Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда контрола и координацията на контрола върху производството, получаването, преработката и търговията с грозде, вина, винен оцет, спирт, дестилати и спиртни напитки. Освен това, наредбата определя реда и начините за вземане на проби, както и методите за физико-химичен и микробиологичен анализ на тези продукти.
Държавната политика в лозаро-винарския сектор се управлява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по лозата и виното. Производството на спирт, дестилати и спиртни напитки се контролира от министъра на икономиката и енергетиката. Наредбата е променяна многократно, като последните изменения влизат в сила на 01.02.2024 г.
Член 3 от Наредбата задължава Министъра на земеделието и храните да внася ежегодно до 31 март доклад за състоянието и извършения контрол в лозаро-винарския сектор за одобрение в Министерския съвет. Наредбата също така определя основните условия за контрол и координация на производството, получаването, преработката и търговията на грозде, предназначено за производство на вино, вината и продуктите, получени от грозде и вино.
Контролът върху спазването на Закона за виното и спиртните напитки, както и на свързаните нормативни актове, се извършва от Изпълнителната агенция по лозята и виното (ИАЛВ). Контролът обхваща лозовите насаждения, гроздето за производство на вино, гроздовата мъст, продуктите от грозде, виното и винения оцет.
Наредбата определя механизмите за контрол и координация на производството и търговията с вина и спиртни напитки. Длъжностните лица от ИАЛВ извършват документални и на място проверки на производители на грозде, вино и винен оцет, както и на складовете и търговските обекти, съгласно ЗВСН. Те разполагат с правомощия, предоставени от закона и свързаните актове.
Наредбата определя как ИА "Вините" (ИАЛВ) осъществява контрол върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки, като си взаимодейства с различни министерства и органи. Взаимодействието включва Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, данъчни дирекции, общински служби, Агенция "Митници", Министерството на здравеопазването и Комисията за защита на потребителите. То се извършва в рамките на компетентността на тези органи и може да включва и други институции.
Чл. 7 от наредбата определя процедурата за уведомяване и сътрудничество между ИАЛВ и държавните органи преди започване на проверки. Изпълнителният директор на ИАЛВ писмено уведомява съответните органи за обекта, вида и продължителността на проверката. Той може да изисква информация от тях, а органите са задължени да предоставят исканата информация и заповед за участващите длъжностни лица. При спешни проверки, органите трябва да осигурят съдействие в най-кратък срок. След проверката, служителите изготвят общ писмен доклад до изпълнителния директор на ИАЛВ.
Чл. 8 от наредбата предвижда, че когато контролен орган, различен от ИАЛВ, планира проверка на производители и търговци на грозде, вино и свързани продукти, той трябва да уведоми предварително изпълнителния директор на ИАЛВ и при необходимост да поиска съдействие. Съдействието може да включва предоставяне на информация или участие на служители от ИАЛВ в проверката. Взаимодействието между Агенция "Митници" и ИАЛВ по прилагането на законодателството се урежда със съвместна заповед, подписана от ръководителите на ведомствата.
Чл. 9 от наредбата предвижда, че органите, отговорни за контрола, трябва да уведомят Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) за наложените санкции в срок от 7 дни след тяхното налагане. Глава трета от наредбата е посветена на контрола и координацията на контрола върху производството на спирт, дестилати и спиртни напитки, като раздел I конкретизира контрола именно върху производството на тези продукти.
Чл. 10 от Наредба за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки указва, че контролът върху производството на спирт, дестилати и спиртни напитки е в компетенцията на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).
Чл. 11 определя правомощията на длъжностните лица от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) за осъществяване на контрол върху производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. Те извършват документални проверки и проверки на място, съгласно изискванията на Наредбата за регистриране и заличаване от регистъра. Правомощията на проверяващите лица са определени от Закона за вината и спиртните напитки (ЗВСН).
Наредбата определя взаимодействието на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) с различни органи при осъществяване на контрол върху вината, спирта и спиртните напитки. МИЕ си взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, регионалните и териториалните данъчни дирекции, Агенция "Митници", Министерството на здравеопазването и Комисията за защита на потребителите. Взаимодействието се извършва в рамките на компетентността на тези органи и може да включва както националните, така и регионалните им структури. Освен това, МИЕ може да поиска съдействие от други централни и териториални органи на изпълнителната власт и местното самоуправление.
