НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя принципите и критериите за извършване на медицинската експертиза, която е интегрална част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения.
Чл. 2
Наредбата за медицинската експертиза определя видовете експертизи, които се извършват в областта на медицинската оценка на работоспособността. Включва експертиза на временната и трайно намалената работоспособност на трудоспособни лица и на лица с пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Освен това, наредбата обхваща оценка на уврежданията при деца до 16 години и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията.
Чл. 3
Наредбата определя процедурите за извършване на медицинска експертиза в различни случаи. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Трайно намалената работоспособност и уврежданията на лица, придобили право на пенсия, се оценяват от ТЕЛК и НЕЛК. За деца до 16 години експертизата изисква участие на специалист по педиатрия. Професионалните болести се оценяват от ТЕЛК и НЕЛК, с участие на специалисти по трудова медицина, а при заболявания, свързани с йонизиращи лъчения, и специалисти по радиобиология.
Чл. 4
Член 4 от Наредба за медицинската експертиза определя, че формата и съдържанието на експертните решения и медицинските протоколи, издавани от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, трябва да следват утвърден образец от министъра на здравеопазването.
Чл. 5
Медицинската експертиза в различни лечебни заведения, свързани с Министерския съвет и други министерства, се извършва съгласно определен ред. Втората глава на наредбата се фокусира върху експертизата на временната неработоспособност, като в раздел I се описват общите правила за издаване на болнични листове и условията за установяване на временна неработоспособност.
Чл. 6
Чл. 6 определя условията за временна неработоспособност на осигурените лица, включително причини като заболявания, злополуки, карантина и грижа за болен член на семейството. Временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, който покрива периода от началото на неработоспособността до възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност. При продължителност над 6 месеца, е необходим контролен преглед на ТЕЛК. Неработните дни не прекъсват неработоспособността, а отпускът може да се удължи в изключителни случаи, но не повече от 18 месеца.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за медицинската експертиза определя правилата за издаване на болнични листове. Лекуващите лекари и лекарите по дентална медицина издават болнични листове, като лекарите по дентална медицина могат да го правят само за заболявания в тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ имат право да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Информацията за временната неработоспособност се отразява в АЛ, медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип. Допустимо е болнични листове да се издават и от лечебни заведения, обслужващи лицето по месторабота.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че осигурените лица, работещи при повече от един работодател, получават множество екземпляри на болничния лист, които трябва да представят на всеки работодател. В бележките на болничния лист се записва броят на работодателите. Всички издадени екземпляри на болничния лист от ЛКК се регистрират под един и същ номер в книгата на решенията на ЛКК.
Чл. 9
Чл. 9 регламентира издаването на болнични листове и условията за тях. Болничният лист се издава в деня на установяване на временната неработоспособност, с изключения за случаи на работа в деня на констатацията или при продължение на предишен болничен. Осигуреният трябва да представи болничния лист на работодателя в рамките на два работни дни. При отказ за издаване на болничен лист, той се издава служебно. Не се издава болничен лист за минало време без предварителен преглед, освен в специфични случаи (тежки заболявания), където срокът е до 2 или 10 дни. При пропуснато издаване на болничен лист след преглед, той може да бъде издаден за минало време с необходимата документация.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба за медицинската експертиза предвижда, че решенията на Лекарските комисии по експертизата на временната неработоспособност и издадените болнични листове трябва да бъдат вписани в медицинския протокол на ЛКК. Решенията на ТЕЛК също трябва да се вписват в експертното решение на ТЕЛК и медицинския протокол на ЛКК. Всички решения на ЛКК и ТЕЛК за временна неработоспособност задължително се записват в историята на заболяването и епикризата на пациента. Освен това, решенията и мненията на ЛКК се вписват в специална книга, подписана от председателя и членовете на комисията.
