ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя мерките за превенция на използването на финансовата система с цел изпирането на пари, както и организацията и контрола по тяхното изпълнение.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя какво се счита за изпиране на пари, когато е извършено умишлено. То включва преобразуване или прехвърляне на имущество с цел укриване на незаконния произход, укриване на информация за имуществото, придобиване или използване на имущество с познание за неговия престъпен произход, и участие в подобни действия. Знанието и намерението могат да бъдат установени чрез обективни факти. Изпиране на пари е налице и когато престъплението, от което произтича имуществото, е извършено в чужбина.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. Те включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и информация, съхраняване на данни, оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, разкриване на информация за съмнителни операции, контрол върху задължените субекти, както и обмен на информация на национално и международно ниво.
Чл. 4
Член 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задължителните мерки за различни категории лица и организации, включително Българската народна банка, кредитни институции, доставчици на платежни услуги, финансови институции, застрахователи, лизингови предприятия, пощенски оператори, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, пенсионноосигурителни дружества, одитори, нотариуси, правни консултанти, частни съдебни изпълнители, посредници при сделки с недвижими имоти, търговци на оръжие, организатори на хазартни игри, юридически лица с нестопанска цел, професионални футболни клубове, политически партии, лица, търгуващи с произведения на изкуството и доставчици на услуги, свързани с виртуални валути и активи. Всеки от тези субекти е задължен да предприеме определени мерки за предотвратяване на изпиране на пари.
Чл. 5
Лицата, посочени в чл. 4 от закона, са задължени да спазват разпоредбите на закона дори в случаите, когато са обявени в несъстоятелност или ликвидация.
Чл. 6
Член 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че мерките, посочени в член 3, са задължителни за клоновете на лица, регистрирани в чужбина, както и за клоновете на чуждестранни лица, регистрирани в страната, които попадат в обхвата на член 4.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на лицата, включени в чл. 4, относно прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Лицата трябва да обменят информация с клоновете и дъщерните дружества в чужбина и да уведомяват съответните органи, ако законодателството на приемащата държава не позволява или ограничава тези мерки. Освен това, те трябва да следват насоките на Европейските надзорни органи и да осигурят ефективно прилагане на националните разпоредби на другите държави членки, свързани с Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя действията на директора на дирекция "Финансово разузнаване" и органите за надзор, когато лицата по чл. 4 не предприемат необходимите мерки. В случай на неефективност на мерките, директорът уведомява органа за надзор, който може да изиска прекратяване на деловите отношения и сделки. При липса на орган за надзор, действията се предприемат от директора на дирекция "Финансово разузнаване". Органът за надзор уведомява Европейския банков орган в определени случаи, като взема предвид правните ограничения за прилагане на мерките. Допълнителни контролни действия могат да бъдат предприети от дирекцията и органа за надзор.
Чл. 9
Член 9 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда създаването на централни звена за контакт с издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги, които извършват дейност в България, но имат централно управление в друга държава членка на ЕС. Тези звена ще осигуряват спазването на законовите изисквания и ще улесняват контрола от съответните органи, включително Българската народна банка. Правилата за тяхното функциониране ще се основават на националната оценка на риска и делегиран акт от Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари урежда необходимостта от вписване в електронен публичен регистър към Националната агенция за приходите за лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 38 и 39. Процесът на вписване изисква подаване на писмено заявление, което съдържа информация за физическите и юридическите лица, както и за извършваните дейности. Лицата са задължени да уведомяват за промени в обстоятелствата в срок от 14 дни. Регистрацията може да бъде заличена по искане на лицето при прекратяване на дейността. Сроковете за вписване и заличаване са до 14 работни дни, а за нередности се предоставя 10-дневен срок за корекция. Таксите за вписване са определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет. Регистрацията е достъпна и като електронна услуга.
Чл. 9б
Чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че за извършване на определени дейности е необходимо вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието. Лицата, които искат да се впишат, трябва да подадат писмено заявление с необходимите данни. Регистърът включва информация за физически и юридически лица, както и за извършваните от тях дейности. Промените в данните трябва да се уведомяват в срок до 14 дни. Регистрацията може да бъде заличена по искане на лицето при прекратяване на дейността. Процедурата за вписване и заличаване е установена с наредба, а за регистрацията се събират държавни такси.
Чл. 9в
Чл. 9в предвижда задължителна регистрация в електронен публичен регистър на лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 40. Регистрацията се извършва след подаване на писмено заявление до министъра на вътрешните работи, като в регистъра се вписват данни за физически и юридически лица, дейности и промени в обстоятелствата. Лицата трябва да уведомяват за промени в 14-дневен срок. Регистрацията може да се заличи по искане на лицето при прекратяване на дейността. Срокът за обработка на заявленията е до 14 работни дни, а при нередовности се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване. Такси се събират за вписването, а услугата е електронна.
Чл. 9г
Член 9г от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя условията, при които физическите лица, извършващи определени дейности, могат да бъдат вписвани в регистрите. Те не трябва да са осъждани за умишлено престъпление, да не са били членове на управителни органи на несъстоятелни дружества, да не попадат в ограничения за заемане на ръководни длъжности, да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност и да не създават съмнения относно надеждността си. Липсата на тези обстоятелства е условие за вписване. Обстоятелствата се установяват чрез свидетелства, декларации и документи от независими източници. Ограниченията отпадат след 5 години от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност. Лицата са задължени да уведомяват за промени в обстоятелствата в срок от 14 дни, а при установяване на нови обстоятелства след вписване, вписването може да бъде заличено.
Чл. 9д
Чл. 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава лицата, посочени в чл. 4, да спазват насоките на Европейския банков орган относно противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Когато няма надзорен орган, решението за прилагане на насоките се взема от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Двете институции обменят информация при вземане на решения относно насоките.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя комплексната проверка на клиентите, която включва идентификация на клиентите, установяване на действителния собственик, оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, изясняване на произхода на средствата и текущо наблюдение на сделките. Целта е да се осигури достатъчно основание за установяване на идентичността на клиентите и да се оценят рисковете, свързани с тях.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя условията, при които лицата, посочени в чл. 4, трябва да прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите. Това включва установяване на делови взаимоотношения, извършване на случайни операции или сделки над определени стойности (15 000 евро, 5 000 евро и 1 000 евро за различни случаи), случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, както и при съмнения относно идентификационните данни на клиентите. Мерките за проверка трябва да се прилагат и в случаи, когато стойността на операцията не може да бъде определена в момента на извършването ѝ. Лицата, които не попадат в категорията, описана в чл. 4, не прилагат комплексна проверка, но трябва да наблюдават операциите си. При установен по-висок риск, те трябва да прилагат допълнителни мерки за контрол и идентификация на дарители и бенефициенти. Всички действия трябва да бъдат документирани и съхранявани за срок от 5 години.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че лицата по чл. 4, т. 21 са задължени да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при определени условия. Тези условия включват вписване в регистъра на хазарта, изплащане на печалби или залагания на стойност над 2000 евро, както и покупка или осребряване на жетони на същата стойност. Ако стойността на операцията не може да бъде определена предварително, проверката се прилага, когато стойността бъде установена, при условие че е равна или надвишава 2000 евро.
Чл. 13
Лицата, посочени в чл. 4, т. 17, са задължени да прилагат мерките за комплексна проверка при публична продан, когато стойността на продаваемото имущество е 15 000 евро или повече. Тези мерки се прилагат преди влизането в сила на постановлението за възлагане, съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 14
Член 14 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 84 от 2023 година.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя, че мерките за комплексна проверка на клиентите трябва да се прилагат преди установяване на делови взаимоотношения, откриване на сметка, извършване на случайни операции или сделки, вписване в регистъра, и сключване на застрахователни договори. Освен това, тези мерки се активират и при съмнение относно идентификационните данни на клиентите или при получаване на информация за промяна в тях.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда задължения за лицата, посочени в чл. 4, относно поддържането на актуална информация за клиентите и извършваните операции. Лицата следва периодично да преглеждат и актуализират базите от данни и клиентските досиета, особено при настъпване на промени в обстоятелствата на клиента. Актуализацията на информацията трябва да се извършва в зависимост от установения риск, като за клиенти с по-висок риск периодите за актуализация са по-кратки. Допълнителни действия за проверка на идентификацията се предприемат при определени условия, като например при извършване на необичайни операции или значителни промени в начина на използване на сметката.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда задължения на лицата, които не могат да изпълнят изискванията за комплексна проверка. В случай на невъзможност, те трябва да откажат операцията или сделката и да прекратят деловите взаимоотношения. Има изключения за Българската народна банка и определени лица, когато прилагането на тези задължения противоречи на други законови разпоредби. Лицето по чл. 4 има право да прецени дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване".
