ЗАКОН ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя процедурата за подготовка и сключване на международни договори от Република България. Освен това, той регламентира реда за изпълнение, изменение, спиране на действието, прекратяване, съхраняване и регистриране на международните договори, в които Република България е страна.
Чл. 2
Законът регулира двустранните и многостранните договори, сключени в писмена форма между Република България и други държави или международни организации. Той се прилага и за договори с чуждестранни лица, когато България участва като публичноправен субект и договорите подлежат на ратифициране от Народното събрание по Конституцията.
Чл. 3
Проектите на международни договори в Република България се изготвят от министри или ръководители на ведомства, след задълбочено проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на страната.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за международните договори на Република България предвижда изготвянето на проект на доклад до Министерския съвет, който да обосновава необходимостта от сключване на международния договор. Докладът трябва да включва очакваните резултати, финансовите последици, съответствието с Конституцията и законодателството на страната, както и с международните задължения. Ако изпълнението на договора изисква приемане на нови нормативни актове, в доклада се посочват необходимите мерки и компетентните органи. При наличие на разпоредби, изискващи изменения в Конституцията, се обосновава необходимостта от тези изменения, които трябва да бъдат приети преди сключването на договора.
Чл. 5
Член 5 от Закона за международните договори на Република България определя процедурата за съгласуване на проектите на международни договори и доклади до Министерския съвет. Проектите се съгласуват с министъра на външните работи и с други министри и ръководители на заинтересуваните ведомства, включително за необходимите изменения в законодателството. При установяване на противоречия с българското законодателство, те трябва да бъдат посочени в доклада с предложения за отстраняване на тези противоречия.
Чл. 6
Проектът на международен договор се внася в Министерския съвет с доклад и проект на решение. Към доклада се прилагат писмените становища на другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства, като се уточнява кои препоръки не са приети и причините за това. Ако за сключването на договора е необходимо съгласие на Народното събрание или разрешение на Великото народно събрание, то също се прилага към доклада.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че разпоредбите на чл. 3 - 6 се прилагат при преговори за международни договори, изготвени от друга държава или международна организация. Вносителят трябва да представи оригиналния текст на чужд език и превод на български. Също така, при подготовка за присъединяване към многостранен договор, вносителят представя оригинал и превод на договора и обосновава резерви или декларации в проект на доклад. Разпоредбите важат и за проекти на споразумения за изменение на договори или предложения за прекратяване на договори, в които България е страна.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за международните договори на Република България определя процедурата за одобрение на проектите на международни договори от Министерския съвет. Според член 8, Министерският съвет одобрява проектите на международни договори и определя ръководителя на делегацията за преговори и подписване. В решението си Министерският съвет може да възлага на компетентни министри подготовка на мерки и определя срокове за изпълнение. Също така, Министерският съвет задължително се произнася относно предложенията, свързани с международните договори.
Чл. 9
Международни договори в България се сключват от Президента, Министерския съвет или определени министри. Президента действа след съгласуване с Министерския съвет, в зависимост от значението на договора. Министерският съвет сключва договори, свързани с конкретна материя. Когато договорът е в компетентността на министър, той го сключва след решение на Министерския съвет, което определя кой ще подпише договора.
Чл. 10
Министърът на външните работи на Република България е отговорен за връчването на одобрения проект на международния договор на другата страна, както и за съгласуването на времето и мястото на преговорите. В случай на договори, посочени в чл. 9, ал. 2, действията по връчването се извършват от съответния министър или ръководител на ведомство.
Чл. 11
Член 11 от Закона за международните договори на Република България определя, че проектът на международен договор, одобрен от Министерския съвет, служи като основа за преговорите. В случай на съществени отклонения от проекта по време на преговорите, парафирането и подписването на договора изискват допълнително одобрение от Министерския съвет.
Чл. 12
Двустранният международен договор на Република България се съставя в два идентични екземпляра, всеки на български и на езика на другата страна. Възможно е също така договорът да бъде съставен на трети език или само на трети език. Всеки екземпляр е с равна правна сила.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за международните договори на Република България определя, че пълномощия за водене на преговори и подписване на международни договори се издават от министъра на външните работи, след решение на Министерския съвет. Освен това, президентът, министър-председателят и министърът на външните работи могат да сключват международни договори без необходимост от представяне на пълномощно.
Чл. 14
Съгласието на Република България за обвързване с международни договори може да бъде изразено по различни начини: чрез ратифициране, утвърждаване, приемане, присъединяване, подписване без последваща ратификация или утвърждаване, както и чрез размяна на документите, които съставляват договора.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че международните договори, които подлежат на ратифициране, трябва да бъдат предложени от Министерския съвет на Народното събрание за ратификация чрез закон. В случай, че Конституцията не изисква ратификация, Министерският съвет може да утвърди договора с решение.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че когато многостранен международен договор позволява присъединяване или приемане, България може да се обвърже с него чрез ратифициране или утвърдителна процедура, съгласно реда, описан в чл. 15.
Чл. 17
Член 17 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че когато международен договор изисква обвързването да бъде изразено чрез подписване или присъединяване без необходимост от последваща ратификация или утвърдяване, съгласието за това се предоставя от Министерския съвет. Това съгласие е част от решението за одобряване на договора.