Чл. 11
Чл. 11 определя условията, при които се издава болничен лист. Такива случаи включват умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение, нарушаване на здравния режим, временна неработоспособност поради употреба на алкохол или упойващи средства, хулигански прояви, неспазване на безопасност при работа, и неявяване на контролен преглед без уважителни причини. Работоспособни осигурени с хроничен алкохолизъм или наркомания имат право на болничен лист за времето на лечението. Лекуващият лекар трябва да впише в болничния лист "За анкета" за определени случаи.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба за медицинската експертиза определя случаите, при които не се издава болничен лист за временна неработоспособност. Не се издава болничен лист за: 1) неосигурени лица с изключение на определени случаи; 2) работоспособни осигурени лица; 3) кръводаряване, освен при настъпила временна неработоспособност; 4) гледане на хронично болен, освен при ново заболяване или обостряне; 5) гледане на лице с трайно намалена работоспособност, освен за деца до 16 години; 6) заболяване с определена над 50% трайно намалена работоспособност, освен при обостряне или интервенции.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба за медицинската експертиза определя условията за издаване на болничен лист за временна неработоспособност. Лекуващият лекар може да издаде болничен лист до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, а общата продължителност на болничния лист не може да надвишава 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година. Дните за временна неработоспособност поради карантина не се включват в тези срокове. След изтичането на посочените срокове, болният се насочва към Лекарска комисия по трудоспособност (ЛКК), освен в случаите на карантина. При издаване на болничен лист в нарушение на тези разпоредби, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болнични листове от лекуващия лекар. Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава от лекуващия лекар и се отразява в историята на заболяването и епикризата. При необходимост от домашно лечение след болничното, се издава болничен лист от ЛКК, който включва дните на болничното лечение и до 30 дни за домашно лечение. Болнични листове за дневен и домашен стационар също се издават от ЛКК. Издаването на болничен лист за болнично лечение започва от деня на постъпването, независимо от предходни издадени болнични листове.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба за медицинската експертиза определя режимите на болничния лист в зависимост от състоянието на болния. Режимите включват: болничен, санаторно-курортен, домашен (включващ легло, стаен и амбулаторен), и свободен (с ограничения в района на населеното място или с право да се отиде в друго населено място в България). Лекуващият лекар или ЛКК трябва да се информират за възможностите на болния за лечение в друго населено място. При промяна на режима след издаване на болничния лист, той се анулира и се издава нов.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира условията за извършване на лабораторни изследвания и лечебни процедури на работоспособни осигурени лица. Изследванията могат да се провеждат в извънработно време или в работно време с разрешение на работодателя, без издаване на болничен лист. Лекарят издава служебна бележка, отразяваща времето на явяване и приключване на изследването. Болничен лист се издава само ако времето за изследвания ангажира цялото работно време на лицето, и той се издава от лекаря, който е изпратил пациента.
Чл. 17
Член 17 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че на осигурени лица с ампутирани крайници или ортопедични дефекти, които се нуждаят от ново медицинско изделие, помощно средство или поправка на старо, се издава болничен лист. Този болничен лист може да бъде издаден от лекар специалист или от специализирана ЛКК, свързано с протезирането на лицето и обучението за ползването на изделието.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза установява, че осигурените не могат да се върнат на работа преди изтичане на разрешения отпуск без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист. Осигурителите не допускат на работа осигурени в отпуск поради временна неработоспособност. При определен домашен амбулаторен или свободен режим, осигуреният е длъжен, при необходимост, да се яви пред разследващите органи и съдебната власт, освен ако представи медицинско удостоверение, което потвърдва, че заболяването му не позволява явяването.
Чл. 19
Член 19 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда процедура за прекратяване на отпуск по болест, когато лицето заяви възстановяване на работоспособността преди изтичането на разрешения отпуск. Лекуващият лекар или ЛКК могат да прекратят отпуска, ако установят възстановяването, като в този случай издаденият болничен лист се анулира и се издава нов. Нарушаването на режима в болничния лист не е основание за прекратяване на отпуска. Споровете между осигурените лица и медицинските специалисти се разрешават по реда на Закона за здравето.
Чл. 20
Лекуващите лекари и ЛКК са задължени да уведомяват осигурените за датата на прегледа, да предоставят информация за начина на обжалване на решенията и да информират осигурените относно въпросите, свързани с временната или трайната им неработоспособност.
Чл. 21
Съгласно Чл. 21 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест се издава при условията и по реда, определени в Чл. 7 от същата наредба.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че при злополука лекуващият лекар или лекарят по дентална медицина е отговорен за определяне на вида на злополуката (трудова или не) въз основа на анамнезата и личните констатации. Лекарят е задължен да впише в АЛ часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се добавя бележка за доказване с разпореждане на ТП на НОИ, а за професионална болест - за доказване с експертно решение на ТЕЛК.
