ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за местните данъци и такси регламентира постъпленията в общинския бюджет от различни видове местни данъци, включително данък върху недвижимите имоти, наследствата, даренията, превозните средства, патентен данък, туристически данък и данък върху таксиметровия превоз на пътници. Общинският съвет определя размера на данъците чрез наредба, а при липса на такова определение до края на предходната година, се прилага действащият размер към 31 декември. През годината не се допуска изменение на приетите размери и начини на определяне на местните данъци.
Чл. 2
Местните данъци могат да се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка на общината.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за местните данъци и такси описва правилата за подаване на данъчни декларации от данъчно задължените лица. Декларациите се подават по образец, одобрен от министъра на финансите, и могат да се подават и електронно. От 01.01.2024 г. министърът на финансите ще одобрява образци на заявления и документи, свързани с местните данъци, по предложение на Националното сдружение на общините.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за местните данъци и такси урежда реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци, който се извършва от служители на общинската администрация по правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Невнесените данъци се събират с лихви и могат да се събират принудително от публични или съдебни изпълнители. Служителите на общинската администрация имат правата на органи по приходите и публични изпълнители в съответните производства. Кметът на общината упражнява определени правомощия по закона, а изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания. Кметът е компетентен да отсрочва и разсрочва местни данъци до 100 000 лв. в определени условия.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за местните данъци и такси е премахнат с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 110 от 2007 г., и е в сила от 01.01.2008 г. Преди това е бил нов, приет през 2002 г., и е претърпял изменения през 2005 г.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за местните данъци и такси задължава общините да предоставят ежедневно информация на Министерството на финансите относно задължените лица, обектите на облагане, правата на собственост, данъчните облекчения, размера на задълженията и данни за определяне на таксата за битови отпадъци. Информацията трябва да бъде предоставена в определен ред и формат, а заповедта за това ще бъде публикувана на интернет страниците на министерствата и сдружението на общините.
Чл. 6
Законът за местните данъци и такси определя различни местни такси, които общините събират, включително такси за битови отпадъци, ползване на пазари и тротоари, социални услуги, технически и административни услуги, откупуване на гробни места, такси за притежаване на куче и други. Общинският съвет определя цените за услуги, предоставяни от общината, а ползването на общински тротоари и площади за паркиране се регулира с наредба.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за местните данъци и такси определя, че местните такси се изчисляват на базата на необходимите разходи за предоставяне на услуги. Те могат да бъдат прости или пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки, в сроковете и по реда, установен в закона.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за местните данъци и такси регламентира как общинският съвет определя размера на таксите, следвайки принципите на възстановяване на разходите, подобряване на услугите и справедливост при заплащането. Таксите могат да бъдат различни за отделни дейности и не е задължително да покриват пълните разходи, когато това е в обществен интерес. Разликата в разходите и таксата се покрива от общинските приходи, а лицата, които не ползват услугата, могат да бъдат освободени от такси. Също така, общинският съвет може да прилага намалени такси за електронни административни услуги.
Чл. 9
Общинският съвет е отговорен за приемането на наредба, която определя и администрира местните такси и цените на услугите. Тази наредба е в сила от 01.01.2003 г. и е въведена с изменения в Закона за местните данъци и такси, публикувани в Държавен вестник, бр. 119 от 2002 г.
Чл. 9а
Чл. 9а регламентира събирането на местните такси, което се извършва от общинската администрация. Приходите от таксите постъпват в бюджета на общината, освен ако е определено друго с решение на общинския съвет. Кметът може да издава разрешения за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси до 30 000 лв. за срок до една година. За задължения над 30 000 лв. или за по-дълъг срок, разрешението се издава след решение на общинския съвет. Също така, общинският съвет може да реши, че определени местни такси се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услуги, за които се заплащат тези такси.
Чл. 9б
Чл. 9б от Закона за местните данъци и такси регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на актовете, свързани с местните такси, също се извършва по същия ред.
Чл. 9в
Чл. 9в от Закона за местните данъци и такси предвижда, че когато общински орган извършва действие или издава документ, за който е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет. Това изменение е в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за местните данъци и такси определя обхвата на облагане с данък върху недвижимите имоти, който включва сгради, самостоятелни обекти и поземлени имоти в строителните граници на населените места, както и извън тях, при определени условия. Изключения от облагане са направени за имоти, заети от улици, пътища, водни обекти, както и за земеделски земи и гори, с изключение на застроените площи. Освен това, не се облагат недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв.
Чл. 11
Данъчно задължени лица са собствениците на недвижими имоти, включително собствениците на сгради върху държавни или общински поземлени имоти. Ползвателите на вещно право на ползване също са данъчно задължени. При концесии данъчно задължен е концесионерът, а при концесии за добив - собственикът, освен ако не е учредено вещно право на ползване в полза на концесионера. За имоти - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Чл. 12
Когато правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот е притежавано от няколко лица, те дължат данък пропорционално на своите части. Всеки от съсобствениците може да плати данъка за целия имот, като по този начин поема разхода за сметка на останалите съсобственици.
Чл. 13
Данъкът за недвижимите имоти се дължи и трябва да бъде заплатен, независимо от факта дали имотите се използват или не. Това означава, че собствениците на недвижими имоти са задължени да плащат данъка, дори ако имотите не са в активна употреба.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за местните данъци и такси определя задълженията на собствениците на новопостроени сгради и постройки относно подаването на данъчни декларации. Собствениците на новопостроени сгради, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, трябва да уведомят общината в срок от 2 месеца и да подадат данъчна декларация. За новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация, декларации не се подават, а данни се предоставят от възложителя. Също така, не се изискват декларации за имоти, придобити по възмезден или безвъзмезден начин, и за наследствени имоти, ако не е подадена декларация от наследниците. При промяна на обстоятелствата, свързани с данъка, общината служебно отразява промените и уведомява данъчно задължените лица.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за местните данъци и такси установява правилата за дължимост на данъка за новопостроени сгради, прехвърляне на собственост и промени в предназначението на имоти. Данъкът се дължи от началото на месеца след завършването на сградата или промяната на собствеността. Установяването на завършването на сградата става с удостоверение за въвеждане в експлоатация, а документите за това се предоставят на общината. В срок от две години от завършването на сградата в груб строеж, данъкът също е дължим, ако сградата не е въведена в експлоатация. При преустройства и промени, Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия уведомяват общината за промените в 7-дневен срок.
Чл. 16
Член 16 от Закона за местните данъци и такси регламентира задълженията на данъчно задължените лица при частично или пълно унищожаване на сгради и при промяна на статута на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно. Лицата трябва да уведомят общината по местонахождението на имота в определен срок. Данъчното задължение се прекратява или възниква от началото на месеца след настъпването на промяната.
Чл. 17
Член 17 от Закона за местните данъци и такси е бил допълнен, изменен и отмян от различни изменения в законодателството. Последното изменение е извършено с ДВ, бр. 98 от 2010 г., като е в сила от 01.07.2011 г.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за местните данъци и такси определя задълженията на служителите на общинската администрация относно проверка на подадени декларации и информация за облагаемите имоти. Служителите могат да искат допълнителни данни и да сверяват информацията със счетоводни документи. Административните органи са длъжни да предоставят исканите данни безвъзмездно в 7-дневен срок. Данни от кадастъра се предоставят по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Националната агенция за приходите е задължена да предостави информация за обектите с регистрирани фискални устройства в 14-дневен срок.
Чл. 19
Данъкът върху недвижимите имоти се определя на базата на данъчната оценка към 1 януари на годината, за която се дължи. Лицата получават уведомление за данъка до 1 март на същата година. При промяна на данъчната оценка през годината, данъкът се определя на базата на новата оценка от месеца след промяната, с изключение на нежилищните имоти на предприятията, за които данъкът се определя от 1 януари на следващата година.
Чл. 20
Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация. Оценката се извършва по норми, установени в приложение № 2, и зависи от различни фактори като вид на имота, местонахождение, площ, конструкция и овехтяване. Резултатът от оценката се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за местните данъци и такси определя методите за оценка на недвижимите имоти за данъчни цели. За предприятия, данъчната оценка е по-високата между отчетната стойност и оценката по приложение № 2, а за жилищни имоти - само оценката по приложение № 2. При учредяване на право на ползване, оценката е на база отчетната стойност или по приложение № 2. За имоти с построени сгради, оценката следва нормите от приложение № 2. При липса на счетоводни данни, оценката се извършва от общинска администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Процесът на оценка се ръководи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че Общинският съвет определя размера на данъка върху недвижимите имоти чрез наредба. Размерът на данъка може да варира от 0,1 до 4,5 на хиляда от данъчната оценка на имота. Законът е бил изменян многократно, като последните изменения са в сила от 20.04.2019 г.
Чл. 23
Данъкът за недвижими имоти се определя от служител на общинската администрация в зависимост от местонахождението на имота. След определянето му, данъкът се съобщава на данъчно задълженото лице или на неговия законен представител.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за местните данъци и такси определя категориите имоти, които са освободени от данък. Освобождават се общинските и държавните имоти, читалищата, сградите на Червения кръст, учебни заведения, храмове, паркове и културни ценности, при определени условия. Освобождаването е валидно, ако имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с основната им дейност. Имотите с възстановена собственост, които не могат да се използват, са освободени за 5 години. Сградите с висока енергийна ефективност получават данъчни облекчения за срок от 6 до 10 години, в зависимост от клас на енергопотребление.
Чл. 25
Данъкът за основно жилище се дължи с 50% намаление. За лица с намалена работоспособност от 50 до 100% намалението е 75%. При деклариране на повече от едно основно жилище, данъкът се дължи в пълен размер за всяко жилище.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 102 от 2000 г., и влезе в сила от 01.01.2001 г.
Чл. 27
Лицата могат да предявят правото си на освобождаване от данък или на ползване на данъчно облекчение, като подадат данъчна декларация в определения срок по чл. 14, ал. 1 от закона.
Чл. 28
Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски до 30 юни и 31 октомври на годината, за която е дължим. Предплатилите до 30 април получават отстъпка от 5%. При прехвърляне на имот, данъкът се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. За имоти, придобити през текущата година, данъкът се плаща в сроковете по ал. 1, а при придобиване след изтичането на сроковете - в двумесечен срок от придобиването. Данъкът постъпва в бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.
Чл. 29
Данъкът върху наследствата се прилага за наследени имущества от български граждани, независимо от местонахождението им, както и за имуществата на чужди граждани, находящи се в България. Лицата без гражданство, чийто постоянно адрес е в България, също се облагат като български граждани.
Чл. 30
Наследственото имущество обхваща движими и недвижими вещи, права върху тях, имуществени права, вземания и задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството. Освен това, облага се и имуществото, получено от трето лице след смъртта на наследодателя, въз основа на договор, сключен от наследодателя, освен ако договорът е резултат от законово задължение.
