаване от министъра и до 170 лв. от ръководителите на структури. Наградите се дават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени служители. Условията и редът за награждаване се определят с наредба на министъра.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР, както и с парични или предметни награди, включително огнестрелно оръжие, за оказване на съдействие и помощ на Министерството. Освен това, законът включва и разпоредби относно дисциплинарната отговорност.
Чл. 194
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) подлежат на дисциплинарни наказания при нарушаване на служебната дисциплина. Дисциплинарните нарушения включват неизпълнение на разпоредбите на закона, служебните задължения, служебните правомощия и правилата на Етичния кодекс. Отговорността е лична и не изключва възможността за търсене на друга форма на отговорност.
Чл. 195
Дисциплинарните наказания в Министерството на вътрешните работи трябва да бъдат наложени в срок от два месеца от откритие на нарушението и не по-късно от една година от самото му извършване. За тежки нарушения, срокът е два месеца от откритие на нарушението и две години от извършването му. Сроковете не текат при определени обстоятелства, като отпуск или задържане. При наличие на свързано престъпление, сроковете започват да текат от влизането в сила на присъдата.
Чл. 196
Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил както самото нарушение, така и самоличността на извършителя. То е установено, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при органа, който има правомощия да наложи наказание.
Чл. 197
Законът определя шест вида дисциплинарни наказания за служителите в Министерството на вътрешните работи: мъмрене, писмено предупреждение, порицание, забрана за повишаване в длъжност, предупреждение за уволнение и уволнение. За едно и също нарушение може да се наложи само едно наказание. При установени две нарушения, наказващият орган може да наложи по-тежкото наказание или едно общо наказание за максимално предвидения срок.
Чл. 198
Дисциплинарното наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения, при които отклонението от изискванията е незначително. Наказанието е с продължителност от един до три месеца и служителят бива предупреждаван, че при ново маловажно нарушение в този срок, ще последва по-тежко наказание.
Чл. 199
Дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага при извършване на маловажни нарушения в срок на наложено "мъмрене", системни маловажни нарушения на служебната дисциплина, небрежност в служебната дейност, неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица, пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, както и системно неспазване на реда в службата. Наказанието се налага за срок от три до шест месеца, като служителят е предупреден, че при ново нарушение в този срок ще последва по-тежко наказание.
Чл. 200
Дисциплинарното наказание "порицание" се налага на служителите в МВР за различни нарушения, включително: повторно извършване на нарушение по време на предходно наложено наказание, неизпълнение на задължения за опазване на служебни средства, неявяване на работа без уважителни причини, явяване на работа в нетрезво състояние, превишаване на правомощия, укриване на произшествия и нарушения, както и системно нарушаване на сроковете по Наказателно-процесуалния кодекс. Наказанието "порицание" има срок от шест месеца до една година и служителят е предупреден за възможността от по-тежко наказание при повторно нарушение.
Чл. 201
Чл. 201 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години при определени условия. Наказанието се налага за: 1. Извършване на дисциплинарно нарушение по време на наложено "порицание"; 2. Системни нарушения на служебната дисциплина; 3. Нарушения, които засягат правата на гражданите или затрудняват работата на други органи; 4. Потвърдена неистина в декларацията за имущество и доходи; 5. Нарушаване на задължения, довели до бягство на задържано лице; 6. Неоправдано забавяне на наказателно производство; 7. Възпрепятстване на правата на служителите. Наказанието е свързано с недопускане на служителя до повишаване в длъжност за срока на наказанието и предупреждение за възможно уволнение при ново нарушение.
Чл. 202
Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага на служители на МВР за нарушения, довели до значителни имуществени вреди. То се прилага за срок до една година и представлява предупреждение, че при ново нарушение в този срок, служителят ще бъде уволнен. Част от текста, която е отменила предходна разпоредба, не е включена в обобщението.
Чл. 203
Член 203 от Закона за Министерството на вътрешните работи изброява тежките нарушения на служебната дисциплина, които водят до дисциплинарно наказание "уволнение". Сред тях са осъждане за умишлено престъпление, нарушаване на забрани, неподаване на декларации, злоупотреба с власт, неявяване на работа без уважителни причини, и деяния, несъвместими с етичните правила. Също така, нови разпоредби включват злоупотреба с наркотични вещества и явяване на работа след употреба на такива.
Чл. 204
Наказанията в Министерството на вътрешните работи се налагат със заповеди от различни длъжностни лица в зависимост от вида на наказанието и длъжността на служителя. Министърът на вътрешните работи или определено от него лице налага наказания на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, с изключение на 'уволнение' за главния секретар. Главният секретар налага наказания на всички държавни служители, докато ръководителите на структурите налагат наказания на служителите на младши изпълнителски длъжности и на висши ръководни и ръководни длъжности в определени случаи.
Чл. 205
Дисциплинарно производство в МВР се образува при наличие на данни за нарушение и за извършителя. За изясняване на данните може да се извърши проверка, но не по анонимни сигнали, освен ако съдържат достатъчно данни. Държавният служител има право на защита, като може да бъде подпомаган от друг служител или адвокат. Подпомагащите лица имат право да се запознаят с материалите по производството, да представят доказателства и да правят искания. Процедурата трябва да приключи в срок от 4 месеца, с възможност за удължаване при сложност. При неявяване на подпомагащите лица по уважителни причини, сроковете не текат.
Чл. 206
Дисциплинарният орган е задължен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди да наложи наказание, освен ако служителят не може да бъде изслушан по негови причини. При определяне на наказанията се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата на извършване, формата на вината и поведението на служителя. Всички допустими доказателства могат да се използват за разкриване на обективната истина, а наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички налични доказателства. Дисциплинарното производство може да се проведе в отсъствие на служителя при определени условия, като например, ако той не е намерен на посочения адрес или е в чужбина без уважителни причини.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира образуването и провеждането на дисциплинарно производство при наличие на данни за нарушения. Процедурата стартира с писмена заповед от министъра или определено от него лице. Дисциплинарно разследващият орган е задължен да проведе обективно разследване и да изготви обобщена справка, която да предостави на държавния служител, срещу когото се води производството. Държавният служител има право на защита, включително да се запознае с материалите и да представя доказателства. Сроковете и процедурите за уведомяване и участие са строго регламентирани.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че ако има данни за извършено дисциплинарно нарушение, производството може да започне без издаване на заповед. Началото на дисциплинарното производство се поставя с първото действие, целящо установяване на нарушението.
Чл. 209 от Закона за Министерството на вътрешните работи
Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява при следните условия: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. липса на достатъчни доказателства; 3. изтекли срокове; 4. наложено дисциплинарно наказание за същото деяние; 5. прекратено служебно правоотношение; 6. смърт на държавния служител.
Чл. 210
Дисциплинарното наказание в Министерството на вътрешните работи се налага с писмена заповед, която съдържа информация за извършителя, мястото и обстоятелствата на нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание и наложеното наказание. Заповедта се връчва на служителя, а при отказ за получаване - се обявява в присъствието на двама служители. При невъзможност за лично връчване, заповедта се изпраща на адреса за кореспонденция или се поставя на определено място. Заповедта влиза в сила от датата на връчването, а при уволнение на служител с награда, тя се отнема със заповед на министъра.
Чл. 211
Заповедта за временно отстраняване от длъжност и налагане на дисциплинарно наказание може да бъде обжалвана пред административен съд. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Решенията на административния съд относно дисциплинарните наказания не могат да бъдат касационно оспорвани.
Чл. 212
Член 212 от Закона за Министерството на вътрешните работи постановява, че при обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, изменението или отмяната на наказанието не могат да доведат до налагане на по-тежко наказание.
Чл. 213
Дисциплинарните наказания в МВР се заличават след изтичане на определени срокове: 6 месеца за наказания по чл. 198, 199 и 200 и 1 година за наказания по чл. 201 и 202, при условие че служителят не е извършил ново нарушение. Дисциплинарно наказващият орган може да отмени наказание предсрочно, ако то е постигнало целите си и е изтекла поне половината от срока му. При преназначаване в друга структура, новият ръководител може също да отмени наказание. Заличаването на наказанията се извършва с мотивирана заповед и има действие занапред.
