ЗАКОН ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за международния търговски арбитраж в Република България регулира арбитражните процедури, основани на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е в България. Той обхваща граждански имуществени спорове, произтичащи от външнотърговски отношения, включително случаи на попълване на празноти в договори или приспособяване на договори към нови обстоятелства, при условие че поне една от страните не е с местожителство или седалище в България.
Чл. 2
Член 2 от Закона за международния търговски арбитраж е бил изменен през 1993 г. и след това отменен през 2001 г. Текущият статус на този член е, че не е в сила.
Чл. 3
Член 3 от Закона за международния търговски арбитраж определя, че страна по международния търговски арбитраж може да бъде не само физическо или юридическо лице, но и държава или държавно учреждение. Това разширява обхвата на субектите, които могат да участват в арбитражни процедури.
Чл. 4
Арбитражът може да бъде организиран като постоянна институция или да бъде създаден специално за разрешаване на конкретен спор.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за международния търговски арбитраж указва, че страна, която е наясно с нарушението на неповелителна разпоредба на закона или изискване от арбитражно споразумение, и продължи да участва в арбитража без незабавно или в предвидения срок да възрази, не може да се позовава на това нарушение.
Чл. 6
Член 6 от Закона за международния търговски арбитраж уточнява, че съдебни действия, свързани с арбитражното производство, са допустими единствено в случаите, които са предвидени в закона. Това означава, че всякакви други съдебни намеси не са разрешени, освен тези, които конкретно са упоменати в закона.
Чл. 7
Арбитражното споразумение представлява съгласие между страните да предадат разрешаването на спорове на арбитраж. То може да бъде включено в друг договор или да бъде отделно. Споразумението трябва да бъде в писмена форма, която може да бъде реализирана чрез подписан документ или чрез обмен на писма и други средства за комуникация. Съществува и възможност за установяване на арбитражно споразумение, когато ответникът приеме спора да бъде разгледан от арбитража, без да оспорва неговата компетентност.
Чл. 8
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срок. Ако арбитражното споразумение е нищожно или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява. Арбитражното производство може да продължи, дори ако по същия спор има висящо дело пред друг съд.
Чл. 9
Член 9 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че всяка страна по арбитражно споразумение има право да поиска от съд обезпечаване на иска или на доказателствата, преди или по време на арбитражното производство.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за международния търговски арбитраж уточнява, че разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 са приложими и в случаи, когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж в друга държава, като по този начин се осигурява правна сигурност и последователност в арбитражните процедури.
Чл. 11
Арбитражният съд може да бъде съставен от един или повече арбитри, определени от страните; при липса на такова определение, броят им е три. Арбитър може да бъде и чуждестранен гражданин. За арбитър може да бъде назначено лице, което е дееспособен пълнолетен гражданин, не е осъждано за умишлено престъпление, притежава висше образование, има минимум 8 години професионален стаж и високи морални качества.
Чл. 12
Страните в арбитражния процес могат да уговорят процедурата за образуване на арбитражен съд. При липса на споразумение, ако съдът е от трима арбитри, всяка страна назначава по един арбитър, а двамата назначават третия. Ако не бъде назначен арбитър в срок или не се постигне съгласие за третия, председателят на Българската търговско-промишлена палата назначава арбитър. При арбитражен съд от един арбитър, той също се назначава от същия орган, ако страните не могат да се споразумеят. Председателят трябва да вземе предвид квалификацията на арбитъра и условията за независимост и безпристрастност. Решението на председателя е окончателно.
Чл. 13
Член 13 от Закона за международния търговски арбитраж задължава лицата, които са предложени за арбитри, да разкрият всички обстоятелства, които биха могли да предизвикат основателни съмнения относно тяхната безпристрастност или независимост. Това задължение остава в сила и след назначаването на арбитъра.
Чл. 14
Отвод на арбитър може да бъде направен в случай на обстоятелства, които предизвикват съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните. Страната може да поиска отвод на арбитър, който е назначен от нея или в чието назначаване е участвала, само ако основанията за отвода са станали известни след назначаването.
Чл. 15
Член 15 от Закона за международния търговски арбитраж регламентира процедурата за отвод на арбитър. Страните могат да определят условията за отвод, но не могат да изключат прилагането на чл. 16. Искането за отвод трябва да бъде направено в срок от 15 дни след узнаването за образуването на арбитражния съд или за обстоятелствата, които дават основания за отвода. Искането се подава писмено до арбитражния съд, като се посочват основанията. Арбитражният съд решава по искането, освен ако арбитърът не се оттегли или другата страна не се съгласи с отвода.
