ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя мерките, които трябва да бъдат предприети срещу финансирането на тероризма, както и реда и контрола за тяхното прилагане.
Чл. 2
Законът има за цел да предотврати и разкрие действия, свързани с финансирането на тероризма от физически и юридически лица, както и от групи и организации.
Чл. 3
Законът предвижда мерки за блокиране на финансови средства и забрана за предоставяне на финансови услуги, свързани с финансирането на тероризма. Лицата, които прилагат тези мерки, трябва незабавно да уведомят съответните власти, включително министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Блокирането на средства се счита за запор или възбрана.
Чл. 4
Член 4 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя как информацията, необходима за целите на закона, се събира и обработва. Държавна агенция 'Национална сигурност' отговаря за събирането и анализа на информацията. Освен това, различни държавни институции, включително Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, обменят информация, която е необходима за изпълнението на закона. Обменът на информация не може да бъде отказан поради служебна, банкова или търговска тайна, нито поради защита на лични данни.
Чл. 4а
Чл. 4а регламентира процедурата за установяване и включване на физически и юридически лица, групи и организации, свързани с тероризъм или финансирането му, в санкционните списъци на ООН. Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) извършва оценка на информацията и предлага включване или изключване от списъците, като всички предложения се отправят от Министерския съвет. Лицата в списъците имат право да подадат молби за изключване, а Министерството на вътрешните работи е отговорно за уведомяването им за тези възможности.
Чл. 4б
Чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя, че мерките по чл. 3 се прилагат спрямо физически и юридически лица, групи и организации, които са обект на санкции за тероризъм от ЕС, посочени от ООН или включени в списък на Министерския съвет. Тези мерки целят предотвратяване на финансирането на тероризма.
Чл. 4в
Член 4в от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя реда за прилагане на мерките спрямо субектите, посочени в член 4б. За субектите по т. 1 от чл. 4б, мерките се прилагат съгласно регламентите на ЕС и този закон, когато е предвидено. За субектите по т. 2 и 3 от чл. 4б, мерките се прилагат единствено по реда на този закон.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя процедурата за включване на лица в списък, свързан с тероризма и финансирането му. Министерският съвет приема, изменя и допълва списъка по предложение на определени държавни органи. В списъка могат да се включват лица, срещу които има образувано наказателно производство за тероризъм или финансиране на тероризъм, както и лица, свързани с тях. Лицата имат право да подадат възражение за изключване от списъка и да обжалват решението на Министерския съвет. При отпадане на основанието за включване, процедурата за заличаване може да бъде инициирана от съответните органи или по искане на самите лица. Решенията на Министерския съвет се обнародват в „Държавен вестник“ и се публикуват на официални интернет страници.
Чл. 5а
Министерството на външните работи е задължено да публикува незабавно на своята интернет страница информация относно приетите регламенти на Съвета на ЕС и резолюции на Съвета за сигурност на ООН, свързани със санкции за тероризъм и финансирането му. Също така, се публикуват решения на Министерския съвет и консолидиран текст на списъка по чл. 5, ал. 2.
Чл. 5б
Член 5б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма предвижда, че Държавна агенция "Национална сигурност", в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, издава указания за прилагане на мерките по член 3 от закона. Тези указания включват и условията за преустановяване на мерките. Указанията се публикуват на интернет страниците на Министерството на външните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма предвижда блокиране на финансови средства и активи на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо от тяхното владение. Мярката се прилага и за средства, придобити след публикуване на информация и обнародване на списък. Блокирането не спира начисляването на лихви и новопридобитите активи също се блокират. Министърът на вътрешните работи може да разреши определени плащания за хуманитарни нужди или задължения. Отказът за разрешение може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 7
Член 7 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма забранява на физически и юридически лица да предоставят финансови средства, активи или услуги на определени лица, освен ако не разполагат с разрешение. Забраната не важи за дребни сделки за текущи нужди на лицата, посочени в закона или техните семейства.
