Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя рамките и методите, по които се извършва оценка на въздействието на нормативните актове, които са в компетенцията на Министерския съвет. Оценката е в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове.
Оценката на въздействието е инструмент, който цели да повиши качеството на нормативните актове, като анализира социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане. Тази оценка засяга малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите. Оценката на въздействието може да бъде както предварителна, така и последваща.
Оценката на въздействието трябва да се извършва в съответствие с принципите на откритост, обоснованост, съгласуваност със заинтересованите страни, пропорционалност, ефикасност и ефективност. Тя трябва да осигури съответствието на предлаганата нормативна промяна с целите на регулирането на обществените отношения.
Оценката на въздействието се извършва чрез комплексен експертен анализ, основан на данни. Процесът включва и консултации със заинтересованите страни в определени случаи, предвидени от наредбата.
Член 5 от Наредбата задължава органите на изпълнителната власт да извършват две основни оценки: 1) предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативни актове, за които са отговорни, и 2) последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони и подзаконови нормативни актове, в рамките на техните компетенции.
Чл. 6 от наредбата предвижда, че държавните органи и бюджетните организации, съгласно Закона за публичните финанси, са задължени да предоставят информация или да оказват съдействие, съгласно чл. 23 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Глава втора на наредбата е посветена на предварителната оценка на въздействието, като в Раздел I се разглеждат същността и етапите на извършване на тази оценка.
Член 7 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието описва процеса на предварителна оценка, който включва: 1. Определяне и описание на проблема в обществените отношения. 2. Установяване на цели за постигане. 3. Формулиране на варианти на действие за решаване на проблема. 4. Оценка на въздействията на предложените варианти и избор на най-подходящия вариант.
Член 8 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието определя, че предварителната оценка на въздействието може да бъде както частична, така и цялостна.
Член 9 от Наредбата описва основните етапи на предварителната оценка на въздействието, които включват: 1. планиране на оценката; 2. определяне на заинтересованите страни; 3. извършване на оценката; 4. съгласуване на оценката.
Член 10 от наредбата определя отговорността на органа на изпълнителната власт, който изработва проект на кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Този орган е задължен да извърши предварителна оценка на въздействието. Освен това, органът трябва да планира предварителните оценки така, че да осигури достатъчно време и необходимата експертиза за качествени оценки, както и за провеждане на ефективни консултации, когато това е предвидено в наредбата.
Член 11 от наредбата определя задължението на органа, посочен в член 10, да предложи включването на проектите на нормативни актове, които той е съставил, в законодателната или оперативната програма на Министерския съвет. Това трябва да стане в срокове, които да осигурят достатъчно време за извършване на предварителни цялостни оценки на въздействието и за съгласуването им с администрацията на Министерския съвет.
Чл. 12 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието предвижда, че частичните оценки на въздействието на проекти на нормативни актове се публикуват на Портала за обществени консултации. Публикацията става след приемането на проектите от Министерския съвет, заедно с законодателната или оперативната програма.
Чл. 13 от наредбата предвижда, че Министерският съвет разглежда проекти на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, които не са част от законодателната и оперативната програма, при условие че са придружени от предварителна оценка на въздействието. Тази оценка е необходима за осигуряване на информираност относно въздействието на предложените актове.
Член 14 определя задължението на органа, посочен в чл. 10, да извърши частична предварителна оценка на въздействието на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, който той е съставил. Тази оценка е важна за анализиране на потенциалните ефекти от предложените нормативни актове.
Член 15 от Наредбата определя, че частичната предварителна оценка на въздействието е необходима преди включването на нормативен акт в законодателната или оперативната програма на Министерския съвет. Освен това, такава оценка е задължителна и при изработването на проекти на нормативни актове, които не са част от тези програми.
Член 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието описва минималното съдържание на частичната предварителна оценка. Тя включва описание на проблемите, целите, заинтересованите страни, възможните варианти за действие, анализ на икономическите, социалните и екологичните въздействия, сравнение на вариантите, препоръки, информация за административната тежест, нови регулаторни режими, въздействие върху малките и средните предприятия, потенциални рискове, консултации със заинтересованите страни, правни основания от ЕС, необходимост от цялостна оценка, приложения, информационни източници и подпис на отговорния директор.