Чл. 16
Член 16 от Закона за международния търговски арбитраж регламентира процедурата за обжалване на отказа на арбитражния съд да уважи отвода на член. Страната, която е предявила отвода, може в срок от седем дни след уведомяването да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по въпроса. Софийският градски съд разглежда жалбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като решението му е окончателно. Въпреки предявения отвод и жалбата, арбитражният съд има право да продължи разглеждането на делото и да постанови решение.
Чл. 17
Когато арбитърът не може да изпълнява задълженията си или бездействува, правомощията му се прекратяват. Ако арбитърът не се откаже, или страните не се споразумеят за прекратяване на правомощията, всяка страна може да поиска от Софийския градски съд да реши за прекратяването. Решението на съда е окончателно.
Чл. 18
Когато правомощията на арбитър бъдат прекратени, се назначава нов арбитър по същия ред, по който е бил назначен оригиналният арбитър. Това е регламентирано в Чл. 18 от Закона за международния търговски арбитраж.
Чл. 19
Арбитражният съд има правомощия да решава въпроси относно своята компетентност, дори когато компетентността му е оспорвана поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от останалите уговорки в договора и неговата нищожност не води автоматично до недействителност на арбитражното споразумение.
Чл. 20
Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено с отговора на исковата молба. То може да бъде предявено и от страна, назначила арбитър. Ако възражението е за въпрос извън компетентността на съда, то трябва да бъде направено незабавно. Арбитражният съд може да приеме и по-късно направено възражение, ако има уважителна причина за закъснението. Решението по възражението се взема с определение или с окончателното решение по делото.
Чл. 21
Член 21 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че ако страните не са уговорили друго, арбитражният съд може да задължи една от страните да вземе мерки за обезпечаване правата на молителя по искане на последния. При допускане на такива мерки, арбитражният съд има право да определи гаранция, която молителят трябва да предостави.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за международния търговски арбитраж установява, че страните в арбитражното производство имат равни права. Арбитражният съд е длъжен да осигури на всяка страна възможност да защити своите права, което гарантира справедливост и баланс в процеса.
Чл. 23
Арбитражното производство се инициира в момента, в който ответникът получи искането за отнасяне на спора до арбитраж. Възможно е страните да уговорят различен момент за започване на производството.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да следва. Ако няма такова споразумение, арбитражният съд решава как да разглежда делото, като е задължен да осигури равни възможности на страните за защита на техните права.
Чл. 25
Страните в арбитраж могат да определят мястото на разглеждане на делото. Ако не постигнат споразумение, арбитражният съд определя мястото, като взема предвид обстоятелствата и удобството на страните.
Чл. 26
Член 26 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използват в арбитражното производство. При липса на такова споразумение, арбитражният съд определя езика или езиците. Съдът има право да изисква всяко писмено доказателство да бъде придружено от превод на уговорения или определен език.
Чл. 27
В исковата молба по международен търговски арбитраж трябва да се посочат наименованията и адресите на страните, обстоятелствата, на които се основава искът, и конкретното искане. Ответникът трябва да предостави становища по тези въпроси в писмения си отговор. Исковата молба и отговорът трябва да бъдат подадени в срок, уговорен от страните или определен от арбитражния съд. Заедно с тях страните трябва да представят писмените доказателства и да посочат други доказателства, които ще представят.
Чл. 28
Според Чл. 28 от Закона за международния търговски арбитраж, ответникът има право да предяви насрещен иск, но това трябва да стане най-късно с подаването на отговора на исковата молба. Това означава, че ответникът не може да предяви насрещен иск след като е изтекъл срокът за подаване на отговора.
Чл. 29
Член 29 от Закона за международния търговски арбитраж позволява на страните да изменят или допълнят своите искове или възражения по време на арбитражното производство, освен ако не е уговорено друго. Арбитражният съд има правото да откаже исканото изменение, ако счита, че то би създало значителни затруднения за другата страна.
Чл. 30
Страните в арбитража могат да се договорят делото да бъде решено само на база писмени доказателства и становища, без да се явяват. Арбитражният съд има правото да насрочи заседание с участие на страните, ако счита, че това е необходимо за правилното разрешаване на делото.
Чл. 31
Страните по арбитражното дело трябва да бъдат уведомени своевременно за арбитражното заседание или за действия на арбитражния съд, като им се предоставя възможност за дистанционен достъп до делото, включително чрез интернет. Писмените доказателства, становища и заключения на вещите лица също трябва да бъдат предоставени на страните в срок.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за международния търговски арбитраж определя условията, при които уведомлението се счита за получено. Когато адресът на получателя не може да бъде намерен, уведомлението се счита за получено, ако е изпратено до последното известно място с препоръчано писмо или с друг удостоверяващ метод. Освен това, уведомлението се счита за предадено, ако получателят е отказал или не е отишъл да го получи от пощенската станция, при условие че пощата удостоверява това.