Чл. 23
Според Чл. 23 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист за аборт, независимо дали е по желание или по медицински показания, се издава по общия ред.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за медицинската експертиза определя правилата за издаване на болничен лист на осигурените лица. Болничен лист се издава от лекуващия лекар или от ЛКК, а консултантът може да издаде такъв, само ако поеме лечението. Консултантите дават мнение за заболяването и лечението, но не определят продължителността на неработоспособността, която се определя от лекуващия лекар. При несъгласие с мнението на консултанта, се прилага чл. 112 от ЗЗ и лечебните заведения, извършили консултацията, трябва да издадат документ с находките и мнението за работоспособността.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата за медицинската експертиза определя условията за трудоустрояване на осигурени лица с трайно намалена работоспособност под 50%. Когато здравословното състояние изисква работа при облекчени условия, осигуреният може да бъде трудоустроен с болничен лист. Лекуващият лекар може да издава болничен лист за срок до един месец, а ЛКК - до две години, но не повече от 6 месеца еднократно. След изтичане на този срок, осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК.
Чл. 26
Отпускът поради бременност и раждане на осигурената е 135 календарни дни за всяко дете, разпределен в три болнични листа: 1) 45 дни преди раждането, издаден от наблюдаващия лекар; 2) 42 дни след раждането, издаден от лекаря, водил раждането; 3) 48 дни след изписване, издаден от личния лекар или от ЛКК на АГ отделение, ако детето е в болница. Ако детето почине, бъде осиновено или настанено в детско заведение преди 42-ия ден, третият болничен лист не се издава. През време на отпуска не се издават болнични листа по други причини, а при патологична бременност болничен лист се издава по общия ред.
Чл. 27
Член 27 от Наредбата за медицинската експертиза регулира правата на осигурените лица по отношение на отпуските по време на бременност и раждане. При раждане след 45-дневния отпуск поради бременност, отпускът се удължава с нов болничен лист до 93 дни. При раждане преди изтичането на 45-дневния отпуск, осигурената има право на неизползвания отпуск, който се вписва в третия болничен лист. Ако осигурената няма право на отпуск след 42-рия ден от раждането, се издава болничен лист само за неизползвания отпуск поради бременност.
Чл. 28
Болничен лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата на раждането и осигурява 42 дни отпуск. Това важи независимо от статуса на детето, било то мъртвородено, починало или предадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-ия ден.
Чл. 29
Когато дете, настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или осиновено след 42-рия ден от раждането, почине, отпускът на майката по третия болничен лист се прекратява от следващия ден. Ако работоспособността на майката не е възстановена, срокът на временната неработоспособност може да бъде продължен по общия ред, като причината за неработоспособността задължително се отразява в болничния лист.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за медицинската експертиза регулира издаването на болнични листове за бременни жени, които не са се явили своевременно за оформяне на отпуска по бременност. Ако бременната е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяване на работата до термина на раждането. Ако не е работила, болничният лист се издава за 45 дни преди термина. При раждане без определен термин, болничният лист може да се антидатира за 45 дни преди раждането, а ако е работила част от този период, се издава за времето от прекратяване на работата до раждането. При по-късно явяване за отпуск, бременната трябва да представи документ за датата на прекратяване на работата.
Чл. 31
Чл. 31 урежда процедурата за издаване на протокол от ЛКК при тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, когато тя не може да се грижи за детето. Протоколът съдържа данни за майката, диагнозата, срока на неработоспособността, данни за детето и основанието за отпуск по Кодекса на труда. Протоколът се издава в два екземпляра, единият от които е за майката. При необходимост срокът може да бъде удължен с нов протокол. В случай на спорове, се прилагат разпоредбите на ЗЗ. Същите разпоредби важат и за осиновители на деца до 5-годишна възраст.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болничен лист при заболяване на майката по време на отпуска за раждане. При настъпване на такова заболяване, лицето, което ще ползва отпуск, получава болничен лист за периода до изтичането на определен срок. Болничният лист се издава от личния лекар на детето или на лицето, което ще ползва отпуск, на базата на протокол от ЛКК и декларация за живо дете, което не е осиновено.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата за медицинската експертиза определя условията за издаване на болничен лист за временна неработоспособност при смърт на майката. Лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда (КТ), получава болничен лист от личния лекар, който обхваща периода от смъртта на майката до изтичането на определен срок. За издаването му са необходими акт за смъртта на майката и декларация за живото състояние на детето. В случай, че отпускът е за настойник, се изискват документ за настойничество и акт за смъртта на двамата родители.
Чл. 34
Член 34 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че на осигуреното лице, при което е настанено дете, се издава болничен лист за временна неработоспособност. Размерът на болничния лист е определен на база разликата от възрастта на детето в деня на настаняването до изтичането на определен срок. Издаването на болничния лист е отговорност на ръководителя на лечебното заведение или личния лекар на осигуреното лице, като се изисква необходимата документация, свързана с настаняването на детето.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болнични листове за балнеолечение, климатолечение и таласолечение. Болничен лист се издава само на временно неработоспособни осигурени лица, които имат заболяване, показано за такова лечение. Лица с хронични заболявания, но запазили работоспособността си, могат да се подлагат на лечение за сметка на друг отпуск. Болничният лист за лечение, след болнично лечение, се издава от ЛКК на лечебното заведение, което е направило изпращането. При промяна на режима по време на отпуск за временна неработоспособност, предходният болничен лист се анулира и се издава нов. Продължаването на отпуска за домашно лечение става с нов болничен лист, ако документът за лечение изтича след срока на отпуска.
