Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете, насочени към опазването и управлението на единичните или груповите недвижими културни ценности.
Наредбата определя задълженията за изготвяне на планове за опазване и управление на единични и групови недвижими културни ценности. Плановете са задължителни за недвижими културни ценности в Индикативната листа за наследство на България, археологически резервати и единични културни ценности с национално значение, като сроковете за изготвяне варират от една година до пет години в зависимост от категорията. Освен задължителните, планове могат да се изготвят и по инициатива на собствениците или общини.
Член 3 от Наредбата определя предмета на плана за опазване и управление на недвижимите културни ценности, като акцентира на дейностите за тяхното опазване и устойчиво развитие в определените граници и охранителна зона. В плановете се включват режими за опазване, специфични правила и нормативи, както и режимите на защитените територии и зони, когато културните ценности попадат в тях. Разработването и изпълнението на плановете трябва да се координира с общинските и устройствените планове за развитие.
Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности се изработват за период до 20 години. Те включват петгодишни програми за прилагане и едногодишни работни програми, които се приемат по реда на определени разпоредби.
Чл. 5 от Наредбата определя териториалния обхват на плана за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Обхватът се определя от границите на самата културна ценност и охранителната й зона. При необходимост, възложителят може да разшири обхвата, включвайки територии без статут на охранителна зона, ако те са свързани с защитената територия. Такова разширение се определя в заданието по чл. 10, ал. 1.
Чл. 6 от наредбата предвижда, че плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности трябва да бъдат изготвени в съответствие с минималните изисквания за структура и съдържание, определени в приложението. Възложителят има право да възложи разработването само на определени части от плана за единични недвижими културни ценности.
Член 7 от Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности постановява, че с плана за опазване и управление се определят органите на управление на недвижимата културна ценност.
Чл. 8 от наредбата определя методологията за изработване на планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Тази методология включва принципи и методи за организация на дейностите, базирани на проучвания и анализи на състоянието на културната ценност, заплахите за нея и икономическите фактори. Целите на методологията са да отразят изискванията към плана, да установят приоритети, да създадат система за управление и да осигурят механизми за оценка на резултатите. В глава трета се разглеждат възлагането и приемането на плановете за опазване и управление.
Член 9 от Наредбата определя процедурите за разработване на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Възлагането на тези планове се извършва от министъра на културата, кмета на общината или от собственика на културната ценност, в зависимост от случая. Проектите на плановете се изготвят от научни и културни организации, висши училища и специалисти в областта на опазването на културното наследство. Когато се касае за археологически културни ценности, проектите трябва да включват участие на лица с разрешение за теренно археологическо проучване.
Чл. 10 от наредбата определя изискванията за изготвяне на задания за разработване на планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Възложителите трябва да съобразят заданията с минималните изисквания, включващи териториален обхват, предмет, структура, необходими приложения, етапи и срокове за изработка, както и други технически изисквания. Заданията трябва да бъдат придружени от необходимата информация от възложителя и да се съгласуват с компетентните органи преди приемане. Не се разглеждат нови задания, ако вече има възложен проект за същата културна ценност. Администрациите са задължени да предоставят необходимата информация на възложителя в срок от един месец.
Проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности трябва да се изготвят от екипи, включващи специалисти по консервация и реставрация, регистрирани по закона. Когато проектът се изпълнява от Националния институт за недвижимо културно наследство, той подлежи на рецензия от външни експерти преди приемането му от специализирания експертен съвет.
Член 12 от Наредбата предвижда, че проектите на плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане с участието на заинтересуваните институции, обществени организации и граждани, преди да бъдат внесени за съгласуване и приемане. Освен това, възложителят и изпълнителят имат право да организират семинари и неформални работни срещи за допълнително участие на обществеността и държавните органи в процеса на разработка на плановете.
Чл. 13 от Наредбата определя процедурата за организиране на обществени обсъждания от възложителя. Възложителят е задължен да обяви датата, часа, мястото и предмета на обсъждането най-малко 20 дни предварително в централен ежедневник и чрез медия. Допълнително, информацията трябва да бъде публикувана на интернет страницата на Министерството на културата или на видно място в общинската администрация. Възложителят уведомява писмено заинтересуваните ведомства и институции. По време на обсъждането се води писмен протокол, който се предоставя на изпълнителите. Обсъждането може да бъде възложено на изпълнителя, а той е длъжен да предостави резюме на проекта на електронен носител за публикуване.
Чл. 14 от Наредбата определя задълженията на изпълнителя при провеждане на обществено обсъждане. Изпълнителят трябва да представи проекта на плана, да изготви справка за направените бележки и препоръки, да отрази целесъобразните бележки в проекта, да подготви мотивирана справка за неотразените бележки и да уведомява съответните лица. Освен това, той трябва да приложи протокола от обсъждането и да изпрати копие от справката в Министерството на културата и в общината в определени срокове.