Чл. 18
Член 18 от Закона за мерките срещу изпирането на пари забранява откриването или поддържането на анонимни сметки и депозитни сертификати, както и сметки или сертификати на фиктивни имена. Също така е забранено наемането или поддържането на анонимни сейфове или сейфове на фиктивни имена.
Чл. 19
Член 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда задължения за лицата, които прилагат застрахователни договори. Те трябва да извършат комплексна проверка на клиентите, след като бенефициерите бъдат установени. В зависимост от това дали бенефициерите са изрично посочени лица или определени по характеристики, се прилагат различни процедури за идентификация и проверка. Кредитните институции също са длъжни да прилагат мерките по време на изплащане на застрахователния договор. При прехвърляне на застраховка на трето лице, трябва да се идентифицира лицето, получаващо стойността на полицата. Лицата, които извършват плащания, трябва да изпратят идентификационни данни на бенефициера преди извършването на плащането.
Чл. 20
Член 20 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава лицата по чл. 4 да събират информация за бенефициерите на доверителна собственост, включително тръстове и попечителски фондове. Информацията трябва да бъде събрана при встъпване в делови взаимоотношения и е необходима за идентификацията и проверката на бенефициерите преди изплащането на доверителната собственост или преди упражняването на правата от страна на бенефициера.
Чл. 21
Член 21 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда условия за приключване на проверката на идентификацията на клиента и действителния собственик по време на установяване на делови взаимоотношения. Това може да стане при наличие на два кумулативни условия: 1) ако приключването на проверката преди установяване на отношенията обективно пречи на нормалното осъществяване на дейността, и 2) ако рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризъм е нисък и са предприети мерки за управление на този риск. Проверката трябва да бъде приключена възможно най-скоро след първоначалния контакт с клиента.
Чл. 22
Кредитни институции и определени лица могат да открият сметка преди завършване на проверката на идентификацията на клиента, при условие че сметката не бъде закрита и не се извършват операции от титуляра. Следва да се приемат процедури за управление на риска, свързани с действията на клиента в този период.
Чл. 22а
Член 22а от Закона за мерките срещу изпиране на пари позволява на лицата, посочени в чл. 4, да не приключват комплексната проверка при наличие на съмнение за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или средства с престъпен произход, ако това би могло да доведе до предупреждение или разкриване на информация пред клиент. Тази разпоредба е нова и е въведена с изменения в ДВ, бр. 84 от 2023 г.
Чл. 23
Член 23 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда изключения за лицата, упражняващи адвокатска дейност, относно прилагането на Член 17. Това изключение важи, когато адвокатите установяват правното положение на клиент или го защитават в контекста на висящи, предстоящи или приключили производства, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че издателите на електронни пари могат да не прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установен нисък риск, ако са изпълнени определени условия. Тези условия включват: (1) платежният инструмент да не е презаредим или да има лимит на плащанията до 150 евро; (2) максималната електронно съхранявана сума да не надвишава 150 евро; (3) инструментът да се използва само за покупки; (4) да не може да се захранва с анонимни електронни пари; (5) издателят да осъществява наблюдение на сделките. Изключения от тези правила се прилагат при тегления в брой над 50 евро или при определени дистанционни плащания. В допълнение, мерките за ситуации с по-висок риск могат да се определят въз основа на националната оценка на риска и насоки от ЕС.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя условията за прилагане на опростена комплексна проверка на клиентите от лицата по чл. 4. Тези мерки зависят от оценката на риска и изискват одобрение от висш ръководен служител. Опростената проверка включва събиране на данни за идентификация, проверка на идентификацията, мониторинг и установяване на целите на деловите взаимоотношения. Допустимо е приемане на изяснен произход на средствата при наличие на косвени индикации. Мерките могат да се прилагат само от определени лица, освен ако не са издадени конкретни указания от директора на финансовото разузнаване.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда осем кумулативни условия, при които лицата по чл. 4 могат да прилагат опростени мерки. Тези условия включват: избягване на среден или висок риск, наличие на идентифицирани области с нисък риск, наличие на достатъчно информация за ниския риск на конкретната операция, изключване на случаи с задължителна разширена проверка, осигуряване на текущо наблюдение, отсъствие на съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, доказване на предприети мерки за оценка на риска и уведомление на дирекция "Финансово разузнаване" за намерението за прилагане на опростени мерки.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и за кредитни институции или лица от други държави, при условие че техните законодателства са в съответствие с изискванията на българския закон. При прилагането на мерките се отчита нивото на риск, наличието на мерки против изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и изпълнението на стандартите на FATF.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че мерките, описани в чл. 25, ал. 3, могат да се прилагат и към клиенти, които са държавни или местни органи на Република България, при наличие на условията по чл. 26.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и за институции, изпълняващи властови функции, при условие, че съществуват достатъчно данни за идентичността на институцията, тя спазва прозрачни процедури за отчетност и е подложена на контрол от страна на орган на ЕС или държава членка.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира условията, при които лицата по чл. 4 могат да прилагат опростена комплексна проверка на клиента, основаваща се на определени рискови фактори. Това включва застрахователни договори с премии под 1000 евро годишно или еднократни вноски под 2500 евро, пенсионни схеми без клаузи за предварително изкупуване, финансови продукти за ограничени услуги за определени потребители и продукти с ограничен риск от изпиране на пари. Прилагането на тези мерки изисква уведомление до дирекция "Финансово разузнаване". Лицата могат да прилагат и по-ниски прагове при установен по-висок риск от изпиране на пари.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че лицата, упоменати в чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, имат право да оценяват потенциалния риск за целите на опростената комплексна проверка, като се ръководят от насоките по чл. 25, ал. 3, т. 7. Това означава, че освен посочените фактори в чл. 30, те могат да вземат предвид и допълнителни критерии за оценка на риска.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че при наличие на информация, която сочи за по-високо ниво на риск, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" има правомощия да издава задължителни указания на лицата по чл. 4. Тези указания могат да включват незабавно прилагане на мерките по чл. 10 или преустановяване на мерките за опростена комплексна проверка за определени категории клиенти, продукти или услуги.
Чл. 33
Член 33 от Закона за мерките срещу изпиране на пари задължава лицата, посочени в член 4, да прилагат мерките по член 10, точки 3 и 5, независимо от условията за опростена комплексна проверка. Тези мерки са свързани с изискванията на глава четвърта от закона.
Чл. 34
Лицата, посочени в чл. 4, нямат право да прилагат опростена комплексна проверка спрямо лица от високорискови трети държави, съгласно чл. 46, ал. 3. Тази разпоредба е част от разширената комплексна проверка, която е необходима за предотвратяване на рискове свързани с изпиране на пари.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда случаи, в които лицата по чл. 4 трябва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Тези случаи включват встъпване в делови взаимоотношения с определени лица, извършване на случайни операции с високорискови трети държави, анонимни сделки, нови високорискови продукти и технологии, сложни сделки без явна икономическа цел, кореспондентски отношения с институции от трети държави и случаи с установен по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че лицата, посочени в чл. 4, трябва да прилагат разширена комплексна проверка на клиенти и действителни собственици на юридически лица, които са видни политически личности или свързани с тях. Видни политически личности включват лица, заемащи важни обществени функции, като държавни глави, министри, членове на съдилища и други. Свързани лица са определени като съпрузи, роднини и лица с близки търговски отношения с видни политически личности.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира задълженията на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по отношение на предоставянето на списък с длъжности, свързани с важни обществени функции, на Европейската комисия. Държавните и местните органи, институции, ведомства и политически партии са задължени да предоставят информация за длъжностите, както и да уведомяват за промени в данните. Международните организации също са задължени да предоставят необходимата информация.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че когато лице е престанало да заема длъжност, свързана с рискове от измиване на пари, то лицата по чл. 4 трябва да отчитат риска, свързан с него, за период не по-малък от една година. През този период се прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 - 41. Рискът и мерките могат да се прилагат и след изтичане на едногодишния период, докато не се установи, че лицето вече не представлява риск.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за мерките срещу изпиране на пари изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето, когато то иска да встъпи в делови взаимоотношения с лица, определени като рискови по чл. 36. При установяване на такова лице след започване на деловите отношения, продължаването им също изисква одобрение от висшето ръководство.
Чл. 39
Член 39 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че лицата, посочени в чл. 4, са задължени да предприемат подходящи действия за изясняване на източника на имущественото състояние на клиент или действителен собственик на клиент, когато установят, че той е лице по чл. 36. Параграф 1 от този член е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 84 от 2023 г.