Чл. 36
Член 36 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че в болничния лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение могат да се включват допълнително до 3 календарни дни отпуск за пътуване, ако това е необходимо. Тази разпоредба е част от Раздел V, който се занимава с издаването на болничен лист при карантина и отстраняване от работа по предписание на медицинските органи.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болнични листове при карантина на осигурени лица. Лекуващият лекар издава болничен лист за периода на карантина. При ново заболяване по време на карантина не се издава нов болничен лист до изтичане на карантинния срок, освен ако неработоспособността продължава, като новият лист се обозначава съответно. При отстраняване от работа по медицински указания, болничният лист се издава за сроковете, установени за съответните заразни болести, с представена служебна бележка от работодателя.
Чл. 38
Според Чл. 38 от Наредба за медицинската експертиза, болничен лист за гледане на болен член от семейството или болно дете се издава от лекуващия лекар до 14 дни или от ЛКК до 30 дни. Листът включва информация за болния и лицето, което гледа, и се издава от лечебните заведения, където се осъществява лечението. При издаването се вписват важни данни като имена, ЕГН, родствена връзка, диагноза и размер на отпуска.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза определя условията за издаване на болничен лист за гледане на деца от семейството. Лекуващият лекар издава болничен лист в два случая: 1. за деца до 12 години, които са контактни със заразноболен и са под карантина; 2. за здрави деца до 12 години, които са върнати от детско заведение или училище поради карантина, при условие че се представи служебна бележка от директора на заведенето. Не се издава болничен лист за здрави деца, поставени под карантина, които не посещават училище или детска градина.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата за медицинската експертиза урежда издаването на болнични листове за гледане на болен член от семейството. Според (1), такъв лист се издава от лекуващия лекар при наличие на заключение от ръководителя на лечебното заведение, което удостоверява необходимостта от гледане и посочва срока. В болничния лист задължително се вписва номерът на историята на заболяването. Според (2), за деца до 3 години, настанени в лечебно заведение, болничен лист се издава от лекуващия лекар без необходимост от разрешение на ръководителя, за целия период на лечение.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болничен лист за придружаване на болен член от семейството, включително болно дете. Болничният лист се издава от лекуващия лекар или ЛКК след представяне на необходимите документи от лечебното заведение, удостоверяващи времето за придружаване. Листът покрива само времето до настаняването на болния в лечебно заведение. При извънболнично лечение в друго населено място, болничен лист за придружителя се издава от съответното лечебно заведение.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата за медицинската експертиза описва изискванията за вписване на информация в болничния лист за придружаване на болен член от семейството. В него се вписват имената на болния, единният граждански номер, родствената връзка и диагнозата. При издаване на болничен лист, лекарят или ЛКК вписват информация за лицето, което придружава болния, включително месторабота, постоянен адрес, родствена връзка, размер на отпуска и номер на болничния лист. Също така, в медицинския протокол на ЛКК на болния се отразяват прегледи, изследвания, назначено лечение и диагнозата. Лицето, на което е издаден болничният лист, получава екземпляр от протокола.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира издаването на болнични листове за гледане или придружаване на болен член от семейството. Съгласно алинея 1, не се допуска издаване на болничен лист едновременно на повече от един осигурен. Въпреки това, алинея 2 позволява издаването на болничен лист на повече от един осигурен, когато в семейството има повече от един болен, и гледането или придружаването им се извършва на различни места, или когато болните страдат от различни инфекциозни заболявания, при което е противопоказно да се грижи едно и също лице.
Чл. 44
Член 44 от Наредбата за медицинската експертиза определя, че болничен лист за временна неработоспособност, издаден поради заболяване, злополука, бременност или раждане в чужбина, на служители от българските дипломатически и консулски представителства, както и на служители в международни организации, се издава от ЛКК на лечебното заведение, определено от директора на Регионалната здравна инспекция в София. За издаването на листа е необходимо представяне на документ от лечебното заведение, където е извършено лечението или изследването, и той важи за целия период на временната неработоспособност.
