Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя реда и начина за провеждане на инвентаризацията и проучванията на замърсени площи, както и необходимите възстановителни мерки и поддържането на реализираните мероприятия. Глави втора и трета не важат за площи, обхванати от програми за отстраняване на екологични щети, съгласно Наредбата за отговорността на държавата, и проекти за рекултивация съгласно Наредба № 26 от 1996 г.
Наредбата определя процедурите за инвентаризация и проучвания на площи, които могат да бъдат замърсени или вече са замърсени. Целта е да се установят площите със съмнение или доказано замърсяване на почвите, които следва да бъдат подложени на възстановителни мерки. Събраната информация от инвентаризацията и проучванията се записва и поддържа в публичен регистър.
Наредбата определя реда за финансиране на дейности, свързани с предварителния преглед и проучване на замърсени площи. Финансирането за предварителни дейности идва от държавния бюджет, докато за подробни проучвания и възстановителни мерки отговаря замърсителят, ако е известен. Ако не може да се идентифицира замърсителят, разходите отново се покриват от държавния бюджет. Наредбата също така регламентира създаването и поддържането на публичен регистър за замърсени площи.
Наредбата регулира инвентаризацията и проучванията на замърсени площи, както и необходимите възстановителни мерки. Изпълнителният директор на ИАОС утвърджава правила за публичен регистър, който съдържа три основни раздела: площи със съмнение за замърсяване, площи с доказано замърсена почва и площи с незамърсена почва. Регистърът е електронна база данни с информация за идентификатори, собственици, вид и ниво на замърсяване, мерки за въздействие и оценка на риска. Достъпът до информацията е осигурен чрез интернет страницата на ИАОС.
Наредбата определя процеса на създаване, поддържане и актуализиране на регистър за площи със замърсена почва, който се извършва от ИАОС. Информация за потенциално замърсени площи може да бъде предоставяна от РИОСВ, кметове, екологични организации и заинтересовани лица. Събраната информация в регистъра се съхранява в продължение на 10 години.
Наредбата регламентира правомощията на изпълнителния директор на ИАОС при инвентаризация и проучвания на замърсени площи. Той изисква информация от централните и териториалните органи на властта, провежда проучвания, уведомява РИОСВ и собствениците за резултатите и изисква информация от собствениците на площи в регистъра.
Чл. 7 от наредбата определя етапите на инвентаризацията на площи със замърсена почва, които включват предварителен преглед и предварително проучване. Инвентаризацията се извършва от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) и служи като основа за създаване на регистър, посочен в чл. 2, ал. 2.
Чл. 8 от Наредбата за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва описва процеса на предварителен преглед, който включва събиране, преглед и оценка на информация за потенциално замърсени площи. Целта е да се установят замърсяващи дейности и да се определи видът и разпространението на замърсяването. Въз основа на този преглед се изготвя заключение относно териториалния обхват и вида на замърсяването, както и необходимостта от предварително проучване.
Чл. 9 от наредбата описва целите и процесите на предварителното проучване на площи, за които има съмнение за замърсяване на почвата. То включва определяне на параметри за изпитване, лабораторни тестове за оценка на замърсяването и установяване на отговорното лице. След приключване на проучването, ИАОС изготвя доклад с заключение относно състоянието на почвата и необходимостта от допълнителни действия.
Чл. 10 от Наредбата определя процедурата за изготвяне и обявяване на списък на площи със замърсена почва от Изпълнителния директор на ИАОС до 31 март всяка година. След обявяването на списъка, собствениците на имоти и кметовете на общини имат двуседмичен срок да представят становища. В рамките на един месец след изтичането на този срок, Експертният екологичен съвет разглежда списъка и свързаната информация. Накрая, министърът на околната среда и водите утвърджава списъка и график за проучванията.
Чл. 11 от наредбата предвижда подробното проучване на замърсени площи да се възлага на експерти след съгласуване с ИАОС. Проучването включва анализ на геология, източници на замърсяване, пътища на пренос на замърсители, оценка на вторично замърсяване, наличие на опасни вещества и защитени територии, както и оценка на риска. След проучването се изготвя доклад с заключения относно необходимостта от мерки, вид на мерките и проект за изпълнение.
