НАРЕДБА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ СРЕДНИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правила за контрол на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и прах от средни горивни инсталации, с цел намаляване на тези емисии и минимизиране на рисковете за здравето и околната среда. Освен това, се въвеждат правила за мониторинг на емисиите на въглероден оксид (CO).
Чл. 2
Наредбата се прилага за средни горивни инсталации (СГИ) с номинална входяща топлинна мощност от 1 MW до 50 MW, независимо от използваното гориво. Също така, разпоредбите важат за нови съвкупности от СГИ с мощност над 50 MW, освен ако не попадат в обхвата на наредба за големи горивни инсталации. Регистрацията на СГИ става по реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух, с изключение на инсталации с издадено комплексно разрешително.
Чл. 3
Наредбата не се прилага за определени горивни инсталации, включително: големи инсталации, които подлежат на специални регламенти, инсталации в селското стопанство с малка мощност, инсталации за пряко нагряване или отопление, доизгарящи инсталации, технически съоръжения за превозни средства, газови турбини и двигатели на офшорни платформи, съоръжения за регенерация на катализатори, химически реактори, коксови пещи, крематориуми, инсталации на рафинерии, регенерационни котли и научноизследователски дейности.
Чл. 4
Чл. 4 определя, че две или повече нови средни горивни инсталации (СГИ) се считат за една инсталация, когато отпадъчните газове се изпускат през общ комин или биха могли да се изпускат през общ комин, оценката на което се извършва от директора на регионалната инспекция по околна среда на етап инвестиционно предложение.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата указва, че за средни горивни инсталации (СГИ) се прилагат норми за допустими емисии (НДЕ), които са определени в приложение № 1. Тези разпоредби не засягат разпоредбите на глава седма, раздел II от Закона за управление на отпадъците (ЗООС), когато те са приложими.
Чл. 6
Член 6 от наредбата предвижда, че контролни измервания на емисиите от средни горивни инсталации (СГИ) трябва да се извършват в съответствие с изискванията на глава четвърта от Наредба № 6 на министъра на околната среда и водите от 1999 г. Тази наредба определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник и е подлагана на изменения и допълнения в различни години.
Чл. 7
Съществуващите средни горивни инсталации (СГИ) с номинална входяща топлинна мощност над 5 MW са задължени да спазват нормите за допустими емисии (НДЕ), определени в приложение № 1, таблици 2 и 3 от наредбата.
Чл. 8
Съществуващите средни горивни инсталации (СГИ) с номинална входяща топлинна мощност до 5 MW са задължени да спазват пределите на допустимите емисии (НДЕ), определени в част 1, таблици 1 и 3 от приложение № 1 на наредбата.
Чл. 9
Министърът на околната среда и водите или упълномощено лице може да освободи съществуващи средни горивни инсталации (СГИ) от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ), ако те работят не повече от 500 часа годишно. При неблагоприятни метеорологични условия, лимитът може да бъде увеличен до 1000 часа за инсталации, произвеждащи топлоенергия. Инсталациите, използващи твърди горива, трябва да спазват НДЕ за прах, която не трябва да надвишава 200 mg/Nm3.
Чл. 10
Съществуващите средни горивни инсталации (СГИ), които са част от малка изолирана система или изолирана микросистема, трябва да спазват нормите за допустими емисии (НДЕ), определени в част 1, таблици 1, 2 и 3 от приложение № 1 на наредбата.
Чл. 11
Чл. 11 от наредбата позволява на министъра на околната среда и водите или оправомощено лице да освободи съществуващи средни горивни инсталации (СГИ) с номинална мощност над 5 MW от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) до 1 януари 2030 г. при условие, че поне 50% от произведената топлоенергия се предоставя на обществена мрежа за централно отопление. НДЕ за SO2 не могат да надвишават 1100 mg/Nm3, а за прах - 150 mg/Nm3.
Чл. 12
До 1 януари 2030 г. министърът на околната среда и водите или оправомощено лице може да освободи съществуващи средни горивни инсталации от задължението за спазване на нормите за емисии на прах, ако основното гориво е твърда биомаса и инсталацията се намира в район с изпълнени норми за качество на атмосферния въздух. При освобождаване, емисиите на прах не трябва да надвишават 150 mg/Nm3.