Чл. 13 от Наредбата предвижда, че преди започване на проверка Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) трябва писмено да уведомява съответните държавни органи за необходимото съдействие. В случаи на спешни проверки, ръководителите на органите трябва да осигурят съдействието в най-кратък срок. МИЕ може да изиска информация от съответния държавен орган, който е длъжен да предостави исканата информация и заповед, определяща участващите длъжностни лица в проверката.
Член 14 от наредбата регламентира задълженията на контролни органи, различни от Министерството на икономиката (МИЕ), при планиране на проверки на производители и търговци на спирт, дестилати и спиртни напитки. Тези органи трябва предварително да уведомят МИЕ и, ако е необходимо, да поискат съдействие. Съдействието може да включва предоставяне на информация или участие на представители на МИЕ в проверките. Взаимодействието между Агенция "Митници" и МИЕ относно прилагането на съответните разпоредби се урежда със съвместна заповед.
Чл. 15 от наредбата предвижда, че органите, посочени в чл. 12, са задължени да уведомят Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) за наложените санкции в срок от 7 дни след тяхното налагане. Глава четвърта от наредбата е посветена на контрола и координацията на контрола върху търговията на дребно с вино и бутилирани спиртни напитки, като раздел I конкретизира контрола върху търговията с вино, винен оцет и бутилирани спиртни напитки.
Контролът относно спазването на изискванията за търговия на дребно с вино, винен оцет и бутилирани спиртни напитки се осъществява от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е подчинена на министъра на икономиката и енергетиката. Това е регламентирано в Чл. 16 от Наредба за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки.
Чл. 17 от наредбата определя правомощията на длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите (КЗП) при осъществяване на контрол върху търговията с вино и бутилирани спиртни напитки. Те извършват документални проверки и проверки на място, в съответствие с правилата за търговия и Закона за защита на потребителите. Длъжностните лица разполагат с правомощия, предоставени им от Закона за вината и спиртните напитки (ЗВСН) и свързаните актове.
Чл. 18 от Наредбата посочва, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) осъществява контрол в сътрудничество с различни министерства и органи. КЗП взаимодейства с Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, регионалните и териториалните данъчни дирекции, Агенция "Митници" и Министерството на здравеопазването. Взаимодействието е в рамките на компетентността на тези органи и включва както националните, така и регионалните им структури. Освен изброените органи, КЗП може да поиска съдействие и от други централни и териториални органи на изпълнителната власт, както и от органите на местното самоуправление.
Член 19 от наредбата описва процедурите, свързани с извършването на проверки от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Преди започване на проверка, КЗП трябва да уведоми писмено съответните органи за необходимото съдействие. В случай на спешни проверки, ръководителите на органите трябва да осигурят съдействието в най-кратък срок. Освен това, КЗП може да изисква информация от държавните органи, които са задължени да предоставят исканата информация и да посочат длъжностните лица, участващи в проверката.
Чл. 20 от Наредбата предвижда, че когато контролен орган, различен от Комисията за защита на потребителите (КЗП), планира проверка на търговци на вино и бутилирани спиртни напитки, той трябва предварително да уведоми КЗП и при нужда да поиска съдействие. Съдействието от КЗП може да включва предоставяне на информация или участие на нейни служители в проверката.
Чл. 21 от наредбата предвижда, че органите, отговорни по чл. 18, са длъжни да уведомят Комисията за защита на потребителите (КЗП) за наложените санкции в срок от 7 дни след тяхното налагане. В наредбата е описан и редът за вземане на проби и методите за анализ на състава на продуктите, свързани с вината и спиртните напитки.
Чл. 22 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите, предмет на закона. Анализът се извършва върху проба от продукта, която е взета в съответствие с изискванията на наредбата.
