НАРЕДБА ЗА КОМАНДИРОВКИТЕ В СТРАНАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията за командироване в страната, включително размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), реда за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите лица.
Чл. 2
Командировките в страната се определят в календарни дни и обхващат дните, необходими за изпълнението на задачата, дните на пътуването, както и почивните и празничните дни.
Чл. 3
Командированият работник трябва да спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Ако задачата не е пряко свързана с работата на предприятието, той може сам да определи работното си време, като се ръководи от собственото си работно време и необходимостта да изпълни задачата в сроковете, определени в заповедта за командировката.
Чл. 4
Командированите лица имат право на командировъчни пари, освен брутното си трудово възнаграждение, при условия и размери, определени в наредбата. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от минималното, посочено в Кодекса на труда. Ако командированият извършва работа с възнаграждение на база изработеното, той получава трудово възнаграждение, но не по-малко от уговореното в основното трудово правоотношение. Командировъчните пари се заплащат от работодателя, който е командировал работника.
Чл. 5
Наредбата определя условията за командироване на работници и служители. По изключение, работник или служител от друго предприятие може да бъде командирован само с писмено съгласие на него, работодателя му и командироващия. Командировъчните пари се изплащат от командироващия, освен ако не е уговорено друго. Лица, работещи на обществени начала, също могат да бъдат командировани с тяхно съгласие. Работници, които работят по съвместителство, могат да бъдат командировани само с разрешение на работодателя по основното им трудово правоотношение.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата определя кои лица не се считат за командировани. Това включва работници от превозни бригади, шофьори, летци, моряци и надзиратели, които извършват постоянна работа по време на пътуването. Също така, не се считат за командировани служители, изпълняващи задачи в рамките на населеното място, където е определено мястото на работа. Промените от 2023 г. добавят нова категория лица, свързани с пътуване между населени места, като снабдители и куриери. Работниците, получаващи допълнителни възнаграждения, които включват командировъчни, не получават командировъчни пари, освен ако не е предвидено друго от Министерския съвет.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за командировките в страната е бил изменен през 1991 г. и впоследствие отменен през 1994 г. Това означава, че разпоредбите, които са съдържали, вече не са в сила.
Чл. 8
Командировките се извършват на база предварително издадена писмена заповед, която може да бъде електронна. В случаи на спешност, устно нареждане е допустимо, но трябва да бъде потвърдено с писмена заповед в срок от 3 дни. Прокурори и следователи могат да не получат заповед за командировка при произшествия. Министрите и ръководителите на ведомства не се нуждаят от писмена заповед, а разходите им се удостоверяват с документи. Всеки тримесечие се изготвя отчет за командировъчните разходи.
Чл. 9
Заповедта за командироване трябва да съдържа следните данни: наименование на предприятието и длъжностното лице, трите имена и длъжността на командированото лице, мястото на командироването, задачата, времетраенето на командировката, командировъчните пари, начинът на пътуването, видът на отчета за извършената работа и необходимостта от заверка на заповедта. Промени в времетраенето или други аспекти на командировката се извършват с нова писмена заповед.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата за командировките в страната предвижда, че заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него лице. Член 10, алинея 2 е отменен с изменения от 2023 г.
Чл. 11
На командированите лица се дължат пътни пари за пътуване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и разходи за обществен транспорт в рамките на населеното място.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата за командировките в страната определя условията за избор на превозно средство при командировка. Когато между местата на постоянната работа и командироването има повече от един вид превоз, командироващият има правото да избере подходящото превозно средство, като взема предвид условията на превоза, естеството на работата и необходимото време. Видът на избраното превозно средство трябва да бъде посочен в заповедта за командировка.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за командировките в страната определя условията за изплащане на пътни пари при командировка с лично моторно превозно средство. В заповедта за командировка трябва да се посочат данните за превозното средство, разхода на гориво, маршрута и разстоянията. Пътни пари се изплащат само на командирования, ако с него пътуват и други лица.
Чл. 14
Член 14 от Наредба за командировките в страната е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 27 от 2023 г.
Чл. 15
На командированите лица не се заплащат пътни пари в следните случаи: когато ползват безплатен превоз; за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание; за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за командировките в страната регламентира, че когато командированите служители имат право на пътуване по намалени тарифи, те получават пътни пари по тези тарифи, независимо от факта дали намалените тарифи са използвани. Вторият параграф от член 16 е отменен.
Чл. 17
Когато командирования не може да нощува в мястото на командировката, му се разрешава да нощува в съседно селище. В такъв случай се заплащат съответните пътни разноски.
Чл. 18
На командированите лица за срок над 1 месец се позволява да се завръщат в мястото на постоянната си работа поне веднъж на месец, по тяхно искане, в почивни и празнични дни. Пътните разноски за тези завръщания се заплащат, но не се изплащат дневни пари. Квартирни пари се изплащат само в специфични случаи, посочени в чл. 26, ал. 1.