Чл. 45
На осигурени, които са получили болнично лечение или изследване в чужбина, се издава болничен лист за целия период на лечението въз основа на представени документи от лечебното заведение. За амбулаторно лечение или изследване в чужбина, болничен лист се издава само при установяване на основание за отпуск. При необходимост от придружител, болничен лист се издава и на него, при условие че е осигурен. Листът се издава от ЛКК, след представяне на нужните документи от осигуреното лице. При отказ от ЛКК, се следва процедура по чл. 112 от ЗЗ.
Чл. 46
Документите, издадени в чужбина, които служат за основание за издаване на болнични листове в България, трябва да бъдат официални и валидни за страната на издаване. Освен това, те трябва да бъдат преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация.
Чл. 47
Болничните листове за лечение или изследване в страни, с които България има спогодби за социална политика, се издават по реда на чл. 45, освен ако в спогодбите не е уговорено друго.
Чл. 48
Съгласно Чл. 48 от Наредба за медицинската експертиза, болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар. За целта са необходими следните документи: акт за раждане на детето, декларация за живо дете, документ за ползвания отпуск при бременност и служебна бележка от осигурителя или осигурителна книжка.
Чл. 49
Член 49 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че български граждани, които работят в чужбина и са временно неработоспособни, могат да получат болничен лист при завръщане в страната. Това важи за случаи на платен или неплатен отпуск, както и за командировки. Болничният лист се издава при условията и по реда, определени от наредбата.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредбата за медицинската експертиза посочва, че разпоредбите на чл. 44 - 49 не важат за лица, на които се прилагат правилата за координация на социалната сигурност на ЕС или международни договори, в които България участва.
Чл. 51
Наредбата регламентира издаването на болничен лист за удостоверяване на временна неработоспособност на лица, които подлежат на законодателството на друга държава, съгласно правилата за координация на социалната сигурност в ЕС или международни договори. Болничният лист се връчва на лицето, за да бъде представен пред осигурителната институция или работодателя в страната на осигуряване.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че когато лица, подчинени на българското законодателство, получат утвърдени формуляри или аналогични документи от чужбина, се прилага чл. 43 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Ако институцията на съответната държава откаже да издаде формулярите, се следва общият ред, описан в чл. 44 - 49.
Чл. 53
Дубликат на болничен лист може да бъде издаден от лечебното заведение, което е издало оригинала, при условие че е подадено писмено искане от осигурителя, осигурения или самоосигуряващото се лице. В молбата трябва да се уточни причината за искането. На дубликата се отбелязва "Дубликат", а молбата се съхранява в лечебното заведение.
Чл. 54
Член 54 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира анулирането на неправомерно издадени болнични листове от органите на експертизата. Анулирането е възможно при съгласие на осигурения, което се удостоверява писмено. След изплащане на обезщетения, жалби и възражения се подават по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Анулираните болнични листове се съхраняват в лечебните заведения за 3 години, след което се унищожават с акт. Корекции на болнични листове по технически грешки се правят само от органа, който ги е издал, а анулирането се отбелязва с диагонални черти и надпис "унищожен".
Чл. 55
Чл. 55 определя процедурата за получаване на уникални номера на болнични листове от електронния регистър. Лечебните заведения подават еднократно заявление в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, придружено от удостоверение за регистрация или разрешение за дейност. Ръководителите на лечебните заведения носят отговорност за получаването и предоставянето на уникалните номера на лекарите, както и за представянето на данни в електронния регистър и изготвянето на справки. Лекарите и ЛКК отговарят за въвеждането и съхраняването на данните при издаването и анулирането на болничните листове.
Чл. 56
Работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица са задължени да съхраняват представените им болнични листове за период от 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на издаване на болничния лист. Важно е да се отбележи, че това правило е част от наредбата, която регулира медицинската експертиза и определя характера на заболяванията като професионални или общи.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира функциите на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) относно потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяванията. ТЕЛК извършва оценка на заболяванията въз основа на клиничен преглед, медицинско досие и допълнителни доказателства. Комисията също така се произнася по въпросите, свързани с член 61 от закона. При преосвидетелстване на лица с професионални заболявания, ТЕЛК може да потвърди или установи липса на професионално заболяване.
Чл. 58
При настъпила смърт, когато аутопсията установи заболяване, включено в списъка на професионалните болести, ТЕЛК може да се произнесе по професионалния характер на заболяването. За целта се изискват следните документи: протокол от аутопсия, медицинска документация на починалия и протокол за проучване на професионална болест. Искането може да бъде подадено от наследниците или от органите на предварителното производство и съда.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че по преценка на ТЕЛК (НЕЛК) лицата могат да бъдат насочвани за допълнително изясняване на професионалния характер на заболяването им. Това става чрез насочване към отделенията и клиниките, специализирани в професионални болести.
