НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя задълженията на самоосигуряващите се лица за осигуряване, начина на подаване на декларации при започване, прекратяване или възобновяване на трудова дейност, както и условията за определяне на вида на осигуряването. Самоосигуряващите се лица следва да подават декларации в 7-дневен срок след настъпване на съответните обстоятелства. Осигуряването може да се променя ежегодно, но не и при прекъсване на дейността. Лица, на които е отпусната пенсия, могат да продължат да се осигуряват по желание, спазвайки определени правила.
Чл. 2
Наредбата регламентира осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица, които трябва да внасят вноските си поотделно за всеки месец, посочвайки лични данни. Лицата, извършващи различни дейности, могат да избират основание за внасяне на авансови вноски. Окончателният размер на осигурителния доход се определя на база данни от предходната година и не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход. Годишният осигурителен доход се коригира при необходимост, съобразно декларираните доходи.
Чл. 3
Наредбата регламентира осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход и трябва да се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Самоосигуряващите се лица не дължат вноски за периоди, през които получават парични обезщетения за временна неработоспособност или при отглеждане на деца. Лица, осигурени само за инвалидност, дължат вноски за определени периоди на неработоспособност и отглеждане на деца. Осигурителите могат да внесат авансово дължимите вноски върху избрания осигурителен доход за определени периоди.
Чл. 4
Чл. 4 от наредбата определя минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не работят през целия месец, като той се изчислява пропорционално на работните дни, през които е упражнявана дейността. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, които извършват дейности, подлежащи на осигуряване, се внасят авансово на база минималния осигурителен доход, определен от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Сумата от възнаграждението и осигурителния доход не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, също определен от Закона за бюджета.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата указва, че лицата, работещи без трудово правоотношение и неосигурени на друго основание, дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако то е равно или по-голямо от минималната работна заплата след приспадане на разходите за дейността, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата определя, че лицата, работещи без трудово правоотношение и осигурени на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение. Възнаграждението се намалява с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата е бил изменян няколко пъти, като последното изменение е извършено с ДВ, бр. 91 от 2003 г. и бр. 15 от 2007 г. Той е в сила от 01.01.2007 г. и е отменен с ДВ, бр. 18 от 2015 г., с влизане в сила от 01.07.2015 г.
Чл. 8
Член 8 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица е бил изменян и допълван многократно, като последното изменение е направено с ДВ, бр. 19 от 2002 г. и е в сила от 01.01.2002 г. Следват изменения през 2003 г. и 2006 г., с последваща отмяна през 2007 г. с нова дата на влизане в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 9
Член 9 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 2000 година.
Чл. 10
Член 10 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 91 от 2003 г. и не е в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата указва, че за самоосигуряващите се лица, които не са в трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя. Те внасят сами осигурителни вноски върху доходите си, като минималният осигурителен доход не може да бъде по-малък от определената стойност по Кодекса за социално осигуряване. Раздел II от наредбата се отнася до общественото осигуряване на лица, изпратени на работа в чужбина.
Чл. 12
Българските граждани, които работят в чужбина и имат трудови или служебни отношения с български осигурител, са задължени да се осигуряват по българското законодателство. Това правило е в сила от 01.01.2009 г. и е изменяно и допълвано с предходни изменения.
Чл. 13
Чл. 13 от наредбата определя реда за осигурителните вноски на българските граждани, работещи в чужбина. Вноските за лица с трудови правоотношения с български работодатели се разпределят съгласно Кодекса за социално осигуряване, а за служебни правоотношения се поемат от държавния бюджет. Осигурителните вноски трябва да се внасят по сметка на ТД на НАП до 25-то число на следващия месец.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица определя, че осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1 се изчисляват на база левовата заплата и левовата равностойност на валутната заплата, като се използва курсът на Българската народна банка към момента на начисляването или плащането. Текстът е бил изменян и допълван многократно, с последна промяна от 2014 г.
Чл. 15
Член 15 от наредбата е бил изменен през 2000 г., но след това е отменен през 2007 г. и не е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 16
Чл. 16 от наредбата регламентира осигуряването на лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник. Те могат да се осигуряват за своя сметка, като декларират писмено пред посредника желанието си за осигуряване за инвалидност, старост и смърт върху минималния осигурителен доход. Декларацията трябва да съдържа датата, от която искат да бъдат осигурявани или прекратяват осигуряването. Осигуряването започва от посочената дата, но не по-рано от 1-во число на месеца на подаване на декларацията.
Чл. 17
Лицата, работещи в международни организации със съгласие на българските държавни органи, могат да се осигуряват за инвалидност, старост и смърт на избран месечен осигурителен доход в границите на минималния и максималния размер, определен от закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигуряването става чрез българския държавен орган, който е дал съгласието за работа в международен орган, а лицата декларират датите за започване или прекратяване на осигуряването.