Чл. 8
Член 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма забранява сделки с блокирани финансови средства и активи на определени лица, както и предоставянето на финансови средства на тях. Сделките, извършени в нарушение на тази забрана, подлежат на отнемане в полза на държавата. Искът за отнемане се предявява от министъра на финансите, а ако сделката е извършена в чужбина, пред Софийския градски съд. При липса на подлежащи на отнемане средства, се присъжда тяхната равностойност. Трети добросъвестни лица могат да предявят претенции за блокирани активи след публикуване на необходимата информация и обнародване на списъка с лицата.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма установява задължения за лица, които знаят за операции или сделки, насочени към финансиране на тероризма, да уведомят незабавно министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Лицата по Закона за мерките срещу изпирането на пари също са длъжни да уведомят дирекция 'Финансово разузнаване' при съмнение за финансиране на тероризъм. Забавянето на операции или сделки е позволено само в случай на съмнение за тероризъм. Информацията, свързана с финансирането на тероризма, не може да бъде отказана поради служебна тайна и не поражда отговорност за лицата, които подават уведомления. Лица, които са уволнени или подложени на тормоз за подаване на уведомления, имат право на обезщетение.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма задължава органите за надзор да информират незабавно министъра на вътрешните работи и Държавна агенция 'Национална сигурност', ако установят факти, свързани с финансиране на тероризъм. Дирекция 'Финансово разузнаване' и органите за надзор могат да обменят информация в рамките на своите законоустановени функции, при спазване на съответните разпоредби.
Чл. 9б
Чл. 9б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма регламентира действията на дирекция 'Финансово разузнаване' на Държавна агенция 'Национална сигурност' при наличие на съмнения за финансиране на тероризъм. При получаване на искания за информация от служби за сигурност или обществен ред, дирекцията упражнява правомощията си по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Осигурява се достъп до информация за целите на закона, а получената информация трябва да бъде отразена обратно на дирекцията от компетентните органи след нейното използване.
Чл. 9в
Чл. 9в от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма регламентира предоставянето на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или сертификат от ДАНС. При подаване на информацията се издава автоматично входящ номер и дата, които се изпращат на подателя. Условията за използване на сертификата и реда за подаване на документи по електронен път се определят от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС и са публикувани на сайта на агенцията. Обменът на информация може да се извършва и чрез защитени канали, спазвайки закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 10
Чл. 10 от закона предвижда, че компетентните органи, получили информация по прилагането на закона, трябва да запазят анонимността на лицата, предоставили тази информация. Освен това, информацията, събирана съгласно закона, може да се използва единствено за целите на закона или за противодействие на престъпността.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма регламентира правомощията на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да издават заповеди за спиране на операции или сделки, когато има съмнения за финансиране на тероризъм. Заповедите могат да бъдат за срок до 5 работни дни или до 45 работни дни в неотложни случаи. След издаването на заповедта, прокуратурата трябва да бъде уведомена незабавно. Заповедите могат да се обжалват пред Върховния административен съд, който се произнася в срок от 24 часа. Лицата, на които са издадени заповеди, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
Чл. 11а
Чл. 11а от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма предвижда, че Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, получена по този закон, за извършване на стратегически анализи, свързани с мерките срещу изпирането на пари. Освен това, дирекцията може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма.
Чл. 12
Член 12 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя условията, при които мерките по чл. 3, ал. 1 могат да бъдат преустановени. Те се преустановяват в двудневен срок след публикуването на информация за заличаване на лице от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН или след обнародването на решението на Министерския съвет за заличаване на физически или юридически лица от списъка по чл. 4б, т. 3. В случай на наложени санкции по регламент на ЕС, мерките също се преустановяват по реда на този регламент.
Чл. 13
Министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" имат задължението да обменят информация с компетентни органи на други държави и международни организации. Целта на този обмен е предотвратяване и разкриване на действия, насочени към финансиране на тероризма от физически и юридически лица.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя, че Държавна агенция "Национална сигурност" може да обменя информация с международни органи и органи на ЕС при условия на взаимност. Дирекция "Финансово разузнаване" също може да обменя информация за съмнения относно финансирането на тероризъм, съгласно разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Чл. 14а
Член 14а от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма определя контролните механизми за изпълнение на задълженията по закона. Контролът се осъществява от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и различни регулаторни органи, включително Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и Комисията за регулиране на съобщенията. Всеки от тези органи има специфични задължения за надзор на определени категории лица, свързани с мерките срещу изпирането на пари. При констатиране на нарушения, органите за надзор трябва да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС.