Чл. 60
Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК издават експертни решения и регистрационни карти за призната професионална болест. Срокът на експертното решение е 3 години, след което лицето се преосвидетелства. Регистрационната карта се подготвя в 4 екземпляра за различни институции. При преосвидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат да потвърдят или да вземат ново решение, да признаят причинна връзка за усложнения или да установят пълно излекуване.
Чл. 61
Наредбата регламентира експертизата на трайно намалената работоспособност и увреждането. За трайно намалената работоспособност се определят: степента на намаление, потребността от чужда помощ, срокът на инвалидността, началната дата на инвалидизиране и причинните връзки с трудови условия. При увреждането се оценяват степента, потребността от помощ, срокът на инвалидността и дата на инвалидизиране, както и препоръки за рехабилитация. Лицата с право на пенсия, които не работят, не получават оценка на противопоказани условия на труд.
Чл. 62
Видът и степента на увреждането или трайно намалената работоспособност се определят на базата на медицинска документация, която показва степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган или система. При определени случаи, посочени в правилника по чл. 109 от Закона за здравето, се изисква подробна клинико-експертна анамнеза и задълбочен клиничен преглед, като в някои случаи лабораторни и функционални изследвания не са задължителни.
Чл. 63
Чл. 63 определя начина на оценка на уврежданията и функционалния дефицит. Увреждането се оценява по отправни точки от приложение № 1. Ако увреждането не е в приложението, но причинява значителен дефицит, се взима най-близката точка с обосновка в експертното решение. При множествени увреждания, процентът на намалената работоспособност се определя по Методиката от приложение № 2.
Чл. 64
Според Чл. 64 от Наредбата за медицинската експертиза, критериите за оценка на трайно намалената работоспособност, включително вида и степента на увреждане, са унифицирани и не зависят от причината за освидетелстването на лицето. Това означава, че независимо дали се касае за пенсиониране, социално подпомагане или освобождаване от такси и данъци, оценката ще бъде извършена по един и същи критерии.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че процентите на трайно намалената работоспособност, свързани с увреждания, причинени от общо заболяване, както и от трудова злополука, професионална болест или военна инвалидност, се определят поотделно за всяка категория увреждане.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза определя, че при внезапно починало лице, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка, основавайки се на медицинската документация и протокола от аутопсията. В случай на липса на аутопсия, те не могат да се произнасят по причинна връзка, но все пак постановяват експертно решение.
Чл. 67
Чл. 67 предвижда, че когато процентът на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане се увеличава без промяна в здравословното състояние, е необходимо да се предостави подробна мотивировка. Причините за завишаването могат да включват неправилна оценка при предишното освидетелстване, допусната фактическа грешка или други причини.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредбата за медицинската експертиза определя условията за назначаване на чужда помощ на лица с трайно намалена работоспособност. При степен на увреждане над 90% ТЕЛК и НЕЛК се произнасят за нуждата от чужда помощ. Чужда помощ може да се определи и при 80% увреждане при лица с психични заболявания, в зависимост от загубата на социални умения. За деца, помощ може да се определи и при увреждане под 90%, в зависимост от заболяването и възможността за отглеждане. Определянето на чужда помощ при деца зависи от вида и степента на заболяването, а не от възрастта. НЕЛК може да определи чужда помощ и при 80% увреждане, ако съпътстващи заболявания обуславят над 50% трайно намалена работоспособност.
Чл. 69
Срокът на инвалидността варира от една до три години в зависимост от увреждането и възможностите за възстановяване. Крайната дата на инвалидизацията е 1-во число на месеца на освидетелстването. При дефинитивни състояния се определя пожизнен срок. При множествени увреждания срокът се определя в съответствие с основните правила. Чуждата помощ може да бъде определена за същия или по-кратък срок от работоспособността, но не по-малко от 6 месеца. Лица с право на пенсия получават пожизнен срок на инвалидността, а преосвидетелстването може да се извърши по искане на лицето или контролни органи.
Чл. 69а
Чл. 69а от Наредбата за медицинската експертиза предвижда изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 при множествени увреждания, когато лицето иска освидетелстване само за дефинитивни състояния. Лицето може да приложи медицински документи, свързани само с дефинитивните увреждания, към заявлението. В тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. Преосвидетелстването може да се извърши по искане на лицето или на контролни органи.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира как се определя датата на инвалидизиране на лицата с намалена работоспособност. Датата се определя в зависимост от различни обстоятелства: при преминаване от временна неработоспособност в инвалидност, при трудоустрояване на работа с по-ниска квалификация, при липса на отпуск по болест или осигуряване, при работа или отпуск, и при отпуск по болест. Специално внимание се обръща на медицинската документация и здравословното състояние на лицето.