Чл. 214
Държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР) може да бъде временно отстранен от длъжност по различни причини, включително образувано дисциплинарно производство, невъзможност да изпълнява задълженията си, отнемане на достъп до класифицирана информация, или поради съмнение за употреба на наркотични вещества. Срокът за временно отстраняване е до два месеца, с възможност за удължаване. Служителите не получават заплата по време на отстраняването, освен в определени случаи. При прекратяване на дисциплинарното производство или отменяне на мярката за неотклонение, служителят се възстановява на длъжността си и получава дължимото възнаграждение.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира процедурата за отстраняване на служители от длъжност. При отстраняване по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2, органът разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. При отстраняване по т. 2, 2а и 4, ръководителят решава за изземването на тези вещи. За т. 3, органът по назначаването издава заповед за изземване. В случай на отменен акт за отказ на достъп до класифицирана информация, служителят получава възнаграждение за времето на отстраняване. Заповед за възстановяване и изплащане на възнаграждение се издава от органа по назначаването. При случаи по чл. 214, ал. 4, съответният орган издава заповед за изземване.
Чл. 215а
Член 215а от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, както и събирането и обработката на информация относно дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, се регулира чрез инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.
Чл. 216
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи носят имуществена отговорност за вреди, причинени по непредпазливост при изпълнение на служебните си задължения. В случай на вреди, причинени на граждани, отговорността е на държавата, която дължи обезщетение. За умишлено причинени вреди или вреди, настъпили извън служебните задължения, отговорността е по гражданския закон. Имуществената отговорност е независима от дисциплинарната или наказателната отговорност.
Чл. 217
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи не носят имуществена отговорност за вреди, произтичащи от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Освен това, държавата и служителите не отговарят за причинени вреди на трети лица, когато те са настъпили в условия на извънредни обстоятелства, свързани с действия за защита на националната сигурност, обществения ред, или при пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда правото на иск на МВР и държавата срещу служители, виновно причинили вреди на граждани от незаконни действия. МВР може да предяви иск за обезщетения, изплатени на граждани за вреди от незаконни актове на служители. Държавата има право на иск срещу служителите за изплатените обезщетения на пострадалите. В случай, че служителят е действал правилно, държавата носи отговорност за причинените вреди и не може да търси възстановяване от него.
Чл. 219
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) носят отговорност за причинените от тях вреди, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да бъде установено, се определя към деня на откриването им.
Чл. 220
Чл. 220 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя отговорността на служителите за вреди, причинени при определени условия. Обикновените служители отговарят за вредите в размер на причинената вреда, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение. Висшите ръководни служители отговарят за вредите в същия размер, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
Чл. 221
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които отговарят за парични или материални ценности, носят отговорност за вредите, които причиняват. Те дължат обезщетение в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения. При липса на ценности, отговорността е в пълен размер с законна лихва. Лицата, получили нещо без основание от причинителя на вредата, дължат връщане на полученото. Исковете за вреди се погасяват след 10 години от причиняването им.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя начина на отговорност на лица, които са причинили вреда. При ограничена имуществена отговорност, отговорността се определя според участието на всяко лице в причиняването на вредата или пропорционално на брутното месечно възнаграждение, като сборът на обезщетенията не може да надвишава размера на вредата. При пълна имуществена отговорност, лицата отговарят солидарно.
Чл. 223
Чл. 223 определя процедурата за издаване на заповеди за ограничена имуществена отговорност на служителите в МВР. Заповедите се издават в срок от един месец до една година след откритие на вредата, а при ръководни служители или отчетна дейност - в срок от три месеца до пет години. Ако служителят оспори заповедта в рамките на един месец, МВР може да предяви иск пред съда.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че пълната имуществена отговорност на държавните служители се осъществява по съдебен ред, освен ако те не внесат доброволно дължимата сума преди започване на съдебното производство. Исковете за такава отговорност се погасяват след 5 години, считано от деня на причиняване на вредата, като давността може да бъде прекъсната с акт на контролен орган, считано от деня на връчването му на служителя.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Това означава, че в случаите, когато законът не предоставя конкретни указания, се следват общите принципи и правила, установени в гражданското законодателство.
Чл. 226 от Закона за Министерството на вътрешните работи
Служебното правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР) може да бъде прекратено по различни причини, включително при навършване на пределна възраст, след придобиване на право на пенсия, по здравословни причини, по собствено желание, при съкращаване на длъжността, или в случай на обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Освен това, служителят може да бъде уволнен при налагане на дисциплинарно наказание, при смърт или при установяване на конфликт на интереси. Процедурите за прекратяване и установяване на обстоятелствата се регулират от наредби на министъра на вътрешните работи.
Чл. 227
Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от органа, определен в чл. 158 или 159 на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 228
Чл. 228 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира прекратяването на служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока, служителят получава обезщетение. Заповедта за прекратяване може да бъде издадена и преди изтичането на срока, с дължимо обезщетение, освен ако прекратяването е по искане на служителя. Ако служителят оттегли искането си в рамките на 7 дни, заповед за прекратяване не се издава.
Чл. 229
Служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) не може да бъде прекратено по време на отпуск, с изключение на определени случаи, посочени в чл. 226, ал. 1, т. 1 - 4, т. 7, букви "а" и "к", т. 8, 13 и 18 - 21, както и в случай на осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 230
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в Министерството на вътрешните работи подлежи на незабавно изпълнение. Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в определени случаи: при прекратяване по чл. 226, ал. 1, т. 3 - от датата на издаване на заповедта; при смърт - от датата на смъртта; и при достигане на пределна възраст - от деня след навършване на пределната възраст.
Чл. 231
Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение в срок от 14 дни. Жалбата може да бъде подадена пред съответния орган или административен съд, но не спира изпълнението на заповедта за прекратяване. Органът по назначаването също може да отмени заповедта по собствена инициатива.
Чл. 232
При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) имат право да бъдат възстановени на предишната си длъжност, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или съдебното решение се явят в съответната структура. В случай, че предишната длъжност не е налична или е съкратена, служителите се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1.
Чл. 233
Чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда издаване на карти за медицинско обслужване на служители, които са работили повече от 10 години в МВР и са придобили право на пенсия при прекратяване на служебното или трудовото им правоотношение. Не се издават карти на служители, уволнени дисциплинарно или осъдени за умишлено престъпление. Видът на картите и редът за тяхното издаване се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 234
Член 234 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира правото на обезщетение за държавни служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Размерът на обезщетението зависи от прослужените години и може да достигне до 20 месечни възнаграждения. За служители с над 10 години стаж, прекратилите по здравословни причини получават минимум 15 месечни възнаграждения. В случай на повторно прекратяване, предходно получените обезщетения се приспадат. При смърт на служителя, обезщетението се изплаща на близките. Съществуват и разпоредби относно изплащането на обезщетение за неизползван отпуск и сроковете за изплащане на обезщетенията.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя критериите за изчисляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетението се основава на прослужените години в различни роли в МВР, включително като държавен служител, офицер, сержант или гражданско лице. При определяне на размера на обезщетението не се взема предвид трудов стаж, а само специфичният стаж в МВР. При пенсиониране, след прослужени 13 години и 4 месеца, се добавят и години на приравнен трудов стаж. Дисциплинарното уволнение не влияе на изчисляването на обезщетението за последващо прекратяване на служебното правоотношение.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя условията за изплащане на обезщетения при преместване на държавни служители. При преместване за срок над 6 месеца, служителят получава еднократно обезщетение в размер на 50% от брутното месечно възнаграждение. Ако семейството (съпруг/съпруга и деца) на служителя също се премести, за всеки от тях се изплаща 25% от същото възнаграждение. Всички транспортни разходи по преместването се покриват от МВР.