Проектите на планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности се приемат от различни органи в зависимост от категорията на ценността. Министерският съвет одобрява плановете за недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа и археологическите резервати. Министърът на културата приема плановете за груповите и единичните недвижими културни ценности с национално значение при концесии. Общинският съвет на съответната община одобрява плановете за случаи, предвидени в чл. 81, ал. 3 от Закона за културното наследство.
Член 16 описва процедурата за съгласуване на заданията и проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Процедурата включва съгласуване с кмета на общината и заинтересованите институции, както и становище от Специализирания експертен съвет. Отказът за съгласуване може да бъде обжалван. След съгласуването, в двумесечен срок трябва да се възложи разработването на плана, а в шестмесечен срок възложителят е длъжен да осигури финансиране за него.
Чл. 16а от Наредбата определя процедурата за внасяне на проект на план за опазване и управление на недвижими културни ценности в Министерството на културата. Проектът се представя в три екземпляра (два хартиени и един електронен) и включва задание, протокол от обществено обсъждане, справка за неотразените бележки, отчети от проучвания, резултати от инициативи и писмени становища от заинтересованите ведомства и общини. Графичните части на проекта трябва да бъдат изработени в цифров вид и предадени в определен формат.
Чл. 17 от Наредбата определя процедурата за внасяне на проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Проектите се внасят за съгласуване и приемане в Министерството на културата или в съответната община от възложителите. Когато възложител е министърът на културата или кметът на общината, проектите се внасят от изпълнителите, които след това изпращат проекта до заинтересуваните ведомства за съгласуване и получаване на писмени становища. Проектът трябва да бъде комплектуван съгласно изискванията на чл. 16а.
Член 18 от наредбата предвижда, че министърът на културата или кметът на общината могат да върнат плана за опазване и управление на културни ценности с мотивирано становище в срок от един месец след внасянето му, ако бъдат установени непълноти в съдържанието на плана или други нарушения на закона или наредбата, свързани с процедурите по съгласуване или приемане.
Чл. 19 регламентира процедурата за разглеждане и съгласуване на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности в България. Проектите трябва да бъдат внесени в Министерството на културата, където се организира заседание на Специализирания експертен съвет в тримесечен срок. Министърът на културата трябва да изпрати плана за съгласуване с други министри и заинтересувани ведомства поне 60 дни преди внасянето. При обемна документация, уведомления за предварително запознаване се изпращат писмено, а информацията се публикува на сайта на Министерството. Съгласуването от съответните министри трябва да се извърши в двумесечен срок.
Чл. 20 от Наредбата описва процедурата за представяне и одобрение на проектите на планове за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности. Проектът се представя от изпълнителя на Специализирания експертен съвет, който след обсъждания може да предложи на министъра на културата да съгласува и внесе проекта в Министерския съвет или да върне проекта за преработване. Особеното мнение на съвета трябва да бъде мотивирано и подадено в 3-дневен срок. Протоколът от заседанието се утвърдява от министъра, който в 15-дневен срок изпраща копия на заинтересованите лица. След съгласуването, министърът внася проекта в Министерския съвет за приемане.
Чл. 21 от наредбата определя процедурата за разглеждане на проектите за опазване и управление на групови и единични недвижими културни ценности с национално значение. Проектът трябва да бъде внесен в Министерството на културата, което организира заседание на Специализирания експертен съвет в срок от три месеца. Преди това, Министерството изпраща плана за становище до заинтересовани ведомства и институции най-малко 60 дни преди заседанието. В случай на голям обем документация, се уведомяват писмено за условията на предварително запознаване. Становищата трябва да бъдат изпратени в срок от един месец, а проектът се счита за съгласуван, ако не е получено становище в този срок.
На заседание на Специализирания експертен съвет се представя проект на план за опазване и управление на културни ценности от изпълнителя. Съветът може да предложи на министъра на културата да утвърди плана, да утвърди плана след корекции или да го върне за преработване. При наличие на особено мнение, то трябва да бъде мотивирано и представено в 3-дневен срок. В 15-дневен срок след утвърдяване на протокола, министърът предприема действия в зависимост от предложението на съвета.
Чл. 23 от Наредбата определя процедурата за разглеждане на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности. След внасянето на проекта, общината има тримесечен срок да организира заседание на Обществения съвет за закрила на културното наследство. Най-малко 60 дни преди заседанието, планът се изпраща за становище до Министерството на културата и други заинтересовани институции. При обемна документация, органите се уведомяват писмено за условията за запознаване с проекта. Становищата трябва да бъдат изпратени в двумесечен срок, а проектът се счита за съгласуван без бележки, ако не е получено становище в определения срок.