Чл. 40
Лицата, определени в чл. 4 от закона, са задължени да извършват текущо и разширено наблюдение на своите делови отношения с лица, посочени в чл. 36. Това наблюдение е важно за предотвратяване на изпирането на пари и за спазване на регулаторните изисквания.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда прилагане на мерки за разширена комплексна проверка на потенциални и съществуващи клиенти, както и на действителни собственици на юридически лица или правни образувания, определени като лица по чл. 36. Конкретните мерки се определят в зависимост от вида на клиента и характера на деловите взаимоотношения, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 42
Чл. 42 предвижда, че лицата по чл. 4 трябва да разработят ефективни вътрешни системи за оценка на риска, за да установят дали клиентите им са лица по чл. 36. Вътрешните системи могат да се основават на различни източници на информация, включително разширена проверка, писмени декларации от клиенти и данни от бази данни. Важно е, че установяването на статуса на клиентите не може да се основава само на писмени декларации.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на лицата, които използват вътрешни системи за идентификация на титулярите и бенефициерите по застрахователни договори с инвестиционен елемент. При установяване на свързаност с лица по чл. 36, се прилагат допълнителни мерки, включително уведомяване на висш ръководен служител преди изплащането на суми по полицата. Лицата по чл. 4, т. 5 са задължени да извършат задълбочена проверка и анализ на отношенията, а алинеи 1-3 важат и за кредитните институции.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда задължения за лицата, установяващи кореспондентски отношения с институции-респонденти от други държави. Първо, те трябва да прилагат мерки за идентификация и оценка на риска, да получат одобрение от висш ръководен служител и да съберат информация за институцията-респондент. При отношения с институции от трета държава, те трябва да оценят репутацията и надзора върху институцията, да проверят механизми за контрол и да документират отговорностите на страните. Освен това, при по-висок риск, трябва да се прилагат допълнителни мерки за контрол.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за мерките срещу изпирането на пари забранява на лицата, посочени в чл. 4, да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми. В случай на вече установени отношения, те са длъжни да ги прекратят незабавно. При установяване на кореспондентски отношения с чуждестранни институции, лицата по чл. 4 трябва да събират информация, за да се уверят, че институцията-респондент не позволява използването на сметките си от банки фантоми. Също така, забранено е установяването на отношения с институции, които позволяват подобно използване на сметките им, и в случай на вече установени отношения, те трябва да бъдат прекратени незабавно.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя мерките за разширена комплексна проверка, които лицата по чл. 4 трябва да прилагат при работа с клиенти от държави, които не спазват международните стандарти за противодействие на изпирането на пари. Тези мерки включват събиране на допълнителна информация за клиентите, техните собственици, планираните операции, източниците на средства и текущо наблюдение на деловите отношения. Лицата по чл. 4 трябва също да оценят риска и да прилагат мерки и към клонове или дъщерни предприятия в рискови държави, определени от Европейската комисия или Групата за финансови действия (FATF).
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя мерките, които трябва да бъдат приложени при делови взаимоотношения с лица от държави с висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Лицата по чл. 4 са задължени да изискват първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, която отговаря на изискванията за комплексна проверка. При установен висок риск, те трябва да прилагат допълнителни мерки, включително разширена проверка и ограничаване на деловите отношения. Уведомления се правят до съответните органи и Европейската комисия, а мерките се прилагат след получаване на информация от надзорния орган. Дирекция "Финансово разузнаване" и надзорните органи трябва да се информират взаимно за необходимостта от мерки и също уведомяват Европейската комисия.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава лицата, посочени в чл. 4, да поставят под наблюдение сложни или необичайно големи сделки, сделки с необичайни схеми и сделки без явна икономическа или законна цел. Наблюдението трябва да бъде по-интензивно и задълбочено, в зависимост от риска, и да включва преценка на сделките въз основа на информация за клиента и операциите. При установяване на съмнителни сделки, лицата по чл. 4 събират необходимата информация и документират преценката си.
Чл. 48
Член 48 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава лицата по чл. 4 да прилагат мерки за разширена комплексна проверка в определени случаи, посочени в чл. 35, т. 3 - 5 и 8. Условията и редът за прилагане на тези мерки са регламентирани в правилника за прилагане на закона. Част от текста е отменена с изменения в Държавен вестник.
Чл. 48а
Чл. 48а от Закона за мерките срещу изпиране на пари задължава лицата, посочени в чл. 4, да предприемат адекватни мерки за идентифициране и оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Тези мерки трябва да се предприемат преди въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че лицата, посочени в чл. 4, могат да определят допълнителни случаи, при които е необходимо да се прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиентите. Рисковите фактори, на които се основават тези допълнителни случаи, се определят в правилника за прилагане на закона, съгласно Приложение III към чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 49а
Лицата, определени в чл. 4, т. 5, трябва да идентифицират и оценят рисковете, свързани с клиентите си, като вземат предвид рисковите фактори, свързани с бенефициерите по застрахователни договори. Когато се установи по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, те трябва да приложат мерки за разширена комплексна проверка.
Чл. 50
Лицата, посочени в чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, са задължени да оценят риска и да прилагат мерките за разширена комплексна проверка на клиентите. Тези действия трябва да бъдат в съответствие с насоките на Европейските надзорни органи, както е предвидено в чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда прилагане на допълнителни мерки за разширена комплексна проверка на клиентите. Тези мерки се основават на националната и наднационалната оценка на риска и трябва да отговарят на насоки от ЕС, оценки на FATF и да са пропорционални на размера и естеството на дейността.
Чл. 52
Член 52 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя, че идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация трябва да се извършват с помощта на документи, данни или информация, която произлиза от надежден и независим източник.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за мерките срещу изпирането на пари регламентира процеса на идентификация на физически лица, който включва представяне на официален документ за самоличност и събиране на определени данни, като имена, дата и място на раждане, идентификационен номер, гражданство и адрес. При установяване на делови взаимоотношения се събират допълнителни данни за професионалната дейност и целта на участието. Идентификацията може да се извършва и без присъствието на лицето, включително чрез електронна идентификация, при спазване на съответните изисквания. Законът предвижда също така изисквания за доказателства относно законните представители и пълномощниците на клиентите.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари регулира процеса на идентификация на юридически лица и правни образувания. За идентификацията се изискват оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от регистър и заверено копие от учредителния документ. Идентификацията включва проверка на данни за наименование, правноорганизационна форма, адреси, предмет на дейност и структура на управление. При встъпване в делови отношения се извършва проверка за наличието на лицензии и удостоверения. Идентификацията може да се извършва и електронно, като се прилагат специфични правила и изисквания.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя начините за проверка на идентификационните данни, събрани по реда на чл. 52-54. Проверката може да се осъществи чрез изискване на допълнителни документи, потвърждение от трети лица, справки в публични регистри и бази данни, използване на технически средства и други методи. При електронни операции е необходимо да се използват поне два от посочените способи. Всички действия по проверката трябва да се документират с информация за дата, час и отговорно лице.
Чл. 56
Чл. 56 определя условията, при които лицата, посочени в чл. 4, могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция. За това е необходимо седалището на кредитната институция да е в България, друга държава членка или трета държава с адекватно законодателство. Лицето трябва да разполага с необходимата информация и да може да получи заверени копия на документите в срок. Не се допуска позоваване на идентифициране от високорискова трета държава. Позоваването не освобождава лицето от отговорност за изпълнение на изискванията за комплексна проверка.
Чл. 57
Чл. 57 определя условията, при които лицата по чл. 4 могат да се позовават на предходно идентифициране на клиента в рамките на група. За целта е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1) информацията да е предоставена от трето лице в същата група; 2) групата да прилага мерки за комплексна проверка на клиента и правила за съхранение на документация; 3) на равнище група да се осъществява надзор от компетентен орган. Органите по чл. 108 извършват преценка за спазването на тези условия при упражняване на контрол.
Чл. 57а
Член 57а уточнява, че в случаите, в които идентификацията или проверката на идентификацията се извършва чрез изнасяне на дейности или представителство, и когато изпълнителят на изнесените дейности или представителят се счита за част от лицето по чл. 4, тези случаи не се считат за позоваване на предходно идентифициране по чл. 56 и 57.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че при наличие на национална и наднационална оценка на риска, както и насоки от Европейски надзорни органи, могат да се прилагат изисквания и изключения относно идентификацията на клиентите. Тези условия се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква идентифициране на действителните собственици на юридически лица чрез събиране на справки и документи от съответните регистри, декларации от законни представители, както и документи, удостоверяващи собствеността и контрола. За клиенти, чиито дялови ценни книжа са на регулиран пазар, се събират данни за акционерите и информация относно дяловото участие, което подлежи на разкриване.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за мерките срещу изпирането на пари регламентира действията, които трябва да предприемат лицата по чл. 4 в зависимост от вида на клиента и нивото на риск. Те са задължени да проверят идентификацията на действителните собственици на юридически лица и да съхраняват данни за предприетите действия и трудности, особено когато действителният собственик е висш ръководен служител.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава юридическите лица и физическите лица за контакт в България да предоставят точна и актуална информация за своите действителни собственици. Те трябва да предприемат мерки за комплексна проверка на клиентите и да предоставят необходимата информация на компетентните органи, включително на дирекция "Финансово разузнаване" при поискване.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда задължения за физически и юридически лица, установени в България, да разполагат с точна информация за действителните собственици на доверителната собственост. Лицата, действащи като доверителни собственици, трябва да предоставят информация при поискване от компетентните органи. Те също така са длъжни да разкрият характера на взаимоотношенията си при извършване на сделки и да предоставят информация за действителните собственици на доверителната собственост.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари урежда задължението за вписване на информация и данни за действителните собственици на юридически лица и правни образувания в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. Вписването включва идентификационни данни на физическите лица, данни за юридическите лица, информация за контакт и права на собственост. Юридическите лица трябва да заявят действителните си собственици, ако те не са вписани като съдружници или еднолични собственици. Действителните собственици са длъжни да предоставят необходимата информация за изпълнение на задълженията по закона.
