НАРЕДБА ЗА МЯСТОТО И НАЧИНА НА НАНАСЯНЕ НА УНИКАЛНАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА ЗА ГРАЖДАНСКИ ЦЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя мястото и начина на нанасяне на уникалната идентификация на взривните вещества, предназначени за граждански цели. Целта е да се осигури проследимост и контрол върху употребата на тези вещества.
Чл. 2
Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, са задължени да нанасят уникална идентификация върху всяко произведено взривно вещество, включително и на най-малката опаковка. Идентификацията трябва да бъде стабилно закрепена и да е лесно разчетима. При последваща обработка на веществата не се нанася нова идентификация, освен ако старата не е заличена или не може да се разчита.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредбата за мястото и начина на нанасяне на уникалната идентификация на взривните вещества за граждански цели определя случаи, при които изискванията на чл. 2 не се прилагат. Тези случаи включват: взривни вещества, произведени за износ с идентификация по изискванията на вносителя; непакетирани взривни вещества за директно зареждане; взривни вещества, произведени на площадката и веднага заредени; недетониращи фитили; огнепроводни шнурове и капсул-детонатори, използвани в огнестрелно оръжие.
Чл. 4
Наредбата определя начина на нанасяне на уникалната идентификация на взривни вещества за граждански цели. Уникалната идентификация може да бъде под формата на самозалепващ се етикет или отпечатана директно върху патроните или чувалите. Всеки патрон или чувал трябва да има съответния етикет, а за касите с патрони също се изисква поставяне на етикет. Лицата, които имат разрешение за производство на взривни вещества, могат да използват и пасивни инертни електронни устройства за идентификация.
Чл. 5
Член 5 от наредбата предвижда, че уникалната идентификация на опакованите двукомпонентни взривни вещества може да се осъществява чрез самозалепващ се етикет или чрез отпечатване на идентификацията върху всяка малка опаковка, съдържаща двата компонента.
Чл. 6
Чл. 6 от наредбата определя начина на нанасяне на уникалната идентификация на обикновените детонатори. Идентификацията може да бъде самозалепващ се етикет или отпечатана върху обвивката на детонатора, като всяка каса с детонатори трябва да бъде етикирана. Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, могат да използват инертни електронни устройства за идентификация. При малки детонатори, където е невъзможно да се нанесат всички данни, информацията се поставя на най-малката опаковка, затворена с печат, с указание за броя на детонаторите в нея.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата определя начините за уникална идентификация на електрически, неелектрически и електронни детонатори. Идентификацията може да бъде извършена чрез самозалепващи се етикети на проводниците, вълноводите или опаковките на детонаторите. Всеки детонатор и каса с детонатори трябва да имат съответния етикет. Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, могат да използват инертни електронни устройства, прикрепени към детонаторите и касите.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата определя начина на нанасяне на уникалната идентификация на междинните детонатори и бустерите. Идентификацията може да бъде представена чрез самозалепващ се етикет или отпечатана директно върху детонаторите и бустерите. Всяка каса с междинни детонатори или бустери също трябва да бъде етикетирана. Производителите могат да използват инертни електронни устройства за идентификация. При малки размери на бустера, информацията за идентификацията се нанася върху най-малката опаковка, която съдържа броя на бустерите.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата регламентира начина на нанасяне на уникална идентификация на детониращи шнурове. Идентификацията може да бъде самозалепващ се етикет или отпечатана директно върху макарата с шнур. Тя трябва да се маркира на всеки 5 метра и върху всяка каса с детониращи шнурове. Лицата, получили разрешение за производство, могат да използват инертни електронни устройства в шнура. При малки размери на шнура, идентификацията се отпечатва само върху макарата или опаковката.
Чл. 10
Наредбата предвижда, че уникалната идентификация на метални кутии и бидони за съхранение на взривни вещества може да се осъществява чрез самозалепващ се етикет или чрез отпечатване директно върху контейнера. Лицата, които имат разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, имат право да използват и пасивни инертни електронни устройства, прикрепени към контейнерите.
Чл. 11
Лицата, които имат разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, могат да нанасят саморазлепващи се копия на оригиналния етикет върху взривните вещества, предназначени за клиентите им. Тези копия трябва да са ясно обозначени като копия на оригинала. Наредбата е в съответствие с европейските директиви за идентификация и проследяване на взривни вещества и влиза в сила на 5 април 2012 г., като се прилага от 5 април 2013 г.
§1
Наредбата въвежда изискванията на две директиви на Европейския съюз, които касаят системата за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение. Първата е Директива 2008/43/ЕО, а втората е Директива 2012/4/ЕС, която изменя предходната. Целта е да се осигури безопасност и контрол върху взривните вещества, използвани за граждански цели.
§4
Наредбата за мястото и начина на нанасяне на уникалната идентификация на взривните вещества за граждански цели влиза в сила от 5 април 2013 г. Тя е изменена и допълнена с Постановление № 273 от 1 ноември 2012 г., което е прието с Постановление № 94 на Министерския съвет от 2011 г. Тези разпоредби бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 87 от 2012 г.