Чл. 19
Наредбата определя условията за заплащане на дневни пари на служители в командировка. При нощувка в мястото на командировката, дневните пари са 40 лв. на ден. При командировка без нощувка, дневните пари са 20 лв. (50% от 40 лв.). За дните, в които служителят се завърне в постоянната си работна място, не се изплащат дневни пари.
Чл. 20
Член 20 от Наредба за командировките в страната е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 1991 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 21
Член 21 от Наредбата за командировките в страната предвижда, че командироващият или друг колективен орган може да определи заплащането на дневни пари на командированите лица до 200% от установения размер в чл. 19, ал. 1. Изменението от 2023 г. отменя предходната алинея 2.
Чл. 22
Член 22 от Наредбата за командировките в страната е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 1991 година. Това означава, че разпоредбите, предвидени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 23
Според Чл. 23 от Наредбата за командировките в страната, не се дължат дневни пари на служителите, когато те ползват целодневна безплатна храна на мястото на командировката. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 27 от 2023 г.
Чл. 24
Командированият служител, който е заболял по време на командировката, получава дневни пари за времето, в което не може да изпълнява задачите си или да се върне на работа. Ако заболелият е на лечение в болница, дневни пари не се изплащат.
Чл. 25
Раздел V от Наредбата за командировките в страната се отнася до квартирните пари, но Чл. 25 е отменен с ДВ, бр. 2 от 1994 г., което означава, че не съществува в настоящата редакция на наредбата. Възможно е в предишни версии на наредбата да е имало разпоредби относно квартирните пари, но те вече не са в сила.
Чл. 26
На командированите лица се изплащат квартирни пари за нощуване, които са равни на действително платените суми (включително данъци и такси), при условие че са представени документи, издадени по установения ред. Сумата не може да надвишава утвърдената стойност за една нощувка и не се допуска компенсация между отделните нощувки.
Чл. 27
Съгласно Чл. 27 от Наредбата за командировките в страната, не се дължат квартирни пари, ако командированото лице е ползвало безплатна нощувка на мястото на командировката. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 27 от 2023 г.
Чл. 28
Член 28 от Наредбата за командировките в страната е отменен с ДВ, бр. 27 от 2023 г. Той е преминал през няколко изменения и допълнения, последното от които е в сила от 01.01.2011 г. Раздел VI от наредбата е посветен на отчетността и контрола по отношение на командировките.
Чл. 29
Командированият е задължен да подаде отчет за извършената работа в срок от 3 дни след завръщането си. Ръководителите имат 5 дни да се произнесат по отчета. Ако командированите представят резултатите в отделен документ, те не са длъжни да правят отчет. Командироващият следи за ефективността на командировките и разпорежда мерки в зависимост от изпълнените задачи и резултатите.
Чл. 30
Бюджетните организации са задължени да изплащат командировъчни пари, чийто размери са определени от наредбата. Тези плащания трябва да се извършват в рамките на утвърдените средства в техните бюджети, както и в разчетите за средства от Европейския съюз за съответната година.
Чл. 31
Разходите за изплатените командировъчни пари при командировки в страната се отчитат като разходи за съответната дейност, съгласно Наредбата за командировките в страната. Тези разходи се регистрират в счетоводството на съответната организация.
Чл. 32
Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на заповед за командировка, писмен отчет (ако е изискан), и сметка за дължимите разходи. Сметката включва документи за платени пари за нощуване и пътни разходи. Размерът на квартирните пари се утвърджа от командироващия и може да бъде променен. Неотчетените командировки се уреждат по действащите нормативни актове. Наредбата е в сила от 1 януари 1987 г. и отменя предишни наредби. Контролът по прилагането на наредбата е отговорност на определени институции.
Параграф §3
Наредбата отменя предходната Наредба за служебните командировки в страната, обнародвана през 1978 г., и измененията й от 1980, 1981 и 1985 г. Освен това, заличава специфични разпоредби от Таблицата за размерите на лекторските и други възнаграждения, приета с ПМС № 26 от 1986 г., свързани с дневните пари на лектори.
§4
Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите имат задължението да предоставят указания за прилагането на Наредбата за командировките в страната, съобразно своите компетенции. Тези разпоредби са изменяни в няколко случая, като последната промяна е извършена през 2023 г.
§6 и Заключителни разпоредби към Постановление № 328
Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда', Националната агенция за приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 328 от 21 декември 2007 г., което изменя Наредбата за командировките, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г., и влиза в сила от 01.01.2008 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Постановление № 334
Параграф §2 от Наредбата за командировките в страната постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 334 от 29 декември 2010 г. касаят изпълнението на държавния бюджет за 2011 г. и са обнародвани в Държавен вестник, брой 2 от 2011 г., с влизане в сила от 1 януари 2011 г.