Чл. 31
Данъкът върху наследството се дължи от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. Преживелият съпруг и наследниците по права линия не дължат данък върху наследството.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за местните данъци и такси регламентира задълженията на данъчно задължените лица при откриване на наследство. Те трябва в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя или по местонахождението на имуществото, ако наследодателят е бил в чужбина. Срокът за подаване на декларацията за определени наследници тече от узнаването за открито наследство. В случай на обявени за отсъстващи лица, декларацията се подава от техните наследници. За заченатите наследници срокът започва да тече от раждането. Подадената декларация от един наследник важи и за останалите. Декларацията трябва да съдържа информация за наследственото имущество, а наследства, узнати след изтичане на сроковете, се декларират в едномесечен срок.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за местните данъци и такси определя начина на оценка на наследственото имущество в евро към момента на откриване на наследството. Оценката се извършва по различни критерии в зависимост от вида на имуществото: недвижими имоти - по данъчна оценка; чуждестранна валута и благородни метали - по централния курс на БНБ; ценни книжа - по пазарна стойност или номинал; превозни средства - по застрахователна стойност; останали движими вещи и права - по пазарна стойност; предприятия или дялови участия - по пазарна стойност или счетоводни данни; недвижими имоти в чужбина - по данъчна стойност с документ от компетентен орган. Задълженията на наследодателя също се оценяват по същия ред. Декларират се и правата и задълженията, които не са установени по основание или размер, и данъкът се преизчислява след установяване.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че от актива на облагаемата наследствена маса се приспадат определени задължения и разходи, включително задължения на наследодателя, права и вземания, прехвърлени в полза на държавата или общините, разходи за погребение до 1000 лв. и предвидените в закона облекчения. Не се приспадат задължения към кредитори, вземанията на които са погасени по давност.
Чл. 35
Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, определени съгласно Закона за наследството. Стойността на заветите влияе на размера на наследствените дялове, които могат да се увеличават или намаляват в зависимост от оценката им.
Чл. 36 от Закона за местните данъци и такси
Общинският съвет определя размера на данъка за наследство поотделно за всеки наследник или заветник. За братя и сестри и техните деца данъкът е от 0,4% до 0,8% за наследствен дял над 250 000 лв. За лица извън посочените, данъкът е от 3,3% до 6,6% за наследствен дял над 250 000 лв.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за местните данъци и такси урежда начина на определяне и съобщаване на наследствения данък на наследниците или заветниците. Според алинея 1, данъкът се определя и съобщава на всеки наследник или заветник поотделно, съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Алинея 2, която е нова, е отменена и не е в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за местните данъци и такси предвижда освобождаване от данък за различни категории имущество, включително имуществото на загиналите за Република България, завещания на държавата и общините, покъщнина, земеделски инвентар, библиотеки и музикални инструменти, предмети на изкуството от наследодателя или негови роднини, неполучени пенсии на наследодателя и имущество в чужбина на български граждани, за което е платен данък в съответната държава. Освобождаването е при определени условия, свързани с наследниците и произхода на имуществото.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за местните данъци и такси определя каква част от данъчната оценка на недвижимо имущество, придобито от наследодателя, се включва в наследствената маса. Ако имуществото е придобито до 1 година преди смъртта, в наследствената маса се включват 40% от данъчната оценка; ако е придобито до 2 години, 50%; а ако е придобито до 3 години, 60%.
Чл. 40
Данъкът по Закона за местните данъци и такси се плаща в срок от 2 месеца от получаване на съобщението. При наследяване на предприятие на едноличен търговец или дялове и акции, представляващи над 50% от капитала на търговските дружества, данъкът може да бъде платен до 1 година от откриването на наследството с начисляване на законна лихва след изтичането на 2-месечния срок.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за местните данъци и такси определя условията за изплащане на суми по сметки на починали лица на техните наследници. За целта е необходимо представяне на удостоверение от общината, удостоверяващо, че наследниците са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и че данъкът е платен. В случай, че данъкът не е платен, той се удържа от сумите и се превежда на общината в срок от един месец. Същите условия важат и за изплащане на обезщетения по застраховки "Живот". Прехвърлянето на ценни книжа на починали лица също изисква удостоверение от общината, доказващо, че данъкът е платен.
Чл. 42
Член 42 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен с ДВ, бр. 103 от 1999 г. и е влязъл в сила на 01.01.2000 г. По-късно, този член е отменен с ДВ, бр. 100 от 2005 г., като отменянето е в сила от 01.01.2006 г.
Чл. 43
Член 43 от Закона за местните данъци и такси задължава банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, свързано с наследство, да изпратят опис на имуществото на общината преди извършването на плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество. Това задължение е валидно за наследства, за които е известно, че са открити.
Чл. 44
Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, недвижимите имоти, ограничените вещни права и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Данък се дължи и за безвъзмездно придобити имущества, включително при давност. Има изключения за моторни превозни средства, придобити преди регистрация, за които приобретателят е в чужбина или с прекратена регистрация. Не се облага дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл. 45
Данъкът за придобиване на имущество по чл. 44 се заплаща от приобретателя. При замяна, данъкът се дължи от лицето, което получава имуществото с по-висока стойност, освен ако не е уговорено друго. При уговорка, данъкът може да се дължи от двете страни, които отговарят солидарно. Ако страните уговорят, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна става поръчител. При положение, че приобретателят е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за местните данъци и такси определя основата за изчисление на данъка, която е оценката на имуществото в евро. Оценката се извършва при прехвърляне на имуществото или при придобиване по давност. Недвижимите имоти се оценяват по уговорена цена или по цена, определена от държавен или общински орган, а ако тя е по-ниска от данъчната оценка, се взема последната. Другите имущества се оценяват по специфичен ред. Данъчната оценка на недвижимите имоти се основава на информация от декларацията на задълженото лице и данни за облагаемия имот.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за местните данъци и такси регламентира начина на начисляване на данъци при дарение и възмездно придобиване на имущество. При дарение данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество, с размер от 0,4 до 0,8% за дарения между братя и сестри и техните деца, и от 3,3 до 6,6% за дарения между лица извън тези групи. При възмездно придобиване данъкът е между 0,1 и 3% върху оценката на имуществото, а при замяна - върху имуществото с по-висока стойност. При делба на имущество, данъкът се начислява върху увеличението на дела.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за местните данъци и такси предвижда освобождаване от данък за определени категории имоти и дарения. Освобождават се имотите, придобити от държавата, общини, образователни, културни и научни организации, Българския Червен кръст, организации на хора с увреждания, фондове за подпомагане, лечебни заведения, законно регистрирани вероизповедания и др. Освобождават се и дарения за лечение на граждани от ЕС, хуманитарни дарения, дарения за юридически лица с нестопанска цел, обичайни подаръци и прехвърляния по закон. При неизпълнение на условията за освобождаване, дължимият данък става задължителен.
Чл. 49
Данъкът за недвижими имоти и моторни превозни средства се заплаща в общината по местонахождението на имота или по постоянен адрес на данъчно задълженото лице. При прехвърляне на имот или ограничени вещни права, данъкът се дължи при издаване на акта за собственост. Лицата, които безвъзмездно придобиват имущество, трябва да подадат декларация за облагане с данък в двумесечен срок. Някои случаи не изискват подаване на декларация, включително дарения от юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 50
Член 50 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че длъжностни лица като съдии, нотариуси, областни управители и кметове трябва да установят, че данъците за имуществото, предмет на сделка, са платени, преди да извършат сделката. Установяването на платения данък върху превозното средство може да се осъществи чрез автоматизиран обмен на данни с Министерството на финансите или чрез предоставяне на документ от общината, ако автоматизираният обмен не е наличен.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за местните данъци и такси определя задълженията на службите по вписванията и нотариусите да уведомяват общините за прехвърлени и изменени вещни права върху недвижими имоти и превозни средства в 7-дневен срок. Освен това, министри и изпълнителни директори предоставят автоматизирано данни на общините по електронен път. Срокът за уведомление започва да тече от деня след вписването, а общинската администрация трябва да определи годишния данък в едномесечен срок.
Чл. 52
Данъкът върху превозните средства се налага на превозни средства, регистрирани за движение в България, на кораби, вписани в регистровите книги за кораби под българско знаме, и на въздухоплавателни средства, регистрирани в държавния регистър за граждански въздухоплавателни средства.
Чл. 53
Данъкът върху превозните средства е задължение на собствениците на тези превозни средства. Всеки собственик е длъжен да заплати данъка, свързан с притежаването на автомобил или друго превозно средство.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за местните данъци и такси определя начина на изчисление на данъка за превозни средства, регистрирани в България, и корабите. Данъкът се определя от общинската администрация, а данните за него се предоставят от Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Има изключения, при които данъкът не се прилага, например при наследствени превозни средства или при липса на постоянен адрес на собственика. Собствениците на превозни средства трябва да декларират притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за местните данъци и такси определя годишния данък за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса до 3,5 т, който се състои от имуществен и екологичен компонент. Имущественият компонент се изчислява въз основа на мощността на двигателя и коригиращ коефициент за годината на производство. Екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила. Също така, членът регламентира данъците за различни видове превозни средства, включително ремаркета, мотопеди, мотоциклети, автобуси и товарни автомобили с различни характеристики.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за местните данъци и такси регламентира как Общинският съвет определя данъците за различни видове плавателни средства. За малките кораби, с изключение на яхти и джетовете, данъкът е от 1 до 3 лв. на бруто тон. Големите кораби имат данък от 1 до 3 лв. за бруто тон до 40 тона и 0,10 до 0,30 лв. над 40 тона. Джетовете подлежат на данък от 100 до 300 лв. на брой. Ветроходните и моторните яхти, както и други плавателни средства за спорт, имат данък от 20 до 60 лв. на бруто тон. Влекачите и тласкачите имат данък от 0,14 до 0,42 лв. на киловат. Речните несамоходни плавателни съдове подлежат на данък от 0,50 до 1,50 лв. на тон пълна товароподемност, считано от 01.01.2025 г.
Чл. 57
Общинският съвет определя данъка за гражданските въздухоплавателни средства, който варира в зависимост от типа на средството. За самолети и вертолети данъкът е между 20 и 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло. За параплан и делтаплан данъкът е между 12 и 24 лв. За мотоделтаплан е между 20 и 40 лв. Данъкът за свободен балон и планер е между 30 и 60 лв.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за местните данъци и такси предвижда освобождаване от данък за определени категории превозни средства. Това включва превозни средства на държавни и общински органи, линейки, пожарни, дипломатически представителства, Българския Червен кръст и леки автомобили на лица с намалена работоспособност. Освобождават се също така електрически автомобили и мотоциклети. При прехвърляне на собствеността данъкът не се дължи, ако предишният собственик е платил. При прекратяване на регистрацията данък не се дължи от месеца след прекратяването, освен в определени случаи, свързани с служебно прекратяване на регистрацията.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за местните данъци и такси предвижда различни намаления на данъка за мотопеди, мотоциклети, автобуси и товарни автомобили в зависимост от мощността на двигателя и екологичната категория на превозните средства. За мотопеди и мотоциклети с мощност до 74 kW и категория 'Евро 4' данъкът е с 20% намаление, а за по-високи категории - 60%. За автобуси и товарни автомобили с категория 'Евро 4' намалението е 20%, а за 'Евро 5', 'Евро 6' и 'ЕЕV' - 50%. Автобусите, извършващи обществен превоз и субсидирани от общините, плащат само 10% от определения данък. Ако в регистъра няма данни за екологичната категория, превозното средство се счита за без категория.