Приборите, инструментите и съдовете за вземане на проби от напитките и продуктите трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Да са изработени или покрити с разрешени материали, устойчиви на корозия и химически въздействия. 2. Да не отделят вещества, които променят химическия състав или органолептиката на продукта. 3. Да не способстват за размножаване на микроорганизми или отделяне на вещества, променящи състава на пробата. 4. Да осигуряват защита от вторично замърсяване. 5. Да са чисти, сухи, здрави и да запазват целостта на пробата.
Чл. 24 описва процедурата за вземане на проби от различни напитки и продукти в зависимост от вместимостта на съдовете. За съдове до 5 литра пробите се вземат от различни места на партидата, а за съдове над 5 литра - от горния, средния и долния слой. При бъчви до 1000 литра пробите се вземат по аналогичен начин. Специални указания са дадени за вземане на проби от джибри и винени утайки. Всички проби трябва да са от завършена производствена партида, записана в съответния дневник.
Чл. 25 описва процедурата за вземане и обработка на проби от вина, спирт и спиртни напитки. Пробите се смесват в чисти съдове, като за вина и продукти от грозде се използват минимум 10 бутилки, а за спирт и дестилати - минимум 9. Бутилките се затварят с неизползваемо затварящо устройство и се поставят в полиетиленови пликове, които се маркират с пломби и етикети. Пробите от шумящи вина следват същия процес, с необходимите етикети, съдържащи информация за продукта и производителя.
Чл. 26 от наредбата описва процедурите за вземане на проби за физико-химичен и микробиологичен анализ на спиртни напитки. Пробите могат да бъдат вземани от производителя, упълномощени длъжностни лица от различни институции, включително Министерството на икономиката и енергетиката, ИАЛВ, КЗП, Министерството на здравеопазването и Агенция 'Митници'. Производителят е задължен да вземе проба от продуктите, предназначени за вътрешния пазар или износ, и да оформя партида с протокол от изпитване. Пробата трябва да се вземе в присъствието на лицето, което извършва производството или търговията, или на упълномощено от него лице.
Чл. 27 определя изискванията за съставяне на протокол при вземане на проба от вино, спирт или дестилат. Протоколът трябва да съдържа информация за фирмата, контролния орган, лицата, взели пробата, адреса на обекта, наименованието на продукта, партидния номер, протокол от изпитване, документ за заприходяване, начин на вземане на пробата, предназначение и маркировка, вместимост на съдовете, присъстващото лице, мястото и датата на вземане, и подписи на взелите пробата. Протоколът се съставя в три екземпляра, като всеки от тях има специфично предназначение. В случай на отказ за подписване от присъстващото лице, това се отбелязва и удостоверява. Протоколът е официален документ и информацията в него се счита за вярна до доказване на противното.
Чл. 28 от Наредбата регламентира процедурата за вземане и анализ на проби от вина и спиртни напитки. Един от полиетиленовите пликове с проба се изпраща за анализ в акредитирана лаборатория, придружен от протокол. Останалите два плика се разпределят между производителя и контролния орган или остават само за производителя, в зависимост от обстоятелствата на вземането на пробата. Пликовете трябва да се съхраняват при определени температурни условия до изчерпването на партидата или в рамките на определени срокове, в зависимост от вида на продукта.
Чл. 29 регулира методите за физико-химичен и микробиологичен анализ на вино, спирт и спиртни напитки. За анализи се използват методи от приложения № 4 и 5, а при липса на такива - методи, признати от Международната организация по лозата и виното. При отсъствие на тези методи, се прилагат стандарти от ISO. Автоматизирани методи са допустими, ако отговарят на определени критерии за точност, но не могат да се използват при оспорване на резултати. Автоматизирани методи за измерване на плътност, базирани на честотен осцилатор, са признати за еквивалентни на стандартните методи.
Чл. 30 от наредбата определя, че при анализите на вината и спиртните напитки, сравнителните методи за анализ (арбитражни методи) и методите за текущо определяне (обикновени методи) трябва да се основават на резултатите от сравнителните методи. Раздел III от наредбата се отнася до условията за извършване на физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите.
Чл. 31 от наредбата предвижда, че пробите, подготвени за анализ, трябва да се съхраняват при условия, които предотвратяват увреждане или разваляне. Това е важно за запазване на качеството и надеждността на анализа.