Чл. 237
Държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) имат право на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение, изчислено по реда на чл. 239, за времето на безработица, но не повече от 6 месеца. Ако през този период работят на по-нископлатена работа, имат право на разликата във възнагражденията. Разпоредбата се прилага и при отмяна на заповедта за прекратяване. Възстановените на работа по съдебно решение или административен акт могат да възстановят полученото обезщетение в срок от един месец. При повторно прекратяване, ако преди това не е възстановено обезщетението, се приспадат получените обезщетения. При отстраняване по наказателен ред, служителите имат право на иск за обезщетение, ако производството бъде прекратено или те бъдат оправдани.
Чл. 238
Служителите в Министерството на вътрешните работи (МВР), които претърпят телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения, получават обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения за тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения за средна телесна повреда. При смърт на служителите, обезщетение от 12 месечни възнаграждения се изплаща на съпруга, децата и родителите. Видът на повредата се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата на инцидента се удостоверяват от прекия ръководител. При смърт се изплаща и допълнително обезщетение по друг член.
Чл. 239
Обезщетенията, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи, се изчисляват на база месечното възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение или настъпване на събитие, предвидено в чл. 238. Това възнаграждение включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, свързани с прослужено време и специфични условия на работа. Освен това, тези обезщетения не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 240
Чл. 240 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение по искане на служителя или при виновно поведение, неиздължените разходи по чл. 174, ал. 3 и 4 се удържат от обезщетението и другите вземания на служителя. Ако сумата не може да бъде събрана по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че обезщетенията, свързани с дейността на министерството, се изплащат при условия и по ред, който се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 81 от 2016 г. и е в сила от 14.10.2016 г.
Чл. 242
Служителите в Министерството на вътрешните работи (МВР) имат правото да се сдружават в синдикални организации, които защитават техните трудови и социално-икономически права. Държавните служители могат да членуват само в синдикати, съставени от служители на МВР, без да приемат лица извън ведомството. Лицата с трудово правоотношение също имат право на сдружаване, съгласно Кодекса на труда. Синдикалните организации в МВР действат независимо от ръководството на структурите и управлението на системата.
Чл. 243
Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват юридическо лице след вписване. Те представляват членовете си и защитават правата им по служебни, трудови и осигурителни въпроси, както и по въпросите на жизненото равнище. Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, не могат да членуват в национални синдикати извън МВР, но могат да се присъединяват към международни синдикални организации. Ръководството на МВР оказва съдействие на синдикалните организации, включително предоставяйки им помещения и необходимите условия за дейността им.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на синдикалните организации. Те изразяват и защитават интересите на своите членове, работейки в сътрудничество с ръководството на МВР за подобряване на социално-икономическите права и жизненото равнище. При липса на съгласие с ръководството, синдикатите могат да предприемат протестни действия, без да спират изпълнението на служебните си задължения. Въпреки протестите, страните трябва да се опитват да разрешат споровете чрез преговори.
Чл. 245
Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, представляващи държавни служители в МВР, сключват споразумения за сътрудничество относно социално-икономическите права и интереси на служителите. Освен това, те могат да сключват колективни трудови договори и споразумения, в съответствие с Кодекса на труда.
Чл. 245а
Държавните служители на ръководна изборна длъжност в централни или териториални ръководства на синдикални организации имат право на платен отпуск за осъществяване на синдикална дейност. Същото право важи и за членове на синдикални организации, които участват в национални форуми, събрания на членове и синдикални обучения. Условията, редът и размерите на отпуска се определят в споразумение по чл. 245, ал. 1.
Чл. 246
Служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) имат право да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформено облекло, в помещения, предоставени от МВР или в други избрани от тях места. Държавните служители могат също така да провеждат събрания през работно време, но в рамките на 40 часа годишно, като времето и мястото се определят чрез съгласуване с ръководството на синдикалната структура.
Чл. 247
Държавните служители, заемащи ръководни изборни длъжности в организациите по чл. 242, ал. 1, имат право на неплатен отпуск за времето на мандата си. Прекратяването на служебните правоотношения на тези служители може да стане само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. Броят на служителите с право на неплатен отпуск се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство. Времето на неплатения отпуск се зачита за трудов стаж по закона.
Чл. 247а
Чл. 247а от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира условията за ползване на платен отпуск от служители, представляващи синдикални организации. За всеки 2000 членове на синдикална организация, но не повече от 7 представители, се допуска ползване на отпуск по искане и решение на управителния орган. Редът за ползване на отпуск се определя с акт на министъра. По време на отпуска служителят получава възнаграждение, равняващо се на последното основно месечно възнаграждение, актуализирано спрямо измененията. Отпускът може да бъде прекратен само по воля на служителя или по решение на ръководния орган на синдикалната организация.
Чл. 248
В Министерството на вътрешните работи (МВР) се създава Съвет за социално партньорство, ръководен от министъра или заместник-министър. В съвета участват представители на ръководството на МВР, синдикални организации и служители, които не членуват в синдикати. Броят на представителите на нечленуващите служители не може да надвишава 25% от общия брой на представителите от синдикалните организации. Съветът осъществява социален диалог за решаване на трудови и социално-икономически въпроси, опитвайки се да уреди спорове чрез консултации и преговори. Съветът приема свои правила за организация и дейност.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за МВР регламентира бюджета на Министерството на вътрешните работи, като уточнява, че той включва всички постъпления и плащания, с изключение на средства от ЕС и операции с чужди средства. Министърът на вътрешните работи е отговорен за утвърдителните бюджети на второстепенните разпоредители и за разпределението на бюджета по икономически и функционален признак. Забранено е сключването на договори за дарения, освен в определени случаи, и се поддържа публичен регистър на тези дарения. Също така, министърът създава централизирана комисия за разглеждане на проекти на договори за дарения.
Чл. 250
Член 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г., като отмяната влиза в сила на 01.01.2017 г.
Чл. 251
Член 251 от Закона за Министерството на вътрешните работи описва материално-техническото осигуряване на МВР, което включва текуща издръжка, доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, проектиране и изграждане на капитално строителство, управление на недвижими имоти, социални и обслужващи дейности, както и други дейности, свързани с националната сигурност и обществения ред.
Чл. 252
Дейностите, свързани с материално-техническото осигуряване на Министерството на вътрешните работи (МВР), трябва да се извършват в съответствие с правилата и условията, установени в Закона за обществените поръчки.
Чл. 253
Министерският съвет предоставя на Министерството на вътрешните работи (МВР) за управление различни обекти, включително земи, сгради и съоръжения, които са държавна собственост.
Чл. 254
Чл. 254 предвижда, че Министерството на вътрешните работи (МВР) е отговорно за изграждането и поддържането на необходимите обекти, които да осигурят изпълнението на военновременни задачи. В допълнение, законът съдържа разпоредби относно мерките за административна принуда, които са организирани в глава четиринадесета, посветена на принудителните административни мерки.
Чл. 255
Чл. 255 от Закона за Министерството на вътрешните работи дава правомощия на министъра на вътрешните работи или упълномощени от него лица да спират строителството и експлоатацията на обекти, инсталации и съоръжения, които представляват опасност за националната сигурност, обществения ред или могат да доведат до пожари и производствени аварии. Това се прави с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по закона.
Чл. 256
Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се издава и обжалва съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Тя подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 257
Чл. 257 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда наказания за лица, които не изпълнят разпореждане на орган на МВР. Ако извършеното не е престъпление, глобата е между 100 и 500 лв. За маловажни нарушения глобата е 50 лв.
Чл. 257а
Чл. 257а от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда наказания за нарушения на правилата за достъп до стратегически зони. За по-сериозни нарушения глобата е между 500 и 1000 лв., а за маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба от 50 лв.
Чл. 258
Законът предвижда наказания за лица, които не се явят в определените места след редовно призоваване. За първо неявяване без уважителни причини се налага глоба до 300 лв., а при повторно неявяване глобата варира от 200 до 500 лв.
Чл. 259
Лицето, което не предостави превозно или съобщително средство на орган на Министерството на вътрешните работи (МВР) при условията на глава пета и без уважителни причини, подлежи на наказание. Глобата за такова нарушение е в размер от 100 до 200 лв.
Чл. 260
Според чл. 260 от Закона за Министерството на вътрешните работи, физическите лица, които не изпълнят или допуснат неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите по чл. 255, подлежат на глоба от 200 до 2000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, които също не изпълнят тези разпореждания, ще бъдат наказани с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.