Член 12 от Наредбата за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва предвижда, че докладите, изготвени по член 11, алинея 3, се утвърдяват със заповед на директора на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). След утвърждаването, докладите се съобщават на възложителя, посочен в член 11, алинея 1.
Чл. 13 от наредбата предвижда, че предварителните и подробните проучвания на замърсени площи се извършват по методика, която е утвърдена от министъра на околната среда и водите. Глава четвърта на наредбата е посветена на мерките за въздействие, контрол и поддържане на възстановените площи със замърсена почва.
Чл. 14 от Наредбата определя мерките за въздействие върху площи с доказано замърсена почва. Те включват: мерки за възстановяване, ограничителни мерки, защитни мерки и мерки за обезопасяване. Всички мерки се предприемат в съответствие с заключението от доклада по чл. 11, ал. 3, т. 1 и 2.
Чл. 15 от наредбата регламентира изготвянето на проекти за мерки за въздействие, които трябва да се основават на задание и да отговарят на минималните изисквания, посочени в приложението. Проектите се възлагат на експерти, а ако включват строежи, трябва да се съобразяват с Наредба № 4 от 2001 г.
Чл. 16 от Наредбата определя процедурата за съгласуване на проекти, свързани с площи със замърсена почва. Проектите, внесени по чл. 15, се подават за съгласуване в съответната РИОСВ. Директорът на РИОСВ може да съгласува проекта, да предостави допълнителни указания за мониторинг или да върне проекта с указания за допълнения.
Чл. 17 от Наредбата определя правилата за вписване на площи с доказано замърсена почва. В ал. 1 се указва, че площите, върху които се изпълняват проекти за възстановяване, се вписват в определен подраздел. В ал. 2 се уточнява, че площите, за които са проведени мерки за въздействие, също се вписват в друг подраздел.
Контролът върху изпълнението на проектите за възстановяване на замърсени почви и поддържането на възстановените площи се осъществява от директора на РИОСВ или упълномощено лице. Докладите за мониторинг на мерките се приемат от експертните съвети към РИОСВ и се утвърдяват от директора.
Директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са задължени да предоставят годишна информация на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). Тази информация включва данни за изпълнението на проектите, свързани с инвентаризацията и възстановителните мерки за замърсена почва, както и информация за изразходваните средства по тези проекти.
Наредбата определя правилата за инвентаризация и възстановяване на площи със замърсена почва. Поддържането на възстановените площи е задължение на собственика или ползвателя. Включва термини като 'инвентаризация', 'предварително проучване', 'оценка на риска' и различни видове мерки за обезопасяване и възстановяване. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от министъра на околната среда и водите. Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването й в 'Държавен вестник'.
Наредбата определя основни термини, свързани с инвентаризацията и проучванията на замърсени площи, включително понятия като "площ", "инвентаризация", "предварително проучване", "подробно проучване", "оценка на риска", "ограничителни мерки", "защитни мерки", "мерки за обезопасяване", "мерки за възстановяване", "задължено лице" и "замърсена почва". Тези термини са важни за правилното прилагане на наредбата и за осигуряване на безопасност на околната среда и човешкото здраве.
Параграф §5 описва как информацията за изпълнението и мониторинга на проекти, свързани с преструктуриране на рудодобива и ликвидиране на последствията от добива на уранова суровина, се използва за попълване на регистъра и съставяне на списък, съгласно определени членове от наредбата. Тази информация е важна за поддържането на отчетност и контрол върху възстановителните мерки и последствията от минали действия.
Параграф §6 предвижда, че до одобряване на кадастралната карта и регистрите за дадена територия, за създаването на регистъра на замърсените площи могат да се използват съществуващите карти, планове и регистри, създадени по реда на различни закони, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи, възстановяване на собствеността върху горите, както и кадастралните планове от отменените закони.
Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от министъра на околната среда и водите, който дава указания по прилагането й. Проектът за възстановителни мерки трябва да съдържа цели на въздействието, срок за изпълнение, необходими средства, размер на площта, мерки за оценка и поддържане на резултатите, влияние върху околната среда, методи на извършване на въздействието, ограничения за ползване и програма за мониторинг с минимален срок от 5 години.