Чл. 60
Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври. Предплатилите до 30 април получават 5% отстъпка. За новопридобити превозни средства, данъкът се плаща в двумесечен срок от придобиването, като се изчислява 1/12 от годишния данък за всеки месец. Заплащането на данъка е условие за редовност при технически преглед и може да се удостоверява чрез автоматизиран обмен на информация или представяне на документ от общината. При промяна на обстоятелства, данъчното задължение се изменя от началото на следващия месец.
Чл. 61
Данъкът се внася в бюджета на общината, където е постоянният адрес или седалището на собственика. В случаите на чл. 54, ал. 5, данъкът се внася в бюджета на общината, където е регистрирано превозното средство. Раздел V касае Пътен данък, който е бил въведен, но по-късно отменен.
Чл. 61а
Член 61а от Закона за местните данъци и такси е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 109 от 2001 г., и е влязъл в сила на 01.01.2002 г. След това е бил изменен с ДВ, бр. 6 от 2004 г., влязъл в сила на 01.04.2004 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 106 от 2004 г., с влизане в сила на 01.01.2005 г.
Чл. 61б
Член 61б от Закона за местните данъци и такси е новоприет с ДВ, бр. 109 от 2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 106 от 2004 г., като отмяната влиза в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 61в
Член 61в от Закона за местните данъци и такси е новоприложен с ДВ, бр. 109 от 2001 г. и влиза в сила от 01.01.2002 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 106 от 2004 г., като отменянето влиза в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 61г
Член 61г от Закона за местните данъци и такси е бил новоприет през 2001 г. и е влязъл в сила от 01.01.2002 г. Той е бил изменен през 2004 г. и е влязъл в сила от 01.04.2004 г. Впоследствие е отменен с изменение от 2004 г., влязло в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 61д
Член 61д е новоразработен текст, който е бил приет с Държавен вестник, бр. 109 от 2001 г. и е влязъл в сила на 01.01.2002 г. Обаче, този член е отменен с Държавен вестник, бр. 106 от 2004 г., и е загубил своето действие от 01.01.2005 г.
Чл. 61е
Чл. 61е от Закона за местните данъци и такси е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 109 от 2001 г. и е влязла в сила от 01.01.2002 г. Впоследствие е била изменяна с ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., но е отменена с ДВ, бр. 106 от 2004 г., с влизане в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 61ж
Член 61ж от Закона за местните данъци и такси е бил новоразработен в Държавен вестник, брой 109 от 2001 г. и е влязъл в сила от 01.01.2002 г. Впоследствие е отменен с Държавен вестник, брой 106 от 2004 г., с влизане в сила от 01.01.2005 г. Този член е свързан с патентния данък, който е новоразработен в Държавен вестник, брой 110 от 2007 г. и влиза в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 61з
Чл. 61з от Закона за местните данъци и такси предвижда облагане с годишен патентен данък за физически лица и еднолични търговци, извършващи патентни дейности, при условие че оборотът им за предходната година не надвишава 100 000 лв. и не са регистрирани по Закона за ДДС. Юридически лица също могат да бъдат облагани за определени патентни дейности. Лицата, облагани с патентен данък, не подлежат на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане. Разпоредбите за данъците, удържани при източника, и облагането на разходите по Закона за корпоративното подоходно облагане също се прилагат.
Чл. 61и
Чл. 61и определя условията при които физическите лица, извършващи патентна дейност, подлежат на облагане. Ако в рамките на 12 месеца лицето е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие с общ оборот над 100 000 лв., новото предприятие се облага по общия ред на закона за данъците върху доходите. При оборот над 100 000 лв. или регистрация по ДДС, лицето също се облага по общия ред. Патентният данък е дължим до края на тримесечието, предхождащо настъпването на тези обстоятелства. Дължимият данък може да се приспадне от годишното данъчно задължение. Община издава удостоверение за дължимия данък по искане на лицето без такса. При дерегистрация по ДДС, лицето се облага по общия ред за цялата данъчна година.
Чл. 61к.
Общинският съвет определя размера на патентния данък в зависимост от местонахождението на обекта, като може да установи различен размер за една и съща дейност в различни населени места и зони. При определяне на данъка се вземат предвид местоположение, вид на населеното място, брой на населението, стопанско значение и икономическо състояние. Ако дейността не се извършва на постоянно място, се използва постоянният адрес на лицето за определяне на данъка.
Чл. 61л
Патентният данък се дължи за всяка патентна дейност поотделно. Лицата с повече от един обект дължат данък за всеки обект. При започване или прекратяване на дейност през годината, данъкът се определя пропорционално на тримесечията на извършване на дейността. При промяна на обстоятелствата, свързани с данъка, размерът му се променя съобразно новите условия. Лицата, които осъществяват две патентни дейности в един обект, дължат данък само за една от тях. При прехвърляне на предприятие, приобретателят дължи данък от следващото тримесечие, а прехвърлителят - за тримесечието на прехвърлянето. Доходите от дейности, не посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред.
Чл. 61м
Данъчно задължените лица, облагаеми с патентен данък, могат да ползват следните данъчни облекчения: 1) Лица с 50% и над 50% намалена работоспособност получават 50% намаление на патентния данък, ако извършват дейността лично и не наемат работници. 2) Лица, извършващи два или три вида патентна дейност, заплащат данък само за дейността с най-висок размер. 3) Пенсионери, извършващи определени патентни дейности, заплащат 50% от данъка, при условие че работят лично и без наемане на работници. 4) Лица, обучаващи чираци, получават 50% намаление на данъка, ако представят удостоверение от занаятчийска камара. Облекченията важат за цялата данъчна година, в която настъпва неработоспособността.
Чл. 61н
Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, трябва да подават данъчна декларация до 31 януари на текущата година, в която да декларират обстоятелствата, свързани с данъка. При започване на дейност след тази дата, декларацията се подава преди старта на дейността. Лицата, които подадат декларацията и заплатят данъка в срок, получават отстъпка от 5%. В случай на промени в обстоятелствата, декларацията трябва да се подаде в 7-дневен срок. При прехвърляне на предприятие, декларация подават и двете страни. Декларация се подава и за нововъзникнали обстоятелства в срок до края на следващия месец.
Чл. 61о
Данъчните декларации за патентна дейност се подават в общината, където се намира обектът на дейността, или в общината на постоянния адрес на физическото лице, ако дейността не се извършва в обект. Чуждестранни физически лица подават декларации чрез пълномощник в общината на неговия постоянен адрес. В останалите случаи декларацията се подава в Столичната община. Дейността не се счита за извършвана от постоянно място, ако местонахождението на обекта се променя през годината и това води до промяна в размера на данъка.
Чл. 61п
Патентният данък се внася на четири равни вноски през годината: до 31 януари за първото тримесечие, до 30 април за второто, до 31 юли за третото и до 31 октомври за четвъртото тримесечие. При възникване на задължение за данъка през годината, дължимата сума трябва да се внесе в 7-дневен срок от подаване на декларацията. Данъкът се внася в общината, където се извършва дейността или по постоянния адрес на физическото лице.
Чл. 61р
Туристическият данък се налага на нощувките, като данъчно задължени лица са тези, които предлагат нощувки. Те внасят данъка в бюджета на общината, където са разположени местата за настаняване. Данъкът трябва да бъде посочен отделно в документа, издаден на клиента. Освен това, данъчно задължените лица трябва да подават декларация до 31 януари всяка година за облагане с туристически данък за предходната година.
Чл. 61с
Чл. 61с от Закона за местните данъци и такси регламентира начина на определяне и събиране на данъка за нощувки в общините. Общинските съвети определят размера на данъка в диапазона от 0,20 до 3,00 лв. на нощувка, в зависимост от категорията на местата за настаняване. Размерът на дължимия данък за календарния месец се изчислява на базата на предоставените нощувки. Министърът на туризма предоставя необходимата информация на общините, а данъкът трябва да се внася до 15-то число на следващия месец. Има разпоредби за доплащане на разликата, ако данъкът е по-малък от 30% от максималния възможен данък при пълен капацитет.
Чл. 61т.
Чл. 61т. от Закона за местните данъци и такси предвижда, че приходите от туристическия данък се използват за мероприятия, свързани с туризма, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма. Освен това, раздел VIII от закона въвежда данък върху таксиметровия превоз на пътници, който е в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 61у
Данъчно задължените лица, извършващи таксиметров превоз на пътници, подлежат на облагане с данък за тази дейност. Всички останали дейности на данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключения, посочени в закона. Данъчно задължени лица са превозвачите с удостоверение за регистрация от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение от кмета за таксиметров превоз.
Чл. 61ф
Общинският съвет определя годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници в граници от 300 лв. до 1000 лв. до 31 октомври на предходната година. Данъкът се дължи за всеки автомобил с разрешение за таксиметров превоз. Ако размерът не бъде определен в срока, се прилага размерът от предходната година.
Чл. 61х
Чл. 61х от Закона за местните данъци и такси определя задълженията на данъчно задължените лица, които извършват таксиметров превоз на пътници. Преди получаване на разрешение за таксиметров превоз, лицата трябва да подадат данъчна декларация в общината, където е издадено разрешението. Декларацията трябва да съдържа информация за обстоятелствата, свързани с определянето на дължимия данък. Лицата са задължени да подават декларация за промени в обстоятелствата в 7-дневен срок. При прехвърляне на предприятие, декларация трябва да подадат както прехвърлителят, така и приобретателят в 7-дневен срок от вписването на прехвърлянето.
Чл. 61ц
Дължимият данък за таксиметров превоз на пътници се събира от общината, на чиято територия е издадено разрешението за извършване на превоза. Този текст е въведен с изменения в закона, влезли в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 61ч.
Чл. 61ч. от Закона за местните данъци и такси определя начина на изчисление на дължимия данък върху таксиметровия превоз на пътници. Когато разрешението за превоз е издадено през годината, данъкът се изчислява на база годишния размер на данъка, разделен на 12 и умножен по броя на месеците, за които е валидно разрешението. В случай на прекратяване на разрешението, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, изчислена на база платения данък и оставащите месеци от срока на разрешението.
Чл. 61ш
Данъкът, регламентиран в чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси, трябва да се внесе преди получаването на разрешение съгласно чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2017 г., след като е била приета с изменения в Държавен вестник, бр. 32 от 2016 г.
Чл. 61щ
Чл. 61щ от Закона за местните данъци и такси предвижда, че възстановяването на надвнесен данък, съгласно чл. 61ч, ал. 2, се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2017 г., след като е била обнародвана в Държавен вестник, бр. 32 от 2016 г.