Чл. 261
Физически лица, които извършват дейности без разрешение, подлежат на глоба от 1000 до 10 000 лв. Търговците, извършващи същото нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. При повторни нарушения, физическите лица ще бъдат глобени от 10 000 до 20 000 лв., а търговците - с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 262
На лицата, получили разрешение по чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи, се налагат имуществени санкции за различни нарушения, свързани с професионална квалификация, наличие на техника и персонал, и спазване на разпореждания. За всяко нарушение се налага санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение санкцията е между 5000 и 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до две години. За маловажни нарушения се налага санкция от 100 до 500 лв.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира наказанията за физически и юридически лица, които предоставят продукти за пожарогасене в нарушение на изискванията. При първо нарушение глобата е от 100 до 1000 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция от 5000 до 10 000 лв. За маловажни нарушения глобата е от 100 до 200 лв., а имуществената санкция от 200 до 500 лв.
Чл. 264
Чл. 264 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда наказания за лица, които противозаконно пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си. За пречене на изпълнението на служебните задължения на орган на МВР се налага глоба от 500 до 1000 лв., ако деянието не представлява престъпление. В случай на нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР, глобата е 2000 лв., при условие че действието не съставлява престъпление.
Чл. 265
Чл. 265 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда наказания за ръководители на държавни органи, организации и юридически лица, които не изпълняват задълженията си. Наказанията включват глоба от 200 до 2000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 500 до 5000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. За маловажни нарушения глобите са между 50 и 100 лв., а имуществените санкции между 100 и 250 лв.
Чл. 266
Чл. 266 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда имуществени санкции за юридически лица и еднолични търговци при нарушения на чл. 151, ал. 6. Първоначалната санкция е между 1000 и 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства от 5000 до 20 000 лв. Освен това, вещите, използвани при нарушенията, се отнемат в полза на държавата, независимо от тяхната собственост.
Чл. 267
Чл. 267 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя процедурата за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и тяхното обжалване. Актовете за нарушения се съставят от органи на МВР, упълномощени от министъра на вътрешните работи. Наказателните постановления могат да бъдат издавани както от министъра, така и от упълномощени длъжностни лица. Процесът на установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 268
Член 268 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира процедурата при изземване на разрешения, издадени по този закон, в случай на влязло в сила наказателно постановление. Иззетите разрешения се изпращат на компетентния орган на МВР за съхранение и отчет. Наказанието "отнемане на разрешението" започва да тече от датата на изземването на разрешението.
Чл. 269
Законът за Министерството на вътрешните работи определя правомощията на органите на министерството, включително налагането на глоби и имуществени санкции на физически и юридически лица. Глобите и санкциите се прилагат при нарушения, които не са престъпления. Законът съдържа и определения за термините, свързани с граничен контрол, служебни задължения, професионално обучение и други. Включени са и преходни и заключителни разпоредби относно служебните отношения на държавните служители, правоприемството на различни дирекции и уреждането на административни производства. Законът влиза в сила на определени дати и отменя предходния закон за Министерството на вътрешните работи.
§ 1
Законът определя термини, свързани с дейността на Министерството на вътрешните работи, включително "граничен контрол", "гранични проверки", "граничен режим", "служебна необходимост" и "психологична пригодност на държавните служители". Включени са и дефиниции за специфични дейности и системи, свързани с охрана и контрол на границите, както и мерки за предотвратяване на престъпления. Част от термините са актуализирани или отменени с изменения в законодателството.
§2
Параграф §2 от Закона за Министерството на вътрешните работи определя таксите, които органите на МВР събират, като размерите им се определят с тарифа от Министерския съвет. Таксите включват оценяване на съответствието на продукти за пожарогасене, издаване на сертификати и становища свързани с държавен противопожарен контрол, разрешения за дейности по пожарна безопасност, удостоверителни документи за произшествия, предоставяне на информация на юридически лица и граждани, копиране и заверка на архивни документи, издаване на класификационни протоколи и експертни оценки за сигнално-охранителни системи.
§3
Параграф §3 от закона посочва, че той въвежда Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета, прието на 18 декември 2006 г., което цели опростяване на обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите - членки на Европейския съюз.
§4
Параграф §4 от Закона за Министерството на вътрешните работи отменя предишния Закон за Министерството на вътрешните работи, който е публикуван в Държавен вестник, брой 17 от 2006 година, и е бил изменян многократно до 2014 година. С тази разпоредба се слага край на действието на стария закон и се въвеждат новите правила и разпоредби в новия закон.
§5
Служебните правоотношения на държавните служители в МВР се преобразуват, без да се прекратяват, считано от влизането в сила на закона. Държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат в момента на преобразуването. Заплатите на служителите ще продължат да се изплащат по досегашния ред до определянето им по новия ред. Ако новите заплати са по-ниски от предишните, служителите запазват стария размер на възнагражденията си и получават лична временна добавка, която ще бъде включена в основната заплата при условия, определени от министъра на вътрешните работи.
§7
Разпоредбите уреждат прехода на служебните и трудовите правоотношения на служителите от научноизследователските и научно-приложните институти на МВР към Държавна агенция "Технически операции". Служителите преминават без срок за изпитване, а стажът, придобит по отменения закон, се зачита за работа при един и същ орган, което влияе на изплащането на обезщетения при прекратяване на правоотношенията.
§8
Създадените с този закон Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" наследяват активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Национална полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Национална полиция" се осъществява от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция". Правоотношенията на служителите в Главна дирекция "Национална полиция" се уреждат в новите дирекции по установените процедури.
§ 9
Създадената с настоящия закон Главна дирекция "Гранична полиция" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на предишната дирекция "Гранична полиция" и дирекция "Миграция", които са съществували по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Процесуалното представителство по висящи спорове се осъществява от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Правоотношенията на служителите в дирекция "Миграция" ще се уреждат по правилата на Главна дирекция "Гранична полиция".
Параграф §10
Създадената с този закон Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на същата дирекция, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Процесуалното представителство по висящи спорове се осъществява от директора на новосъздадената дирекция.
§11
Съгласно §11 от Преходните и Заключителните разпоредби, новосъздадените областни дирекции на МВР наследяват активите, пасивите, правата и задълженията на предходните дирекции, създадени по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Процесуалното представителство на висящите спорове на старите дирекции се осъществява от техните директори.
§12
Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", създадена с новия закон, поема активите, пасивите, правата и задълженията на същата дирекция, съществувала по отменения закон. Процесуалното представителство по висящи спорове се осъществява от директора на новата дирекция.
§ 13
Създадената с новия закон дирекция "Международни проекти" поема активите, пасивите, правата и задълженията на същата дирекция, която е била създадена по отменения закон. Процесуалното представителство по висящи спорове на старата дирекция ще се осъществява от директора на новата дирекция.
§ 14
Министерството на вътрешните работи поема активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на дирекция "Специална куриерска служба". Процесуалното представителство по висящи спорове от тази дирекция се осъществява от министъра на вътрешните работи. Служебните и трудовите правоотношения на служителите от дирекцията се уреждат съгласно условията на § 5 и 6.
Параграф §15
Параграф §15 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи указва, че всички образувани и неприключили производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР, както и производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или прекратяване на служебни правоотношения, ще бъдат довършени по досегашния ред, дори след влизането в сила на новия закон.
§16
Съгласно §16 от Преходните и Заключителни разпоредби, конкурси за назначаване на държавна служба, които са обявени, но не приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. В същото време, конкурси за преминаване на държавна служба, които са обявени и не приключили, ще бъдат прекратени.
§18
Срокът на действие на разрешенията, издадени по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се удължава служебно с 6 месеца от органа, който ги е издал, ако срокът им изтича в деня на влизане в сила на новия закон.
§19
Параграф §19 указва, че всички производства, които са образувани и не са приключили до влизането в сила на новия закон относно издаване или отнемане на разрешения по чл. 91е от отменения закон, ще бъдат довършвани по стария ред.
