НАРЕДБА ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя допустимите емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах от големи горивни инсталации (ГГИ) с номинална мощност 50 MW или повече. Целта е да се опази здравето на хората и околната среда, като се предотвратят или ограничат вредните въздействия от емисиите на замърсители, произтичащи от изгарянето на горива.
Чл. 2
Наредбата за допустимите емисии не се прилага за определени горивни инсталации, включително инсталации за пряко нагряване, допълнително изгаряне за очистване на газове, съоръжения за регенериране на катализатори, реактори в химическата индустрия, коксови пещи, инсталации за превозни средства, газови турбини на крайбрежни платформи и инсталации, използващи определени видове отпадъци.
Чл. 3
Наредбата определя, че ако отпадъчните газове от две или повече горивни инсталации се изпускат през един общ комин, те се считат за една инсталация и капацитетът им се сумира. Това важи и за инсталации, за които е издадено разрешително след 1 юли 1987 г., при условие че могат да изпускат газовете през общ комин. Министърът на околната среда и водите издава становище в тези случаи. Инсталации с мощност под 15 MW не се вземат предвид при изчисляването на общата мощност.
Чл. 4
Наредбата определя изискванията за организирано изпускане на отпадъчни газове от големи горивни инсталации (ГГИ) през комини, които трябва да са проектирани така, че да не нарушават качеството на атмосферния въздух. При изграждане на нови ГГИ се оценява тяхното въздействие върху околната среда, като се използват утвърдени методики. Осигурява се необходимата степен на пречистване на димните газове, а нормите за концентрации на вредни вещества не трябва да се превишават. При изграждане на нови ГГИ, които могат да повлияят на околната среда в друга държава от ЕС, се провеждат консултации и се предоставя необходимата информация.
Чл. 5
Наредбата определя условията за комплексни разрешителни (КР) на инсталации с големи горивни инсталации (ГГИ) относно емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах. КР, издадени преди 7 януари 2013 г. или с подадено заявление преди тази дата, трябва да осигурят, че емисиите не надвишават определените норми за допустими емисии (НДЕ). Инсталации, които са били в експлоатация след 1 януари 2016 г. и имат освобождаване от НДЕ, също трябва да спазват новите условия. За инсталации, които не попадат в предходните категории, също се изисква спазване на НДЕ.
Чл. 6
Нормите за допустими емисии (НДЕ) за серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и минималните степени на десулфуризация, се прилагат за емисиите от комини в зависимост от общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация. Ако НДЕ се отнасят за част от инсталация с ограничен брой експлоатационни часове, те също се определят на базата на общата номинална входяща мощност.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах позволява на министъра на околната среда и водите да предостави изключение за срок до 6 месеца от задължението за спазване на нормите за емисии (НДЕ) за серен диоксид. Това изключение важи за инсталации, които обикновено използват горива с ниско съдържание на сяра, ако операторът не може да спазва НДЕ поради недостиг на тези горива.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата за допустимите емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах предвижда, че министърът на околната среда и водите може да позволи изключение от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ), ако инсталация, използваща газообразно гориво, временно трябва да премине на други горива поради внезапно прекъсване на захранването. Изключението може да бъде разрешено за срок до 10 денонощия, освен при непреодолима необходимост за поддържане на енергийни доставки. Операторът е задължен да уведоми министъра незабавно.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата предвижда, че в случай на прилагане на изключенията, регламентирани в чл. 7 и 8, министърът на околната среда и водите е задължен незабавно да докладва на Европейската комисия. Това осигурява прозрачност и контрол върху емисиите от големи горивни инсталации.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах определя, че при разширение на горивна инсталация се прилагат Нормативи за допустими емисии (НДЕ) в съответствие с приложение № 1. При промяна на инсталация с номинална мощност от 50 MW или повече, също се прилагат НДЕ. Нормите за допустими емисии се определят въз основа на общата номинална входяща мощност на инсталацията.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах посочва, че нормите за допустими емисии, определени в приложение № 1, не важат за определени горивни инсталации. Изключенията включват дизелови двигатели и регенерационни котли към инсталации за производство на целулозна каша, за които се прилагат норми за допустими емисии (НДЕ) съгласно приложение № 2.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата предвижда условия при изгаряне на местно твърдо гориво в горивни инсталации, когато не могат да се спазят нормите за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид. В тези случаи могат да се прилагат минимални степени на десулфуризация, определени в приложение № 1. Изключението може да бъде разрешено след представяне на техническа обосновка от оператора, одобрена от министъра на околната среда. Операторите трябва ежегодно да докладват информация за съдържанието на сяра в горивото и постигнатата степен на десулфуризация до 31 март на следващата година.