Чл. 71
Наредбата определя нова дата на инвалидизиране за различни категории лица: 1. За работещи с трайно намалена работоспособност, при които е установен по-висок процент на увреждане при преосвидетелстване; 2. За лица, получаващи пенсия поради увреждане, които искат друг вид пенсия, от датата на установяване на новото увреждане; 3. За лица, които не са получили процент на увреждане или не са се явили за преосвидетелстване, от датата на невъзможността им да работят.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредбата за медицинската експертиза указва, че решението за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК. Това решение е необходимо при определяне на процент трайно намалена работоспособност или степен на увреждане, както и при временна неработоспособност, свързана с трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредбата регламентира документите, които териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК използват за установяване на причинната връзка при различни случаи на увреждане. За трудови злополуки се изисква разпореждане на НОИ или съдебно решение; за гражданска инвалидност - документ от властите; за военна инвалидност - решение на медицинска комисия или документ от командването; за професионални болести - протокол от НОИ. Патологични състояния вследствие на заболяване не се считат за внезапно увреждане. Лицата, които искат пенсия за военна инвалидност след уволнение, трябва да представят доказателства за военна служба и увреждане.
Чл. 74
Член 74 от Наредбата за медицинската експертиза определя, че причинната връзка се признава не само за увреждания, произтичащи от злополуки и професионални болести, но и за последствия или усложнения, свързани с тях. Освен това, причинната връзка се признава и за усложнения на заболявания, за които е определена военна инвалидност.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира процедурата по определяне на трайно намалената работоспособност или степен на увреждане при пенсия за военна инвалидност. ТЕЛК и НЕЛК вземат решение дали увреждането е резултат от инцидент или заболяване по време на военната служба. Решението на Централната военномедицинска комисия е задължително за ТЕЛК и НЕЛК единствено относно времето на инцидента или заболяването. При постъпване на нови доказателства, ТЕЛК и НЕЛК изпращат документацията обратно на ведомствената медицинска комисия за повторно разглеждане. Ако лицето не е било освидетелствано от ведомствената комисия, ТЕЛК и НЕЛК сами вземат решение за причините за инвалидността.
Чл. 76
Член 76 от Наредба за медицинската експертиза е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 62 от 2018 г., и влезе в сила на 27 юли 2018 г.
Чл. 77
Член 77 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира процедурата при преосвидетелстване на пенсионери, свързана с трудови злополуки и професионални заболявания. При преосвидетелстването, ако се установи, че заболяванията, за които е призната причинна връзка, не влияят на работоспособността, или ако намалената работоспособност е вследствие на други заболявания, се взема ново решение за причинната връзка. Също така, причинна връзка се признава и когато новите заболявания произтичат от предходното заболяване, за което е установена причинна връзка.
Чл. 78
Наредбата регулира медицинската експертиза, определяйки условията за труд, противопоказани за лица с увреждания. ТЕЛК и НЕЛК оценяват работоспособността на лицата с различни проценти трайно намалена работоспособност. Лица с над 50% трайно намалена работоспособност се произнасят за трудоустрояване, а тези с под 50% се насочват към ЛКК. В експертните решения се записват условията на труд и възможността за работа в зависимост от здравословното състояние. Допълнителни разпоредби уточняват терминологията и задълженията на министъра на здравеопазването.
§1
Параграф §1 определя важни термини, свързани с медицинската експертиза. "Лекуващ лекар" е този, който е установил заболяването и наблюдава пациента. "Чужбина" се отнася до държави, за които не важат правилата за координация на социалната сигурност. "Нетравматично увреждане" описва заболявания, които не са резултат от травма. "Трудов маршрут" е хронологията на заеманите длъжности на лицето до освидетелстването. "Дефинитивни състояния" са състояния, които не се променят с времето. Сроковете в месеци се преобразуват в дни, като един месец се счита за 30 дни.
§4 и заключителни разпоредби към Постановление № 149
Параграф §4 от Наредба за медицинската експертиза, въведен с ДВ, бр. 64 от 2018 г., предвижда, че министърът на здравеопазването е отговорен за даването на указания относно прилагането на наредбата. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 149 от 20 юли 2018 г., което изменя и допълва правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза, приет с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г. Тези изменения влизат в сила от 27.07.2018 г.