Чл. 18
Обвързването с международен договор може да се извърши чрез размяна на документи, които съставляват договора. Тази размяна се осъществява от министъра на външните работи, след като е взето решение от Министерския съвет.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за международните договори на Република България определя начина на формулиране на резерви и декларации при подписване, ратифициране, утвърдяване, приемане или присъединяване към многостранен международен договор. Одобрението на текста на резервите и декларациите се извършва от съответния държавен орган, който е изразил съгласие за обвързване с договора. Възражения срещу резерви или декларации на други страни, както и оттегляне на резерви и декларации, трябва да се подготвят и приемат съгласно реда на закона и да се заявят от министъра на външните работи.
Чл. 20
Министърът на външните работи на Република България е отговорен за изготвянето на ратификационните документи, както и документите за утвърждаване, приемане или присъединяване към международни договори. Тези действия се извършват на основание закона за ратифициране или акта за утвърдяване на Министерския съвет. След изготвянето, документите се връчват на другата страна по договора или на депозитаря на договора.
Чл. 21
Министърът на външните работи на Република България е отговорен за уведомяването на другата договаряща страна или депозитаря на договора относно ратифицирането, утвърдването, приемането или присъединяването към международния договор. Той също така извършва размяната или депозирането на съответните документи, като за размяната на ратификационните документи се изготвя протокол.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че при установяване на явни грешки в текста на международен договор, министърът на външните работи трябва да направи дипломатически постъпки за поправка. Ако договорът е вече обнародван, поправката се публикува в "Държавен вестник" след получаване на съгласие от другата страна и влиза в сила от деня на обнародването.
Чл. 23
След подписването на международен договор, той се внася в Министерския съвет. Докладът за внасяне се изготвя от съответния министър, който трябва да го съгласува с министъра на външните работи, останалите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства. Изключение от тази процедура се прилага в случаите по чл. 17.
Чл. 24
Международният договор влиза в сила за Република България при условията и реда, предвидени в него или допълнително уговорени между страните. Договори, които не подлежат на ратификация от Народното събрание, могат да влязат в сила от датата на подписването им, ако това е посочено в решението на Министерския съвет за одобряване на проекта на договора.
Чл. 25
Международният договор, след като влезе в сила за Република България, трябва да бъде обнародван в "Държавен вестник" в срок от 15 дни. Обнародването се осъществява от министъра или ръководителя на ведомството, предложил участието в договора. Възможно е органът, който одобрява обвързването с договора, да разпореди той да не бъде обнародван. При обнародване, всяко изменение, прекратяване или спиране на действието на договора също подлежат на обнародване.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за международните договори на Република България определя, че задълженията от международен договор, по който България е страна, трябва да се изпълняват добросъвестно. Държавен орган не може да се оправдава с вътрешното право за неизпълнение на международен договор. Прилагането на разпоредбите на международен договор във вътрешния правен ред зависи от тяхната природа и йерархия в съответствие с Конституцията и законите на страната.
Чл. 27
Чл. 27 предвижда, че когато за изпълнението на задълженията на Република България по международен договор е необходимо приемането на нови закони или изменения в съществуващото законодателство, Министерският съвет е задължен да подготви и внесе в Народното събрание съответните законопроекти или да изготви и приеме необходимите подзаконови актове.
Чл. 28
Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет. Министрите, отговорни за прилагането на съответния договор, носят отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от него. Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, предлагайки мерки за отстраняването им.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за международните договори на Република България предвижда, че разпоредбите на чл. 26 - 28 се прилагат и за решения на международни организации или техни органи, които имат задължителна сила за България, в съответствие с международен договор. Това подчертава важността на международните решения и тяхното прилагане в българското законодателство.
Чл. 30
Оригиналите на международните договори, в които участва Република България, се съхраняват в Министерството на външните работи. Това включва както двустранни, така и многостранни договори, при условие че няма определен депозитар. Оригиналите и заверените преписи се предават за съхранение веднага след подписването им, заедно с придружаващите документи и всички последващи изменения или допълнения.
Чл. 31
Министърът на външните работи е отговорен за регистрирането на международните договори на Република България в Организацията на обединените нации и други междуправителствени организации, в съответствие с поетите задължения на страната.
Чл. 32
Законът определя, че министърът на външните работи на Република България изпълнява функциите на депозитар по многостранни международни договори. В него се уточняват понятия като "чуждестранно лице" и "ведомство". Законът предвижда, че международните договори, ратифицирани и обнародвани преди влизането в сила на Конституцията, запазват правното си действие. Министерският съвет е задължен да обнародва необнародвани международни договори в "Държавен вестник" в срок от шест месеца. Законът отменя предишен указ и изменя разпоредби относно обнародването на международни договори.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за международните договори на Република България се уточняват определенията на термини, свързани с международните отношения. Чуждестранно лице се дефинира като юридическо лице, регистрирано извън България, или като дружество без юридическо лице, регистрирано в чужбина. Ведомство се определя като държавна институция, упълномощена да сключва международни договори.
§2
Международните договори, които са били ратифицирани и влезли в сила за Република България преди влизането в сила на настоящата Конституция, запазват правното си действие, равнозначно на международните договори, посочени в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Параграф §3
Министерският съвет е задължен да обнародва в "Държавен вестник" действащите необнародвани международни договори, които са утвърдени по съществуващия правов ред, в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
§5 от Преходни и заключителни разпоредби
Параграф §5 изменя алинея 1 на чл. 5 от Закона за "Държавен вестник". Според новата формулировка, международните договори, които подлежат на обнародване, трябва да бъдат представени и публикувани в "Държавен вестник" в срок от 15 дни след влизането им в сила за Република България. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 октомври 2001 г.