Чл. 13
Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице има правомощия да освободи съществуващи средни горивни инсталации от ограничения, предвидени в чл. 11 и 12, при условие че не се причинява значително замърсяване и се осигурява висока степен на опазване на околната среда.
Чл. 14
Чл. 14 от наредбата позволява на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице да освободи съществуващи средни горивни инсталации с номинална мощност над 5 MW от задължението за спазване на нормативните ограничения на емисиите на NOx, ако те се използват за компресорни газови станции, които са важни за безопасността на националната газопреносна мрежа. Тази възможност е валидна до 1 януари 2030 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата за ограничаване на емисиите на определени замърсители предвижда, че новите средни горивни инсталации (СГИ) не трябва да превишават нормите за допустими емисии (НДЕ), които са определени в част 2 от приложение № 1 на наредбата.
Чл. 16
Чл. 16 от наредбата предвижда, че министърът на околната среда и водите или упълномощено лице може да освободи нови средни горивни инсталации (СГИ) от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ), ако те работят не повече от 500 часа годишно. За инсталации, използващи твърди горива, НДЕ на прах е 100 mg/Nm3.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба за ограничаване на емисиите на определени замърсители предвижда, че в райони с несъответствие по отношение на нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ), министърът на околната среда и водите или упълномощено лице може да оцени необходимостта от прилагане на по-строги норми за средни горивни инсталации (СГИ). Това може да се случи при доказан принос на СГИ към замърсяването и при условие, че по-строгите норми ще помогнат за спазване на КАВ.
Чл. 18
Наредбата позволява на министъра на околната среда и водите или оправомощено лице да освобождава средни горивни инсталации (СГИ) от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) за серен диоксид (SO2) при определени условия. Първо, ако инсталацията обикновено използва гориво с ниско съдържание на сяра и не може да го получи поради недостиг, освобождението може да бъде до шест месеца. Второ, ако инсталация, която използва само газообразно гориво, трябва да премине на друг вид гориво поради прекъсване на снабдяването с газ, освобождението е до десет дни, освен ако не се докаже необходимост от по-дълъг срок. Министърът трябва да информира Европейската комисия за всяка дерогация в срок от един месец.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за ограничаване на емисиите на определени замърсители от средни горивни инсталации (СГИ) описва процедурата, по която операторите могат да заявят дерогации от задълженията за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ). Операторите трябва писмено да уведомят министъра на околната среда и водите за намерението си да се възползват от дерогацията, представяйки необходимите доказателства за изпълнение на условията. Министърът или упълномощено лице взема решение за освобождаване или отказ от освобождаване на СГИ от НДЕ, в зависимост от оценката на рисковете за околната среда.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата описва процедурата за определяне на нормите за емисии (НДЕ) за средни горивни инсталации, които използват два или повече вида гориво. Процедурата включва три основни стъпки: 1. Определяне на НДЕ за всеки вид гориво, съгласно приложение № 1 от наредбата; 2. Изчисляване на среднопретеглената НДЕ за всеки вид гориво, което включва умножение на индивидуалната НДЕ по номиналната входяща топлинна мощност и деление на сбора от мощностите; 3. Събиране на среднопретеглените НДЕ по видове горива.
Чл. 21
Наредбата регламентира мониторинга на емисиите от средни горивни инсталации (СГИ), задълженията на операторите за съхранение и обработка на данни, свързани с емисиите, и предоставянето на информация на компетентните органи. Операторите трябва да осъществяват мониторинг на емисиите, да съхраняват данни за експлоатацията и използваните горива, и да предоставят годишен доклад с информация за СГИ. Всички данни трябва да се съхраняват за срок от шест години и да се предоставят на компетентните органи при поискване.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба за ограничаване на емисиите на определени замърсители в атмосферата от средни горивни инсталации предвижда мерки при неспазване на нормите за допустими емисии (НДЕ). Операторът е длъжен да възстанови спазването на НДЕ в най-кратък срок и да уведомява директора на РИОСВ. При превишаване на нормите за замърсители, операторът трябва да спре работата на инсталацията до възстановяване на съответствието. Операторите трябва да съдействат на РИОСВ за проверки и вземане на проби.
Чл. 23
Операторите на средни горивни инсталации (СГИ) са задължени да осигурят минимални периоди за пускане и спиране на инсталацията, с цел намаляване на емисиите на замърсители в атмосферата.