Чл. 62
Таксата за битови отпадъци се заплаща за услуги, предоставяни от общината, които включват: събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на отпадъците и поддържане на чистотата на обществените територии в населените места и селищните образувания.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за местните данъци и такси регламентира заплащането на такса за битови отпадъци, която се дължи за услугите, извършвани от общината. Видът на услугите, както и честотата на събиране и транспортиране на отпадъците, се определят от кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за местните данъци и такси определя, че таксата по чл. 62 се заплаща от лицата, посочени в чл. 11, за имотите, разположени на територията на общината. Членът е подложен на множество изменения, като последните са свързани с влизането в сила на нови разпоредби през 2024 г.
Чл. 65
Член 65 от Закона за местните данъци и такси е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., и влиза в сила от 01.01.2004 г.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за местните данъци и такси определя дейностите, свързани с предоставянето на услуги за управление на битовите отпадъци. Основните дейности включват събиране и транспортиране на отпадъци, третиране на битови отпадъци и поддържане на чистотата в обществените територии. Общините трябва да изготвят план-сметка, включваща разходите за тези услуги, която се одобрява от общинския съвет и се публикува за обществено обсъждане. Разходите се финансират основно от таксата за битови отпадъци, но могат да включват и средства от публични източници и други приходи на общината. Планирането и отчитането на разходите трябва да се извършва в съответствие с изискванията на закона, а всякакви неправомерно включени разходи подлежат на корекция.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за местните данъци и такси определя правилата за изчисляване на таксата за битови отпадъци. Таксата се определя за календарна година и е базирана на принципа за понасяне на разходите от причинителя на отпадъците. Размерът на таксата включва сумата от разходите за услуги, свързани с битовите отпадъци, и се приема от общинския съвет. Основната основа за изчисление е количеството битови отпадъци, но общинският съвет може да приеме и различни основи, в зависимост от обективни обстоятелства. Таксата може да се диференцира по различни критерии, включително броя на ползвателите и площта на имота. Управителите на етажни собствености и кметовете на общини имат задължения за подаване на информация и организиране на събирането на данни, свързани с ползвателите на услугите.
Чл. 68
Чл. 68 определя правилата относно измененията в начина на определяне и размера на таксата за битови отпадъци. Според алинея 1, не се разрешават изменения в течение на годината. Алинея 2 указва, че ако общинският съвет не одобри план-сметката в определен срок, размерът на таксата за текущата година се определя на база разходите от предходната година, които се коригират и разпределят по последно одобрените основи.
Чл. 69
Таксата за местни данъци и такси се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Общината е задължена да уведомява лицата за дължимите такси, като посочва вида на услугите и сроковете за плащане.
Чл. 70
Член 70 от Закона за местните данъци и такси е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., и влезе в сила на 01.01.2004 г.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за местните данъци и такси определя случаи, в които не се събира такса за услуги по третиране на битови отпадъци. Таксата не се събира за имоти в райони, където услугите не се предоставят от общината, за незастроени имоти или такива, които не се ползват през цялата година, при условие че е подадена декларация до 31 октомври на предходната година. Освен това, таксата не се дължи и когато задължените лица имат договор с лицензирано лице за събиране и транспортиране на отпадъци и са декларирали това обстоятелство до 31 октомври на предходната година.
Чл. 71а
Чл. 71а от Закона за местните данъци и такси предвижда освобождаване от такса за битови отпадъци за молитвени домове, храмове и манастири, които извършват богослужебна дейност. Освобождаването важи за имотите, на които са построени, при условие че те не се ползват за стопански цели, несвързани с богослужебната дейност.
Чл. 71б
Чл. 71б от Закона за местните данъци и такси изисква ежегодно до 15 февруари общините да публикуват информация на интернет страницата си относно одобрената план-сметка за услуги, основите за изчисляване на таксата за битови отпадъци, отчетените разходи за предходната година и количествата събрани и третирани битови отпадъци. Освен това, до 31 март Националното сдружение на общините трябва да публикува обобщена информация по общини, области и на национално ниво.
Чл. 71в
Член 71в от Закона за местните данъци и такси, който е нов от 2017 г., позволява подаването на декларации по електронен път, съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Включва и изменения, свързани с влизането в сила на разпоредбата, което е планирано за различни дати до 2026 г.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че таксата се дължи за ползване на тротоари, площади, улични платна, места за организиране на пазари, тържища, панаири и други терени с общинско предназначение.
Чл. 73
Таксата, която се дължи от физическите и юридическите лица, се определя в зависимост от зоната, в която се намират терените. Определянето на зоните става от общинския съвет.
Чл. 74
Член 74 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 119 от 2002 година, и е в сила от 1 януари 2003 година.
Чл. 75
Член 75 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен и допълнен с изменения през 1998 г. и 2001 г. и е в сила от 1 януари 2002 г. След това е отменен през 2002 г. и е в сила от 1 януари 2003 г.
Чл. 76
Член 76 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен с ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г. Това означава, че разпоредбата е била валидна за определен период, след което е престанала да бъде в сила.
Чл. 77
Член 77 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен през 2001 г. и е влязъл в сила от 01.01.2002 г., но по-късно е отменен през 2002 г. с нова дата на влизане в сила - 01.01.2003 г.
Чл. 78
Член 78 от Закона за местните данъци и такси е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., и влязъл в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 79
Съгласно Чл. 79 от Закона за местните данъци и такси, таксите се заплащат при издаване на разрешението за определен период. Ако разрешението е за ползване на място за срок по-дълъг от един месец, таксите трябва да се плащат на месечна база. Член 79(3) е отменен с изменение от 2002 г.
Чл. 80
Общинският орган, издал разрешение за ползване на място, има право да го отнема при определени условия: когато мястото не се използва по предназначение, не се използва от предоставеното лице или когато обществени нужди налагат отнемането. Освен това, законът регламентира таксите за детски ясли, детски градини, лагери и социални услуги, финансирани от общинския бюджет, с изменения, влезли в сила през различни години.
Чл. 81
Член 81 от Закона за местните данъци и такси е изменен през 2002 г. и е влязъл в сила на 01.01.2003 г. Въпреки това, той е отменен с изменения от 2022 г., които влизат в сила на 01.04.2022 г.
Чл. 82
Член 82 от Закона за местните данъци и такси е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г. и е в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 83
Член 83 от Закона за местните данъци и такси е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., като отмяната влиза в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за местните данъци и такси регламентира, че за ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден, чийто размер се определя от общинския съвет по реда на чл. 7, 8 и 9. Предишните алинеи 2 и 3 са отменени с изменения в закона.
Чл. 85
Учениците, които живеят в общежития, са задължени да плащат месечна такса, чийто размер се определя от общинския съвет в съответствие с чл. 7, 8 и 9 от закона. Предишната разпоредба, касаеща таксите, е отменена.
Чл. 86
Лицата, които получават социални услуги, финансирани от общинския бюджет, са задължени да плащат месечна такса, равна на реалната издръжка на едно лице. Тази издръжка обхваща разходите за храна, постелен инвентар, облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за храната и част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци. Не се включват дарения и завещания.
Чл. 87
Член 87 от Закона за местните данъци и такси указва, че дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето. Останалите алинеи (2), (3), (4) и (5) са отменени с изменения от ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 88
Член 88 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., и е в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 89
Член 89 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 119 от 2002 година, и влезе в сила на 1 януари 2003 година.
Чл. 90
Лицата, които са настанени в частни пансиони или социални патронажи, трябва да заплащат определени суми, които се договарят индивидуално.
Чл. 91
Според чл. 91 от Закона за местните данъци и такси, за настаняване в заведения или помещения за отрезвяване се събира такса на ден. Законът е изменян многократно, като последните изменения са в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 92
Таксите, събирани от длъжностните лица в съответните заведения, трябва да се внасят в общинския бюджет до 10-о число на месеца, а таксите по чл. 86 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Раздел IV, касаеща туристическата такса, е била изменена и след това отменена.
Чл. 93
Член 93 от Закона за местните данъци и такси е изменен през 2002 г. и е влязъл в сила от 01.01.2003 г., но е отменен с изменение от 2010 г., което е в сила от 01.01.2011 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била валидна в продължение на осем години, след което е била отменена.
Чл. 93а
Чл. 93а е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 56 от 2002 г. и е влязла в сила от 01.01.2003 г. Впоследствие, тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 98 от 2010 г. и е престанала да действа от 01.01.2011 г.
Чл. 94
Член 94 от Закона за местните данъци и такси е бил изменян и отменян многократно през годините. Последното изменение е било извършено през 2010 г., след което членът е отменен и не е в сила от 1 януари 2011 г.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен и отмян, като последното изменение е в сила от 1 януари 2003 г. Преди това е имал изменения през 1998 г. и 2002 г. Текущият текст на члена не е наличен, тъй като той е отмян.
Чл. 96
Член 96 от Закона за местните данъци и такси е изменен и отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 56 от 2002 г., и влиза в сила от 01.01.2003 г. Същият член е отменен в Държавен вестник, брой 119 от 2002 г., с ефект от същата дата.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за местните данъци и такси е бил изменян многократно, като последното изменение е от 2010 г., когато разпоредбата е отменена. Преди това, в раздел V, е описана таксата за добив на кариерни материали, която е отменена през 2008 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година.
Чл. 99
Член 99 от Закона за местните данъци и такси е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година.
Чл. 100
Член 100 от Закона за местните данъци и такси е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година.
Чл. 101
Член 101 от Закона за местните данъци и такси е бил изменен през 2002 г. и е влязъл в сила от 01.01.2003 г., но по-късно е отменен през 2008 г. Тази информация показва, че разпоредбата не е в сила и не се прилага след 2008 г.
Чл. 102
Член 102 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година.
Чл. 103
Член 103 от Закона за местните данъци и такси е отменен през 2008 г. и преди това е допълнен през 2000 г. Той се отнася до раздел VI, който регламентира таксите за технически услуги.
Чл. 104
Таксите, които се заплащат от гражданите, са свързани с техническите услуги, предоставяни от общината. Те обхващат дейности, свързани с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството и кадастъра в селищните и извънселищните територии.
Чл. 105
Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, които ползват услугата, в момента на предявяване на искането за услугата.
Чл. 106
Държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст са освободени от заплащане на такси за технически услуги.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за местните данъци и такси определя размера на таксите за технически услуги, свързани с недвижими имоти. Таксите включват: издаване на скица за недвижим имот, скица с указан начин на застрояване, презаверяване на скици, удостоверения за факти и обстоятелства, заверяване на преписи от документи, разрешения за поставяне на временни съоръжения и разрешения за строеж и преустройство на сгради. Измененията в текста са в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за местните данъци и такси изброява случаите, в които не се заплаща такса за технически услуги. Те включват: поправки на кадастрални планове, писма за издаване на изпълнителен лист, освидетелстване на строежи, отчуждаване на имоти, изменение на заповеди за отчуждаване, определяне на обезщетения за недвижими имоти, даване на устни справки за имоти и предоставяне на предварителна информация за техническото обслужване.