Чл. 33
Арбитражният съд може да прекрати производството, ако ищецът не е предявил исковата молба в уговорения срок. Изключение правят случаите, в които пропускът е поради извинителна причина.
Чл. 34
Арбитражният съд има правото да разглежда делото дори ако ответникът не предостави отговор на исковата молба. Важно е да се отбележи, че липсата на отговор не се интерпретира като признаване на иска от страна на ответника.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че арбитражният съд може да продължи производството и да постанови решение, дори ако една или и двете страни не се явят на заседанието. Това означава, че отсъствието на страните не спира процедурата и не пречи на вземането на решение от страна на арбитражния съд.
Чл. 36
Арбитражният съд има право да назначава вещи лица за даване на заключения по въпроси, изискващи специални познания. Съдът може да разпореди на страните да предоставят необходимата информация на вещите лица или да им осигурят достъп до документи и вещи. При искане на страните или по инициатива на съда, вещите лица могат да бъдат задължени да участват в заседания за пояснения и могат да бъдат назначавани и допълнителни вещи лица.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че арбитражният съд или заинтересованата страна с одобрение от съда могат да поискат събиране на доказателства от компетентния съд. Съдът е задължен да изпълни тази молба в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 38
Арбитражният съд решава споровете, прилагайки избрания от страните закон, който се отнася до материалното право. При липса на такъв избор, съдът прилага закона, определен от стълкновителните норми. Съдът също така взема предвид условията на договора и търговските обичаи. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
Чл. 39
Когато арбитрите са повече от един, решението се взима с мнозинство, освен ако страните не са уговорили друго. Арбитърът, който не е съгласен с решението, трябва да изрази своето особено мнение в писмен вид. В случай на невъзможност за образуване на мнозинство, решението се взима от председателствуващия арбитър.
Чл. 40
Ако страните по делото сключат спогодба, арбитражното дело се прекратява. Те имат право да поискат от арбитражния съд да възпроизведе спогодбата в арбитражно решение, което ще има същата сила като решение по съществото на делото, при условие че са уговорени условия.
Чл. 41
Решението на арбитражния съд трябва да бъде мотивирано, освен ако страните не са уговорили друго или е постановено по спогодба. То трябва да съдържа дата и място на арбитража. Решението се подписва от арбитъра или от мнозинството от арбитрите, като при липсващ подпис трябва да се посочи причината. То се изпраща на страните и се счита за обявено при връчването на една от тях, след което влиза в сила и е задължително за страните.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда случаи, при които арбитражният съд може да прекрати делото. Това може да стане, когато: 1. Ищецът оттегли иска, освен ако ответникът възрази и съдът установи, че ответникът има законен интерес от решение; 2. Страните се съгласят производството да бъде прекратено; 3. Съдът установи наличие на друга пречка за разглеждане на делото по същество.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за международния търговски арбитраж регламентира процедурата за поправка и тълкуване на арбитражни решения. Арбитражният съд може да поправи явни фактически грешки по искане на страните или по свой почин. Искането за поправка или тълкуване трябва да бъде подадено в срок от 60 дни след получаване на решението. Арбитражният съд изслушва страните и се произнася по искането в срок от 30 дни. Поправките и тълкуванията стават част от решението.
Чл. 44
Арбитражният съд може да издаде допълнително решение по претенции, по които не се е произнесъл, по искане на страните. Страната, която иска допълване, трябва да уведоми другата страна в срок от 30 дни след получаване на решението. При основателно искане, арбитражният съд трябва да издаде допълнително решение в срок от 60 дни, спазвайки разпоредбите на чл. 43, ал. 4.
Чл. 45
Арбитражният съд има правомощието да удължава срока за поправка, тълкуване или допълване на своето решение.
Чл. 46
Правомощията на арбитражния съд се прекратяват след завършване на арбитражното производство, освен в определените случаи в членове 43 и 44 от закона.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че всеки арбитражен съд е длъжен да води архив, в който да съхранява приключените дела за период от 10 години след приключване на производството. След изтичането на този срок, в архива остават само решенията, мотивите към тях и сключените спогодби.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда основания за отмяна на арбитражно решение от Върховния касационен съд. Страната, искаща отмяна, трябва да докаже, че е била недееспособна, че арбитражното споразумение е недействително, не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, решението разрешава спор извън предвидения в споразумението или образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. Арбитражни решения, касаещи спорове, които не могат да бъдат решавани от арбитраж, са нищожни.