Чл. 63а
Чл. 63а от Закона задължава лицата по чл. 4 и органите по чл. 63, ал. 11 да уведомяват Агенцията по вписванията за несъответствия между данните за действителните собственици на юридически лица и вписаните в регистъра данни. Уведомлението трябва да бъде подадено в срок до 14 дни, а към него се прилагат съответните документи. Агенцията вписва уведомлението и уведомява юридическото лице за необходимостта от промяна на вписаните обстоятелства. Лицата, подаващи уведомление, не носят отговорност за вреди, свързани с вписванията, и подаването на уведомление не води до нарушаване на ограниченията за разкриване на информация.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква от клиентите - юридически лица или правни образувания с номинални директори, секретари или собственици, да предоставят удостоверение или друг валиден документ, който доказва кои са действителните собственици на съответното юридическо лице. Този документ трябва да произхожда от централен регистър или регистриращ агент в юрисдикцията на регистрация на клиента.
Чл. 65
Лицата, посочени в чл. 4, имат задължението да установят дали клиентът действа от свое име или от името на трето лице. При операции, извършвани чрез представител, те трябва да изискат доказателства за представителната власт и да идентифицират представителя и представлявания. При сделки от името на трето лице, е необходимо идентифициране и проверка на третото лице. При съмнение за неправомерно действие, лицата по чл. 4 трябва да уведомят съответните органи и да предприемат мерки за идентифициране на действителния бенефициент на операцията.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че произходът на средствата трябва да се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи: събиране на информация от клиента, събиране на информация от официални източници, използване на информация, събирана по други закони, обмен на информация в рамките на групата и проследяване на паричните потоци. При невъзможност за изясняване на произхода на средствата, се допуска писмена декларация от клиента или негов представител. Информацията трябва да се документира и съхранява съгласно чл. 68.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя сроковете за съхранение на документи, данни и информация от лицата, задължени по този закон. Основният срок за съхранение е 5 години, като той започва да тече от различни моменти в зависимост от типа на отношенията или операциите. Възможно е удължаване на срока с до 2 години по указание на директора на дирекция 'Финансово разузнаване'. Специални задължения за съхранение на данни са предвидени и за юридически лица, тръстове и попечителски фондове, които също трябва да спазват 5-годишен срок след прекратяването на дейността си.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията за съхранение и предоставяне на документи, данни и информация, свързани с установяване на делови взаимоотношения. Всички събрани материали трябва да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" и съответните надзорни органи. Предоставянето на информация става при поискване в определен срок и формат, като срокът се определя от директора на дирекцията, вземайки предвид обема на исканата информация. Лицата, отговорни по чл. 4, трябва да съхраняват информацията така, че да изпълняват задълженията си. В допълнение, членът указва необходимостта от ясни правила за събиране и разкриване на информация, което включва защита на данните и спазване на ограниченията, посочени в закона.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква информацията, документите и данните относно сделки, операции и клиенти да се съхраняват по такъв начин, че да могат да бъдат възстановени своевременно. Това е необходимо, за да се предоставят като доказателство в съдебни и досъдебни производства, когато е необходимо.
Чл. 70
Документите, получавани, изготвяни и обработвани от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", се съхраняват за срок от 10 години. Срокът започва да тече от началото на календарната година след годината на получаване или изготвяне на документа. След изтичането на срока документите се унищожават по ред, определен от председателя на агенцията.
Чл. 71
Член 71 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на различни държавни органи да поддържат статистически данни за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Това включва данни за икономическите сектори, етапите на разследване, докладване на случаи, презгранични искания за информация, проверки на място и наложени санкции. Данните се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС на годишна база и се публикуват за оценка на ефективността на системите за превенция.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за мерките срещу изпиране на пари задължава лицата по чл. 4 да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" при съмнение за изпиране на пари или средства с престъпен произход, преди да извършат операцията. Уведомлението трябва да съдържа максималния срок за отлагане на операцията. При невъзможност за забавяне, уведомлението се прави след извършването на операцията. Информацията за уведомяването може да се обменя в рамките на групата, освен ако директорът не указва друго. Лицата, упражняващи адвокатска дейност, са освободени от задължението за уведомяване относно информация, получена от клиенти, освен в специфични случаи, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да спре операция или сделка за срок до 5 работни дни, ако има съмнение за изпиране на пари или средства с престъпен произход. След анализа, в срок до три работни дни, дирекцията уведомява прокуратурата, като запазва анонимността на уведомителя. Прокурорът може да поиска запор или възбрана, а съдът трябва да се произнесе по искането в срок не по-късно от 24 часа.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за мерките срещу изпиране на пари урежда правомощията на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да изисква информация от различни лица и институции относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Дирекцията може да поиска информация в срок от три работни дни, а в определени случаи - и по-дълъг срок. Лицата, от които се иска информация, са задължени да я предоставят в електронен формат. Съществуват и специфични разпоредби относно защитата на адвокатската тайна, прилагани в контекста на правната помощ, освен в случаи на участие в незаконни дейности.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за мерките срещу изпиране на пари установява процедурата за разкриване на информация относно съмнения за изпиране на пари от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". При наличие на съмнения, информацията се предоставя на прокуратурата, службите за сигурност или Комисията за противодействие на корупцията, като се запазва анонимността на уведомяващите. Дирекцията отговаря на искания за информация от компетентните органи и предоставя данни за съмнителни парични преводи. Получената информация трябва да бъде отразена в годишния доклад на Държавна агенция "Национална сигурност". Освен това, получателите на информацията са задължени да предоставят обратна информация за начина на използване на данните и резултатите от разследванията.
Чл. 76
Член 76 от Закона за мерките срещу изпиране на пари задължава лицата по чл. 4 да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" за всяко плащане в брой над 15 000 евро. Дирекцията води регистър на тези плащания, който се използва за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Правилникът за прилагане на закона определя сроковете и реда за работа с информацията.
Чл. 77
Агенция "Митници" е задължена да предоставя информация на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС относно пренасянето на парични средства през границата на страната. Тази информация се събира в съответствие с Валутния закон. Условията и редът за предоставяне на информацията ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 78
Член 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на централните депозитари на ценни книжа, лицензирани от Комисията за финансов надзор. Те са задължени да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" относно издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти по определени критерии. Условията и редът за предоставяне на информацията ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона, а критериите ще се определят със заповед на председателя на ДАНС в съгласие с Комисията за финансов надзор.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за мерките срещу изпирането на пари урежда предоставянето на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, издаден от Държавна агенция "Национална сигурност". При подаване на информацията се издава автоматично входящ номер и дата, които се изпращат на подателя. Условията за издаване и използване на сертификата, както и видовете документи и данни, които могат да се подават, се определят с указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" и се публикуват на сайта на агенцията. Обменът на информация по определени членове може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация, спазвайки изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 80
Член 80 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя забраната за разкриване на информация, свързана с разследвания по изпирането на пари, от определени лица и органи. Забраната не важи за надзорните органи и за обмен на информация между свързани лица в рамките на групи или юридически лица, при условие че се спазват определени правила. Съществуват и специфични условия, при които информация може да бъде разкрита между лица, които работят с един и същ клиент или сделка, включително задължения за опазване на тайната и защита на личните данни. Забраната не важи и когато лицата се стремят да разубедят клиентите от незаконни дейности. Изключенията не важат за лица от високорискови трети държави.