Чл. 13
Преходният национален план (ПНП) за големи горивни инсталации е в сила от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2020 г. Инсталации, включени в ПНП, са освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) и степените на десулфуризация, при условие че следват установените срокове. ПНП обхваща емисиите на азотни оксиди, серен диоксид и прах. Нормите за допустими емисии, приложими към 31 декември 2015 г., остават в сила. В ПНП се включват инсталации с разрешително, издадено преди 27 ноември 2002 г., или с подадено заявление преди тази дата. За газовите турбини ПНП обхваща само азотни оксиди. Инсталации с мощност над 500 MW, използващи твърди горива, са задължени да спазват НДЕ за азотни оксиди, определени в приложение № 1.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата определя горивните инсталации, които не могат да бъдат включени в преходния национален план. Те са: 1) инсталации, попадащи под чл. 18, ал. 1; 2) инсталации в рафинерии, изгарящи нискокалорични газове от рафиниране; 3) инсталации, за които важи глава пета; 4) инсталации с условия за освобождаване от спазване на НДЕ при ограничена експлоатация от 20 000 часа между 2008 и 2015 г.
Чл. 15
Член 15 от наредбата определя тавани на максималните годишни емисии на замърсители от големи горивни инсталации. Таваните се основават на номиналната топлинна мощност на инсталациите към 31 декември 2010 г., действителния брой експлоатационни часове и средната консумация на гориво за последните 10 години. За 2016 г. таваните се изчисляват на базата на НДЕ от приложение № 2. За 2019 и 2020 г. се използват НДЕ от част 1 на приложение № 1, а за 2017 и 2018 г. се осигурява линейно намаление на таваните между 2016 и 2019 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах предвижда, че ако инсталация, включена в ПНП, бъде изведена от експлоатация или престане да попада в приложното поле на наредбата, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите инсталации, включени в ПНП.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата определя, че преходният национален план включва разпоредби за мониторинг и докладване, съобразно решение на ЕК от 10 февруари 2012 г. относно преходните национални планове. Освен това, в плана се предвиждат мерки за всяка инсталация, с цел осигуряване на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ), които влизат в сила от 1 юли 2020 г.
Чл. 18
Член 18 от наредбата предвижда условия, при които съществуващи големи горивни инсталации (ГГИ) могат да бъдат освободени от задълженията за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) и степените на десулфуризация за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. Условията включват задължителна писмена декларация от оператора, отчет на отработените часове, спазване на определени НДЕ и условия за инсталации с мощност над 500 MW. Специални условия са предвидени и за инсталации с мощност над 1500 MW, експлоатирани преди 31 декември 1986 г.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата задължава министъра на околната среда и водите да изпрати до 1 януари 2016 г. на Европейската комисия списък с горивните инсталации, за които се прилага чл. 18, включително информация за общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид, азотни оксиди и прах. Освен това, министърът е длъжен ежегодно да предоставя доклад на ЕК за броя експлоатационни часове на инсталациите, за които важи чл. 18, считано от 1 януари 2016 г.
Чл. 20
До 31 декември 2022 г. горивна инсталация може да бъде освободена от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) при изпълнение на четири условия: (1) номиналната входяща топлинна мощност не надвишава 200 MW; (2) разрешителното за ползване е издадено преди 27 ноември 2002 г. или е подадено заявление преди тази дата и инсталацията е в експлоатация до 27 ноември 2003 г.; (3) поне 50% от производството на полезна топлоенергия се предоставя на обществена мрежа за централно отопление; (4) спазват се определените НДЕ до 31 декември 2022 г.
Чл. 21
Чл. 21 от наредбата задължава министъра на околната среда и водите до 1 януари 2016 г. да изпрати на Европейската комисия списък с горивните инсталации, прилагани в съответствие с чл. 20, включващ информация за тяхната мощност, видове гориво и допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах. Освен това, министърът ежегодно предоставя информация за производството на полезна топлоенергия от инсталациите, изразена като плаваща средна стойност за предходните 5 години.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата определя условията за работа на големи горивни инсталации (ГГИ) при неефективна работа или спиране на пречиствателни съоръжения. Операторите трябва да ограничат или спрат инсталацията, ако не могат да постигнат спазване на нормите за емисии (НДЕ) в рамките на 24 часа след авария. В срок от 48 часа след събитието, те са задължени да уведомят директора на регионалната инспекция по околната среда. Общата продължителност на работа на инсталацията без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да надвишава 120 часа в период от 12 месеца.