На заседание на ОСЗКН се представя проект на план за опазване и управление на културни ценности. След обсъждане, ОСЗКН предлага на общинския съвет да вземе решение за приемане на плана, приемане след отразяване на бележки, или връщане за преработване. Ако има особено мнение, то трябва да бъде мотивирано и подадено в срок. Кметът изпраща копия от протокола и становищата на възложителя след приемане на решението.
Чл. 25 от наредбата определя задълженията на възложителя по отношение на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности. Възложителят трябва да изпрати копия от приетите планове на Националния институт за недвижимо културно наследство, на общината, където се намира недвижимата ценност, и на органа, който управлява съответната ценност. Плановете трябва да бъдат публикувани в резюме на интернет страницата на общината или на Министерството на културата в срок от 14 дни след приемането им, или да се поставят на официалното табло на администрацията. Актовете за приемане на плановете се обнародват в "Държавен вестник".
Член 26 от наредбата предвижда, че нов план за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности може да бъде възлаган след изтичането на действието на предходен план. Това означава, че между два плана не може да има припокриване, а новият план може да се разработва само след като предходният е изтекъл.
Планът за опазване и управление на недвижимите културни ценности подлежи на изменения и допълнения при констатирани промени в характеристиките на ценността, необходимост от нова информация за показатели или промени в режимите за опазване и управление.
Чл. 28 от Наредбата предвижда, че предложението за изменение на плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности се прави от органа на управление към възложителя. Към предложението се прилагат съответни доклади, отчети и други документи, които обосновават необходимостта от изменението.
Чл. 29 от Наредбата определя процедурата за изменения на плановете за опазване и управление на културни ценности. Тези изменения се възлагат от съответните органи и лица, посочени в чл. 9, и се приемат по реда на глава трета. При определени условия, свързани с изменения на режимите за опазване, измененията се извършват по реда на Закона за културното наследство. Глава шеста на наредбата се отнася до възлагането и приемането на петгодишни и едногодишни работни програми.
Чл. 30 от Наредбата определя, че петгодишната програма за прилагане на плана за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности, както и едногодишната работна програма за първоначалния петгодишен или едногодишен период, се приемат едновременно с плана и са неразделна част от него.
Чл. 31 от Наредбата определя процедурата за актуализация на петгодишните програми за опазване и управление на културни ценности. Актуализацията може да се извърши при обективна необходимост, след оценка на резултатите от изпълнението на едногодишните програми. Актуализираните програми се приемат от органа на управление след становище на експертния консултативен съвет и съгласуване по установен ред. Новите петгодишни програми трябва да се възлагат в срок от една година преди изтичането на предходните.
Наредбата определя обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на планове за опазване и управление на единичните и груповите недвижими културни ценности. Едногодишните работни програми се изготвят на база оценка на предходната година и се приемат от органа на управление. Проектите на плановете за опазване се финансират от министъра на културата и/или кметовете на общините, а приемането им е в компетенцията на Министерския съвет. Наредбата включва и минимални изисквания за структурата и съдържанието на плановете, които обхващат информация за недвижимата културна ценност, нейното значение, анализ и оценка на състоянието, цели и задачи за опазване, както и програми за прилагане.
Параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата уточнява, че проектите на плановете за опазване и управление на обявените паметници на културата от световно значение се възлагат и финансират от министъра на културата и/или от кметовете на общините. Тези планове трябва да се изработват в съответствие с разпоредбите на наредбата и да бъдат приети от Министерския съвет по определен ред.
Съгласно параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби, проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които вече са започнати, трябва да бъдат завършени и приети по реда на действащата наредба. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 87 от 2012 г. и влиза в сила от 09.11.2012 г.
Параграф §3 регламентира процеса по изработване и финансиране на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности в България. Проектите, вписани в Индикативната листа преди влизането на наредбата, ще се възлагат от министъра на културата или кметовете на общините и трябва да се приемат не по-късно от една година преди кандидатстване за вписване в Листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Археологическите резервати, с предоставен статут преди влизането на наредбата, имат срок от 10 години за изработване и приемане на плановете. Проектите се приемат от Министерския съвет, а в случай че министърът на културата не е възложител, те трябва да се съгласуват с Министерството на културата. Груповите недвижими културни ценности с категория "национално значение" също имат срок от 10 години за изработване и приемане на плановете.
Наредбата е приета на основание чл. 81, ал. 5 от Закона за културното наследство. Тя изменя и допълва предходната наредба, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2011 г. Измененията влизат в сила от 09.11.2012 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Приложението към чл. 6, ал. 1 определя минималните изисквания за структурата и съдържанието на плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Плановете трябва да съдържат заглавие, описание на културната ценност, период на действие, както и четири основни части: Въведение, Описание и значимост, Анализ, оценка и изводи, Цели и задачи на плана. В допълнение, се предвиждат програми и проекти за прилагане на плана, включващи дългосрочна, петгодишна и едногодишна програма с конкретни задачи и бюджет.