Параграф §37
Параграф 37 от Наредбата за медицинската експертиза уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 152 от 26 юли 2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза са обнародвани в "Държавен вестник", брой 64 от 2018 г., и влизат в сила от 03.08.2018 г.
§13
Съгласно параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза, започналите и неприключили процедури по извършване на медицинска експертиза до влизането в сила на новото постановление ще бъдат довършени по следния начин: 1. Процедурите пред ТЕЛК ще се извършват по новия ред, установен с постановлението. 2. Процедурите пред НЕЛК ще продължат да се провеждат по досегашния ред.
§15
Параграф §15 от наредбата посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 139 от 6 юни 2019 г., което изменя и допълва Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. Обнародването на измененията е извършено в брой 46 на "Държавен вестник" от 2019 г., като те влизат в сила от 11 юни 2019 г.
§2
Започналите и неприключили процедури по медицинската експертиза, които са започнати преди влизането в сила на наредбата, ще бъдат довършени по следния начин: 1. Процедурите пред ТЕЛК ще се извършват по новия ред, установен от наредбата. 2. Процедурите пред НЕЛК ще продължат да се извършват по досегашния ред.
§3
Лицата, които са били освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК между 3 август 2018 г. и влизането в сила на новото постановление, имат право да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване. Това право важи с изключение на случаите, посочени в чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза. Заявленията трябва да бъдат подадени в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението.
§4
Параграф 4 от Наредбата за медицинската експертиза указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 267 от 22 октомври 2019 г., което изменя и допълва Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Тези изменения влизат в сила от 01.01.2020 г.
§60 и Заключителни разпоредби към Постановление № 241
Параграф §60 определя датите на влизане в сила на различни разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза. Основното постановление влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 52, 53 и 54, които влизат в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник", и параграфи 3 и 42, които влизат в сила от 1 юли 2020 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 241 от 2 септември 2020 г., което допълва Наредбата, влязло в сила от 08.09.2020 г.
Параграф §2
Параграф §2 от преходните и заключителните разпоредби посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Постановление № 225 от 12 юли 2021 г., което изменя и допълва Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. Обнародването е извършено в "Държавен вестник", брой 59 от 2021 г., и е в сила от 16.07.2021 г.
§7
Съгласно параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба за медицинската експертиза, започналите и неприключили процедури по извършване на медицинската експертиза до влизането в сила на постановлението се довършват по следния начин: 1. Процедурите пред ТЕЛК ще се довършват по реда на новото постановление. 2. Процедурите пред НЕЛК ще се довършват по досегашния ред.
§8
Лицата, които са освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК преди влизането в сила на новото постановление и за които са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането, имат право да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване. Това може да се направи в двумесечен срок от влизането в сила на постановлението, извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза.
§ 11
Параграф §11 от Наредбата за медицинската експертиза посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 2 и § 9, т. 5 и 6, които влизат в сила един месец след обнародването. Тези разпоредби са част от Постановление № 13 от 26 януари 2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. Обнародването е извършено в брой 10 от 2023 г., като разпоредбите влизат в сила от 31 януари 2023 г.
§6
Съгласно параграф §6, започналите и неприключили процедури по медицинска експертиза пред ТЕЛК и НЕЛК следва да бъдат довършени по различен ред. Процедурите пред ТЕЛК ще се извършват по новия ред, установен с постановлението, а процедурите пред НЕЛК ще продължат по досегашния ред.
Параграф §7
Лицата, които са освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК преди влизането в сила на новата наредба, имат право да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване, ако новата наредба предлага по-благоприятни условия за оценка на увреждането. Това може да стане извън стандартните случаи, посочени в чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза.
§ 8 и Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §8 от наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приети с постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г.
§44
Параграф §44 предвижда, че започнатите и неприключени производства по освидетелстване или преосвидетелстване на лица с трайно намалена работоспособност или увреждане, които не са завършили в срок от три месеца след влизането в сила на наредбата, ще бъдат довършени по досегашния ред. За тези производства ще се прилагат разпоредбите на чл. 51, ал. 2.
§ 45
Параграф 45 от наредбата указва, че определени параграфи (1, 14, 15, 18, 19, 29, 31 и 32) и приложения, свързани с конкретни членове, влизат в сила три месеца след обнародването им в "Държавен вестник". В приложението към чл. 63, ал. 1 се описват отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност при различни заболявания. Процентите на намалената работоспособност зависят от функционалните ограничения и специфичните характеристики на заболяванията, като се дават подробни указания за оценка на различни случаи.