Чл. 23
Чл. 23 от наредбата предвижда възможност за изключение от ограниченията по чл. 22, ал. 2 и 4, по искане на заинтересованите лица. Изключения могат да бъдат допуснати в два случая: 1. При наличие на непреодолима необходимост от поддържане на енергийните доставки, преценена от министъра на енергетиката; 2. Когато инсталацията с аварирали пречиствателни съоръжения може да бъде заменена временно с друга инсталация, която би увеличила общите емисии.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах предвижда задължения за операторите на големи горивни инсталации (ГГИ) относно измерването на емисиите. Операторите трябва да осигурят необходимата апаратура за периодични или непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества. Инсталирането на автоматични системи за измерване подлежи на контрол и годишни изпитвания. Броят и разположението на точките за вземане на проби се определят от собственика на обекта и се одобряват от директора на РИОСВ. Резултатите от мониторинга трябва да се записват и представят в определената форма, за да се провери спазването на експлоатационните условия.
Чл. 25
Член 25 от Наредбата за нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, излъчвани в атмосферата от големи горивни инсталации, уточнява, че нормите за допустими емисии се считат за спазени само ако са изпълнени специфичните условия, посочени в част 4 от приложение № 1.
Чл. 26
Чл. 26 определя условията, които операторите на големи горивни инсталации с електрическа мощност над 300 MW, получени след 25 юни 2009 г., трябва да оценят. Тези условия включват наличието на места за складиране на въглероден диоксид, транспортни връзки и инсталации за улавяне на въглероден диоксид. Министърът на енергетиката проверява дали условията са изпълнени, основавайки се на оценката на оператора и друга информация относно опазването на околната среда и здравето. При изпълнение на условията, трябва да се отдели пространство за улавяне и компресиране на въглеродния диоксид.
Чл. 27
Наредбата определя процедурата за определяне на допустимите емисии (НДЕ) на серен диоксид, азотни оксиди и прах от големи горивни инсталации, изгарящи две или повече различни горива. Процесът включва три основни стъпки: 1) Определяне на НДЕ за всяко гориво и замърсител, 2) Изчисляване на горивно претеглените НДЕ чрез умножение на индивидуалните НДЕ по номиналната мощност на всяко гориво, 3) Събиране на горивно претеглените НДЕ за окончателно определяне.
Чл. 28
Наредбата регламентира допустимите емисии на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и прах от големи горивни инсталации. Определят се норми за допустими емисии (НДЕ) в зависимост от вида на горивото и мощността на инсталацията. При инсталации с няколко горива, ако определящото гориво е с принос над 50%, се прилагат специфични НДЕ. В противен случай, НДЕ се изчисляват на базата на индивидуалните горива. Допуска се прилагане на средни НДЕ за серен диоксид в определени случаи. Наредбата също така въвежда мониторинг на емисиите и изисквания за десулфуризация.
§1
Наредбата определя термини и понятия, свързани с емисиите на замърсители от големи горивни инсталации. Основни определения включват "емисия", "норма за допустими емисии", "оператор", "гориво", "съществуваща инсталация" и "нова инсталация". Наредбата разглежда и спецификите на различни видове горива, горивни инсталации и техните характеристики, включително степен на десулфуризация и експлоатационни часове. Специално внимание се обръща на горивни инсталации, използващи биомаса и природен газ.
§2
Наредбата въвежда разпоредбите на Глава ІІІ и на Приложение V на Директива 2010/75/ЕС, която се отнася до емисиите от промишлеността и комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването. Тези разпоредби целят да регулират допустимите емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах от големи горивни инсталации.
§6
Параграф §6 от Наредба за допустими емисии уточнява, че нормите на допустими емисии по приложение І, част 2 ще влязат в сила за инсталациите, определени в чл. 5, ал. 2, считано от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 186 от 23 август 2013 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, са обнародвани в Държавен вестник, бр. 76 от 2013 г. и влизат в сила от 30.08.2013 г.
§5
Параграф 5 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Постановление № 150 от 24 юли 2018 г., което е свързано с ограничаване на емисиите на определени замърсители от средни горивни инсталации, и което е обнародвано в бр. 63 от 2018 г. и влиза в сила от 31.07.2018 г.
§4
Наредбата за допустими емисии на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и прах от големи горивни инсталации влиза в сила от датата на обнародването ѝ в "Държавен вестник". В нея са определени норми за допустими емисии, които се изчисляват при специфични условия (температура, налягане и съдържание на кислород). Нормите за емисии на SO2 и NOx са различни в зависимост от вида на горивото и мощността на инсталацията. Освен това се изисква мониторинг на емисиите, който да се извършва непрекъснато или периодично в зависимост от мощността на инсталацията. Минималните степени на десулфуризация също са определени в зависимост от мощността на инсталацията. В наредбата са включени и разпоредби относно оценката на спазването на нормите за допустими емисии.