Чл. 81
Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС може да използва служебна, банкова, търговска и защитена лична информация само за целите на закона. Тя може да откаже предоставяне на информация, ако това би навредило на разследвания или при изключителни обстоятелства, като отказът трябва да бъде мотивиран. Международният обмен на информация не попада под тези ограничения. Получената информация от компетентните органи не може да се използва за други цели.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на служителите на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" относно опазването на служебна, банкова, търговска и професионална тайна. Служителите не могат да разгласяват или използват за лична изгода сведения и факти, станали им известни по време на изпълнение на служебните им задължения. Те подписват декларация за опазване на тайната, като разпоредбата важи и след напускане на служба.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за мерките срещу изпирането на пари регламентира обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Обработката на данни от дирекция "Финансово разузнаване" и други компетентни органи е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Законът за защита на личните данни. Личните данни могат да се обработват само за посочените цели и следва да бъдат унищожавани след изтичане на срока за съхранение. Освен това, преди установяване на делово взаимоотношение, клиентите трябва да бъдат информирани за целите на обработката на техните данни.
Чл. 84
Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" е отговорна за използването на информация, получена съгласно закона, за извършване на стратегически анализи. Тези анализи са насочени към идентифициране на тенденции и схеми, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че стратегическите анализи се основават на налична и допълнително събрана информация, с цел идентифициране на заплахи и уязвимости от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Резултатите от тези анализи се използват единствено за целите на закона. Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да уведоми лицата по чл. 4 за резултатите от анализите, като решава каква информация да бъде предоставена.
Чл. 86
Чл. 86 регламентира условията, при които разкритията на информация, свързани с изпиране на пари, не водят до отговорност за нарушаване на правни ограничения. Включва защита на лица, които подават сигнали за съмнения относно изпиране на пари, като те не могат да бъдат уволнени или наказвани за това. Осигурява правото на обезщетение за уволнени или тормозени лица, свързано с подаването на сигнали. Лицата, ангажирани в дейността, трябва да осигурят мерки за защита на служителите, които подават анонимни сигнали.
Чл. 87
Член 87 от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира задълженията на органите за надзор и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Органите за надзор трябва незабавно да предоставят информация на дирекцията, ако установят факти, свързани с изпиране на пари. Двете институции могат да обменят информация за целите на своите функции. Информацията, предоставена от дирекцията, не може да бъде разкривана на засегнатите лица или трети лица. Регламентират се условията за обмен на информация между Българската народна банка и дирекцията, свързани с електронни пари и платежни услуги.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира правомощията на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" да получава информация за изпиране на пари от различни източници. Органите на Националната агенция за приходите и митническите органи са задължени да уведомяват дирекцията незабавно при установяване на факти, свързани с изпиране на пари. Дирекцията от своя страна предоставя информация на тези органи относно уведомленията, като решението за обема на предоставената информация се взема от директора на дирекцията.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предоставя на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" правото да получава информация за съмнение за изпиране на пари не само по предвидените в чл. 72 и 88 случаи, но и чрез международен обмен на информация.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона установява правилата за обмен на информация от Дирекция 'Финансово разузнаване' на ДАНС при съмнения за изпиране на пари и свързани престъпления. Дирекцията обменя информация с международни органи, органи на ЕС и други държави, следвайки международни договори и принципа на взаимност. Обменът на информация се осъществява с цел анализ на риска и оценка на ефективността на системите за превенция и противодействие на изпирането на пари. Исканията за информация съдържат описание на фактите и контекста, а информацията, която може да бъде предоставена, включва данни за физически и юридически лица, свързани с случая. Дирекцията не може да отказва информация поради различия в определенията на данъчни или предикатни престъпления.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС незабавно уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава членка в случаи на получено уведомление за изпиране на пари или средства с престъпен произход. Информацията, предоставена по този ред, се използва за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. Условията и редът за изпълнение на това задължение ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за мерките срещу изпирането на пари урежда процедурата за спиране на операции или сделки при наличие на съмнение за изпиране на пари. Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да спре операция по искане на звено за финансово разузнаване от друга държава. Уведомява прокуратурата и предоставя информация, спазвайки условията на съответното звено. Ако не бъде наложен запор до изтичането на срока, операцията може да продължи. Спирането може да бъде отказано, ако искането не е придружено от разрешение или информацията не е достатъчна.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за мерките срещу изпирането на пари регламентира правомощията и задълженията на Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС относно информацията, получена за целите на борба с изпирането на пари. Дирекцията може да налага ограничения за използването на предоставената информация и може да я използва само за заявената цел. Разкриването на информация на трети страни изисква предварително съгласие от съответното звено за финансово разузнаване. В случай на отказ за разкриване, той трябва да бъде мотивиран. Дирекцията е задължена да уведомява предоставящата информация държава за начина на нейното използване и обменяната информация не е служебна тайна.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира обмена на информация между звената за финансово разузнаване в ЕС и Егмонт груп. Обменът се извършва чрез защитени електронни канали, а Дирекция 'Финансово разузнаване' на ДАНС сътрудничи с други държави членки, използвайки усъвършенствани технологии за анонимно съпоставяне на данни. Спазва се пълна защита на личните данни, а технологиите могат да се използват за анализ на презгранични случаи и оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Дирекцията предоставя данни за контакт за обмен на информация, които се актуализират при промяна.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда изготвянето на национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се актуализира на всеки три години. При изготвянето на тази оценка се вземат предвид и резултатите от наднационалната оценка, извършвана от Европейската комисия, и се следват препоръките на комисията за справяне с рисковете.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда създаването на междуведомствена работна група, която отговаря за националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Работната група има задачи, включващи изготвяне и актуализиране на оценки на риска, доклади с резултати, предложения за мерки за ограничаване на рисковете, и други анализи в сферата на превенцията. Съставът й включва представители на различни държавни органи и институции, които трябва да предоставят необходимата информация. Оценките се актуализират редовно и информацията може да се предоставя на трети лица само с разрешение.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя резултатите от националната оценка на риска и тяхното приложение. Основните цели включват подобряване на нормативната уредба, установяване на рискови сектори, разпределение на ресурси, изготвяне на правила по сектори, осигуряване на информация за лицата, подготовка на доклади за институционалната структура и усилията в превенцията на изпирането на пари. Резултатите от оценката се предоставят на съответните лица и се публикуват в резюме на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". Допълнителна информация може да се предоставя на компетентни органи в други държави членки, когато е необходимо.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за мерките срещу изпиране на пари установява задължението на определени лица да изготвят собствени оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Оценките трябва да отчитат рискови фактори, свързани с клиенти, географски зони, предлагани услуги и извършвани операции. Лицата, които не попадат в друга категория, с годишен оборот над 25 000 евро, също трябва да изготвят оценки, използвайки критерии от Държавна агенция "Национална сигурност". Оценките на риска се актуализират периодично и трябва да бъдат документирани и достъпни за съответните органи. На базата на оценките, лицата определят рисковия профил на клиентите и прилагат мерките по закона в съответствие с него.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира задълженията при изготвянето и актуализирането на оценката на риска. При оценката задължително трябва да се отразяват резултатите от националната и наднационалната оценка на риска, както и препоръките на Европейската комисия. Ако лице не спази тези изисквания, то е задължено в 14-дневен срок да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС за мотивите си. Директорът на дирекцията може да предостави задължителни указания, които също трябва да бъдат отразени в оценката на риска. Тези разпоредби важат и за оценките по чл. 100, ал. 1.
Чл. 100
Професионалните организации и сдружения на лицата, посочени в чл. 4, имат правото да изготвят и актуализират секторни оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Резултатите от тези оценки се предоставят на членовете на организациите за подготовка на собствени оценки на риска. Документацията на оценките на риска трябва да се съхранява в съответствие с установените правила.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава лицата по чл. 4 да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези правила трябва да бъдат приложими и за клонове и дъщерни дружества в чужбина. Вътрешните правила трябва да включват критерии за разпознаване на съмнителни клиенти и операции, ред за използване на технически средства, система за вътрешен контрол, правила за оценка на риска, условия за събиране и разкриване на информация, и процедури за обучение на служителите. Допълнително, нотариалната камара, частните съдебни изпълнители и счетоводителите трябва да приемат единни правила, а дирекция "Финансово разузнаване" да предоставя примерни правила. Лицата по чл. 4, които не приемат правила, подлежат на указания от дирекцията.
Чл. 102
Лицата, посочени в чл. 4, са задължени да приемат правилата по чл. 101 в срок от 4 месеца след регистрацията си. За лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат в друга категория, срокът е до 31 юли на следващата година, след като годишният им оборот надвиши определена сума. При лицензирани дейности, правилата също се приемат в 4-месечен срок след получаване на лиценз или разрешение. Приемането на правилата става с писмен акт, а за юридически лица - от управляващите ги лица.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за мерките срещу изпирането на пари съдържа разпоредби относно задължителността на вътрешните правила, свързани с мерките срещу изпирането на пари. Вътрешните правила, прилагани от различни организации, трябва да бъдат приети и след това задължително изпълнявани. В случай на несъответствия с закона или недостатъчна ефективност на мерките, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да издаде задължителни указания за коригиране на проблемите, които трябва да бъдат изпълнени в срок от един месец.