Член 17 от наредбата предвижда, че изводите и информацията от частичната предварителна оценка на въздействието трябва да бъдат включени във финансовата обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Чл. 18 от Наредбата определя условията, при които органът по чл. 10 извършва цялостна предварителна оценка на въздействието на проекти на нормативни актове. Това включва: изработване на нови закони и кодекси, проекти на нормативни актове с предвидена частична оценка, препоръка от администрацията на МС за цялостна оценка и преценка на съставителя на проекта.
Чл. 19 от наредбата предвижда, че при преценката за необходимост от извършване на цялостна предварителна оценка на въздействие трябва да се вземат предвид и да се изследват следните фактори: негативни въздействия върху конкурентоспособността и пазарните отношения; негативни въздействия върху човешките права и социални групи; екологични въздействия на национално ниво; икономически, социални и екологични въздействия върху региони; разходи за засегнатите страни и тяхното разпределение.
Цялостната предварителна оценка на въздействието се инициира при настъпване на условията, посочени в чл. 18 от наредбата.
Чл. 21 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието описва шест основни етапа за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието. Първият етап включва планиране и съставяне на екип. Вторият етап е свързан с определяне на заинтересованите страни и провеждане на консултации. Третият етап е събиране и анализ на данни. Четвъртият етап се състои в извършване на оценката и изготвяне на доклад. Петият етап включва представяне на проекта на доклада за съгласуване с администрацията на МС. Последният, шести етап, е финализиране на доклада с евентуални препоръки от администрацията.
Чл. 22 определя изискванията за цялостната предварителна оценка на въздействието, която включва доклад и резюме. Докладът трябва да съдържа описание на проблема, заинтересованите страни, целите на проекта, възможни варианти за постигане на целите, количествени и качествени измерения на икономически и социални въздействия, промяна на административната тежест, описание на негативни и положителни въздействия, сравнение на вариантите, обобщение на консултациите, препоръчителен вариант и срок за последваща оценка. Оценката трябва да изследва и въздействията върху малките и средни предприятия (МСП).
Член 23 от Наредбата предвижда, че изводите и информацията от цялостната предварителна оценка на въздействието трябва да бъдат включени във финансовата обосновка, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4 от УП на МСНА. Това подчертава важността на оценката на въздействието в контекста на финансовото планиране и обосноваване.
Член 24 от наредбата определя задължителността на консултациите със заинтересованите страни като част от предварителната оценка на въздействието. Консултациите могат да се провеждат по различни начини, включително чрез портала за обществени консултации, интернет страниците на институциите, заседания на консултативни органи, срещи, фокус групи, изследвания на общественото мнение и интервюта. Резултатите от тези консултации трябва да бъдат включени в справка, която съдържа предложения и обосновка за неприетите предложения.
Чл. 25 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието предвижда, че в началото на цялостната оценка трябва да се планират консултациите, да се утвърди индикативен график, да се определят заинтересованите страни и да се изберат начините за провеждане на консултациите.
Чл. 26 от Наредбата определя процедурата за провеждане на консултации, при която се изготвя консултационен документ. Този документ се подготвя чрез Портала за обществени консултации и интернет страниците на съответните институции, съгласно образеца в приложение № 3. Промените в текста са в сила от 01.01.2021 г.
Член 27 от Наредбата посочва, че консултациите трябва да се проведат преди изготвянето на проекта на нормативен акт и да приключат най-късно на етапа на оценка и сравнение на вариантите. Тези консултации не заменят обществените консултации, предвидени в чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Чл. 28 от Наредбата описва методите за извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативни актове. Основните методи включват: анализ на разходите и ползите, анализ на ефективността на разходите, мултикритериен анализ и други методи. Изборът на метод трябва да бъде мотивиран. За оценка на административната тежест се прилага моделът на стандартните разходи, който служи за измерване на разходите за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация.
Чл. 29 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието предвижда, че при цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и оценка на въздействието върху малките и средни предприятия (МСП). Оценката се основава на консултации с МСП, анализ на броя и категорията на засегнатите предприятия, описание на разходите и ползите от нормативния акт, доказателства за необходимостта от включване на МСП и предложения за намаляване на негативните въздействия. Резултатите от оценката се отразяват в изчисленията по предходни членове.
Чл. 30 от Наредбата посочва, че оценката на въздействието върху малките и средни предприятия (МСП) е важна част от предварителната оценка на въздействие. Изключение правят случаите, когато проектът на нормативен акт не засяга икономически дейности и няма влияние върху предприятията, конкурентоспособността, иновациите и потребителите.