§21
Параграф §21 указва, че всички образувани и неприключили производства по издаване или отмяна на административни актове, които са започнати преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се разглеждат и довършват по стария ред, съгласно отменения Закон за Министерството на вътрешните работи.
Параграф §22
Съгласно параграф §22, процедурите за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това се отнася за служителите, посочени в § 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
§ 22а
Договорите, които са били сключени на основание чл. 77 и чл. 91д от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, продължават да действат при условията, които са били уговорени в тях. Тази разпоредба е въведена с параграф §22а от ДВ, бр. 14 от 2015 г.
§ 23
Лицата, които са завършили образователно-квалификационна степен "бакалавър" в Академията на МВР и са преминали в служебни правоотношения в Държавна агенция "Национална сигурност" и в Държавна агенция "Технически операции", не са задължени да възстановяват разходите за издръжка и обучение, съгласно чл. 174.
§24
Разпоредбите за разпределението на досъдебните производства чрез електронен случайния подбор ще влязат в сила след осигуряване на необходимите технически и организационни условия.
§25
Параграф §25 определя, че разпоредбите относно компенсиращите мерки и действията по сигналите за граждани на трети страни с отказ за влизане в Шенгенското пространство влизат в сила с Решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на Шенгенското право в България.
§32
В параграф §32 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи се извършва изменение в чл. 75, ал. 1, т. 2 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се заменя наименованието "Главна дирекция 'Национална полиция'" с "Главна дирекция 'Криминална полиция'".
Параграф §33
В Кодекса за социално осигуряване се извършват следните изменения: 1. В чл. 54б, ал. 3 думите "чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8" се заменят с "чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16". 2. В чл. 54е, ал. 1 думите "чл. 254" се заменят с "чл. 237, ал. 1". 3. В чл. 69, ал. 6 думите "чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9" се заменят с "чл. 17, ал. 2, т. 6". 4. В чл. 287, ал. 2 думите "чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8" се заменят с "чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16".
§34
В Наказателния кодекс, в чл. 371 буква "в", се добавя нова разпоредба, която предвижда, че държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) ще бъдат подложени на специфични условия, когато извършват действия във военно време, бойна обстановка, при участие в мисии или операции извън страната или във връзка с бойни действия. Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи.
§35
В Гражданския процесуален кодекс, в член 528, алинея 4, се извършва промяна, като думите "чл. 56" се заменят с "чл. 65". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.
§36
В Закона за българските лични документи се правят изменения, касаещи издаването на временен паспорт. Той ще се издава от дипломатическите и консулските представителства на Република България на български граждани, които нямат валидни документи за пътуване или самоличност, с валидност до 12 месеца, след съгласуване с Министерството на външните работи. Освен това, за български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани лични документи, временен паспорт ще се издава след съгласуване с Министерството на вътрешните работи. В преходните и заключителните разпоредби думите "дирекция 'Миграция'" се заменят с "Главна дирекция 'Гранична полиция'."
Параграф §37
Параграф §37 внася изменения в Закона за влизането, пребиваването и напускането на гражданите на Европейския съюз, като заменя термина "дирекция 'Миграция'" с "Главна дирекция 'Гранична полиция'" в множество членове и алинеи. Освен това, в чл. 21, ал. 1 се заменя "чл. 61, ал. 2" с "чл. 70, ал. 2". Всички изменения целят актуализиране на терминологията и структурирането на компетенциите в закона.
§38
Предложените изменения в Закона за водите включват актуализация на термини, свързани с бедствията, и уточняване на процедурите за аварийна защита. В чл. 44 се заменя терминът "при обявено бедствено положение" с "при въведен план за защита при бедствия". Оперативната защита, описана в чл. 138, ще бъде осъществявана от Единната спасителна система, в съответствие с аварийните планове. Чл. 138а определя задълженията на собствениците на водностопански системи за изготвяне на аварийни планове, които включват оценка на рискове и мерки за защита. Освен това, отменят се някои разпоредби от чл. 140, 190, 200 и 201, свързани с управлението на водите и аварийните ситуации.
§39
В Закона за военната полиция се извършват изменения в чл. 6 и чл. 9. В чл. 6, ал. 5 се уточнява, че полицейската регистрация се снема по реда на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В чл. 9 думите 'чл. 91б във връзка с чл. 91в, т. 2' се заменят с 'чл. 125 във връзка с чл. 126, т. 2'.
§40
В Закона за горите, в чл. 200, ал. 1, т. 6, се премахват думите "и лично късо нарезно оръжие". Това изменение е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.
§41
С §41 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи се предвижда заличаване на думата "полицейско" в член 61, алинея 2, 3 и 4 на Закона за гражданската регистрация. Тази промяна е част от актуализацията на закона и цели да осъвремени терминологията, свързана с гражданската регистрация.
§42
В Закона за гражданското въздухоплаване се извършват изменения в чл. 141, ал. 2, като в текста преди т. 1 "Противопожарните служби, Гражданската защита, полицията и жандармерията" се заменя с "Компетентните органи на Министерството на вътрешните работи". В т. 3 думите "органите за управление и силите на Гражданската защита" също се заменят с "компетентните органи на Министерството на вътрешните работи".
§43
В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се въвеждат изменения и допълнения, свързани с употребата на оръжие и сила от органите на реда. В чл. 126 се уточнява, че употребата на оръжие е разрешена само когато е абсолютно необходимо и се забранява използването му за задържане на лица, извършили ненасилствени деяния, освен ако те не представляват опасност. В чл. 127 се подчертава, че животозастрашаваща сила не може да се използва за задържане на ненасилствени правонарушители, освен при наличие на опасност.
§44
В параграф §44 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи се предвиждат изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Конкретно, в чл. 24, ал. 2 се заменят следните текстове: в т. 1, буква 'д' 'чл. 204, ал. 1' с 'чл. 181, ал. 1'; в т. 7 'чл. 210' с 'чл. 186'; в т. 8 'чл. 204, ал. 4 и чл. 252' с 'чл. 234, ал. 1 - 7 и чл. 236'; в т. 16 'чл. 204, ал. 5' с 'чл. 182, ал. 1'.
§45
В Закона за движението по пътищата се правят изменения и допълнения, свързани с ролята на различни органи на Министерството на вътрешните работи и правосъдието. В чл. 91, ал. 3 се добавя Бюрото по защита при главния прокурор. В чл. 123, ал. 1, т. 2 се заменят термини, свързани с представителите на Министерството. В чл. 162, ал. 10 се актуализира наименованието на Главна дирекция "Национална полиция" на "Главна дирекция "Охранителна полиция". В чл. 171, т. 5 се заменя термина "районното полицейско управление" с "районното управление на Министерството на вътрешните работи".
§46
В параграф 46 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи се предвижда изменение в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност. В чл. 3, ал. 1, т. 14 думите "чл. 9, ал. 3" се заменят с "чл. 37, ал. 4", като това изменение е част от поредица от изменения на закона, публикувани в Държавен вестник.
§47
В параграф §47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи се извършва изменение в Закона за държавните такси. Конкретно, в чл. 4, буква "ж" след думата "действия" съюзът "и" се заменя с "или". Това изменение е част от редица поправки в закона, които са обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 1951 г. до 2013 г.
§48
В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест се извършват изменения в чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 3, при които се заменят референциите към чл. 95 от Конвенцията за Шенгенското споразумение с чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета за Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ).
§49
В Закона за електронните съобщения се извършват изменения, свързани с главните дирекции на Министерството на вътрешните работи. В чл. 250б, ал. 1 т. 2 се добавят нови структури на Министерството, а в чл. 301, ал. 3 се актуализират препратките към членове от закона.
§50
Съгласно §50 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за защита на животните се извършва промяна в чл. 16, ал. 1, където изразът "районното полицейско управление" се заменя с "районното управление на Министерството на вътрешните работи".