Чл. 104
Лицата, които са част от група, са задължени да прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразени с изискванията на чл. 101, ал. 2. Те трябва да уведомят директора на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС в 30-дневен срок от възникването на съответните обстоятелства. При установяване на несъответствия в прилаганите политики, директорът на дирекцията дава задължителни указания. Също така, лицата уведомяват и съответния орган за надзор в 30-дневен срок.
Чл. 105
Член 105 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е отменен с Държавен вестник, брой 60 от 2023 г., в сила от 14 юли 2023 г. Този член е част от Раздел II, който се отнася до специализирани служби.
Чл. 106
Член 106 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на лицата, които трябва да създадат специализирани служби за обучение на служителите по прилагането на закона. Тези служби отговарят за събиране и обработка на информация за операции, доказателства за собственост, произход на средства и поддържане на документация за клиентите. Информацията се предоставя на дирекция "Финансово разузнаване". Службите се ръководят от висши служители и трябва да бъдат създадени в срок от 4 месеца след получаване на лицензия. При промяна на ръководителя, уведомление трябва да бъде подадено в 7-дневен срок.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава определени лица (с изключение на банките и инвестиционните посредници) да спазват насоките за управление на нормативното съответствие и да определят ролята и отговорностите на служителя, отговорен за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези насоки са в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 107
Член 107 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на лицата, които създават специализирани служби или осъществяват вътрешен контрол по изпълнението на задълженията си. Лицата от посочените категории трябва да създадат специализирани служби или да осъществяват контрол лично, а при необходимост могат да назначат служител с висша ръководна длъжност за тези цели. Дирекция "Финансово разузнаване" уведомява за назначените служители, а техните задължения започват след уведомяването. Член 107 също така обхваща и лицата по чл. 4, т. 28 в определени случаи.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя контрола, който се упражнява от председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' и от определени длъжностни лица от дирекция 'Финансово разузнаване'. Контролът включва проверки на място на лицата, посочени в чл. 4, за спазване на мерките срещу изпирането на пари. Проверките могат да се извършват съвместно с органите за надзор и се осъществяват въз основа на писмена заповед. Контролът включва и дистанционен надзор от различни институции, като Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. При установяване на нарушения, органите за надзор уведомяват дирекция 'Финансово разузнаване'.
Чл. 108а
Член 108а от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС и на органите за надзор. Дирекцията предоставя на Европейската комисия списък на органите за надзор, а те от своя страна трябва да предоставят необходимата информация на дирекцията. Органите уведомяват дирекцията за промени в данните, а тя информира Европейската комисия. Органите за надзор действат като звено за контакт с компетентни органи на други държави членки, а БНБ и Комисията за финансов надзор са звено за контакт с Европейския банков орган.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя правата на контролните органи при извършване на проверки. Те имат право на свободен достъп до служебни помещения, да изискват и събират документи и сведения, да искат копия от документи, писмени и устни обяснения, както и да определят срокове за представяне на информация. Също така, могат да ползват вещи лица и да изискват данни от трети лица за целите на проверките.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на проверяваните лица по отношение на контролните органи. Те трябва да предоставят съдействие, което включва получаване на заповед за проверка, осигуряване на място за проверка, определяне на служител за контакти, предоставяне на достъп до служебни помещения и документи, както и даване на обяснения. Лицата, които са под надзор на определени институции, също трябва да спазват тези задължения. Всички документи и обяснения трябва да бъдат представени на български език, а чуждестранните документи - с превод от заклет преводач.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя, че предоставянето на документи и информация за проверки не може да бъде отказано поради служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и поради данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация. Освен това, в условията на тази разпоредба, не се носи отговорност за нарушаване на други закони или договори.
Чл. 111а
Чл. 111а от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че Българската народна банка и Комисията за финансов надзор осъществяват контрол по отношение на лица, част от група, в сътрудничество с компетентните органи за надзор в съответните държави членки, където са установени предприятията от групата или предприятието майка.
Чл. 111б
Чл. 111б от Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира правомощията на органите, които упражняват контрол за спазването на изискванията на закона. Те могат да сключват писмени споразумения с компетентни органи за надзор от държави членки и трети държави с цел сътрудничество и обмен на информация, съгласно Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 111в
Член 111в от Закона за мерките срещу изпирането на пари регламентира обмена на информация между Дирекция "Финансово разузнаване" и органите за надзор, както и с международни и европейски органи. Този обмен може да се осъществява по инициатива или при запитване, с цел контрол на прилагането на закона. Дирекцията и органите за надзор могат също така да предоставят информация и да получават съдействие от чуждестранни органи при осъществяване на надзор над групи. Всеки обмен на информация е ограничен до целите на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и разкриването на информацията на трети страни изисква предварително съгласие.
Чл. 112
Държавните и местни органи, както и техните служители, имат задължението да оказват съдействие на контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при изпълнението на техните функции.
Чл. 113
При всяка проверка на място, извършена съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, се съставя констативен протокол в два екземпляра. Протоколът се подписва от контролните органи, извършили проверката, и се връчва на провереното лице срещу подпис.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя контролната дейност, която следва да се извършва на основан на риска подход. Този подход включва идентифициране на рискови фактори, оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, предприемане на контролни мерки в съответствие с установените рискове и текущо наблюдение на оценката на риска. Дирекция "Финансово разузнаване" и други надзорни органи събират необходимата информация и документи от лицата, подлежащи на контрол.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя процедурите и отговорностите на различни органи, включително Дирекция "Финансово разузнаване" и органите за надзор, при оценката и определянето на рисковете, свързани с изпирането на пари. Органите обменят информация и данни, за да осигурят ефективен надзор и контрол. Сигналите за нарушения трябва да се приемат и обработват по специален ред, осигурявайки защита на личните данни на подаващите сигнали. Подаването на сигнал не може да доведе до дисциплинарни мерки срещу подателя.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда наказания за физически и юридически лица, които извършат нарушения на определени членове от закона. За физически лица глобата е от 1000 до 10 000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е от 2000 до 20 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават, а за тежки или системни нарушения наказанията могат да достигнат до 2 000 000 лв. за физически лица и до 10 000 000 лв. за юридически лица.
Чл. 116а
Чл. 116а предвижда наказания за лица, които извършват определени дейности без необходимата регистрация. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават. За тежки или системни нарушения глобите за физически лица варират от 5000 до 50 000 лв., а имуществените санкции за юридически лица от 50 000 до 500 000 лв. Лица, които не уведомят за промени в обстоятелствата, също подлежат на наказание. Наказанията важат и за отговорни лица, свързани с управлението или контрола на задълженията на нарушителя.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя глобите за нарушения на чл. 116, ал. 1. Глобите се налагат на лица, управляващи и представляващи задължени лица, както и на отговорни за вътрешния контрол, при извършване или допускане на нарушения. За тежки или системни нарушения, които не съставляват престъпление, санкциите варират от 5000 до 2 000 000 лв. за лица от определени категории и от 10 000 до 10 000 000 лв. за лица от други категории.
Чл. 118
Законът предвижда различни наказания за физически и юридически лица при нарушения на разпоредбите, свързани с мерките срещу изпирането на пари. При първо нарушение физическите лица могат да бъдат глобени с 500 до 5000 лв., а юридическите лица с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават. За системни нарушения глобите и санкциите са значително по-високи. Лицата, които не изпълнят задълженията си за вписване на данни, също подлежат на санкции.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда налагане на глоби на лица, управляващи и представляващи юридически лица, както и на лица, отговарящи за вътрешния контрол, при системни нарушения по чл. 118, ал. 1. Глобите варират от 2000 до 20 000 лв. за определени категории нарушители и от 5000 до 50 000 лв. за други, в зависимост от характера на нарушението и лицето, което го е извършило.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълняват задължителни указания, издадени по закона. За неизпълнение на указанията, лицето може да бъде наказано с наказанията по чл. 118, ал. 1 и 2. Лица по чл. 4, т. 28, които не изпълняват указания по чл. 11, ал. 7 или чл. 101, ал. 12, подлежат на имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв. Лица, които управляват и представляват такива лица, могат да бъдат глобени от 100 до 1000 лв. за първо нарушение и от 200 до 2000 лв. за повторно нарушение, ако са допуснали нарушението.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за мерките срещу изпирането на пари определя правилата за участието на лица, регистрирани в друга държава членка или трета държава, които извършват дейност в България чрез клон. Тези лица могат да участват в административни, административнонаказателни и съдебни производства чрез упълномощен представител. Действията на представителя се считат за действия на лицето, а връчването на документи на адреса на клона се счита за връчване на лицето. При нарушения, имуществени санкции се налагат на лицето, а глобите и административните мерки на упълномощения представител и други определени лица, свързани с контрола.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че различни държавни органи публикуват информация за наложени административни мерки и наказания за нарушения на закона. Публикациите включват данни за нарушителя, вида на нарушението и наложеното наказание. Възможно е отлагане или анонимно публикуване на информация, ако това е необходимо за защита на лични данни или стабилността на финансовите пазари. Информацията трябва да бъде достъпна минимум 5 години, а Държавна агенция "Национална сигурност" информира Европейския банков орган за наложени наказания и мерки.
