НАРЕДБА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ВЪВ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРИ ОХРАНА НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за осъществяване на контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България, както и координацията между структурите, ангажирани с този контрол при охрана на въздушното пространство.
Чл. 2
Наредбата определя структурите, които осъществяват контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство. Те включват Българската армия, Министерството на транспорта и съобщенията, специализирани структури от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 3
Чл. 3 от Наредбата за контрол над въздухоплаването в Република България определя, че Военновъздушните сили на страната участват в организирането и изпълнението на дежурство за "Air Policing". Това се извършва в контекста на охраната на въздушното пространство на Република България, което е част от въздушното пространство на страните - членки на НАТО.
Чл. 4
Наредбата определя организацията и готовността на дежурните сили и средства от Българската армия за контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство на Република България. Министърът на отбраната издава инструкция, която определя реда за действие на тези сили, а съставът им зависи от задълженията на армията по Закона за отбраната и международните ангажименти на страната, свързани с НАТО. Готовността на дежурните сили се определя от степента на риск от заплахи и изискванията за готовност в рамките на НАТО.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата за контрол над въздухоплаването в Република България уточнява, че полетите на военни въздухоплавателни средства, които изпълняват задачи за контрол и охрана на въздушното пространство, имат приоритет пред останалите полети. Приоритетът се отнася и за полетите, свързани с оказване на помощ на населението и търсене и спасяване.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата за контрол над въздухоплаването в България определя механизмите за предоставяне на информация относно полетите на въздухоплавателни средства. Информацията се получава от различни източници, включително доставчици на аеронавигационно обслужване, Министерството на вътрешните работи, военни органи и Министерството на външните работи. Целта е осигуряване на контрол и безопасност във въздушното пространство на страната, особено при полети на военни и чуждестранни въздухоплавателни средства, както и при специфични операции като аерофотограметрично заснемане.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за контрол над въздухоплаването в България определя основните дейности, които се извършват за охрана на въздушното пространство. Те включват събиране и анализ на информация за въздушната обстановка, наблюдение и идентификация на въздухоплавателни средства, въвеждане на забрани или ограничения за безопасността на полетите, действия при нарушители и оказване на помощ на въздухоплавателни средства. Центърът за координиране използването на въздушното пространство осъществява дейностите, свързани с безопасността на полетите.
Чл. 8
Структурни звена на Главна дирекция "Гранична полиция" осъществяват визуално наблюдение за въздухоплавателни средства, летящи близо до държавната граница или нарушили въздушното пространство на България. При установено нарушение, те незабавно уведомяват Авиационния оперативен център на Военновъздушните сили и най-близкия радиолокационен възел.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба за контрол над въздухоплаването в България определя действията при откритие на въздухоплавателни средства нарушители. Те включват следене на местоположението, въвеждане на забрани, радиовръзка с екипажа, прехващане от военни средства, принуждаване за кацане, използване на оръжие и докладване на висшестоящите структури. Използването на оръжие е регламентирано от Закона за отбраната, а действия могат да предприемат и сили на други държави членки на НАТО.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата определя, че въздухоплавателно средство, което е извършило или е било принудено да кацне на територията на Република България, остава нарушител до получаване на разрешение за подновяване на полета. Кацането се извършва на определени граждански и военни летища, а действията след кацането включват стациониране, охрана, идентификация на екипажа и пътниците, както и уточняване на обстоятелствата около нарушението. Действията се координират от различни министерства и органи на държавната власт.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата определя, че предаването на информация, разпореждания и заповеди, свързани с въздушната обстановка и действия спрямо нарушители, има приоритет в националните комуникационни системи. Тази информация се записва и съхранява до една година след приключване на разследването. Класифицираната информация се управлява съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 12
Член 12 от Наредбата за контрол над въздушноплаването в Република България описва координацията между военните и гражданските органи при охрана на въздушното пространство. Тази координация включва две основни направления: военна координация за използване на въздушното пространство и гражданско-военна координация за осигуряване на изпълнението на задачи от дежурните сили на Българската армия.
Чл. 13
Чл. 13 от наредбата определя задълженията на гражданския орган за обслужване на въздушното движение при установяване на въздухоплавателно средство нарушител. При известие за местоположението на нарушителя, органът е длъжен незабавно да информира Центъра за координиране. Ако местоположението е неизвестно, органът трябва да използва наличните средства за определяне на местоположението и да предостави необходимите данни на Центъра за координиране и на Българската армия.
Чл. 14
След излитане на военни въздухоплавателни средства за прехват на нарушители, Центърът за координиране е задължен незабавно да информира гражданските органи за обслужване на въздушното движение. Гражданският орган, след получаване на информацията, трябва да предприеме действия съгласно чл. 38 от Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата за контрол над въздухоплаването в Република България определя, че координацията между гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение се осъществява в съответствие с Наредба № 11 от 1999 г., Инструкция № 25 от 1999 г. и договор за взаимодействие между Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и Щаба на Военновъздушните сили. Тези документи регламентират правилата и структурата на координацията при охрана на въздушното пространство.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за контрол на въздухоплаването в Република България предвижда, че Щабът на Военновъздушните сили е задължен да информира Главна дирекция "Гранична полиция" за полети на въздухоплавателни средства близо до държавната граница, както и при нарушения на въздушното пространство на страната.
Чл. 17
Наредбата определя, че координацията между различни държавни структури, включително Българската армия, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност", се организира от Българската армия. Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство се осъществява чрез Военния команден център.
Чл. 18 и § 1 от Допълнителните разпоредби
Наредбата регламентира координацията между военните и гражданските органи при обслужване на въздушното движение, особено по време на контролни и тренировъчни полети. Определя се въздушното пространство на България, въздушния суверенитет и контрол над въздухоплаването, включително действия срещу въздухоплавателни средства нарушители. Охраната на въздушното пространство е основна задача за осигуряване на суверенитета и безопасността на полетите. Наредбата е издадена на основание Закона за отбраната и въоръжените сили.
§1
Параграф §1 дефинира основни термини, свързани с въздушното пространство на Република България, включително "въздушно пространство", "въздушен суверенитет", "контрол над въздухоплаването", "въздухоплавателно средство нарушител", "охрана на въздушното пространство", "Air Policing" и "органи за обслужване на въздушното движение". Въздушното пространство е под суверенитета на България, а контролът включва наблюдение и управление на полетите за осигуряване на безопасността. Охраната на въздушното пространство е основна задача за пресичане на нарушения.
§2
Наредбата за контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България е издадена на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Тя е част от усилията за осигуряване на безопасност и контрол в гражданската авиация.