Чл. 109
Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя от съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец. При неспазване на срока, таксата за услугите се намалява с 1% на ден за забавяне, но не повече от 30% от пълния размер на таксата.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за местните данъци и такси определя таксите за услуги по гражданското състояние, включително издаване на удостоверения за наследници, идентичност на имена, семейно положение и адресна регистрация. Също така, законът посочва, че определени услуги, като съставяне на актове за раждане, брак и смърт, не подлежат на таксуване.
Чл. 111
Според чл. 111 от Закона за местните данъци и такси, за сделки като настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се дължи такса. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 119 от 2002 г. и влиза в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 112
Според чл. 112 от Закона за местните данъци и такси, при издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък, се дължи заплащане на такса. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 119 от 2002 г. и влиза в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 113
Член 113 от Закона за местните данъци и такси е бил изменян и отменян в различни години. Първоначално е изменен през 2001 г. и е влязъл в сила от 01.01.2002 г. След това е бил изменен отново през 2004 г. с влизане в сила от 01.01.2005 г. Накрая, членът е отменен през 2009 г., а отмяната е влязла в сила от 01.12.2009 г.
Чл. 114
Член 114 от Закона за местните данъци и такси е бил изменян и допълван множество пъти, както и отменян. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г. Текущият статус на члена е, че той вече не е в сила.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че за издаване на удостоверения и заверка на документи, когато е предвидено в закон, се заплаща такса. В същото време, за комплексно административно обслужване, свързано с изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, не се заплаща такса.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за местните данъци и такси определя, че размерът на таксата за административна услуга трябва да отразява разходите на общината за предоставянето й, включително материално-техническите и административните разходи. Административните разходи не могат да надвишават 20% от общата такса.
Чл. 116
Собствениците на кучета заплащат годишна такса в общината, където е постоянният им адрес. Има освобождаване от такса за собственици на кучета, попадащи под определени условия, посочени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 117
Собствениците на кучета са длъжни да подадат декларация в общината по постоянния си адрес в срок от три месеца от датата на придобиване на кучето. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 118
Таксата за притежание на куче се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година. Ако кучето е придобито след 31 март, таксата се дължи в срок от един месец от датата на придобиването. За кучета, придобити през текущата година, таксата е пропорционална и се изчислява като една дванадесета от годишния размер за всеки месец до края на годината, включително и за месеца на придобиването. Приходите от тези такси се използват за мероприятия, свързани с намаляване на броя на безстопанствените кучета.
Чл. 119
Член 119 от Закона за местните данъци и такси е отменен с Държавен вестник, брой 119 от 2002 г. и влиза в сила от 01.01.2003 г. Това означава, че разпоредбите относно таксите за гробни места, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за местните данъци и такси определя таксите за ползване на гробни места над 8 години. Таксите са еднократни и се класифицират в две основни категории: за период до 15 години и за вечни времена. За семейни гробни места таксите са отменени. Придадени по регулация маломерни гробни места подлежат на пропорционално заплащане на таксата. За урнов гроб таксите са намалени с 50%.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че таксите се събират от съответните служби на общината, която стопанисва гробищните паркове. В раздел X се обсъжда такса за охрана и опазване на земеделски имоти, но конкретни детайли не са предоставени в извадката.
Чл. 122
Член 122 от Закона за местните данъци и такси е отменен с ДВ, бр. 109 от 2001 г. и влиза в сила от 01.01.2002 г. Тази разпоредба е част от глава четвърта, която се отнася до административнонаказателните разпоредби в закона.
Чл. 123
Законът предвижда наказания за лица, които не подадат декларация или подадат неверни данни, водещи до намаляване на данъка или освобождаване от него. Физическите лица се наказват с глоба от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция от 500 до 3000 лв. За деклариране на неверни данни за такси, физическите лица могат да получат глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица - от 100 до 500 лв. За неизпълнение на задължения по определени членове, глобите варират от 10 до 400 лв. до 50 до 1000 лв. в зависимост от случая.
Чл. 124
Наследници, заветници или техни законни представители, които не подадат декларация за наследство по чл. 32, не я подадат в срок или декларират невярно получено имущество, подлежат на глоба от 10 до 500 лв. Допълнително, за нарушения по чл. 41, виновните лица могат да бъдат глобени от 20 до 200 лв.
Чл. 125
При укриване на част от цената на имущество, получено по дарение или по възмезден начин, на страните се налага глоба, която е в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.
Чл. 126
Член 126 от Закона за местните данъци и такси е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 119 от 2002 година, и е в сила от 1 януари 2003 година.
Чл. 126а
Според чл. 126а от Закона за местните данъци и такси, лицата, които не подадат декларация по чл. 61н в срок, подлежат на глоба до 500 лв. При неверно посочване на данни в декларацията, водещи до намаляване на патентния данък или освобождаване от него, глобата е до 1000 лв.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че при неспазване на разпоредби по закона, освен в определени случаи, виновните лица подлежат на глоба от 20 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 100 до 500 лева. Неплащането на данъците и таксите в срок не се счита за административно нарушение.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за местните данъци и такси определя процедурата за установяване на административни нарушения и налагане на наказания от общинската администрация. Актовете за нарушения се съставят от служители на общината, а наказателните постановления се издават от кмета или упълномощени лица. Процесът на установяване, обжалване и изпълнение на наказанията следва Закона за административните нарушения и наказания. Приходите от глоби постъпват в бюджета на общината. За маловажни нарушения могат да се налагат глоби от 10 до 50 лв., като за тях се издава фиш, подписан от нарушителя. Неплатените глоби в срок от 7 дни стават влезли в сила наказателни постановления и се предават за събиране.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за местните данъци и такси предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 5а, ал. 1 и 2. Първоначалната глоба е между 500 и 2500 лв., а при повторно нарушение в рамките на една година, глобата нараства до между 1000 и 5000 лв. Актовете за нарушенията се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите. Процедурата по установяване, обжалване и изпълнение на наказанията следва разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 130
Законът за местните данъци и такси регламентира задълженията на кметовете на общини относно предоставянето на информация за ползватели на услуги в имотите. За неизпълнение на задълженията се налагат глоби от 500 до 2500 лв. Актовете за нарушенията се съставят от служители на Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите. Законът включва и определени разпоредби относно данъчните задължения на физически лица и предприятия, както и специфични термини, свързани с данъчното облагане и управление на отпадъците. Всички изменения и допълнения в закона влизат в сила на различни дати, с акцент на 1 януари 2026 г. за основни разпоредби, свързани с таксите за битови отпадъци.
Чл. 1
Данъчната оценка на недвижимите имоти, съгласно измененията в Закона за местните данъци и такси, се определя в евро и е сума от данъчните оценки на отделните обекти.
Чл. 2
Недвижимите имоти или техните части се оценяват без да се вземат предвид ограниченията и тежестите, които могат да влияят на тяхната стойност.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за местните данъци и такси регламентира процеса по определяне на данъчната оценка на имотите от служителите на общинската администрация в срок от 5 дни след подаване на искане. Удостоверение за данъчна оценка се издава за облагане с данък върху наследствата и за определяне на държавни и нотариални такси. При липса на декларация за облагане на имота или при промени в характеристиките, се изисква подаване на декларация. Удостоверенията, издадени до 30 юни, са валидни до края на годината, а удостоверенията за незастроени земеделски земи също важат до края на текущата година.
Чл. 4
Данъчната оценка на сгради или части от сгради се изчислява по формула, която включва базисната данъчна стойност, корекционни коефициенти и площ. Формулата е: ДО = БС x Км x Ки x Кх x Кв x Ко x ПЛ, където ДО е данъчната оценка, БС е базисната стойност на 1 кв.м., а Км, Ки, Кх, Кв, Ко са корекционни коефициенти за различни характеристики на сградата, а ПЛ е площта в кв.м.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за местните данъци и такси определя базисната данъчна стойност (БС) на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Конструкциите на сградите са класифицирани в таблица № 1 с кодове за различни видове конструкции (паянтова, полумасивна, масивна и др.). Базисната данъчна стойност за жилищни и нежилищни сгради е посочена в таблица № 2. За определени обекти, като мезонети и гаражи, БС е изчислена в процент от БС на апартаменти или къщи. Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно, а стойността на идеалните части от общите части е включена в данъчната БС.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за местните данъци и такси определя коефициента за местоположение (Км) на сградите, който се определя по таблица № 3 или 4 в зависимост от категорията на сградата и нейното местонахождение. За търговски обекти коефициентът се увеличава с 40%. Таблица № 3 се прилага за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските, докато таблица № 4 е предназначена за производствени и селскостопански обекти. Коефициентът за местоположение може да се увеличава при определени условия, като например при национални курорти и вилни зони. Определянето на категориите на населените места става по Единния класификатор на административно-териториалните единици (ЕКАТТЕ).
Чл. 7
Коефициентът за инфраструктура (Ки) се изчислява, като към единица се добавят стойностите на различни елементи от таблица № 5, в зависимост от наличието на инфраструктура в сградата или квартала. Стойностите на елементите включват водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация и улична мрежа. При изчисляване на Ки, ако сградата не е свързана с определени мрежи, но такава инфраструктура съществува в квартала, се вземат предвид стойностите от колона 4 на таблицата.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за местните данъци и такси определя как се изчислява коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) на имотите. Кх се получава, като към единица се добавят две корекции: кк1 и кк2. Корекцията кк1 зависи от разположението на имота в сграда (първи, втори до пети или шести и следващи етажи), а кк2 е свързана с физическото състояние на обекта. За имоти, които не са ремонтирани над 20 години, кк2 намалява, а за имоти в лошо физическо състояние корекцията може да варира от -0,10 до -0,60. Корекцията за ателиета, гаражи, мазета и тавани е нула.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за местните данъци и такси определя коефициента за височина (Кв) за търговски, производствени и селскостопански обекти с височина на етажа над четири метра, по формулата Кв =(В - 3)0.05, където В е фактическата височина на етажа в метри. Коефициентът се изчислява до третия знак след десетичната запетая. За всички останали обекти, коефициентът е равен на единица.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за местните данъци и такси описва формулата за определяне на коефициента за овехтяване (Ко) на сградите. Формулата е: Ко = [100 -(БГ - 5) x ПР]/100, където БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката, а ПР е годишният процент на овехтяване в зависимост от конструкцията на сградата. За сградите, завършени до петата година, коефициентът е 1. За различни видове конструкции има минимални стойности на коефициента: 0,65 за паянтови или полумасивни конструкции, 0,75 за М1 и М2, и 0,85 за М3.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за местните данъци и такси определя как се изчислява площта на сгради и техните части. Брутната площ на сграда включва външната повърхност на стените и конструктивните елементи, докато площта на мазета и тавани се определя с процент от брутната им площ (30% за жилищни и 60% за нежилищни обекти). Тази площ се добавя към площта на свързаните обекти. Ако мазетата или таваните се оценяват като самостоятелни, се използва площта, определена по същия начин.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за местните данъци и такси определя начина на оценка на незавършеното строителство. Оценката се извършва на база завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект. За незавършено строителство до нулев цикъл процентът е 37%, а до груб строеж - 63%. Освен това, данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда се определя на основата на съотношението между брутната площ на обекта и брутната площ на сградата по проект.