Чл. 48
Иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от получаването му. Срокът се удължава, ако е направено искане за поправка, тълкуване или допълнение. Спирането на изпълнението на арбитражно решение се допуска само от Върховния касационен съд при представяне на обезпечение. Размерът на държавната такса за искове по реда на чл. 47 се определя съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 49
Член 49 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че ако държавният съд отмени арбитражно решение на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2, заинтересованата страна може да предяви иск пред компетентния държавен съд. В случай на отмяна на арбитражното решение по основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4, 5 и 6, делото се връща на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска разглеждане от нови арбитри.
Чл. 50
Член 50 от Закона за международния търговски арбитраж е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 93 от 1993 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до момента на отменянето, вече не са валидни и не се прилагат.
Чл. 51
Окръжният съд издава изпълнителен лист по молба на заинтересованата страна на база влязло в сила арбитражно решение. Необходимо е приложението на арбитражното решение и доказателство за връчването му на длъжника. За признаването и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения се прилагат международни договори, по които България е страна. Исковете за признаване на решения на чуждестранни арбитражи се предявяват пред Софийския градски съд, освен ако не е предвидено друго в международен договор. При разглеждането на исковете се прилагат разпоредбите от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
Чл. 52
Министърът на правосъдието упражнява контрол върху арбитражните съдилища и арбитрите чрез Инспектората към него. Контролът се извършва чрез проверка, назначена със заповед, която може да бъде служебна или по сигнал от заинтересовано лице. Заповедта определя конкретния арбитражен съд, арбитрите, инспекторите и сроковете за проверка. Председателят на арбитражния съд е длъжен да осигури достъп до служебните помещения и архиви за проверката. След проверката се съставя протокол, а министърът може да издава задължителни указания за отстраняване на нарушения.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда наказания за арбитри и юридически лица, които нарушават разпоредбите, свързани с потребителите. Арбитър, постановил решение по спор с потребител, подлежи на глоба от 500 до 2500 лв., а юридическото лице - на имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават на трикратен размер. Освен това, арбитър или юридическо лице, което не спази задължителните указания, носи отговорност с глоба или имуществена санкция от 2500 лв.
Чл. 54
Законът за международния търговски арбитраж регламентира процедурата за установяване на административни нарушения, свързани с арбитражните дела. Актовете за нарушения се съставят от инспектори, а наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието. Законът се прилага и за арбитраж между страни с местожителство в България, с изключения за определени членове. За висящи дела се прилага новият закон, а срокът за отмяна на арбитражни решения започва да тече от влизането му в сила. Изпълнението на закона е възложено на министъра на правосъдието.
§1 от Преходните и заключителни разпоредби
Параграф §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж, приет с ДВ, бр. 93 от 1993 г., предвижда замяна на термина "Народна република България" с "Република България" в определени членове на закона, а именно: чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 11, ал. 2, чл. 47, ал. 2, чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2.
§2
В параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж се извършват промени в Гражданския процесуален кодекс. Конкретно, в чл. 237, буква "а" и чл. 242, ал. 2, изразът "Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата и сключените пред него спогодби, когато арбитражът е задължителен" се заменя с "арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела".
§3
Законът за международния търговски арбитраж се прилага и за арбитраж между страни с местожителство в България, с изключения на определени членове и алинеи. При спорове, които не произтичат от търговски сделки, назначаващият орган е Софийският градски съд. Разпоредбите относно международния елемент на спорното правоотношение се прилагат само при наличие на такъв елемент, който налага прилагане на чужд закон.
§4
Съгласно §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж, новият закон се прилага за висящи арбитражни дела, както и за постановени преди него арбитражни решения, които не са изпълнени. Срокът за иска за отмяна на тези решения, предвиден в чл. 48, ал. 1, започва да тече от деня на влизане на закона в сила.
§5
Съгласно параграф §5 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж, член 98 от Указ № 56 за стопанската дейност, обнародван през 1989 г. и последно изменян през 1993 г., се отменя.
Параграф §6
Изпълнението на закона за международния търговски арбитраж е възложено на министъра на правосъдието, съгласно параграф 6. Преходните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за международния търговски арбитраж, който е обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 2002 г. и изменен в брой 102 от 2002 г.
§3 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за международния търговски арбитраж
Параграф §3 от Закона за международния търговски арбитраж предвижда, че членове 47 и 48 ще се прилагат и за вече започнати производства по отмяна на арбитражни решения. В този случай, Софийският градски съд е задължен в срок от две седмици след влизането в сила на закона да прекрати производствата и да изпрати делото на Върховния касационен съд. Ако обаче по заварените производства по член 47 вече има постановено съдебно решение, производството продължава по досегашния ред.
§ 61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби са част седма относно производството по граждански дела при правото на ЕС, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60, които касаят специфични правила и процедури.