§ 51
В закона за защита на класифицираната информация се въвеждат изменения, свързани с главните дирекции на МВР. "Главна дирекция 'Национална полиция'" се заменя с "Главна дирекция 'Криминална полиция'" и "Главна дирекция 'Охранителна полиция'". Добавя се дирекция "Сигурност на Министерството на вътрешните работи". Определят се служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма и други структури на МВР като служители на дирекция "Сигурност". В приложение № 1 се актуализират разпоредбите относно информацията, свързана с външната политика и вътрешната сигурност, като се добавя нова точка за организационната структура на Специализирания отряд.
§52
В параграф §52 от Закона за Министерството на вътрешните работи се предвиждат изменения в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. В чл. 14д, ал. 1 се заменят определени членове, а в ал. 2 се променят наименованията на главите от "петнадесета - двадесета" на "седма - дванадесета".
§53
В Закона за защита при бедствия се правят редица изменения и допълнения, включително: изменение на мерките за защита на критичните инфраструктури, установяване на процедури за оценка на риска и защита, както и нови правила за обучението на доброволци. Отменят се членове и алинеи, добавят се нови разпоредби за предоставяне на възстановителна помощ и финансиране на превантивни дейности. Комисията по бедствията получава правомощия за контрол на разходите и предоставяне на средства за непредвидени разходи. Основната цел на промените е подобряване на защитата и управлението на рискове при бедствия.
§54
С §54 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи се въвежда изменение в Закона за здравното осигуряване. В чл. 37, ал. 4 от закона, думите "чл. 63" се заменят с "чл. 72". Тази промяна е част от последващите изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни Държавни вестници от 1998 г. до 2014 г.
§55
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се извършват изменения в два члена. В чл. 15, ал. 1, т. 3 думите 'чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3' се заменят с 'чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3'. В чл. 16а, ал. 1, т. 5 също се заменят същите думи с 'чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3'.
§56
В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се извършват изменения, при които се заличават фразите "с органите на Министерството на вътрешните работи или" от член 32а, ал. 1, т. 10, член 33а, ал. 1, т. 8 и член 36, ал. 2, т. 11.
§57
В Закона за кредитните институции се извършват изменения в чл. 62, ал. 6, т. 7 и ал. 8, като се заменя наименованието "Главна дирекция 'Национална полиция'" с "Главна дирекция 'Криминална полиция'".
§ 58
В Закона за мерките срещу изпирането на пари, в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби, се извършва замяна на термина "Национална полиция" с "Криминална полиция", "Охранителна полиция". Тази промяна е част от измененията, направени в закона между 1998 г. и 2014 г.
§59
В Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършват изменения в чл. 44 и чл. 46. В чл. 44, ал. 1, т. 4 и ал. 3 се заменят термини, свързани с "полицейски служби" с "структури на Министерството на вътрешните работи". В чл. 46, ал. 1, т. 8 се актуализират посочените членове от закона.
§60
В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия се извършват следните изменения: 1. В член 6, алинея 7 се заменя "глава тринадесета" с "глава втора, раздел шести". 2. В член 30 се заличава думата "полицейско" навсякъде. 3. В член 35, алинея 1 също се заличава думата "полицейско".
§61
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършват изменения, свързани с абревиатурите на различни дирекции и добавяне на нови служби. Абревиатурата "ГДНП" се заменя с "ГДОП" в множество членове, а също така се добавя Бюрото по защита при главния прокурор в чл. 2, ал. 1. Някои текстове, свързани с Главна дирекция "Национална полиция", също се актуализират, за да отразят новото наименование на "Охранителна полиция".
§62
В Закона за пазарите на финансови инструменти, в член 35, алинея 6, точка 7, се извършва замяна на термина "Главна дирекция 'Досъдебно производство'" с "Главна дирекция 'Криминална полиция' или директора на областна дирекция". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи.
§63
В Закона за правната помощ се извършват следните изменения: В член 21, точка 4, се заменят думите "чл. 63, ал. 1" с "чл. 72, ал. 1". В член 28, алинея 2, също се заменят думите "чл. 63, ал. 1" с "чл. 72, ал. 1".
§64
В Закона за пътищата е направена промяна в чл. 10а, ал. 5, т. 4, като думите "Главна дирекция 'Национална полиция'" се заменят с "Главна дирекция 'Охранителна полиция'". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 65
Параграф 65 от Преходните и Заключителни разпоредби изменя Закона за рибарството и аквакултурите, като в член 54, алинея 2, точка 9 заменя текста "чл. 72, ал. 1, т. 1, 2 и 3" с "чл. 85, ал. 1, т. 1, 2 и 3".
§66
В Закона за специалните разузнавателни средства се извършват следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 1, т. 1 'Главна дирекция "Национална полиция"' се заменя с 'Главна дирекция "Криминална полиция"', а 'дирекция "Вътрешна сигурност"' с 'дирекция "Сигурност на Министерството на вътрешните работи"'. 2. В чл. 19б се добавя т. 15, която предвижда създаване на специфични технически средства и системи. 3. В чл. 19е се добавят ал. 4 и 5, които определят реда за допълнителни възнаграждения и организация на работното време на държавните служители.
§67
В Закона за съдебната власт се въвеждат изменения, свързани с координацията и взаимодействието между прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" и митническите органи при провеждане на досъдебни производства. В чл. 144 ал. 3 се уточнява, че това взаимодействие ще се урежда с инструкция на съответните ръководители. Освен това, в чл. 393 се променят списъците на членове и глави, които са свързани с определени процедури в закона.
§68
В Закона за устройство на територията се правят редица изменения и допълнения, свързани с териториите, застрашени от бедствия, и с условията за притежаване на оръжие. Основните промени включват замяна на термини, заличаване на изречения, уточняване на територии и превантивни мерки, както и нови изисквания за становища от органите за пожарна безопасност. Освен това, условията за притежаване на лично оръжие се променят, като се привеждат в съответствие с новите разпоредби на Закона за оръжията.
§69
В Закона за частната охранителна дейност се извършват значителни изменения, включващи замяна на "Главна дирекция 'Национална полиция'" с "Главна дирекция 'Охранителна полиция'" в различни членове. В член 15 се уточняват изискванията за удостоверения и документи, свързани с юридическите лица и се добавя нова алинея относно единния идентификационен код (ЕИК). Член 20 е изменен, за да уточни задълженията на лицата с лиценз за частна охранителна дейност при промяна на обстоятелствата. Освен това, в член 27 и 37 също има изменения, касаещи документите за удостоверяване на липса на наказателни производства. В член 41 и 45 са направени корекции, свързани с изискванията за охранителна дейност.
Параграф §70
В Закона за чужденците в Република България се извършват изменения, които включват замяна на термини, свързани с дирекция "Миграция" с "Главна дирекция "Гранична полиция". Конкретно, в членове 33б, 33д, 44 и 54 се правят корекции, които актуализират наименованията на съответните органи, отразявайки новата структура на Министерството на вътрешните работи.
§71
В §71 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи се извършват изменения в Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство. В чл. 1, ал. 5, се уточнява, че указът не се прилага за: 1. прояви на спортно хулиганство по време на спортни мероприятия; 2. случаи на телесна повреда на служители на Министерството на вътрешните работи, извършени при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
§72
Изпълнението на Закона за Министерството на вътрешните работи се възлага на министъра на вътрешните работи. Законът е приет от 42-то Народно събрание на 28 май 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание на 19 юни 2014 г. В допълнение, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за Министерството на вътрешните работи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби относно Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. указват, че той е обнародван в "Държавен вестник", брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
§79
Съгласно §79 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Национална полиция" наследява активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция" и на Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на тези две дирекции ще се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
§80
С влизането в сила на Закона за Министерството на вътрешните работи, служебните и трудовите правоотношения на държавните служители и работниците в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в съответните правоотношения в Главна дирекция "Национална полиция".
§81
Дирекция "Миграция" приема активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Главна дирекция "Гранична полиция", свързани с регулирането на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в България, до влизането в сила на закона. Процесуалното представителство по висящите спорове на Главна дирекция "Гранична полиция" в тази област се осъществява от директора на дирекция "Миграция".
§82
С влизането в сила на Закона за Министерството на вътрешните работи, служебните и трудовите правоотношения на държавните служители и лицата, работещи в Главна дирекция "Гранична полиция", които преди това са регулирали миграционните процеси и административния контрол, се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в дирекция "Миграция" и ОДМВР.