Чл. 17а
Съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатическа служба могат да се осигуряват по свое желание за инвалидност, старост и смърт на минимален осигурителен доход. Осигуряването е възможно, ако не са осигурени по друг начин или съгласно международни договори. Процесът на осигуряване става чрез изпращащото ведомство, а лицата декларират началото и края на осигуряването, което влиза в сила от датата на декларацията.
Чл. 17б
Съпрузите на самоосигуряващи се лица могат да се осигуряват по желание и за своя сметка за инвалидност, старост и смърт, ако не са осигурени по други разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски се внасят върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета. Вноските трябва да се внесат до 25-о число на следващия месец, а декларирането на осигуряването се извършва с декларация-образец № 1. Прекратяването на трудовата дейност на лицата прекъсва и осигуряването им.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица определя, че осигурителните вноски за определени категории лица трябва да се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Възможно е също да се внасят авансово по установения ред.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата определя процедурата за издаване на осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица и морските лица. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки по искане на съответните организации или лица. Лицата, по чието искане са издадени книжките, вписват периодите на осигуряване, а книжките се заверяват от длъжностно лице на института за периодите с внесени осигурителни вноски.
Чл. 19а
Чл. 19а, който е добавен с изменения през 2011 г. и влиза в сила на 01.01.2011 г., е отменен с изменения през 2013 г., като последното изменение влиза в сила на 01.01.2013 г. Тази статия е свързана с правилата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани, работещи в чужбина, и морските лица.
Чл. 19б
Чл. 19б от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица предвижда, че осигурителните вноски за определени категории лица (чл. 16, 17, 17а и 17б, ал. 1) са задължителни и трябва да се внасят за целия период от възникване или възобновяване на осигуряването до прекъсването или прекратяването му. Раздел III от наредбата се отнася конкретно до общественото осигуряване на морските лица.
Чл. 20
Член 20 от Наредбата задължава морските лица да се осигуряват за различни рискове, включително общо заболяване, майчинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. Осигурителните вноски се поемат изцяло от морските лица и варират в зависимост от избрания месечен осигурителен доход. Декларацията за вид осигуряване и доход трябва да бъде подадена в 7-дневен срок след започване на работа, а промените могат да се правят ежегодно до края на януари. Работодателят е отговорен за удържането и внасянето на осигурителните вноски до 25-то число на следващия месец.
Чл. 21
Наредбата определя условията за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани, работещи в чужбина, и морските лица. Специално внимание се обръща на осигуряването на лицата, които събират диворастящи гъби и плодове, които ще се осигуряват за инвалидност, старост и смърт, като осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка. Вноските се дължат върху половината от минималната работна заплата. Осигурителните вноски се внасят от държавното предприятие, издаващо позволителното за събиране на гъби и плодове. Наредбата включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с осигурителните вноски и контрол по изпълнението на наредбата.
§1
Лицата, осигурявани чрез българска организация-посредник за работа в чужбина, имат право да внасят осигурителни вноски до 1 януари 2001 г. по стария ред, определен в отменения раздел IV от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1992 г.
Параграф §2
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е приета на основание чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Тя влиза в сила от 1 януари 2000 г. и е изменяна многократно, като последните изменения са влезли в сила на 01.01.2017 г.
§3
Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, в зависимост от възложените им дейности. Разпоредбата е допълнена с изменения през 2006 и 2007 година, като влиза в сила от 01.01.2006 г. и 01.01.2007 г. съответно.
§4
Параграф 4 от Наредбата предвижда, че морските лица трябва да декларират вида на осигуряването и избрания месечен осигурителен доход пред работодателя до 31 март 2010 г. Осигурителните вноски за януари и февруари 2010 г. могат да бъдат внесени без лихва до 31 май 2010 г.
§5
Лицата, които по чл. 16 и 17 от наредбата са заявили писмено желание за осигуряване преди 1 януари 2013 г., но не са внесли дължимите осигурителни вноски, имат право да ги внесат до 31 декември 2013 г.
§6
Параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че лицата по чл. 17, които желаят да се осигуряват, трябва да подадат писмена заявка до 1 юли 2016 г. и могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 декември 2016 г. Допълнителните разпоредби се отнасят към Постановление № 221 от 6 октомври 2003 г., което изменя и допълва наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Параграф §9
В параграф §9 от Наредбата се предвижда замяна на термини, като 'Кодекса за задължително обществено осигуряване' и 'КЗОО' с 'Кодекса за социално осигуряване' и 'КСО'. Преходните разпоредби са свързани с Постановление № 221 от 6 октомври 2003 г. за изменение и допълнение на наредбата.
