Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя видовете работи, които се извършват при специфични условия и рискове за живота и здравето. Тези рискове не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, но намаляването на работното време помага за ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите.
Работниците и служителите, които извършват определени видове работа, имат право на 6-часов работен ден. Това се отнася за: 1. Пряко заетите в звената по анатомия, патологоанатомия и съдебна медицина, секционни зали и морги; 2. Работещите в лабораториите по хистология, хистохимия и цитохимия, когато работят с човешки трупен материал.
Наредбата определя видовете работи, за които работниците и служителите имат право на 7-часов работен ден. Това включва работи в области като производство на препарати за растителна защита, галванотехника, работа с лица с психични разстройства, работа с биологични агенти, в лечебни заведения, спешна медицинска помощ, работа с медицински генератори, в производството на серуми и ваксини, работа в среда на йонизиращи лъчения, работа с канцерогени и мутагени, подземни работи, работа под вода, в затворени пространства и в производствени процеси, свързани с опасни материали и условия.
Работници и служители имат право на намалено работно време, когато извършват работи, определени в чл. 2 и 3, за не по-малко от половината от нормалната продължителност на работното време, установена с Кодекса на труда.
Работниците и служителите, които имат пълна загуба на зрение, имат право на 7-часов работен ден, независимо от вида на извършваната работа. Това право е установено с новия член 4а от Наредбата за определяне на видовете работи с намалено работно време, приет през 2006 година.
Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време, се определят с писмена заповед на работодателя. Преди това работодателят трябва да проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, работниците и служителите, службата по трудова медицина и комитета/групата по условия на труд, в съответствие с оценката на риска.
Нощното работно време за работници и служители, които ползват намалено работно време, е равно на дневната продължителност, но не може да надвишава максималната продължителност, установена в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда.
Наредбата регламентира, че при въвеждане на намалено работно време, работниците и служителите запазват месечното си трудово възнаграждение и правата си по трудовото и осигурителното законодателство. Приета е на основание Кодекса на труда, а министърът на труда и социалната политика дава указания за нейното прилагане. Член 3, т. 6 влиза в сила от 1 януари 2007 г.