§83
С влизането в сила на Закона за Министерството на вътрешните работи, заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция "Сигурност на Министерството на вътрешните работи", ще се преобразуват в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение в дирекция "Вътрешна сигурност".
§ 84
С влизането в сила на Закона за Министерството на вътрешните работи, служебните правоотношения на държавните служители, които заемат експертни и старши експертни длъжности, ще се преобразуват в служебни правоотношения на изпълнителски длъжности. Аналогично, служебните правоотношения на служители на старши ръководни длъжности ще се преобразуват в ръководни длъжности.
§85
Разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители, посочени в чл. 142, ал. 1, т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г.
§86
Параграф §86 от Закона за Министерството на вътрешните работи, влязъл в сила на 01.04.2015 г., предвижда, че за държавните служители в министерството, заемащи определени длъжности, чиито служебни правоотношения не са прекратени към датата на влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители до прекратяване на техните служебни правоотношения.
§ 87
Държавните служители, посочени в § 86, имат право да бъдат преназначавани и временно преназначавани на свободни длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, съгласно условията и реда, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тази разпоредба влиза в сила от 01.04.2015 г.
§ 88
Държавните служители, посочени в § 86, имат право да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че отговарят на необходимите изисквания за заемане на съответната длъжност. Тази разпоредба влиза в сила от 01.04.2015 г.
§ 89
Договорите, сключени на основание предишната алинея 2 на чл. 92, остават в сила до 1 януари 2016 г. Българската народна банка е отговорна за предоставянето на финансовите средства, нужни за охрана от полицейски органи, включително чрез сигнално-охранителна техника, по бюджета на Министерството на вътрешните работи.
§90
Подзаконовите нормативни актове, свързани с Закона за Министерството на вътрешните работи, трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Актовете, които са били издадени преди влизането на закона, ще продължат да се прилагат, докато не бъдат заменени с нови, при условие че не противоречат на новия закон.
§129
Параграф §129 посочва, че определени разпоредби (параграфи 11, 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, 91, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105, 106 и 125) влизат в сила от 1 април 2015 г. Освен това, се споменава, че Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
Параграф §60
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 3, 4, 7, 8, 16, 25, 31-36, 47-51, 54, 55, 56 и изменения в чл. 40, ал. 3, т. 9 влизат в сила три дни след обнародването му. Параграф 45 влиза в сила 12 месеца след обнародването. Параграфи 57 и 58 влизат в сила от 1 април 2015 г. и 17 юли 2015 г. съответно. Допълнения и изменения към закона са обнародвани в Държавен вестник с различни дати, с последна промяна от 2017 г., в сила от 1 януари 2018 г.
§67
Параграф §67 от закона предвижда прехвърлянето на Дирекция "Специална куриерска служба" от Министерството на вътрешните работи към Държавната комисия по сигурността на информацията. Служебните правоотношения на служителите, ангажирани с класифицирана информация, преминават в новата структура, като за тях се прилагат специфични разпоредби от закона. Служителите запазват стажа си, който се зачита при определяне на обезщетения при прекратяване на отношенията с комисията. Процедурите по проучване на надеждност, започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени от съответния орган.
§68
Държавната комисия по сигурността на информацията става правоприемник на активите и задълженията на дирекция "Специална куриерска служба" на Министерството на вътрешните работи. Дълготрайните материални активи на министерството, използвани от дирекцията, ще бъдат предоставени на комисията. Министерският съвет трябва да уреди отношенията, свързани с преобразуването на административните структури в срок от три месеца. Документите от дирекцията, които не подлежат на предаване по Закона за Националния архивен фонд, трябва да бъдат предадени на комисията в срок от шест месеца.
§69
Служебните правоотношения на държавните служители в МВР, които отговарят на определени условия, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител от 01.02.2017 г. Преобразуването се извършва по време на отпуск, командироване и се назначават на длъжности по Закона за държавния служител. На служителите се присъжда минимален ранг и индивидуална основна заплата, не по-ниска от предишното възнаграждение. Разпоредбите на Закона за държавния служител не се прилагат за тях, а стажът и неизползваните отпуски се запазват.
§70
С влизането в сила на закона служебните правоотношения на определени държавни служители в МВР се преобразуват в трудови. Това важи за служители с висше образование, преподаватели, медицински служители и такива със средно образование. Трудовите договори се сключват без срок за изпитване, а стажът, придобит по закона за МВР, се зачита за стаж при един работодател. Не се провеждат конкурси за определени длъжности и при отказ за подписване на трудов договор служебното правоотношение се прекратява. Неизползваните отпуски на служителите се запазват.
§ 71
При прекратяване на служебните или трудовите правоотношения на служителите по § 69 и 70, се изплаща обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Освен това, се изплаща обезщетение за неизползвани отпуски, определено въз основа на основната заплата или трудовото възнаграждение. Обезщетението не се облага с данък и в случай на смърт на служител, се изплаща на преживелите роднини.
§ 72
Параграф 72 определя условията за изплащане на обезщетения при прекратяване на служебно правоотношение на служителите. Обезщетението по чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител и обезщетението по § 71 не могат да надвишават 20 основни заплати. При превишение се намалява обезщетението по чл. 106, ал. 3. Също така, за лицата по § 70, освен обезщетението по § 71, се изплаща и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, което също не може да надвишава 20 основни заплати, с аналогично намаление при превишение.
§ 76
При сключване на трудовите договори на лицата, посочени в § 70, основното месечно възнаграждение трябва да бъде определено така, че след удръжките за данъци и осигуровки да не е по-ниско от възнаграждението, получавано към датата на влизане в сила на закона. Това възнаграждение включва заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и научна степен, както и левовата равностойност на храната, съгласно чл. 181, ал. 1.
§78
Съгласно параграф §78 от Закона за Министерството на вътрешните работи, всички образувани и неприключили производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от служителите, които са започнали преди влизането в сила на закона, се прекратяват. Въпреки това, производствата по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§79
Съгласно §79 от Закона за Министерството на вътрешните работи, всички образувани и неприключили производства пред административен орган по издаване или отмяна на индивидуални административни актове, свързани с служителите по § 69 и 70, се прекратяват след влизането в сила на закона, освен в случаите на подпомагане при тежко материално положение или за определяне и изплащане на обезщетение за телесна повреда, които ще се довършват по досегашния ред.
§82
Съгласно параграф §82, в сила от 14.10.2016 г., Българската народна банка е задължена да възстановява финансовите средства за дейности и охрана, извършвани от полицейски органи, включително с използване на сигнално-охранителна техника. Възстановяването на средствата се отнася за периода от 1 януари 2016 г. до влизането в сила на закона.
Параграф §83
В срок до 6 месеца от влизането в сила на Закона за Министерството на вътрешните работи, Министерският съвет трябва да приеме изменения в съответните нормативни актове, а министърът на вътрешните работи да издаде необходимите изменения и допълнения в нормативните актове. Подзаконовите нормативни актове, издадени преди влизането в сила на закона, ще продължат да се прилагат, освен ако противоречат на новите актове.
§83а
Параграф §83а от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда изплащане на левовата равностойност на униформено облекло за държавни служители, които не са получили такова за години от 2011 до 2015 г. Изплащането се извършва пропорционално на отработените месеци и не подлежи на данъчно облагане. Редът за изплащане се определя със заповед на министъра, а средствата се одобряват от Министерския съвет.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: 1) Параграфи 6-8, § 12, т. 1, 2 и 4, § 13, § 14, § 18-20, § 23, § 26-31, § 32, т. 1 и 4, § 33-39, § 41-48, § 49 (относно чл. 187, ал. 3, изречение първо), § 50-59, § 61-65, § 81-85, § 86, т. 4 и 5, § 87, т. 3, § 90, т. 1, § 91, т. 2 и 3, § 92, § 93 и § 97-101 влизат в сила от обнародването в "Държавен вестник"; 2) Параграф 32, т. 2 и 3, § 49 (относно чл. 187, ал. 3, ново изречение второ), § 69-72, § 76 (относно лицата по § 70), § 78 (по отношение на служителите по § 69 и § 70), § 79 (по отношение на служителите по § 69 и § 70), § 91, т. 1 и § 94 влизат в сила от 1 февруари 2017 г.; 3) Параграф 22, § 73-75, § 76 (относно лицата по § 75), § 77, § 78 (по отношение на лицата по § 73), § 79 (по отношение на лицата по § 73), § 80 и § 89, т. 2-5 влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§ 2 от Преходни и Заключителни разпоредби
Заповедта по § 83а, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи трябва да бъде издадена в срок до един месец от влизането в сила на закона. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г.
