НАРЕДБА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЕМИСИИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда задълженията за намаляване на антропогенните емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици. Целта е постигане на нива на качество на атмосферния въздух, които да не причиняват значителни отрицателни въздействия върху човешкото здраве и околната среда. Включва изисквания за изготвяне на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха и е в съответствие с целите на ЕС за качество на въздуха, биологично разнообразие и екосистеми. Подкрепя се международното сътрудничество за намаляване на емисиите.
Чл. 2
Наредбата се прилага за емисиите на замърсители, изброени в приложение № 1, от всички източници на територията на България, включително в изключителните икономически зони и зоните за контрол на замърсяването.
Чл. 3
Наредбата определя задължения за ограничаване на годишните антропогенни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2.5 за периодите 2020-2029 и след 2030 г. Въвеждат се индикативни нива на емисиите за 2025 г., които могат да бъдат определени чрез линейно или нелинейно намаление. При невъзможност за спазване на курс за намаление, причините и мерките за корекция трябва да се отразят в информационните доклади. Определят се и изключения от отчетените емисии, включително от въздухоплавателни средства и международно морско корабоплаване. Министърът на земеделието, храните и горите, в съгласие с министъра на околната среда, утвърдява правила за намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници.
Чл. 4
Член 4 от наредбата предвижда възможности за гъвкавост относно корекциите в националните инвентаризации на годишните емисии на определени замърсители, като SO2, NOx, НМЛОС, NH3 и ФПЧ2.5. Подробностите за реда и начина на извършване на тези корекции се съдържат в чл. 14б от наредбата, свързана с чл. 3, ал. 4.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата предвижда разработването на Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) с цел ограничаване на годишните антропогенни емисии. Програмата се изготвя в съответствие с насоки на Европейската комисия и включва оценка на въздействието на националните източници на емисии върху качеството на въздуха. Приоритетно се предприемат мерки за намаляване на емисиите на сажди и се съгласуват с други приложими планове. НПКЗВ се актуализира на всеки 4 години и след представяне на нови данни за емисиите. Проектът на програмата и актуализациите се съгласуват с обществеността и компетентните органи, а при необходимост се провеждат трансгранични консултации.
Чл. 6
Член 6 от наредбата предвижда изготвянето и актуализирането на националните инвентаризации, прогнозите за емисиите на вредни вещества и информационните доклади за инвентаризацията. Тези дейности се извършват в съответствие с изискванията на член 14а и приложение № 3 от наредбата по член 3, алинея 4.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата описва мониторинга на въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите, който се осъществява чрез представителна мрежа от места за мониторинг. Министърът на околната среда и водите утвърджава разкриването, оборудването, закриването и преместването на пунктове за мониторинг, както и показателите за мониторинг, съобразно националните и международни стандарти. Мониторингът трябва да бъде икономически ефективен и да включва координация с други програми за опазване на околната среда, като се използват данни от съществуващи програми и методологии.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата предвижда, че институти, университети и юридически лица с нестопанска цел могат да извършват мониторинг и оценка на състоянието на екосистемите, в зависимост от нуждите на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). Те могат да кандидатстват за безвъзмездна финансова помощ от ПУДООС за проекти, свързани с мониторинг, след положително становище от ИАОС и МОСВ. Финансират се само неикономически дейности, а икономическите подлежат на оценка за държавни помощи. След решение за финансиране, се сключва договор между ПУДООС и изпълнителя. ИАОС поддържа база данни с резултати от мониторинга на замърсяването на атмосферния въздух.
Чл. 9
Министерството на околната среда и водите е задължено да предоставя информация на Европейската комисия относно резултатите от прилагането на наредбата. Информацията трябва да бъде предоставена в срокове и формат, определени от ЕК.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя процеса за подготовка и предоставяне на информация относно мониторинга на атмосферните замърсители. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е отговорно за докладването до Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Европейската комисия (ЕК). Процесът включва задължения на институти и организации, събиране и обобщаване на данни от Изпълнителната агенция по околната среда, генериране на доклад и съгласуване на проекта на доклад, както и окончателно докладване от МОСВ.
Чл. 11 и Приложение № 1
Наредбата регулира намаляването на емисиите на определени атмосферни замърсители в България, като осигурява обществен достъп до информация за контрол на замърсяването на въздуха. Включва определения на важни термини, задължения за намаляване на емисиите, мониторинг и докладване, както и мерки за постигане на целите за качество на въздуха. Основната цел е да се постигне значително намаление на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици до 2030 г. Чрез прилагане на най-добрите налични техники и политики, наредбата цели подобряване на качеството на атмосферния въздух и защита на екосистемите.
§1
Наредбата определя ключови термини, свързани с атмосферните замърсители, като "азотни оксиди", "антропогенни емисии", "емисия", и др. Тя включва определения на замърсители, които са свързани с човешка дейност, и специфицира задълженията на държавите членки за намаляване на емисиите на определени вещества, установявайки минимални цели за качеството на въздуха и контрол на замърсяването.
§ 2
Наредбата въвежда разпоредбите на определени членове и приложения от Директива (ЕС) 2016/2284, която се отнася за намаляване на националните емисии на атмосферни замърсители. Тази директива изменя предишни законодателни актове и отменя Директива 2001/81/ЕО.
§3
Министерството на околната среда и водите е задължено да докладва на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Европейската комисия (ЕК) информация относно мониторинга на атмосферните замърсители. Докладите трябва да включват местоположението на станциите за мониторинг и съответните показатели на всеки 4 години, започвайки от 1 юли 2018 г., и данните от мониторинга, които трябва да се предоставят до 1 юли 2019 г. и на всеки 4 години след това.
§4
Актуализираната НПКЗВ, съгласно чл. 5, ал. 5, трябва да бъде представена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на Европейската комисия (ЕК) в срок от два месеца след актуализирането. Първата актуализирана НПКЗВ трябва да бъде представена до 1 април 2023 г.
§7
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Определят се национални задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и неметанови летливи органични съединения, с базова година 2005 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г. се предвиждат значителни намаления на емисиите, а за периода от 2030 г. - допълнителни задължения. Включени са мерки за контрол на замърсяването на въздуха, с акцент на селскостопанските практики и управлението на остатъците от реколтата. Извършва се мониторинг на въздействията на замърсяването върху екосистемите, включително оценка на качеството на водата и почвата.