Чл. 123
Чл. 123 определя органите, които могат да установяват нарушения и да издават наказателни постановления в контекста на мерките срещу изпиране на пари. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на различни институции, включително Държавна агенция "Национална сигурност", Националната агенция за приходите и Българската народна банка. Наказателните постановления се издават от ръководителите на тези органи или техни оправомощени лица. Специални разпоредби са предвидени за нарушения, свързани с определени членове от закона, включително задълженията на Агенцията по вписванията и министъра на правосъдието. Освен това, при образуване на административнонаказателно производство, органите обменят информация помежду си, а в случаи на трансгранични нарушения, си сътрудничат с надзорните органи на други държави членки. Процедурите за установяване на нарушенията и обжалването им се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 123а
Чл. 123а от Закона за мерките срещу изпиране на пари определя критериите, по които административнонаказващият орган взема решение за размера на глобите и санкциите. Те включват тежестта и продължителността на нарушението, степента на отговорност на нарушителя, финансовото му състояние, реализираната печалба или избегнатата загуба, загубите на трети лица, степента на съдействие на органите и предходни административни мерки. За определени нарушения не се прилага чл. 28, ал. 1 - 6 от Закона за административните нарушения и наказания. Правилникът за прилагане на закона ще уточни условията и реда за отчитане на обстоятелствата.
Чл. 124
Член 124 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда ограничения за лица, на които е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление. Според ал. 1, лице по чл. 117, ал. 1 не може да заема висша ръководна длъжност за срок от една година, а съгласно ал. 2, лице по чл. 119, ал. 1 не може да заема такава длъжност за срок три месеца.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че органът, издал разрешение или лиценз на лице, може да отнеме това разрешение или лиценз, или да разпореди заличаване на вписването при определени условия. Това може да стане по предложение на председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' или по инициатива на самия орган.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че ако лице не изпълни задълженията си по чл. 102 или чл. 104, ал. 2, или при установени нарушения по чл. 116, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да нареди на лицето да преустанови нарушението. Той може също така да определи срок за предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението.
Чл. 127
Актовете, издадени по чл. 125 и чл. 126 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, могат да бъдат обжалвани съгласно процедурата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 128
Законът за мерките срещу изпирането на пари регламентира действията, които трябва да предприемат финансовите институции и други задължени лица за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В него се определят ключови понятия като "действителен собственик", "делово взаимоотношение", "кореспондентски отношения" и други, които служат за основа на законодателството. Законът въвежда изисквания, произтичащи от европейски директиви, и предвижда механизми за контрол и надзор от страна на съответните органи. Освен това, той определя задълженията на лицата по чл. 4 за прилагане на мерки за предотвратяване на рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 9в, Чл. 11, Чл. 11а, Чл. 14, Чл. 14а, Чл. 15
Законът предвижда, че информацията по чл. 9 може да се предоставя електронно с квалифициран електронен подпис. Държавна агенция "Национална сигурност" издава сертификати за достъп и определя условията за подаване на информация. Министърът на вътрешните работи или председателят на агенцията могат да спират операции за срок до 5 работни дни за анализ. Дирекция "Финансово разузнаване" използва информация за стратегически анализи и противодействие на финансирането на тероризма. Законът предвижда и обмен на информация с международни органи. Налагат се санкции за нарушения на закона, като глобите варират в зависимост от нарушителя. Системните нарушения водят до значителни глоби и санкции. Законът също така въвежда изисквания на Европейската директива за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 65а, § 1д, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 30, § 31
Законът задължава дружествата да получават и предоставят информация за действителните собственици, включително идентификационни данни, и да вписват тези данни в търговския регистър. Въвеждат се нови разпоредби относно определението за "действителен собственик" и се добавят задължения за различни юридически лица, включително кооперации и организации с нестопанска цел. Законът предвижда и изменения в съществуващите закони, свързани с финансовия надзор, кооперациите и регистъра БУЛСТАТ. В допълнение, се налагат санкции за неизпълнение на задълженията по закона, а съществуващите закони за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се актуализират.
Параграф §1
Текстът представя определения на ключови термини, свързани с мерките срещу изпирането на пари, включително "банка фантом", "група", "делово взаимоотношение", "клиент", "кореспондентски отношения", "виртуални валути" и др. Определя се също какво представлява "имуществото", "престъпление, от което е придобито имуществото" и "източник на имуществено състояние". Осигурява основа за правното регулиране на финансовите институции и техните отношения с клиентите, включително в контекста на международните стандарти и надзорни органи.
§2
Параграф §2 определя понятието "действителен собственик", който е физическо лице или лица, притежаващи или контролиращи юридическо лице или правно образувание. Действителният собственик е този, който притежава 25% или повече от акциите или правата на глас в юридическото лице, с изключение на търгуваните на регулиран пазар дружества. За доверителни собствености, действителният собственик може да бъде учредителят, доверителят, пазителят или бенефициерът. Номинални директори и акционери не се считат за действителни собственици, ако е установен друг такъв. Контролът се определя по смисъла на Търговския закон. При невъзможност за установяване на действителен собственик, се счита висшият ръководен служител за действителен собственик.
§3
Законът въвежда изисквания на различни директиви на Европейския съюз, насочени към предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той е в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, както и с измененията от последващите директиви, за да се гарантира ефективност в борбата с финансовите престъпления.
§4
Законът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията, свързан със създаването на Регистър на ЕС, в съответствие с Директива 2003/87/ЕО и свързаните решения на Европейския парламент и Съвета. Той отменя предишни регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията.
§4а
Законът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679, който се отнася до защитата на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни. Регламентът отменя Директива 95/46/ЕО.
§5
Параграф §5 уточнява, че ако в публичния регистър на юридическо лице или правно образувание е изрично посочена дейност по чл. 4, която не изисква разрешение или лиценз, това се приема за извършване по занятие. В такъв случай, лицето попада в обхвата на задължените по чл. 4 и трябва да прилага мерките от закона, освен ако не докаже с официални документи, че дейността не е извършвана по занятие или е била случайна.
§6
Параграф §6 от закона предвижда срокове за привеждане на вътрешните правила на лицата, задължени по чл. 4, в съответствие с изискванията на чл. 101 след публикуване на резултатите от националната оценка на риска. Лицата, за които задължението е възникнало до влизането в сила на закона, имат 6 месеца за адаптация. За новите задължени лица, срокът е същият. Уведомяването по чл. 104 трябва да се извърши в 30-дневен срок от приемането на правилника за прилагане на закона.
§7
Лицата, посочени в чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8-11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди влизането в сила на закона, трябва да създадат специализирани служби в 4-месечен срок от влизането в сила на закона, ако не са го направили по отменения закон.
§8
Параграф §8 указва, че прилагането на член 79, алинея 1 и член 94, алинея 2 ще се осъществи след осигуряване на необходимата техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация. Прилагането на член 79, алинея 3 също ще стане след осигуряване на техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.
§ 9
Параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари определя сроковете и условията за вписване на данни в регистъра по чл. 63. Агенцията по вписванията трябва да осигури вписване на данните до 31 януари 2019 г. Лицата, за които се отнасят данните, трябва да ги заявят за вписване в срок до 4 месеца след изтичането на този срок. Специални условия важат и за юридическите лица с нестопанска цел, които са извършили пререгистрация до или след 31 януари 2019 г.
§11 от Преходни и Заключителни разпоредби
В параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, се предвижда изменение в чл. 132, ал. 4 на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Според новата редакция, в доклада по ал. 3 трябва да се включва информация за използването на данните от чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Параграф §12
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат нови разпоредби, които дават на органа по приходите право на достъп до информация, свързана с мерките срещу изпиране на пари. Включени са данни за сделки и операции, механизми за проверка и информация за действителните собственици. Освен това, се променят определени текстове, свързани с длъжностни лица в Държавна агенция "Национална сигурност" и се актуализират допълнителни разпоредби, свързани с директиви на ЕС.
Параграф §13
Параграф 13 от закона въвежда изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, включително блокиране на финансови средства на определени лица, забрана за предоставяне на финансови услуги на тези лица, задължения за идентификация при съмнение за финансиране на тероризъм, и нови правила за обмен на информация между различни органи. Въвеждат се и нови членове, които определят задължения за органите за надзор, санкции за нарушения и условия за обмен на информация с международни органи. Законът също така уточнява понятието за „финансиране на тероризъм“ и въвежда изисквания от Европейската директива.