Чл. 13
Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони и застроените дворове се изчислява по формула, включваща базисна данъчна стойност, корекционни коефициенти, площ и данъчна стойност на подобренията. Формулата е: ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП, където ДО е данъчната оценка, БС е базисната стойност на 1 кв.м, а Км, Ки, Ку, Кз и ПЗ са различни коефициенти и площ. Оценката на водни площи и други подобни обекти се определя по аналогичен начин.
Чл. 14
Законът определя данъчната базисна стойност за земите на 0,80 лв. за квадратен метър. За незастроени места в строителните граници на населени места, стойността е 125% от базисната стойност. Базисната стойност на земи в строителните граници на населени места от IV до VIII категория се увеличава с 10% или 5% в зависимост от разстоянието до населеното място. Вилните зони до 10 км от морската брегова ивица имат увеличение на стойността с 50%, освен в определени курорти. Базисната стойност на земи в курорти от местно значение и вилни зони към тях е увеличена с 20%.
Чл. 15
Коефициентът за инфраструктура (Ки) се изчислява, като към единица се добавят стойностите на четири елемента от таблица № 10: водопровод, канализация, електрификация и улична мрежа. Всяка от тези инфраструктурни услуги може да има три различни стойности в зависимост от наличието им в имота или района. Стойностите са: 0 (има в имота), -0,05 (няма в имота), но има в района и -0,03 (няма в имота и района). Уличната мрежа се отнася до улици с трайни настилки. Ако имотът не е свързан с мрежите за електричество, вода или канализация, но те са налични в района, се взима стойността от последната колона на таблицата.
Чл. 16
Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена, както следва: 1. Централна зона - Ку = 1,10; 2. Производствени зони - Ку = 0,90, а за селскостопански дворове - Ку = 0,80; 3. Останалите зони (жилищни, обществено обслужване и др.) - Ку = 1,00. Коефициентът не важи за земи извън строителните граници на населеното място.
Чл. 17
Коефициентът за застроеност (Кз) се определя в зависимост от процента на застрояване на имота. За проценти до 40% Кз е 1. При проценти над 40% се използва формулата Кз = 2 - 1.01(ПЗ - 35), където ПЗ е процентът на застрояване. При 100% застрояване, Кз е 0,10. Коефициентът се изчислява с точност до два знака след десетичната запетая.
Чл. 18
Данъчната стойност на подобренията (ДП) се определя като сума от оценките на отделните подобрения. Оценката на всяко подобрение се изчислява чрез произведение от количествената му характеристика и определени стойности за различни видове подобрения, като например: трайни луксозни настилки (35 лв./кв.м), масивни огради (8 лв./кв.м), спортни площадки (15 лв./кв.м), басейни (23 лв./куб.м) и паркинги (от 8 до 15 лв./кв.м в зависимост от настилката).
Чл. 19
Данъчната оценка на земеделските земи се определя чрез формулата: ДО = БС x Км x ПЗ, където ДО е данъчната оценка, БС е базисната стойност на 1 кв.м, Км е коефициент за местоположение, а ПЗ е площта на земята. За гори върху земеделски земи оценката се определя по същия начин, а за земи от горския фонд се прилага таблица, която съпоставя тип месторастене с категория земеделска земя.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за местните данъци и такси определя базисната данъчна стойност (БС) на земеделска земя в левове за един квадратен метър, като тя зависи от категорията на земята и начина на трайно ползване. За неполивни условия, БС е различна за различни категории земя, посочени в таблица № 11. За поливни условия, БС се умножава по 1,20 в сравнение с неполивните условия.
Чл. 21
Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (Км), който се изчислява по формулата Км = 1 + к1 + к2 + к3. Корекциите (к1, к2 и к3) зависят от разстоянието до строителните граници на населеното място, разстоянието до пътната мрежа и категорията на населеното място. Чрез таблици се определят конкретните стойности на корекциите в зависимост от разстоянията и категориите.
Чл. 22
Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се изчислява в евро по формулата: ДОПС = РЗП x 0,25 x БС x Км x Ки x Кс. РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв.м, БС е базисната данъчна стойност, Км е коефициент за местонахождение, Ки е коефициент за инфраструктура, а Кс е коефициент, отчитащ срока на учредяване на правото на строеж. Кс се изчислява по формулата: Кс = (1 - 1,05-n), където n е броят години на учредяване. За срок над 100 години, Кс е равен на 1.
Чл. 23
Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се изчислява в евро по формулата ДОПП = ДО x Кс, където ДО е данъчната оценка на имота, а Кс е коефициент, зависещ от срока на правото. Кс се определя с формулата Кс = (1 - 1,05-n), където 'n' е броят на годините на правото, и не може да надвишава 0,900. При учредяване на право за неопределен срок, 'n' се изчислява, като от 70 години се извади възрастта на най-младия ползвател, но ако ползвателят е над 70 години, 'n' се приема за 5. При учредяване на право на ползване на предприятие за неопределен срок, Кс е 0,900. За текуща оценка, 'n' се определя за оставащия период до датата на оценката.
Чл. 24 и Приложение № 4
Чл. 24 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че данъчната оценка на правото на собственост се намалява с оценката на правото на ползване, ако такова е учредено. Приложение № 4 описва различни патентни дейности и годишните размери на данъка, вариращи от 1,50 до 28 000 лв. в зависимост от вида на дейността и местонахождението на обекта. Законът включва и специфични данъчни ставки за услуги като ресторанти, търговия на дребно, козметични услуги и много други, с цел регулиране на местните данъци и такси.
§1
Този документ съдържа определения и термини, свързани с местните данъци и такси, включително понятия като "предприятия", "основно жилище", "семейство", "пазарна стойност", "битови отпадъци" и други. В него се описват и различни категории отпадъци, механизми за облагане, както и условия за определяне на такси и разходи, свързани с предоставянето на услуги от общините. Обновленията на терминологията и влизането в сила на нови разпоредби са посочени с конкретни дати.
§1а
Съгласно §1а от Преходните и Заключителни разпоредби, приет с ДВ, бр. 101 от 2013 г., студентските общежития се считат за жилищни имоти за целите на Закона за местните данъци и такси, с влизане в сила от 01.01.2014 г.
§2
Параграф 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси определя задълженията на данъчно задължените лица по чл. 11 за подаване на декларации за имоти. Декларациите трябва да се подават до 31 май 1998 г. в общината по местонахождението на имота. Гражданите, които нямат местоживеене в България, подават декларация в Регионалната данъчна дирекция в София. Освен това, гражданите, които са подали декларация до 31 март 1998 г., получават допълнително намаление от 5% от дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.
§3
Параграф §3 от Закона за местните данъци и такси определя сроковете и условията за плащане на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г. Гражданите трябва да платят 50% до 30 септември, 25% до 31 октомври и 25% до 30 ноември. Освен това, ако данъкът и таксата за битови отпадъци бъдат платени изцяло до 30 септември, се предоставя отстъпка от 5%. Отстъпката важи и за граждани, получили съобщение след 30 септември, при условие, че платят в 30-дневен срок. Допълнителният данък за 1998 г. трябва да бъде платен до 30 ноември.
§3а
Параграф §3а от Закона за местните данъци и такси предвижда, че търговците, подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, ще бъдат облагани с патентен данък от 1 януари 2009 г. Декларацията по чл. 61н трябва да се подаде до 1 април 2009 г. Първата вноска от патентния данък трябва да бъде внесена до същата дата. Търговците, които предплатят годишния патентен данък в указания срок, получават отстъпка от 5% от сумата.
§4
Законът за местните данъци и такси се прилага за наследства, открити преди влизането му в сила, при условие че е по-благоприятен за данъчната ситуация. Това важи за наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но които все още не са обложени с данък върху наследствата.
§4а
Параграф §4а от Закона за местните данъци и такси, въведен с ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., уточнява, че разпоредбите на закона, касаещи лицата с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, важат също и за лица, които имат валидно решение на компетентен орган за вид и степен на увреждане в същия диапазон.
§4б
Параграф §4б от Закона за местните данъци и такси предвижда, че за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, които са започнали и не са приключили до 31 декември 2010 г., както и за обжалванията на свързаните с тях актове, ще се прилага досегашният ред.
§4в
Параграф §4в от Закона за местните данъци и такси, в сила от 20.04.2019 г., определя условията за данъка върху жилищните имоти за 2019 г. Размерът на данъка за жилищните имоти е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Данъкът се преизчислява служебно и се уведомяват данъчно задължените лица. Лицата, които предплатят данъка до 30 април 2019 г., получават отстъпка от 5%. Надвнесените суми подлежат на прихващане или възстановяване.
Чл. 10а от Закона за наследството
В Закона за наследството се добавя нов член 10а, който указва, че при смърт на няколко лица, когато не може да се установи реда на настъпване на смъртта, по-възрастният се счита за починал преди по-младия. Това изменение е в сила след промените в закона, обнародвани в ДВ, бр. 22 от 1949 г. и последващите изменения.
§6
С §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси се отменя параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации. Тази разпоредба е била обнародвана в Държавен вестник, бр. 55 от 1978 г. и е претърпяла множество изменения до 1996 г.
§7
В Закона за паметниците на културата и музеите се правят изменения, които включват заличаване на последното изречение в чл. 25 и заличаване на думите "и местни" в първото изречение на чл. 29, ал. 1. Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси.
§10
В параграф 10 от Закона за местните данъци и такси се добавя алинея 5 в чл. 15 от Закона за данъчното производство. Тази алинея уточнява начина на закръгляне на данъчните задължения: данъчната основа се закръгля на цели 100 лева, като ако последните две цифри са под '50', се закръглят към по-малкото число, а ако са '50' или над '50', към по-голямото. Размерът на данъка се закръгля на цели 10 лева, като ако последната цифра е по-малка от '5', се закръгля към по-малкото число, а ако е '5' или по-голяма, към по-голямото число.
§12
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя предходния закон, приет през 1951 г. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 ноември 1997 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 1998 г., и влизат в сила от 08.09.1998 г.
§2
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник" и важи за плащанията на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, извършени след 1 септември 1998 г. Промените и допълненията към закона, обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2001 г., влизат в сила от 01.01.2002 г., с последващи изменения, обнародвани в ДВ, бр. 45 от 2002 г.
§51
Параграф §51 уточнява, че за определяне на пътния данък, дължим от собствениците на превозни средства, които са регистрирани към датата на влизане в сила на закона, ще се използват данните от свидетелството за регистрация на съответното превозно средство.
Параграф §52
Данъкът върху превозните средства и пътният данък за 2002 г. трябва да се заплащат на две равни вноски. Първата вноска се плаща от 1 юни до 31 август, а втората - до 31 октомври. За тези, които предплатят данъка за цялата година в първия срок, се предоставя отстъпка от 10%.
§48
Общинският съвет е задължен да предостави на данъчната администрация информация за лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци, до 30 ноември 2003 г. Информацията трябва да бъде в електронен формат, съобразен с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако информацията не бъде предоставена в срок, данъчната администрация ще събира таксата по размерите и основата, определени към 31 декември на предходната година.