Чл. 14б
Контролът върху изпълнението на задълженията по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се осъществява от министъра на вътрешните работи за лица, които не са обхванати от разпоредбите на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тази разпоредба е нова и е включена в закона с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 84 от 2023 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма предвижда наказания за нарушения на определени членове от закона. За физически лица глобите варират от 2000 до 10 000 лв. при първо нарушение, а при повторно - от 5000 до 20 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществени санкции от 20 000 до 50 000 лв. при първо нарушение, а при повторно - от 40 000 до 100 000 лв. За тежки или системни нарушения санкциите са значително по-високи, достигащи до 10 000 000 лв. или 10% от годишния оборот. Лицата, управляващи или представляващи нарушители, също носят отговорност и могат да бъдат глобявани. При определени условия, лицата могат да загубят правото си да заемат ръководни длъжности за срок от една година. Информация за наложените наказания се публикува на официални интернет страници.
Чл. 16
Законът за мерките срещу финансирането на тероризма регламентира механизмите за установяване на нарушения, свързани с финансирането на тероризъм, и предвижда актове за установяване на нарушения, които се съставят от различни държавни органи. Наказателните постановления се издават от определени висши длъжностни лица. Законът също така определя какви действия се считат за финансиране на тероризъм и въвежда изисквания, произтичащи от европейски директиви, свързани с предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това, законът предвижда и мерки за защита на личните данни, свързани с обработването на информация в контекста на финансирането на тероризъм.
§1
Законът определя термини, свързани с финансовите услуги и средства, които могат да се използват за финансиране на тероризъм. Финансови услуги включват дейности, свързани с управление на парични средства и ценни книжа. Финансови средства обхващат имущество и документи, удостоверяващи права. Финансиране на тероризъм се определя като незаконно предоставяне на финансови ресурси с намерение за участие в терористични действия. Системно нарушение се счита за 5 или повече нарушения за една година.
§1а
Параграф §1а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, въведен с ДВ, бр. 57 от 2011 г. и последно изменен с ДВ, бр. 27 от 2018 г., указва, че законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тази директива изменя Регламент (ЕС) № 648/2012 и отменя предишни директиви от 2005 и 2006 г.
§1в
Законът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679, който касае защитата на личните данни и свободното им движение. Той отменя Директива 95/46/ЕО и е в сила от 28.05.2019 г.
§2
Лицата, посочени в чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, имат срок от четири месеца след влизането в сила на закона, за да допълнят вътрешните си правила с критерии за разпознаване на съмнителни операции и клиенти, свързани с финансирането на тероризма. Тези правила трябва да бъдат изпратени на директора на Агенцията за финансово разузнаване за утвърждаване.
§4
Изпълнението на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма е възложено на министъра на вътрешните работи. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 5 февруари 2003 г. и е публикуван с официалния печат на Народното събрание. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за кредитните институции, който е обнародван през 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на параграф 35, точка 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§ 46
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 21 и § 22, които влизат в сила три месеца след обнародването му. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, обнародван през 2012 г.
§16
Законът влиза в сила в 6-месечен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма е обнародван в "Държавен вестник", брой 81 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Други параграфи влизат в сила от 1 февруари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван през 2018 г.
§14
Параграф 14 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че член 9в, алинея 1 и алинея 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще влязат в сила след осигуряване на необходимата техническа инфраструктура, включително защитени канали за електронна комуникация и автоматизирани информационни системи или мрежи. Заключителните разпоредби са в сила от 28.05.2019 г., след обнародване в Държавен вестник, брой 42 от 2019 г.
§50
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, които са обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила на 14.07.2023 г.
§30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 11, § 22 и § 23, които влизат в сила 12 месеца след обнародването. Министерският съвет е задължен да приеме изменения в правилника за прилагане на закона относно образеца на декларация в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
§66
Параграф §66 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма предвижда, че заварените административнонаказателни производства за нарушения по различни закони, включително Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за търговския регистър, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че текущите производства няма да бъдат прекратявани или променяни, а ще продължат съгласно предходните разпоредби.