Чл. 31 от Наредбата определя процедурата за съгласуване на предварителните оценки на въздействието от администрацията на Министерския съвет (МС). Частичните оценки трябва да бъдат съгласувани преди включването на нормативните актове в законодателството или оперативната програма. Цялостните оценки на въздействието, заедно с резюметата им, се съгласуват преди започване на процедурата по чл. 32-34 от УП на МСНА.
Чл. 32 от Наредбата определя, че администрацията на Министерския съвет проверява предварителните оценки на въздействието, за да установи тяхното съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и самата наредба. Тя издава становище относно качеството и съдържанието на оценките, избраните методи, както и отразяването на резултатите от консултациите и предложенията на заинтересованите страни.
Чл. 33 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието предвижда, че резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. Тази оценка изследва съотношението между поставените цели и постигнатите резултати при прилагането на акта.
Чл. 34 от Наредбата определя, че органът, отговорен за изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието. Тази оценка трябва да бъде извършена в срок до 5 години за новите закони и подзаконови актове, които са влезли в сила. Освен това, органът може да извърши оценка по своя преценка на често изменяните нормативни актове и на тези, за които е направена предварителна оценка. Оценка може да се извърши и на други нормативни актове, които не попадат в предходните категории.
Член 35 от Наредбата определя стъпките за извършване на последваща оценка на въздействието, които включват: определяне на целите на оценката, същинското извършване на оценката, обобщаване на резултатите и разпространение на резултатите от оценката.
Член 36 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието определя целите на последващата оценка, които включват периодичен преглед на прилагането на нормативния акт, анализ на резултатите от регулирането на конкретни обществени отношения, оценка на съответствието с конституционни или законови положения, както и изводи относно последиците от прилагането на акта, основани на заложените в него правила.
Наредбата определя процедурата за извършване на оценка на въздействието на нормативни актове. Тя включва определяне на обхвата и структурата на оценката, идентифициране на заинтересованите страни, събиране и анализ на данни, и формулиране на изводи. Определянето на обхвата включва изследване на причините за приемането на акта, определяне на критерии за оценка (постигане на цели, ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност) и формулиране на въпроси за оценка. Анализът на данните се основава на събраната информация и включва различни методи, като прагматични методи, проучване на казуси, контролни групи и мултикритериен анализ.
Член 38 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 84 от 2020 г., и влезе в сила на 1 януари 2021 г.
Член 39 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 84 от 2020 г., и е в сила от 01.01.2021 г.
Член 40 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 84 от 2020 г., и влиза в сила от 1 януари 2021 г.
Чл. 41 определя изискванията за обобщаване на оценката чрез изготвяне на доклад, който трябва да включва резюме и основна част. Основната част трябва да съдържа: увод, цели, обхват и структура на оценката, информация за заинтересованите страни и събраните данни, анализ на данните, описание на въздействията и изводи, методи за разпространение на резултатите, препоръка за последващи действия и приложения.
Член 42 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието предвижда, че органът по чл. 34 е отговорен за разпространението на резултатите от оценката. В срок до 30 дни след извършването на оценката, тя трябва да бъде публикувана на интернет страницата на съответната администрация и да бъде изпратена на администрацията на Министерския съвет за публикуване на Портала за обществени консултации.
Чл. 43 от наредбата предвижда, че органът по чл. 34 може да предлага изменения на нормативния акт въз основа на резултатите от оценката на въздействието. Наредбата не се прилага за проекти на нормативни актове, за които са инициирани обществени консултации или е приключила процедура по съгласуване. Влиза в сила от обнародването в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби уточняват, че измененията от 2020 г. влизат в сила от 01.01.2021 г. и за предходните оценки се прилага досегашният ред.
Наредбата не се прилага, с изключение на чл. 14 и 16, за проекти на нормативни актове, за които до влизането в сила на наредбата са инициирани обществени консултации, е инициирана съгласувателна процедура или е приключила задължителна процедура по съгласуване в консултативни органи, създадени с нормативен акт.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 3 от 9 януари 2017 г., което приема Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Тази наредба е обнародвана в "Държавен вестник", брой 5 от 2017 г. и влиза в сила от 01.03.2017 г.
Наредбата влиза в сила от 1 март 2017 г., с изключение на параграф 10, който влиза в сила от 18 ноември 2016 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 266 от 25 септември 2020 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2016 г. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2021 г.
Наредбата влиза в сила на 1 януари 2021 г. Всички предварителни оценки на въздействието, постъпили за съгласуване до 31 декември 2020 г., ще се обработват по досегашния ред и образци. Приложенията към различни членове на наредбата също влизат в сила от 01.01.2021 г.