Член 32 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че преди извършването на физико-химичния и микробиологичния анализ пробата трябва да бъде хомогенизирана. Това е необходимо за осигуряване на точност и надеждност на резултатите от анализа.
Чл. 33 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че при физико-химичния и микробиологичния анализ за разреждане, миене или разтвори трябва да се използва дестилирана или деминерализирана вода, която да има същата чистота.
Чл. 34 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че при извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ се използва воден разтвор, когато е необходимо разтваряне или разреждане, без да е нужно допълнително указание за употребата на реактиви.
Член 35 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че за физико-химичен и микробиологичен анализ се използват реактиви с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), освен ако не е указано друго.
Чл. 36 от наредбата определя, че техническите устройства, използвани за физико-химичен и микробиологичен анализ на вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, включват апарати за специфична употреба и апарати, които отговарят на конкретни технически изисквания.
Чл. 37 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че при физико-химичния анализ трябва да се използва аналитична везна с минимална чувствителност от 0,1 mg.
Чл. 38 определя начина на изчисление на резултатите от физико-химичния и микробиологичния анализ на вино, спирт и спиртни напитки. Резултатите се изразяват в грамове на хектолитър (g/hl) и точността на изразяване зависи от метода на анализ. Крайният резултат е средна стойност от поне две определения, извършени при специфицираната повторяемост.
Чл. 39 от Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки предвижда, че резултатите от физико-химичния и микробиологичния анализ трябва да бъдат отразени в протокол от изпитване. Този протокол се издава от акредитираната лаборатория, която е извършила анализа.
Протоколът от изпитване в акредитирана лаборатория съдържа основна информация, включително наименование и адрес на лабораторията, дата на протокола, наименование на изпитваната напитка, информация за производителя и адрес на обекта, от който е взета пробата. Освен това, протоколът включва данни за партидата, брой изпитани бутилки, методи на анализ, резултати, и подписите на извършителите. Анализът се извършва в зависимост от вида на продукта.
Изпитвателният протокол се издава за оформена партида и е валиден до изчерпването на съответната партида. В случай на извършване на енологични практики и обработки, срокът на действие на протокола може да бъде прекратен преди изчерпването на партидата.
В параграф 1 от преходните разпоредби на наредбата се определят основни термини, свързани с контрола върху вината и спиртните напитки. "Проба" е количеството продукт, взето от партида, "повторяемост" и "възпроизводимост" определят граници на разликите в резултатите от изследвания при различни условия. Въведени са и граници на повторяемост и възпроизводимост, както и дефиниции за единичен резултат от изследване и оформена партида, която има максимални обеми в зависимост от типа на продукта.
Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на земеделието и храните, както и на министъра на икономиката и енергетиката. Последните изменения на наредбата са направени с изменения в Държавен вестник, като най-новите са от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с преобразуването на Националното управление по горите в Държавна агенция по горите, което е обнародвано през 2007 г.
В параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвиждат изменения в наименованията на институции и длъжности, свързани с Министерството на земеделието и горите. Конкретно, се заменят термините, свързани с 'Министерството на земеделието и горите', с 'Министерството на земеделието и продоволствието', а 'Националното управление по горите' се заменя с 'Държавната агенция по горите'. Също така, ръководителите на тези институции също променят названията си в съответствие с новите наименования.
Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки влиза в сила от 19 юли 2007 г. Постановление № 304 от 14 декември 2007 г. изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2005 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 194 от 5 август 2008 г. касаят изменението на тарифата за таксите, събирани от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и храните.
В параграф §5 от преходните разпоредби на наредбата се предвижда замяна на наименованията на министъра и министерството, свързани с аграрния сектор. Думите "министърът на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието" се заменят съответно с "министърът на земеделието и храните" и "Министерството на земеделието и храните". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 130 от 29 юни 2017 г. за приемане на устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 55 от 2017 г. и влиза в сила от 07.07.2017 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Постановление № 10 от 25 януари 2024 г. изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 01.02.2024 г., след обнародването му в "Държавен вестник".