§10
Параграф 10 от Наредбата позволява на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина да внесат осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход до 1 март 2004 г. Участниците в международни мисии също могат да внесат осигурителни вноски за период от 1 януари до 14 октомври 2000 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 292 от 28 декември 2005 г. са в сила от 01.01.2006 г.
§5 и заключителни разпоредби към Постановление № 24 от 6 февруари 2007 г.
Параграф 5 от преходните разпоредби уточнява, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2006 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 24 от 6 февруари 2007 г., което изменя и допълва Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§12 и Заключителни разпоредби към Постановление № 22
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица влиза в сила от 1 януари 2007 г. Заключителни разпоредби към Постановление № 22 от 8 февруари 2008 г. предвиждат изменения и допълнения на наредбата, като последните влизат в сила от 1 януари 2008 г.
§9 от Наредба за обществено осигуряване
Параграф §9 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица влиза в сила от 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 24 от 6 февруари 2009 г. предвиждат изменения и допълнения на същата наредба, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., и влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§11
Параграф 11 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2009 г. Допълнителните разпоредби касаят Постановление № 332 от 30 декември 2009 г., което изменя и допълва наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§17
В преходните разпоредби на наредбата се указва, че абревиатурата "НОИ" трябва да бъде заменена с "Националния осигурителен институт", а "КСО" - с "Кодекса за социално осигуряване". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 332 от 30 декември 2009 г., което изменя и допълва наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, влязло в сила от 01.01.2010 г.
§18 и Заключителни разпоредби към Постановление № 23
Параграф §18 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2010 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 23 от 3 февруари 2011 г. предвиждат изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§7 и Заключителни разпоредби към Постановление № 31 от 16 февруари 2012 г.
Параграф §7 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 31 от 16 февруари 2012 г. изменят и допълват наредбата, като влизат в сила от 1 януари 2012 г.
§4 от Наредбата
Параграф §4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица указва, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 3 и § 2, т. 2, които влизат в сила от 1 март 2012 г. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби са включени в Постановление № 247 от 11 октомври 2012 г., което изменя и допълва наредбата и влиза в сила от 01.08.2012 г.
§ 7 и Заключителни разпоредби към Постановление № 79
Параграф 7 от преходните разпоредби постановява, че наредбата влиза в сила от 1 август 2012 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 79 от 29 март 2013 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2013 г.
§ 17
Параграф 17 от Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграф 1, т. 2, § 3, т. 2, § 9, § 10 и § 11, т. 2 не влизат в сила на 1 януари 2013 г. Параграф 7, т. 2 влиза в сила от 1-во число на месеца след обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 33 от 19 февруари 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
§5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби влиза в сила от 1 януари 2014 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 45 от 5 март 2015 г. изменят и допълват Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2015 г.
§7
Параграф 7 от Наредбата, в сила от 17.02.2015 г., предвижда замяна на термина "производители" с "стопани". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 45 от 5 март 2015 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Новите разпоредби влизат в сила от 01.01.2015 г.
§8
Параграф §8 от Наредбата позволява на лицата, които попадат под определени условия по Кодекса за социално осигуряване, да поискат издаване и заверка на осигурителни книжки за периоди на осигуряване, които са преди 1 юли 2015 г. Това важи за работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица. Процесът ще се извършва по досегашния ред.
§ 10
Параграф 10 от преходните разпоредби указва, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: Параграф 1 от 1 януари 2016 г., Параграф 6 от 1 юли 2015 г. и Параграф 7 от 17 февруари 2015 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 35 от 24 февруари 2016 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., и влиза в сила от 1 януари 2016 г.
§6 и Заключителни разпоредби към Постановление № 62
Параграф §6 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 62 от 30 март 2017 г., което изменя и допълва наредбата. Това постановление е обнародвано в Държавен вестник, брой 29 от 2017 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§ 6, Заключителни разпоредби към Постановление № 94 от 25 април 2019 г.
Параграф §6 от Наредбата влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на т. 3 от §1, която влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 94 от 25 април 2019 г. изменят и допълват наредбата, влизайки в сила от 1 януари 2019 г.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2019 г. Тези разпоредби са част от Постановление № 199 от 7 август 2020 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Новите изменения влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§4
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, в сила от 11.08.2020 г., предвижда, че самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия и които са подавали данни по реда на отменените наредби Н-8 и Н-13, се считат за изразили желание да се осигуряват по новия ред. Освен това, разпоредбата се прилага и за лица, които имат отказ за парично обезщетение или пенсия, като производството по отказите се възобновява след подаване на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
§5 и Заключителни разпоредби към Постановление № 90
Параграф §5 от наредбата влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 1 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят Постановление № 90 от 3 април 2024 г., което изменя и допълва наредбата за обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2024 г.