§14
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че член 9в, ал. 1 и ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще влязат в сила след осигуряване на необходимата техническа инфраструктура, включително защитени канали за електронна комуникация и автоматизирани информационни системи или мрежи.
Параграф §15
В Търговския закон се въвеждат нови разпоредби, свързани с действителните собственици на дружествата. Чл. 65а задължава дружествата да събират и предоставят точна информация за физическите лица, които са действителни собственици, включително данни за правата, които притежават. Идентификационните данни на действителните собственици трябва да бъдат вписвани в търговския регистър. Създава се и понятие за "действителен собственик" в допълнителните разпоредби на закона, което уточнява значението му.
Параграф §16
Съгласно параграф 16 от Преходните и Заключителни разпоредби, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел се добавя нова точка 11 в член 18, ал. 1, която изисква предоставяне на идентификационни данни за действителните собственици и информация за юридическите лица или правни образувания, чрез които се упражнява контрол, в съответствие с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§17
С измененията в Закона за кооперациите се добавя нова точка в член 3, алинея 2, която изисква предоставяне на идентификационни данни за действителните собственици и информация за юридическите лица или правни образувания, които упражняват контрол, в съответствие с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§18
С промените в Закона за регистър БУЛСТАТ, се въвеждат нови задължения за регистрация на физически и юридически лица като доверителни собственици на тръстове и подобни правни образувания. Кодът по БУЛСТАТ става 9-значен за определени категории лица. Въвеждат се нови изисквания за идентификация на действителните собственици и контролиращите лица. Налагат се санкции за неизпълнение на задълженията по вписване на данните, свързани с мерките срещу изпирането на пари.
Параграф §19
В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се въвеждат изменения в чл. 6, касаещи вписването на обстоятелства в регистъра, свързани с идентификационни данни на действителните собственици и юридическите лица, упражняващи контрол. Също така, в допълнителната разпоредба се уточняват понятията "контрол" и "действителен собственик" в контекста на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§20
В Закона за Комисията за финансов надзор се въвеждат изменения, свързани с надзора по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Включват се нови точки в различни членове, които определят правомощията на органа за надзор, както и задължения свързани с прилагането на тези закони. Внесени са изменения в членове 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19 и 25, които разширяват обхвата на надзорните функции на комисията и уточняват приложимостта на законодателството.
§21
В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се въвеждат изменения, свързани с вписванията в регистър БУЛСТАТ. Агенцията по вписванията ще вписва договорни фондове и национални договорни фондове след представяне на разрешения от комисията. В допълнение, се уточняват задълженията на управляващите дружества и се добавят нови алинеи в съществуващите членове, касаещи прекратяване и заличаване на фондове. Включени са и нови разпоредби относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които също трябва да се вписват в регистър БУЛСТАТ.
§ 22
Вписването на заварените договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ трябва да бъде извършено в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Това важи за фондовете, регламентирани в чл. 17, ал. 2, чл. 177, ал. 8 и чл. 197, ал. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
§ 23
В Кодекса за застраховането е направено изменение в чл. 68, ал. 5, което уточнява, че действителен собственик (или действителен бенефициер) е лице, определено по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§24
С §24 от Закона за мерките срещу изпиране на пари се правят изменения в Закона за радиото и телевизията. Конкретно, в чл. 105, ал. 4, т. 3 се заличават запетаята и думите "по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари" след "капитала".
§25
В §25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари се предвижда изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките. По-конкретно, в чл. 11, ал. 3 думите "чл. 3" се заменят с "глава втора, раздел V", което актуализира правната рамка относно гарантирането на влоговете.
§26
В Закона за рибарството и аквакултурите се правят изменения в чл. 21б, т. 8 и чл. 21г, ал. 2, т. 5, свързани с изискванията за документи, които трябва да доказват ясен произход на средствата за стопански риболов.
§27
В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра е направено изменение в чл. 46, ал. 2, т. 1, което сега гласи, че документите трябва да съдържат информация или данни, показващи ясен произход на средствата.
§30
В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се добавя нова алинея 6 в чл. 40, която предвижда санкции за незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тези санкции са съобразени с разпоредбите на същия закон.
§31
С §31 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в Държавен вестник, се отменя самият закон, който е бил в сила от 1998 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2018 г.
Параграф §32
Параграф §32 уточнява, че параграф 29 от закона влиза в сила на 31 март 2018 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 14 март 2018 г. и е официално подпечатан.
§12
Министерският съвет е задължен да приеме правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари до 31 декември 2018 г. Този правилник е необходим за ефективното прилагане на закона и определя детайлите на процедурите и задълженията, свързани с мерките срещу изпирането на пари.
§ 14
Параграф §14 указва, че член 15, алинеи 3, 4 и 5, както и член 18, алинея 9, точка 2 и алинея 10 влизат в сила от 1 януари 2022 г. Параграф §11 влиза в сила от 1 октомври 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на закона, обнародвано в Държавен вестник, брой 42 от 2019 г., и влизат в сила от 28.05.2019 г.
§50
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в "Държавен вестник", брой 94 от 2019 година.
§48
В срок от 5 месеца след влизането в сила на закона, органите за надзор трябва да предоставят на дирекция 'Финансово разузнаване' необходимата информация за включване в списъка по чл. 108а, ал. 1. В срок от 6 месеца, дирекцията трябва да предостави на Европейската комисия същия списък.
§58
Българската народна банка е задължена да създаде необходимата организация за подаване на допълнителна информация от банките, платежните институции и дружествата за електронни пари до 10 септември 2020 г. Тази информация ще бъде въведена в електронната информационна система, съгласно чл. 56а от Закона за кредитните институции.
§59
Параграф 59 съдържа информация за влизането в сила на различни разпоредби от закона. Параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила на 10 юли 2020 г. Параграф 50 влиза в сила на 10 март 2021 г. Параграф 51, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 влиза в сила на 1 януари 2020 г. Параграф 51, т. 2, букви "б" и "ж" влизат в сила на 10 септември 2020 г. Освен това, се споменава, че законът за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2020 г. и влиза в сила от 28.02.2020 г.
Параграф §56
Параграф §56 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че всички производства, свързани с налагане на запор или възбрана, които са започнати преди влизането в сила на закона и са направени от прокурори на специализираната прокуратура, ще продължат да се разглеждат от съответните съдилища, в които са образувани тези производства.
§ 66
Законът за мерките срещу изпирането на пари влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 57, т. 2 и § 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации, обнародван в ДВ, бр. 25 от 2022 г., влизат в сила от 08.07.2022 г.
§19
Законът влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от обнародването в "Държавен вестник". Параграф 9 относно изменения в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила.
§67
Законът за мерките срещу изпирането на пари влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфи 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58 влизат в сила незабавно.
§24
Законът въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2018/843, която изменя Директива (ЕС) 2015/849, целяща предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари и финансирането на тероризма. Промените в закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2023 г. и влизат в сила от 14 юли 2023 г.
§ 30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила 12 месеца след обнародването. Министерският съвет е задължен да приеме изменения в правилника за прилагане на закона в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§60
В срок до 4 месеца от влизането в сила на закона, министърът на финансите, министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи са задължени да изменят и допълнят съответните наредби по чл. 9а, ал. 8, чл. 9б, ал. 8 и чл. 9в, ал. 8.
§ 61
Лицата, определени в чл. 4, т. 38 и 39, трябва да подадат заявление за вписване в регистъра по чл. 9а в срок от два месеца след влизането в сила на наредбата. Тези, които вече са вписани, трябва да актуализират информацията си и да предоставят доказателства за липсата на обстоятелства по чл. 9г, ал. 1 в същия срок, без да дължат такса. След изтичането на срока, лицата, които не са актуализирали информацията, ще бъдат заличавани служебно от регистъра.
§66
Параграф §66 указва, че административнонаказателните производства, които вече са започнати за нарушения по Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и по Закона за регистър БУЛСТАТ, ще бъдат завършени по досегашния ред.
§67
Параграф §67 предвижда, че лицата, които вече имат установени кореспондентски отношения и за които възникват нови задължения по чл. 44 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок от 6 месеца от влизането му в сила.
§84
Параграф 84 от закона уточнява, че параграф 54, т. 2 и 3 ще влязат в сила от 16 юли 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влязоха в сила на 06.10.2023 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Текстът съдържа и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в ДВ, бр. 70 от 2024 г.
§5
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения, продължават да се прилагат съгласно правилата за превалутиране, предвидени в закона. При промяна на закон или подзаконов акт, когато сумата е посочена в евро, трябва да се указва и сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.
§60 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
Според §60 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, определени параграфи (5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20 и § 38 - 59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Законът е свързан с директиви и регламенти на Европейския съюз, които имат за цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и защита на личните данни.