§43
Договорите за пожарогасителна и спасителна дейност, както и за държавен противопожарен контрол, сключени от органите за пожарна безопасност за определени обекти, запазват действието си до 31 декември 2017 г. Всякакви договори за подобни дейности, сключени за обекти извън посочените, действат до тяхното прекратяване, ако са сключени до същата дата.
§ 56
Параграф §56 определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от закона. Част от параграфите, включително 4, 6, 11, 12 и други, влизат в сила от 1 януари 2018 г. Други разпоредби, като параграф 44, т. 11, влизат в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 45, т. 4 - от 1 август 2017 г. Някои разпоредби, включително параграф 47, т. 2 и т. 14, ще влязат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник."
§16
Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§33
В параграф §33 от Закона за Министерството на вътрешните работи се предвиждат изменения и допълнения, сред които е замяната на термина, свързан с гражданите на Европейския съюз. Думите "Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства" се заменят с "Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства".
§83
С параграф §83, в сила от 01.10.2020 г., се създава Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", която става правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с тероризма и Главна дирекция "Национална полиция", свързани с дейността на дирекция "Жандармерия". Процесуалното представителство по висящи спорове, свързани с дейността на дирекция "Жандармерия", се осъществява от директора на новосъздадената дирекция.
§84
Съгласно параграф 84 от Преходните и Заключителни разпоредби, от 01.10.2020 г. служебните правоотношения на държавните служители в Специализирания отряд за борба с тероризма и дирекция "Жандармерия" се преобразуват в служебни правоотношения в Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма". Служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 и 3, също така от 01.10.2020 г. ще имат свои служебни и трудови правоотношения, които ще се уреждат по съответните разпоредби на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
§ 85
Считано от 1 октомври 2020 г., служебните правоотношения на държавните служители в Научноизследователския институт по криминалистика, които извършват определени дейности, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че служителите отговарят на определени изисквания и не са навършили 60 години. Назначаването става без подписване на акт за встъпване в длъжност, след подписване на клетвен лист и подаване на декларации. Служебните правоотношения на служителите, които не отговарят на изискванията, се прекратяват. Запазва се присъденият ранг и неизползваните отпуски. Производствата за дисциплинарна отговорност, образувани до 30 септември 2020 г., се прекратяват. Правоотношенията на определени служители в института остават запазени.
§86
Считано от 1 октомври 2020 г., заварените служебни правоотношения на държавните служители в Института по психология, осъществяващи дейности по чл. 51, ал. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи при условие, че служителите отговарят на определени изисквания и не са навършили 60 години. Назначаването на тези служители става без подписване на акт за встъпване в длъжност, с подписване на клетвен лист и подаване на декларации. Служебните правоотношения на служителите, които не отговарят на изискванията, се прекратяват. Преобразуването става без изпитателен срок, запазва се присъденият ранг, а неизползваните отпуски и неприключилите дисциплинарни производства се регулират по предходния закон.
§87
Служебните правоотношения на държавните служители в дирекция "Инспекторат" на Министерството на вътрешните работи, които осъществяват контрол, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител от 01.10.2020 г. Преобразуването се извършва в определени случаи, включително по време на отпуск и командироване. Назначаването на служителите става на длъжности по Закона за държавния служител, с минимален ранг и индивидуална основна заплата, не по-ниска от предишната. Някои разпоредби от Закона за държавния служител не се прилагат, а стажът и неизползваните отпуски се запазват.
§ 88
Служителите, чиято служебна правоотношения е прекратена, получават обезщетение, което е равно на месечните им възнаграждения за всяка прослужена година, но не повече от 20. Освен това, те получават обезщетение за неизползваните отпуски, определено на базата на основната заплата към момента на прекратяване. Размерът на обезщетението за прослужените години се изчислява към 30 септември 2020 г. При смърт на служител, обезщетенията се изплащат на преживелите съпруг, деца и родители.
§ 89
При прекратяване на служебното правоотношение на лицата, на които се дължи обезщетение по чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, обезщетението се изплаща заедно с обезщетението по § 88. Общият размер на двете обезщетения не може да надвишава 20 основни заплати. При превишение над 20 основни заплати, обезщетението по чл. 106, ал. 3 се намалява.
§90
Съгласно §90 от Закона за Министерството на вътрешните работи, всички образувани и неприключили до 30 септември 2020 г. производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от служителите по §87 се прекратяват. Обаче, производства, свързани с отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или прекратяване на служебни правоотношения, които са започнати преди тази дата, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§ 91
Съгласно §91 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, всички образувани и неприключили производства пред административен орган по издаване или отмяна на индивидуални административни актове, касаещи служителите до 30 септември 2020 г., се прекратяват. Изключение правят производствата, свързани с подпомагане при тежко материално положение или определяне и изплащане на обезщетение за телесна повреда, които ще продължат по досегашния ред.
§ 92
Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР и назначени на определени длъжности преди влизането в сила на закона, са задължени да служат в Министерството на вътрешните работи за срок от минимум 10 години. За тях не важат изискванията за заемане на длъжности в полицейски органи и органи за пожарна безопасност и защита на населението.
§ 105
Параграфите, посочени в §105, имат различни дати на влизане в сила. Част от тях влизат в сила от 1 октомври 2020 г., докато други, включително § 49, 50 и § 94, влизат в сила от 1 август 2020 г. Някои параграфи, като § 96, т. 10, § 101 и 102, влизат в сила от 1 февруари 2020 г. Други, като § 96, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 11, 12 и 13, влизат в сила от 2 август 2021 г.
§9
Параграф §9 определя, че неизползваният допълнителен платен годишен отпуск, придобит до влизането в сила на закона, се запазва и може да бъде използван от служителите. При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители, те имат право на обезщетение за неизползвания отпуск, съгласно отменения член 189, алинея 1, точка 3.
Параграф §10
Считано от 1 ноември 2020 г., служебните правоотношения на държавните служители в Специализирания отряд "Въздушно наблюдение" в Главна дирекция "Гранична полиция" се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че служителите отговарят на определени изисквания и не са навършили 60 години. За служителите, които не отговарят на условията, служебните правоотношения се прекратяват. При преобразуването не се търси срок за изпитване, запазва се присъденият ранг, а неизползваните отпуски и образуваните дисциплинарни производства се регулират по специални правила.
§ 13
Законът влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключения: параграфи 1, 3, § 4, т. 1 и § 10 влизат в сила от 1 ноември 2020 г.; параграф 2, § 4, т. 2 и § 11 и 12 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник."
§38
Министерският съвет и министърът на вътрешните работи са задължени да приведат приетите и издадените подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 19 от 2024 г.
§ 12
Параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи определя, че параграфи 1, т. 2, както и параграфи 5, 6 и 7 влизат в сила от 1 януари 2025 година. Тези разпоредби са свързани с изменения в закона, които ще бъдат приложими след указаната дата.
§5
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения в български левове, продължават да се прилагат съгласно правилата за превалутиране, предвидени в закона. Когато сума в левове е посочена в закон или подзаконов акт, като резултат от правен акт на ЕС, при изменение на закона се посочва и сумата в евро от съответния акт на ЕС.
Параграф §60
Параграф 60 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, и 38-59) влизат в сила с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. Списъкът на обектите, охранявани от Министерството, включва стратегически места като язовири, летища, административни сгради и музеи. Релевантни европейски актове, като директиви и регламенти, също са посочени, които регулират различни аспекти на правоприлагането и защитата на данните.