§51
Общинският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 9 в срок до три месеца след влизането в сила на закона, но не по-късно от приемането на общинския бюджет. До приемането на наредбата, определянето и администрирането на таксите продължава да се извършва по досегашния ред.
§ 18 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законът влиза в сила от деня на обнародването на съответните международни конвенции, с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси определят, че измененията влизат в сила от 01.01.2004 г. и 01.04.2004 г.
§20
Лицата с увреждания, чиято трайно намалена работоспособност е установена след достигане на възрастта за пенсия, или които са навършили тази възраст в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), имат правото да ползват предимствата по закона пожизнено, независимо от срока, указан в експертното решение.
§21
Органите на данъчната администрация са задължени да изчислят и уведомят лицата за дължимите такси за битови отпадъци за 2004 г., заедно с данъка върху недвижимите имоти, когато няма промяна в начина на определяне. Съобщенията за таксите имат статут на акт за установяване на вземането и могат да се обжалват. Взиманията по влезлите в сила актове за 2004 г. се събират от данъчната администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.
§22а
Параграф §22а от Закона за местните данъци и такси, въведен с ДВ, бр. 6 от 2004 г. и в сила от 01.04.2004 г., предвижда, че надвнесените суми от данъчно задължените лица за превозни средства, съгласно предишния чл. 61а, т. 2, 3 и 4, за периода след 1 април 2004 г. могат да бъдат прихванати или възстановени от данъчната администрация по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс.
§26
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2004 г. Следват заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на същия закон, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2004 г. и влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§21
В срок от три месеца след влизането в сила на закона, собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 тона трябва да подадат декларация по чл. 54, ал. 1. В декларацията се посочват техническите характеристики на превозното средство, включително максималната маса, броя на осите и вида на окачването.
§22
Предприятията, които са задължени или са избрали да прилагат Международните стандарти за финансови отчети от 1 януари 2005 г., трябва да подадат декларации за промяна в обстоятелствата по чл. 17, ал. 1 в срок до 30 юни 2005 г.
§ 23
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за ветеринарномедицинската дейност, обнародван в Държавен вестник, брой 87 от 2005 г., влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§ 27
Законът за местните данъци и такси влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и членове, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 22 влиза в сила от 26 октомври 2005 г., членове 259-275 от 1 януари 2006 г., членове 56, 61 и 192 от 1 октомври 2006 г. и редица членове от 1 януари 2007 г.
§88
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за местните данъци и такси са обнародвани в брой 100 от 2005 година и влизат в сила от 01.01.2006 г.
§17
В параграф §17 от закона се предвиждат промени в терминологията, като думите "данъчен орган" и свързаните с тях термини се заменят с "служител на общинската администрация" и свързаните с него термини. Също така, термините "териториална данъчна дирекция" и "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "община" и "общината". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2005 година и влиза в сила от 01.01.2006 г.
§18
Собствениците на влекачи за ремарке и седлови влекачи са задължени да подадат декларация до 15 февруари 2006 г. по чл. 54, ал. 1, в която да посочат показатели, важни за определяне на данъка, включително допустима максимална маса на превозното средство, брой на осите и вид на окачването.
§21
Параграф §21 от закона предвижда, че за 2006 г. Националната агенция по приходите е отговорна за изчисляването на задълженията по данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Агенцията трябва да отпечата и изпрати съобщения на лицата за дължимите суми, като разходите за това действие са за сметка на бюджета на агенцията.
§28
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове и алинеи, които влизат в сила в различни дати, свързани с присъединяването на България към ЕС и решения на Европейската комисия. Основните дати включват: 11 юни 2012 г. за член 266, 11 юни 2007 г. за член 288, ал. 2, и различни условия за влизане в сила на членове, свързани със застраховането на моторни превозни средства.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и 3, които влизат в сила две години след обнародването. Параграфи 4, 5, 6 и 7 влизат в сила от 1 януари 2006 г.
§ 88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и други специфични точки от преходните и заключителните разпоредби.
Параграф §77
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, параграф 77 предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна се прилага на всички места в закона, където се среща предходният термин.
Параграф §142
Параграф §142 определя, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати, включително: 1) разпоредби, касаещи отмяната на глава трета и изменения на термини, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2) параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3) параграф 3, който влиза в сила в деня на обнародването на кодекса.
§23
Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Измененията и допълненията към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 13
Общинският съвет е задължен да определи такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г. В случай, че не бъде взето решение за размера на таксата, се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година от всеки длъжник.
§15
Органите на Националната агенция за приходите са отговорни за изчисляването на задълженията по данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2007 г. Те отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите суми. Финансирането на този процес е за сметка на бюджета на агенцията.
§16
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност са обнародвани в Държавен вестник, брой 55 от 2007 г. и влизат в сила от 6 юли 2007 г.
§ 31
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. В частност, разпоредбите на § 26, т. 1-6 влизат в сила от 1 юли 2007 г., а § 27 влиза в сила от 1 януари 2008 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, обнародван в ДВ, бр. 110 от 2007 г.
§18
Общинският съвет е задължен да определи размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. Ако не бъде определен размерът в този срок, за 2008 г. ще се прилагат минималните размери на данъците, установени в закона, а за патентния данък ще важат размерите, които са били в сила през 2007 г.
§19
До момента, в който общинският съвет определи размера на местните данъци за 2008 г., данъкът при придобиване на имущества и данъкът върху наследствата ще се изчисляват на базата на минималните размери, определени в закона.
§20
За 2008 година, сроковете за внасяне на първата и втората вноска по чл. 28, ал. 1 и първата вноска на данъка по чл. 60, ал. 1 са от 31 март до 30 юни. Предплатилите данъка за цялата година в този срок получават отстъпка от 5% от сумата.
§24
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2008 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на същия закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2008 г. и влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§17
Общинският съвет е задължен да определи размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества до 31 януари 2009 г. Ако не бъдат определени нови размери в този срок, за 2009 г. ще се прилагат минималните размери на данъците, установени в закона. Докато не се определи нов размер, данъкът при придобиване на имущества и данъкът върху наследствата ще се определят на базата на минималните размери, предвидени в закона.
§19
Параграф §19 от Закона за местните данъци и такси указва, че общинският съвет трябва да определи таксата за битови отпадъци за 2009 г. до 31 януари 2009 г. В случай че такова решение не бъде взето в определения срок, таксата ще бъде събрана в размер на абсолютната стойност от предходната година за всеки длъжник.
§21
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 12 от 2009 година и влиза в сила от 1 май 2009 г.
§ 68
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 май 2009 г., с изключение на параграфи 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за културното наследство са обнародвани в бр. 19 от 2009 г. и влизат в сила от 10.04.2009 г.
§44
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които ще влязат в сила на 10 април 2010 г. Допълнителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и влиза в сила на 02.06.2009 г.
§96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: параграфи 3, 5, 6 и 9 - от 1 януари 2009 г.; параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 - от 1 юли 2009 г.; параграф 21 - от 1 юни 2010 г.
Параграф §20
Общинският съвет трябва да определи размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2010 г. до 31 януари 2010 г. Ако не се определят нови размери, се прилагат старите размери, действащи към 31 декември 2009 г. Данъкът при придобиване на имущества ще се определя на базата на старите размери до тяхното определяне. Първата вноска на данъка за 2010 г. трябва да бъде внесена между 1 март и 30 април, като на тези, които предплатят пълния размер в този срок, се предоставя отстъпка от 5%.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който също влиза в сила от 01.01.2010 г.
§ 96
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключения на множество параграфи и точки, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" или от 1 април 2010 г. Промените и допълненията към закона, обнародвани в брой 98 от 2010 г., влизат в сила от 01.01.2011 г., с последващи изменения в брой 31 от 2011 г., също в сила от 01.01.2011 г.
§25
Общинският съвет е задължен да определи размерите на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци до 31 януари 2011 г. Ако не бъдат определени нови размери, се прилагат съществуващите от 2010 г. за съответните данъци и такси.
§26
Общинският съвет трябва да определи размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г. За януари 2011 г. размерът на дължимия туристически данък за средствата за подслон е: 0,60 лв. за 1 звезда, 0,80 лв. за 2 звезди, и 1,00 лв. за 3, 4 и 5 звезди. Не се подава декларация за нощувки през 2010 г. Ако общинският съвет не определи размерите на данъка в указания срок, се прилагат посочените размери.
§27
Лицата, които предоставят услуги за настаняване, трябва в срок от два месеца след влизането в сила на закона да подадат писмена декларация с информация за броя на леглата в средствата за подслон или местата за настаняване. Тази информация се предоставя на категоризиращия орган по Закона за туризма, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма е отговорен за вписването на данните в Националния туристически регистър до 31 март 2011 г.
§30
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на параграфи 8, 9, 12 и т. 2 от параграф 20, които влизат в сила на 1 юли 2011 г. Допълнителни разпоредби касаят измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г. и влизат в сила от 8 март 2011 г.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за занаятите, обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2011 г.
§65
Лицата, посочени в т. 12 и 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, които преди влизането в сила на закона са подали данъчна декларация с приложено удостоверение от регионалната занаятчийска камара, ще могат да ползват данъчно облекчение за 2011 г. по чл. 61м, ал. 1, т. 4 от същия закон.
§ 22
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ обнародването на закона в "Държавен вестник". Освен това, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2011 г. и влиза в сила от 03.05.2011 г.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на конкретни разпоредби, които влизат в сила на определени дати: член 20 (ал. 1-3) - от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради; член 21 (ал. 1-4) - от 31 декември 2012 г.; член 22 (ал. 1-5) - от 1 януари 2012 г.; член 23 (ал. 1-12) - от 1 юли 2012 г.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 влизат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 85
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: § 83 - 1 юли 2012 г., § 80, т. 1 и 4, буква "б" - 1 януари 2013 г., и множество други параграфи, които влизат в сила от 1 април 2013 г.
§78
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2013 г. и влиза в сила от 12.03.2013 г.
§20 от Закона за местните данъци и такси
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които ще влязат в сила 6 месеца след обнародването. Допълнението към закона е обнародвано в "Държавен вестник", брой 61 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§2
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2014 г. В заключителните разпоредби се посочват изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в Държавен вестник, с различни дати на влизане в сила, включително изменения от 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2021 и 2024 г.
§11
Параграф §11 определя, че за целите на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3, Министерството на вътрешните работи трябва да предостави служебно информация относно регистрираните за движение моторни превозни средства към 31 декември 2013 г. Тази информация трябва да включва и данни за екологичната категория на превозните средства, ако такава информация е налична. Срокът за предоставяне на тази информация е до 31 януари 2014 г.
§ 13
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на параграф 6, който ще влезе в сила на 31 декември 2025 г. Параграф 2 е отменен с изменения от 2014 г.
Параграф §13а
Параграф §13а, който е нов и е обнародван в ДВ, бр. 105 от 2014 г., влиза в сила на 01.01.2015 г. Този параграф е променян и допълван с изменения от ДВ, бр. 95 от 2015 г. (в сила от 01.01.2016 г.) и ДВ, бр. 97 от 2016 г. (в сила от 01.01.2017 г.), но впоследствие е отменен с ДВ, бр. 14 от 2021 г., с влизане в сила на 17.02.2021 г. Разпоредбите са свързани с изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност.