Чл. 24
Чл. 24 от наредбата определя изискванията за измерване на емисиите от средни горивни инсталации (СГИ). Измерените стойности не трябва да превишават определените норми на допустимите емисии (НДЕ). Операторите на инсталациите трябва да осигурят условия за измерване на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, прах и въглероден оксид, както и да осъществяват контрол на автоматичните системи за измерване. Броят и разположението на точките за вземане на проби се определят от собственика и се утвърдяват от директора на РИОСВ. Всички резултати от мониторинга трябва да бъдат записвани и представяни в съответствие с Наредба № 6 от 1999 г.
Чл. 25
Операторът е задължен да уведомява незабавно директора на съответната РИОСВ за всяка планирана промяна в средните горивни инсталации (СГИ), която може да доведе до промяна в приложимите нормативни документи за емисиите (НДЕ). Директорът на РИОСВ преценява необходимостта от актуализиране на регистрацията. При промяна, която е разрешена чрез комплексно разрешително (КР), уведомяването и преценката на процедурата за промяна се извършват по реда на ЗООС.
Чл. 26, Допълнителни разпоредби § 1-2
Наредбата регламентира механизмите за контрол и намаляване на емисиите на вредни вещества от средни горивни инсталации (СГИ). Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е отговорна за създаването на информационна система, която да осигури обществен достъп до информация за СГИ. В системата се включват данни за регистрирани инсталации, разрешителни и друга свързана информация. Достъпът до информацията е публичен и се осигурява чрез интернет страницата на ИАОС. Наредбата също така въвежда специфични норми за допустими емисии на различни замърсители, които трябва да бъдат спазвани от операторите на инсталации. Контролът по прилагането на наредбата се извършва от съответните органи, а мониторингът на емисиите е задължителен за операторите. Наредбата влиза в сила след обнародването й, с определени преходни периоди за прилагане на специфични норми.
§ 1
Наредбата определя термини и определения, свързани с емисиите на замърсители от горивни инсталации. Основните термини включват 'емисия', 'норма за допустими емисии', 'горивна инсталация', 'съществуваща' и 'нова горивна инсталация', 'дизелов' и 'газов двигател', 'отпадък', 'биомаса' и различни видове горива. Освен това, се уточняват и условията за експлоатация на инсталациите и отговорностите на операторите.
§2
Наредбата въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2193, която цели ограничаване на емисиите на замърсители, изпускани в атмосферата от средни горивни инсталации. Тази директива е приета от Европейския парламент и Съвета на 25 ноември 2015 г. и е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 28 ноември 2015 г.
§4
Наредбата предвижда министърът на околната среда и водите да представя на Европейската комисия три доклада относно изпълнението на наредбата. Първият доклад трябва да бъде предоставен до 1 октомври 2026 г. и да съдържа информация за изпълнението на наредбата, проверки на съответствието на средните горивни инсталации (СГИ) и оценка на годишните емисии на SO2, NOx и прах. Вторият доклад, с аналогично съдържание, е срок до 1 октомври 2031 г. Третият доклад, който трябва да включва информация за емисиите на СО, е с краен срок 1 януари 2021 г.
§7
Параграф §7 определя, че при измервания на емисиите на вредни вещества от средни горивни инсталации, разпоредбите на настоящата наредба имат предимство пред Наредба № 6 от 26.03.1999 г. Т.е. специфичните разпоредби на новата наредба се прилагат вместо тези на старата наредба.
§8
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени приложения, които имат различни дати на влизане в сила. Приложение № 1, част 1, таблици 2 и 3 за СГИ по чл. 7 влизат в сила от 1 януари 2025 г.; таблици 1 и 3 по чл. 8 влизат в сила от 1 януари 2030 г.; таблици 1, 2 и 3 по чл. 10 влизат в сила от 1 януари 2030 г.; част 2 по чл. 15 влиза в сила от 20 декември 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 146 от 12 юни 2019 г. за приемане на Наредба за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители.
§ 3
Наредбата влиза в сила с обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късна дата. Определят се норми за допустими емисии (НДЕ) за съществуващи и нови средни горивни инсталации (СГИ), както и условията за мониторинг и оценка на съответствието. НДЕ са различни в зависимост от типа гориво и номиналната мощност на инсталацията. Операторите на СГИ са задължени да извършват периодични измервания на емисиите, с определена честота в зависимост от мощността на инсталацията. Нормите за допустими емисии и условията за мониторинг са подробно регламентирани в приложенията към наредбата.