§46
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения: параграф 17 влиза в сила от обнародването; параграф 39, т. 7, буква "б", т. 9-13 и т. 19 влизат в сила от 1 януари 2014 г.; параграф 34, т. 7 влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква "а" от 1 юли 2015 г., а останалите точки влизат в сила след положително решение от Европейската комисия.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се споменава, че преходните и заключителните разпоредби са свързани и с Закона за предучилищното и училищното образование, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г.
§24
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси, обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 2016 г., влизат в сила на 1 януари 2017 г. Текстът е поправен и обнародван в бр. 80 от 2016 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси определя задълженията на министъра на финансите и общинските съвети. Министърът на финансите е длъжен да утвърди образец на декларацията по чл. 61х, ал. 1 до 30 септември 2016 г. Освен това, до същата дата, общинският съвет трябва да определи размера на данъка върху таксиметровите превози за 2017 г.
§ 8
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", и § 6, който влиза в сила от 1 април 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел са обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2016 г., и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§40
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§ 61 от Закона за местните данъци и такси
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за местните данъци и такси са актуализирани с изменения, публикувани в Държавен вестник през 2017, 2018, 2021 и 2023 г., с нови разпоредби, които влизат в сила на различни дати, последната от които е 24 септември 2024 г.
Параграф §16
Параграф 16 от Закона за местните данъци и такси предвижда срок за одобряване на план-сметка за 2026 г. за услугите по чл. 62, който е до 31 януари 2026 г. Освен това, за 2026 г. не се прилага чл. 68, ал. 2.
§17
Параграф §17 от Закона за местните данъци и такси определя, че за втората година след преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2021 г., Националното сдружение на общините и председателят на Националния статистически институт трябва да изготвят предложение за включване на броя на ползвателите на услугите в имота. Те също така определят реда, начина и срока за предоставяне на данни относно тези ползватели от Националния статистически институт на съответната община.
§20
Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1 до 31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2021 г. Измененията в закона влизат в сила от 03.11.2017 г., с последващи изменения през 2018 г. и 2021 г.
Параграф §21
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2026 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби включват § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20.
§31
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването в 'Държавен вестник', и параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за концесиите са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 96 от 2017 г., и влизат в сила от 2 януари 2018 г.
Параграф §41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключения: член 45, ал. 5 влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването, а член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила от 31 януари 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
§ 52
Законът влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 8 и 9, които влизат в сила на 1 декември 2017 г., и параграф 41, буква "а" от т. 17, който влиза в сила на 20 май 2019 г.
§ 56
Параграф §56 от Закона за местните данъци и такси определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи. Параграфи 4, 6, 11, 12, 14, § 34 (т. 1, буква "б" и т. 2), § 40, 41, § 51 (т. 1, т. 2, т. 7, буква "б" и т. 12, буква "б") и § 52 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Параграф 44, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 45, т. 4 - от 1 август 2017 г. Параграф 47, т. 2 и т. 14, буква "г", § 51, т. 2 (относно изречение първо), т. 3, буква "б" и т. 14, буква "а" (относно т. 68) влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".
Параграф §15
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§40
Параграф §40 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че общинският съвет трябва да определи размерите на данъка върху превозните средства за 2019 г. до 31 януари 2019 г. В случай, че новите размери не бъдат определени в този срок, данъкът за 2019 г. ще бъде определен съгласно минималните размери и коригиращите коефициенти, установени в чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
§ 70
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила в различни дати. Параграф 43, т. 2 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 63 - от 18 ноември 2018 г., а други разпоредби влизат в сила на 7 януари, 28 януари, 20 май, 1 юли, 1 октомври 2019 г. и 1 януари 2020 г. Параграф 43, т. 11 влиза в сила от 28 юли 2020 г.
§25
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията също са обнародвани и влизат в сила от същата дата.
§32 Закона за местните данъци и такси
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги указват, че законът е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влиза в сила от 1 юли 2020 г. Също така, има изменения относно влизането в сила, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник, с последно изменение от 8 от 2022 г., в сила от 1 януари 2023 г.
Параграф §41
Разпоредбите от различни закони, свързани със социалните и интегрираните здравно-социални услуги, се прилагат за домовете за деца без родителска грижа и за пълнолетни лица с различни увреждания до тяхното закриване. Специални разпоредби касаят и даренията в полза на тези домове, свързани с облагането по Закона за данъците върху доходите и Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 45 от Закона за местните данъци и такси
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения: определени параграфи и членове влизат в сила на различни дати. Например, някои разпоредби влизат в сила на 31 декември 2023 г., а други - на 1 януари 2019 г. Някои членове влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби за допълнението към закона са в сила от 20.04.2019 г.
§2 от Закона за местните данъци и такси
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 20 април 2019 г. В допълнение, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, които бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2019 г. и влизат в сила от 01.01.2020 г.
§28
Параграф §28 определя срок за подаване на данни от възложителите на новопостроени сгради, които са завършени в груб строеж до 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или нямат издадено разрешение за ползване. Срокът за подаване на данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси е до 29 февруари 2020 г.
§29
Физическите лица и едноличните търговци, регистрирани по чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност, които извършват дейности, посочени в приложение № 4 към Закона за местните данъци и такси, са задължени да подават декларация за доходите, получени през 2019 г., по реда на чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
§11
За 2020 г. местата за настаняване с до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, ще плащат патентен данък в размер от 25 до 250 лв. Този размер е определен в наредбата по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и важи за места, категоризирани с една или две звезди.
§ 12
Параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси предвижда, че данъчно задължените лица, които са придобили имущества безвъзмездно през 2019 г., с изключение на определените случаи в чл. 49, ал. 2 и 4, трябва да подадат декларация за облагане с данък и да заплатят дължимия данък до 31 март 2020 г.
§ 16
Законът влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 юли 2020 г. Тези параграфи са § 1, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7 и § 8.
§59
За 2020 г. размерът на туристическия данък за местата за настаняване, регистрирани по Закона за туризма, ще бъде определен в съответствие с наредбата по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Специално за места за настаняване, категоризирани с 'една звезда', се прилага този размер на данъка.
§ 66
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи. Параграф 57, т. 2 и параграф 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби също касаят изменения в закона, обнародвани в "Държавен вестник" на 11.08.2020 г.
§3
Общинският съвет има право да освободи предприятия от таксата за битови отпадъци за период от 2020 г., ако те са преустановили дейността си поради извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г. Удостоверяването на прекратяването на дейността става с финансови и други документи, съгласно реда, определен от общинския съвет.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на: 1. Параграф 4, т. 2, който влиза в сила три месеца след обнародването на закона; 2. Параграф 6, който влиза в сила от 1 август 2020 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в 'Държавен вестник', бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.
§ 94
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове. Например, някои параграфи влизат в сила в тридневен срок след обнародването, други от 1 април 2021 г., а трети от 1 юли 2021 г. Параграф 71, т. 4 влиза в сила от 1 януари 2022 г.
§28
Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила от 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила от 31 декември 2020 г. Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 - от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 влиза в сила от 20 април 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и свързаните с него закони.
§14
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който също влиза в сила от 1 януари 2022 г.
§ 9
Законът влиза в сила на 1 януари 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 април 2022 г. Тези разпоредби включват § 3, т. 1, 2, 5 - 11, както и § 5, 6 и 7. Допълнителни разпоредби касаят прилагането на законите за бюджета на Република България, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г., които влизат в сила от 1 януари 2023 г.
§16
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения: параграф 2 - от деня на обнародването; параграф 8 - от 1 декември 2022 г.; параграф 10 - от влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на определени параграфи и алинеи. Някои разпоредби влизат в сила от 1 юли, 1 август, 1 септември, 1 декември 2023 г., и 1 януари 2024 г., докато други влизат в сила след обнародването им в "Държавен вестник" или след определен период от време. Специфични параграфи имат различни дати на влизане в сила, като например параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването, и параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението през 2021 г.
§39
Съгласно §39 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§40
Административните органи са задължени да привеждат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон за местните данъци и такси. Срокът за изпълнение на това задължение е до 31 март 2025 г., като графикът за привеждане ще бъде приет с постановление на Министерския съвет, което трябва да бъде изготвено до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Тези параграфи включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в". Допълнителният закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е обнародван в ДВ, бр. 106 от 2023 г. и влиза в сила от 01.01.2024 г.
§19
Правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти, упражнено по досегашния чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, остава в сила до изтичането на срока на издадения сертификат, но не може да надвишава 10 години за съответната сграда.
§20
Сградите, които са получили сертификати с клас на енергопотребление "В", "С" и "D" съгласно Закона за енергийната ефективност, няма да бъдат освободени от данък върху недвижимите имоти, освен ако не е упражнено правото на освобождаване по предходната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19.
§22
До 31 декември 2024 г. Изпълнителната агенция 'Морска администрация' и министърът на финансите трябва да осигурят автоматизирана връзка между регистъра на българските кораби и системата за обмен на информация, за да се обменят данни, необходими за определяне размера на данъка върху превозните средства.
§ 23
Законът за местните данъци и такси влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 януари 2025 г. или на 1 януари на годината, следваща годината, в която Европейската комисия се е произнесла относно мярката за държавна помощ.
§5
Действащите нормативни актове, свързани с плащането на такси и други публични задължения, продължават да важат, като се прилагат правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, когато суми са посочени в евро, те трябва да бъдат актуализирани в съответствие с правния акт на Европейския съюз.
§ 60
Параграф 60 определя, че определени параграфи от закона, а именно § 5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, и § 38 - 59, ще влязат в сила от датата, която ще бъде определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Тази дата ще бъде съгласно чл. 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Допълнителна информация посочва, че Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2024 г. и влиза в сила на 24.09.2024 г.
§3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси урежда условията за разходване на месечните обезпечения и отчисления за 2024 и 2025 г. по Закона за управление на отпадъците. Общинските съвети могат да разходват средствата чрез вътрешни компенсирани промени, без да променят приетия начин на определяне на таксата за битови отпадъци. Дължимите отчисления трябва да се внесат до 31 декември на съответната година, а неусвоените средства ще бъдат възстановени от Регионалната инспекция до 30 април 2025 г. Не се начисляват лихви върху дължимите суми.
Параграф §4
Законът за местните данъци и такси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г. Приложение № 1 е отменено, а Приложение № 2 е изменяно и допълвано многократно, като последното изменение е в сила от 1 януари 2024 г. Законът съдържа разпоредби за данъчната оценка на недвижимите имоти, включително общи положения, оценка на сградите, незавършено строителство, земеделски земи и правото на строеж. Данъчната оценка на имотите се определя на база базисна данъчна стойност, коефициенти за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики и овехтяване. Освен това, се предвиждат специфични формули за изчисление на данъчната оценка в зависимост от типа имот и неговите характеристики.
